10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/14

Докладчик:

Vladimíra DRBALOVÁ

1.1.

Комитетът счита, че прозрачността на дружествата е от съществена важност, и подкрепя всяка инициатива, която допринася за устойчивостта и предсказуемостта в дългосрочен план на извършването на стопанска дейност. Прозрачността е важна за всички страни: за самите дружества, за подобряване на техния образ и увеличаване на доверието на работниците, потребителите и инвеститорите.

1.2.

Комитетът отбелязва, че дейността на повечето дружества, които оперират в ЕС, е наистина прозрачна. Въпреки това редица скандали напоследък показаха, че трябва да се подобри прозрачността, за да стане по принцип част от стратегиите за устойчивост на дружествата. Все по-често инвеститорите и акционерите обръщат внимание не само на показателите за рентабилност на дружествата, но и на качествените показатели на КСО (1), които допринасят за намаляването на социалните рискове и гарантират устойчивото развитие на дружеството. За да се отговори на потребностите на предприятията и на другите заинтересовани страни, информацията следва да бъде съществена и нейното събиране трябва да бъде ефективно по отношение на разходите.

1.3.

Комитетът отбелязва, че правителствата на държавите членки би трябвало да мотивират и насърчават дружествата да превърнат прозрачността в актив, тъй като тя представлява също добра търговска възможност, и да ги подкрепят при изпълнението на тези изисквания.

1.4.

Комитетът счита за важно акцентът да се постави едновременно върху ефективността и обхвата на информацията, която се съхранява, както и върху нейното качество и достоверност. Повишаването на прозрачността би трябвало да бъде насочено към постигнатите резултати и процеса на отчитане и оповестяване на информация. Отчитането би трябвало да е обърнато към бъдещето, но и да предоставя информация за резултатите от минали периоди.

1.5.

Комитетът препоръчва Комисията да предприеме допълнителни стъпки, за да позволи на дружествата да изпълнят своите задължения за прозрачност и да запазят конкурентоспособността си в световен мащаб.

1.6.

Като цяло ЕИСК разбира, че малките и средните предприятия работят при различни условия. Затова правилата за тях следва да бъдат опростени, за да им се даде възможност да се отчитат по подходящ за тях начин с оглед гарантирането на пълна прозрачност. ЕИСК приветства проекта за изграждане на капацитет, чиято цел е да помогне на МСП да се справят с тези предизвикателства.

1.7.

Комитетът счита, че всяка бъдеща инициатива относно оповестяването на информация би трябвало да се фокусира върху информацията, която е наистина необходима на заинтересованите страни; тази информация би следвало да включва общ набор от показатели и същевременно да отчита характера на дружеството и сектора, в който то развива дейност.

1.8.

Комитетът подчертава, че в рамките на дадено предприятие корпоративната социална отговорност (КСО) и политиката на прозрачност не са ефективни без да се ангажират работещите в него, поради което те би трябвало да бъдат включени в консултациите между социалните партньори.

1.9.

Докато адресатите на корпоративна отчетност се увеличават, все повече групи от заинтересовани страни се интересуват от повече аспекти на корпоративните въпроси. Комитетът счита, че по тази причина е важно да се оцени настоящият модел на отчитане и той да се направи подходящ за целта.

2.1.

През 2010 г. Комисията публикува съобщение, съдържащо петдесет предложения за подобряване на вътрешния пазар. В него се посочва, че предприятията също трябва да поемат своята роля в съгласуваните усилия, като проявяват своята отговорност и прозрачност не само по отношение на своите служители и акционери, но и по отношение на обществото като цяло. Комисията подчерта, че съществува възможност за подобряване на управлението на предприятията, особено по отношение на състава на управителните съвети и многообразието от представители в тях, включително дела на жените, с цел подобряване на заетостта, бизнеса и търговията (2). Приносът на предприемаческата етика и ценности за икономическото възстановяване получи признание.

2.2.

През 2011 г. Комисията публикува обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност (КСО) (3), в която представи ново определение на понятието — „отговорността на предприятията за въздействието, което оказват на обществото“. Градивен елемент в стратегията беше планът за действие, който насърчава интегрирането на финансовата и социалната отчетност.

2.3.

