21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/22

1.

в настоящото становище по собствена инициатива се позовава на следните инициативи на Комисията: 1) известието на Комисията относно определението за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС (1); 2) процедурата на консултация относно проекта за разширяване на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) (2) с оглед изключването на определени държавни инвестиционни помощи, предоставяни на пристанища и летища, от обхвата на предварителното разследване за наличие на държавна помощ, извършвано от Комисията; 3) предвидения от Европейската комисия преглед на „пакета Almunia“, както и актуализирането на регламента относно помощта de minimis за УОИИ, чийто срок на прилагане изтича;

2.

отново заявява, че прилагането на европейските разпоредби относно държавната помощ за услугите от общ икономически интерес (УОИИ) не бива да подлежи само на принципите на конкуренцията, но и да взема изцяло предвид предоставеното от Договорите широка свобода на преценка на държавите членки при определянето на УОИИ, както и принципите на местното и регионалното самоуправление, на икономическото, социалното и териториалното сближаване и неутралност по отношение на режима на собственост в държавите членки (член 3 от ДЕС, член 14, член 106 и член 345 от ДФЕС и Протокол № 26). УОИИ трябва да отразяват разликите в потребностите, предпочитанията на потребителите и механизмите за възлагане на обществени поръчки, които могат да произтичат от различното географско местоположение, различните социални или културни ситуации и демократични процеси в държавите членки. КР припомня, че проверката за наличието на държавна помощ може да се провежда само ако национална, регионална или местна разпоредба или финансиране на УОИИ има трансгранични последици или съответно отражения върху вътрешния пазар;

3.

подчертава изключителната роля на УОИИ за растежа и заетостта, както и факта, че УОИИ често са предпоставка за допълнителни публични и частни инвестиции. Следователно УОИИ трябва да се разглеждат и от гледната точка на европейската инвестиционна програма. Изготвеният от Комисията годишен обзор на растежа за 2016 г. има отношение към въпроса, тъй като в него се казва, че „… е важно държавите членки да насърчават социалните инвестиции като цяло, включително в областта на здравеопазването, грижите за децата, подпомагането на жилищното настаняване и услугите по рехабилитация, за да се укрепят сегашните и бъдещите умения на хората да участват в пазара на труда и да се адаптират. […] Социалните инвестиции предлагат икономическа и социална възвращаемост с времето, особено от гледна точка на изгледите за заетост, доходите от труд и производителността, предотвратяването на бедността и укрепването на социалното сближаване“;

4.

затова призовава за по-нататъшен анализ относно възможността за подкрепа на УОИИ посредством европейско подпомагане, съответстващо на разпоредбите за предоставянето на държавни помощи, например като се проучи дали прилагането на правилата за държавна помощ следва да бъде опростено допълнително, например чрез въвеждането на правна презумпция, обвързана с прости критерии като съответствието с одобрените оперативни програми, по отношение на съответствието на финансирането по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) с разпоредбите за предоставянето на държавни помощи. Тъй като неравното третиране на пряко управляваните фондове на ЕС като ЕФСИ и „Хоризонт 2020“, както и на ЕСИФ по отношение на правилата за държавна помощ не е оправдано, то увеличава административната тежест и пречи на засилването на взаимодействието между фондовете, към което се стреми и самата Европейска комисия;

5.

изразява съжаление, че Комисията продължава да отказва да прилага член 14 от ДФЕС като правно основание в сферата на УОИИ по отношение на правилата за държавна помощ за УОИИ, което би гарантирало обикновена законодателна процедура, а с това и по-голяма правна сигурност и демократична легитимност;

6.

