8.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/1

1.

Член 168 от ДФЕС, който гласи, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве и че действията на Съюза, които допълват националните политики, са насочени към подобряването на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психичното здраве.

2.

Заключенията на Съвета относно:

3.

Препоръката на Съвета от 26 ноември 2013 г. относно насърчаването на укрепваща здравето физическа активност в различните сектори (9).

4.

Съобщението на Комисията — „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (10).

5.

Съобщението на Комисията от 29 февруари 2012 г., озаглавено „Осъществяване на Стратегическия план за изпълнение на Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве“ (11).

6.

Политическата декларация от Срещата на високо равнище относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания, одобрена с Резолюция 66/2 на Общото събрание на ООН от 19 септември 2011 г. (12); и че съгласно точка 65 от нея на 69-ата сесия на Общото събрание на ООН през септември 2014 г. ще бъде представен доклад за постигнатия напредък.

7.

Глобалната стратегия на СЗО относно хранителния режим, физическата активност и здравето, одобрена от 57-ата световна здравна асамблея през май 2004 г. (13)

8.

Европейската харта за борба със затлъстяването, приета от Европейската министерска конференция на СЗО за борба със затлъстяването (Истанбул, 15—17 ноември 2006 г.) (14).

9.

Поредицата от препоръки на СЗО относно продажбата на храни и безалкохолни напитки на деца, одобрени от 63-тата световна здравна асамблея през май 2010 г. (15)

10.

Резолюция EUR/RC62/R4 „Здраве 2020 — европейска рамка на политиката в областта на здравеопазването и благосъстоянието“, приета на 62-рата сесия на Регионалния комитет за Европа на СЗО, 12 септември 2012 г. (16)

11.

Подкрепата от държавите — членки на ЕС, за глобалния план за действие на СЗО за профилактика и контрол върху незаразните заболявания за периода 2013—2020 г. от 27 май 2013 г. и деветте глобални доброволни цели, които се съдържат в него (17).

12.

Виенската декларация от 5 юли 2013 г. относно храненето и незаразните болести в контекста на „Здраве 2020“, във връзка с която всички европейски държави — членки на СЗО, постигнаха съгласие да предприемат действия срещу затлъстяването, както и да дадат приоритет на работата по въпросите на здравословното хранене на децата (18).

13.

Че затлъстяването и патологичните му последици според някои мнения са достигнали епидемични пропорции (19), тъй като според класификацията на СЗО, основана на индекса на телесната маса (ИТМ) (20), повече от половината от възрастното население на ЕС е с наднормено тегло или страда от затлъстяване и че високите нива на наднормено тегло или затлъстяване сред децата и юношите са особено обезпокоителни.

Че наднорменото тегло и затлъстяването имат значителни последици, водещи до страдания за хората, че социалната неравнопоставеност е особено голяма, че всяка година граждани губят живота си поради болести, свързани с нездравословен начин на хранене и липса на физическа дейност; че това води до тежести за икономиката, тъй като до 7 % (21) от бюджетите за здравеопазване в ЕС се изразходват пряко всяка година за болести, свързани със затлъстяването, като освен това има и непреки разходи в резултат от загубата на производителност поради здравословни проблеми и преждевременна смърт.

14.

Ниската консумация на плодове и зеленчуци и големият прием на наситени мастни киселини, трансмастни киселини, сол и захар, както и преминаването към заседнал начин на живот и съответният спад на физическа активност на децата, юношите и възрастните.

15.

Благоприятното въздействие на насърчаването на здравословен начин на живот и профилактиката на заболяванията както за гражданите, така и за здравните системи, като отчита също така, че здравословното хранене и физическата активност значително намаляват риска от хронични заболявания и незаразни болести (22) и допринасят съществено за здравословния растеж на децата, години на живот в добро здраве и добро качество на живота на децата, юношите и възрастните.

16.

Че инвестициите в здравеопазването (23), насърчаването на доброто здравословно състояние и поддържането на активността на хората по-дълго време могат да спомогнат за повишаване на производителността и конкурентоспособността и да допринесат за постигане на целите, поставени в стратегията „Европа 2020“.

17.

