ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.7.2015

COM(2015) 366 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно стратегията на Европейския съюз за Алпийския регион

{SWD(2015) 147 final}

1. Въведение

Алпийският регион е един от най-богатите региони в света и от икономическа гледна точка сред най-динамичните, иновативни и конкурентоспособни области в Европа с уникални географски и природни характеристики. Въпреки това регионът е изправен пред важни предизвикателства, изискващи съвместни действия:

икономическата глобализация, която изисква територията да се отличи като конкурентоспособна и иновативна;

демографските тенденции, които се характеризират най-вече с комбинираното въздействие на застаряването на населението, ниската гъстота на населението в планинските райони и новите миграционни модели;

високата степен на уязвимост спрямо изменението на климата и неговото предвидимо въздействие върху околната среда, биологичното разнообразие и условията на живот на населението;

предизвикателството в областта на енергетиката по отношение на управлението и удовлетворяването на търсенето по един устойчив, надежден и разходоефективен начин;

специфичното му географско положение в Европа като транзитен регион;

високата степен на сезонност, особено в някои туристически райони.

Продължават да съществуват и значителни различия между отделните територии в региона (например между планинските райони и в Предалпите).

Европейският съвет от 19—20 декември 2013 г. прикани Комисията, съвместно с държавите членки да разработи до юни 2015 г. стратегия на ЕС за Алпийския регион (EUSALP), която се основава на тясното сътрудничество в региона. Стратегията ще засегне около 80 млн. души, живеещи в 48 региона (виж картата в приложението) в седем държави, пет от които са държави — членки на ЕС (Австрия, Франция, Германия, Италия и Словения), а две са държави извън ЕС (Швейцария и Лихтенщайн). Предложеният географски район, обхванат от регионалната стратегия на макро равнище, е особено подходящ за устойчивото развитие на Алпийския регион, което ще насърчава растежа в Европа и взаимната солидарност между планинските територии и подножието на Алпите.

Стратегията ще обхване следните тематични области на политиката: 1) икономически растеж и иновации; 2) мобилност и свързаност; и 3) околна среда и енергетика.

Стратегията ще извлече ползи от активната роля на Алпийския регион с подкрепата на държавите членки и от опита на много организации за сътрудничество, които вече работят в региона, и ще продължи дейностите, започнали преди Комисията да започне изготвянето на стратегията 1 .

2. Предизвикателства и възможности

Подготвителната работа, посочена по-горе, помогна да бъдат набелязани основните предизвикателства, при които би могъл да се приложи макрорегионален подход. Партньорите в стратегията могат да се възползват от възможностите, предоставени от икономическата динамика и конкурентоспособност на региона, високата стойност на неговите природни и културни ресурси, както и дългогодишната му традиция в областта на сътрудничеството.

Иновация и МСП: Регионът е изправен пред някои ограничения, свързани с:

сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите в алпийския регион;

прилагане на съществуващите резултати от научни изследвания и иновации;

пространствено фрагментирани местни пазари;

социални различия в областта на иновациите;

възможности за финансиране;

информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и услуги от общ интерес;

засилена миграция от селските райони поради недостатъчна инфраструктура; както и

капитализация на резултатите от приложните научни изследвания.

Въпреки това в този регион са разположени ключови участници в областта на научните изследвания и иновациите, които притежават голям потенциал за по-нататъшно развитие в световен мащаб. Съществуват значителни концентрации на малки и средни предприятия (МСП) в различни части на региона, като много от тях са организирани в клъстери, изграждайки териториална икономика, която предоставя солидна основа за иновации въз основа на стратегии за интелигентно специализиране и позволява на дружествата да станат по-конкурентоспособни в сфери от особено значение за региона (като например енергетика и екологосъобразни технологии, мехатроника и инженерство, химия и нови материали или информационни и комуникационни технологии).

Селско и горско стопанство Продуктите, включително продуктите от планинските райони и други висококачествени продукти, както и услугите на селското и горското стопанство, осигуряват значителен потенциал (например за биоикономиката) по цялата верига на стойността (включително например фармацевтичния сектор и сектора на дървеното строителство). Придвижването по-нагоре по веригата на стойността предлага възможности за селските и градските райони на този регион да работят заедно. Земеделските стопани допринасят за устойчивото управление на земите и предоставят „екосистемни услуги“.