отбелязва, че европейската регулаторна рамка относно държавните помощи за УОИИ е станала твърде широка, твърде подробна и объркваща поради сложността на въпроса, противоречивите тълкувания на понятията и внасяните през годините корекции. Административната тежест за публичните органи, които предоставят помощта, и за предприятията трябва да бъде допълнително намалена и ресурсите на Комисията следва да бъдат концентрирани върху прилагането на разпоредбите за държавната помощ в случаите, които оказват най-силно въздействие върху вътрешния пазар. Освен това подчертава, че сложността на разпоредби може да доведе до недостатъчното им познаване и съответно и до неизползването на възможностите за улеснение, предоставяни от УОИИ. Затова отправя призив към Европейската комисия да рационализира многобройните текстове от вторичното право и актовете без обвързваща сила в областта на държавната помощ (регламенти, съобщения, насоки и др.) и да ги обедини, когато е възможно;

7.

отново заявява, че принципно се противопоставя на включването на допълнителни съображения за качество и ефикасност в оценката за съвместимост при финансирането на УОИИ. Аспектите качество и ефикасност, които още повече ограничават свободата на преценка на местните и регионалните администратори на държавна помощ, принципно не попадат в обсега на компетентност на Комисията, определен в главата „Правила на конкуренция“ в ДФЕС. Решенията относно качеството и ефикасността следва да останат в правомощията на местните и регионалните власти (3);

8.

подчертава, че търговските споразумения на ЕС не засягат правото на ЕС, неговите държави членки и техните местни и регионални власти сами да регулират, осигуряват или подпомагат услугите, и очаква, че предоставените от Европейската комисия гаранции във връзка с преговорите по споразумението за ТПТИ ще бъдат валидни и за всички други преговори по търговски споразумения, а именно, че няма да бъдат ограничавани възможностите на държавите да приемат съответни разпоредби или да ги запазват в сила, така че да гарантират високо качество на услугите и да запазят области от значим обществен интерес, като например здравеопазването, безопасността или опазването на околната среда, че няма да се налага изискване за приватизация на услуги, че публичният сектор ще може да разширява наличното си предлагане на обществени услуги и че ще могат да се предлагат обществени услуги, които преди това са били предоставяни от частни доставчици (4);

9.

в контекста на взаимообвързаността на УОИИ и публичните инвестиции припомня своята загриженост, че в счетоводния стандарт в новата Европейска система от национални и регионални сметки (ESA 2010) на Евростат, който е в сила от септември 2014 г., не се прави разграничение между публични разходи и публични инвестиции. Освен това в някои държави членки транспонирането на тези стандарти в националното законодателство води до задължаване на местните и регионалните власти да прилагат максималните годишни тавани за публични инвестиции на глава от населението. Тези тавани възпрепятстват и онези местни и регионални власти, които разполагат с финансови резерви, които биха могли да вложат в значителни инвестиционни проекти, свързани с УОИИ. Ето защо настоятелно приканва Европейската комисия да представи доклад за прилагането на ESA 2010 (5);

10.

отбелязва, че държавите членки разполагат с правомощията за класифицирането на дадена дейност като „услуга от общ икономически интерес“ поради разрасналите се културни и политически структури и предвид необходимостта от непрекъснато развитие на тези дейности и местните и регионалните власти ще могат да решават напълно самостоятелно кои услуги да считат за услуги от общ икономически интерес;

11.

приветства факта, че на 19 май 2016 г., две години след процедурата на консултация през първото полугодие на 2014 г. относно определението за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията публикува известието си, в което се разяснява приложното поле на правилата на ЕС за държавна помощ за насърчаване на публичните инвестиции. Европейският комитет на регионите оценява намерението на Комисията да се стреми да концентрира своите ресурси върху прилагането на правилата за държавна помощ в случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар. Същевременно обаче отбелязва, че известието се ограничава само до тълкуване на определението за държавна помощ в областите, в които вече е налице съдебна практика на Съда на ЕС. Поради това предлага да се обсъди дали този подход не е твърде рестриктивен и не влиза в противоречие с различни динамични развития в областта на публичните инвестиции, например във връзка с данъчни въпроси и с развитието на нови социални услуги;

12.