През 2012 г. Комитетът прие своето становище относно обновената стратегия на ЕС за корпоративната социална отговорност (4), като подчерта, че в един труден икономически и политически климат политическата инициатива за КСО дава възможност за поддържане на позитивни контакти с бизнес средите. Важно е да се признаят различните мотиви, които стоят зад дейността в областта на КСО. В съобщението се посочват различни ползи, които следва да се популяризират по-добре, наред с примерите за добри практики, за да може дружествата да бъдат информирани и насърчавани да се ангажират по-активно с КСО.

2.4.

През последните години ЕИСК изготви редица други становища, които са посочени в настоящото становище. В тях се подчертава значението на корпоративната социална отговорност, прозрачността на дружествата, оповестяването на нефинансова информация и участието в процеса на съответните заинтересовани страни — инвеститори, потребители, работници и техните профсъюзни представители, НПО. В настоящото становище ЕИСК желае да постави акцент върху подходяща рамка за целия процес.

3.1.

Икономическата криза от 2008 г. и нейните социални последици до известна степен накърниха доверието на гражданите в предприятията, като вниманието на обществеността и на инвеститорите се насочи към социалното и етичното поведение на дружествата. Сега повече групи заинтересовани лица се интересуват от повече аспекти на корпоративните въпроси.

3.2.

Инвеститорите изискват прозрачност и контрол върху своите инвестиции и искат да са запознати с отрицателното или положително въздействие на техните пари върху околната среда и обществото. Най-важните източници за нефинансова информация за инвеститорите са отчетите за устойчивост/КСО и годишните отчети. Качествените декларации за политиката са важни за оценяване на финансовата печалба, но за основни се считат количествените ключови показатели за изпълнението.

3.3.

Работниците са първите жертви на дружествата, които обръщат малко внимание на правните норми и на своята липса на прозрачност. При това работниците играят ключова роля в развитието на дружествата, в които работят: сигурността на работното им място, заплатата, здравето и условията им на труд зависят от това. Те имат право да изискват прозрачност, да бъдат информирани и да участват в процеса на вземане на решения относно финансовото положение и социалните, екологичните и икономическите политики на дружествата си.

3.4.

Потребителите искат прозрачност и я очакват в конкретни, важни за тях области. В пряк интерес на дружествата, когато става дума за отношенията им с други заинтересовани страни (работници, граждани и потребители), е да водят политика на прозрачност. Често това просто означава да се предоставят на потребителите фактите, които им помагат да направят информирани решения за покупка. В крайна сметка именно тези дружества ще спечелят лоялността на по-информираните потребители (5). Хранително-вкусовата промишленост е изключително чувствителна област в това отношение. Последното проучване на CFI (Centre for Food Integrity) (6) доказва, че повишената прозрачност намира израз в повишено доверие в храните от страна на потребителите, и очертава в подробности ясен път за постигането ѝ.

3.5.

С глобализацията голям брой бизнес партньори и заинтересовани лица проявяват интерес към повече информация по по-широк спектър от корпоративни въпроси от голям брой държави.

3.6.

Прозрачността изгражда доверие, а предприятията се нуждаят от доверието на обществото. Независимо от това, често съществува разминаване между очакванията на обществеността и начина, по който тя възприема действията на дружествата. Това се обяснява отчасти с примери на безотговорно поведение на някои предприятия, както и на предприятия, които преувеличават своите постижения в сферата на околната среда и социалните въпроси. Недостатъчната обществена осведоменост относно постиженията на предприятията и ограниченията, при които осъществяват дейността си, също допринасят за това несъответствие.

3.7.

Това е причината, поради която през 2009 г. Европейската комисия започна провеждането на поредица от семинари относно прозрачността на дружествата. Европейските дружества приветстваха тази инициатива, която идваше в точния момент — насред кризата, когато прозрачността и корпоративната социална отговорност (КСО) като цяло може би имаха потенциал да спомогнат за възстановяване на общественото доверие в бизнеса, до голяма степен накърнено от продължаващата криза. Инициативата беше насочена към различните групи от заинтересовани лица (работодателите, синдикатите, НПО и медиите) и проучването трябваше да послужи като насока за по-нататъшни стъпки, които Комисията да предприеме.