Туризъм: Регионът е основна дестинация за туризъм, особено през зимата, но туристите са много неравномерно разпределени. Това би могло да се подобри посредством съгласуван подход за устойчив и достъпен туризъм, който включва по-специално научни изследвания и иновации, МСП и обучение на работната сила. По този начин би могло да се подобри географското и сезонното разпределение на туристическия пазар в региона, като в същото време се създават растеж и работни места.

Транспорт и свързаност: Регионът е разположен на основен европейски кръстопът и представлява транзитна зона, която затруднява европейската транспортна мрежа. Капацитетът на различни коридори на пътната мрежа е почти напълно изчерпан и това води до сериозни здравни проблеми (шумово замърсяване и замърсяване на въздуха). Основните предизвикателства включват:

увеличаващ се обем на трафика;

липсата на хармонизирано регулиране на транспортните политики за превоза на товари; както и

големият дял на автомобилния товарен транспорт.

Освен това, тъй като качеството на въздуха е влошено в много райони, би било полезно транспортните мерки да бъдат приведени в съответствие с регионалните планове за устойчива мобилност, регионалните планове за качеството на въздуха и националните програми за контрол на замърсяването на въздуха с цел подобряване на съгласуваността между тях и увеличаване на нивото на взаимодействие. Достъпността на отдалечените и обезлюдяващите се райони също представлява предизвикателство на много места, където общественият транспорт (главно местни железопътни линии) трябва да бъде модернизиран. Трябва да бъде постигнат баланс между свързаност и разумно използване на земите. Насърчаването и улесняването на проекти в областта на устойчивия транспорт може да създаде връзки между централната алпийска зона и заобикалящите я региони, което ще бъде от полза и за двете страни. Електронната свързаност (особено чрез високоскоростен интернет) в макрорегионален мащаб ще създаде също така нови технологични възможности за разработване на услуги и децентрализация на предприятията.

Околна среда и културно наследство: Алпите са вторият по големина резервоар на биологичното разнообразие в Европа след Средиземно море и една от най-важните водни кули на Европа. Културното и историческото наследство на региона също така е едно от най-големите му предимства. Тези ресурси се използват широко и има силна конкуренция за използването на земя и вода за различни цели, включително за производството на електроенергия, за домакинствата, туризма, селското стопанство, горското стопанство и промишлеността. Това несъмнено представлява предизвикателство в търсенето на модели за устойчиво развитие и може да окаже въздействие върху екосистемите. Интензивното използване на земята има отрицателно въздействие върху околната среда, а намаляването на населението в отдалечените райони оказва драстично въздействие върху устойчивостта на почвата, опазването на биологичното разнообразие и на културата. С оглед на въздействието на изменението на климата върху алпийските водни резерви, е необходимо значително да увеличат дейностите в тази област.

Изменение на климата и предотвратяване на риска: Регионът е силно уязвим по отношение на неблагоприятното въздействие на изменението на климата и е изправен пред особено висок риск от наводнения, свлачища и промени във водните ресурси. Туризмът, селското и горското стопанство са сред най-уязвимите сектори, пряко засегнати от глобалното затопляне и екстремните метеорологични събития. По-добрата координация на европейските, националните и регионалните политики, както и ранното прилагане на действия, координирани на макрорегионално равнище, биха могли да намалят тези рискове.

Енергия: Схемите за подпомагане и европейските, националните и регионалните политики по отношение на нефинансовите препятствия пред енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност се различават в отделните държави и трябва да бъдат по-добре съгласувани. Ефективността на съществуващите водноелектрически централи може да бъде увеличена, както и да се разгледа възможността за други възобновяеми енергийни източници. Енергийната ефективност предлага възможности за инвестиции в сферата на технологиите и консултациите/инженеринга, свързани с нисковъглеродните услуги, което ще помогне на региона да заеме водеща позиция по отношение на научноизследователската и развойната дейност и възобновяемите енергийни ресурси. Това е свързано с увеличаването на мерките за опазване на климата в подкрепа на преминаването към нисковъглеродни технологии. Засиленото сътрудничество може да спомогне за създаването на бъдещи възможности за региона като място за съхраняване на енергия, която да се ползва по време на върхово натоварване, както и за разработването на инструменти и процедури за постигане на равновесие между устойчивото производство на енергия и другите видове земеползване и функции по опазването на земята.

