ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

От началото на финансовата криза Европейският съюз („Съюзът“) и неговите държави членки предприеха основно преосмисляне на регламентирането на финансовия сектор и неговия надзор.

В областта на банковото дело стремежът да се създаде по-сигурна, по-стабилна, прозрачна и отговорна финансова система в услуга на икономиката и обществото като цяло намери израз в предприетите от Съюза редица реформи. Въпреки това размерът на банковия сектор на Съюза продължава да е значителен както в абсолютнo, така и в относително изражение (съответно 42,9 трилиона евро и почти 350 % от БВП на Съюза). Активите на най-големите банки са близки по размер до БВП на държавите им по произход. Те са твърде големи както за да бъдат оставени да фалират, така и да бъдат спасени, а са и твърде комплексни, за да бъдат преобразувани.

В този контекст през ноември 2011 г. комисар Барние обяви създаването на експертна група на високо равнище (ЕГВР) с председател управителя на финландската централна банка Ерки Ликанен и с мандат оценка на необходимостта от структурна реформа на банковия сектор на Съюза[1]. В доклада, представен през октомври 2012 г., бе посочена необходимостта от преструктуриране на банките в допълнение към съществуващите реформи и бе препоръчано търговията с финансови инструменти за собствена сметка и другите високорискови търговски дейности задължително да бъдат обособени в отделен правен субект в рамките на банковата група. Беше предложено обособяването да е задължително само когато подлежащите на него дейности съставляват  значителен дял от дейността на банката[2]. На 3 юли 2013 г. Европейският парламент прие с голямо мнозинство доклад по собствена инициатива, озаглавен „Реформиране на структурата на банковия сектор в ЕС“[3], в който се приветстват структурните реформи на равнище Съюза, насочени към премахване на опасенията във връзка с банките от системно значение[4].

Настоящото предложение е сред ключовите стъпки на Съюза в отговор на проблема, поставен от банките със системно значение. Неговата цел е да предотврати материализирането на  неуправляваните остатъчни рискове в банковата система на Съюза. С него ще се съкрати изкуственото раздуване на банковите счетоводни баланси и по-специално чисто спекулативната дейност, като по този начин ще се намали опасността данъкоплатците да трябва да помагат за спасяването на неплатежоспособните банки, както и цената и сложността на евентуално преобразуване. Предложението е съществено допълнение към директивата за създаване на рамка за възстановяването и преобразуването на кредитните институции и инвестиционните посредници[5] [BRRD].

Структурната реформа все още не е включена в договорения от Г-20 международен план за реформи. Въпреки това редица юрисдикции по света въведоха или предложиха мерки за решаване на горепосочените проблеми. През последните години инициативи за реформи се подеха в Германия, Франция, Обединеното кралство и Белгия. САЩ наскоро приеха т. нар. правило Волкър, с което на банките се забранява да търгуват с финансови инструменти за собствена сметка. Международните организации, от своя страна, призоваха за световен дебат за банковите структури и бизнес модели. Предвид множащите се инициативи за реформи и за да бъдат избегнати застъпващи се или противоречащи на нормативната уредба мерки, засягащи банките с международно присъствие, на последната среща на върха в Санкт Петербург лидерите на държавите от Г-20 призоваха Съвета за финансова стабилност да подложи на оценка трансграничната съгласуваност на структурните реформи на банковата дейност и въздействието им върху световната финансова стабилност. В настоящото предложение надлежно са взети предвид задълбочаващите се усилия за международно координиране и се признава необходимостта от предотвратяване на регулаторния арбитраж.

То се придружава от пряко свързано с него предложение, предназначено да елиминира друг канал за разпространяване на проблемите в дадена финансова система, а именно взаимосвързаността — чрез непрозрачност на брънките на веригата на търгуване при сделките за финансиране с ценни книжа — между пазарните участници, включително между банките със системно значение. В представената от Комисията на 19 март 2012 г. зелена книга относно паралелната банкова система[6] се посочва, че всяко засилено регламентиране на банковото дело би могло да доведе до отлив на съществена част от банковата дейност към извънбанковия сектор, определен като „системата на кредитно посредничество, която включва структури и дейности извън традиционната банкова система“[7]. На 20 ноември 2012 г. Европейският парламент прие резолюция относно паралелната банкова система[8], в която подчерта необходимостта от осигуряване на по-прозрачни структура и дейност на финансовите институции, както и от запознаване от страна на надзорните органи с размера на небанковия сектор, сред чиито дейности са обратното изкупуване и заемането на ценни книжа. На 4 септември 2013 г., в съобщението си относно паралелната банкова система[9], Комисията подчерта, че засилването на прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа (обратно изкупуване и заемане на ценни книжа, други еквивалентни сделки и реипотекиране) ще има основна роля при наблюдаването на рисковете, породени от взаимосвързаността, прекомерния ливъридж и процикличното поведение.

В останалата част от  обяснителния меморандум се представя настоящото предложение относно структурното обособяване на дейността на кредитните институции.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите страни бяха проведени по редица поводи. По време на мандата си ЕГВР се срещна с различни заинтересовани страни и проведе обществена консултация с банковия сектор, корпоративните и непрофесионалните клиенти и техните сдружения[10]. От своя страна, през октомври 2012 г. Комисията проведе обществена консултация със заинтересованите страни[11]. Структурното реформиране на банковата дейност и необходимостта от координирани действия на равнището на Съюза бяха обект на дискусии и с държавите членки.

При изготвянето на оценката на въздействието Комисията проведе през пролетта на 2013 г. допълнителна обществена консултация със заинтересованите страни, в която прикани банките да моделират въздействието на различните варианти на структурна реформа[12]. Петстотинте получени отговора подчертаха различаващите се интереси на банките от тези на потребителите и небанковите финансови институции. Огромното мнозинство банки се обявиха против структурното обособяване, докато потребителите предимно го подкрепиха. Становището на другите категории бе по-неутрално.

През март 2013 г. с представители на генералните дирекции „Конкуренция“, „Икономически и финансови въпроси“, „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, „Предприятия и промишленост“, „Правосъдие“, „Вътрешен пазар и услуги“, „Данъчно облагане и митнически съюз“, генералния секретариат, правната служба, както и на Съвместния изследователски център, бе създадена междуведомствена работна група по структурното реформиране на банковия сектор, която на заседанията си през март, април и септември 2013 г. подпомогна работата по оценката на въздействието.

На 19 септември 2013 г. в Комитета по оценка на въздействието към Комисията бе внесен, а на 16 октомври 2013 г. — обсъден проектовариант. На 18 октомври 2013 г. Комитетът по оценка на въздействието отправи препоръки за подобрения, основните от които са: i) по-добро описание на проблема и основния сценарий; ii) по-добро описание и изясняване на вариантите на реформа; iii) по-добро оценяване на въздействието и демонстриране на ефективността на избрания вариант на реформа; iv) по-добро отчитане на позициите на заинтересованите страни; и v) добавяне на речник на термините. На 18 декември 2013 г. службите на Комисията представиха на Комитета по оценка на въздействието преработена версия на оценката на въздействието заедно с документ, в който се посочва как са били отразени отправените препоръки. В резултат на това на 15 януари 2014 г. Комитетът по оценка на въздействието изрази положително становище, като същевременно отправи препоръки за допълнителни подобрения, а именно по-задълбочена обосновка на предложените мерки и анализ на алтернативните варианти на реформа, въздействието и посоченото едва в преработената версия на оценката становище на заинтересованите страни по отношение на мерките за прозрачност. Комитетът по оценка на въздействието препоръча и усъвършенстване на представянето на вариантите на структурно реформиране, както и на оценяването на въздействието и на ефективността на избраните варианти. В окончателната версия на оценката на въздействието анализът на мерките за прозрачност бе значително разширен, като бяха доразвити и останалите две препоръки.

С оглед на общите разходи и ползи от настоящото предложение оценката му на въздействие бе предмет на качествен анализ и количествено моделиране. Беше достигнато до заключението, че имплицитните субсидии са значителни и зависят от размера и степента на взаимосвързаност на съответната банка. Въпреки че в настоящото предложение се отчита ползата от многообразие на банковите модели в Европа, с него се цели да се гарантира запазване на точния баланс между предотвратяване на системни рискове и финансирането на устойчив икономически растеж.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1.        Правно основание и субсидиарност

Правното основание на настоящия регламент е член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който позволява приемането на мерки за сближаване на националните разпоредби, насочени към създаването и правилното функциониране на вътрешния пазар.

Единни правила за структурата на банките ще спомогнат за финансовата стабилност в Съюза и по-доброто интегриране на финансовите пазари, ще улеснят организираното преобразуване и възстановяване на банковите групи, ще насърчат трансграничното предоставяне на услуги и установяването в други държави членки, ще ограничат нарушаването на конкуренцията и ще попречат на регулаторния арбитраж.

Някои държави членки предложиха или приеха мерки за структурно реформиране на банковите си системи. Различията между националните законодателства обаче, чиито стратегически цели ги правят несъвместими и неравностойни на предвидените в настоящия регламент механизми, увеличават опасността от деформиране на капиталовите потоци и инвестиционните решения. Без съгласуван подход на равнище Съюза банките ще бъдат принудени да приспособят структурата и дейността си спрямо националните граници, като същевременно станат още по-комплексни и фрагментирани.

Подобна ситуация ще намали ефективността на Единния надзорен механизъм (ЕНМ)[13] и бъдещия Единен механизъм за преобразуване (ЕМП)[14], което от своя страна ще подкопае усилията за постигането на единен, приложим за целия вътрешен пазар, набор от правила, както и създаването на ефективен банков съюз. Несъгласуваността между отделните законодателства също така усложнява и оскъпява управлението на трансграничните институции.

Предвиденото в настоящия регламент хармонизиране на равнището на Съюза може да осигури обща нормативна рамка на структурните изисквания за банковите групи в Съюза, много от които упражняват дейност в повече от една държава членка, и оттам — равностойни условия на конкуренция, опростена нормативна уредба и отсъствие на прекомерни разходи за привеждане на трансграничните дейности в съответствие с нея, стимули за задълбочаване на интегрираността на вътрешния пазар и възпрепятстване на регулаторния арбитраж.

В хармония с целта за принос към функционирането на вътрешния пазар, държава членка, която предварително е приела правни норми, забраняващи на кредитните институции, които приемат влогове от физически лица и МСП, да извършват инвестиционна дейност в качеството на принципал или да държат търгуеми активи, може да поиска от Комисията дерогация от разпоредбите в глава III „Обособяване на някои дейности по търгуване на финансови инструменти“ за кредитна институция, регламентирана от съвместимо с тях национално законодателство. Това ще позволи на държавите членки, за които се констатира, че вече са въвели равностойни или по-строги мерки с ефективно действие, да избегнат скъпоструващото им привеждане в съответствие с посочените разпоредби. Целите на националните законодателства не трябва да се отклоняват от преследваните с настоящото предложение, за да не се допусне въздействието на някое от тях да подкопае стратегията или функционирането на вътрешния пазар; същевременно националните правни, надзорни и правоприлагащи мерки трябва да гарантират, че кредитните институции спазват съвместимите с настоящото предложение правно обвързващи изисквания.

В настоящото предложение надлежно са взети предвид динамичността на финансовите пазари и иновациите във финансовата област, както и развитието на нормативната уредба и надзорните изисквания на ЕС. За целите на ефективния и непрекъснат надзор и въвеждането на единен набор от правила за банковия сектор, настоящото предложение отрежда важна роля на Европейския банков орган (ЕБО). В него се предвижда при взимането на някои решения компетентните органи да се допитват до ЕБО, като органът също така ще изготвя проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, както и ще представя на Комисията доклади. Това е от особено значение в случаите, посочени в членове 9, 10, 13 и 21.

3.2.        Пропорционалност

Съгласно принципа на пропорционалност (член 5 от ДЕС), съдържанието на действията на Съюза, както и формата, под която се осъществяват, не могат да надхвърлят необходимото за постигането на целите на Договорите.

Предложеният регламент забранява на големите кредитни институции и банкови групи от Съюза търгуването с финансови инструменти за собствена сметка и някои свързани с него дейности.

Обособяването на собствеността е с потенциал да бъде най-ефективното средство на структурната реформа с оглед постигането на конкретните цели за улесняване на преобразуването и ограничаване на недобросъвестното поведение, конфликтите на интереси и неподходящото разпределяне на капиталите и ресурсите. Очаква се забраната на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка да въздейства особено силно за намаляване на рисковете, комплексността, взаимосвързаността и конфликтите на интереси. Все пак в основата на пропорционалността на тази мярка е даденото по-стеснено определение на дейностите, предмет на забраната, което се налага поради трудното открояване на търговията с финансови инструменти за собствена сметка от останалите сходни търговски дейности като поддържането на пазара. Изключването на по-малките банки от обхвата на забраната е оправдано поради непропорционалното въздействие, което би имала върху тях принудата да продадат част от портфейлите си.

Предложеният регламент също така изисква от компетентните органи систематични прегледи на някои други дейности като поддържането на пазара, инвестирането в секюритизации или спонсорирането им, както и търгуването с някои деривати. Бе установено, че тези дейности са областите, в които съществува най-голям риск търгуването с финансови инструменти за собствена сметка да бъде извършвано в нарушение на забраната и които могат да подкопаят стабилността на същинската кредитна институция и оттам — на финансовата система на Съюза. Компетентните органи се оправомощават да изискват обособяване. Това правомощие не е наложено като повсеместна мярка, а напротив — те имат свобода на преценка, за която им служи набор от единни количествени показатели. Те са длъжни да изискат обособяване само при определени условия — когато рисковете надхвърлят определените чрез количествените показатели равнища. Този подход се смята за пропорционален, тъй като обособяването е задължително единствено при определени обстоятелства, както и след задълбочен преглед на влиянието на тези дейности върху профила на риска и поведението на същинската кредитна институция.

Предложеният регламент е насочен към големите кредитни институции и банкови групи. С него основно се цели преодоляването на остатъчните системни рискове във финансовата система на Съюза, поради което приложимостта на мерките му към всички кредитни институции се смята за непропорционална и с опасност да породи неоснователни разходи, по-специално за по-малките кредитни институции.

Следователно предвидените структурни мерки не са приложими за тези кредитни институции, които попадат под определените в него прагове. Това предполага, че държавите членки или компетентните органи могат да вземат решение да наложат подобни мерки и на малките кредитни институции.

Предложеният регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, и трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

3.3.        Подробно обяснение на предложението

В този раздел накратко се описват основните компоненти на предложения регламент.

3.3.1.     Цели и предмет на структурното обособяване

С предложения регламент се цели укрепването на финансовата стабилност в Съюза посредством структурно реформиране на големите банки, като по този начин допълва предприетото на равнището на Съюза реформиране на нормативните изисквания във финансовата област. В член 1 са посочени общите и конкретните цели, които са в основата на реформата.

В член 2 е определен предметът — създаване на правила за структурно изменение на банките със системно значение чрез налагането на забрана върху търгуването с финансови инструменти за собствена сметка и потенциалното обособяване на някои търговски дейности.

3.3.2.     Обхват

В член 3 се посочва, че предложеният регламент се прилага за банките, които удовлетворяват определени критерии и надхвърлят определени прагове.

(1) Изискванията се прилагат за европейските банки, които са определени като такива с глобално системно значение.

(2) Те се прилагат за банките, които в продължение на три последователни години надхвърлят следните прагове: а) общите активи на банката са над 30 млрд. евро[15]; и б) общите търгуеми активи и пасиви на банката надхвърлят 70 млрд. евро или 10 % от общите ѝ активи.

В членове 22 и 23 се предоставя допълнителна информация за начина, по който за целите на прегледа от компетентния орган и евентуалното обособяване от кредитната институция следва да бъдат изчислявани дейностите по търгуване с финансови инструменти. В член 23, параграф 2 се посочва, че застрахователната дейност на финансовите конгломерати и нефинансовите дружества не трябва да се включват в изчислението, тъй като акцентът на структурната реформа на банките е банковото дело.

Регламентът ще се прилага за кредитните институции на Съюза и техните дружества майки от ЕС, дъщерни дружества и клонове, включително в трети държави. В приложното му поле влизат и намиращите се в Съюза клонове и дъщерни дружества на банки, установени в трети държави. Такъв широк териториален обхват е оправдан, за да се осигури равнопоставеност и да се избегне прехвърлянето на дейности извън Съюза с цел тези изисквания да бъдат заобиколени. Освобождаване е възможно за чуждестранните дъщерни дружества на банки от Съюза, както и за клоновете в ЕС на чуждестранни банки, ако са предмет на равностойни изисквания за обособяване (членове 4 и 27). В член 4, параграф 2 се предвижда допълнително потенциално изключение: компетентните органи са оправомощени да освободят от изискванията за обособяване чуждестранните дъщерни дружества на групи с автономна географски децентрализирана структура, които прилагат стратегия за разчленено преобразуване.

Прилагането на изискването за обособяване в рамките на цялата глобална корпоративна група, независимо от географското местоположение, премахва възможността банките да заобикалят обособяването, като разполагат определени дейности извън Съюза. От своя страна, допълването на широкия териториален обхват с равностойността на режимите на третите държави уталожва евентуалните опасения на тези юрисдикции във връзка с извънтериториалния аспект. Изискването чуждестранните банки да обособят операциите си в Съюза осигурява равнопоставени условия на конкуренция на вътрешния пазар и по този начин свежда до минимум риска от нелоялна конкуренция.

