19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/28

Докладчик:

г-жа Ariane RODERT

Съдокладчик:

г-н Oliver RÖPKE

1.1

Европа е изправена пред сложни предизвикателства, които изискват обновяване на социалните и икономическите модели. За осигуряване на напредък, растеж и благосъстояние в Европа е необходимо преминаване към икономика, основана на иновации.

1.2

В този контекст възникват иновативни концепции и модели на икономическа дейност, които показват преминаване от традиционните иновации към иновации, които отчитат техническите, екологичните и социалните перспективи с акцент върху живота и благополучието на хората.

1.3

Поради това ЕИСК призовава Европейската комисия да разработи политическа рамка за подпомагане на тези нововъзникващи модели на икономическа дейност. Това може да се постигне чрез признаване, свързване и насърчаване на основни концепции за тези модели на предприятия, основаващи се на теории като споделени ценности, колективно въздействие, измерване на въздействието, партньорство, изградено на базата на модела на спирала и социални иновации.

1.4

Рамката включва благоприятна среда, която премахва пречките и разширява традиционните понятия за предприятие. Въпросите, които следва да бъдат проучени, са обществените поръчки, нормативната уредба в подкрепа на иновациите, адаптираните финансови инструменти, по-добре насочена помощ от структурните фондове, потенциални данъчни стимули, обучение, подпомагане и актуализиране на уменията, което взема предвид по-специално цифровизацията и роботизацията.

1.5

От ключово значение е държавите членки и европейските институции напълно да признаят и да насърчават „по-справедливи“ модели на икономическа дейност, които са съсредоточени върху осигуряване на иновации за социално развитие чрез интегриране на измерването на социалното въздействие успоредно с отчитането на икономическия напредък.

1.6

ЕИСК приканва Комисията при разработването на европейския стълб на социалните права да включи напълно принципите на пакета за социални инвестиции и връзката му със социалните иновации, тъй като много от тези нови модели на икономическа дейност са конкретен израз на тези принципи.

1.7

Държавите членки и Комисията трябва да гарантират, че социалните иновации са включени изцяло в програмите за иновации. Финансовата подкрепа от ЕС за социалните иновации, например „Хоризонт 2020“, трябва да бъде използвана пълноценно и следва да бъде оценявана въз основа на техническото усвояване (от всяка заинтересована страна) и политическото въздействие.

1.8

Държавите членки и институциите на ЕС трябва да включат изцяло принципите за иновации в политиката в областта на предприятията с цел да осигурят благоприятна култура, която стимулира, приема, възнаграждава и разпространява иновациите. Тази култура включва елементи като експериментиране, нови партньорски конфигурации и разширен поглед към създаването на стойност в обществото.

1.9

ЕС трябва да отдели по-голямо внимание на подкрепата и защитата на МСП, по-специално предприятията от социалната икономика, микропредприятията и семейните предприятия, както и всички видове стартиращи предприятия в инициативи на политиката в областта на иновациите с цел подобряване на условията за постигане на устойчивост и възпроизвеждане/по-широко прилагане.

1.10

Новите иновативни модели на икономическа дейност трябва да се вземат изцяло под внимание при инициативи, насочени към четвъртата индустриална революция и свързани с нея политики, като например кръговата икономика, икономиката на споделянето и функционалната икономика. Това може да се постигне чрез насърчаване на адаптирането на всички съществуващи предприятия и модели, подкрепа за възникването на нови и нетрадиционни форми на предприятия, формирането на нови отношения и адаптирани модели на сътрудничество.

1.11

ЕИСК призовава Комисията да включи изцяло тези нови модели на икономическа дейност в предстоящото преразглеждане на стратегията за единния пазар през 2017 г., както и да предложи нови мерки в тази насока.

1.12

Както при всички икономически дейности, от съществено значение е пълното зачитане на принципите на достойни условия на труд, социалните права на работниците и служителите и ролята на социалните партньори в контекста на новите модели на икономическа дейност.

2.1

В Европа бързо възниква нов социален ландшафт и това изисква нови социални и икономически модели, които да преобразуват Европа в модерна и конкурентна в световен план икономика.

2.2

Необходима е нова нагласа по отношение на иновациите с цел осигуряване на растеж за напредък, социално сближаване и благосъстояние. Тази нагласа е възприета в световен мащаб в сферата на иновациите и научните изследвания, както и в много предприятия, които вече се стремят да постигнат не само икономически, но и социален и екологичен растеж и въздействие. Освен това потребителските очаквания и търсене сочат подкрепа за този вид подход. Това личи ясно от появата на инициативи като икономиката на съвместното потребление, кръговата икономика и икономиката на споделянето. Общото между тези инициативи е това, че се основават на нов набор от ценности и се стремят към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж за напредък, който съчетава технически, екологични и социални иновации.