Институционални въпроси: Дългата традиция на сътрудничество е довела до създаването на голям брой структури в региона, които имат различен географски и тематичен обхват, както и различни системи на управление. Следователно би било полезно да се подобри координацията между участниците, да се осигури съгласуваност между съществуващите инициативи, да се попълнят пропуските, като се избягва дублиране и се съгласува финансирането, включително финансовите инструменти. Този подход следва да насърчава участниците да прекрачват националните граници, както и секторните и културните бариери, което ще приближи секторните политики, отделните участници и различните равнища на управление.

3. Реакция: изработване на план за действие

Макрорегионалните стратегии могат да отговорят на тези предизвикателства и възможности чрез осигуряване на рамка за съвместни или комбинирани дейности, които обединяват регионални действия и участници за генерирането на по-висока добавена стойност. В доклада си относно добавената стойност на макрорегионалните стратегии 2 Комисията препоръча новите макрорегионални стратегии да бъдат съсредоточени върху ограничен брой добре формулирани цели, които да съответстват на конкретните стратегически нужди на региона от подобрено сътрудничество на високо равнище. Това е подход, който трябва да се използва само когато участието на ЕС е уместно, а ролята на съществуващите междусекторни политики на ЕС може да бъде увеличена.

За тази цел ще бъде приложен текущ план за действие (подлежащ на актуализация и преглед, ако е необходимо), придружаващ настоящото съобщение. Планът е структуриран около три взаимосвързани тематични цели, които са насочени към осигуряване на:

1.    справедлив достъп до възможности за работа въз основа на високата конкурентоспособност на региона;

2.    устойчива вътрешна и външна достъпност;

3.    по-приобщаваща рамка за околната среда и възобновяеми и надеждни енергийни решения за бъдещето.

Той включва и междусекторна цел за създаването на:

4.    стабилен макрорегионален модел на управление за региона с цел подобряване на сътрудничеството и координацията на действията.

В рамките на всяка цел са посочени определени действия. Те подкрепят целите на политиката на ЕС, включително тези с териториално измерение.

Целите и действията за всяка област на политиката са изложени по-долу 3 .

3.1. Справедлив достъп до възможности за работа въз основа на високата конкурентоспособност на региона

Тази цел е свързана с подобряването на конкурентоспособността, просперитета и сближаването в рамките на Алпийския регион.

Основните действия са:

3.2. Устойчива вътрешна и външна достъпност

Тази цел се стреми към подобряване на устойчивостта на транспортните връзки в региона и с останалата част от Европа. За развитието на региона са необходими взаимосвързани и устойчиви транспортни и широколентови мрежи. По-засиленото сътрудничество може да намали местата с недостатъчна пропускателна способност и да помогне за усъвършенстването на инфраструктурни мрежи и регулаторни рамки. Координираният мониторинг на трафика и мултимодалния транспорт може да увеличи конкурентоспособността и да подобри благосъстоянието на хората в региона.

Основните действия са:

1) Действие 4: Насърчаване на интермодалността и оперативната съвместимост в транспорта на пътници и товари

Основната цел за намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда в Алпите трябва да бъде съчетана с добра свързаност на местно равнище, за да се гарантира балансирано икономическо и демографско развитие на целия регион. Освен да се улесни постигането на целите на трансевропейската транспортна мрежа и тези на подобни проекти за преминаване от пътен към железопътен транспорт, е от решаващо значение да се предприемат допълнителни мерки, които да гарантират, че връзките в трансевропейската транспортна мрежа (включително трансгранични) са от полза и за региона.