изразява удовлетворението си от факта, че в известието се потвърждава ограничаването на понятието „засягане на търговията в рамките на ЕС“. Действително, въз основа на седем решения по конкретни случаи от 29 април 2015 г. (7) и в съответствие с изложеното в първоначалното становище на КР искане, помощите за местна инфраструктура или местни услуги, които почти не биха се използвали в други държави членки и биха имали само незначително въздействие върху трансграничните инвестиции, не попадат в приложното поле на разпоредбите на ЕС за държавните помощи (8);

13.

приема за сведение виждането на Комисията, че публичните инвестиции за изграждането или модернизирането на инфраструктура не представляват държавна помощ, когато съответната инфраструктура не се намира непосредствено в конкуренция с друга инфраструктура от същия вид. Противопоставя се обаче на обобщаващото схващане на Комисията, че по правило това е валидно по отношение на пътната и железопътната инфраструктура, вътрешните водни пътища и водоснабдителните и канализационните мрежи, но не и в области като енергетиката, широколентовия достъп, летищата или пристанищата;

14.

изразява задоволство от пояснението, че публичната помощ за определени културни дейности, които нямат търговски характер, а се предоставят на обществеността безплатно или срещу заплащане, което покрива до 50 % от разходите, не е подчинена на правилата за държавната помощ; това ще намали значително голямата одитна тежест за общинските и регионалните власти въпреки запазващата се и занапред необходимост от проверка в отделни случаи и ще доведе до повече правна сигурност с оглед на публичното подпомагане на културата;

15.

ето защо очаква Европейската комисия да уточни, че местните услуги не застрашават търговията и че тежестта на доказване на реален или потенциален риск от засягане на търговията в рамките на ЕС се носи от жалбоподателя и/или Европейската комисия;

16.

би искал в бъдеще местните и регионалните власти да разполагат с правна сигурност при вземането на решения относно предоставянето на помощ в рамките на правилата за държавна помощ;

17.

обявява се против ограничаването на освобождаването от данък добавена стойност за дейности, свързани с предоставянето на УОИИ, в рамките на представения през април 2016 г. „План за действие във връзка с ДДС — Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС“, който КР ще разгледа в отделно становище;

18.

изтъква ползата от практическото ръководство за действащия ОРГО (9), който обобщава въпросите на националните власти и отговорите на Европейската комисия, като същевременно отбелязва, че последните понякога не разрешават напълно съмненията на държавите членки, свързани с тълкуването;

19.

приветства инициативата на Европейската комисия за провеждането до 30 май 2016 г. на предварителна консултация за ново преразглеждане на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) (10) с цел от задължението за уведомление да бъдат изключени помощите за пристанищни и летищни инфраструктури, тъй като административната тежест за публичните власти и крайните бенефициенти ще намалее пропорционално на разширяването на приложното поле на ОРГО;

20.

отбелязва обаче, че в случая с пристанищата, липсва каквото и да било правно основание, свързано с критериите за съвместимост на инвестиционната помощ, позволяващо на Комисията да изготви списък от случаи, основан на по-голяма правна сигурност, и по тази причина приканва Комисията да разгледа по-задълбочено въпроса за наличието или отсъствието на държавна помощ, по отношение както на видовете инвестиции, така и на размера на пристанищата, а също и да вземе под внимание особеностите на организацията на пристанища в различните държави членки, имайки предвид и тяхната обществена мисия;

21.

подчертава, че в сектора на вътрешните пристанища различни мерки, приети от държавите членки, могат да не представляват държавни помощи, тъй като бенефициерът не упражнява икономическа дейност или защото мерките не влияят върху търговията между държавите членки. При определени обстоятелства такъв може да бъде случаят с мерките за подпомагане на вътрешните пристанищни инфраструктури, които имат чисто местен характер или са във връзка с инфраструктури на вътрешни пристанища, които тъй като нямат пряк излаз на море, нито дават възможност за търговия или комуникации с други държави членки по водни пътища, не представляват нарушаване на конкуренцията;

22.

