ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 21.12.2016

COM(2016) 831 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА

Трети доклад за напредъка по създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност

I.    ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият документ е третият месечен доклад за напредъка по създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност и обхваща развитието по два основни стълба: борбата с тероризма, организираната престъпност и средствата за тяхното подпомагане; укрепването на нашите защитни механизми и изграждането на устойчивост по отношение на тези заплахи. Потресаващото и малодушно нападение в Берлин на 19 декември, както и другите ужасни атаки през 2016 г. отново ни напомнят за нашата уязвимост и за необходимостта да продължим да работим заедно за укрепването на общата ни сигурност в защита на нашите свободи и начин на живот. В рамките на периода, обхванат от настоящия доклад, беше постигнат конкретен напредък за намаляване на възможностите за действие на терористите и на тези, които ги подкрепят. В настоящия доклад се представя приетият днес нов пакет от мерки във връзка с финансирането на тероризма, който е важна стъпка за пресичане на финансовите ресурси, които поддържат тероризма. За да се пресекат допълнително възможностите за действие на терористите, Комисията също така подобрява обмена на информация с приемането на редица предложения, насочени към повишаване на ефективността и ефикасността на Шенгенската информационна система. През периода, обхванат от настоящия доклад, бе отчетен също значителен напредък по ключови законодателни досиета на ЕС за борба с тероризма и организираната престъпност и за укрепване на сигурността на нашите граници. Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо съгласие по Директивата относно борбата с тероризма, преразглеждането на Директивата за огнестрелните оръжия и преразглеждането на Кодекса на шенгенските граници, с което да се даде възможност за систематични проверки на гражданите на ЕС.

Постигнат бе и значителен напредък в борбата с онлайн радикализацията. На втората среща на високо равнище на Интернет форума на ЕС водещи интернет платформи обявиха създаването на инициатива за споделяне на кодове за сегментиране, която ще позволи на участващите дружества да използват такива кодове за откриването на терористично съдържание, така че то да бъде трайно отстранявано. Очаква се този нов инструмент допълнително да ограничи достъпа на терористичните организации до ключово средство за пропаганда, набиране на членове и радикализация. По време на форума Комисията също така обяви началото на Програма за овластяване на гражданското общество, разполагаща с финансиране в размер на 10 милиона евро, с която да се съдейства на партньорите от гражданското общество да увеличат значително обема на ефективните алтернативни послания онлайн.

Ключово развитие се наблюдава и в редица други области. Поради изключителното значение на пълното и своевременно изпълнение на Директивата на ЕС за резервационните данни на пътниците (PNR данни), Комисията представи план за изпълнение във връзка с резервационните данни на пътниците, за да даде насоки на държавите членки. Освен това Комисията представи План за действие за укрепване на европейския отговор по отношение на измамите с документи за пътуване. Той съдържа оперативни препоръки към държавите членки за справяне с нарастващия проблем с измамите с документи за пътуване, включително във връзка с регистрирането на самоличност и издаването, изготвянето и контрола на документи. Накрая, за да съдейства за защитата на гражданите и критичната инфраструктура, в рамките на пакета за енергиен съюз, приет на 30 ноември, Комисията обърна внимание на сигурността на нашите енергийни мрежи. Целта на пакета е държавите членки да получат подкрепа при извършването на оценки на риска, във връзка с готовността за посрещане на рискове и с управлението на кризисни ситуации, свързани с електроенергийните системи на Съюза.

II.    НОВИ ЗАКОНИ НА ЕС ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Терористични престъпления

След интензивни преговори, на 17 ноември Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо съгласие по предложението на Комисията от декември 2015 г. за директива относно борбата с тероризма 1 . Тази стъпка е от решаващо значение в борбата ни с терористите и тези, които ги подкрепят. С директивата се консолидират действащото законодателство на ЕС и международните стандарти 2 за инкриминиране на терористичните деяния и в нея са включени „нови“ свързани с тероризма престъпления, в това число финансирането на тероризма, пътуването в чужбина с цел извършване на терористично престъпление или участие в тренировъчен лагер, както и завръщането след такива дейности, предоставянето или получаването на обучение. Този инструмент е ключов елемент в борбата срещу чуждестранните бойци терористи. Директивата също така включва разпоредби, които отговарят на специфичните нужди на жертвите на тероризма чрез предоставянето на информация, подкрепа и защита. Сега е необходимо Европейският парламент и Съветът незабавно да приемат официално текста и държавите членки ще разполагат със срок за изпълнение от 18 месеца.