3.3.3.     Забрана на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка (глава II)

Член 6, параграф 1 от предложения регламент забранява на кредитна институция и субекти от една и съща група да търгуват за собствена сметка с финансови инструменти и борсови стоки. Въпреки че съпоставимите данни на равнището на Съюза по отношение на конкретната банкова дейност са малко, наличните данни сочат, че търговията с финансови инструменти за собствена сметка заема ограничено място в банковите счетоводни баланси[16]. Същите данни обаче открояват и факта, че преди кризата тази търговия е била значителна, което означава, че ако не бъде регламентирана, нищо не гарантира, че в бъдеще тя няма отново да се разрасне.

Трудно е да се даде определение на търговията с финансови инструменти за собствена сметка, което да я разграничи отчетливо от поддържането на пазара. С член 5, параграф 4, в който търгуването на финансови инструменти за собствена сметка е определено в тесен смисъл, се забранява използването на секции, отдели, подразделения или отделни търгуващи лица, специално предназначени за поемане на позиции с оглед извличане на печалба, без връзка с клиентска дейност или хеджиране на риск за дружеството.

В член 6, параграф 2 се уточнява, че забраната не се отнася за кредитните институции, попадащи в посочения в членове 3 и 4 обхват на предложения регламент, които с оглед управлението на паричните си наличности разполагат със специални структури за покупко-продажба на инструменти на паричния пазар. От забраната е освободено и търгуването на държавни облигации, емитирани от държави — членки на Съюза (член 6, параграф 2, буква а), с оглед предотвратяване на евентуални отрицателни последици на тези ключови пазари. Това освобождаване е във връзка с освобождаването по член 8, параграф 2 на търгуването на държавни облигации във връзка с оценката на дейностите.

Въпреки че по принцип забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка би могла да обхване всички банки се предлага тя да се прилага само за банките по член 3. С цел да се попречи на банките да заобикалят забраната, като например притежават или инвестират в хедж фондове, в член 6, параграф 1, буква б) се посочва, че на банките, обхванати от забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка, се забранява и да инвестират в хедж фондове или да притежават акции (или свързани с тях сертификати/деривати) на такива фондове или на субекти, които търгуват с финансови инструменти за собствена сметка или спонсорират хедж фондове. Забраната не се прилага за фондовете от затворен тип, които не използват ливъридж — предимно фондове за дялово участие, рисков капитал и социално предприемачество — предвид ролята им за подпомагане на финансирането на реалната икономика (член 6, параграф 3). Обхванатите от тези забрани кредитни институции ще могат да продължат да предоставят банкови/попечителски услуги на хедж фондовете.

3.3.4.     Потенциално обособяване на някои дейности по търгуване с финансови инструменти (глава III)

Банките се занимават с редица други дейности, свързани с търгуване на финансови инструменти и инвестиционно банкиране — поддържане на пазара, кредитиране на фондове за рисков капитал и дялово участие, инвестиции и спонсориране на рискови секюритизации, търгуване с деривати и др. Банковите групи ще могат да продължат да участват в тези други дейности по преценка на компетентния орган, който ще има задължението да извършва преглед на дейностите по търгуване с финансови инструменти и правомощието (както и задължението при определени обстоятелства) при превишаването на някои количествени показатели да обособи даден набор от дейности (поддържане на пазара, рискови секюритизации, комплексни деривати). Това се прави с цел да се избегне рискът банките да заобиколят забраната в член 6 чрез замаскирано търгуване с финансови инструменти за собствена сметка, както и разрешените дейности по търгуване прекомерно да се разраснат или да се извършват с прекомерно използване на заети средства. Основният принцип на предложения регламент е, че в банковите групи дружествата, които приемат депозити, могат да се занимават с тези дейности, докато компетентният орган не реши, че е необходимо обособяването им в отделен търгуващ с финансови инструменти субект.

3.3.4.1.  Обхват на подлежащите на обособяване дейности

В член 8 търгуването с финансови инструменти се разглежда в широк смисъл, като се посочва, че това са дейностите, различни от, например, приемането на допустими гарантирани депозити, кредитирането, предоставянето на платежни услуги на непрофесионални клиенти и редица други дейности. В допълнение към това в член 8, параграф 2 се посочва, че задължението за преглед и правомощието за обособяване не се отнася за държавните облигации, емитирани от държави членки на Съюза. Такова изключване е в съответствие с настоящата практика на нулево рисково тегло в регламента и директивата относно капиталовите изисквания („РКИ“/„ДКИ IV“)[17]. Въпреки това, в член 8, параграф 3 се посочва, че Комисията може посредством делегиран акт да включи в обхвата на освобождаването държавни облигации, емитирани от трети държави, ако те отговарят на определени условия.

3.3.4.2.  Задължение за преглед на дейностите

Предложеният регламент ще задължи компетентния орган да извършва преглед на надхвърлилите праговете дейности на банките по търгуване с финансови инструменти и по-специално на три дейности, които са особено близо до търгуването с финансови инструменти за собствена сметка и следователно са с потенциала да притежават характеристики на маскирано търгуване с финансови инструменти за собствена сметка (поддържане на пазара) или са имали ключова роля по време на финансовата криза (например инвестиране в рискови секюритизации и спонсорирането им, както и търгуване с деривати, различни от изрично разрешените за целите на благоразумното управление на риска). Компетентният орган прави оценка на тези дейности с помощта на някои количествени показатели, които се изменят в зависимост от надзорните данни. Количествените показатели посочват относителния размер, заетите средства, сложността, възвръщаемостта, свързания с тях пазарен риск, както и взаимосвързаността (член 9, параграф 2). За да се осигури последователното определяне и прилагане на количествените показатели, по силата на член 9, параграф 4 ЕБО изготвя задължителен технически стандарт за изпълнение, който се приема от Комисията.

3.3.4.3.  Правомощие за обособяване

Член 10, параграф 1 вменява на компетентния орган задължението да изиска обособяване, когато се установи, че дейностите на банките по търгуване с финансови инструменти (поддържане на пазара, инвестиране в рискови секюритизации и спонсорирането им, както и търгуване с някои деривати) и свързаните с тях рискове надхвърлят определени прагове и удовлетворяват определени условия, свързани с количествените показатели. Ако банката докаже по удовлетворителен начин, че тези дейности не излагат на опасност финансовата стабилност на Съюза, компетентният орган може, при отчитане на целите на предложения регламент, да реши да не изиска обособяване.

В член 10, параграф 2 се посочва, че компетентният орган може да изиска обособяване на дадена дейност по търгуване с финансови инструменти, ако сметне, че тя застрашава финансовата стабилност на банката или на Съюза, както и с оглед на която и да е от целите на предложения регламент.

Преди да вземе решение по член 10, компетентният орган следва да се консултира с ЕБО, както и да уведоми ЕБО за окончателното си решение.

С член 10, параграф 5 Комисията се оправомощава да приеме делегиран акт, в който са посочени горната граница на всеки количествен показател, която да не се превишава, както и броят показатели, които трябва да бъдат надхвърлени, за да бъде приложимо обособяването. Комисията освен това ще бъде оправомощена да определи с помощта на набор от критерии кой вид секюритизация според нея не представлява заплаха за финансовата стабилност, поради което може да се извършва от същинска кредитна институция.

3.3.4.4.  Управление на собствения риск на банките („управление на касовите средства“)

В случай на евентуално допълнително обособяване, в член 11, параграф 1 се разяснява, че на приемащата депозити банка все пак се разрешава да управлява собствения риск. Предвид обаче факта, че управлението на касовите средства може да доведе до търгуване с финансови инструменти за собствена сметка, както и че управлението на ликвидността включва поемането на някои спекулативни позиции, това следва да бъде свързано с определени предпазни мерки.

3.3.4.5.  Предоставяне на клиенти на услуги по управление на риска

В член 12 се уточнява, че на същинската кредитна институция се разрешава да продава някои продукти за управление на риска (т.е. деривати) на нефинансови клиенти, които не са банки. Такава продажба обаче увеличава рисковете за банката, което в частност може да усложни преобразуването и по тази причина ще бъде предмет на различни равнища на предпазни мерки и контрол. В интерес на преодоляването на тези рискове се посочва, че същинската кредитна институция може да продава деривати върху лихви, валути, кредити, квоти за емисии и борсови стоки, които удовлетворяват критериите за клиринг чрез централен контрагент, на нефинансови клиенти, застрахователни дружества и институции за професионално пенсионно осигуряване, единствено обаче с цел хеджиране на лихвения, валутния, кредитния или стоковия риск или риска по отношение на квотите за емисии и при спазване на ограниченията по отношение на породения позиционен риск. Признаването на някои деривати насърчава банките да ги стандартизират и поради това е в съответствие със стратегическите цели на Регламента за европейската пазарна инфраструктура[18].

3.3.4.6.  Правила за обособяване на търгуването с финансови инструменти

Ако компетентните органи изискат обособяването на горепосочените дейности по търгуване с финансови инструменти и тези дейности останат в рамките на банковата група, тогава те трябва да бъдат прехвърлени към обособен правен субект („субект, търгуващ с финансови инструменти“). Правните, икономическите, управленските и оперативните връзки на този субект с останалата част от групата ще трябва да бъдат значително ограничени, за да бъде обособяването ефективно. В член 13, параграф 3 се посочва, че в случай на обособяване групата трябва да се състои от хомогенни функционални подгрупи, едните съдържащи същинските кредитни институции, а другите — субектите, търгуващи с финансови инструменти. В член 13, параграфи 5—13 от предложения регламент са определени приложимите условия за осигуряването на стабилно обособяване в правен, икономически, управленски и оперативен аспект. След обособяването пруденциалните изисквания по тези членове следва да се прилагат към съответните подгрупи на индивидуална или подконсолидирана основа.

В член 13, параграф 11 се предвиждат дерогации от РКИ, що се отнася до освобождаването от някои изисквания, за да се осигури прилагането на пруденциалните изисквания (собствени средства, ликвидност, оповестяване) към съответните подгрупи на подконсолидирана основа. Групите, които удовлетворяват условията за взаимоспомагателно, кооперативно или спестовно дружество или подобна институция, се занимават с рисково търгуване с финансови инструменти и следователно са обхванати от изискванията в настоящото предложение. От друга страна, тези институции имат специфичен модел на собственост и икономическа структура и играят важна роля във финансирането на местната и регионалната икономика. Прилагането на някои от правилата за обособяване би наложило съществено да се измени организационната им структура. Ако тези субекти бъдат принудени напълно да променят корпоративната си идентичност, това може да се окаже несъразмерно на получената полза. Поради това компетентният орган може да реши да позволи на същинските кредитни институции, които удовлетворяват изискванията по член 49, параграф 3, букви а) или б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, да притежават капиталови инструменти или права на глас в субект, търгуващ с финансови инструменти, ако сметне, че притежанието им е нужно за функционирането на групата, както и че са взети необходимите мерки за адекватно ограничаване на съответните рискове.

Друга съществена част от икономическото обособяване на субекта, търгуващ с финансови инструменти, от същинската кредитна институция са ограниченията за големите експозиции. Съответните разпоредби се съдържат в членове 14—17. Те ограничават големите експозиции — взети поотделно и като обща стойност — както в рамките на групата, така и извън нея.

3.3.4.7.  План за обособяване

Действителното обособяване на търгуването с финансови инструменти ще се предшества от задължение съответните банки да представят на компетентните органи план за обособяване. В член 18 се предвижда, че този план трябва да бъде одобрен от компетентния орган, който има възможност да изиска целесъобразното му изменение или, в случай на бездействие от страна на съответната банка, да определи собствен план за обособяване.

3.3.4.8.  Сътрудничество между компетентните органи и органите по преобразуване

В съответствие с [BRRD] органът по преобразуване може в рамките на планирането на преобразуването да изиска от банките да направят структурни промени (например в юридическата и организационната си структура), ако сметне, че са налице пречки за ефективното преобразуване, които е необходимо да бъдат преодолени. Въпреки че целите на предложения регламент са по-широки от тези на преобразуването, необходимо е да се осигури комуникация между съответните органи. В тази връзка член 19 постановява, че ако компетентният орган реши да изиска обособяване, той трябва да уведоми органите по преобразуване (член 19, параграф 1) и да отчете всички приключили или не оценки по членове 13 и 13a от [BRRD] за вероятността за успешно преобразуване. Аналогично, при оценяването на вероятността за успешно преобразуване на дадена институция органът по преобразуване трябва да вземе предвид съобщеното му решение на компетентния орган за обособяване.

3.3.4.9.  Забранени дейности за субекта, търгуващ с финансови инструменти

В член 20 се предвижда, че субектът, търгуващ с финансови инструменти, не може да извършва някои дейности. Това са приемане на депозити, които удовлетворяват критериите за защита по схемите за гарантиране на депозитите на дребно, както и предоставяне на платежни услуги на непрофесионални клиенти съгласно разпоредбите на Директивата за платежните услуги[19].

3.3.4.10.          Дерогация

Въпреки че с предложения регламент се установяват еднообразни правила по отношение на общите и конкретните цели, както и инструментите на структурната реформа на банките на вътрешния пазар, в член 21 е предвидена възможност за дерогация от посочените в глава III от настоящия регламент изисквания за обособяване за кредитни институции, обхванати от национално законодателство с равностойно на тези разпоредби въздействие. Дерогацията ще се предоставя от Комисията по искане на съответната държава членка след като компетентният орган, за чиито поднадзорни банки е поискана, даде на тази държава положително становище. За да отговаря на условията за дерогация, националното първично законодателство трябва да е било прието преди 29 януари 2014 г. и да удовлетворява критериите по член 21, параграф 1. Това означава, че преследваната от националното законодателство цел, както и неговите обхват и разпоредби с отношение към правните, икономическите и управленските аспекти на обособяването на приемащия влогове субект трябва да бъдат сходни на заложените в предложения регламент.

3.3.5.     Съответствие: субекти и компетентни органи (глава V)

Повечето банки по член 3 извършват дейност в няколко държави посредством клонове и дъщерни дружества. Те са поднадзорни на няколко органа — в държавата по произход (дружество майка, дъщерни дружества в различни държави членки) и в приемащата държава (клонове). С цел ефективното и ефикасно прилагане на равнище група на структурната реформа, член 26 предоставя окончателното решение за структурното обособяване на дейността на органа, упражняващ надзорни правомощия над консолидираната група (водещ надзорен орган). Това е възприетият в някои национални предложения за реформа подход. Преди да вземе решение, водещият надзорен орган следва да се допита до надзорния орган в държавата по произход на значими дъщерни дружества на групата.

3.3.6.     Отношения с трети държави (глава VI)

В член 27 се предвижда признаването, при удовлетворяването на определени условия, на равностойността на структурните реформи на трета държава да се извършва посредством приемането на делегирани актове.

3.3.7.     Административни наказания и мерки (глава VII)

 В глава VII са отразени действащите хоризонтални политики по отношение на санкциите и мерките в сектора на финансовите услуги. В нея се определя общ подход към основните нарушения на предложения регламент и се установяват административните наказания и мерки, които компетентните органи следва да бъдат оправомощени да прилагат при такива нарушения.

3.3.8.     Докладване и преглед (глава VIII)

Приемането на настоящото предложение ще представлява първият набор от обхващащи банките правила за структурно обособяване, приложими на равнището на Съюза. Поради това е важно да се прецени дали гореописаните правила са се оказали ефективен и ефикасен начин за постигане на общите и конкретните цели на структурната реформа. За тази цел в последната глава са очертани редица области, в които Комисията ще направи преглед на нормативната рамка в обобщен и подробен вид (член 34). В прегледите ще се акцентира например върху прилагането на праговете, прилагането и ефективността на забраната по член 6, обхвата на дейностите, които са предмет на прегледа, както и върху пригодността и прилагането на количествените показатели.

3.3.9.     График

По-долу са посочени основните дати, свързани с приемането и прилагането на ключовите разпоредби на настоящото предложение, въз основа на предполагаемо приемане на окончателния текст на регламента от Европейския парламент и Съвета през юни 2015 г.:

· до 1 януари 2016 г. Комисията приема необходимите делегирани актове за прилагането на ключовите разпоредби;

· на 1 юли 2016 г. и веднъж годишно след това се публикува списък на банките, които са обхванати от регламента, и списък на банките, които се ползват с дерогация;

· забраната за търгуване на финансови инструменти за собствена сметка влиза в сила на 1 януари 2017 г.

· разпоредбите относно обособяването на търгуването с финансови инструменти от кредитните институции влизат в сила на 1 юли 2018 г.

4.           Въздействие върху бюджета

Финансовото и бюджетно въздействие на предложението е посочено в приложената законодателна финансова обосновка.

2014/0020 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[20], като взеха предвид становището на Европейската централна банка[21],

след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните[22],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Финансовата система на Съюза включва над 8 000 банки с различни размер, корпоративна структура и бизнес модел, някои от които представляват големи банкови групи, извършващи широк кръг от  дейности. Тези групи са изградени от сложна мрежа от правни субекти и вътрешногрупови връзки. Те са тясно преплетени помежду си чрез междубанковото кредитиране и пазарите на деривати. В случай че някоя от тях изпадне в неплатежоспособност, това може да има изключително широкообхватно и разрушително въздействие.

(2)       Финансовата криза открои взаимозависимия характер на банките на Съюза и произтичащия от него риск за финансовата система. В резултат на това преобразуването на банки понастоящем е трудно, включва цели банкови групи, а не само нежизнеспособните им части, и разчита в значителна степен на публични средства.