3.7.1.

Изводите от инициативата са следните:

4.1.

В стратегията на ЕС за КСО Комисията посочва, че оповестяването на информация в сферата на социалните въпроси и околната среда, в това число информация, свързана с климата, може да улесни сътрудничеството със заинтересованите страни и идентифицирането на съществени рискове за устойчивостта. Това е важен аспект от процеса на поемане на отговорност и може да допринесе за изграждане на общественото доверие в предприятията. За да се отговори на потребностите на дружествата и на другите заинтересовани страни, информацията следва да бъде съществена.

4.1.1.

Комисията признава също така, че все по-голям брой дружества оповестяват информация в сферата на социалните въпроси и околната среда. Често МСП съобщават този вид информация неформално и на доброволна основа. Според един източник около 2 500 европейски дружества публикуват доклади за КСО или устойчивостта, което нарежда ЕС на челно място в световен мащаб (7).

4.2.

През 2013 г. Комисията, действайки по инициатива на Европейския парламент, подготви законодателно предложение относно прозрачността на социалната информация и информацията за околната среда, която дружествата във всички сектори предоставят  (8). Целта на изменението на „счетоводните директиви“ беше да се установи изискване за някои големи дружества (за момента около 6 000 дружества и субекти в ЕС) за оповестяване на значима нефинансова информация и информация за многообразието в годишните им отчети.

4.2.1.

Някои държави са транспонирали директивата в своето национално законодателство след консултации с дружествата, така че прилагането се възползва от гъвкавостта на директивата, не надхвърля нейния обхват, осигурява правна сигурност за дружествата и отговаря на техните действителни изисквания. Във връзка с това ЕИСК изготви становище (9), в което подчертава правото на възползване от този гъвкав и подходящ инструмент за подобряване на комуникацията с акционерите, инвеститорите, работниците и другите заинтересовани страни и приветства факта, че това предложение е отправено само към големите дружества.

4.2.2.

Комисията подготвя необвързващи насоки относно докладването на нефинансова информация въз основа на резултатите от обществената консултация. За да се улеснят последващите действия във връзка с консултациите със заинтересованите страни (10), ЕК изготви онагледяващ информационен документ, в който са събрани ключовите принципи във връзка с оповестяването на нефинансова информация. Докладваната нефинансова информация би трябвало да е съществена, надеждна, балансирана и разбираема, всеобхватна и кратка, стратегическа и ориентирана към бъдещето, насочена към заинтересованите страни, съобразена с конкретното дружество/сектор, качествена и количествена и последователна.

4.3.

В съответствие със стратегията „Европа 2020“, в която се призовава за подобряване на бизнес средата в Европа, през 2014 г. Комисията публикува предложение за директива, чиято цел е да подкрепи създаването на съвременна и ефективна уредба за корпоративното управление за европейските дружества, инвеститори и служители  (11), която да отговаря на нуждите на днешното общество и на променящата се икономическа среда.

4.3.1.

Предложението следва да допринесе за дългосрочната устойчивост на дружествата в ЕС и за по-дългосрочна перспектива за акционерите, като гарантира по-добри условия за дейността на дружествата, чиито акции се търгуват на регулираните пазари в ЕС. В своето становище (12) Комитетът подчерта, че предложението би довело до по-голяма стабилност и устойчивост на корпоративното управление и инвестиционната среда в Европа, и отбеляза също, че в своята оценка на въздействието Комисията заявява, че нейните предложения биха довели само до незначително увеличаване на административната тежест върху дружествата, регистрирани на фондовата борса. Важно е да се направи оценка на този баланс в процеса на оценяване на директивата.

4.4.

През октомври 2015 г. Комисията публикува нова стратегия, озаглавена „Търговията — за всички: към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“, която предлага визия за политика на ЕС, насочена към отразяване на необходимостта от по-отговорна и по-прозрачна търговска политика.

4.4.1.

В главата, озаглавена „Търговска и инвестиционна политика, основана на ценностите“, Комисията се обявява за укрепване на правата на потребителите чрез засилване на инициативите за корпоративна социална отговорност и надлежните проверки по цялата производствена верига, като вниманието се насочи към зачитането на правата на човека и към социалните — в това число и трудовите права — и екологичните аспекти на веригите за създаване на стойност. Комисията иска да продължи, като подобри аспектите на споразуменията за свободна търговия, свързани с устойчивото развитие.

