10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/63

Докладчик:

г-н Stefano PALMIERI

1.1.

ЕИСК разбира положените от Комисията усилия при предлагането на междинния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. и оценява разпоредбите в областта на гъвкавостта, въведени с цел справяне с непредвидените кризи през последните години. При все това счита, че предложената рамка е недостатъчна за справяне с предизвикателствата и приоритетите на Европейския съюз (ЕС), особено по отношение на европейския политически проект, който понастоящем е подложен на сериозна дискусия.

1.1.1.

Днес решение на предизвикателствата и кризите от глобално естество трябва непременно да се потърси на европейско равнище. Поради тази причина Комитетът счита, че настоящата МФР и тази за периода след 2020 г. следва да съсредоточат правилно своите ресурси, като ги насочат към програми, които са в състояние:

1.2.

Според ЕИСК междинният преглед на МФР за периода 2014—2020 г. и обсъждането на МФР за периода след 2020 г. трябва да се ръководят от пълното спазване на член 3 от Договора от Лисабон, като гарантират осигуряването на достойни условия на живот за гражданите на ЕС при зачитане на тяхното благо, както и на член 311 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на своите цели и успешното изпълнение на своите политики“.

1.3.

Комитетът осъжда по-специално кризата на солидарността в рамките на ЕС, която трябва да бъде разгледана и решена. Недопустимо е някои държави членки (ДЧ) да приемат справедливия принцип на солидарността, когато става въпрос за разпределяне на ресурсите на МФР за периода 2014—2020 г., и същевременно да го отричат, когато следва да се намери решение на кризата с бежанците и мигрантите.

1.4.

Способността на ЕС да отговаря на настоящите и бъдещите предизвикателства ще зависи именно от качествения аспект и количественото измерение на неговите стратегии за действие. Дебатът относно МФР трябва да се съсредоточи върху нейната функционалност — както по отношение на отпуснатите средства, така и на структурата на бюджета — за да предостави на ЕС средствата, необходими за преследване на неговите стратегически приоритети, без да се увеличава данъчната тежест за гражданите и предприятията, т.е. върху способността за осигуряване на „добавена стойност“ на европейско равнище при равни тежести за гражданите — европейска добавена стойност, по отношение на която е налице широк политически консенсус в подкрепа на действията на ЕС за гарантиране на реални ползи за гражданите.

Сред елементите с най-висока добавена европейска стойност ЕИСК откроява: участие във финансирането на големи инвестиции и иновации (Европейския фонд за стратегически инвестиции); извличане на потенциалните ползи от мигрантите и бежанците за икономиката, пазара на труда и динамиката на обществото; наблюдение и проследяване на изпълнението на цикъла за 2014—2020 г. на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ); укрепване на социалния стълб. Един специфичен инструмент би могъл да бъде полезен и необходим за борбата с безработицата сред младите хора, несигурните работни места и наличието на млади хора, които не учат и не работят (NEET).

1.4.1.

По отношение на количествения аспект на прегледа на МФР, ЕИСК изразява съгласие с увеличаването на средствата за някои разходни пера, които се считат за високо ефективни, като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ) „Еразъм +“, COSME и Wifi4EU, както и с разширяването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Инициативата за младежка заетост (ИМЗ).

1.4.2.

Комитетът също така изразява съгласие с новите бюджетни кредити за справяне с миграционната криза (европейска брегова и гранична охрана, Европол, агенция в областта на убежището, обща система за убежище от Дъблин, спешна помощ в рамките на ЕС и система за влизане/излизане) и с условията на политическа и икономическа нестабилност в ЕС и съседните държави (рамка за партньорство, Европейски фонд за устойчиво развитие, макрофинансова помощ, мандат за външно финансиране за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и техническа адаптация на пакетите за политиката на сближаване).

1.5.

По отношение на качествения аспект на прегледа на МФР ЕИСК подкрепя целта за създаване на по-прости и по-гъвкави общи и секторни финансови правила, и следователно оценява най-вече опростяването на административните изисквания за бенефициерите на средства от ЕС, както и на проверките, одита и докладването.

1.5.1.

Въпреки това, въвеждането на принципите за по-добро разходване на средствата (better spending) и на бюджетиране въз основа на резултатите (performance based budgeting) не трябва да се използва неправомерно като начин за намаляване на разходите в някои сектори или програми, ползата от които е по-слабо осезаема от тази на други, тъй като се проявява в дългосрочен план или е по-трудно да се измери количествено. Този подход би могъл да бъде особено вреден за програми като „Хоризонт 2020“, МСЕ и COSME. Този подход би могъл да бъде особено вреден за програми като „Хоризонт 2020“, МСЕ и COSME.