2.3

Целта на настоящото становище е да се разгледат някои нови концепции, които са основни за иновациите като двигатели на нови модели на икономическа дейност. То ще използва като нагледен пример по-специално предприятията от социалната икономика. Становището се основава на постигнатото от ЕИСК в тази област и по-специално на проекта на ЕИСК относно социалните предприятия (1). Настоящото становище не разглежда понятия като кръговата икономика, икономиката на съвместното потребление, функционалната икономика или икономиката на споделянето, иновациите или политиките за МСП, които са разгледани в други свързани становища на ЕИСК.

3.1.1

Европа е изправена пред комплексни обществени предизвикателства, които не могат да бъдат преодолени чрез съществуващите системи. Това е знак за принципна промяна, която изисква нова нагласа и иновативни решения. Тези иновации често са наричани социални или обществени иновации. „Социалните иновации са социални както по отношение на целите, така и на средствата за постигането им. Към това може да се добави следното: по-конкретно, социалните иновации се определят като нови идеи (продукти, услуги и модели), които едновременно удовлетворяват социални нужди (по-ефективно отколкото останалите алтернативи) и изграждат нови социални отношения и сътрудничество. С други думи, иновациите са не само добри за обществото, но и повишават способностите му за действие“ (2). Социалните иновации се появяват във всички сектори и не са нещо ново, но общото между тях е, че в крайна сметка водят до системна промяна.

3.1.2

Понастоящем в академичната сфера иновациите включват не само техническото развитие. Научните изследователи са обединени около мнението, че иновациите и научните изследвания трябва да отчитат техническите, екологичните и социалните перспективи. Съществува взаимозависимост между социалните, цифровите и техническите иновации. Ролята на цифровите технологии в този контекст е да бъдат инструмент за насърчаване на обмена и даване на възможност на хората да предприемат действия, докато социалните иновации са основната цел.

3.1.3

Социалните иновации се проявяват по начин, различен от този на техническите иновации. Те са породени от необходимост, като често целта им е да се реагира на дадено предизвикателство в обществото или са насочени към конкретна група потребители, като в същото време отчитат социалните, екологичните и икономическите перспективи. Най-успешните социални иновации включват холистично мислене, което в крайна сметка води до системна промяна, вместо да разглеждат един-единствен въпрос или тема.

3.1.4

Основата на социалните иновации е етична, идеологическа или свързана с общия интерес гледна точка. Това е видно от ролята, която гражданското общество има днес и която е имало в исторически план за оформянето на социалните системи. Социалните иновации може да представляват ново понятие, но те съществуват от много дълго време.

3.1.5

Социалните иновации се основават на открита комуникация и сътрудничество при решаване на проблемите, като се включват различни заинтересовани страни и практики за катализиране на нови решения. Социалните иновации премахват преградите, разделящи сектори и пазари, като заместват логиката на конкуренцията с решения, включващи сътрудничество и дългосрочно партньорство. Те се отнасят до споделяне, свързани са с движението за отворен код и прилагането на неконкурентни подходи.

3.1.6

Социалните иновации предлагат фундаментална граница за Европа и ще насърчат „реалната социална пазарна икономика“ по смисъла на член 2 от Договора от Лисабон. Това обаче може да бъде постигнато само ако иновациите са ясно насочени към цели като приобщаване и равенство. Това от своя страна допълнително ще ускори обществените иновации.

3.2.1

Все по-очевидно е, че едно по-всеобхватно виждане за създаването на стойност — икономическа, социална и екологична — е в основата на привлекателен проект за икономическа дейност. Фактът, че икономическата печалба се генерира или повишава чрез осигуряване на по-голяма социална и екологична стойност, ясно показва, че икономическият растеж е свързан със социалния и екологичния напредък. Това се дефинира като създаване на споделени ценности — понятие, изследвано от редица учени (3).

3.2.2

Ключът към тази стратегия е преминаване от нормата за оптимизиране на краткосрочните финансови резултати към генериране на икономическа стойност по начин, който води и до социален напредък и създаване на стойност за обществото. Споделените ценности могат да се окажат двигател за следващата вълна от иновации и ръст на производителността в глобалната икономика.

3.2.3

Подкрепянето на реална социална пазарна икономика изисква насърчаване на форми на инвестиции, които са предназначени специално за подкрепа на възникването на демократична и приобщаваща икономика, ориентирана в по-голяма степен към участието. Тук е необходима цялостна финансова екосистема, в която е интересно да се разгледат форми с хибриден и смесен капитал — тема, която ЕИСК е изследвал в свои предходни становища (4).

