9.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 185/24

1.

отбелязва, че чрез заглавието на съобщението си, публикувано на 2 юни 2016 г. — „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, Европейската комисия потвърди предпочитанието си към термина „икономика на сътрудничеството“ за сметка на по-всеобхватния „икономика на споделянето“;

2.

смята, че споменаването в настоящото съобщение на аспекта „с нестопанска цел“ на икономиката на сътрудничеството („[о]бикновено при трансакциите в икономиката на сътрудничеството не се извършва смяна на собствеността и те може да се осъществяват със стопанска или с нестопанска цел“) не е достатъчно, тъй като промените и нововъведенията, породени от икономиката на сътрудничеството, не се ограничават до последиците, които произтичат от взаимодействието между предлагането и търсенето на услуги;

3.

подчертава високата си оценка за откритостта, която Комисията показва с настоящия документ по отношение на икономиката на сътрудничеството. Необходима е една обща за държавите членки, регионалните и местните власти „регулаторна рамка“ за насоки и ръководство;

4.

отново изтъква, в светлината на очевидната многоплановост на икономиката на сътрудничеството, значението на един многостепенен подход, придружен от тясно и постоянно взаимодействие и сътрудничество между различните институционални равнища;

5.

изразява съжаление, че работната програма на Комисията за 2017 г. не съдържа никакво предложение за последващи действия във връзка с Европейската програма за икономиката на сътрудничеството. Наистина съответното европейско законодателство изглежда не е консолидирано, а договорните взаимоотношения между платформите и техните сътрудници изглеждат несигурни;

6.

като се има предвид, че тази нова икономика в много отношения се базира на оправомощаването на гражданите и потребителите, изразява мнение, че е необходим регулаторен подход, основан на многостепенно управление, участие, пропорционалност и избягване на бюрокрацията;

7.

отправя искане бъдещите инициативи в тази сфера да подлежат на строга оценка на териториалното въздействие от страна на Комисията. Необходимостта от такава оценка беше посочена по време на експертния семинар за оценка на въздействието върху градовете, който КР (1) организира по тази тема; изтъкнато беше ясно изразеното местно и регионално измерение на явлението, предвид факта, че много инициативи на икономиката на сътрудничеството се отразяват в значителна степен главно на равнището на градовете и често са ръководени, регулирани и понякога облагани с данъци на местно и/или регионално равнище;

8.

споделя мнението на Европейската комисия, че следва да се избягва нормативната разпокъсаност, и отправя искане тази цел да се осъществява, за да се гарантира, че местните и регионалните икономики извличат ползите от икономиката на сътрудничеството. Ето защо отправя искане към Комисията да отчита местното и регионалното измерение на „наложителните причини, свързани с обществения интерес“, както е определено в член 4, параграф 8 от Директивата за услугите;

9.

подчертава, че на хоризонтално явление, каквото е „икономиката на сътрудничеството“, трябва да се обърне внимание в рамките на програмата на ЕС за градовете, по-специално по отношение на преминаването към цифровизация — една от приоритетните области на Пакта от Амстердам;

10.

счита, че е необходимо да се възприеме холистичен подход, който да може да обхване икономическото, социалното и екологичното богатство, създадено от вече съществуващите системи за управление/споделяне/обмен на стоки и услуги, чийто двигател са новите технологии;

11.

подчертава, че въпреки своята сложност, едно незабавно действие, имащо за цел на първо място да се избегне разпокъсването, би било далеч по-лесно от хармонизацията с обратна сила на 28-те национални рамки и безбройните местни и регионални разпоредби;

12.

отбелязва, че прекомерните регулаторни мерки могат да потиснат иновациите; от друга страна подчертава, че липсата на регулаторни мерки може да създаде несигурност, която да възпрепятства инвестициите и развитието на сектора;

13.

счита това за важен въпрос, включително с оглед на необходимостта от намаляване на цифровото разделение. Ако към тези икономически аспекти се подхожда по различни начини, съществува риск да нараснат различията между селските и градските райони;

14.