призовава в ОРГО да бъде включено и освобождаване за оперативна помощ за пристанищата или поне да се определят категории пристанища, в съзвучие с призива, който се отправя по отношение на летищата (вж. параграф 28);

23.

изразява своята загриженост относно факта, че след като веднъж случаят на пристанищната инфраструктура бъде включен в ОРГО, всяка публична намеса, която попада в обхвата на определението за държавна помощ и не може да се ползва от освобождаването, се превръща в предмет на изключително сложна оценка с несигурен изход, с оглед на евентуално пряко одобрение въз основа на Договора, и затова настоятелно призовава Комисията да предложи приемане на ръководни насоки, специфични за тези помощи, ако същите надхвърлят прага за освобождаване;

24.

подкрепя изрично подхода на Европейската комисия във връзка с инвестиционните помощи за регионалните летища, според който не е целесъобразно да се определя праг за уведомление в зависимост от размера на помощта, тъй като въздействието на помощта върху конкуренцията зависи преди всичко от размера на летището, а не от този на инвестицията;

25.

очаква от Европейската комисия при определянето на понятието за помощи за регионалните летища да осигури хармонизация с действащото законодателство на ЕС;

26.

заявява отново предишната си позиция, а именно че Комисията трябва да съсредоточи вниманието си върху големите летища и че помощта за малките летища със среден годишен трафик под 300 000 пътници не трябва да попада в приложното поле на разпоредбите за държавни помощи, тъй като тези летища не могат да окажат значително влияние върху търговията между държавите членки, не могат по структурни причини да покриват капиталовите и оперативните си разходи (11), и тъй като обществената подкрепа е насочена към развитието на безопасна и икономически жизнеспособна инфраструктура за въздушен транспорт в райони с недостатъчно развити транспортни връзки (12); тази разпоредба би трябвало, естествено, да бъде придружена от значително увеличение на прага за освобождаване за помощите за летищата, предоставящи УОИИ (понастоящем определен на 200 000 пътници годишно), който трябва да се върне на равнището на прага, който беше в сила преди приемането на така наречения „Пакет Almunia“ относно УОИИ, тоест 1 милион пътници годишно; такава мярка обаче следва да се прилага само при условие, че съответната свързаност не може да се постигне по никакъв друг начин;

27.

изразява съмнение, че малките летища могат да заделят от собствените си ресурси минималния праг от 25 % от инвестиционната помощ. Във връзка с това призовава Комисията да гарантира, че по принцип тези помощи нямат за цел увеличаване на капацитета, а са свързани предимно с инфраструктурни потребности;

28.

призовава в ОРГО да бъде включено и освобождаване за оперативна помощ за летища, тъй като Насоките на Европейската комисия относно държавните помощи за летища и авиокомпании (Насоки от 2014 г., параграф 112 и сл.) съдържат ясни параметри, например по отношение на изчисляването на първоначалния недостиг на финансиране, които могат да бъдат изпълнени и в рамките на освобождаване;

29.

счита, че съществуващите разпоредби относно пристанищата и летищата трябва да се адаптират към положението на най-отдалечените региони, както по отношение на помощта за инвестиции, така и по отношение на оперативната помощ, предвид трудния достъп до тези региони и тяхната пълна зависимост от морския и въздухоплавателния сектори, които представляват единствената надеждна транспортна алтернатива за тези изолирани територии;

30.

призовава за 100 %-ово вместо 50 %-ово увеличение на прага за инвестиционни и оперативни помощи за култура и съхраняване на културното наследство, предложен в преразгледания ОРГО (Европейската комисия предлага увеличение от 100 на 150 млн. евро на проект и от 50 на 75 млн. евро на предприятие и година) и отправя искане правилата и разпоредбите на ОРГО да бъдат приведени в по-голямо съответствие с текста на съобщението относно понятието за държавна помощ, тъй като с него бяха въведени някои основни пояснения, които бяха приети със задоволство от държавите членки, но нямат същата задължителна сила като пряко приложим регламент, какъвто е ОРГО;

31.

