4.разработване на нова политика за законна миграция.
Особено внимание бе насочено към спешни действия за предотвратяване на загубата на човешки живот в морето. Това включва предложение за общоевропейска схема за презаселване във всички държави членки, предлагаща 20 000 места за разселени лица, които имат очевидна нужда от международна закрила в Европа, и наскоро — предложение относно доброволна схема с Турция за хуманитарно приемане.
Предложените инициативи на политиката са от пряко значение за защитата и насърчаването на основните права. Например, по отношение на връщането, Комисията публикува Наръчник на връщането в подкрепа на Плана за действие на ЕС относно връщането от септември 2015 г. Наръчникът предоставя указания за националните органи, включително за това как да се гарантира, че при всяка операция по връщане напълно се спазват основните права, особено тези на непридружените деца.
Като незабавно действие, за да се помогне на държавите членки, разположени на първа линия, които са изправени пред непропорционален миграционен натиск по външните граници на ЕС, Комисията предложи да разработи подход на „горещите точки“. Горещите точки могат да помогнат на държавите членки да защитават по-добре основните права на практика, ако се обединят усилията с цел да са налични достатъчно средства и персонал. След срещата с лидерите на страните от Западните Балкани, състояла се в октомври 2015 г., Комисията следи отблизо развитието по маршрута през Западните Балкани. В изявлението на лидерите Гърция и страните от Западните Балкани се ангажираха да увеличат своя капацитет на приемане, за да се даде възможност за по-добро и по-предвидимо управление на миграционните потоци. За тази цел Комисията предостави както спешна, така и хуманитарна помощ.
Предложението от декември 2015 г. за регламент за създаване на европейска гранична и брегова охрана („Агенцията“) също е от значение за гарантиране на основните права. В него се предвижда приемането кодекс на поведение, приложим по отношение на всички операции по граничен контрол, координирани от Агенцията, и на кодекс на поведение за връщането. Служител по основните права следи за спазването на основните права от страна на Агенцията, а чрез механизъм за жалби ще се разглеждат възможни нарушения на основните права по време на оперативни действия. Съвместните операции или бързата гранична намеса биха могли да бъдат преустановени или спрени в случай на нарушаване на основните права или неизпълнение на задълженията за международна закрила. Агенцията следва да изготви стратегия за основните права — със специален акцент върху децата, жертвите на трафик на хора, лицата, нуждаещи се от медицинска помощ или от международна закрила, хората, бедстващи в морето, и други лица в уязвимо положение. Общите основни учебни програми за обучение на граничната охрана на Агенцията ще подпомогнат спазването на Хартата.
Пълното зачитане на основните права е един петте водещи принципа на Европейската програма за сигурност.. В нея се подчертава факта, че сигурността и зачитането на основните права не са противоположни, а взаимно допълващи се цели на политиката. Гарантирането на сигурността е съществена предпоставка за защитата и свободното упражняване на основните права. Същевременно всички мерки в областта на сигурността трябва да зачитат основните права и принципа на правовата държава, да са в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и законност и да предлагат съответни гаранции за осигуряване на отчетност и съдебна защита. Предложенията на Комисията в областта на борбата с тероризма — след атентатите в Париж през ноември 2015 г. — отразяват този подход. Предложението за директива относно борбата с тероризма подчертава значението на зачитането на основните права при транспонирането на наказателноправните разпоредби в националното право. В него се защитават основните права на жертвите и потенциалните жертви. В предложението се криминализират подготвителните действия, като например обучение и пътуване в чужбина за терористични цели, помагачеството, подбудителството и опита за извършване на терористични актове, както и финансирането на тероризма. С него се цели също така да се гарантира, че всички ограничения на основните права на заподозрените лица и на обвиняемите не надхвърлят строго необходимото, като по този начин се защитават принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието (член 49 от Хартата).
Значението на основните права в действията за сигурност е отразено в значението, отдадено на превантивните действия, в контекста на политиките за борба с тероризма. Ответните действия на ЕС срещу екстремизма не трябва да водят до стигматизиране на която и да е група или общност, а да се основават на общите европейски ценности като толерантността, многообразието и взаимното уважение. Програмата за сигурност е насочена към справяне с първопричините за екстремизма чрез образование, участие на младежта, междурелигиозен и междукултурен диалог, заетост и социално приобщаване. В нея се откроява значението на борбата с дискриминацията, расизма и ксенофобията, и се очертават основните действия на ЕС в тази област.
Това е отразено и в Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация („Парижка декларация“)
, след неофициалната среща на министрите на образованието от ЕС на 17 март в Париж. В декларацията се предлага набор от препоръки относно важната роля на образованието за насърчаване на основните ценности, като активно гражданство, взаимно уважение, многообразие, равенство и социално приобщаване, както и предотвратяването на насилническия екстремизъм. Като последващи действия във връзка с Парижката декларация Комисията и държавите членки се договориха относно пакет от нови приоритетни области за сътрудничество на равнището на ЕС до 2020 г.
.
И накрая, на 19 октомври 2015 г. Комисията организира министерска конференция на високо равнище на тема „Действията на наказателното правосъдие в отговор на радикализацията“ с цел обмен на опит относно предотвратяването на радикализацията в затворите и програмите за превъзпитание на чуждестранни бойци и завърнали се лица. Съвместният ангажимент на държавите членки да действат в тази област бе потвърден в заключенията на Съвета от 20 ноември 2015 г. относно „засилване на действията на наказателното правосъдие в отговор на радикализацията, водеща до тероризъм и насилствен екстремизъм“.
