9.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 50/91

—

като взе предвид решението, прието от Председателския съвет на 16 декември 2015 г.,

—

като взе предвид проекта на междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид предложението на Комисията за междуинституционално споразумение за по-добро регулиране (COM(2015)0216 и приложенията към него),

—

като взе предвид Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (1) („Рамковото споразумение от 2010 г.“),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. относно по-добро законотворчество между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности (2) („Междуинституционалното споразумение от 2003 г.“),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2015 г. относно работната програма на Комисията за 2016 г. (4),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18 и 19 февруари 2016 г.,

—

като взе предвид член 140, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A8-0039/2016),

A.

като има предвид, че Парламентът нееднократно е призовавал Междуинституционалното споразумение от 2003 г. да бъде предоговорено, за да се отчете новата законодателна среда, създадена с Договора от Лисабон, да се консолидират настоящите най-добри практики и споразумението да се актуализира в съответствие с програмата за „по-добро законотворчество“;

Б.

като има предвид, че Комитетът на регионите, Европейският икономически и социален комитет и отделните национални парламенти изразиха становището си относно Съобщението на Комисията от 19 май 2015 г.: „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215), горепосоченото предложение на Комисията за междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество или относно консенсуса, постигнат между институциите за ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество;

В.

като има предвид, че в горепосочената резолюция от 16 септември 2015 г. Парламентът приветства започването на преговори за ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество и посочи редица приоритети, по-специално във връзка с качеството на проектите на законодателните актове, внасяни от Комисията, многогодишното и годишното програмиране, укрепването на оценката на въздействието на проектите на актове, равното третиране на двата клона на законодателния орган в рамките на законодателния процес от гледна точка на достъп до информация, подходящи междуинституционални консултации, последващи действия, предприемани от Комисията, във връзка с предложения и препоръки на Парламента и предоставянето на подробна обосновка за всяко предвиждано оттегляне на акт;

Г.

като има предвид, че междуинституционалните преговори официално започнаха на 25 юни 2015 г.;

Д.

като има предвид, че на 16 декември 2015 г. Председателският съвет одобри с мнозинство предварителното споразумение, постигнато между преговарящите от трите институции на 8 декември 2015 г., относно текста на ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество („ново МИС“);

Е.

като има предвид, че новото МИС има за цел да замени Междуинституционалното споразумение от 2003 г. и Междуинституционалния общ подход при оценка на въздействието от ноември 2005 г., и като има предвид, че приложението към новото МИС е предназначено да замени Общото споразумение относно делегираните актове от 2011 г.;

Ж.

като има предвид, че в съответствие с декларацията на Европейския парламент и на Комисията, посочена в приложение II към настоящото решение, новото МИС не засяга разпоредбите на Рамковото споразумение от 2010 г.;

З.

като има предвид, че въпреки това някои разпоредби на Рамковото споразумение от 2010 г. могат да се окажат остарели или може да е необходимо да бъдат актуализирани в резултат на новото МИС;

И.

като има предвид, че новото МИС предвижда по-нататъшни междуинституционални преговори, по-специално относно практическите договорености за сътрудничество и обмен на информация в контекста на сключването на международни споразумения и относно критериите за прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС съответно относно делегираните актове и актовете за изпълнение;

Й.

като има предвид, че някои разпоредби на Правилника за дейността на Европейския парламент ще трябва да бъдат адаптирани вследствие на новото МИС, като например свързаните с работната програма на Комисията и проверката на правното основание на актовете;

К.

като има предвид, че новото МИС разглежда, по един или друг начин, основните опасения на комисията на Парламента по конституционни въпроси, изразени в нейния документ „Принос на комисията по конституционни въпроси за позицията на Европейския парламент за преговорите относно преразглеждането на междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество“ от 22 април 2015 г.;

1.

Приветства споразумението, постигнато между институциите, и счита, че това е добра основа за изграждане и развитие на нови, по-отворени и прозрачни отношения между тях с оглед на осигуряването на по-добро законотворчество в интерес на гражданите на Съюза;

2.

Изразява дълбоко съжаление в контекста на по-доброто законотворчество, че преговорите за МИС не следваха установената практика от гледна точка на процедурата в комисия в Европейския парламент;

3.