3.2.4

Прилагането на логиката за споделени ценности означава, че създаването на стойност вече не представлява прехвърляне на съществуваща стойност, а по-скоро повишаване на социалната, екологичната и икономическата стойност като цяло. В допълнение тя подчертава факта, че пазарът не се определя единствено в икономическо отношение, а включва и социални и екологични аспекти. Един от ключовите елементи на споделените ценности е, че те се опират на силните страни и на различията между частния сектор и сектора на гражданското общество, прилагайки модел за съвместни действия, което в крайна сметка води до създаване на нови пазари и разширяване на съществуващите.

3.3.1

Отговорът на сложни обществени предизвикателства често изисква тясно сътрудничество между правителството, пазара и гражданското общество с цел намиране на ефективни решения. Партньорството се основава на задълбочено разбиране на гледната точка на всяка заинтересована страна, на бързо вземане на решения и подходи на съпричастност.

3.3.2

Сътрудничеството, съвместните действия и междусекторните иновации имат огромни предимства пред начините, по които обществото е преодолявало обществените проблеми в миналото. Ключово значение за това има обединяването на ранен етап на заинтересованите страни за общо определяне на съвместна обществена цел и на пътя, който да се следва.

3.3.3

Важно е да се отбележи, че тъй като иновациите често възникват в местни условия, в близост до реалните нужди, трябва да се обръща внимание и да се оказва подкрепа на цялото общество. Съществува голям потенциал за събиране и споделяне на натрупания местен опит, голяма част от който може да бъде възпроизведен и приложен в увеличен мащаб в други региони и държави.

3.4.1

Както беше посочено, широкомащабната социална промяна изисква междусекторно сътрудничество, сближаване и партньорство. Освен това един от резултатите трябва да бъде колективното въздействие.

3.4.2

Колективното въздействие се основава на ангажимента на група основни заинтересовани страни от различните сектори, които следват обща програма за решаване на конкретен социален или обществен проблем. Освен това то включва централизирана инфраструктура, съответните човешки ресурси, структурирана процедура, споделено измерване, непрекъсната комуникация и взаимно укрепващи се дейности между всички участници. Широкомащабната социална промяна ще възникне като резултат от по-добра междусекторна координация вместо от отделни организации.

3.5.1

Ако понятието за иновация включва не само до техническите, но и социалните и екологичните перспективи, напредъкът трябва да се измерва по различен начин. ЕИСК вече е разглеждал теми („Измерване на социалното въздействие“ (5) и „Икономика за общото благо“ (6)), в които беше ясно демонстрирана потребността от широк поглед върху резултатите и докладването.

3.5.2

От дълго време нормата за измерване на резултатите са икономическите показатели. Нарастващата поява на хибридни структури, които предлагат иновации, обаче изисква набор от нови холистични показатели, с които се измерва социалното, екологичното и икономическото въздействие.

3.5.3

Прилагането на принципите на измерване на социалното въздействие включва ориентиран към заинтересованите страни подход, общо разбиране и определение на основните резултати, както и съвместно определяне на показателите. Това ще спомогне за обхващането на реалната създадена стойност. Акцентът трябва да се измести от икономическо отчитане към фактори на измерване като социален принос, продукт, резултат и въздействие. От съществено значение е заинтересованите страни да имат еднакво разбиране за тези понятия, тъй като те се прилагат както в контекста на иновациите, така и в този на икономическата дейност.

3.6.1

Социалните и техническите иновации могат да окажат огромно въздействие върху организацията на труда и условията на труд на работниците и служителите. Нарастващата индивидуализация и по-голямата самостоятелност и гъвкавост в трудовите отношения не бива да води до влошаване на социалната закрила. За да бъдат иновативните модели успешни, принципите на достойни условия на труд трябва и занапред да бъдат гарантирани дори и в променена обстановка (7).

3.6.2

Иновациите ще вървят ръка за ръка с общия социален напредък само ако всички заинтересовани страни са включени и печелят от това, ако добавената стойност се разпределя справедливо и социалните права не се нарушават. Социалната закрила на работниците и служителите трябва и занапред да бъде гарантирана дори и при променените условия.

3.6.3

Същото се отнася за индивидуалните социални права на работниците и служителите, особено за условията на труд и възнагражденията. Иновативните модели и по-специално цифровизацията често водят до по-висока степен на индивидуализация на работното място и застрашават социалните стандарти. Устойчивите иновативни модели трябва да зачитат правата на работниците и служителите и техните условия на труд, дори и в един променящ се свят на труда.