отбелязва силния превес на американските предприятия в икономиката на сътрудничеството и подчертава, че въвеждането на ясни правила, които отчитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, на равнището на ЕС би дало възможност на европейските стартиращи предприятия да се разрастват и да стават по-конкурентоспособни на световния пазар; освен това счита, че следва да се отчете цената на отказа от Европа в областта на икономиката на сътрудничеството или на споделянето (2);

15.

счита, че силата на този нов подход, основан на споделянето/ сътрудничеството/участието/връзките, произтича не само от новите технологии, но и от доверието и отговорността, както и че той има както икономическа, така и социална и емпирична стойност;

16.

припомня, че стопанските организации на икономиката на споделянето/сътрудничеството с дългосрочна визия следва да играят активна роля в разработването на бъдещите политики в тази област;

17.

счита, че е от приоритетно значение да се определят и установят параметрите и ценностите, които желаем да подкрепим и защитим, за да не се допусне новият модел да добие форма, която „не ни принадлежи“, и да се гарантира, че той е социално устойчив. Тази необходимост се конкретизира например в сектора на хотелиерството, в който съществува риск от нелоялна конкуренция между услугите на икономиката на сътрудничеството и традиционните дейности. Това може да повлияе върху пазара на недвижими имоти чрез покачване на цените или промяна на предназначението на сградите. Въпросът, който трябва да се решава на местно равнище, е в каква степен платформите на икономиката на сътрудничеството допълват съществуващия жилищен фонд и предложенията на традиционните оператори на хотели;

18.

счита, че за защитата на правата е от съществено значение да се приемат — при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, възможно най-близките сходни определения и понятия, с цел да се гарантира хомогенност и сигурност на европейско равнище. Счита, че е необходимо ЕС по-ясно да определи понятията „доставчик на услуги“, „работодател“ и „работник“ и да реши проблемите във взаимоотношенията между потребителите и между търговците на онлайн платформите, за да може впоследствие да се определи кои права и кое законодателство да се следват;

19.

както вече посочи в предходно становище, „[с]чита обаче, че регулирането на вече съществуващите пазари трябва да бъде предмет на редовен контрол, чрез който да се проверява дали то дава възможност за продължаване на иновационните процеси. В дебата относно кръговата икономика и цифровия единен пазар биха могли да изтъкнат някои от областите, в които ИС следва да бъде взета предвид“ (3);

20.

изразява съжаление, обаче, че не се споменава намерението за включване на местните и регионалните власти в бъдещите анализи, както и че на държавите членки е оставена прекомерно голяма възможност за вземане на решения с риск от фрагментиране, което трябва да се избягва;

21.

смята, че съобщението на Комисията предоставя елементи и критерии за оценка, без да дава пълен отговор и следователно неизбежно ще доведе до разлики в тълкуването и допълнително раздробяване на единния пазар; затова призовава Комисията да предложи ясна правна рамка, която да гарантира съблюдаването на принципите на лоялна конкуренция; в този контекст изразява съжаление, че подходът на Комисията изглежда е да остави европейския законодател да утвърди само някои решения от съдебната практика (4), включително по въпроса какво точно покрива изключването на „транспорта“ от приложното поле на член 2 от Директива 2006/123/EO за услугите;

22.

приема положително подхода на Комисията, който благодарение отчасти на данните, събрани в рамките на работния документ на службите ѝ, показва икономическия потенциал на икономиката на сътрудничеството. В същото време приканва Комисията да анализира и да признае не само икономическата печалба, която може да се измери в парично отношение, но и печалбата и спестяванията, които съвместните дейности създават в екологичен и социален план. По тази причина КР предлага да бъде определен най-добрият начин за проучване и наблюдение на това „богатство“, създадено от споделянето, което може да бъде признато за неразделна и активна част от кръговата икономика;

23.

отбелязва, че създаването на „обслужване на едно гише“ за предприемачи от икономиката на споделянето/сътрудничеството, което да обединява всички услуги за подпомагане на бизнеса, би могло да спомогне за по-широкото разпространение на дейностите на икономиката на споделянето/сътрудничеството;

24.