(3)       От началото на финансовата криза Съюзът и неговите държави членки предприеха основно преосмисляне на регламентирането на финансовия сектор и неговия надзор, включително първи стъпки за постигането на банков съюз. Предвид сериозността на финансовата криза и императива да се гарантира, че всяка банка може да бъде преобразувана, трябваше да се прецени дали са необходими допълнителни мерки за по-нататъшно намаляване на вероятността от неплатежоспособност на най-големите и най-комплексни банки и на нейното въздействие. За тази цел бе създадена експертна група на високо равнище с председател Ерки Ликанен.  ЕГВР препоръча при най-големите и най-комплексни банки търгуването с финансови инструменти за собствена сметка и другите високорискови дейности по търгуване задължително да се обособяват в отделен правен субект в рамките на банковата група.

(4)       Благодарение на протичащата реформа на нормативните изисквания за банките значително ще се увеличи устойчивостта както на отделните банки, така и на банковия сектор като цяло. Въпреки това някои от най-големите и най-комплексни банкови групи на Съюза продължават да са твърде големи не само, за да бъдат оставени да фалират, но и за да бъдат спасени, както и твърде комплексни, за да бъдат управлявани, надзиравани и преобразувани. Поради това структурната реформа е важно допълнение към останалите нормотворчески инициативи и мерки, тъй като представлява по-пряк път за преодоляване на вътрешногруповата комплексност и вътрешногруповото субсидиране, както и за възпиране на прекомерното поемане на риск. Някои държави членки приеха или възнамеряват да приемат мерки за структурно реформиране на банковите си системи.

(5)       На 3 юли 2013 г. Европейският парламент призова Комисията да изготви принципен подход за структурно реформиране на европейския банков сектор.

(6)       Правното основание на настоящия регламент е член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който позволява приемането на мерки за сближаване на националните разпоредби, насочени към създаването и правилното функциониране на вътрешния пазар.

(7)       Различията между националните законодателства, чиито стратегически цели ги правят несъвместими и неравностойни на предвидените в настоящия регламент механизми, увеличават опасността от деформиране на капиталовите потоци и инвестиционните решения, тъй като различаващите се и несъгласувани норми и практики могат значително да повишат оперативните разходи за кредитните институции с трансгранична дейност и така да доведат до по-неефективно разпределение на ресурсите и капитала в сравнение със ситуацията, при която движението на капитали е подчинено на сродни и съгласувани норми. Поради същите причини различаващите се и несъгласувани норми ще се отразят неблагоприятно върху решенията на пазарните участници къде и как да предоставят трансгранични финансови услуги. Такива норми могат също така неволно да насърчат териториалния арбитраж. Движението на капитали и предоставянето на трансгранични услуги са ключови фактори за подходящото функциониране на вътрешния пазар на Съюза. Без подход на равнището на Съюза кредитните институции ще бъдат принудени да приспособят структурата и дейността си спрямо националните граници, което ще увеличи комплексността им и допълнително ще фрагментира вътрешния пазар.

(8)       Различаващите се и несъгласувани национални законодателства спъват усилията за постигането на единен, приложим за целия вътрешен пазар, набор от правила. Подобна ситуация ще намали също така ефективността на единния надзорен механизъм (ЕНМ)[23], тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) ще трябва да прилага към поднадзорните си кредитни институции тези разнородни норми, което ще увеличи разходите и сложността на надзора. Разнородността оскъпява и усложнява и управлението на трансграничните кредитни институции, особено във връзка със спазването на законодателства, съгласуваността и приликата между които не е даденост. От своя страна чрез Единния механизъм за преобразуване[24] (ЕМП) ще трябва да се преобразуват кредитни институции, които подлежат на потенциално различни национални изисквания по отношение на организационната и оперативната си структура.

(9)       Хармонизирането на равнище Съюза може да осигури обща нормативна рамка на структурните изисквания за банковите групи в Съюза, много от които упражняват дейност в повече от една държава членка, и оттам — лоялна конкуренция, опростена нормативна уредба и отсъствие на прекомерни разходи за привеждане на трансграничните дейности в съответствие с нея, стимули за задълбочаване на интегрираността на вътрешния пазар и възпрепятстване на регулаторния арбитраж.

(10)     В съответствие с целта да се допринесе за функционирането на вътрешния пазар следва да бъде възможно на кредитна институция да се предостави дерогация от разпоредбите за обособяване на някои дейности по търгуване с финансови инструменти, ако до 29 януари 2014 г. съответната държава членка е приела  национално първично законодателство (и впоследствие прието вторично законодателство), с което на кредитните институции, които приемат депозити от частни лица и от малки и средни предприятия (МСП), се забранява да извършват инвестиционна дейност в качеството на принципал и да държат търгуеми активи. Във връзка с това държавите членки следва да имат право да отправят искане до Комисията да се предостави дерогация от разпоредбите за обособяване на някои дейности по търгуване с финансови инструменти на кредитна институция, която подлежи на национално законодателство, съвместимо с посочените разпоредби. Това ще позволи на тези от тях, които вече имат първично законодателство, чието въздействие е равностойно на преследваното с настоящия регламент и е съвместимо с него, да избегнат привеждането в съответствие на действащи и ефективни разпоредби. За да се гарантира, че въздействието на националното законодателство и последващите правоприлагащи мерки не застрашават целта или функционирането на вътрешния пазар, стремежът на националното законодателство и свързаните с него надзорни и правоприлагащи разпоредби трябва да бъде спазването от кредитните институции, които приемат допустими депозити от частни лица и МСП, на равностойни и съвместими с предвидените в настоящия регламент правнообвързващи изисквания. Компетентният надзорен орган на обхванатата от въпросното национално законодателство кредитна институция следва да бъде натоварен с предоставянето на становище, което да придружава искането за дерогация.

(11)     Съгласно член 4, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) № 1024/2013[25] на Съвета ЕЦБ е оправомощена да изпълнява надзорни задачи във връзка със структурните промени, които се изискват от кредитните институции с цел да се избегне финансово напрежение или неплатежоспособност, ако тези задачи са изрично възложени на компетентните органи от правото на Съюза.

(12)     С настоящия регламент се цели да се намали поемането на прекомерен риск и да се ограничи бързото разрастване на счетоводния баланс, трудното преобразуване и наблюдение, конфликтите на интереси, нарушенията на конкуренцията и неподходящото разпределение на капитала. Стремежът е също така да се предпазят институциите, извършващи дейности, които заслужават закрила от обществеността, от загуби, породени от други дейности. Необходимите правила следва да спомогнат банките отново да насочат своето внимание към основната си роля — да партнират на реалната икономика, както и да предотвратят прекомерното отделяне на банков капитал за търгуване с финансови инструменти в ущърб на кредитирането за нефинансовите икономически сектори.

(13)     Настоящият регламент ще се прилага само за кредитните институции и групите, чиито дейности по търгуване с финансови инструменти достигат посочените в него прагове. Това е в съответствие с изричното поставяне на акцента върху ограничената подгрупа на най-големите и най-комплексни кредитни институции и групи, които въпреки други законодателни актове продължават да са твърде големи не само, за да бъдат оставени да фалират, но и за да бъдат спасени, както и твърде комплексни, за да бъдат управлявани, надзиравани и преобразувани. В тази връзка разпоредбите на настоящия регламент следва да се прилагат само за тези кредитни институции и групи на Съюза, които са от глобално системно значение или надхвърлят както в относително, така и в абсолютно счетоводно изражение дадени ограничения по отношение на дейността по търгуване с финансови инструменти или абсолютния размер. Държавите членки или компетентните органи могат да вземат решение да наложат подобни мерки и на по-малки кредитни институции.

(14)     Териториалният обхват на настоящия регламент следва да е широк, за да осигури спазване на конкуренцията и да предотврати неговото заобикаляне. Ако обаче установени в трети държави дъщерни дружества на дружества майки от ЕС или клонове в ЕС на кредитни институции от трети държави, попадащи в обхвата на настоящия регламент, подлежат на мерки, които Комисията смята за равностойни на предвидените в настоящия регламент, те следва да бъдат изключени от неговото приложно поле. Компетентните органи следва да могат да освобождават и оперативно самостоятелните чуждестранни дъщерни дружества на групи с дружество майка от ЕС, ако въздействието от изпадането им в неплатежоспособност не би имало съществено въздействие върху групата като цяло.

(15)     На кредитните институции и субектите от една и съща група следва да се забрани покупко-продажбата на финансови инструменти и борсови стоки за собствена сметка, тъй като тази дейност има малка или нулева добавена стойност за общественото благо, а и е рискова по своя характер.

(16)     Не е лесно да се разграничи търговията с финансови инструменти за собствена сметка от поддържането на пазара. За да се преодолее тази трудност, забраната на търговията с финансови инструменти за собствена сметка следва да бъдe ограниченa до специално предназначените за това секции, отдели, подразделения или отделни търгуващи лица. Банките следва да не могат да заобикалят забраната, като извършват дейност чрез небанкови субекти, търгуващи с финансови инструменти за собствена сметка, или като се възползват от инвестиции в такива субекти.

(17)     За да се осигури възможност на субектите, обхванати от забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка, да продължат да допринасят за финансирането на икономиката, следва да им се разреши да инвестират в ограничен списък от фондове. Този изчерпателен списък следва да включва алтернативните инвестиционни фондове (АИФ) от затворен тип, които не използват заети средства, европейските фондове за рисков капитал, европейските фондове за социално предприемачество и европейските фондове за дългосрочни инвестиции. За да се гарантира, че тези фондове не застрашават икономическата жизнеспособност и финансовата стабилност на инвестиращите в тях кредитни институции, от значение е АИФ от затворен тип, които не използват заети средства, в които кредитните институции могат да продължават да инвестират, да бъдат управлявани от лица, получили разрешение и подлежащи на надзор по Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[26], както и тези АИФ да са установени в Съюза или ако не са — да се търгуват на пазара в Съюза съгласно разпоредбите на посочената директива.

(18)     На субектите, обхванати от забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка, следва да бъде разрешено да използват свои средства за инвестиции в рамките на управлението на паричните наличности. Управлението на паричните наличности следва да е дейност, насочена към запазването на стойността на капитала, като същевременно диверсифицира кредитния риск сред множество контрагенти и максимизира ликвидността. При управлението на паричните си наличности субектите, обхванати от забраната за търгуване на финансови инструменти за собствена сметка, не следва да преследват възвръщаемост, надхвърляща тази на паричния пазар, като за основа се използва нормата на възвръщаемост на тримесечните висококачествени държавни облигации.

(19)     Активите под формата на парични еквиваленти са инструменти, които обичайно се търгуват на паричния пазар — държавни и общински съкровищни бонове, депозитни сертификати, търговски ценни книжа, банкови акцепти, краткосрочни облигации или дялове или акции на регламентирани фондове на паричния пазар. С оглед на забраната на късите продажби, кредитната институция следва да държи активи под формата на парични еквиваленти, преди да може да продава тези активи.

(20)     Политиките на възнаграждение, които стимулират поемането на прекомерен риск, могат да попречат на банките да управляват риска разумно и ефективно. Допълвайки съответното действащо право на Съюза в тази област, разпоредбите относно възнагражденията следва да допринесат за предотвратяване заобикалянето на забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка. Аналогично те следва да не позволяват на същинските кредитни институции да маскират такова търгуване, когато благоразумно управляват риска.

(21)     Спазването на забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка следва да се осигурява от управителните органи на обхванатите от нея субекти.

(22)     Освен търгуването за собствена сметка големите кредитни институции извършват и многобройни други дейности по търгуване — поддържане на пазара, емитиране, инвестиране и спонсориране на рискови секюритизации, структуриране, организиране и изпълнение на сложни сделки с деривати и др. Въпреки че тези дейности често са във връзка с клиентска дейност, те биха могли да предизвикат безпокойство. Все пак, предвид потенциално полезния им характер, те не следва да бъдат забранени. Вместо това те следва да продължат да подлежат на последваща оценка от компетентния орган и евентуално — на изискването да бъдат отделени от останалите дейности на групата.

(23)     Ако оценката на дейностите по търгуване доведе компетентния орган до заключението, че те превишават определени количествени показатели за относителен размер, финансов ливъридж, сложност, възвръщаемост, свързан пазарен риск, както и взаимосвързаност, той следва да изиска отделянето им от останалите дейности на същинската кредитна институция, освен ако тя не докаже по удовлетворителен начин, че при отчитането на заложените в настоящия регламент цели те не застрашават финансовата ѝ стабилност или финансовата система на Съюза като цяло.

(24)     Особено силна е загрижеността във връзка с поддържането на пазара. Успешното преобразуване на дадена банка може да бъде възпрепятствано, ако в банковата група се търгуват финансови инструменти и са открити позиции по такива инструменти, тъй като при преобразуването отделните позиции се третират по еднакъв начин, независимо дали се дължат на поддържане на пазара в резултат на клиентска дейност или са спекулативни. Освен това банките, които извършват операции по поддържане на пазара, са взаимосвързани с други големи банкови групи и могат да бъдат изложени на висок риск от контрагента, като същевременно конкретното функциониране на поддържането на пазара може да варира в зависимост от финансовите инструменти и пазарните модели. Следователно при оценяването компетентният орган следва да им отдели специално внимание.

(25)     Някои секюритизационни дейности позволиха на кредитните институции бързо да натрупат рискове, да ги концентрират при използваните заети средства; те значително увеличиха и зависимостта от краткосрочен дълг сред финансовите посреднициг, както и взаимното им обвързване. Ако секюритизацията не удовлетворява минималните критерии за високо качество, тя излага ликвидността на кредитните институции на значителен риск. Освен това инвестициите в рискови секюритизирани продукти могат да доведат до взаимна обвързаност на финансовите институции, която от своя страна да попречи на организираното и бързо преобразуване. Следователно при оценяването компетентният орган следва да им отдели специално внимание.

(26)     За осигуряването на ефективно обособяване в правен, икономически, управленски и оперативен аспект, същинските кредитни институции и субектите, търгуващи с финансови инструменти, следва да удовлетворяват на равнище функционална подгрупа изисквания за капитала, ликвидността и големите експозиции. Те следва да разполагат със стабилно и независимо управление и обособени управленски органи.

(27)     Групите, които се определят като взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни на всички тях, имат специфичен модел на собственост и икономическа структура. Прилагането на някои от правилата за обособяване би наложило съществено да се измени организационната им структура, разходите по което могат да не оправдаят полезния ефект. Ако тези групи попадат в обхвата на настоящия регламент, компетентният орган може да реши да позволи на същинска кредитна институция, която удовлетворява изискванията по член 49, параграф 3, букви а) или б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, да притежава капиталови инструменти или права на глас в субект, търгуващ с финансови инструменти, ако сметне, че притежанието им е нужно за функционирането на групата, както и че същинската кредитна институция е взела необходимите мерки за адекватно ограничаване на съответните рискове.

(28)     Ограниченията за големите експозиции имат за цел да предпазят кредитните институции от риска от загуби поради прекомерна концентрация при един клиент или група свързани клиенти. Прилагането на тези ограничения към обособените части в рамките на кредитната институция или групата, както и към същинската кредитна институция и външните субекти, търгуващи с финансови инструменти, е неразделна част от настоящия регламент. От друга страна, въпреки ограниченията за отделните експозиции, общият размер на тези големи експозиции може да бъде значителен. Следователно първите следва да бъдат допълнени от ограничение за общия размер на големите експозиции. С цел да се ограничи обществената закрила за подлежащите на обособяване дейности, както и за да се разграничат ясно дейностите на субектите, търгуващи с финансови инструменти, от тези на същинската кредитна институция, на първите следва да се забрани да приемат допустими гарантирани депозити. Тази забрана не следва да пречи на размяната на обезпечения, отнасящи се изключително до техните дейности по търгуване. За да не се допусне изключването на допълнителен източник на кредит обаче, на субектите, търгуващи с финансови инструменти, следва да се разреши да предоставят кредити на всичките си клиенти. Освен това, въпреки че може да е необходимо да предоставят услуги за търговско разплащане, както и услуги за клиринг и сетълмент, тези субекти не следва да предоставят платежни услуги на непрофесионални клиенти.

(29)     Обособяването не следва да възпрепятства същинската кредитна институция да управлява собствения риск. Поради това някои дейности по търгуване, доколкото са насочени към благоразумното управление на нейния капитал, ликвидност и финансиране и не излагат на опасност финансовата ѝ стабилност, следва да бъдат разрешени. Същинската кредитна институция трябва да бъде в състояние да предоставя на клиентите си и някои необходими услуги по управление на риска. Това обаче следва да не я излага на излишен риск и да заплашва финансовата ѝ стабилност. Хеджирането, допустимо за целите на благоразумното управление на собствения риск и предоставянето на клиенти на услуги по управление на риска, може, без да е задължително, да удовлетворява изискванията за отчитане на международните стандарти за финансово отчитане.

(30)     За да се повиши ефективността на предвидената в настоящия регламент процедура по взимане на решения, както и за да се осигури възможно най-тясна съгласуваност между мерките по настоящия регламент, Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета, [BRRD] и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[27], компетентните органи и съответните органи по преобразуването следва при всички обстоятелства да си сътрудничат тясно в рамките на предоставените им в съответните разпоредби на Съюза правомощия. Задължението за сътрудничество следва да обхваща всички етапи на процедурата, в резултат на която компетентният орган взима окончателно решение за налагане на структурни мерки.

(31)     Обособяването оказва значително въздействие върху правната, организационната и оперативната структура на банковите групи. За осигуряването на ефективно и ефикасно прилагане на обособяването и за да се избегне обособяване на банковите групи по териториален признак, решенията за обособяване, които органът, упражняващ надзор на консолидирана основа, взима след консултации — ако е приложимо — с компетентните органи на значимите дъщерни дружества на групата, следва да се прилагат на равнище група.