2) Действие 5: Свързване на хората по електронен път и насърчаване на достъпа до обществени услуги

Алпийският регион се характеризира с наличието на слабо населени общности в отдалечени райони, където липсата на инвестиции в наземните широколентови връзки има изключително неблагоприятно въздействие върху предлаганите услуги и е довела до по-нататъшното обезлюдяване на тези райони. Технологиите предлагат решения, като например сателитна широколентова връзка. За да бъдат ефективни, обаче, тези решения трябва да бъдат внедрени в достатъчно голям мащаб.

3.3. По-приобщаваща рамка за околната среда и възобновяеми и надеждни енергийни решения за бъдещето

Като цяло тази цел би трябвало да доведе до:

запазване на екологичното наследство на Алпите;

подпомагане на региона да се възползва от своите ресурси по различни начини, включително чрез производството на енергия; както и

адаптиране към очакваните промени, дължащи се на изменението на климата, включително предотвратяване на сериозни рискове от природни бедствия.

Основните действия са:

3.4. Стабилен макрорегионален модел на управление за региона (с цел подобряване на сътрудничеството и координацията на действията)

Прилагането на стратегията налага следното:

създаване на ефикасен модел на управление, включващ участниците в прилагането и укрепващ сътрудничеството и координацията между съответните други институции и заинтересовани страни 4 в региона; както и

промяна на процеса на вземане на решения, като се избягва фрагментираното управление, увеличава се споделянето на знания и координацията както между различни равнища на управление, така и между местните правителствени организации на същото равнище.

Досегашният опит с макрорегионалните стратегии показва, че рационализираните механизми за управление са решаващи за ефективното прилагане. Опитът показва също така, че ефективните системи за трансгранично управление са сложни и че процесът на създаването им е задължително поетапен. В доклада на Комисията за управлението от май 2014 г. 5 се установяват три основни изисквания: силно политическо лидерство, ефективен процес на вземане на решения и добра организация.

Доброто управление изисква също така ролите да са ясно определени на ранен етап: как и от кого ще се прилага стратегията, и как и от кого ще бъдат предприети и финансирани съвместните действия. Управлението трябва да има както политическо, така и оперативно измерение, като ресорните министерства и изпълнителните органи определят и изпълняват стратегическите съвместни цели. Стратегията няма за цел да замени съществуващите структури, а да осигури по-добра координация и по-тясно сътрудничество за по-добри резултати.

Основата на системата за управление на стратегията е определена в Декларацията от Милано на алпийските държави и региони в съответствие с Политическата резолюция от Гренобъл, с доклада на Комисията за управлението на макрорегионалните стратегии 6 , както и със заключенията на Съвета от 21 октомври 2014 г. Тя се състои от три взаимосвързани равнища: 1) политическо ръководство и ангажираност; 2) координация; и 3) изпълнение. Различните участници на всяко равнище от участващите държави и региони са представлявани в Общо събрание, Изпълнителен съвет и в изпълнителните органи.

Комисията ще действа като независим посредник и ще участва активно в цялостната координация на стратегията, но успехът на стратегията ще зависи от стабилния и траен ангажимент от страна на основните заинтересовани лица и партньори. Планът за действие към тази стратегия предоставя повече подробности за основните ръководни принципи на правилата за управление на стратегията.

4. ФИНАНСИРАНЕ

Тъй като стратегията не разполага със собствено финансиране, тя ще се прилага основно чрез мобилизиране и съгласуване на съществуващото европейско и национално финансиране, което има отношение към целите и действията. Държавите и регионите, обхванати от тази стратегия, следва да се ангажират да оползотворят това финансиране за изпълнението на плана за действие. По-специално, по съответните специфични за всяка държава, трансгранични и транснационални програми на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014—2020 г. могат да се осигурят значителни ресурси и широк набор от инструменти и технически възможности в подкрепа на стратегията. Транснационалната програма „Алпийско пространство“ ще предостави финансова подкрепа за разработването на правила за управление на стратегията.