Че подходящото хранене по време на бременност и кърмене е от първостепенно значение; че кърменето е най-добрият вариант за здравето на майката и детето; че навиците за хранене и физическа активност се създават в ранна възраст и че усвояването и придобиването на здравословни навици в детска възраст значително увеличава вероятността тези навици да се запазят и в зряла възраст.

18.

Че действията, насочени към децата и юношите, могат да бъдат от полза и за цялото семейство, в т.ч. мерките на равнището на семейството, възможността за здравословно хранене в детските заведения и училищата и дейностите за борба със заседналия начин на живот и за повишаване на физическата активност.

19.

Че възрастните хора може да страдат от хранителна недостатъчност, особено поради промяната на нуждите им от храна и поради тенденцията към намаляване на физическата дейност с възрастта, което оказва влияние върху нуждите им от енергия, и че на хранителните потребности на възрастните хора е необходимо да се обърне допълнително внимание.

20.

Че затлъстяването и незаразните болести, свързани с нездравословния начин на хранене и липсата на физическа активност, се причиняват от много фактори; че всеобхватните стратегии за профилактика и подходите, свързани с участието на множество заинтересовани страни, дават най-добри резултати; че към проблемите на храненето и липсата на физическа активност трябва да се подходи по интегриран начин и те да бъдат включени в дневния ред на съответните състави на Съвета.

21.

Че е необходимо да се обхванат всички сектори на политиките и всички заинтересовани страни, за да се повиши осведомеността относно значението на здравословния хранителен режим и физическата активност, по-специално за децата и юношите, но също така и в контекста на равенството между половете, и да се противодейства на подвеждащи, прекомерни или неадекватни форми на реклама и маркетинг.

22.

Че като цяло хранителните навици могат да бъдат от по-голямо значение, отколкото конкретни храни в етиологията на свързаните с храненето заболявания; че здравословните хранителни навици се характеризират с висока консумация на плодове и зеленчуци и консумация на риба и с отдаване на предпочитание на млечните продукти с ниско съдържание на мазнини, пълнозърнестите храни, нетлъстото месо и домашните птици, както и с употреба на растителни мазнини като заместител на твърдите мазнини, където това е възможно, както например при средиземноморския начин на хранене или всеки друг начин на хранене, при който се следват съответните национални диетични насоки/препоръки за хранене.

23.

Че свързаните с начина на живот рискови фактори, като нездравословното хранене и липсата на физическа активност, са по-разпространени сред по-слабообразованите или имащи по-ниски доходи слоеве на населението; че здравното образование и политиките и действията за насърчаване на здравословен начин на живот трябва да включват дейности, насочени към уязвимите групи от населението.

24.

Спешната необходимост от преодоляване на неравнопоставеността по отношение на храненето и физическата активност между и в рамките на отделните държави членки, като свързаните с храненето и физическата активност съображения следва да се вземат предвид във всички релевантни политики на Съюза.

25.

Ролята на полагащите грижи лица, училищните ръководства и общностните и публичните власти за защита и подкрепа на най-уязвимите членове на обществото.

26.

Значението на извършената предварително съвместна работа в тази област, залегнала в Стратегията за Европа от 2007 г. относно храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването, насърчаването на балансиран режим на хранене и активен начин на живот, както и насърчаването на ориентирани към действия партньорства, включващи държавите членки (Групата на високо равнище по въпросите на храненето и физическата активност) и гражданското общество (Платформата за действие на ЕС относно хранителния режим, физическата активност и здравето),

27.

Неотдавнашното споразумение на държавите членки от 24 февруари 2014 г. относно план за действие на ЕС във връзка със затлъстяването при децата за периода 2014—2020 г. (24), който се очаква да допринесе за насърчаване на здравословното хранене и физическата активност и за ограничаване на съществуващата тенденция към затлъстяване чрез координирани доброволни действия от страна на държавите членки и заинтересованите страни.

28.