(32)     С цел да се насърчи прозрачността и правната сигурност в полза на всички заинтересовани пазарни участници, Европейският банков орган (ЕБО) следва да публикува и актуализира на уебсайта си списък на кредитните институции и групи, на които е забранено да търгуват с финансови инструменти за собствена сметка и чиито дейности по търгуване подлежат на обособяване.

(33)     Доколкото оповестяването на свързаната с пруденциалния надзор информация и прилагането на настоящия регламент предполагат обработване на лични данни, тези данни следва да бъдат напълно защитени от правото на Съюза. По-специално, в съответствие с приложимите правила за защита на данните[28] личните данни се съхраняват от компетентния орган само за необходимия срок.

(34)     Породените от обособяването промени в правната, организационната и оперативната структура на съответните банкови групи водят до разходи. С оглед да се ограничи рискът от прехвърлянето на тези разходи върху клиентите, както и за да се предостави на кредитните институции необходимото време за организирано изпълнение на решението за обособяване, обособяването следва да се прилага не от влизането в сила на регламента, а от [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 18 месеца от датата на публикуване на настоящия регламент].

(35)     Предоставянето на всички или на част от инвестиционните услуги или дейности като редовно занятие или стопанска дейност на професионална основа от различните субекти по настоящия регламент в резултат на структурните промени, наложени върху големите, комплексни и взаимосвързани кредитни институции, следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[29]. Когато настоящият регламент предвижда допълнителни ограничения върху капацитета на тези субекти да предоставят инвестиционни услуги в сравнение с предвидените в Директива 2004/39/ЕО, той има предимство. В съответствие с Директива 2004/39/ЕО тези инвестиционни услуги или дейности подлежат на предварително разрешение, с изключение на лицензираните по Директива 2013/36/ЕС кредитни институции.

(36)     Комисията следва да си сътрудничи с органите на трети държави в търсене на взаимно подкрепящи се решения за съгласуване на разпоредбите в настоящия регламент с изискванията, действащи в тези трети държави. За тази цел Комисията следва да е в състояние да определи дали нормативната уредба на дадена трета държава е равностойна на настоящия регламент, включително с оглед на правните, управленските и правоприлагащите мерки.

(37)     С цел да се гарантира, че обхванатите от настоящия регламент субекти спазват произтичащите от него задължения и са третирани еднакво в целия Съюз, следва да се предвидят административни наказания и мерки, които са ефективни, съответстващи и с възпиращ ефект. Поради това предвидените в настоящия регламент административни наказания и мерки следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на лицата, за които се отнасят, критериите, които трябва да бъдат взети под внимание при прилагането на дадено наказание или мярка, публикуването на наказанията или мерките, основните наказателни правомощия и размера на административните глоби.

(38)     За конкретизиране на изискванията в настоящия регламент, в съответствие с член 290 от ДФЕС Комисията следва да бъде оправомощена да приема актове във връзка със следните несъществени елементи: разширяване на списъка с освободени от забраната по член 6 видове държавни облигации, които компетентните органи не е нужно да преглеждат или да анализират с оглед обособяване; определяне на съответните ограничения и условия, въз основа на които компетентният орган да може да прецени, че е необходимо обособяване на някои дейности по търгуване; разширяване на списъка с допустимите инструменти на разположение на кредитните институции за управление на собствения риск; разширяване на списъка с допустимите инструменти, с които кредитните институции могат да търгуват, за да управляват риска при клиентите си; изчисляване на прага, над който същинските кредитни институции не могат да продават деривати, нито да ги записват в счетоводния си баланс; големите експозиции и степента на признаване на техниките за редуциране на кредитния риск; изменение на компоненти на понятието „дейности по търгуване“, което се използва за определяне на условията на прилагане на глави II и III от настоящия регламент; уточняване на видовете секюритизации, които не застрашават финансовата стабилност на същинската кредитна институция или финансовата система на Съюза; критериите за оценка на равностойния характер на правната и надзорната уредба на трета държава. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(39)     За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, особено що се касае до разпоредбите в членове 21 и 27, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.

(40)     Техническите стандарти в сектора на финансовите услуги следва да осигурят последователното хармонизиране и адекватната закрила на вложителите, инвеститорите и потребителите в целия Съюз. Поради силно специализирания експертен опит на ЕБО е уместно да му бъде възложено изготвянето на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, които не предполагат избор, свързан с провежданата политика. При изготвянето на регулаторните технически стандарти ЕБО следва да осигури ефективни административни процедури и процедури за отчетност.

(41)     Приемането от Комисията на изготвените от ЕБО регулаторни технически стандарти за методиката за последователно измерване и прилагане на количествените показатели към изчисляването на прага, над който дейностите по търгуване на финансови инструменти следва да бъдат обособени, следва да се осъществява чрез делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС и с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета[30]. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти могат да бъдат прилагани от всички заинтересовани институции по начин, отговарящ на естеството, мащаба и степента на комплексност на самите тях и техните дейности.

(42)     В съответствие с член 291 от ДФЕС и член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията следва да бъде оправомощена да приема чрез  актове за изпълнение изготвените от ЕБО технически стандарти за изпълнение за методиката за изчисляване на размера на дейността на кредитните институции и групите по търгуване с финансови инструменти, за единен образец за оповестяване на общия размер и компонентите на тази  дейност на кредитните институции и дружествата майки, както и за определяне на процедурите и формулярите за обмен на информация с ЕБО във връзка със санкциите.

(43)     В съответствие с принципа на пропорционалност, за постигането на целта за предотвратяване на системните рискове, финансовите затруднения или неплатежоспособността на големите, комплексни и взаимосвързани кредитни институции е необходимо и целесъобразно да се определят правила за забрана на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка, както и за обособяването на някои дейности по търгуване с такива инструменти. В съответствие с член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, с настоящия регламент не се надхвърля необходимото за постигането на поставените цели.

(44)     Свободата на стопанска инициатива в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики е призната в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу за краткост „Хартата“). Всяко лице в Съюза има правото да започне или да извършва дейност, без да бъде подлагано на дискриминация или ненужно ограничаване. Освен това дяловото участие е защитено като собственост по член 17 от Хартата. Акционерите имат правото да притежават собствеността си, да я ползват и да се разпореждат с нея, както и да не бъдат лишавани принудително от нея. Предвидените в настоящия регламент забрана на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка и обособяване на определени дейности по търгуване с финансови инструменти могат да засегнат свободата на стопанска инициатива, както и правата на собственост на акционерите, които при такова положение не могат свободно да се разпореждат със собствеността си.

(45)     Ограниченията върху правото на свобода на стопанската инициатива и правата на акционерите следва да бъдат съобразени с член 52 от Хартата. Ограничаването на тези права следва да бъде пропорционално. Съответно забраната или обособяването на търгуването с финансови инструменти следва да се изисква само когато е в интерес на обществото, гладкото функциониране на банковия пазар на Съюза и финансовата стабилност. Засегнатите акционери не следва да бъдат възпрепятствани да ползват други свои законови права като правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.

(46)     Настоящият регламент зачита основните права и спазва признатите в Хартата принципи и по-специално правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на защита и зачитането на принципа ne bis in idem. Настоящият регламент трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(47)     Засегнатите от забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка субекти ще се нуждаят от достатъчно време за прилагането ѝ, поради което в настоящия регламент се предвижда тя да влезе в сила от [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 18 месеца след публикуването на настоящия регламент]. Аналогично, предвидените в настоящия регламент процесуални правила за взимането от компетентния орган на решение, че търгуването на финансови инструменти за собствена сметка трябва да бъде отделено от същинската кредитна институция, както и приложимите към банковите групи процедури в резултат на такова решение, са сложни и се изисква време не само за провеждането им, а и за да могат мерките да бъдат изпълнени по отговорен и устойчив начин. Поради това е целесъобразно тези разпоредби да се прилагат от [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 36 месеца след публикуването на настоящия регламент].

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Цели

Настоящият регламент е насочен към предотвратяване на системния риск поради изпадане на големите и взаимосвързани финансови субекти, и в частност на кредитните институции, във  затруднено финансово положение или неплатежоспособност, като с него се преследват и следните цели:

а)           намаляване на поемането на прекомерен риск в рамките на отделните кредитни институции;

б)           премахване на съществените конфликти на интереси между различните части на дадена кредитна институция;

в)           недопускане на неподходящо разпределяне на ресурсите и насърчаване на кредитирането на реалната икономика;

г)           допринасяне за лоялни условия на конкуренция за всички кредитни институции на вътрешния пазар;

д)           намаляване на пораждащата системен риск взаимосвързаност във финансовия сектор;

е)           улесняване на ефикасното управление и текущ контрол на кредитните институции, както и на техния ефикасен надзор;

ж)          улесняване на организираното преобразуване и възстановяване на дадена група.

Член 2

Предмет

В настоящия регламент се съдържат разпоредби за:

а)           забрана на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка;

б)           обособяване на някои дейности по търгуване с финансови инструменти.

Член 3

Обхват

1.           Настоящият регламент се прилага към следните субекти:

а)      всяка кредитна институция или дружество майка от ЕС, включително всички техни клонове и дъщерни дружества, независимо от местоположението им, приети за глобална системно значима институция (Г-СЗИ) в изпълнение на член 131 от Директива 2013/36/ЕС;

б)      всеки от изброените субекти, чиито общи активи за период от три последователни години възлизат най-малко на 30 млрд. евро и търговската му дейност за същия период възлиза най-малко на 70 млрд. евро или 10 % от общата стойност на активите:

i)       всяка установена в Съюза кредитна институция, която не е дружество майка нито дъщерно дружество, включително всички нейни клонове, независимо от местоположението им;

ii)      дружество майка от ЕС, включително всички негови клонове и дъщерни дружества, независимо от местоположението им, ако един от субектите в групата е установена в Съюза кредитна институция;

iii)     намиращите се в ЕС клонове на кредитни институции, установени в трети държави.

Член 4

Изключения от обхвата

1.           Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

а)      намиращите се в ЕС клонове на кредитни институции, установени в трети държави, ако са обхванати от нормативна уредба, приета за равностойна в съответствие с член 27, параграф 1;

б)      установените в трети държави дъщерни дружества на дружества майки от ЕС, ако са обхванати от нормативна уредба, приета за равностойна в съответствие с член 27, параграф 1;

в)      субектите по член 2, параграф 5, точки 2—23 от Директива 2013/36/ЕС.

2.           В допълнение към параграф 1, буква б), даден компетентен орган може да освободи от задълженията по глава III установените в трети държави дъщерни дружества на дружества майки от ЕС при отсъствието на правила, приети за равностойни на тези по членове 10—16 и 20, ако се е уверил, че:

а)      съществува стратегия за преобразуване, договорена между органа в ЕС, упражняващ надзор на равнище група, и съответния орган в приемащата трета държава;

б)      стратегията за преобразуване на установеното в трета държава дъщерно дружество на дружество майка от ЕС  няма неблагоприятно въздействие върху финансовата стабилност на държавите членки, в които са установени дружеството майка от ЕС и останалите субекти от групата.

Член 5

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.           „кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета[31];

2.           „група“ означава дружество майка и неговите дъщерни дружества;

3.           „преобразуване“ означава преобразуване съгласно определението по член 2, параграф 1 от [BRRD];

4.           „търгуване с финансови инструменти за собствена сметка“ означава използване на собствени капитали или на заети средства за поемане на позиции във всякакъв вид сделка за покупко-продажба или за придобиване или разпореждане по друг начин с финансови инструменти или борсови стоки единствено с цел извличане на собствена печалба и без никаква връзка с фактически или очаквани действия от страна на клиента, или с цел хеджиране на риска за субекта, породен от такива фактически или очаквани действия, чрез използването на секции, отдели, подразделения или отделни търгуващи лица, специално предназначени за поемане на такива позиции и извличане на печалба, включително чрез специално определени за целта интернет платформи за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка;

5.           „дружество майка от ЕС“ означава дружество майка в държава членка, което не е дъщерно дружество на друго дружество в държава членка;

6.           „дъщерно дружество“ означава дъщерно предприятие съгласно определението по член 2, точка 10 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[32];

7.           „компетентен орган“ означава компетентен орган съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително ЕЦБ, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета;

8.           „институция“ означава институция съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

9.           „дружество майка“ означава е предприятие майка съгласно определението по член 2, точка 9 от Директива 2013/34/ЕС, включително институция, финансов холдинг, смесен финансов холдинг и холдинг със смесена дейност;

10.         „финансови инструменти“ означава финансови инструменти, включени в раздел В на приложение I към Директива 2004/39/ЕО;

11.         „управителен орган“ означава ръководен орган съгласно определението по член 3, параграф 1, точка 7 от Директива 2013/36/ЕС или равностоен орган, ако съответният субект не е институция;

12.         „поддържане на пазара“ означава ангажиментът на финансова институция да осигурява пазарна ликвидност редовно и непрекъснато чрез публикуване на двустранни котировки на даден финансов инструмент или като част от обичайната си дейност, изпълнявайки поръчки, инициирани или наредени от клиент, като и в двата случая не се излага на съществен пазарен риск;

13.         „спонсор“ означава спонсор съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

14.         „секюритизация“ означава секюритизация съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 61 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

15.         „търгуване с деривати“ означава покупко-продажба на деривати;

16.         „същинска кредитна институция“ означава кредитна институция, чиято дейност включва като минимален компонент приемане на депозити, които са допустими по схемата за гарантиране на депозитите по Директива 94/19/ЕО[33];

17.         „борсова стока“ означава стока съгласно определението по член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1287/2006[34];

18.         „субект от група“ означава правен субект, който е част от група;

19.         „финансов субект“ означава субект, който спада към една от следните категории:

– предприятие от финансовия сектор съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 27 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

– алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) от затворен тип, които не използват ливъридж, съгласно определението по Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[35], ако посочените АИФ са установени в Съюза, или ако не са установени в Съюза, се търгуват в Съюза в съответствие с членове 35 или 40 от нея; допустими фондове за рисков капитал съгласно определението по член 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета[36]; допустими фондове за социално предприемачество съгласно определението по член 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета[37] и АИФ, лицензирани като европейски фонд за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ) в съответствие с Регламент (ЕС) № [XXX/XXXX][38];

– ПКИПЦК по член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО[39];

– дружество със специална цел — секюритизация съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 66 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

20.         „МСП“ означава предприятие с под 250 служители и с годишен оборот, който не надвишава 50 млн. евро, и/или с годишен счетоводен баланс, който не надвишава 43 млн. евро;

21.         „извършване на инвестиционна дейност в качеството на принципал“ означава покупка, продажба, записване или поемане на емисии ценни книжа или на основани на договор инвестиции в качеството на принципал;

22.         „орган, който упражнява надзор на консолидирана основа“ означава компетентен орган, упражняващ надзор върху дружество майка от ЕС и неговите дъщерни дружества на консолидирана основа съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 48 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Глава II

Забранени дейности

Член 6

Забрана на някои дейности по търгуване с финансови инструменти

1.           На субектите по член 3 се забранява:

а)      да търгуват с финансови инструменти за собствена сметка;

б)      със собствени или заети средства единствено с цел извличане на собствена печалба:

i)       да придобиват или държат дялове или акции на АИФ по член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС;

ii)      да инвестират в деривати, сертификати, индекси или друг финансов инструмент, чиято възвръщаемост е свързана с акции или дялове на АИФ;

iii)     да държат дялове или акции в субект, който търгува с финансови инструменти за собствена сметка или придобива дялове или акции в АИФ.

2.           Забраната по параграф 1, буква а) не се отнася за:

а)      финансовите инструменти, емитирани от правителствата на държави членки или от субектите по член 117, точка 2 и член 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)      случаите, при които субект по член 3, параграф 2 отговаря на следните условия:

i)       използва собствени средства в рамките на управлението на паричните наличности;

ii)      ексклузивно държи, купува, продава или по друг начин придобива или се освобождава от активи, парични средства или парични еквиваленти. Активите, които са парични еквиваленти, трябва да бъдат високоликвидни инвестиции, държани в основната валута на капитала; лесно конвертируеми в парични средства, чиято сума е известна; изложени на незначителен риск от промяна в стойността; да имат падеж, който не надвишава 397 дни, както и да осигуряват възвръщаемост, не по-голяма от нормата на възвръщаемост на тримесечна държавна облигация с високо качество.

3.           Ограниченията по параграф 1, буква б) не се прилагат по отношение на АИФ от затворен тип, които не използват ливъридж, съгласно определението по Директива 2011/61/ЕС, ако посочените АИФ са установени в Съюза, или ако не са установен в Съюза, се търгуват в Съюза в съответствие с членове 35 или 40 от нея; допустимите фондове за рисков капитал по член 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 345/2013; допустимите фондове за социално предприемачество по член 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 346/2013 и АИФ, лицензирани като ЕФДИ в съответствие с Регламент (ЕС) № [XXX/XXXX].

4.           Съблюдаването на изискванията в параграф 1 се осигурява от управителните органи на субектите по член 3.

5.           Изискванията в параграфи 1—4 се прилагат от [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 18 месеца след публикуването на настоящия регламент].

6.           На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 36, с които да освобождава от забраната по параграф 1, буква а):

а)      финансовите инструменти, различни от посочените в параграф 2, буква а), емитирани от правителствата на трети държави, които прилагат надзорни и нормативни мерки, най-малкото равностойни на прилаганите в Съюза, на експозициите към които, в съответствие с член 115 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се присъжда рисково тегло 0 %;

б)      финансовите инструменти, емитирани от регионалните правителства на държави членки, на експозициите към които, в съответствие с член 115 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се присъжда рисково тегло 0 %.