в съответствие с увеличението на прага, поискано в предходния параграф, призовава също така по отношение на инвестиционната и оперативната помощ за културата и за опазване на културното наследство, за повишаване от 1 на 2 милиона евро на прага, под който е възможно да се прилага методът за изчисляване на помощта, съгласно параграф 8 от член 53 от Регламент (ЕС) № 651/2014, т.е. размерът на помощта да се определя на 80 % от допустимите разходи за проекта (като алтернатива на метода, предвиден в параграфи 6 и 7 от член 53 от Регламент (ЕС) № 651/2014);

32.

призовава Комисията при преразглеждането на ОРГО да изясни статута на държавните инвестиционни помощи за инфраструктурни мерки. Въз основа на решението Propapier/Eisenhüttenstadt от 1 октомври 2014 г. (13) при инфраструктурни мерки следва винаги да се преценява дали положителните последици от помощта за регионалното развитие не са по-големи от отрицателните последици за конкуренцията;

33.

очаква равнопоставеност на спортните инфраструктури и многофункционалните инфраструктури за отдих в преразгледания ОРГО, така че да бъдат освобождавани и оперативните помощи за многофункционални инфраструктури за отдих до 2 млн. евро за инфраструктура и за година;

34.

обявява се за динамично разширяване на понятието за УОИИ. Нови социални услуги, като например социалните услуги, свързани с първия прием и интеграцията на бежанци и мигранти или цифровата инфраструктура в региони, където се установява пазарна неефективност, например в регионите, изправени пред демографски предизвикателства, биха могли да се разглеждат като част от услугите от общ интерес поради необходимостта от осигуряване на широкообхватно обслужване на гражданите. Новите развития в бъдеще също трябва да бъдат подходящо оценявани и също трябва да могат да бъдат разглеждани на равнището на държавите членки като УОИИ при необходимост;

35.

отправя критики към опита на Комисията в настоящото съобщение относно УОИИ да разшири своята свобода на преценка, що се отнася до това кои услуги могат да бъдат дефинирани като УОИИ, чрез включването на позоваване на „нормални пазарни условия“ (14). Това не само противоречи на принципите на местното и регионалното самоуправление, но на практика публичните власти едва ли биха могли да предоставят доказателства за изпълнението на това условие;

36.

отбелязва, че посредством четвъртия критерий в решението по делото Altmark в крайна сметка за държавите членки беше създаден стимул да използват разпоредбите относно възлагането на обществени поръчки вместо подход, основан на УОИИ. В действителност местните и регионалните власти са изправени пред трудностите, произтичащи от факта, че при втората алтернатива на четвъртия критерий от решението по делото Altmark, а именно критерия за типично, добре управлявано и оборудвано със съответните средства за изпълнение на необходимите изисквания за предоставяне на обществена услуга предприятие, те не разполагат с база за сравнение в случаите, в които в съответния отрасъл няма частни предприятия. Поради това призовава Комисията да разработи подробни насоки, за да улесни спазването от страна на публичните органи на четвъртия критерий от решението по делото Altmark за това какво представлява едно типично, добре управлявано и оборудвано със съответните средства за изпълнение на необходимите изисквания, като използва и пазарни проучвания, с които да бъдат установени определени стандартни разходи, и по този начин да освободи конкретна дейност по предоставяне на УОИИ от проверка за наличието на държавна помощ;

37.

счита, че е от съществено значение да се преразгледа определението за „разумна печалба“ от УОИИ, по-специално за да се отчете и чрез стимулиращи форми или посредством увеличаване на процента на видимата разумна печалба фактът, че често тези печалби се реинвестират в УОИИ;

38.