4.4.2.

В своето становище (13) за достойния труд в световните вериги за доставки (СВД) Комитетът посочва, че: „ЕИСК има богат опит в областта на устойчивостта, с участие в изпълнението и мониторинга на специални глави в споразуменията за свободна търговия, участие в множество комисии на гражданското общество, и това му дава възможност да предложи справедлив баланс между необходимите правни изисквания в областта на правата на човека и трудовите права, прозрачността, борбата с корупцията и необходимата гъвкавост на многонационалните предприятия да организират и развиват своите световни вериги за доставки по ефективен начин, съобразен с различните местни условия.“

4.4.3.

Наличието на по-високи стандарти за публикуване на доклади по нефинансови въпроси би могло да бъде важен въпрос в областта на търговската политика. Регулиране на световно равнище, включващо и търговски споразумения, би трябвало да повиши прозрачността по отношение на оповестяването на нефинансова информация в страни като САЩ и Китай, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за европейските дружества.

4.4.4.

ЕК възнамерява да увеличи стимулите, по-специално за многонационалните дружества, за предоставяне на информация относно надлежната проверка, по-амбициозен подход към добива на полезни изкопаеми в засегнати от конфликти райони  (14), търсене на нови райони за разширено партньорство за отговорни вериги на добавена стойност и публикуването на обзор на докладите на дружествата относно веригите на добавена стойност.

4.4.5.

Що се отнася до изискванията на Комисията за етична търговия и насърчаване и защита на правата на човека, могат да се очакват и нови изисквания към дружествата в резултат на изпълнението на плана за действие относно правата на човека за периода 2015—2018 г. (15). В своите заключения Съветът по външни работи (юни 2016 г.) подчертава ключовата роля на прозрачността на предприятията при създаването на условия за това пазарите да признават, стимулират и възнаграждават зачитането на правата на човека.

4.5.

През януари 2016 г. Комисията представи Пакет от мерки за борба с избягването на данъци с оглед да се гарантира ефективно данъчно облагане и по-голяма данъчна прозрачност.

4.5.1.

Една от областите — обект на внимателен контрол, която ще засегне многонационалните предприятия и групи, е отчитането по държави (задължението за изготвяне на отчет, съдържащ операциите в групата, данните, отнасящи се до приходите, печалбата, платения корпоративен данък и т.н. и подаването му на данъчните органи). На този етап пакетът обхваща обмена на информация между данъчните органи на държавите членки.

4.6.

В началото на април 2016 г. (16) Комисията предложи многонационалните дружества да публикуват отделен отчет за плащания от тях корпоративен данък, наред с друга данъчна информация. Многонационалните дружества с консолидиран нетен оборот, надхвърлящ 750 млн. евро, ще трябва да спазват тези допълнителни изисквания за прозрачност, независимо от това дали седалището им е в ЕС, или не. Това задължение се прилага също и за техните клонове и дъщерни дружества. В този контекст Комитетът неотдавна прие становище относно борбата с укриването на данъци (17), в което насърчава Комисията да бъде по-амбициозна в исканията си по отношение на фискалната прозрачност на дружествата чрез намаляване на прага от 750 милиона евро оборот или чрез изготвяне на график, който предвижда постепенно понижаване на този праг.

4.6.1.

Все пак, Комисията би трябвало да вземе под внимание принципите на вътрешния пазар на ЕС и конкурентоспособността на Съюза. Едностранни искания в рамките на ЕС биха могли да доведат до непредвидени последици, ако предприятията извън ЕС бъдат освободени от това задължение. Поради това дружествата извън ЕС би трябвало също да бъдат обхванати от това задължение посредством договарянето на международни търговски споразумения.

4.7.