Контрол на огнестрелните оръжия

След представянето през ноември 2015 г. на предложение на Комисията и многократните призиви към Европейския парламент и Съвета, на 13 декември 2016 г. беше постигнато политическо споразумение между съзаконодателите относно преразглеждането на Директивата на ЕС за огнестрелните оръжия 3 . Това е важна стъпка за спирането на законния достъп до военни щурмови оръжия. Преразгледаната директива разширява броя на оръжията, които са забранени и по този начин попадат под най-строг контрол от категория А, включително автоматични оръжия, преработени за полуавтоматична употреба, и полуавтоматични оръжия, оборудвани с пълнител с голям капацитет и устройства за презареждане. В бъдеще закупуването или търговията с такъв вид оръжия вече няма да бъдат възможни освен за много строго определена група от притежатели на разрешение, като например музеи или лица, занимаващи се със спортна стрелба, които ще подлежат на строги изисквания за сигурност и наблюдение. За първи път ще бъдат определени ограничения за размера на пълнителите за полуавтоматични оръжия с дълги и къси цеви и всички основни компоненти на огнестрелните оръжия ще трябва да бъдат маркирани и регистрирани 4 .

Заедно със засилването на контрола върху законно притежаваните огнестрелни оръжия, Комисията работи за активизиране на борбата с незаконния трафик на огнестрелни оръжия, особено в Западните Балкани, както е предвидено в плана за действие за периода 2015—2019 г. Важен етап във връзка с този въпрос е проведената на 16 декември среща на министрите с държавите от Западните Балкани, по време на която ЕС и държавите от Западните Балкани приеха съвместна декларация, за да се очертаят мерките, необходими за по-ефективна борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия както в Европа, така и в Западните Балкани.

Комисията също така прие още по-строги мерки относно прекурсорите на взривни вещества, за да затрудни допълнително достъпа на терористите до суровини, използвани за незаконно производство на взривни вещества. С Регламент (ЕС) № 98/2013 се установяват хармонизирани правила относно предоставянето, въвеждането, притежаването и използването на вещества или смеси, с които може да се злоупотреби за незаконно производство на взривни вещества, с оглед да се ограничи наличността им за масовия потребител и да се гарантира подходящо докладване на подозрителни трансакции по цялата верига на доставки. Бяха приети три делегирани регламента 5 с цел да се контролира използването на алуминиев прах, магнезиев прах и магнезиев нитрат като прекурсори на взривни вещества. Регламентите определят строго задължение за докладване по отношение на продажбите на прекурсорни вещества, за да се предотврати отклоняването им към незаконното производство на самоделни взривни устройства.

Систематични гранични проверки

Докато при влизане гражданите на трети държави вече са предмет на систематична проверка на документите и проверка за сигурност в съответните бази данни, целевата реформа на Кодекса на шенгенските граници 6 , договорена от съзаконодателите на 5 декември, въвежда задължителни систематични проверки на гражданите на ЕС в съответните бази данни. Освен това гражданите на трети държави вече ще бъдат проверявани систематично и при излизане чрез сверяване на данни в Шенгенската информационна система (ШИС) и базата данни на Интерпол за изгубени и откраднати документи за пътуване. Това изменение ще помогне за разкриването на всички издирвани лица, за които е подаден сигнал, включително чуждестранни бойци терористи.

III.    ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ С ЦЕЛ ЗАСИЛВАНЕ НА БОРБАТА С ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА

За да обхване цялото разнообразие от начини, по които терористите набират и прехвърлят финансови средства, през февруари 2016 г. Комисията прие всеобхватен план за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма 7 . Днес Комисията прие нов пакет от предложения за осъществяването на действията, които бе поела ангажимент да завърши до края на 2016 г. Предложените инструменти едновременно ще затруднят извършителите на престъпления да финансират своите дейности и ще улеснят проследяването на техните финансови операции, възпирането им и изправянето им пред съд. Мерките са насочени към борбата с изпирането на пари и незаконното движение на парични средства в брой, свързани с тероризма и престъпността, чрез подобряване на механизмите за обезпечаване и конфискация на активи, както и проучване на начините за по-добро разкриване и проследяване на осъществяваните от терористи движения на финансови средства.