Член 7

Разпоредби относно възнагражденията

Без да се засягат разпоредбите относно възнагражденията в Директива 2013/36/ЕС, политиката на възнаграждение на субектите по член 3 се замисля и провежда така, че да не насърчава или възнаграждава, пряко или непряко, извършването от служител на забранените в член 6, параграф 1 дейности.

Глава III

Обособяване на някои дейности по търгуване с финансови инструменти

Член 8

Обхват на дейностите

1.           За целите на настоящата глава търгуването с финансови инструменти включва дейностите, различни от следните:

а)      приемане на депозити, които удовлетворяват критериите на схемата за гарантиране на депозитите по Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[40];

б)      кредитиране, включително: потребителски кредити, договори за кредит, свързани с недвижимо имущество, факторинг със или без право на обратен иск, финансиране на търговски трансакции (включително форфетиране);

в)      финансов лизинг;

г)      платежните услуги съгласно определението по член 4, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[41];

д)      издаване и администриране на други платежни средства (например пътнически и банкови чекове), доколкото такава дейност не е обхваната от буква г);

е)      парично брокерство, съхранение и управление на ценни книжа;

ж)     услуги, свързани с оценка на кредитната история на клиент;

з)       услуги за доверително пазене;

и)      емитиране на електронни пари.

2.           Изискванията в настоящата глава не се прилагат при покупка или продажба на финансови инструменти, емитирани от централните правителства на държави членки или от субектите по член 117, точка 2 и член 118 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

3.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 35, с които да освобождава следните финансови инструменти:

а)      различни от посочените в параграф 2 емитирани от правителствата на трети държави, които прилагат надзорни и нормативни мерки, най-малкото равностойни на прилаганите в Съюза, на експозициите към които, в съответствие с член 115 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се присъжда рисково тегло 0 %;

б)      емитирани от регионалните правителства на държави членки, на експозициите към които, в съответствие с член 115 от Регламент (ЕС) № 575/2013, се присъжда рисково тегло 0 %.

Член 9

Задължение за преглед на дейностите

1.           Компетентният орган подлага на оценка търгуването с финансови инструменти и по-специално поддържането на пазара, инвестирането в секюритизация и спонсорирането ѝ, както и търгуването с деривати, различни от позволените по членове 11 и 12, извършвано от следните субекти:

а)      установена в Съюза същинска кредитна институция, която не е дружество майка, нито дъщерно дружество, включително всички нейни клонове, независимо от местоположението им;

б)      дружество майка от ЕС, включително всички негови клонове и дъщерни дружества, независимо от местоположението им, ако един от субектите в групата е установена в Съюза същинска кредитна институция;

в)      намиращите се в ЕС клонове на кредитни институции, установени в трети държави.

2.           При оценяването по параграф 1 компетентният орган си служи със следните количествени показатели:

а)      относителния размер на търгуемите активи, получен като търгуемите активи се разделят на общите активи;

б)      степента на заетите средства при търгуемите активи, получена като търгуемите активи се разделят на основния капитал от първи ред;

в)      относителното значение на кредитния риск от контрагента, получено като справедливата стойност на дериватите се раздели на общите търгуеми активи;

г)      относителната сложност на търгуемите деривати, получена като търгуемите деривати от нива 2 и 3 се разделят на търгуемите деривати и на търгуемите активи;

д)      относителната рентабилност на търгуването с финансови инструменти, получена като приходите от това търгуване се разделят на общите нетни приходи;

е)      относителното значение на пазарния риск, получено като се изчисли разликата между абсолютната стойност на търгуемите активи и пасиви и се раздели на средната стойност между тези активи и пасиви;

ж)     взаимосвързаността, получена по методиката по член 131, параграф 18 от Директива 2013/36/ЕС;

з)       кредитния риск и риска по отношение на ликвидността, произтичащи от поетите от същинската кредитна институция задължения и гаранции.

3.           Компетентният орган приключва оценката си до [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 18 месеца, считано от датата на публикуване на настоящия регламент], като след това извършва оценки редовно, но минимум веднъж годишно.

4.           ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на начина на измерване на количествените показатели и когато е подходящо, конкретизира с помощта на надзорни данни посочените в параграф 2 показатели и измерването им. Проектите на регулаторни технически стандарти също така предоставят на компетентния орган методика за съгласуваното измерване и прилагане на количествените показатели.

ЕБО представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 1 месец, считано от датата на публикуване на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея проекти на регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 10

Правомощие на компетентния орган да изиска от същинска кредитна институция да не извършва определени дейности

1.           Когато в резултат на оценката по член 9, параграф 1 и като вземе предвид целите по член 1, компетентният орган заключи, че са удовлетворени ограниченията и условията, свързани с параметрите по член 9, параграф 2, букви а)—з) и подробно описани в делегирания акт по параграф 5, поради което счита, че съществува заплаха за финансовата стабилност на същинската кредитна институция или за финансовата система на Съюза като цяло, той открива посочената в параграф 3, втора алинея водеща до решение процедура не по-късно от два месеца след приключването на оценката.

2.           Компетентният орган може да открие посочената в параграф 3, трета алинея водеща до решение процедура дори когато ограниченията и условията по параграф 1 не са удовлетворени, ако в резултат на оценката по член 9, параграф 1 и предвид целите по член 1 заключи, че всяко търгуване с финансови инструменти, извършвано от същинската кредитна институция, с изключение на търгуването с деривати, различни от разрешените по членове 11 и 12, представлява заплаха за нейната финансова стабилност или за финансовата система на Съюза като цяло.

3.           Той уведомява същинската кредитна институция за заключенията си по параграфи 1 или 2 и ѝ дава възможност да представи писмени коментари в срок от два месеца, считано от датата на уведомяването.

Ако в срока по първа алинея тя не успее по удовлетворителен начин да докаже, че заключенията са неоснователни, компетентният орган приема предназначено за нея решение, в което изисква от нея да не извършва посочените в заключенията дейности по търгуване с финансови инструменти. Той посочва причините за решението си и го оповестява публично.

За целите на параграф 1, ако компетентният орган реши да позволи на същинската кредитна институция да продължи да търгува с финансови инструменти, той и в този случай посочва причините за решението си и го оповестява публично.

За целите на параграф 2, ако компетентният орган реши да позволи на същинската кредитна институция да продължи да търгува с финансови инструменти, той приема за тази цел отправено към нея решение.

Преди приемането на каквото и да е решение по настоящия параграф компетентният орган се допитва до ЕБО във връзка с основанията за такова решение, както и за потенциалното му въздействие върху финансовата стабилност на Съюза и функционирането на вътрешния пазар. Той уведомява ЕБО за окончателното си решение.

Компетентният орган приема окончателното си решение в срок от два месеца, считано от получаването на писмените коментари, посочени в първа алинея.

4.           Решенията, посочени в параграф 3, втора алинея, се преразглеждат от компетентния орган на всеки 5 години.

5.           До [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 6 месеца от публикуването на настоящия регламент] Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 35, за да:

а)      уточни по отношение на количествените показатели:

(a) съответното ограничение на всеки количествен показател, посочен в член 9, параграф 1, букви а)—з), при надхвърлянето на коетосвързаният със съответната дейност по търгуване с финансови инструменти риск се счита за индивидуално значим;

(ii) условията, включително при колко количествени показатели съответното ограничение трябва да бъде надхвърлено и в каква комбинация, така че компетентният орган да открие процедурата по член 10, параграф 1;

(iii) уточнението на условията по подточка ii) съдържа индикации за общата степен на значим риск, свързан със съответната дейност по търгуване с финансови инструменти, в резултат на надхвърлянето на ограниченията по подточка i) при няколко показателя;

б)      уточни кой вид секюритизация не се смята за заплаха за финансовата стабилност на същинската кредитна институция или за финансовата система на Съюза като цяло по отношение на всеки един от следните аспекти:

i)       структурните елементи като  заложената промяна на падежа и простотата на структурата;

ii)      качеството на базисните активи и параметрите на свързаното с тях обезпечение;

iii)     котирането и прозрачността на секюритизацията и нейните базисни активи;

iv)     стабилността и качеството на процедурите по поемане на емисия.

Член 11

Благоразумно управление на собствения риск

1.           Същинска кредитна институция, за която се отнася решението по член 10, параграф 3, може да търгува с финансови инструменти, стига това да служи на целта ѝ благоразумно да управлява капитала, ликвидността и финансирането си.

В рамките на посоченото благоразумно управление на капитала, ликвидността и финансирането си тя може да използва само деривати върху лихви, валути и кредити, които удовлетворяват критериите за клиринг чрез централен контрагент, с оглед хеджиране на общия риск за счетоводния баланс. Същинската кредитна институция доказва на компетентния надзорен орган, че хеджирането има за цел да намали или че несъмнено намалява или значително ограничава конкретни установими рискове при нейните отделни или общи позиции.

2.           Без да се засягат съответните разпоредби в Директива 2013/36/ЕС, политиката на възнаграждение по отношение на занимаващия се с хеджиране персонал на същинската кредитна институция:

а)      цели предотвратяването на всякакво остатъчно или замаскирано търгуване с финансови инструменти за собствена сметка, независимо дали под предлог, че се управлява рискът или поради друга причина;

б)      отразява законната цел на същинската кредитна институция като цяло да хеджира риска и гарантира, че отредените възнаграждения не са пряко свързани с получената от тази дейност печалба, а отчитат цялостната ефективност на дейностите по намаляване и ограничаване на риска.

Управителният орган гарантира, че политиката на възнаграждение на същинската кредитна институция е в съответствие с разпоредбите по първа алинея, като действа съгласно препоръките на комитета по риска, когато такъв е създаден в съответствие с член 76, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС.

3.           В съответствие с член 35 от настоящия регламент Комисията се оправомощава да приема делегирани актове, с които да допълва финансовите инструменти по параграф 1 чрез добавяне на други финансови инструменти, включително други видове деривати, и по-специално подлежащите на задълженията по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета[42], така че да се вземат предвид финансовите инструменти, които за целите на благоразумното управление на капитала, ликвидността и финансирането имат същия ефект върху финансовата стабилност като посочените в параграф 1.

Член 12

Предоставяне на клиенти на услуги по управление на риска

1.           Същинска кредитна институция, която е била предмет на решението по член 10, параграф 3, може да продава  на своите нефинансови клиенти, на финансовите субекти по член 5, точка 19, второ и трето тире, както и на застрахователни дружества и институции, които предоставят обезщетения по професионалното пенсионно осигуряване, деривати върху лихви, валути, кредити, квоти за емисии и борсови стоки, които удовлетворяват критериите за клиринг чрез централен контрагент и за квоти за емисии, ако са удовлетворени следните условия:

а)      целта на продажбата е единствено хеджиране на лихвения, валутния, кредитния или стоковия риск или риска по отношение на квотите за емисии;

б)      капиталовите изисквания на същинската кредитна институция с оглед на свързания с деривати и квоти за емисии позиционен риск не надхвърлят частта от капиталовите изисквания с оглед на общия риск, посочена в приет в съответствие с параграф 2 делегиран акт на Комисията.

Ако изискването по буква б) не е изпълнено, същинската кредитна институция не може нито да продава деривати и квоти за емисии, нито да ги осчетоводява в баланса си.

2.           В съответствие с член 35 Комисията се оправомощава да приема делегирани актове с цел:

а)      да позволи, с оглед хеджиране на риска, на категориите клиенти по параграф 1 да се продават финансовите инструменти, различни от посочените в параграф 1, и по-специално подлежащите на задълженията по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

б)      да се определи частта от капиталовите изисквания на същинската кредитна институция, над която тя не може да продава дериватите и квотите за емисии по параграф 1, нито да ги осчетоводява в баланса си.

Член 13

Правила за обособените субекти в рамките на група

1.           Когато в съответствие с член 10, параграф 3 компетентен орган реши, че същинска кредитна институция не може да извършва някои дейности по търгуване с финансови инструменти и ако тази същинска кредитна институция е част от група, подлежащите на обособяване дейности по търгуване могат да се извършват само от субект от групата („субект, търгуващ с финансови инструменти“), който е юридически, икономически и оперативно обособен.

2.           Когато субект по член 9, параграф 1 вземе по своя инициатива решение да отдели от същинската кредитна институция дейностите по член 9 и планът му за това обособяване бъде одобрен по процедурата в член 18, изискванията в параграфи 3—13 от настоящия член, членове 14—17 и член 20 се прилагат за обособените субекти.

3.           Дружеството майка от ЕС структурира групата, съдържаща същински кредитни институции и субекти, търгуващи с финансови инструменти, така, че на подконсолидирана основа да има две отделни подгрупи, само едната от които съдържа същински кредитни институции.

4.           Дружеството майка от ЕС на същинска кредитна институция гарантира в достатъчна степен, че при неплатежоспособност на субекта, търгуващ с финансови инструменти, същинската кредитна институция може да продължи дейността си.

5.           Същинската кредитна институция не може да държи капиталови инструменти или права на глас в субект, търгуващ с финансови инструменти.

Независимо от първа алинея, компетентният орган може да реши да позволи на същинска кредитна институция, която удовлетворява изискванията по член 49, параграф 3, букви а) или б) от Регламент (ЕС) № 575/2013, да държи капиталови инструменти или права на глас в субект, търгуващ с финансови инструменти, ако сметне, че държането им е нужно за функционирането на групата, както и че същинската кредитна институция е взела необходимите мерки за адекватно ограничаване на съответните рискове.

Същинска кредитна институция, която не е нито централна, нито регионална кредитна институция, не може в никакъв случай да държи пряко капиталови инструменти или права на глас в субект, търгуващ с финансови инструменти.

Преди да приеме решение в съответствие с настоящия параграф компетентният орган се допитва до ЕБО.

Той уведомява ЕБО за своето решение.ЕБО публикува списък на институциите, по отношение на които е бил приложен настоящият параграф.

6.           Същинската кредитна институция и субектът, търгуващ с финансови инструменти, емитират собствени дългови инструменти на индивидуална или подконсолидирана основа, при условие че това не е в противоречие с плана за преобразуване, одобрен от съответните органи по преобразуване в съответствие с [BRRD].

7.           Всички договори и други сделки, сключени между същинската кредитна институция и субекта, търгуващ с финансови инструменти, са толкова благоприятни за институцията, колкото сравнимите договори и сделки със — или с участието на — субекти, които не принадлежат към същата подгрупа.

8.           Мнозинството от членовете на управителния орган на същинската кредитна институция са лица, които не са членове на управителния орган на субекта, търгуващ с финансови инструменти — и обратно. Никой член на управителния орган на същинската кредитна институция или на субекта, търгуващ с финансови инструменти, не може да има изпълнителна функция в двете дружества, с изключение на отговорното за управлението на риска лице в дружеството майка.

9.           Управителните органи на същинската кредитна институция, на субекта, търгуващ с финансови инструменти, и на тяхното дружество майка, са длъжни да спазват целите на обособяването.

10.         В съответствие с приложимото национално право, наименованието или обозначението на субекта, търгуващ с финансови инструменти, и на същинската кредитна институция е такова, че позволява на обществеността лесно да установи кое дружество е субект, търгуващ с финансови инструменти, и кое е същинска кредитна институция

11.         В съответствие с параграф 3 структурно обособените институции изпълняват на подконсолидирана основа задълженията по втора, трета, четвърта, шеста, седма и осма част от Регламент (ЕС) № 575/2013 и дял VII от Директива 2013/36/ЕС.

12.         Чрез дерогация от член 6, параграф 1 и член 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 задълженията по втора, трета, четвърта и осма част от същия регламент  се прилагат на подконсолидирана основа в съответствие с параграф 3.

13.         Чрез дерогация от член 6, параграф 4 и член 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013 изискванията по шеста част от същия регламент се прилагат на подконсолидирана основа в съответствие с параграф 3.

Член 14

Ограничения за големите вътрешногрупови експозиции

1.           За целите на изчисляването на ограниченията за големите вътрешногрупови експозиции по параграф 2, всички субекти от една и съща подгрупа по силата на член 13, параграф 3 се смятат за един клиент или група от свързани клиенти по смисъла на член 4, параграф 1, точка 39 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

2.           Ако в съответствие с настоящата глава на същинска кредитна институция са наложени мерки, тя не може да има към субект от друга подгрупа вътрешногрупова експозиция, която надхвърля 25 % от допустимия ѝ капитал. Ограничението за вътрешногрупова експозиция се прилага на подконсолидирана основа и след взимане предвид на ефекта от ограничаването на кредитния риск, както и на изключенията по членове 399—403 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член 16 от настоящия регламент.

Член 15

Ограничения за големите експозиции извън групата

1.           В допълнение към разпоредбите на член 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ако в съответствие с настоящата глава на същинска кредитна институция са наложени мерки, тя не може да има следните експозиции:

а)      голяма експозиция към финансов субект, която надхвърля 25 % от допустимия ѝ капитал. Това ограничение на експозицията се прилага на индивидуална и подконсолидирана основа и след взимане предвид на ефекта от ограничаването на кредитния риск, както и на изключенията по членове 399—403 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член 16 от настоящия регламент;

б)      големи експозиции, чийто общ размер надхвърля 200 % от допустимия ѝ капитал, към финансови субекти. Това ограничение на експозициите се прилага на индивидуална и подконсолидирана основа и след взимане предвид на ефекта от ограничаването на кредитния риск, както и на изключенията по членове 399—403 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член 16 от настоящия регламент.

2.           В съответствие с член 35 Комисията се оправомощава да приема делегирани актове, с които да съобразява ограничението по параграф 1, буква б) за общия размер на големите експозиции извън групата спрямо степента, в която се признава ограничаването на кредитния риск.