3.6.4

Новите иновативни модели на икономическа дейност трябва да насърчават колективните права на работниците и служителите, прилагането им на практика и ролята на социалните партньори. Социалните партньори, колективните споразумения и участието на работниците често са източник на иновации, тъй като създават необходимите рамкови условия.

3.6.5

Трябва и занапред да се насърчават социалният диалог и всеобхватните колективни споразумения, тъй като те могат да допринесат и за подобряване на рамковите условия за прехода към иновативни модели на икономическа дейност. В миналото беше необходимо „социалните правила на играта“ редовно да се адаптират към новите технически и социални промени и това ще бъде необходимо и в бъдеще. Вж. например преразпределението на труда (например намаляването на работното време).

4.1

ЕИСК подкрепя необходимостта от признаване и насърчаване на пълното многообразие и плурализма на моделите на икономическа дейност и на предприятия, които съвкупно съставляват единния пазар (8). Една от областите, в които ЕИСК има натрупан специфичен опит, са предприятията от социалната икономика (ПСИ). ПСИ и социалните предприемачи включват някои от разгледаните по-горе концепции и илюстрират добре тези хибридни форми на модели на предприятия, които се появяват в Европа.

4.2

В Европа има над 2 милиона социални предприятия, които допринасят за 10 % от БВП. В много държави членки обаче този сектор е нов и недостатъчно развит, което показва съществена възможност за развитие. Гражданското общество и социалната икономика са тясно свързани и са допринесли чрез иновациите за съществени системни промени в обществото като грижи за децата, болници, насърчаване на лична самостоятелност и независим живот на възрастните хора и на хората с увреждания, баланс между личния и професионалния живот, трудова интеграция и (социални) жилища, както и редица научни открития или изобретения.

4.3

Съсредоточени върху конкретна група потребители, незадоволена потребност в обществото или запълване на празнини, ПСИ експериментират и намират иновативни решения, като в същото време осъществяват икономическа дейност. Те реинвестират печалбата си за постигане на социалната мисия и въздействие. В последно време се поставя особено силен акцент върху ПСИ, тъй като те предоставят интересно решение, създавайки двояка стойност: социална, чрез своите дейности (социално сближаване или приобщаване) и икономическа (чрез търговия, нови икономически дейности и осигуряване на заетост).

4.3.1

Стимулирането на иновациите и творчеството зависи от всяка заинтересована страна, както и от поведението и нагласите. Следователно от съществено значение е не само укрепването на сектора на ПСИ, но и осигуряването на открита нагласа към появата на други разнообразни модели. Трябва да се развива култура на сътрудничество и споделени ценности — принцип, заложен например в социалната икономика от самото ѝ зараждане. След осъзнаването, че посредством иновациите си ПСИ създават нови пазарни възможности, трябва да се отдели специално внимание на защитата на тези структури, за да имат възможност да продължат да се развиват.

4.3.2

По-специално следва да се отбележи, че според научните изследвания жените са представени в по-голяма степен в социалните предприятия, отколкото в традиционните. Освен това изследванията по този въпрос, събиращи данни с разбивка по полов признак, показват, че в някои европейски страни жените социални предприемачи дори надвишават по брой мъжете. Според тези проучвания жените социални предприемачи изглежда са и по-иновативни от мъжете социални предприемачи, макар че изразходват по-малко средства за иновации (9). Това показва големи възможности за развитие със специален акцент върху подкрепата за социално предприемачество сред жените.

5.1

Новите и иновативни модели на икономическа дейност като ПСИ са част от официалната икономика и не са в конфликт с други модели на икономическа дейност. Предвид променящия се обществен пейзаж в Европа, вниманието трябва да се насочи към използването на всички форми на иновации, водещи до нови модели на икономическа дейност. Въпреки че тези нови модели се опират на много от концепциите, обсъдени в раздел 3, по-голямата част от съществуващите програми за подкрепа за стопанска дейност, развойна дейност и новосъздадени предприятия, както и други необходими условия, като например законодателните и финансовите инструменти, често не успяват да подкрепят тези разнообразни бизнес модели поради факта, че в повечето случаи помощта и политиката днес продължават да са предназначени за стандартните и по-традиционни модели на дружества и логика. Следователно, за да се набере подкрепа за пълния спектър на различните бизнес модели, възникващи в Европа, следва да се вземат под внимание посочените по-долу елементи.