1.5.2.

ЕИСК се застъпва за това, от една страна, да се определят стимулите, които могат да насърчат отговорните разходи и, от друга страна, да се предвиди подходяща и навременна система за мониторинг на целите в различните области на действие на бюджета на ЕС.

1.6.

Във връзка с дебата относно предложението за МФР за периода след 2020 г., ЕИСК отправя искане още сега да се направи внимателна оценка на резултатите от текущия бюджет, включително с оглед на междинния преглед, както и да се обсъдят приоритетите за разглеждане и въвеждането на необходимите промени.

1.7.

ЕИСК счита за полезно продължителността на следващите МФР да бъде приведена в съответствие с цикъла на политиката на Комисията и на Парламента. Изразява съгласие с предложението да се определи период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане за някои позиции, които изискват дългосрочно планиране (по-специално политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони), а за всички други позиции да се определи средносрочен период от 5 години, съответстващ на европейските избори.

1.8.

Комитетът подкрепя усилията на Комисията за въвеждане на нови видове собствени ресурси, както и работата на групата на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR). Все пак е целесъобразно предложенията, които се изготвят от Комисията относно системата на собствените ресурси, да бъдат обсъдени и за тях да се вземе решение през 2017 г., като се гарантира подходящо участие на ЕИСК в подготовката на МФР за периода след 2020 г.

1.8.1.

Във връзка с това ЕИСК припомня необходимостта ЕС да възприеме независима, прозрачна и справедлива система за собствени ресурси, като намали системата на националните вноски на държавите членки и без да увеличава данъчната тежест, по-специално за гражданите в най-неравностойно положение. ЕИСК подчертава и значението на борбата срещу данъчните измами, включително чрез повишаване на прозрачността (1), и срещу всички форми на нелоялна данъчна конкуренция между държавите членки.

1.8.2.

ЕИСК призовава Комисията да изготви своевременно предварителна оценка на бюджетната загуба, произтичаща от излизането на Обединеното кралство от ЕС.

1.9.

ЕИСК е съгласен с посланието, че Съюзът се нуждае от повече (и по-добра) Европа, а не от по-малко Европа (2). Кризата на ЕС произтича от липсата на стратегическа визия за бъдещето на Европа. Има опасност тази криза да се задълбочи, ако с МФР за периода след 2020 г. не се предприемат действия срещу причините за нея, които са свързани с дефицита на демокрация, дефицита на правова държава и въздействието върху социалните прослойки и „губещите“ от глобализацията производствени сектори. За да се конкурира с основните световни участници, Съюзът трябва да има по-ясна визия за своето бъдеще, а за тази цел е необходима амбициозна МФР, която да съответства на сериозността на очакващите ни предизвикателства.

1.10.

За да може целите на МФР да бъдат действително изпълнени, новият бюджет на ЕС трябва да бъде модел за подражание, ефективен, ефикасен и прозрачен, така че да получи доверието на европейските граждани и да направи лесно разпознаваеми за тях предимствата на Европа и цената на „отказа от Европа“.

2.1.

Предложеният от Европейската комисия по време на междинния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. пакет се отнася за промени в нормативната уредба и преразпределение на ресурсите в размер на 12,8 милиарда до края на периода, в това число проектобюджета за 2017 г., насочени към растежа и заетостта, миграцията и сигурността. По-специално прегледът предвижда:

2.2.

ЕИСК вече заяви (3), и го потвърждава в настоящото становище, че разбира постигнатия през 2013 г. от Европейската комисия баланс по отношение на МФР, който съвместява две противоположни потребности в един сложен социален, икономически и политически контекст. Първата потребност беше желанието от страна на някои държави членки да ограничат използването на публични ресурси вследствие на икономическата и финансова криза. Втората беше необходимостта да бъдат посрещнати по адекватен и ефикасен начин амбициозните предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз (ЕС), произтичащи както от Договора от Лисабон, така и от стратегията „Европа 2020“.

2.3.

Междинният преглед на МФР идва в ситуация, която в някои отношения е различна от тази през 2013 г. Продължават затрудненията за ЕС поради последствията от финансовата и икономическа криза, които все още са силни в някои държави членки, особено по отношение на ниските и средните доходи, наред с липсата на общ отговор на самата криза на общностно равнище. Към това обаче се добавят нови тревоги от социален, политически и институционален характер, включително извършените наскоро терористични нападения в Европа.