Член 16

Техники за ограничаване на кредитния риск

В допълнение към разпоредбите на членове 399—403 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и за целите на спазването на посочените в членове 14 и 15 от настоящия регламент ограничения за големите експозиции, ако в съответствие с настоящата глава са наложени мерки, ограниченията във връзка с признаването на техниките за ограничаване на кредитния риск се прилагат по отношение на изчисляването на стойностите на експозициите.

В съответствие с член 35 Комисията се оправомощава да приема делегирани актове, с които за целите на първа алинея да определи степента на признаване на техниките за ограничаване на кредитния риск, включително на видовете допустима кредитна защита и ограниченията, на които е подчинена, с цел да се гарантира, че при евентуално материализиране на рисковете тези техники ще продължат да функционират, което да позволи ефективно възстановяване на кредитната защита.

Член 17

Дерогация от преходните разпоредби за големите експозиции

Като изключение от член 493, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, посочените в него дерогации не се прилагат по отношение на експозициите на същинска кредитна институция, която по силата на настоящия регламент е била обект на структурни мерки.

Член 18

План за обособяване

1.           Когато в съответствие с член 10, параграф 3 компетентен орган реши, че същинска кредитна институция не може да извършва някои дейности по търгуване с финансови инструменти, същинската кредитна институция или ако е приложимо — нейното дружество майка от ЕС в срок от 6 месеца от датата на решението, посочено в член 10, параграф 3, втора алинея, представя на компетентния орган план за обособяване.

Аналогично, когато субект по член 9, параграф 1 реши да отдели от същинската кредитна институция подчинените на задължението за преглед по член 9 дейности по търгуване, той представя в началото на периода на оценка по член 9 план, в който това обособяване е подробно описано. Планът съдържа като минимум информацията по параграф 2, букви а) и б).

2.           В плана за обособяване се описва подробно как ще се осъществи обособяването.

Планът съдържа като минимум следното:

а)      посочване на активите и дейностите, които ще бъдат отделени от същинската кредитна институция;

б)      подробна информация за начина на прилагане на правилата по член 13;

в)      график на обособяването.

3.           В срок от шест месеца от получаването на плана по параграфи 1 и 2 компетентният орган го оценява и приема решение, с което го одобрява или изисква промени в него.

4.           Когато компетентният орган изиска промени в плана за обособяване, в срок от три месеца от искането му същинската кредитна институция или ако е уместно — нейното дружество майка от ЕС подава съответно изменен план за обособяване.

5.           В срок от един месец от получаването на изменения план компетентният орган приема решение, с което го одобрява или отхвърля. Когато компетентният орган отхвърли плана, той в срок от един месец от отхвърлянето приема решение за съставяне на план за обособяване с всички необходими корекции.

6.           Ако същинската кредитна институция или ако е уместно — нейното дружество майка от ЕС не представи план за обособяване, както се изисква в параграф 1, не по-късно от 3 месеца след изтичането на срока по параграф 1 компетентният орган приема решение за съставяне на план за обособяване.

7.           Ако същинската кредитна институция или ако е уместно — нейното дружество майка от ЕС не представи план за обособяване, който съдържа изискваните от компетентния орган промени, не по-късно от 1 месец след изтичането на срока по параграф 4, първа алинея компетентният орган приема решение за съставяне на план за обособяване.

8.           Същинската кредитна институция или ако е уместно — нейното дружество майка от ЕС доказва на компетентния орган, че е приложила одобрения план.

9.           Управителният орган на дадена същинска кредитна институция или на нейното дружество майка от ЕС осигурява прилагането на плана за обособяване в съответствие с одобрението на компетентния орган.

Член 19

Сътрудничество между компетентните органи и съответните органи по преобразуване

1.           Преди да вземе решението по член 10, параграф 3, компетентният орган уведомява съответния орган по преобразуване, определен в съответствие с член 3 от [BRRD].

2.           Когато извършва оценката по член 9 и в съответствие с член 10 изисква от същинската кредитна институция да не извършва някои дейности, компетентният орган отчита всички приключили или текущи оценки на вероятността за успешно преобразуване, провеждани от орган по преобразуване в съответствие с член 13 и член 13a от [BRRD].

3.           Компетентният орган си сътрудничи със съответния орган по преобразуване и обменя необходимата за изпълнението на задълженията си информация.

4.           Компетентният орган гарантира, че наложените по силата на настоящата глава мерки са в съответствие с мерките, наложени по силата на член 13, буква б) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, член 8, параграф 9 от Регламент (ЕС) № [ЕМП], членове 13, 13a, 14 и 15 от [BRRD] и член 104 от Директива 2013/36/ЕС.

Член 20

Забранени дейности за субекта, търгуващ с финансови инструменти

Субектът, търгуващ с финансови инструменти, не може:

а)           да приема депозити, допустими по схемата за гарантиране на депозитите по Директива 94/19/ЕО, с изключение на случаите, когато такива депозити са свързани с размяната на обезпечения в рамките на търгуването с финансови инструменти;

б)           да предоставя платежни услуги по смисъла на член 4, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО, свързани с дейностите по буква а), с изключение на случаите, когато такива платежни услуги са спомагателни и строго необходими за размяната на обезпечения в рамките на търгуването с финансови инструменти.

Член 21

Дерогация от изискванията в глава III

1.           По искане на държава членка Комисията може да предостави дерогация от изискванията на настоящата глава на кредитна институция, която приема депозити от физически лица и МСП и е обхваната от прието преди 29 януари 2014 г. национално първично законодателство, ако това законодателство удовлетворява следните изисквания:

а)      то е насочено към предотвратяване на посочените в член 1 затруднено финансово положение, неплатежоспособност и системен риск;

б)      то възпрепятства кредитните институция, които приемат допустими депозити от физически лица и МСП, да извършват регламентирана инвестиционна дейност в качеството на принципал или да държат търгуеми активи; националното законодателство обаче може да предвиди някои изключения и да позволи на кредитните институции, които приемат депозити от физически лица и МСП, да извършват дейност по ограничаване на риска за целите на благоразумното управление на капитала, ликвидността и финансирането си, както и да предоставят на клиенти ограничени услуги по управление на риска;

в)      то гарантира, че ако кредитната институция, която приема допустими депозити от физически лица и МСП, е част от група, тя е правно обособена от субектите в групата, които извършват регламентирана инвестиционна дейност в качеството на принципал или държат търгуеми активи; за такава институция то предвижда също така следното:

i)       тя може да взима решения независимо от другите субекти в групата;

ii)      нейният управителен орган е независим от другите дружества в групата и от самата нея;

iii)     тя подлежи на отделни капиталови изисквания и изисквания по отношение на ликвидността;

iv)     тя не може да сключва договори или сделки с други дружества в групата при условия, които не са подобни на посочените в член 13, параграф 7.

2.           Държава членка, която желае да получи дерогация за кредитна институция, подлежаща на въпросното национално законодателство, отправя до Комисията искане за дерогация, придружено от положителното становище на компетентния орган, осъществяващ надзор над кредитната институция. В искането се посочва цялата информация, необходима, за да бъде извършена оценка на националното законодателство, и се посочват кредитните институции, за които се отнася дерогацията. Ако Комисията сметне, че не разполага с цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава членка в срок от два месеца от получаването на искането и посочва какви допълнителни сведения са ѝ необходими.

След като сметне, че разполага с цялата информация, необходима за оценяване на искането за дерогация, в срок от един месец Комисията уведомява за това държавата членка.

В срок от пет месеца от издаването на уведомлението по втора алинея Комисията, след като се консултира с ЕБО за основанията на планираното решение, както и за потенциалното му въздействие върху финансовата стабилност на Съюза и функционирането на вътрешния пазар, приема решение за изпълнение, с което националното законодателство се обявява за съвместимо с настоящата глава и на кредитните институции, посочени в искането по параграф 1, се предоставя дерогация. Ако Комисията възнамерява да обяви националното законодателство за несъвместимо и да не предостави дерогация, тя подробно излага възраженията си и предоставя на искащата държава членка възможност в срок от един месец от датата на уведомяването за тях да представи писмени коментари. В срок от три месеца след изтичането на съответния срок за представяне на писмени коментари Комисията приема решение за изпълнение, с което предоставя дерогацията или отхвърля искането.

Ако националното законодателство претърпи изменения, държавата членка уведомява Комисията за тях. Комисията може да преразгледа решението за изпълнение, посочено в трета алинея.

Когато национално законодателство, което не е обявено за несъвместимо с разпоредбите на настоящата глава престане да е приложимо за кредитна институция, ползваща се с дерогация от изискванията в настоящата глава, дерогацията ѝ се оттегля.

Комисията уведомява ЕБО за решенията си. ЕБО публикува списък на кредитните институции, на които в съответствие с настоящия член е предоставена дерогация. Списъкът постоянно се актуализира.

Глава IV

Субекти, обхванати от изискванията на глави II и III

Член 22

Правила относно изчисляването на праговете

1.           За целите на член 3, буква б), подточка ii) изчисляването на праговете се основава на консолидираните отчети на дружеството майка от ЕС.

2.           За целите на член 3, буква б), подточка iii) изчисляването на праговете се основава на извършваната в ЕС дейност.

3.           Активите и пасивите на застрахователните и презастрахователните дружества и другите нефинансови дружества не се включват в изчислението.

4.           До [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 12 месеца след публикуването на настоящия регламент] компетентният орган определя кредитните институции и групите, които в съответствие с член 3 са предмет на настоящия регламент, и незабавно ги съобщава на ЕБО.

След като е бил уведомен от компетентния орган, ЕБО незабавно публикува списъка по първа алинея. Списъкът постоянно се актуализира.

Член 23

Изчисляване на дейностите по търгуване с финансови инструменти

1.           За целите на член 3 дейностите по търгуване с финансови инструменти се изчисляват в съответствие с приложимия счетоводен режим, както следва.

Дейности по търгуване с финансови инструменти = (ТЦКА + ТЦКП + ДА + ДП)/2, където:

а)      търгуемите ценни книжа — активи (ТЦКА) са активите  които са част от цялостно управляван портфейл и за които има доказателства за скорошен фактически модел на извличане на краткосрочна печалба, с изключение на дериватните активи;

б)      търгуемите ценни книжа — пасиви (ТЦКП) са пасивите, които са поети с намерението да бъдат обратно изкупени в близко бъдеще, част са от цялостно управляван портфейл и за тях има доказателства за скорошен фактически модел на извличане на краткосрочна печалба, с изключение на дериватните пасиви;

в)      дериватните активи (ДА) са дериватите с положителна възстановителна стойност, които не са идентифицирани като деривати от хеджиране или внедрени деривати;

г)      дериватните пасиви (ДП) са дериватите с отрицателна възстановителна стойност, които не са идентифицирани като хеджиращи инструменти.

2.           Активите и пасивите на застрахователните и презастрахователните дружества и другите нефинансови предприятия не се включват в изчисляването на дейностите по търгуване на финансови инструменти.

3.           Като отчита разликите в приложимите счетоводни режими, ЕБО изготвя проекти на технически стандарти за изпълнение, с които определя методиката за изчисляване на посочените в параграф 1 дейности по търгуване с финансови инструменти.

ЕБО ги представя на Комисията до [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 1 месец, считано от датата на публикуване на настоящия регламент].

В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме техническите стандарти за изпълнение, посочени в първа алинея.

4.           В съответствие с член 35 Комисията се оправомощава да изменя посредством делегирани актове компонентите на посочените в параграф 1, букви а)—г) от настоящия член дейности по търгуване с финансови инструменти, с оглед отчитане на промените в приложимите счетоводни режими.

Член 24

Информиране на компетентния орган за дейностите по търгуване с финансови инструменти

1.           Субектите по член 3 представят на компетентния орган за първи път на [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 9 месеца след датата на публикуване на настоящия регламент] и след това веднъж годишно съответната информация по член 23, параграф 1 за общата сума и компонентите на своите дейности по търгуване с финансови инструменти.

2.           ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които определя единен образец за докладване на информацията по параграф 1 и указания за неговата употреба.

ЕБО ги представя на Комисията до [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 1 месец, считано от датата на публикуване на настоящия регламент].

В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 Комисията се оправомощава да приеме техническите стандарти за изпълнение, посочени в първа алинея.

Глава V

Съответствие

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

Субекти

Член 25

Задължения на обхванатите от настоящия регламент субекти

1.           Обхванатите от настоящия регламент субекти разполагат с подходящи механизми за осигуряване на компетентните органи на достъп до информацията, необходима за оценка на спазването на настоящия регламент.

2.           Обхванатите от настоящия регламент субекти предоставят на компетентния орган цялата необходима информация за оценка на спазването на настоящия регламент, включително тази, необходима за извършването на основаната на количествени показатели оценка по член 9, параграф 2. Те също така се грижат механизмите им за вътрешен контрол и административните и счетоводните процедури да позволяват по всяко време проверка на спазването на настоящия регламент.

3.           Обхванатите от настоящия регламент субекти регистрират всичките си операции и документират системите и процесите, използвани за целите на настоящия регламент, по начин, който позволява на компетентния орган по всяко време да следи за спазването на настоящия регламент.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

Компетентни органи

Член 26

Правомощия и задължения на компетентните органи

1.           При изпълнението на възложените им с настоящия регламент задължения компетентните органи упражняват правомощията, възложени им съгласно съответното право на Съюза .

2.           Компетентните органи неотклонно наблюдават дейността на обхванатите от настоящия регламент субекти и оценяват и осигуряват спазването му.

3.           Компетентните органи са оправомощени да изискат от дружество майка от ЕС, което не е регламентиран субект, но има най-малко едно дъщерно дружество, което е регламентиран субект, да гарантира спазването на настоящия регламент от регламентираните си дъщерни дружества.

4.           За целите на настоящия регламент за орган, който упражнява надзор на консолидирана основа, се счита компетентният орган за всички субекти, които принадлежат към групата на дружеството майка от ЕС и са обхванати от настоящия регламент.

Ако дъщерно дружество на дружество майка от ЕС е установено в друга държава членка и е поднадзорно на орган, различен от надзорния орган на дружеството майка от ЕС, и това дъщерно дружество е значимо по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013, органът, който упражнява надзор на консолидирана основа, се консултира с компетентния орган на държавата членка по произход на значимото дъщерно дружество относно всяко решение, което възнамерява да вземе по силата на настоящия регламент.

Глава VI

Отношения с трети държави

Член 27

Равностойност на правната уредба на трета държава

1.           По искане на компетентен орган на държава членка или на трета държава, както и по собствена инициатива, Комисията може да приема актове за изпълнение, с които определя, че:

а)      правните, надзорните и правоприлагащите норми на дадена трета държава осигуряват спазването от страна на кредитните институции и дружествата майки в тази трета държава на обвързващи изисквания, които са равностойни на тези по членове 6, 10—16 и 20;

б)      правната уредба на тази трета държава има ефективна и равностойна система за признаване на структурните мерки, предвидени в националното законодателство на трета държава.

2.           Комисията може да измени или да оттегли решението си, ако основанията за взимането му престанат да са налице.

3.           В съответствие с член 35 от настоящия регламент Комисията се оправомощава да приема делегирани актове, с които да определя критериите за оценка на еквивалентността на правната и надзорната уредба на дадена трета държава с предвидената по настоящия регламент.

Комисията приема делегирания акт [точната дата се въвежда от Службата за публикации — в рамките на 24 месеца от влизането в сила на настоящия регламент].

4.           ЕБО сключва споразумения за сътрудничество със съответните компетентни органи на третите държави, чиято правна и надзорна уредба в съответствие с параграфи 1—3 е била призната за еквивалентна на предвидената по настоящия регламент. Минималното изискване при тези споразумения е с тях да се определи режим на поне минимален обмен на информация между съответните компетентни органи на двете юрисдикции.

Глава VII

Административни наказания и мерки

Член 28

Административни наказания и мерки

1.           Без да се засягат надзорните правомощия на компетентните органи по член 26 и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки в съответствие с националното законодателство оправомощават компетентните органи да налагат административни наказания и други административни мерки във връзка най-малко със следните нарушения:

а)      нарушение на забраната по член 6;

б)      манипулиране на информацията, която се предоставя в съответствие с член 24, параграф 1.

Държавите членки оправомощават компетентните органи да налагат административни наказания и мерки на кредитни институции и субекти от група, включително холдинги със смесена дейност и застрахователни или презастрахователни дружества.

Когато разпоредбите по първа алинея се прилагат по отношение на юридически лица, при нарушение държавите членки оправомощават компетентните органи да налагат, в рамките на предвиденото в националното законодателство, наказания на членове на управителния орган и на други лица, които по силата на националното законодателство носят отговорност за нарушението.

2.           Наложените за целите на параграф 1 административни наказания и мерки са ефективни, съответстващи и с възпиращ ефект.

3.           Ако държавите членки са избрали да предвидят наказателноправни санкции за нарушение на разпоредбите по параграф 1, те трябва да гарантират наличието на подходящи мерки, така че съответният компетентен орган да разполага с необходимите правомощия за осъществяване на връзка със съдебните органи в рамките на тяхната юрисдикция с оглед получаването на конкретна информация във връзка с наказателните разследвания или производства, предприети за предполагаемо нарушение на член 6 и манипулиране на информация, която се предоставя в съответствие с член 24, параграф 1, и предоставянето ѝ на други компетентни органи и ЕБО с цел да изпълни задължението си за сътрудничество с тях и ако е уместно — с ЕБО за целите на параграф 1.

За улесняване упражняването на своите наказателни правомощия  компетентните органи могат да си сътрудничат и с компетентните органи на други държави членки.