Изводите от Конференцията на високо равнище на тема „Хранене и физическа активност от детството до старостта: предизвикателства и възможности“, проведена в Атина на 25—26 февруари 2014 г., в които се изтъква, че здравословният начин на хранене и редовната физическа активност са превантивни мерки, приложими в целия жизнен цикъл, подчертава се значението на това да се прави здравословен избор, който да е достижим и достъпен за всички, представят се доказателства, че борбата с епидемията от затлъстяване е пряко свързана с принципите на здравословното хранене и достатъчната физическа активност и че междусекторните подходи представляват ефективен начин за справяне с общите предизвикателства за здравето, пред които е изправен ЕС.

29.

Да продължат да поддържат здравословното хранене и редовната физическа активност като основен приоритет за следващите години с цел да се намали тежестта на хроничните заболявания и състояния, като по този начин допринесат за подобряване на здравето и качеството на живот на гражданите на ЕС, както и на устойчивостта на здравните системи.

30.

Да утвърждават политики и инициативи, насочени към здравословен хранителен режим и достатъчна физическа активност през целия живот, като се започне от най-ранна възраст, преди и по време на бременността, и се насърчава и подпомага адекватно кърмене и въвеждане на подходящи допълнителни храни, последвани от насърчаване на здравословното хранене и физическата активност в семейна и училищна среда, в детска и юношеска възраст, и по-късно в зряла възраст и при по-възрастните хора.

31.

Да използват, когато е уместно, плана за действие на ЕС във връзка със затлъстяването при децата за периода 2014—2020 г. като ръководство за ефективни действия за намаляване на затлъстяването в детска възраст и да насърчават добрите практики.

32.

Да предоставят възможности на гражданите и семействата да правят информиран избор на хранителен режим и физическа активност, като предоставят информация за всички възрасти и социално-икономически групи, особено за най-уязвимите, например децата, юношите и възрастните хора, относно въздействието на начина на живот върху здравето и относно възможностите за подобряване на избора за режим на хранене и физическа активност.

33.

Да разширяват възможностите за здравословно хранене и да работят със заинтересованите страни тези възможности да бъдат налице, да са лесно достижими, да подлежат на лесен избор и да са финансово достъпни за всички граждани, така че да се намали неравнопоставеността, както и да предоставят възможности и места за ежедневна физическа дейност в домовете, училищата и на работните места.

34.

Да насърчават политики, които да помагат на по-възрастните хора да останат активни и по този начин да се избегне влошаването на жизнените функции, като се създаде среда, която да насърчава активното им участие в програми за физическа активност, пригодени към нуждите им.

35.

Да подпомагат, когато е уместно, изпълнението на насоките на ЕС относно физическата активност за здраве; планирането на национално и поднационално равнище на транспортните политики и градоустройственото планиране с оглед да се подобри достъпността, приемливостта и безопасността, както и подкрепящата инфраструктура на ходенето пеша и карането на велосипед.

36.

Да насърчават създаването на здравословна среда, особено в училищата, детските градини и спортните съоръжения, чрез разширяване на възможностите за здравословно хранене на основата на стандарти в областта на храненето, като вземат мерки за намаляване на прекомерния достъп до сол, наситени мазнини, трансмастни киселини и захар и техния прием, както и на честата консумация или консумацията в големи количества на подсладени със захар и/или съдържащи кофеин безалкохолни напитки и като насърчават децата и юношите да поддържат режим на физическа активност.

37.

Да подкрепят инициативите за насърчаване на здравословни условия на труд, имащи за цел улесняване на придобиването на навици за здравословно хранене и интегриране на физическата активност в трудовото ежедневие.

38.

Да подкрепят и дават възможност на здравните специалисти да дават превантивни съвети и да предоставят грижи на гражданите във връзка със здравословния хранителен режим, храненето и физическата активност; да разработват и подкрепят прилагането на основани на факти добри практики за профилактика, диагностика и управление на затлъстяването и непълноценното хранене, особено в детството, юношеството и сред възрастните хора.

39.

Да участват в междуотраслови и комплексни действия за утвърждаване на здравословното хранене и физическата активност във всички политики, насочени към повишаващите се нива на незаразните заболявания, свързани с нездравословното хранене и липсата на физическа активност, наднорменото тегло и затлъстяването и с ниските равнища на участие във физически дейности във всички възрастови групи и всички социално-икономически слоеве от населението.

40.