2.3.1.

Първо, нараства притокът към Европа на мигранти и бежанци, бягащи от войни и бедност в Африка и Близкия изток, което поражда загриженост в европейското обществено мнение, особено в държавите от Средиземноморието и Балканите, които понасят първоначалния удар, както и в приемащите държави, от които се очаква да насърчават тяхната интеграция.

2.3.2.

Второ, широко разпространен е скептицизмът относно способността на политиката, а оттам и на държавите членки и на ЕС, за запазване на икономическия просперитет и социалното сближаване (4), с произтичащото искане да се отстъпи повече място на националните правителства, особено в настоящия исторически момент, когато, точно обратното, ЕС следва да се превърне във фактор със световно значение.

2.3.3.

Трето, резултатите от референдума за излизане Обединеното кралство от ЕС, т.нар. брекзит, показаха, че ЕС не е очевиден и необратим избор, и породиха непознати досега институционални и финансови проблеми във връзка с МФР, при перспективата държава членка да напусне Съюза.

2.4.

В този бързо променящ се контекст оценката на ефективността на МФР зависи от пълното зачитане на основните принципи на правото на Общността, и по-специално на член 3 от Договора от Лисабон, който поставя целта да се осигурят достойни условия на живот за гражданите при зачитане на тяхното благо (5) от страна на държавите членки, както и на член 311 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики“.

2.5.

Способността на ЕС да отговаря на настоящите и бъдещите предизвикателства ще зависи именно от качествения аспект и количественото измерение на неговите стратегии за действие. Необходимо е да се разбере в кои сектори е по-добре да се изразходват средства, за да се постигнат растеж и заетост и да се даде отговор на новите предизвикателства; в какви форми изразходването е по-ефективно; по какъв начин да се направи сериозна, а не само формална оценка на инвестициите; и накрая, как да се съобщава информация за действията на европейските институции в контекста на широко разпространеното недоверие от страна на гражданите (6).

2.6.

Поради тези причини днес може да се каже, че въпреки разбирането на положените от Комисията при предлагането на междинния преглед на МФР за периода 2014—2020 г. усилия, предложената рамка е напълно недостатъчна за справяне с предизвикателствата и приоритетите на ЕС.

3.1.

По отношение на качествения аспект на прегледа на МФР ЕИСК подкрепя целта за създаване на по-прости и по-гъвкави общи и секторни финансови правила, и следователно оценява най-вече опростяването на административните изисквания за бенефициерите на средства от ЕС, както и на проверките, одита и докладването.

3.2.

Въпреки това ЕИСК счита, че въвеждането на принципите за по-добро разходване на средствата и бюджетиране въз основа на резултатите не трябва да се използва неправомерно като начин за намаляване на разходите в някои сектори или програми, ползата от които е по-слабо осезаема от тази на други, тъй като се проявява в дългосрочен план или е по-трудно да се измери количествено. Това би могло се окаже особено вредно за програми като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и COSME. Това би могло се окаже особено вредно за програми като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и COSME.

3.2.1.

ЕИСК подкрепя, от една страна, стимулите, които могат да насърчат отговорните и ефикасни разходи и, от друга страна, подходящата и своевременна система за мониторинг на целите в различните области на действие на бюджета на ЕС.

3.3.

Все пак, това само по себе не изглежда достатъчно, за да се даде конкретен отговор на нарастващите икономически, социални и политически проблеми чрез насърчаване на растежа, заетостта и социалния стълб. Това важи най-вече при липса на допълнителни ресурси в областите, в които бюджетът на ЕС притежава добавена стойност в сравнение с политиките, които могат да бъдат въведени от отделните държави членки.

3.4.

Както вече беше заявено в предишни становища на ЕИСК, предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, правят увеличението на общностния бюджет не само желателно, но и необходимо (7).

3.5.

Отговорът на тези предизвикателства преминава първо през силна подкрепа и насърчаване на инвестициите, както публични, така и частни. През 2014 г. равнището на инвестициите е било с 15 % под регистрираната през 2007 г. стойност, точно преди голямата финансова и икономическа криза, което съответства на намаление от 430 милиарда в сравнение с върховата точка, и от около 300 милиарда в сравнение със средната стойност за последните години; освен това на пет отделни държави (Испания, Италия, Гърция, Обединеното кралство и Франция) се падат 75 % от този спад (8).