4.           Държавите членки оправомощават, в съответствие с националното законодателство, компетентните органи да прилагат поне следните административни наказания и други мерки при нарушенията по параграф 1:

а)      заповед, с която от лицето, носещо отговорност за нарушението, се изисква да преустанови неправомерното поведение и да се въздържа от повтарянето му;

б)      принудително възстановяване на придобитата печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен;

в)      публично предупреждение, в което се посочва отговорното лице и естеството на нарушението;

г)      оттегляне или временно прекратяване на разрешението;

д)      временна забрана на всяко физическо лице, за което се счита, че носи отговорност за нарушението, да заема управленска длъжност в субект по член 3;

е)      при повторни нарушения — постоянна забрана на всяко физическо лице, за което се счита, че носи отговорност за нарушението, да заема управленска длъжност в субект по член 3;

ж)     максимални административни имуществени наказания най-малко в трикратен размер на придобитата печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен;

з)       по отношение на физическо лице — максимална административно имуществено наказание в размер на най-малко 5 000 000 евро или — в държавите членки, чиято парична единица не е евро — на равностойността им в националната парична единица към датата на влизане в сила на настоящия регламент;

и)      по отношение на юридически лица — максимални административни имуществени наказания в размер на най-малко 10 % от общия годишен оборот на юридическото лице, определен според последните налични счетоводни отчети, одобрени от управителния орган; ако юридическото лице е дружество майка или дъщерно дружество на дружеството майка, което по силата на Директива 2013/34/ЕС трябва да изготвя консолидирани финансови отчети, приложимият общ годишен оборот е общият годишен оборот или съответният вид приход съгласно съответния счетоводен режим, определен според последните налични консолидирани отчети, одобрени от управителния орган на първостепенното дружество майка.

Държавите членки могат да предвидят за компетентните органи правомощия в допълнение към посочените в настоящия параграф, както и по-голям обхват и по-висок размер на имуществените наказания от посочения в същия параграф.

5.           До [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент] държавите членки уведомяват Комисията и EБO за разпоредбите във връзка с параграф 1. Те незабавно уведомяват Комисията и ЕБО за всяко тяхно последващо изменение.

Член 29

Упражняване на надзорните и наказателните правомощия

1.           Държавите членки гарантират, че при определяне на вида и размера на административните наказания и другите мерки компетентните органи взимат предвид всички съответни обстоятелства, включително по целесъобразност:

а)      тежестта и продължителността на нарушението;

б)      степента на отговорност на отговорното за нарушението лице;

в)      финансовата величина на отговорното за нарушението лице въз основа на показатели като общия оборот — при юридическо лице или годишния доход — при физическо лице;

г)      значимостта на придобитата печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, доколкото размерът им може да бъде определен;

д)      доколко отговорното за нарушението лице сътрудничи на компетентния орган, без да се засяга необходимостта това лице принудително да възстанови придобитата печалба или избегнатата загуба;

е)      предишни нарушения на отговорното за нарушението лице;

ж)     мерките, предприети от отговорното за нарушението лице за предотвратяване на повторно нарушение;

з)       евентуалните системни последици от нарушението.

Член 30

Сигнализиране за нарушения

1.           Компетентният орган създава ефективни механизми, които да позволяват сигнализиране на действителните или потенциалните нарушения по член 28, параграф 1.

2.           Механизмите по параграф 1 включват като минимално изискване:

а)      специфични процедури за получаване на съобщения за нарушения и тяхното проследяване, включително установяване на защитени комуникационни канали за такива съобщения;

б)      подходяща защита срещу репресивни мерки, дискриминация или други видове несправедливо отношение за работещите по силата на трудов договор лица, които съобщават за нарушение или са обвинени в такова;

в)      без да се засягат разпоредбите в националното право за разкриване на информация в контекста на разследване или последващо съдебно производство — защита, на всички процедурни етапи, на личните данни както на лицето, което съобщава за нарушение, така и на физическото лице, за което се твърди, че е извършило нарушението, включително защита по отношение на поверителността на самоличността.

3.           Държавите членки изискват от работодателите да разполагат с подходящи вътрешни процедури, чрез които служителите сигнализират за нарушения на член 28, параграф 1.

4.           Държавите членки могат, в съответствие с националното законодателство, да предвидят парични стимули за лицата, които предоставят информация за потенциални нарушения на настоящия регламент, когато тези лица не са предварително задължени по закон или договор да съобщават такава информация, и при условие че информацията е нова и води до налагането на административно наказание или мярка, или наказателноправна санкция за нарушение на настоящия регламент.

Член 31

Обмен на информация с ЕБО

1.           Компетентните органи ежегодно представят на ЕБО обобщена информация за всички административни мерки и наказания, наложени от тях в съответствие с член 28. ЕБО публикува тази информация в годишен доклад.

2.           Ако държавите членки са избрали да предвидят наказателноправни санкции за нарушение на разпоредбите по член 28, параграф 1, техните компетентни органи предоставят на ЕБО ежегодно в анонимизиран и обобщен вид информация за всички предприети наказателни разследвания и наложени наказателноправни санкции. ЕБО я публикува в годишен доклад.

3.           Когато компетентният орган оповестява административно наказание, глоба и друга мярка, както и наказателноправна санкция, той едновременно с това уведомява за тях нея ЕБО.

4.           ЕБО изготвя проекти на технически стандарти за изпълнение, с които определя процедурите и формулярите за обмена на информация по параграфи 1 и 2.

ЕБО ги представя на Комисията до [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 12 месеца след датата на публикуване на настоящия регламент].

В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 Комисията се оправомощава да приеме техническите стандарти за изпълнение, посочени в първа алинея.

Член 32

Публикуване на решенията

1.           При спазване на трета алинея компетентният орган публикува на уебсайта си всяко свое решение за налагане на административно наказание или друга мярка за нарушение на член 6, както и за посоченото в член 28, параграф 1 манипулиране на финансовото отчитане, незабавно след като уведоми лицето, за което се отнася решението.

Публикуваната в съответствие с първа алинея информация съдържа като минимум вида и естеството на нарушението и самоличността на лицето, за което се отнася решението.

Първа и втора алинея не се прилагат за решенията, с които се налагат мерки с отношение към разследване.

Ако след оценка на всеки отделен случай компетентен орган сметне, че публикуването на самоличността на юридическото лице, за което се отнася решението, или личните данни на физическо лице, ще бъде несъразмерно, или ако такова публикуване би накърнило текущо разследване или стабилността на финансовите пазари, той избира един от следните варианти:

а)      отлага публикуването на решението, докато основанията за отлагането престанат да са налице;

б)      публикува решението, без да съобщава имената на нарушителите, по начин, който е съобразен с националното законодателство, ако такова публикуване осигурява ефективна защита на личните данни, и по целесъобразност отлага публикуването на съответните данни за разумен период, когато очаква, че причините за публикуването с отсъствие на лични данни ще престанат да съществуват до изтичането на този период;

в)      не публикува решението, ако сметне, че публикуването в съответствие с букви а) или б) няма да бъде достатъчно, за да гарантира:

i)       че стабилността на финансовите пазари няма да бъде застрашена;

ii)      съразмерността на публикуването на такива решения спрямо мерките, за които се смята, че са от незначителен характер.

2.           Ако решението подлежи на обжалване пред съответните национални съдебни, административни или други органи, компетентният орган незабавно публикува на уебсайта си тази информация, както и всяка последваща информация за резултата от обжалването. Публикува се и всяко решение за отмяна на решение, което подлежи на обжалване.

3.           Компетентният орган осигурява всяко публикувано в съответствие с настоящия член решение да бъде достъпно на неговия уебсайт за срок от най-малко пет години след като е публикувано. Личните данни, съдържащи се в посочените решения, се съхраняват на уебсайта на компетентния орган само за срока, който е необходим съгласно приложимите правила за защита на данните.

Глава VIII

Доклади и преглед

Член 33

Доклади от ЕБО

ЕБО, в сътрудничество с Европейския орган за ценни книжа и пазари, изготвя следните доклади и ги представя на Комисията в рамките на [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 12 месеца от публикуването на настоящия регламент]:

а)           доклад за възможните ограничения за количествените показатели по член 9, параграф 2, букви а)—з) и видовете секюритизации, които от гледна точка на ЕБО не представляват заплаха за финансовата стабилност на същинската кредитна институция или за финансовата система на Съюза;

б)           доклад за това дали за целите на благоразумното управление от същинската кредитна институция на собствения риск към видовете деривати и финансови инструменти по член 11, параграф 1 следва да бъдат включени други;

в)           доклад за това дали за целите на хеджирането може да бъде разрешена продажбата на клиенти на финансови инструменти извън тези по член 12, параграф 1, както и за частта от капиталовите изисквания, над която по член 12, параграф 2, буква б) продажбата на деривати е забранена.

Член 34

Преглед

Комисията редовно наблюдава въздействието, което разпоредбите на настоящия регламент упражняват за постигането на целите по член 1 и върху стабилността на финансовата система на Съюза като цяло, като отчита тенденциите при пазарните структури и развитието и дейността на обхванатите от настоящия регламент субекти; в тази връзка тя прави всякакви целесъобразни предложения. Прегледът по-специално акцентира върху прилагането на праговете по член 3, прилагането и ефективността на забраната по член 6, обхвата на дейностите по член 8 и пригодността на количествените показатели по член 9. До 1 януари 2020 г. и редовно след това Комисията, след отчитане на становищата на компетентните органи, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ посочените по-горе въпроси, придружен, ако е уместно, от законодателно предложение.

Глава IХ

Заключителни разпоредби

Член 35

Упражняване на делегирани правомощия

1.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.           Делегирането на правомощия по член 6, параграф 6, член 8, параграф 3, член 10, параграф 5, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 15, параграф 2, член 16, втора алинея, член 23, параграф 4 и член 27, параграф 3 се предоставят на Комисията за неопределен период от време, считано от посочената в член 38 дата.

3.           Делегирането на правомощия по член 6, параграф 6, член 8, параграф 3, член 10, параграф 5, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 15, параграф 2, член 16, втора алинея, член 23, параграф 4 и член 27, параграф 3 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.           Делегиран акт, приет по силата на член 6, параграф 6, член 8, параграф 3, член 10, параграф 5, член 11, параграф 3, член 12, параграф 2, член 15, параграф 2, член 16, втора алинея, член 23, параграф 4 и член 27, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от 2 месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 36

Влизане в сила и дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от датата на влизане в сила, с изключение на член 6, който се прилага от [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 18 месеца след публикуването на настоящия регламент] и членове 13—18 и 20, които се прилагат от [точната дата се въвежда от Службата за публикации — тя е 36 месеца след публикуването на настоящия регламент].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                        За Съвета

Председател                                                Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цели

              1.5.    Мотиви за предложението/инициативата

              1.6.    Срок на действие и финансово въздействие

              1.7.    Предвидени методи на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

              3.2.    Очаквано въздействие върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното въздействие върху разходите

              3.2.2. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за административни разходи

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано въздействие върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.        Наименование на предложението/инициативата

Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС

1.2.        Съответни области на политика в структурата на УД/БД[43]

Вътрешен пазар — Финансови пазари

1.3.        Естество на предложението/инициативата

ý Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

1.4.        Цели

1.4.1.     Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Допринася за намаляване на рисковете за финансовата стабилност и възстановяване на доверието във финансовите пазари на инвеститорите и другите пазарни участници

1.4.2.     Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

В светлината на горепосочените общи цели регламентът е средство за предотвратяването на системния риск при големите, комплексни и взаимосвързани банки, както и на изпадането им във финансово затруднение или неплатежоспособност, като същевременно преследва следните цели:

· ограничаване на поемането на прекомерен риск в рамките на отделните кредитни институции;

· премахване на съществените конфликти на интереси между различните части на дадена кредитна институция;

· недопускане на неподходящо разпределяне на ресурсите и насърчаване на кредитирането на реалната икономика;

· осигуряване на лоялна конкуренция за всички институции на вътрешния пазар;

· намаляване на пораждащата системен риск взаимосвързаност във финансовия сектор;

· улесняване на ефикасното управление и текущ контрол на кредитните институции, както и на техния ефикасен надзор; и

· улесняване на организираното преобразуване и възстановяване на дадена група.

1.4.3.     Очаквани резултати и въздействие

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/ целевите групи.

намаляване на поемането на риск в рамките на отделните кредитни институции;

намаляване на конфликтите на интереси между различните части на дадена кредитна институция;

намаляване на неподходящото разпределяне на ресурсите и увеличаване на кредитирането на реалната икономика;

ограничаване на изкривяването на конкуренцията на вътрешния пазар;

намаляване на взаимосвързаността в рамките на финансовия сектор;

повишаване на ефикасността на управлението и текущия контрол на кредитните институции, както и на надзора върху тях;

повишаване на организираността на преобразуването и възстановяването при най-големите и най-комплексни банкови групи.

1.4.4.     Показатели за резултатите и за въздействието

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

Оценяването на предложението би могло да се основава на следните показатели:

· брой и размер на банките, подлежащи на изисквания за структурно обособяване;

· разпределяне на дейностите между субект, който приема депозити, и субект, който търгува с финансови инструменти;

· обем на сделките, спредове или ликвидност на съответните пазари;

· тенденции при пазарните дялове на банките, подлежащи на структурно обособяване;

· пазарна концентрация на дейностите, подлежащи на структурно обособяване;

· нови участници при дейностите, подлежащи на структурно обособяване;

· тенденции при рентабилността на банките, подлежащи на структурно обособяване;

· размер на имплицитните публични субсидии;

· размер на предимството по отношение на разходите за финансиране на системно значимите банки;

· размер на дейностите по търгуване с финансови инструменти и отпускане на кредити, извършвани от системно значимите банки.

1.5.        Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.     Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

От началото на финансовата криза Европейският съюз (ЕС) и неговите държави членки предприеха основно преосмисляне на регламентирането на финансовия сектор и неговия надзор.

В областта на банковото дело стремежът да се създаде по-сигурна, по-стабилна, прозрачна и отговорна финансова система в услуга на икономиката и обществото като цяло намери израз в предприетите от ЕС редица реформи за повишаване на устойчивостта на банките и за намаляване на въздействието на евентуални банкови фалити (вж. по-специално новите регламент и директива относно капиталовите изисквания (РКИ/ДКИ IV), както и предложението за директива относно възстановяването и преобразуването на банки).

Въпреки реформите обаче банковият сектор на ЕС, както и отделни банки, все още са големи в абсолютно и относително изражение. Най-крупните сред тях по-активно извършват и сложни търговски операции и трансгранична дейност посредством значителен брой правни субекти.

Това положение породи опасения, свързани с най-големите и най-комплексни финансови институции, и принуди няколко държави членки на ЕС, както и трети държави, да предприемат (при някои процесът все още е в ход) допълнителни стъпки — структурно реформиране на банковите си сектори. Международни институции като Г-20, Съветът за финансова стабилност, Банката за международни разплащания, Международният валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също подчертаха ролята на тези реформи, например за успешното преобразуване на проблемни банки, и призоваха за широкообхватен дебат на световно равнище за бизнес моделите на банките.

1.5.2.     Добавена стойност от намесата на ЕС

В контекста на тези тенденции действането на равнище ЕС е несъмнено обосновано. Националните реформи като цяло преследват едни и същи цели, но всяка от тях е своеобразна. Този факт не позволява решаване на проблема, тъй като банките от системно значение могат да прехвърлят дейността или седалището си от една държава членка в друга. Следователно най-ефективният отговор би бил на равнище ЕС. Необходимостта от единни правила е особено осезаема с оглед на банковия съюз, предназначен да улесни надзорните задължения на ЕНМ и преобразуването в рамките на ЕМП.

1.5.3.     Изводи от подобен опит в миналото

не се прилага

1.5.4.     Съгласуваност и евентуална синергия с други актове

ЕС започна редица реформи за повишаване на устойчивостта на банките и за намаляване на вероятността от изпадане в неплатежоспособност и въздействието на такава ситуация. Реформите съдържат мерки за: засилване на платежоспособността на банките (капиталовите изисквания и изискванията за ликвидност са част от пакета РКИ/ДКИ IV); засилване на вероятността за успешно преобразуване на банките (предложената директива относно възстановяването и преобразуването на банки); по-добро гарантиране на депозитите (преразглеждане на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите — ДСГД); подобряване на прозрачността и преодоляване на свързаните с дериватите рискове, както и подобряване на пазарната инфраструктура (Регламент за европейската пазарна инфраструктура (Регламент за европейската пазарна инфраструктура — РЕПИ) и свързаните с това промени в Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ). Освен това, с цел да се прекъсне самозахранващата се отрицателна спирала между рисковете при държавните ценни книжа и при банките, както и да се възстанови доверието в еврото и банковата система, Европейската комисия призова за напредване в осъществяването на банковия съюз, като се стъпи на приложими за всички банки в ЕС единни правила. Тук се включват Единният надзорен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преобразуване (ЕМП), които ще бъдат задължителни за членовете на еврозоната и отворени за доброволното участие на останалите държави членки.

Въпреки тази широкообхватна програма за реформи са необходими допълнителни мерки за намаляване на вероятността от изпадане в неплатежоспособност на банки от системно значение и на въздействието на такава ситуация. Подкрепата за такива мерки е всеобща, както личи от неотдавнашните изявления на лидерите и министрите на държавите от Г-20.