2.3. Вземане предвид на Хартата при международни споразумения и гарантиране на съгласуваност в областта на правата на човека
Член 21 от Договора за Европейския съюз ръководи външната дейност на Европейския съюз.
В отговор на съвместното съобщение от април 2015 г. „Да запазим правата на човека в центъра на дневния ред на ЕС“, през юли Съветът прие Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.). В него са изброени повече от 100 действия в областта на правата на човека и демокрацията, подразделени в 34 тематични области. Като привежда в действие член 21, планът за действие изпълнява ангажиментите в Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията и предоставя стимули за ангажирането на всички органи на ЕС и заинтересовани страни, както и за по-добро интегриране на правата на човека във всички външни политики на ЕС. Планираните дейности включват разглеждане на проблеми, свързани с правата на човека, при оценката на въздействието на политиките, които биха могли да имат значително въздействие в държави извън ЕС. Планът за действие предвижда действия, свързани с работата на Комисията по отношение на вътрешното спазване на основните права, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот в контекста на рисковете от масово наблюдение, както и по отношение на съдебната реформа, правата на децата, равенството между половете, борбата срещу расизма и ксенофобията, миграцията и борбата с тероризма.
Стратегията на Комисията от октомври 2015 г. „Търговията за всички“ определя стъпките, за да се гарантира, че основните права се спазват в ЕС и в държавите извън ЕС. Тя обхваща правото на регулиране и оценката на въздействието на търговските политики и споразумения върху основните права и правата на човека. Стратегията свързва търговската политика с напредъка в областта на правата на човека в държавите извън ЕС, що се отнася по-специално до детския труд, принудителния затворнически труд и принудителния труд в резултат на трафика на хора и заграбването на земи. Съображения във връзка с правата на човека все по-често се включват в двустранни споразумения за свободна търговия на ЕС и в политиката на ЕС за контрол на износа.
През септември 2015 г. Комисията приключи преговорите по „Рамково споразумение за защита на данните между ЕС и САЩ“. Това ще осигури гаранции за защита на личните данни при всяко предаване на лични данни между ЕС и САЩ в рамките на полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Съгласно споразумението, ако личните данни на граждани на ЕС, които не пребивават постоянно в САЩ, се предават на правоприлагащите органи на САЩ и тези данни са неверни или незаконно обработени, гражданите ще могат да получат правна защита в съдилищата на САЩ. Това представлява значително подобрение на положението по отношение на съдебната защита в САЩ.
През август 2015 г. ЕС проведе диалог за първи път с Комитета на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на прилагането от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD). ЕС беше представен от Комисията, в качеството ѝ на звено на ЕС по силата на Конвенцията. Съответният комитет по Конвенцията прие заключителните забележки през октомври 2015 г. и Комисията заяви своя ангажимент за изпълнението им.
През юли 2015 г. Комисията прие — като част от програмата за по-добро регулиране — Насоки относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието, свързани с търговията. Те ще способстват за анализ на въздействието на търговските инициативи на политиката върху правата на човека както в ЕС, така и в партньорските държави. Програмата за по-добро регулиране също предвижда оценка на въздействието върху правата на човека на предложенията с външно измерение, като цяло.
2.4 Контрол на институциите на ЕС от страна на Съда на Европейския съюз
В решението си по делото Schrems, Съдът на Европейския съюз обяви решението на Комисията относно договореността за „сферата на неприкосновеност на личния живот“ за невалидно. Това решение представлява решение относно адекватността на защитата съгласно член 25, параграф 6 от Директивата за защита на данните. Комисията е дала разрешение за предаването на лични данни към трета държава, в този случай САЩ. Тя е констатирала, че има приемливо ниво на защита по силата на националното законодателство и международните ангажименти на САЩ. Предаването на лични данни на сървъри в САЩ от ирландското дъщерно дружество на Фейсбук, разрешено с посоченото заключение за адекватност, беше оспорено пред ирландски съд, по-специално поради разкритията относно масовото наблюдение през 2013 г. от американските разузнавателни служби.
Съдът постанови, че едно решение относно адекватността предполага констатацията на Комисията, че — в съответната държава извън ЕС — съществува равнище на защита на личните данни, което, макар и да не е непременно еднакво, е „по същество равностойно“ на това, гарантирано в ЕС по силата на директивата, както тя се тълкува в светлината на Хартата. Съдът постанови, че решението от 2000 г. относно „сферата на неприкосновеност на личния живот“ не съдържа достатъчно констатации на Комисията относно ограниченията за достъп на публичните органи до данните, предавани на САЩ съгласно решението, и относно наличието на ефективна правна защита срещу подобна намеса. Съдът постанови, че правната уредба, която предоставя на публичните органи общ достъп до съдържанието на електронните съобщения, трябва да се разглежда като засягаща същността на основното право на зачитане на личния живот. Решението на Съда послужи като допълнителна обосновка за подхода на Комисията от ноември 2013 г. при преразглеждането на договореността за „сферата на неприкосновеност на личния живот“. Комисията се стреми да осигури защита на данните, както се изисква от законодателството на ЕС. През ноември 2015 г. Комисията издаде насоки относно възможностите за прехвърляне на данни в контекста на решението по делото Schrems. С насоките се определят алтернативни системи за предаване на лични данни към САЩ, докато новата рамка влезе в сила.
2.5 Европейска конвенция за правата на човека