отправя отново призива си за увеличаване на праговете при правилата de minimis за държавна помощ в случай на УОИИ. Праговете за проверката на допустимостта на помощите за УОИИ следва да бъдат повишени на един милион евро на три данъчни години за всеки отделен случай. Под този праг следва да се счита, че не са изпълнени всички критерии за наличие на държавна помощ, като се има предвид че УОИИ често имат местно измерение и поради това не могат да окажат въздействие върху търговията или да доведат до нарушение на конкуренцията, което да застрашава вътрешния пазар;

39.

счита, че прагът за освободените от задължението за уведомление съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС компенсационни плащания за предоставяне на услуги от страна на предприятията, на които е възложено предоставянето на УОИИ, в размер на не повече от 15 милиона евро на година би трябвало да се повиши до първоначалния и валиден преди 2011 г. праг от 30 милиона евро на година;

40.

обявява се за удължаване на обичайния срок за акта на възлагане на над десет години, за да може по-добре да се вземат предвид разходите по възлагането и амортизирането на инвестициите от страна на субектите, натоварени с извършването на УОИИ;

41.

освен това отправя искане за разширяване на представеното в решението на Комисията от 20 декември 2011 г. определение относно социалното жилищно настаняване: за да се гарантира на държавите членки по-голяма свобода на преценка при планирането, предоставянето, финансирането и организацията на социалното жилищно настаняване, както и свобода на демократичен избор, следва да се премахне ограничението за предназначението на социалните жилища за „хора в неравностойно положение или социалните групи с ниски доходи“. Следва да се отдели по-голямо внимание на правото на достъпно и приемливо жилище, тъй като невъзможността на пазара на жилища да задоволи всички потребности от жилищно настаняване засяга не само хора, които нямат никакъв достъп до жилище, но и хората, които живеят в опасни за здравето, неподходящи или пренаселени жилища, както и тези, които изразходват голямата част от своите доходи за плащането на наем или месечни вноски по ипотечни кредити;

42.

призовава за изграждане на капацитет между Европейската комисия и държавите членки, така че да се подобрят познанията относно помощите при предоставяне на УОИИ. Европейската комисия трябва да води непосредствен диалог с местните и регионалните власти и да предоставя съдействие;

43.

настоятелно призовава държавите членки, в сътрудничество с Европейската комисия, да създадат подходящи методи за комуникация и координация и да разработят насоки за местните и регионалните власти, с които да се улеснят сложните проверки за допустимост на помощите по отношение на УОИИ. Освен това очаква от държавите членки при изготвянето на националните доклади за изпълнението на пакета Almunia да привлекат местните и регионалните власти и техните сдружения, за да гарантират по този начин реалистична оценка на конкретните трудности и предизвикателствата, свързани с УОИИ;

44.

призовава с цел осигуряване на правна сигурност за местните и регионалните власти да се предвиди давностен срок за жалбоподателите в размер на пет години от началото на компенсационното плащане или инвестицията. Действащият досега срок, в който Комисията може да започне процедура, водеща до решение за възстановяване на суми (десет години от деня, в който неправомерната помощ е била предоставена на бенефициента), който на практика служи и като давностен срок за обжалвания във връзка с помощта, е твърде дълъг. Местните и регионалните власти, както и подпомаганите предприятия имат нужда от повече правна сигурност. Десетгодишен давностен период, към който се трябва да се добави необходимото време за процедурите, което означава, че може да се наложи възстановяване на помощи, отпуснати преди 20 или 25 години, е несъразмерен и засяга основна потребност на местните и регионалните власти и техните предприятия, които често не могат да си позволят правни консултации. Освен това той обезсмисля една от целите на възстановяването на държавните помощи — възстановяване на предходната ситуация по отношение на конкуренцията.

45.

счита, че е необходимо жалбоподатели да могат да бъдат само страни, които могат да бъдат непосредствено икономически засегнати. Досегашният списък от страни, които имат право да подават жалби, т.е. „всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“ съгласно член 20 във връзка с член 1, буква з) от Процедурния регламент, е все още твърде широк.