По отношение на въздействието от изпадането в неплатежоспособност върху публичните финанси, прилагането на Директивата относно възстановяването и преобразуването на банки ще проправи пътя за организирано преобразуване на обикновените банки в ЕС и по този начин значително ще го намали.  Предвид размера, комплексните и интегрирани счетоводни баланси и корпоративната структура на системно значимите банки упражняването на свързаните с преобразуването правомощия ще бъде сложно. В резултат на това, въпреки несъмнените ограничения върху една евентуална публична подкрепа, докато правомощията не бъдат прилагани изцяло и навсякъде, вероятността за нея остава. Следователно изглежда, че въздействието на изпадането в неплатежоспособност на голяма и комплексна банка ще бъде значително. Това може да обясни усещането на пазара за наличието на имплицитни субсидии и налага допълнителна яснота по отношение на потенциалните допълнителни структурни мерки. Структурните реформи ще увеличат арсенала, с който разполагат органите, за реагиране при изпадането на банкова група в затруднение. От своя страна, увеличеното доверие благодарение на организирано осъществените преобразувания ще подобри пазарната дисциплина и динамиката на банковите счетоводни баланси.  Структурните реформи също така ще повишат ефективността по отношение на банките от системно значение на новите правомощия по директивата относно възстановяването и преобразуването на банки, тъй като органите по преобразуване ще имат пред себе си отделни, обособени и по-прости счетоводни баланси. Това ще улесни текущия контрол и оценката на субектите в дадена банкова група и ще разшири възможностите пред органите по преобразуване. Допълнителните мерки по отношение на банките от системно значение ще са в съответствие с принципа за пропорционалност, на който се подчинява директивата.

1.6.        Срок на действие и финансово въздействие

ý Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

Влизането в сила и началото на прилагане са предвидени за 2015/2017 г. в съответствие със забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка от януари 2017 г. и потенциалните изисквания за обособяване, приложими от юли 2018 г.

1.7.        Предвидени методи на управление[44]

От бюджета за 2014 г.

¨ Пряко управление от Комисията

– ¨ чрез нейните служби, включително персонала ѝ в делегациите на Съюза;

– ¨ от изпълнителните агенции;

¨ Споделено управление с държавите членки

ý Непряко управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨ трети държави или определените от тях органи;

– ¨ международни организации и техните агенции (да се посочат);

– ¨ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

– ¨ органите по членове 208 и 209 от Финансовия регламент;

– ¨ публичноправни органи;

– ¨ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

– ¨ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

– ¨ лица, на които, в съответствие с дял V на ДЕС, е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС и които са посочени в съответния основен акт.

– Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

ЕБО е регулаторна агенция, действаща под надзора на Комисията.

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.        Правила за мониторинг и докладване

В предложението се предвижда Комисията периодично да извършва преглед на ефективността на предложените мерки.

2.2.        Система за управление и контрол

2.2.1.     Установени рискове

По отношение на ефективността и ефикасността, както и на правните и икономическите аспекти на усвояването на бюджетните кредити по предложението, не се очаква то да породи нови рискове, които понастоящем не са покрити от действащата рамка на ЕБО за вътрешен контрол.

2.2.2.     Информация относно създадената система за вътрешен контрол

не се прилага

2.2.3.     Прогноза за разходите и ползите от проверките и оценка на очакваното ниво на риска от грешки

не се прилага

2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), се прилагат по отношение на ЕБО без никакви ограничения за целите на борбата с измамите, корупцията и други незаконни дейности.

ЕБО се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания от страна на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и незабавно приема подходящи разпоредби за целия персонал на ЕБО.

В решенията относно финансирането, както и в споразуменията и произтичащите от тях инструменти за прилагане изрично се предвижда, че Сметната палата и OLAF могат да извършват при необходимост проверки на място на бенефициерите на финансирането, отпускано от ЕБО, и на служителите, отговарящи за разпределението му.

В членове 64 и 65 от Регламента за създаването на ЕБО са изложени разпоредбите за изпълнение и контрол на бюджета на ЕБО и приложимите финансови правила.

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.        Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

|| Многогод./едногод. ([45]) || от държави от ЕАСТ[46] || от държави кандидатки[47] || от трети държави || по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

1.a || 12.0302 Европейски банков орган (ЕБО) || МНОГОГОД || ДА || ДА || НЕ || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове

3.2.        Очаквано въздействие върху разходите

Настоящата законодателна инициатива ще има следното въздействие върху разходите:

· Двама нови временно наети служители на ЕБО, считано от януари 2016 г. — вж. в приложението за повече информация относно длъжността им и начина на изчисляване на свързаните с тях разходи (40 % от които ще бъдат финансирани от ЕС и 60 % от държавите членки).

· Новите задачи ще се извършват с наличните човешки ресурси в рамките на годишната бюджетна процедура за отпускане на средства, като се имат предвид бюджетните ограничения, които са приложими за всички органи на ЕС, както и в съответствие с финансовото програмиране за агенциите. По-специално, необходимите на агенцията ресурси за изпълнението на новите задачи ще бъдат съгласувани и съвместени с планирането на нуждите от човешки ресурси и финансовите средства за ЕБО, определени в неотдавнашното съобщение до Европейския парламент и до Съвета „Програмиране на човешките и финансовите ресурси за децентрализираните агенции за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013) 519).

3.2.1.     Обобщение на очакваното въздействие върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка || Номер || 1а Интелигентен и приобщаващ растеж — икономическо, социално и териториално сближаване

ГД: „Вътрешен пазар и услуги“ (MARKT) || || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || ||

12.0302 Европейски банков орган (ЕБО) || Поети задължения || (1) || 0,00 || 0,00 || 0,16 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,76

Плащания || (2) || 0,00 || 0,00 || 0,16 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,76

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми[48] || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред || || (3) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Вътрешен пазар и услуги“ || Поети задължения || = 1 + 1a + 3 || 0,00 || 0,00 || 0,16 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,76

Плащания || = 2+2a +3 || 0,00 || 0,00 || 0,16 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,76

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || || || || || || || ||

Плащания || (5) || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми || (6) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за функция 1.а от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || = 4+6 || 0,00 || 0,00 || 0,16 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,76

Плащания || = 5+6 || 0,00 || 0,00 || 0,16 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,15 || 0,76

Плащания || = 5+6 || || || || || || || ||

Функция от многогодишната финансова рамка || 5 || „Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване периода на въздействие (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ГД: ||

Ÿ Човешки ресурси || || || || || || || ||

Ÿ Други административни разходи || || || || || || || ||

ОБЩО ГД <….> || Бюджетни кредити || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за функция 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || || || || || || || ||

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година N[49] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване периода на въздействие (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по функции 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || || || || || || || ||

Плащания || || || || || || || ||

3.2.2.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– ý  Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване периода на въздействие (вж. точка 1.6) || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[50] || Среден разход за резултата || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи || Не || Разходи || Общ брой на резултатите || Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1[51] ... || || || || || || || || || || || || || || || ||

— Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

— Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

— Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинен сбор за конкретна цел № 1 || || || || || || || || || || || || || || || ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ №°2 … || || || || || || || || || || || || || || || ||

— Резултат || || || || || || || || || || || || || || || || || ||

Междинен сбор за конкретна цел № 2 || || || || || || || || || || || || || || || ||

ОБЩИ РАЗХОДИ || || || || || || || || || || || || || || || ||

3.2.3.     Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.  Обобщение

– ý  Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година N[52] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване периода на въздействие (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други административни разходи || || || || || || || ||

Междинен сбор за ФУКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Извън ФУНКЦИЯ 5[53] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други административни разходи || || || || || || || ||

Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || || || || || || || ||

Нуждите от бюджетни кредити за човешки ресурси ще бъдат покрити от бюджетните кредити на ГД, вече разпределени за управлението на действието и/или преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ý  Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

|| || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване периода на въздействие (вж. точка 1.6)

|| Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица) || ||

|| XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || || || || || || ||

|| XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || || ||

|| XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания) || || || || || || ||

|| 10 01 05 01 (Преки научни изследвания) || || || || || || ||

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време): ЕПРВ)[54] ||

|| XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) || || || || || || ||

|| XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите) || || || || || || ||

|| XX 01 04 yy[55] || — в централата || || || || || || ||

|| — в делегациите || || || || || || ||

|| XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания) || || || || || || ||

|| 10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки научни изследвания) || || || || || || ||

|| Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

|| ОБЩО || || || || || || ||

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства, и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица ||

Външен персонал ||

3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– ý  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

– Необходимите на ЕБО ресурси за изпълнението на новите задачи ще бъдат съгласувани и съвместени с МФР 2014—2020 г. и с планирането на нуждите от човешки ресурси и финансовите средства за ЕБО, определени в неотдавнашното съобщение до Европейския парламент и до Съвета „Програмиране на човешките и финансовите ресурси за децентрализираните агенции за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013) 519).

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

[...]

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използваИнструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[56].

Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

[...]

3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

– Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

|| 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || Общо

Държави членки || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00

3.3.        Очаквано въздействие върху приходите

– ¨  Предложението/инициативата няма финансово въздействие върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово въздействие:

¨         върху собствените ресурси

¨         върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Въздействие на предложението/инициативата[57]

2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г.

Статия ... || || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00 || 0,00

За разните целеви приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

[...]

Да се посочи методът за изчисляване на въздействието върху приходите.

Приложение относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС

Прогноза за ЕБО

Предложението на Комисията включва разпоредби, предвиждащи ЕБО да изготви четири делегирани акта и шест технически стандарта, които да осигурят съгласувано прилагане в ЕС на разпоредбите от строго техническо естество.

Комисията следва да приеме изготвените от ЕБО регулаторни технически стандарти за методиката за съгласувано измерване и прилагане на количествените показатели към изчисляването на прага, над който дейностите по търгуване на финансови инструменти следва да бъдат обособени. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти могат да бъдат прилагани от всички заинтересовани институции по начин, отговарящ на естеството, мащаба и степента на комплексност на самите тях и техните дейности. Освен това Комисията следва с изпълнителни актове да приеме изготвените от ЕБО технически стандарти за изпълнение за методиката за изчисляване на размера на дейността на кредитните институции и дружествата майки по търгуване с финансови инструменти, както и единен образец за оповестяване на размера и компонентите ѝ. Предвидената работа изисква двустранни и многостранни срещи със заинтересованите страни, анализ и оценка на вариантите и изготвяне на консултационната документация, обществени консултации със заинтересованите страни, създаване и ръководене на постоянни експертни групи, съставени от надзорните органи на държавите членки, създаване и ръководене на специални експертни групи, анализ на отговорите на проведените консултации, анализиране на разходите и ползите, както и съставяне на законодателния текст.

Предполага се, че регламентът ще влезе в сила в края на 2015 г. Следователно допълнителните ресурси за ЕБО ще бъдат необходими от 2016 г. За осъществяването на поставените задачи в дългосрочен план са необходими две длъжности за временно наети служители:

Делегирани актове на Комисията:

· Количествени показатели: степен, параметър на оборима презумция;

· Предоставяне на продукти за управление на риска (УР): праг, при чието надхвърляне продуктите за УР трябва да бъдат предоставени от институцията, която търгува с финансови инструменти;

· Правила за обособяване — големи експозиции:  допустими техники за ограничаване на кредитния риск;

· Териториален обхват: критерии за равностойност

Технически стандарти на Комисията

· Забрана за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка — методика за изчисляване на  дейностите по търгуване за целите на общия праг;

· Забрана за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка — единен образец за оповестяване на дейности по търгуване;

· Обособяване — количествени показатели: съгласувано измерване и прилагане.

· Описание на задълженията за докладване и влизане в сила

· Регистрация на регистри на трансакциите

· Органи, които имат достъп до данните от регистрите на трансакциите

Допускане за допълнителните ресурси:

· Приема се, че двете допълнителни длъжности се заемат от временно наети лица с функционална група и степен AD 7.

· Средните разходи за заплати на различните категории персонал са изчислени въз основа насоките на ГД „Бюджет“;

· Корективният коефициент на заплатите за Лондон е 1,344.

· Разчетните разходи за командировки са 10 000 EUR

· Разчетните разходи, свързани с набирането на персонал (пътни, хотел, медицински прегледи, настаняване и други надбавки, транспортни разходи и т.н.), са 12 700 EUR.

Методът на изчисляване на увеличението на необходимия бюджет за следващите три години е представен по-подробно в таблицата по-долу. Изчисляването отразява факта, че 40 % от разходите се поемат от бюджета на Съюза.

Вид разход || Изчисление || Размер (в хиляди)

2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || Общо

Разходи за персонал || || || || ||

11 Заплати и надбавки || = 2x132x1,344 || 355 || 355 || 355 || 1,064

12 Разходи за набиране на персонал || = 2x13 || 25 || || || 25

13 Разходи за командировки || = 2x10 || 20 || 20 || 20 || 60

Общо: Разходи за персонал || || 400 || 375 || 375 || 1,150

|| || || || ||

От които финансиране от Общността (40 %) || || 160 || 150 || 150 || 460

От които финансиране от държавите членки (60 %) || || 240 || 225 || 225 || 690

[1]               За мандата и списъка на членовете, вж. http://ec.europa.eu/internal_market/bank/docs/high-level_expert_group/mandate_en.pdf

[2]               Останалите препоръки на ЕГВР бяха: 2) обособяване на допълнителните дейности като евентуален задължителен елемент на плана за възстановяване и преобразуване; 3) използване на рекапитализацията чрез вътрешни източници като инструмент за преобразуване; 4) преразглеждане на капиталовите изисквания за търгуваните активи и кредитите, свързани с недвижимо имущество; 5) мерки за подобряване на управлението и контрола на банките за улесняване на надзора върху тях, както и за повишаване на пазарната дисциплина.

[3]               Европейски парламент (докладчик Маккарти, 2013 г.), Реформиране на банковия сектор в ЕС, 2013/2021 (INI)

[4]               Банките със системно значение обхващат не само т.нар. „твърде големи, за да фалират“, а и тези, които са „от твърде голямо значение, за да фалират“, „твърде взаимосвързани, за да фалират“ и „твърде комплексни, за да фалират“. Вж. също European Commission (2013b).

[5]               Директива xx/xxxx/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на директиви 77/91/ЕИО и 82/891/ЕО на Съвета и директиви 2001/27/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО и 2011/35/ЕО и на Регламент (EС) № 1093/2011 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L--ххх

[6]               COM(2012) 102 final, http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2012:0102:FIN:BG:PDF

[7]           Това определение е разработено от Съвета за финансова стабилност (СФС) в доклада от 27 октомври 2011 г. относно подобряването на надзора и регулирането на паралелната банкова система, http://www.financialstabilityboard.org/publications/r_111027a.pdf

[8]               P7_TA(2012)0427, http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P7-TA-2012-0427&language=BG

[9]               Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Банкиране в сянка — търсене на отговор на новите рискове във финансовия сектор“, COM(2013) 614 final, http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2013:0614:FIN:BG:PDF

[10]             Проведена през май-юни 2012 г. от ЕГВР консултация относно реформирането на структурата на банковия сектор на ЕС. http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2012/banking_sector_en.htm. ЕГВР получи 83 отговора, най-много — от банките и другите финансови институции, следвани от непрофесионалните клиенти и техните сдружения и най-малко — от корпоративните клиенти.

[11]             Консултация относно препоръките на ЕГВР за структурата на банковия сектор на ЕС, http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2012/hleg-banking_en.htm. От 89-те получени отговора почти половината бяха от банковия сектор.

[12]             Консултация на Комисията относно структурната реформа на банковия сектор, http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2013/banking-structural-reform/index_en.htm. Службите на Комисията получиха над 500 отговора — от банки и други финансови институции, корпоративни клиенти, инвеститори, публични органи, както и от сдружения на потребителите (11) и от отделни лица (439).

[13]             Създаден с приемането на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

[14]             Създаден с приемането на [ЕМП].

[15]             Това е използваният в Регламент (ЕС) № 1024/2013 праг за „значима институция“.

[16]             Вж. приложение 6 към оценката на въздействието.

[17]             Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1. Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, OВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 338.

[18]             Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г., ОВ L 284, 27.7.2009 г., стр. 1.

[19]             Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.

[20]             ОВ C ,  г., стр. .

[21]             ОВ C […], […] г., стр. […].

[22]             ОВ C […], […] г., стр. […].

[23]             Създаден с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

[24]             Създаден с [ЕМП].

[25]             Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

[26]             Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година

                относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010.

[27]             Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, OВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 338.

[28]             Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[29]             Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета, ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.

[30]             Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OB L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

[31]             Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година

относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, OB L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

[32]             Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО, ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19.

[33]          Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5.

[34]             Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за водене на регистри за инвестиционните посредници, отчитането на сделките, прозрачността на пазара, допускането на финансови инструменти за търгуване, както и за определените понятия за целите на посочената директива, ОВ L 241, 2.9.2006 г., стр. 1.

[35]             Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010, OВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1.

[36]             Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно европейските фондове за рисков капитал, ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1.

[37]          Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно европейски фондове за социално предприемачество, OB L 115, 25.4.2013 г., стр. 18.

[38]             Регламент (ЕС) № xxx/xxxx на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за дългосрочни инвестиции, ОВ L xx/xx.

[39]             Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), OB L 302, 17.11.2009 г., стр. 32.

[40]             Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5.

[41]             Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.

[42]             Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година

относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции

[43]             УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

[44]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[45]             Многогод.: многогодишни бюджетни кредити; едногод.: едногодишни бюджетни кредити

[46]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[47]             Държави кандидатки и ако е приложимо — държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[48]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

[49]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[50]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

[51]             Съгласно описанието в точка 1.4.2. „Конкретни цели…“

[52]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[53]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

[54]             ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт. ПНА = персонал, нает чрез агенция за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация).

[55]             Под тавана за външен персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[56]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение (за периода 2007—2013 г.).

[57]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.