Ако се прилага подход в рамките на политиката на сближаване, основан на териториалния принцип по държави и региони, съществува риск в граничните райони да се наблюдава:

1)разпокъсаност на усилията (напр. части от инфраструктурата са изградени, но не носят максимални ползи, тъй като липсват други части от тях);

2)пренасищане с инвестиции (напр. летища);

3)недостатъчна степен на взаимодействие между сходни дейности; както и

4)липса на внимание по отношение на трансграничните проблеми (напр. замърсяването на въздуха).

Следователно стратегията следва да се съсредоточи върху действия за определяне на приоритетите на наднационално равнище при избора на инвестиционни проекти, които биха могли да се възползват от съвместното програмно планиране и трансграничната координация в региона.

Съществуват и други фондове и инструменти на ЕС, имащи отношение към целите на стратегията, като може да се осъществи взаимодействие и допълване с финансиране от ЕСИФ, по-специално по линия на:

програма „Хоризонт 2020“ (за всички цели);

програма COSME (за цел 1);

Механизъм за свързване на Европа (за цел 2) и

програма LIFE (за цел 3).

На разположение е и друго финансиране, по-специално от Европейския фонд за стратегически инвестиции, от Европейската инвестиционна банка и други международни финансови институции. В допълнение, националните и регионалните бюджетни ресурси също ще бъдат мобилизирани, по-специално в страни извън ЕС, обхванати от стратегията, тъй като те не получават финансиране от ЕС.

Тези фондове и инструменти следва да създават значителен ефект на лоста и да привличат финансиране от частни инвеститори. Стратегията също така трябва да се ползва от работата, извършена във връзка с другите макрорегионални стратегии за иновативно финансиране.

5. ДОКЛАДВАНЕ И ОЦЕНКА

Тъй като стратегиите нямат собствено финансиране, те могат единствено да оказват влияние върху политиките и начина, по който те се прилагат на практика. За да се установи ефекта на промените, произтичащи от прилагането на тази стратегия, могат да бъдат използвани два вида показатели:

•    показатели за резултатите, с които се измерва сътрудничеството и по-специално промените в начина, по който партньорите работят заедно, например по-добре координирани европейски и национални политики/инструменти в целия регион;

•    показатели за политиката за отразяване на аспектите на политиката и по-специално промените в управлението, социално-икономическото положение и състоянието на околната среда в Алпийския регион (където се наблюдава по-голямо сътрудничество).

Ще бъде необходима стабилна система за мониторинг и оценка, за да се проверява дали изпълнението на стратегията върви по план, и да се оценява степента, до която стратегията постига своите цели. Това ще бъде една от първите задачи за партньорите по стратегията, когато е необходимо — с подкрепата на Европейската комисия, външни експерти и програмата „Алпийско пространство“. Системата ще се основава на набор от регионални показатели, които ще бъдат събрани, валидирани и предоставени от Евростат.

Оценката ще се основава на работата на координаторите на целите и ръководителите на групите по действията, които ще трябва да докладват относно напредъка по постигането на договорените цели.

Въпреки че основният показател за успех е изпълнението на плана за действие, трябва незабавно да бъдат разработени и по-точни показатели. Те следва да бъдат в състояние да уловят промените, които стратегията се очаква да донесе.

Държавите и регионите в обхвата на тази стратегия ще организират годишен форум за оценка на резултатите, на който ще се консултират по преразгледаните действия и, ако е необходимо, ще разработват нови подходи.

6. ВРЪЗКИ С ПОЛИТИКИТЕ НА ЕС

Без да налага изменения в законодателството на ЕС, настоящата стратегия цели да укрепи политиките на ЕС, свързани с региона 7 . В нея се подкрепя по-строгото спазване на задълженията, произтичащи от законодателството на ЕС, като се обръща внимание на пропуските и практическите затруднения, водещи до забавяния, по-специално по отношение на единния пазар и околната среда 8 . Стратегията поставя акцент върху интегриран подход, обединяващ различни области на политиката с цел съгласувано в териториално отношение прилагане на политиките на ЕС. Така се засилват връзките между политиките и програмите на ЕС, включително стратегиите на ЕС за цифровия единен пазар 9 , биологичното разнообразие 10 , горите 11 , адаптирането към изменението на климата 12 и рамковите програми за научноизследователска дейност и програмите за развитие на селските райони на ЕС. Прилагането на стратегията ще трябва да се координира с работата по прилагането на паралелните стратегии на ЕС за региона на река Дунав и за региона на Адриатическо и Йонийско море. Програмата INTERACT може да има основна роля в това отношение. Ще се търсят полезни взаимодействия и с други междуправителствени органи, които имат същата териториална насоченост и обхват като този на стратегията.