1.Инкриминиране на изпирането на пари и разкриване на незаконното движение на парични средства в брой

Компетентните органи се нуждаят от адекватни наказателноправни разпоредби, за да могат да преследват по наказателен път и да задържат престъпници и терористи. Предложената директива за инкриминиране на изпирането на пари 8 ще осигури изчерпателно определяне на престъпленията, свързани с изпирането на пари, и санкциите за тях в целия ЕС. Тази директива ще укрепи действащата рамка за борба с изпирането на пари. Тя също така ще гарантира, че ЕС изпълнява международните си задължения в тази област, включително Варшавската конвенция 9 , както и съответните препоръки на Специалната група за финансови действия (FATF), и по този начин ще спомогне да се преодолеят съществуващите пречки пред трансграничното съдебно и полицейско сътрудничество в борбата с изпирането на пари и да се подобри правоприлагането. На последно място, предложението следва да попречи на престъпниците да използват различията между националните законодателства в своя полза и да действа като ефективно възпиращо средство.

Поради всички тези причини предложението за Регламент за справяне с незаконното движение на парични средства 11 разширява обхвата на действащия Регламент относно контрола на пари в брой, за да включи паричните средства, изпратени с пощенски или товарни пратки, и ще позволи на органите да предприемат действия по отношение на суми в размер, по-нисък от определения праг, когато са налице подозрения за престъпна дейност. Освен това предложението разширява задължението за деклариране, за да обхване и златото (под форми, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност), и предвижда система за деклариране при поискване (т.нар. система за „оповестяване“) за парични средства, прехвърляни чрез пощенски и товарни пратки.

2.Обезпечаване на активи

Обезпечаването на активи е ефективен инструмент, чрез който се пречи на терористите да използват и получават средства и се възпрепятства способността им да функционират. Ефективната конфискация подкопава дългосрочно източниците на приходи за терористичните организации и лишава престъпниците от възможността да се възползват от своите незаконно придобити активи.

Мерки за обезпечаване и конфискация в съдебни производства

Един от начините за това е чрез обезпечаване и конфискация на активи от престъпна дейност в хода на съдебното производство. Това подкопава дългосрочно източниците на приходи за терористичните организации лишава престъпниците от възможността да използват незаконно придобитите си активи.

С цел да се допълнят Директивата от 2014 г. относно конфискацията и обезпечаването 12 (която установява минимални правила относно обезпечаването и конфискацията на придобити от престъпна дейност активи) и наскоро съгласуваната Директива за борба с тероризма (в която финансирането на тероризма фигурира като самостоятелно престъпление) Комисията предложи Регламент за взаимното признаване на заповеди за обезпечаване и конфискуване на активи, придобити от престъпна дейност 13 . Това предложение ще даде възможност за по-ефикасно трансгранично обезпечаване и конфискация на активи от престъпна дейност, наредено в рамките на наказателно производство, без никакви междинни формалности. Взети заедно, тези инструменти ще увеличат възможностите за обезпечаване и конфискация на активи, свързани с тероризма и престъпността, чрез съдебно решение. Това е особено важно, тъй като съдебното обезпечаване на активи в контекста на наказателното производство предвижда повече гаранции в сравнение с административното замразяване на активи.

Административно обезпечаване на активи

Когато бъдат разкрити финансови трансакции, свързани с тероризъм и престъпност, публичните органи могат да ги проследят и, ако е необходимо, да ги възпрат и да наложат обезпечение на съответните активи. Административното обезпечаване на активи е временен инструмент с превантивен характер, който може да се прилага при липсата на наказателно производство, за да се предотврати използването и получаването на средства от заподозрени терористи. 

Специалната група за финансови действия (FATF) изисква от държавите членки да разполагат с разпоредби за незабавно обезпечаване на активи, принадлежащи на лица или образувания, свързани с тероризма. Липсата на режими за обезпечаване на активи в малко на брой държави членки, както и фактът, че някои от съществуващите национални режими не са завършени или ефективно прилагани, повдигнаха въпроси по отношение на пълното съответствие с международните изисквания. В свой неотдавнашен анализ 14 FATF посочва, че 14 държави — членки на ЕС, не са в състояние да прилагат мерки за обезпечаване на активи на т. нар. от FATF „вътрешни за ЕС терористи“ 15 . След влизането в сила на Договора от Лисабон, по силата на член 75 от ДФЕС Европейският съюз придоби изрична компетентност да приема административни мерки срещу физически и юридически лица, групи и недържавни образувания, когато това е необходимо за постигане на целите на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. В плана за действие от февруари Комисията пое ангажимент да оцени необходимостта от допълнителна административна система за обезпечаването на активи на терористи в рамките на ЕС.  

Във връзка с настоящата заплаха за сигурността в Европа днес най-голямата заплаха за европейската сигурност остава тероризмът, вдъхновен от джихадизма 16 , докато според оценката общата заплаха от други терористични групи — с много малко изключения — остава ниска 17 . Ето защо добавената стойност от гледна точка на правоприлагането и борбата с тероризма на една система съгласно член 75 от ДФЕС до момента се счита за ниска.

Освен това настоящите заплахи, произтичащи от международния тероризъм, са обхванати от действащите разпоредби на правото на ЕС. Режимите на ЕС за обезпечаване на активи, приети в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), позволят обезпечаването на финансови средства и други активи, свързани с тероризма. Неотдавна тези режими бяха модернизирани и за първи път позволяват самостоятелно определяне на редица мерки, включително обезпечаването на активи на лица, свързани с ИДИЛ (Даеш) и Ал-Кайда 18 . Новата система дава възможност за блокиране на финансовите средства на лица и образувания, свързани с тези организации, или участващи в дейности като финансиране, обучение, набиране, подбуждане към извършването на терористични актове, както и пътуване извън или в рамките на ЕС с цел участие в дейности на ИДИЛ (Даеш) или Ал-Кайда. Тези режими се прилагат както по отношение на граждани на трети държави, така и на граждани на ЕС, ако те са свързани с международния тероризъм. Това означава, че ЕС може да блокира активите на всеки терорист, действащ в Европа, в случай че той има връзки с тези групи.

По отношение на други групи, действащи в ЕС, засилената наказателноправна рамка дава повече възможности в сравнение с миналото за блокиране на финансови средства, свързани с тероризъм, с повече гаранции отколкото административното обезпечаване на активи, като същевременно позволява бързо и ефективно действие.

Като се имат предвид ограничената допълнителна стойност на нов режим, приет по силата на член 75 от ДФЕС, по отношение на дейностите по правоприлагане, фактът, че съществуващите инструменти вече обхващат нуждите, произтичащи от настоящите заплахи, както и увеличените възможности за обезпечаване на активи, свързани с тероризма, в контекста на наказателното право на ЕС, Комисията не счита за необходимо да предприема допълнителни действия на този етап. Въпреки това Комисията ще продължи да следи много внимателно развитието на терористичната заплаха в рамките на ЕС и редовно ще разглежда необходимостта от въвеждането на мерки по силата на член 75 от ДФЕС.

3.Проследяване на финансирането на тероризма

В Плана за действие за борба с финансирането на тероризма беше подчертано, че както звената за финансово разузнаване (ЗФР), така и системите за проследяване, като например Програмата на ЕС и САЩ за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ), са инструменти от ключово значение за разкриването на движението на средства чрез финансови трансакции или идентифицирането на терористични мрежи и сподвижниците им. Същевременно обаче съществуващият капацитет следва да бъде засилен, за да се насочи както към комплексни и широкомащабни финансови операции, така и към „нискобюджетни“ терористични операции, които използват нови методи на плащане, трудни за проследяване. Скоростта на реакция е също от съществено значение, тъй като сегашните финансови услуги позволяват на терористите да прехвърлят средства много бързо от едно място на друго. Това явно сочи за необходимостта от подобряване на сътрудничеството и на обмена на финансови разузнавателни данни и разузнавателни данни в областта на правоприлагането. Проследяването на международните трансакции чрез споразумението за програма на ЕС и САЩ за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ) изглежда функционира ефективно. След извършване на оценка на въздействието в съобщение на Комисията от ноември 2013 г. се прави заключението, че създаването на установена в ЕС система (наричана „система за проследяване на финансирането на тероризма“ (СПФТ), която дублира ППФТ, не би било пропорционално, нито би имало добавена стойност.

Въпреки това, с оглед на бързо развиващите се модели на финансиране на тероризма, все пак е полезно да се проучи необходимостта от механизми, допълващи ППФТ между ЕС и САЩ, които да запълнят евентуални пропуски (т.е. трансакции, които са изключени от споразумението относно ППФТ между ЕС и САЩ, по-специално вътрешните за ЕС плащания в евро, и за които може да няма друг начин да бъдат проследени).

На първо място, от 2013 г. насам положението се промени: терористичната заплаха се измести, а финансовите ресурси, използвани от терористите, често са по-малки и не преминават непременно през системите за прехвърляне, като обхванатите от ППФТ между ЕС и САЩ. Освен това се появиха много нови платежни средства, които предлагат на терористите нови начини да се финансират.

От обсъжданията с Европол и държавите членки става ясно, че създаването на европейска система, която да допълва ППФТ между ЕС и САЩ, би могло да предостави на компетентните органи по-цялостна картина за съответните финансови трансакции, които понастоящем не са обхванати, без да е необходимо да се проверяват многобройни бази данни (предимно съдържащи единствено информация, съхранявана на национално равнище) и без свързания с това риск от евентуално пропускане на съществено важна информация. Това ще позволи също така кръстосана проверка на тази информация с органите на други държави членки. В съчетание с други сведения това може да спомогне за установяване на самоличността на заподозрените на по-ранен етап от разследването с цел да се избегнат възможни атаки, да предостави полезна разузнавателна информация непосредствено след извършването на атака, да позволи по-бързото установяване на самоличността на извършителите и техните поддръжници и да осигури важни доказателства за наказателното преследване на терористите.

Добавената стойност на една европейска допълнителна система обаче трябва да се претегли спрямо други съображения. По-специално те следва да включват: i) оценка на рисковете даден канал да бъде използван за финансиране на тероризма и на пропорционалността на предвидената мярка; ii) техническата сложност, осъществимостта и разходите за събиране и обработване на големи масиви от данни от широк кръг субекти и икономическото въздействие върху тези субекти; и iii) въздействието върху основните права, и по-конкретно защитата на личния живот и правото на защита на личните данни.

Ключов въпрос ще бъде обхватът на тази система, а именно кои разплащателни услуги и услуги за парични преводи могат да бъдат включени и от кои субекти, разполагащи с финансова информация, може да се изисква да предоставят информация за тази система.

Ограничаването на обхвата на електронните преводи в рамките на Единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ) също би могло да има известна добавена стойност по отношение на правоприлагането: по-голямата част от терористичните клетки, намиращи се в Европа, извличат известен приход от законни източници (обикновено получен чрез официалната банкова система) и използват банкови сметки и кредитни карти както в ежедневните си икономически дейности, така и за разходи, свързани с атаки. Потенциалните източници на данни биха били доставчиците на услуги за финансови съобщения и автоматизираните клирингови къщи, но биха могли да включват и кредитните институции. Въпреки това, макар че система, която обхваща преводите в рамките на ЕЗПЕ, би се възползвала от действащата нормативна уредба и от общите стандарти, тя би изключила трансакциите в ЕС, извършвани във валути, различни от еврото, и използващи други начини на плащане.

Добавената стойност от гледна точка на правоприлагането би могла допълнително да се увеличи чрез разширяване на обхвата, за да се включат преводите в други валути, както и плащанията с кредитни, дебитни и предплатени карти, доставчиците на електронни портфейли, паричните преводи или виртуалните валути. Същевременно обаче това би означавало да има значително по-големи масиви от данни и повече доставчици, което би могло да даде съществено допълнително отражение върху разходите за системата и нейната пропорционалност.

С оглед на тези съображения Комисията ще продължи своята оценка и ще разгледа вариантите за създаване на Европейска система за проследяване на финансирането на тероризма в допълнение към съществуващата ППФТ, включително въздействието на тези варианти върху основните права. Като се има предвид техническата и правната сложност на разглежданите въпроси е необходимо да се проведат задълбочени консултации с доставчиците на финансови услуги. Комисията ще представи доклад със своите констатации през лятото на 2017 г.