Европейската комисия работи с други международни организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Международната организация на труда (МОТ), СЗО и Световната банка, като засилва полезните взаимодействия с техните инструменти за добро корпоративно управление, прозрачност и корпоративна отговорност (18). Тези инструменти се преразглеждат редовно и установяват изисквания за отговорността и прозрачността на дружествата по отношение на тяхната политика в социалната сфера, в областта на околната среда и правата на човека. С тях се насърчават и предотвратяването и анализът на рисковете, както и се предвиждат мерки за надлежна проверка. Инструментите са замислени основно за многонационални дружества, но се очаква те да послужат и като насоки за дружествата, осъществяващи дейност на национално равнище. Всяко преразглеждане на тези инструменти следва да се фокусира специално върху по-доброто им изпълнение.

4.8.

Увеличаващите се глобални и европейски искания за корпоративна прозрачност се прехвърлят върху дружествата, които осъществяват дейност в държавите членки. Ролята на ЕК би следвало да е да насочва и координира политиките на държавите — членки на ЕС, намалявайки по този начин риска от прилагане на различни подходи (19).

4.8.1.

Стратегията на Комисията в областта на корпоративната отговорност и препоръките към държавите членки често водят до това, че на национално равнище се приема, че единствено държавата би трябвало да администрира и да осъществява надзор за отговорно предприемачество и прозрачност.

4.8.2.

Дружествата отчитат ролята си на двигател за налагането на прозрачно и отговорно поведение. Това беше признато и в съобщението на Комисията относно „Прилагане на партньорството за растеж и работни места: Да направим Европа отличен пример по въпросите на корпоративната социална отговорност“ (20).

4.8.3.

Основната отговорност на всяко дружество е да създава стойност не само за акционерите си, но и за своите служители, тяхната среда и общност и да създава и запазва работни места. Държавите членки следва да създадат необходимите условия, за да улеснят това, и да подкрепят усилията на дружествата за отговорност и прозрачност.

5.1.

Комитетът признава, че оповестяването на нефинансова информация е много важно за корпоративната отчетност, тъй като спомага за създаването на пълна картина на корпоративните дейности.

5.2.

Регулаторната рамка за извършване на стопанска дейност става все по-сложна за дружествата. С цел да се отговори по-добре на потребностите на заинтересованите страни, следва да се създаде подходяща рамка за корпоративна отчетност, като в същото време се избягва ненужната административна и финансова тежест. Освен това КСО и прозрачността следва да бъдат насърчавани и използвани като възможност за дружествата да избягват социалния риск и да гарантират собственото си устойчиво развитие.

5.3.

През последното десетилетие нарасна акцентът върху различни аспекти на нефинансовата информация (НИХ). Съществуват редица международни рамки за оповестяване на информация в сферата на социалните въпроси и околната среда, в това число и Глобалната инициатива за отчитане (ГИО).

5.4.

Въпросът, който се повдига, е дали един и същ отчет или набор от отчети може да послужи на всички тези заинтересовани страни? Трябва ли да има множество доклади или концепция за един-единствен всеобхватен доклад — като например идеята Core&More (основна и допълнителна информация) (21), предложена от Федерацията на европейските счетоводители (FEE) през 2015 г.?

5.5.

Дебатът за бъдещата корпоративна отчетност трябва да вземе под внимание разликите в потребностите от информация на различните групи от заинтересовани лица, които зависят от големината и естеството на субекта, изготвящ доклада.

5.6.

Както Европейският икономически и социален комитет посочва в своето становище относно „Оповестяване на нефинансова информация“, Комисията е приканена да постави началото или да улесни процес, който обединява „множество заинтересовани страни“ (22), с цел по-добре да се определят ръководните принципи и критерии, които ще помогнат за сравнение и, в дългосрочен план, за стандартизация.

5.6.1.

В това отношение Комитетът вече подчерта необходимостта от корективни действия срещу накърняването на корпоративните ценности поради мислене в краткосрочна перспектива. В своето становище относно включването и участието на работниците (23) той наблегна също на факта, че е наложително пред европейската политика да се очертаят пътища за преодоляване на настоящата тенденция към едностранна прозрачност на дружествата в интерес на техните акционери в посока на едно по-широко разбиране за предприятието като „устойчиво дружество“, което е в интерес на дългосрочното корпоративно развитие.

5.7.

Дори бъдещето на устойчивия бизнес да е тясно свързано със зачитането на социалната среда и потребителите, всяка нова инициатива за оповестяване на информация следва да бъде насочена към действителните потребности на заинтересованите страни.