3.6.

За да компенсира косвено липсата на инвестиции, Комисията предложи и стартира ЕФСИ, който посредством ЕИБ да активизира частни ресурси, допълващи средствата от ЕС. Неговата оценка зависи от способността да се подкрепят допълнителни проекти, освен нормално финансираните. Първоначалните анализи показват, обаче, че голяма част от проектите по ЕФСИ имат високо ниво на сходство с други по принцип финансирани от ЕИБ проекти, особено в по-развитите региони (9). ЕИСК призовава да се постави по-силен акцент върху истински иновативните и рискови проекти, които не могат да бъдат финансирани по друг начин и които могат да осигурят реален ръст на икономиката и заетостта в ЕС.

3.7.

Кризата с мигрантите и бежанците не засяга само задълженията за приемане. Отпуснатите от ЕС средства могат да послужат и за трансформиране на плашещите рискове за вътрешната сигурност във възможности, като се извлекат потенциалните ползи за икономиката, пазара на труда и динамиката на обществото. ЕИСК — в съгласие с Европейския парламент (10) — счита, че отпуснатите в рамките на функции 3 („Сигурност и гражданство“) и 4 („Глобална Европа“) средства, особено за бежанската криза и външната помощ, може да се окажат недостатъчни в следващите месеци и години, и поради това призовава за завишаване на предвидените ограничения на разходите.

3.7.1.

Освен това в тази връзка Комитетът осъжда кризата със солидарността в рамките на ЕС, която трябва да бъде разгледана и решена. Недопустимо е някои държави членки да приемат справедливия принцип на солидарността, когато става въпрос за разпределяне на ресурсите на МФР за периода 2014—2020 г. и същевременно да го отричат, когато следва да се намери решение на кризата с бежанците и мигрантите.

3.8.

Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са в центъра на стратегията „Европа 2020“ и нейните цели, с бюджет от 454 милиарда евро за програмния цикъл 2014—2020 г. Като основен инструмент за инвестиции на ЕС те могат да допринесат за икономическия растеж и създаването на нови висококачествени работни места, чрез по-голямо социално и териториално сближаване. Изпълнението на стартирания наскоро цикъл трябва да се наблюдава и подпомага внимателно от европейските институции, за да се гарантира постигането на очакваните резултати, договорени между Комисията, държавите членки и регионите. Това задължително преминава през активното участие на организациите на гражданското общество и социалните партньори, които са представени в ЕИСК.

3.9.

Младежката безработица (около 20 % от работната сила, макар и със значителни разлики между държавите членки (11)), несигурната трудова заетост и наличието сред младите хора на такива, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET, 19 % от населението на възраст между 20 и 34 години (12)) остават неприемливо високи, в ущърб на тяхното образование и като цяло на човешкия капитал на Европа. Справянето с това налага, в рамките на Европейския социален фонд (ЕСФ), инициативата за младежка заетост (ИМЗ) да се укрепи и финансира с повече ресурси, с увеличаване на лимитите за разходи за функция 1б („Социално и териториално сближаване“).

3.10.

В заключение, следва да се намери решение на проблема с просрочените плащания. Разликата, която се получи през последните години между поетите задължения и плащанията в полза на държавите членки, в края на 2014 г. достигна почти 25 милиарда евро и следва да бъде в процес на резорбция до края на 2016 г. Отрицателните ефекти от просрочените плащания засягат всички бенефициери на бюджета на ЕС, в това число предприятията, научноизследователските институти и местните власти. При наличието на бюджет, който сам по себе си е силно ограничен в сравнение с европейския БВП, изглежда необходимо да се гарантира поне навременното плащане на поетите задължения, като се вземат всички мерки за предотвратяване на вероятността тази ситуация да се прехвърли или да възникне отново в следващата МФР.

3.11.

Следователно ЕИСК изразява съгласие с увеличаването на средствата за някои разходни пера, които се считат за високо ефективни, като „Хоризонт 2020“, МСЕ — Транспорт „Еразъм +“, COSME и Wifi4EU, както и с разширяването на ЕФСИ и ИМЗ.

3.11.1.

Комитетът също така изразява съгласие с новите бюджетни кредити за справяне с миграционната криза (европейска брегова и гранична охрана, Европол, агенция в областта на убежището, обща система за убежище от Дъблин, спешна помощ в рамките на ЕС и система за влизане/излизане) и с условията на политическа и икономическа нестабилност в ЕС и съседните държави (рамка за партньорство, Европейски фонд за устойчиво развитие, макрофинансова помощ, мандат за външно финансиране за ЕИБ и техническа адаптация на пакетите за политиката на сближаване).