отправя искане да се установи дали определението на понятието „доставчик на услуги“ от Директивата за услугите продължава да е подходящо, като се има предвид, че настоящата формулировка обхваща всяка икономическа дейност, включително множество изключително редки дейности от непрофесионален характер, предоставяни от партньори;

25.

счита, че е особено полезно да се установят „прагове“ за достъп в „качествено“ и „количествено“ отношение, за да се определи кой трябва да отговаря на изискванията за достъп до пазара, а също така да се избегне разпространението на дейности, които под прикритието на икономиката на споделянето може да заобикалят законови и подзаконови нормативни актове;

26.

смята, че Комисията трябва да изясни предоставените насоки относно определението за „търговци“; счита, че отсъствието на стопанска цел трябва да изключва възможността даден доставчик да бъде квалифициран като „търговец“ и че трябва да се използват прагове на равнището на ЕС, основаващи се на честотата на предлаганите услуги;

27.

отбелязва, че отзивите и оценките, заедно с правните изисквания, могат да представляват важен фактор за гарантиране на доверието и защитата на потребителите, и подчертава, че платформите следва да положат повече усилия за борба срещу недостоверните отзиви;

28.

все пак отбелязва, че много форми на труд в икономиката на сътрудничеството приличат на междинна форма между наемен труд и самостоятелна заетост. Това положение повдига важни въпроси по отношение на условията на труд, здравето и безопасността, здравното осигуряване, платения отпуск по болест, обезщетенията за безработица и пенсията за възраст; подчертава, че това би могло да доведе до създаването на нова категория работници на несигурни работни места;

29.

отбелязва, че при развитието си някои бизнес модели на икономиката на сътрудничеството създават значителни отрицателни външни последици в областта на заетостта и в социалната сфера, по-специално чрез злоупотреба с понятието „самостоятелна заетост“, и се базират на социалните различия между работниците според приложимото национално законодателство в държавата, в която се предоставя услугата; призовава Комисията да определи по-конкретна рамка за гарантиране на координацията между държавите членки;

30.

призовава държавите членки, местните и регионални власти, както и Комисията да насърчават новаторски решения за справяне със социалните предизвикателства и предизвикателствата, свързани със заетостта, породени от икономиката на сътрудничеството, като например кооперативите и взаимоспомагателните дружества, които предоставят статут на заети лица на лица, които в противен случай биха били принудени да изберат, против волята си, статут на самостоятелно заети лица, като по този начин получават достъп до широк набор от мерки за социална закрила;

31.

подчертава, от друга страна, че всяка дейност, упражнявана посредством платформа за онлайн посредничество, е напълно проследима, и че, с подходящи политически мерки, икономиката на сътрудничеството може да бъде инструмент за подобряване на спазването на данъчното законодателство и намаляване на административната тежест;

32.

настоятелно призовава платформите в икономиката на сътрудничеството да изискват от всички доставчици да спазват действащите норми за данъчно облагане и да си сътрудничат с националните, регионалните и местните органи за създаване на механизми за трансфер на информацията за прилагане на тези задължения при пълно спазване на приложимото законодателство в областта на защитата на данните; отбелязва, че вече съществуват примери за такива системи, които би трябвало да бъдат повсеместно разпространени;

33.

подчертава, по-специално, казуса с туристическите такси, който представлява важен проблем за много местни и регионални власти, тъй като на много места, където тези такси би трябвало да се налагат, те не се плащат за престой, резервиран чрез платформи на икономиката на сътрудничеството; добавя, че това нарушение на нормативните актове не може да бъде толерирано, води до нелоялна конкуренция спрямо традиционните туристически структури и освен това лишава от приходи местните и регионалните власти; същевременно приветства постигнатите споразумения между някои градове и платформи относно системното събиране на тези такси;

34.

подчертава, че социалните отговорности на платформите във всички техни конфигурации трябва да се определят по-точно, по-специално по отношение на здравето и безопасността на работното място, а също и по отношение на обучението; подчертава, че правото на работниците на информация и консултации в рамките на предприятието, както и правото на колективно договаряне и колективни действия във вида, в който са залегнали съответно в член 27 и член 28 от Хартата на основните права, трябва да се гарантират независимо от бизнес модела;

35.