Що се отнася до бъдещето, работата за цялостното изпълнение на плана за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма ще продължи през 2017 г., по-специално във връзка с възможността за укрепване на правомощията на митническите органи за борба с финансирането на тероризма, чрез представяне на предложение във връзка с финансирането на тероризма посредством търговията със стоки и незаконната търговия с предмети на културата, и чрез разглеждане на възможностите за разширяване на достъпа на правоприлагащите органи и други публични органи до регистрите на банкови сметки. Комисията приканва съзаконодателите да разгледат приоритетно вече представените законодателни досиета и да постигнат съгласие по преразгледаната 4-та директива относно борбата с изпирането на пари без по-нататъшно забавяне 19 .

IV.    УКРЕПВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЛАБОСТИТЕ

Ефективният и систематичен обмен на информация между държавите членки и солидните, взаимосвързани информационни системи са основни инструменти за укрепване на способността ни да се защитим от тероризма и организираната престъпност. Комисията работи в тази насока, като гарантира, че държавите членки прилагат по-ефективно съществуващите инструменти и като активизира действията си за установяването на по-стабилни и интелигентни информационни системи за целите на управлението на границите и сигурността в съответствие с инициативата от април 2016 г. 20 . Целта е да се гарантира, че компетентните органи получават систематично необходимата им информация от различните информационни системи, с които разполагат, за да реагират на настоящите предизвикателства в областта на сигурността.

Ключов аспект за подобряване на управлението на информацията на равнище ЕС е да се преодолеят недостатъците на съществуващите системи и да се оптимизира тяхната ефективност. За тази цел Комисията представи набор от предложения за повишаване на ефективността и ефикасността на Шенгенската информационна система (ШИС) в качеството ѝ на най-важния и най-широко използвания инструмент за обмен на информация в момента 21 . Като се основават на обстойна оценка, новите предложения на Комисията 22 целят подобряване на функционалните възможности на системата, за да се отговори на нови оперативни нужди.

Предложението ще подобри и разшири използването на ШИС, ще увеличи нейната добавена стойност за целите на правоприлагането и ще укрепи правата на достъп на компетентните агенции на ЕС като Европол и Евроюст. То ще разшири някои от съществуващите категории сигнали и видове проверки, като въведе нова категория сигнали за „неизвестни издирвани лица“ и предварителен сигнал за деца, изложени на висок риск от отвличане. Освен това с него ще се въведе задължение за създаване на сигнал в ШИС, в случай че дадено лице се издирва във връзка с терористично престъпление. С предложението ще се подобри и прилагането на решенията за връщане, издадени на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, чрез въвеждането на нова категория сигнали за решенията за връщане. Също така то ще допринесе за ефективното прилагане по външните граници на забраните за влизане, издадени срещу граждани на трети държави, като въведе задължение за вписването им в ШИС. Предложението предвижда нови функционалности за системата, като например по-ефективно използване на данни като портретна снимка и пръстови отпечатъци. То също така ще подобри сигурността и качеството на данните, вписвани в ШИС, например като определи еднакви изисквания за служителите по места относно начина на обработка на данни в ШИС по сигурен начин.

Предложението ще засили защитата на данните с помощта на допълнителни предпазни мерки, които имат за цел да се гарантира, че събирането, обработването и достъпът до данни са ограничени до строго необходимото, при пълно зачитане на законодателството на ЕС и основните права, включително правото на ефективни правни средства за защита.

Освен действията, целящи да се подобри функционирането на съществуващите системи, ще продължи и работата във връзка с взаимодействието на информационните системи помежду им. В речта за състоянието на Съюза на председателя Юнкер, произнесена през септември 2016 г., и в заключенията на Европейския съвет от декември 2016 г. се посочва значението на това да се преодолеят съществуващите пропуски в управлението на информацията и да се подобрят оперативната съвместимост и взаимосвързаността на съществуващите информационни системи. Сформираната от Комисията експертна група на високо равнище по въпросите на информационните системи и оперативната съвместимост оценява варианти за постигането на тази цел. Експертната група на високо равнище е възприела мултидисциплинарен и многоведомствен подход на сътрудничество, както е посочено в Европейската програма за сигурност, включително възможни синергии с информационните системи за управление на границите и с правоприлагащите и митническите органи, както е залегнало в управлението на митническия съюз на ЕС.