4.1.

До 1 януари 2018 г. Европейската комисия ще представи предложението за МФР за периода след 2020 г. ЕИСК призовава още сега да се направи внимателна оценка на резултатите от текущия бюджет, включително с оглед на междинния преглед, както и да се обсъдят приоритетите за разглеждане и въвеждането на необходимите промени. Целта е МФР да бъде в състояние да отговори на предизвикателствата и дългосрочните приоритети на ЕС.

4.2.

Кризата на ЕС произтича от липсата на стратегическа визия за бъдещето на Европа. Има опасност тази криза да се задълбочи, ако с МФР за периода след 2020 г. не се предприемат действия срещу причините за нея, които са свързани с дефицита на демокрация, дефицита на правова държава и въздействието върху социалните прослойки и „губещите“ от глобализацията производствени сектори. Ако правилата за данъчно облагане на ЕС са намалили способността на държавите членки да действат самостоятелно — създавайки несигурност на пазара на труда и в социалната система — понастоящем те дори не са създали мрежи за социална защита на гражданите на равнището на ЕС, нито дори наистина новаторска и конкурентоспособна европейска икономическа система, която да може да се справи със световните предизвикателства (13).

4.3.

Следователно е изключително важно в новата МФР да се обърне повече внимание, и като нови ресурси, на основните стратегически приоритети за Европа, които са от решаващо значение за самото съществуване на ЕС:

4.4.

По отношение на реформата на срока на МФР ЕИСК — в съгласие с Европейския парламент (14) — счита за полезно той да бъде приведен в съответствие с цикъла на политиката на Комисията и Парламента, така че дебатът относно приоритетите на бюджета на Общността да попадне в центъра на кампанията за европейските избори. Изразява съгласие с предложението да се определи период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане за някои позиции, които изискват дългосрочно планиране (по-специално политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони), а за всички други позиции да се определи средносрочен период от 5 години, съответстващ на европейските избори.

4.5.

Целесъобразно е Комисията да изготви възможно най-скоро — включително с оглед на предложението за МФР за периода след 2020 г. — точна оценка на ефектите от излизането на Обединеното кралство от ЕС по отношение на въздействието върху приходите и разходите на ЕС (15).

4.6.

Също така, в рамките на еврозоната, подходящият бюджет следва да може да отговори на специфичните проблеми на държавите членки, които използват еврото. Припомня вече отправеното от ЕИСК предложение, съгласно което „трябва да вървим към подходящ собствен бюджет на еврозоната със съвместно договорени правила. Това е единственият начин да се постигне напредък по пътя към обща фискална политика и смекчаване на евентуални бъдещи сътресения“  (16).

4.7.

По отношение на приходите новата МФР ще трябва да отчита предложенията, които се разработват в момента от председателстваната от Mario Monti група на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR), чийто окончателен доклад се очаква до края на 2016 г., заедно с подготовката от страна на Комисията на съответното законодателно предложение.

4.7.1.

ЕИСК счита, че е особено важно да има нов бюджет с преобладаващи собствени ресурси, които да са добре насочени и устойчиви спрямо националните вноски, които, точно обратното, засилват погрешния принцип на „подобаваща възвращаемост“. За тази цел Комитетът припомня вече одобреното в предходни становища (17), като подкрепя предложението на Европейската комисия по отношение на собствените ресурси, приходите от които ще отиват директно в бюджета на ЕС, без да минават през държавите членки. При новата система трябва да се избягва увеличаването на данъчната тежест и по-специално допълнително утежняване за гражданите в най-неравностойно положение и малките и средните предприятия.

4.7.2.

Следва да се определи обща консолидирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) с цел увеличаване на данъчната прозрачност, подпомагане на борбата с данъчните измами и стимулиране на създаването на работни места, инвестициите и търговията в ЕС.

4.8.

ЕИСК е съгласен с посланието, че Съюзът се нуждае от повече (и по-добра) Европа, а не от по-малко Европа. За да може целите на МФР да бъдат действително изпълнени, новият бюджет на ЕС трябва да бъде модел за подражание, ефективен, ефикасен и прозрачен, така че да получи доверието на европейските граждани и да направи лесно разпознаваеми за тях предимствата на Европа и цената на „отказа от Европа“.