смята, че онлайн платформите имат роля от първостепенно значение — като инструмент с мултиплициращ ефект за икономическата парадигма, и отправя искане те да поемат отговорността да гарантират, че правата на потребителите, общността и територията ще се зачитат, стига това да не се превръща автоматично в спирачка или препятствие;

36.

приветства изявлението на Комисията, че нейната инициатива за „свободно движение на данните“ ще улесни смяната на доставчика и преносимостта на данните сред различните онлайн платформи, тъй като това е ключов елемент в осигуряването на лоялна конкуренция и защита на потребителите в рамките на единния пазар;

37.

призовава Комисията да проучи дали е необходимо и осъществимо на платформите да се наложи правното задължение да представят просто и лесно за ползване кратко описание на общите си условия, в допълнение към обичайните документи, предвид факта, че дължината и сложността им възпират повечето потребители да ги прочетат, като по този начин отношение с висока степен на несиметричност;

38.

приветства ангажимента на Комисията да си сътрудничи с големите онлайн платформи с цел да се въведе етичен кодекс срещу подбуждането на омраза онлайн;

39.

призовава Комисията да възприеме възможно най-скоро цялостен подход към явлението, за да не се блокират разпространението и въздействието на икономиката на сътрудничеството в близко бъдеще;

40.

подкрепя възможността да се създаде в средносрочен план конкретен европейски правилник за платформите за сътрудничество, който би могъл да бъде предшестван от процес на етикетиране, иницииран от самите платформи или, ако това не бъде направено, от публичните органи. Подобен процес на етикетиране следва да даде възможност на платформите да изяснят своите отговорности и по-специално да установят минимални стандарти за правилата и принципите, приложими за работниците в икономиката на сътрудничеството (възнаграждение, правила за класифициране и дерефериране, разрешаване на спорове и др.);

41.

подчертава необходимостта от намиране на точното равновесие в законодателството: политиците не трябва да задушават иновациите и да регулират до крайност икономиката на сътрудничеството, но същевременно е нужно да се намесват в точния момент, за да избегнат разпокъсаността и да се справят със социално-икономическите предизвикателства;

42.

отправя искане към Комисията да информира и приобщи всички равнища, за да популяризира приетия от нея по предложение на Европейския парламент „пилотен проект“ за изследвания, наблюдение и програми за обучение в областта на икономиката на сътрудничеството;

43.

призовава на да се проучи и разгледа възможността за определяне на общи за целия ЕС прагове, под които дадена стопанска дейност остава нетърговска и „между партньори“ и съответно не подлежи на никакво изискване за достъп до пазара;

44.

застъпва мнението, че тези прагове трябва да бъдат относителни и основани на времеви критерии (напр. брой резервирани нощувки, брой работни дни/часове за други сектори), а не абсолютни и парични, с цел да се гарантират еднакви условия за всички, и смята, че е необходимо освен това да бъдат ниски, за да се избегнат злоупотребите и да се гарантира действително непостоянният и непрофесионален характер на въпросната дейност;

45.

призовава платформите на икономиката на сътрудничеството в сектора на жилищното настаняване да изискват от предоставящите услугата да спазват правилата в областта на туристическите такси и задължително да налагат такива такси на всички резервации, които преминават през тях в съответните градове и региони, за да ги внасят на компетентните власти; подчертава, че вече съществуват няколко примера за такова сътрудничество между властите и платформите;

46.

подкрепя създаването на „Форум на градовете по въпросите на икономиката на сътрудничеството“ за споделянето на опит и обмен на най-добри практики, в който освен Комитетът следва да участват европейските организации и мрежи, които действат в рамките на местното и регионалното измерение на икономиката на сътрудничеството и осъществяват контакти със съответните тематични партньорства на Програмата на ЕС за градовете; подчертава, че подобен форум би бил ресурс от основно значение и първостепенен партньор в контекста на необходимите оценки на териториалното въздействие в този сектор;

47.

настоятелно призовава всички политически равнища да работят по сегашната ситуация, без да забравят, че истинското политическо предизвикателство е да се разработи икономиката на сътрудничеството на утрешния ден.