С цел да се ускори постигането на зададения резултат, на 21 декември Експертната група на високо равнище по въпросите на информационните системи и оперативната съвместимост представи междинен доклад на председателя с предложение да се създаде единен портал за търсене, който ще позволи на правоприлагащите органи и органите за управление на границите на място да извършват едновременно търсене в съществуващите бази данни и информационни системи на ЕС. Компетентните органи на държавите членки ще могат също да извършват такива едновременни търсения с базите данни на Европол благодарение на системен интерфейс, който Европол разработва заедно с държавите членки. В доклада също така се подчертава важността на качеството на данните и се отправят препоръки за подобряване на качеството на данните в системите на ЕС.

Експертната група на високо равнище ще представи окончателния си доклад през първата половина на 2017 г. Въз основа на тези констатации и обсъждания с Европейския парламент и Съвета Комисията ще обмисли мерки за допълнително засилване на оперативната съвместимост на информационните системи на ЕС и увеличаване на тяхната ефективност, за да се отговори на актуалните заплахи за сигурността.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Комисията ще продължи да работи по изпълнението на Европейската програма за сигурност, за да бъде постигнат ефективен и истински Съюз на сигурност, и ще докладва за отбелязания напредък през януари. Докладът от януари ще се съсредоточи върху укрепването на нашата защита, в това число като се предприемат последващи действия по междинния доклад на Експертната група на високо равнище по въпросите на информационните системи и оперативната съвместимост.

(1)  COM(2015) 625 final.

(2)  Включително допълнителният протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, както и стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF).

(3)  COM(2006) 93 final.

(4)  На заседанието на Корепер от 20 декември 2016 г. във връзка с текста, договорен от съзаконодателите относно Директивата за огнестрелните оръжия, Комисията излезе с декларация, в която изрази съжаление, че Парламентът и Съветът не са подкрепили някои части от първоначалното, задаващо по-амбициозни цели предложение, по-специално предложената пълна забрана на най-опасните полуавтоматични огнестрелни оръжия.

(5)  C(2016) 7647 final, C(2016) 7650 final и C(2016) 7657 final.

(6)  COM(2015) 670 final.

(7)  COM(2016)050 final.

(8)  COM(2016)xxx.

(9)  Конвенция на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма от 2005 г., CETS № 198, [която изисква от държавите да инкриминират изпирането на облаги от широк кръг от първоначални престъпления (дава се списък на категориите първоначални престъпления) и да инкриминират спомагателните дейности, като същевременно се предвижда, че няма значение дали първоначалното престъпление попада под наказателната юрисдикция на държавата, в която е извършено престъплението по изпиране на пари, и се изисква от държавите да гарантират, че предходното или едновременното осъждане за първоначалното престъпление и точното установяване на първоначалното престъпление не са предварително условие за осъждане за изпиране на пари].

(10)  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32005R1889&qid=1484745783346&from=EN

(11) COM(2016)xxx.

(12)  Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.

(13)  COM(2016) 826.

(14)  Резултати от проучвателната инициатива на FATF, FATF/PLEN(2015)36.

(15)  Комисията обаче счита, че няма основания в националното или международното право да се прави разграничение между вътрешния и международния тероризъм.

(16)  „Нов поглед върху промените в начина на действие на ИД“ ; Европол, 2 декември 2016 г.

(17)  Доклад за ситуацията и тенденциите във връзка с тероризма в Европейския съюз (TE-SAT), 2016 г., Европол.

(18)  Решение (ОВППС) 2016/1693 на Съвета относно ограничителните мерки срещу ИДИЛ (Даеш) и Ал-Кайда и други лица, групи, предприятия и образувания, свързани с тях, и за отмяна на Обща позиция 2002/402/ОВППС, и Регламент (ЕС) № 2016/1686 на Съвета от 20 септември 2016 г. за налагане на допълнителни ограничителни мерки, насочени срещу ИДИЛ (Даеш) и Ал-Кайда и физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях.

(19)  https://ec.europa.eu/priorities/sites/beta-political/files/joint-declaration-legislative-priorities-2017_en.pdf

(20)  Вж. Съобщението на Комисията „По-надеждни и по-интелигентни информационни системи в областта на границите и сигурността“, COM(2016) 205 final от 6.4.2016 г.

(21)  През 2015 г. националните компетентни органи извършиха близо 2,9 милиарда проверки на лица и предмети спрямо данните в ШИС и обмениха над 1,8 милиона допълнителни сведения.

(22)  COM(2016) 883.