Приветства по-специално резултатите от преговорите по отношение на многогодишното и годишното междуинституционално програмиране, последващите действия на Комисията във връзка със законодателните инициативи на Парламента, и предоставянето на обосновки и провеждането на консултации относно планирано оттегляне на законодателни предложения; подчертава, че договореното силно съсредоточаване върху работната програма на Комисията не може да се счита за причина, обосноваваща каквито и да е било ограничения на законодателните правомощия или правото на инициатива на Парламента; приветства договорената междуинституционална размяна на мнения, в случай че се предвижда изменение на правното основание на акт, и изразява твърдата си решимост да отхвърля всякакви опити за подкопаване на законодателните правомощия на Европейския парламент чрез промяна на правното основание;

4.

Подчертава значението на новите разпоредбите на МИС относно инструментите за по-добро законотворчество (оценки на въздействието, консултации с обществеността и заинтересованите страни, оценки и т.н.) за добре информиран, приобщаващ и прозрачен процес на вземане на решения и за правилното прилагане на законодателството, като същевременно отбелязва, че тези разпоредби запазват прерогативите на законодателите; счита, че оценките на въздействието трябва да бъдат всеобхватни и балансирани и следва да оценяват, наред с другото, цената на неприемането на необходимото законодателство за производители, потребители, работници, администратори и за околната среда; изразява загриженост, че формулировката по отношение на оценките на въздействието не ангажира в достатъчна степен трите институции с включването на малките и средните предприятия (МСП) и тестовете за конкурентоспособност в техните оценки на въздействието; подчертава важността на отчитането и обръщането на внимание на нуждите на МСП на всички етапи от законодателния цикъл; подчертава, че в съответствие с работния документ на службите на Комисията от 19 май 2015 г. относно насоки за по-добро регулиране (SWD(2015)0111), оценката на въздействието върху МСП се включва в докладите за оценка на въздействието и призовава Комисията да предостави допълнителна информация относно тази практика; приветства целта за подобряване на изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза, наред с другото, чрез по-добро идентифициране на националните мерки, които не се изискват от законодателството на Съюза, което следва да бъде транспонирано („свръхрегулиране“), и като има предвид, че държавите членки са свободни да прилагат по-високи стандарти само ако законодателството на Съюза определя минимални стандарти, очаква държавите членки ясно да посочат и документират подобни мерки;

5.

Отбелязва, че кумулативните разходи, произтичащи от законодателството, могат да доведат до значими трудности за предприятията и лицата, засегнати от разпоредбите на Съюза;

6.

Отбелязва писмото от 15 декември 2015 г. от първия заместник-председател на Комисията относно функционирането на новия Комитет за регулаторен контрол, който трябва да упражнява надзор върху качеството на оценките на въздействието, извършвани от Комисията (но без да ѝ дава право на вето върху законодателни предложения, което е въпрос за избираемите органи); припомня, че в своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП (5), Парламентът отправи искане независимостта на Комитета за регулаторен контрол (предишен Комитет по оценка на въздействието) да бъде засилена, включително и по-специално членовете на Комитета да не бъдат подлагани на политически контрол; счита във връзка с това, че създаването на Комитета за регулаторен контрол е първа стъпка за постигането на независимост в това отношение, която да бъде приветствана; изтъква, че законодателите могат също така да извършват собствени оценки на въздействието, когато считат това за необходимо; отбелязва, че оценките на въздействието не заместват политическия процес на вземане на решения; подчертава освен това, че новото МИС предвижда обмен на информация между институциите относно най-добрите практики и методологии, свързани с оценките на въздействието, като по този начин се осигурява възможност за своевременен преглед на функционирането на Комитета за регулаторен контрол с оглед на достигането до обща методология;

7.

Приветства споразумението между институциите да си сътрудничат, за да се осъвремени и опрости законодателството и за да разменят мнения по тези въпроси преди финализирането на Работната програма на Комисията; подчертава значението на договорения „Годишен обзор на тежестта“ като инструмент за идентифициране и мониторинг, по ясен и прозрачен начин, на резултатите от усилията на Съюза, за да се избегне и намали свръхрегулирането и административната тежест, който инструмент следва да включва списък, отнасящи се конкретно до МСП и следва да прави разлика между тежестта, която налагат различните предложения на Комисията и актовете на отделните държави членки; посочва, че осъществимостта и желателността на въвеждането на цели за намаляване на тежестта в определени отрасли трябва внимателно да се оценяват за всеки отделен случай в тясно сътрудничество между институциите, като същевременно вниманието се съсредоточава върху качеството на законодателството и без да се подкопават съответните стандарти на Съюза; очаква Комисията да предлага редовно отмяната на правни актове, когато тази отмяна се счита за необходима; във връзка с това приветства факта, че трите институции се споразумяха, че оценките на въздействието следва да разглеждат също така въздействието на предложенията върху административната тежест, по-специално по отношение на малките и средните предприятия; признава, че подходящо законодателство на Съюза може да намали административната тежест за МСП, като замести 28 различни набора от правила с единен набор от правила за вътрешния пазар;

8.

Счита, че по принцип е намерено балансирано решение по отношение на делегираните актове и актовете за изпълнение, което гарантира прозрачност и равнопоставеност между законодателите, но изтъква необходимостта от бързо постигане на споразумение за подходящи критерии за разграничаване на делегираните актове и актовете за изпълнение и от бързо привеждане в съответствие на всички основни актове с правната рамка, въведена с Договора от Лисабон;

9.

Признава, че договорените мерки за подобряване на взаимната размяна на мнения и информация между Парламента и Съвета, в качеството им на законодатели, представлява стъпка напред; при все това счита, че тези мерки следва да бъдат развити допълнително, особено по отношение на взаимния достъп до информация и заседания, за да се гарантира истински равен баланс и равно третиране между законодателите по време на цялата законодателна процедура, и за да се гарантира, че е спазен принципът на взаимно лоялно сътрудничество между институциите; предупреждава, че договорената неофициална размяна на мнения не следва да се превръща в ново поле за непрозрачни междуинституционални преговори;

10.

Припомня, че Договорът за функционирането на Европейския съюз въвежда обикновена законодателна процедура с три четения; изтъква, че ако Парламентът и Съветът упражняват в пълна степен своите прерогативи в рамките на законодателната процедура, споразуменията на второ четене следва да бъдат стандартната процедура, докато споразуменията на първо четене следва да се използват единствено при обмислено и изрично взето решение за това;

11.

Приветства ангажимента за осигуряване на прозрачност на законодателните процедури, но подчертава необходимостта от повече конкретни разпоредби и инструменти за постигането на тази цел, по-специално по отношение на използването на споразумения на първо четене;

12.

Счита също така, че следва да се използват по-добре договореностите за политически диалог с националните парламенти; изтъква във връзка с това важната роля, предоставена на националните парламенти с Договора от Лисабон, и подчертава, че наред с ролята, която те имат във връзка с мониторинга на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, те могат да имат и действително имат положителен принос в рамките на политическия диалог; насърчава по-доброто използване на съществуващите механизми на субсидиарност и пропорционалност, както са залегнали в Договорите; подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост при прилагане на осемседмичният срок за националните парламенти, за да изпратят мотивирано становище относно неспазване на принципа на субсидиарност;

13.

Призовава за всеобхватна оценка на въздействието, което новото МИС ще окаже върху Рамковото споразумение от 2010 г. и други свързани съществуващи междуинституционални споразумения, като се има предвид необходимостта от запазване на позицията и прерогативите на Европейския парламент и от опростяване на структурата на многобройните разпоредби, уреждащи междуинституционалните отношения;

14.

Счита, че това опростяване следва да се осъществи след като са въведени всички практически мерки по прилагането на новото МИС в неговата цялост, при което институциите биха могли също така да преценят дали евентуално са нужни корекции на новото МИС с оглед на натрупания до момента опит в прилагането на новото МИС;

15.

Подчертава значението на правилното прилагане и на гарантирането, че поетите ангажименти и сроковете, определени в новото МИС, се спазват;

16.

Изтъква, че по-специално следните области се нуждаят от допълнителни последващи действия на техническо и/или политическо равнище с активното участие и като се ползва експертният опит на всички парламентарни комисии, които имат опит в съответната област:

17.

Одобрява проекта на споразумение, съдържащ се в приложение I към настоящото решение;

18.

Одобрява декларацията на Европейския парламент и на Комисията, съдържаща се в приложение II към настоящото решение;

19.

Призовава компетентната си комисия да проучи степента, в която са необходими изменения или тълкуване на Правилника за дейността или промени в администрацията, каналите за контакт с други институции и практиките на Парламента с оглед на прилагането на новото МИС;

20.

Възлага на своя председател да подпише новото МИС с председателя на Съвета и председателя на Комисията и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;

21.

Възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение, включително приложенията към него, на Съвета и на Комисията.