7. КАКВИ ПОЛЗИ ЩЕ ИМА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО ОТ СТРАТЕГИЯТА?

Целите на стратегията са избрани, за да допринесат за промени в икономическия просперитет и благосъстоянието на хората и организациите в Алпийския регион:

Хора. Дългосрочното въздействие върху хората в региона е видно: по-здравословни условия в по-добре съхранена екологична рамка, благодарение на по-внимателно обмислени и по-добре координирани политики, които имат за цел да разработят устойчиви съвместни решения за транспорта, енергетиката, природното и културното наследство. Тези политики се очаква също така да предоставят повече възможности за работа в региона, особено във връзка с по-добрите транспортни връзки, които ще позволят на хората да останат или да се върнат в отдалечените райони. Тези предимства произтичат от ползите от свободното движение на хора.

Публични институции и организации (включително академични/научноизследователски институции). Тези организации участват в тясно, макар и сложно, сътрудничество. По този начин те ясно показват намерението си да подобрят своята ефективност при прилагането на политиките и действията чрез по-тясно сътрудничество (включително спестяване на средства чрез вземане на по-добре информирани и съгласувани решения).

Икономически/бизнес сектор. Този сектор ще се възползва от същите предимства като останалата част от населението. За сектора ще има ползи и от по-динамичната икономическа среда, дължаща се на развитието на нови дейности в неразработени области, в които целенасоченото сътрудничество с други партньори в региона (асоциирани изследователски центрове, обучителни и образователни организации, клъстери и др.) е вероятно значително да повиши производителността и позиционирането на предприятията от частния сектор в региона.

Граждански организации, свързани с областите на политиката. Новият модел на управление, който предизвика широки консултации при изготвянето на стратегията, ще бъде продължен на етапа на нейното изпълнение и ще увеличи чувството на ангажираност за действията и проектите, които подкрепят целите на стратегията.

Като осигурява цялостна, устойчива, дългосрочна рамка за координиране на политиките, засилва териториалното сътрудничество и изпълнява действия за постигане на договорените цели, стратегията ще превърне региона в по-добро място за живеене, работа и отдих, ще го подготви за предизвикателствата и възможностите на 21-ви век.

Поради това Комисията приканва Съвета да одобри настоящото съобщение. Европейският парламент, Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет също се приканват да разгледат настоящия документ.

(1)

Виж въведението към плана за действие.

(2)

COM(2013) 468 final, 27.6.2013 г.

(3)

Дейностите и целите са определени по-подробно в придружаващия работен документ на службите на Комисията.

(4)

Вж. Европейски парламент — Тематичен отдел Б: Structural and Cohesion Policies: new role of macro-regions in Europen Territorial Cooperation, PE 540.349 (януари 2015 г.).

(5)

Доклад на Комисията относно управлението на макрорегионалните стратегии, COM(2014) 284 от 20 май 2014 г.

(6)

COM(2014) 284 final от 20.5.2014 г.

(7)

Например политиката на ЕС за управление на риска от бедствия, трансевропейските мрежи (транспорт и енергетика), бъдещите транспортни общности, вторият стълб на Общата селскостопанска политика и др.

(8)

По-специално рамковите директиви за птиците и местообитанията, за водите, за морска стратегия, за нитратите, за качеството на атмосферния въздух, за националните тавани за емисии и за отпадъците.

(9)

  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-4919_bg.htm . .

(10)

COM(2011) 244 (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52011DC0244&from=EN).

(11)

COM(2013) 659 (http://ec.europa.eu/agriculture/forest/strategy/index_en.htm).

(12)

COM(2013)216.