5.1.1

В случая на ПСИ, ЕИСК работи активно за прокарване на цялостна екосистема, специално съобразена с уникалните характеристики на този конкретен модел на икономическа дейност (10). По подобен начин трябва да бъдат разработени екосистеми и за други нови и хибридни бизнес концепции. Освен това наличната помощ трябва да бъде актуализирана и коригирана, за да отразява тези нови модели, както и да подкрепя съществуващите предприятия да се адаптират и да прилагат тези нови тенденции. Идеалната екосистема включва елементи като специална финансова екосистема с хибридни капиталови решения, по-добри форми на обществени поръчки, индивидуално съобразена подкрепа за развитие на предприятията и измерване на социалното въздействие. Това е от решаващо значение за подкрепата на появата и устойчивостта на всеки бизнес модел.

5.1.2

Иновациите вече не са линейни. Комбинацията от технически, екологични и социални перспективи в областта на иновациите е от ключово значение за намиране на бъдещи решения. Цялостното интегриране на тези понятия изисква нов поглед относно отчитането на напредъка, който се основава на резултати или въздействие. В тази насока са важни по-специално два елемента: създаването на споделени ценности и тройният баланс (отдаване на еднакво значение на социалния, екологичния и икономическия напредък). Признаването на общата стойност посредством колективното въздействие на икономическите, социалните и икономическите аспекти бързо ще доведе до възникването на нови видове хибридни предприятия. Споделените ценности все още са на ранен етап. Поради това е необходимо ръководните кадри да развият нови умения и знания, а правителствата да се научат да регулират по начин, който благоприятства, а не възпрепятства споделените ценности.

5.1.3

Финансовите пазари имат ключова роля за правилното разпределяне на ресурсите в рамките на обществото. Но те поставят по-силен акцент в краткосрочен план, което е в пряко противоречие с изискването за удовлетворяване на дългосрочните нужди на обществото, което е разгледано в различни доклади (11). Предприятията трябва да имат възможност да инвестират с оглед на бъдещето, за да генерират стойност за инвеститорите, както и за обществото като цяло. Това изисква нови системи, които да възнаграждават дългосрочно ориентираното поведение на инвеститорите. В този контекст значението на публичното финансиране, често под формата на смесени капиталови решения, представлява важен елемент, който често набляга на развитието на предприятията.

5.1.4

За да може иновациите да бъдат двигател за нови модели на икономическа дейност, е необходимо непрекъснато да се насърчава благоприятна за иновациите култура. Важно е да се насърчават схемите за експериментиране, които отчитат както успехите, така и неуспехите (като етапи в процеса на учене), за да се стимулира култура на иновациите в Европа. Принципът на иновативност би трябвало да допълва „принципа на предпазливост“, който не би трябвало да действа като бариера. „Принципът на иновативност“ означава да се отчита въздействието на законовите и подзаконовите разпоредби върху иновациите. Отправна точка в този смисъл е проектирането на процесите и системите във връзка с концепцията за партньорство чрез включване на основните заинтересовани страни (улесняване на открити форуми, възможности за диалог и съвместни срещи). Този модел вече се наблюдава в цяла Европа и може лесно да бъде разширен, споделен и разпространен (12).

5.2

Политическата воля и отговорност са от ключово значение за стимулиране на създаването на нови предприятия в Европа. Разработването на последователни политически програми на равнище ЕС и държави членки, приспособени за подкрепа на различни модели на икономическа дейност, е от съществено значение. Ясно е, че за да може да се осигурят растеж и благосъстояние в Европа, е необходимо да се премине към икономика и общество, основани на иновациите. За тази цел законодателството и политиките в областта на вътрешния пазар следва да бъдат подходящо адаптирани. Предстоящото преразглеждане на стратегията за единния пазар през 2017 г. е възможност за обмисляне на нови мерки в тази насока.

5.2.1

Подходящата и устойчива подкрепа за фундаментални и приложни научни изследвания като основа за бъдещи иновации е от съществено значение, като се има предвид акцентът върху споделените ценности и тройния баланс. В допълнение, дейностите на тези нови модели на икономическа дейност трябва да бъдат обхванати статистически, за да може да се осигури най-подходяща подкрепа на политиката.

5.2.2

Важно е да се постигне осведоменост относно различните форми на иновации и иноваторите. ПСИ и гражданското общество често не определят себе си като иноватори. Повишаването на видимостта на социалните иновации и осигуряването на тяхното признаване чрез изричното оценяване на широкия им принос за обществото ще насърчат повече иновации в различните сектори.

5.2.3

ЕС продължава да играе основна роля за събирането и споделянето на нови инициативи, като улеснява благоприятна среда и гарантира, че основните инициативи на политиката действително обхващат тези нови тенденции. Комисията е в добра позиция да улесни този обмен на най-добри практики и модели за възпроизвеждане.