Да продължат да работят в партньорство с всички заинтересовани страни, включително с индустрията, стопанските субекти в хранителната промишленост, неправителствените организации, свързани със здравеопазването и потребителите, и академичните среди, с цел да насърчават ефективни, мащабни и доказуеми действия или споразумения, по примера на Платформата за действие на ЕС относно хранителния режим, физическата активност и здравето, особено във връзка с промяната на състава на храни, чрез свеждане до минимум на трансмастните киселини, намаляване на съдържанието на наситени мазнини, добавени захари и сол в различните храни, както и с адаптирането на размерите на порциите към изискванията на хранителните режими.

41.

Да подпомагат разработването и/или прилагането на националните планове за действие в областта на храните и храненето, други дейности и политики за справяне с общите предизвикателства по отношение на здравето, свързани с нездравословните хранителни навици, затлъстяването, непълноценното хранене и липсата на физическа активност на гражданите на ЕС от всички възрастови групи, като обръщат специално внимание на децата и възрастните хора, и когато е приложимо — прилагането на икономически ефективни решения.

42.

Да обсъдят подходящи мерки, допринасящи за изпълнението на плана за действие на ЕС във връзка със затлъстяването при децата за периода 2014—2020 г., включително съвместно действие в рамките на здравната програма на ЕС.

43.

Да насърчават действия за намаляване на излагането на деца на реклами, маркетинг и промоции на храни с високо съдържание на наситени мастни киселини, трансмастни киселини и добавени захари или сол.

44.

Да насърчават здравословното хранене, като поставят акцент върху здравословните хранителни навици, например средиземноморския начин на хранене или всеки друг начин на хранене, при който се следват съответните национални диетични насоки/препоръки за хранене.

45.

Да използват съществуващите инструменти, с които разполагат, и по-специално Третата програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) и Програмата на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите „Хоризонт 2020“, за насърчаване на изследванията и действията в областта на политиките.

46.

Да подобрят съществуващото събиране на данни, като използват сравними методи за оценка на тенденциите във времето, по отношение на хранителния прием, наличието на храна на равнището на отделни лица или домакинства, физическата активност и заседналия начин на живот.

47.

Да работят в сътрудничество с всички заинтересовани страни, за да се проучат най-добрите начини за идентифициране на пропуските в областта на научните изследвания; да ускорят обмена и възприемането на добри практики; и да дадат приоритет на научните изследвания на състоянието на хранителните навици и физическата активност на различните групи от населението, като се фокусират по-специално върху най-уязвимата група, включваща децата и възрастните хора.

48.

Да дадат приоритет на съдействието за оценка на икономическата ефективност на дейностите и политиките за насърчаване на здравословното хранене и физическата активност в различните социално-икономически и съответно социално-демографски групи от населението.

49.

Да продължи да предоставя подкрепа и координация за съществуващата рамка на политиката в областта на храненето и физическата активност чрез Групата на високо равнище по въпросите на храненето и физическата активност и Платформата за действие на ЕС относно хранителния режим, физическата активност и здравето и да улеснява все повече обмена на информация и насоки за ефективни добри практики.

50.

Да установи характеристики на хранителните вещества, както е предвидено в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните.

51.

Да насърчава и подпомага трансфера и разпространяването на успешните инициативи и в други региони или сектори, за да спомогне за превръщане на добрите практики в редовни дейности, които да подобрят приема на хранителни вещества/храна и хранителните навици и физическата активност на населението в Европа.

52.

Да насърчава действия и стратегии за активно остаряване в добро здраве, по-специално по отношение на профилактиката, скрининга и оценката на непълноценното хранене, свързано с неустойчивост и старост, въз основа на добрите практики, идентифицирани от Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве (25).

53.

Да оказва подкрепа на държавите членки за по-добро използване на съществуващите показатели и системи за наблюдение на незаразните заболявания, разработвани понастоящем със СЗО с цел подобряване съответно на докладването по линия на глобалната рамка за наблюдение на незаразните болести.

54.

Да докладва на Съвета до 2017 г., и след това през 2020 г., за напредъка, постигнат в изпълнението на плана за действие на ЕС във връзка със затлъстяването при децата за периода 2014—2020 г., както и за други инициативи, прилагани в контекста на Стратегията на ЕС относно храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването.