9.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/19

—

като взе предвид членове 2 и 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2014 г., озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130/2),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 и 21 март 2014 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“ (1),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавен „Единен пазар за растеж и работни места: анализ на постигнатия напредък и на оставащите пречки в държавите членки — Принос към Годишния обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0785),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост (3),

—

като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно свързаните със заетостта и социалната сфера аспекти на стратегията „Европа 2020“ (O-000076/2014 — B8-0035/2014 и O-000077/2014 — B8-0036/2014),

—

като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че с интегрирания подход на стратегията „Европа 2020“ се подчертава принципът, че интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж не може да бъде постигнат без изпълнението на всичките пет водещи цели;

Б.

като има предвид, че въпреки интегрирания характер на стратегията „Европа 2020“, социалното въздействие на мерките за фискална консолидация и необходимостта от запазване на адекватно равнище на социални инвестиции като фактор за насърчаване на развитието и растежа не се отчитат в достатъчна степен в други области на политиката;

В.

като има предвид, че ЕС е далеч от постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта и намаляването на бедността;

Г.

като има предвид, че след като стратегията „Европа 2020“ беше въведена през 2010 г. равнището на безработицата продължи да нараства в някои държави членки, а равнището на безработицата в ЕС-28 достигна тревожно равнище от 10,1 % през 2014 г., с 24,6 милиона безработни в Европейския съюз и нарастващ също така брой на работещите, които са бедни; като има предвид, че дори по-лоши равнища са регистрирани в най-отдалечените региони, където средният процент на безработицата е 24 %, а средният процент на безработицата сред младите хора — 51 % (4);

Д.

като има предвид, че броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил от 2008 г. насам с 10 милиона, достигайки над 122,6 милиона, като засегнат е всеки четвърти гражданин; като има предвид, че разликите между отделните държави членки също се засилват; като има предвид, че средният процент на застрашените от бедност в ЕС е 24,8 %, докато съответната цифра за деца (на възраст до 18 години) възлиза на 28 %, и като има предвид, че тези цифри са се повишили от въвеждането на стратегията „Европа 2020“ през 2010 г. насам;

Е.

като има предвид, че при хората с увреждания нивото на бедност е със 70 % по-високо от средното, което отчасти се дължи на техния ограничен достъп до заетост;

Ж.

като има предвид, че е необходимо още 16 милиона граждани да бъдат назначени на работа, за да се постигне целта за заетост от 75 % през 2020 г.;

З.

като има предвид, че според последните прогнози на Комисията се очаква равнището на безработица в ЕС да намалее твърде незначително и да достигне 10,4 % през 2015 г.;

И.

като има предвид, че високите равнища на безработица в ЕС са свързани със свиването на неговата промишлена и производствена база;

Й.

като има предвид, че реформите трябва да продължат, за да може да се отговори на исканията на гражданите в областта на заетостта и в социалната сфера;

К.

като има предвид, че различията в равнищата на заетост между държавите членки и между регионите се увеличават, което води до поляризация в ЕС между централните части и периферията и следователно в дългосрочен план — до опасност от възникване на по-големи социални неравновесия;

Л.

като има предвид, че член 174 от ДФЕС гласи, че ЕС разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, включително в регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия;

M.

като има предвид, че за да преодолеят кризата, някои държави членки драстично намалиха своите публични финанси именно в момент, в който поради увеличаване на броя на безработните необходимостта от социална закрила нарасна; като има предвид, че националните бюджетни средства в областта на социалната сигурност бяха подложени на допълнителни изпитания, тъй като вноските намаляха вследствие на широкомащабни загуби на работни места и намаляване на възнагражденията, като по този начин европейският социален модел беше изправен пред сериозна заплаха;

Н.

като има предвид, че регионите, които са засегнати от сериозни неблагоприятни природни или демографски условия, често се характеризират с по-ниски равнища на заетост и по-големи трудности при достъпа до обществени услуги като образование или здравно обслужване;

O.

като има предвид, че равнищата на младежката безработица остават повод за нарастваща загриженост и са достигнали тревожното равнище от 23,3 % (средно за ЕС през 2013 г.), като повече от 40 % от младите хора са на временни договори, а близо 25 % работят на непълно работно време;

П.

като има предвид, че безработицата и младежката безработица са свързани също така с липсата на ефективни мерки за стимулиране на обществените инвестиции в областта на иновациите, научноизследователската и развойната дейност, професионалните квалификации и умения, които са двигатели на икономическия растеж и генерират икономии от мащаба;

Р.

като има предвид, че през февруари 2013 г. Комисията прие пакет от мерки за социални инвестиции;

С.

като има предвид, че в рамките на стратегията „Европа 2020“ до 13 държави членки бяха отправени специфични за всяка държава препоръки, насочени към поощряване на заетостта при жените;

Т.

като има предвид, че увеличаването на процента на заетост при жените в някои държави членки се дължи най-вече на нарастването на работата на непълно работно време; като има предвид, че при приравняване към пълно работно време само 53,5 % от работната сила от женски пол са заети в ЕС; като има предвид, че през 2012 г. равнището на заетост на непълно работно време при жените е било 32,9 % в сравнение с 8,4 % за мъжете;

У.

като има предвид, че Европейският социален фонд подкрепя усилията за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез действия за борба с безработицата, със специален акцент върху младите хора; като има предвид, че пакетът за инвестиции от 300 милиарда евро, обещан от Жан-Клод Юнкер, следва да бъде използван за постигане на целите на „Европа 2020“; като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на намаляването на бедността и създаването на качествени работни места;

Ф.

като има предвид, че в своите заключения от 27 юни 2014 г. Европейският съвет подчерта, че настоящото равнище на безработица в ЕС е неприемливо високо и поради това прие стратегическа програма със силно изразен акцент върху работните места, растежа и конкурентоспособността;

Х.

като има предвид, че въпреки че ЕС е на път да постигне целите си във връзка с ранното напускане на училище, все още съществуват големи различия между процента на преждевременно напусналите училище в държавите членки; като има предвид, че намаляването на процента на преждевременно напусналите училище ще повиши пригодността за заетост на младите хора;

Ц.

като има предвид, че неравенството в доходите се е увеличило, като през 2012 г. 20-те процента с най-високи доходи са получавали 5,1 пъти повече от 20-те процента с най-ниски доходи, което е друг показател за нарастващите социални различия в рамките на държавите членки и между тях; като има предвид, че такова увеличаване на неравенството създава риск от дестабилизиране на обществата в Европа и поради това към него трябва да се подходи чрез приемане на поощряващи растежа мерки в областта на трудовата заетост и достъпа до обществени знания и чрез създаване на качествени работни места;

Ч.

като има предвид, че специално внимание следва да се обърне на интегриране на принципа на равенство между половете и на политики, насочени към жените, с цел постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ за заетост и намаляване на бедността и преодоляване на трайните неравенства между жените и мъжете по отношение на безработицата и бедността;

Ш.

като има предвид, че демографските предизвикателства и застаряващото население ще продължат да оказват въздействие върху способността на държавите членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“;

Щ.

като има предвид, че Комисията посочва наличието на макроикономически дисбаланси и несъответствия във функционирането на пазарите на труда на държавите членки, по-специално по отношение на младежката безработица;

AA.

като има предвид, че увеличаването на икономическия растеж само по себе си не гарантира повече достойни работни места, намаляване на бедността или ограничаване на социалното неравенство, а че изпълнението на тези цели изисква да се изберат подходящи политики;

AB.

като има предвид, че макар социалните политики, политиките за заетостта, фискалните и икономическите политики в много голяма степен да са взаимосвързани, Комитетът за социална закрила, Комитетът по заетостта , Комитетът за икономическа политика и Икономическият и финансов комитет все още разглеждат тези въпроси в относителна изолация, като по този начин се възпрепятства създаването на интегрирана политика;

1.

Изразява съжаление, че акцентът на настоящите политики остава единствено върху икономическия растеж, без да се признава необходимостта от приобщаващ, основан на правата и устойчив подход; подчертава, че ползите от растежа трябва да се разпрострат върху цялото общество с оглед на неговата устойчивост;

2.

Изразява съжаление, че Годишните обзори на растежа и специфичните за всяка държава препоръки, приети до този момент като част от годишните цикли на Европейския семестър, не са в достатъчна степен приведени в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта, намаляването на бедността и образованието; изразява съжаление, че значението на системите за социална сигурност като ключови инструменти за стабилизиране на икономиката и обществото и за намаляване на бедността не е взето под внимание в достатъчна степен; призовава за по-решителни усилия за насочване и координиране на политиките на ЕС, за да се спомогне за укрепване на единния пазар с оглед на преодоляване на пречките пред неговото функциониране и оползотворяване на потенциала му за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за създаване на работни места; призовава Комисията да гарантира, че бъдещите специфични за всяка държава препоръки поставят като приоритет постигането на целите на „Европа 2020“;

3.

Отчита текущите действия във връзка с конференцията „Отвъд растежа“, пример за които са усилията на италианското председателство, и счита, че това следва да допринесе за прегледа на стратегията „Европа 2020“; припомня своята позиция, изразена в резолюцията от 8 юни 2011 г. относно „Отвъд БВП — Измерване на напредъка в свят на промени“ (5);

4.

Призовава за въвеждането на задължителен принцип в стратегията „Европа 2020“ за възприемане на добрия опит на политиките на държавите — членки на ЕС, по-специално във връзка с европейския пазар на труда; това означава прилагането на ефективно наблюдение и регистриране на моделите и методите на най-добрите практики в Европа, като вниманието е насочено върху намаляване на процента на безработица, особено сред младите хора; по този начин би могло да се постигне сравнително оценяване и класиране на значимите национални примери, така че всички държави членки да извлекат конкретни политически последици от тези констатации;

5.

Призовава държавите членки да прилагат по-амбициозен и конкретен подход при превръщането на целите на ЕС в техни собствени цели на национално равнище; по-специално, призовава целите, свързани със заетостта, намаляването на бедността и образованието, да бъдат разбити по възраст и пол, с цел да се улесни сравняването;

6.

Счита, че постигането на целите за реиндустриализация е от първостепенна важност за конкурентоспособността на ЕС, както и че даването на нов импулс за истинска европейска промишлена политика би могло да насърчи растежа и да създаде нови висококачествени работни места;

7.

Призовава за въвеждането на система на двойно образование, която да работи на национално или регионално равнище, в гъвкава форма, и за създаването на ефикасна служба по заетостта, тясно свързана с Европейската мрежа; призовава освен това за прилагането на истински концепции за учене през целия живот и измервания на пазара на труда с цел повишаване на нивото на квалификация на по-възрастните работници;

8.

Припомня значението на социалните партньори по отношение на политиките на пазара на труда и подчертава, че консултацията с тях следва да бъде неразделна част от процеса; в тази връзка призовава Съвета, Комисията и държавите членки да увеличат участието на социалните партньори, с цел да се гарантира успешното прилагане на стратегията „Европа 2020“;

9.

Призовава за създаването на платформа на социалните партньори с цел да се съчетаят интересите на работодателите и работниците;

10.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всяко повишаване на равнището на заетост е резултат от добавянето на качествени работни места в европейската икономика;

11.

Изразява съжаление относно факта, че повишаването на равнищата на заетост частично е резултат от несигурни форми на заетост, като например договори за „нула часове“, фиктивна самостоятелна заетост и недоброволно непълно работно време; изразява загриженост, че подобни работни места не осигуряват на работниците достойни условия на живот и адекватни трудови права;

12.

Подчертава, че качеството на работните места е от съществено значение, за да се включат повече хора на пазара на труда и да им се предостави възможност да работят по-дълго, и поради това е ключов фактор за постигане на целта за заетост на стратегията „Европа 2020“; ето защо счита, че е необходимо показателите за заетост да се съсредоточат не само върху броя на хората, намерили работа, но също и върху качеството на работата, с цел да се предостави цялостна картина на националните пазари на труда;

13.

Счита, че всички държави членки следва да представят национални си доклади за годишния напредък по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията, в допълнение, да представи годишен доклад за напредъка по отношение на изпълнението на „Европа 2020“ и на всички водещи цели;

14.

Приветства първото използване на набор от ключови показатели за заетостта и социални показатели в настоящия годишен цикъл; призовава за включването на допълнителни показатели, например равнище на детска бедност, достъп до здравни грижи и бездомност; призовава за допълнителен анализ на характеристиките на различните групи население на държавите членки, които живеят в бедност, за да се концентрират по-добре политическите усилия; призовава държавите членки и ЕС да използват набора от показатели като механизъм за ранно предупреждение с оглед разработване на подходящи политики;

15.

Призовава за ребалансиране, в рамките на стратегията, на финансовите и икономическите приоритети със силни социални приоритети, за да се гарантира, че се дава възможност за осъществяването на социални политики; подчертава, че заетостта и социалните съображения следва да бъдат поставени наравно с макроикономическите съображения в процедурата на Европейския семестър; освен това призовава за организирането на съвместни срещи между Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) за постигане на съгласувана позиция;

16.

Счита, че целта за създаване на качествена заетост и качествени работни места, а също и за ефективно използване на ресурсите, трябва да стане по-ефективна и видима във водещите инициативи на „Европа 2020“, по-специално в инициативите „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Съюз за иновации“, „Програма за цифрови технологии“, и „Индустриална политика“, наред с другото чрез включването на измерими показатели относно заетостта в съответния набор от показатели;

17.

Счита, че е важно също така през следващите години основните социални показатели и показателите за заетост, включени в набора от показатели, автоматично да разграничават мъжете и жените;

18.

Призовава Европейския съвет спешно да завърши реформата на Икономическия и паричен съюз (ИПС), по-специално чрез предварителната координация на бъдещите планове за важни икономически реформи, оценката на социалното въздействие и свързаните механизми за солидарност; призовава тази координация да бъде подкрепена с широкообхватна предварителна и последваща оценка на социалното въздействие и на въздействието върху половете;

19.

Припомня, че според Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд (Eurofound) цената на младите хора в ЕС , които не работят, не учат и не се обучават, (пропуснати доходи, загуби на данъчни приходи и увеличаване на разходите за социални плащания) е нараснала от 153 милиарда през 2011 г. на 162 милиарда през 2012 г. и че според Международната организация на труда (МОТ), за да се спомогне за разрешаването на проблема, свързан с младежката безработица в еврозоната, са необходими средства в размер общо 21 милиарда евро; следователно счита, че от страна на ЕС е необходимо засилено финансиране, за да се постигне целта на стратегията „Европа 2020“ за увеличаване на процента на заетостта на 75 %; подчертава, че полагането на по-големи първоначални усилия не означава нови средства и включва риск от концентриране на финансирането в началото, когато усвояването е по-слабо, и от изчерпването му при високо усвояване, което прави работата на бенефициентите по проектите на място по-трудна и непредвидима; освен това счита, че са необходими всеобхватни и точни насоки от страна на Комисията към държавите членки и техните публични служби по заетостта относно допустимостта на програмите им в рамките на инициативата за младежка заетост;

20.

Счита, че държавите членки трябва да откликват по-добре на нуждите на пазара на труда, по-специално като осигурят силни връзки между света на образованието и света на труда,

21.

Призовава Комисията да следи отблизо привеждане на Европейския социален фонд и на другите европейски структурни и инвестиционни фондове в съответствие с политическите приоритети на стратегията „Европа 2020“ с цел да се засили ролята им на финансови стълбове на стратегията;

22.

Подчертава, че прилагането на гаранцията за младежта трябва да се наблюдава , така че държавите членки да носят отговорност за това, за което са заявили готовност в препоръката за създаване на гаранция за младежта;

23.

Насърчава държавите членки, с оглед достигането на целите за 75 % заетост, да подобрят лидерските, управленските и предприемаческите умения сред младите хора, за да се даде възможност на новите и стартиращите предприятия да се възползват от нови пазари, да реализират своя потенциал за растеж, така че младите хора да могат да стават работодатели, а не само наети работници или служители;

24.

Приветства приемането на програми от няколко държави членки по инициативата за младежка заетост; подчертава, че сумата от 6 милиарда евро е недостатъчна, за да се разреши проблемът, свързан с безработицата сред младите хора в ЕС; поради това призовава Комисията да реши въпроса с финансирането след периода 2014—2015 г.;

25.

Приветства изявлението на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер относно всеобхватна инвестиционна програма за борба с безработицата; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите (в инфраструктура, научноизследователска и развойна дейност, „зелени“ работни места , иновации и доизграждането на цифровия вътрешен пазар), насочени към запазване и създаване на работни места в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и които не отчитат единствено приноса сам по себе си, но и вземат предвид реалните резултати от политиките; подчертава, че тези инвестиции, с оглед на дългосрочните ползи, могат да са насочени към инфраструктура за висококачествено формално и неформално образование, както и към премахването на пречките за подобряване на равенството на достъпа; насърчава свързването на тези инвестиции с конкретни цели в сферата на заетостта и намаляването на бедността, предвид това, че инвестициите в области, като например висококачествени публични услуги, също са важни за постигане на целите за приобщаващо общество;

26.

Призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на най-отдалечените региони, чиито неблагоприятни природни условия, включително тяхната отдалеченост, географската разпокъсаност, нестабилни икономики и природни ограничения, водят до нарастващо неравенство по отношение на достъпа до работни места, стажовете в предприятия и обучението за тяхното население; подчертава, че поради това тези региони се нуждаят от специфични подобрени механизми за изпълнение на инвестиционни програми, с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и отключване на потенциала им по отношение на икономическото и социалното развитие;

27.

Призовава държавите членки да насочат вниманието си към сектори с висок потенциал за растеж и създаване на работни места като „зеления“ сектор, „белия“ сектор и ИКТ;

28.

Препоръчва в контекста на нова инвестиционна програма, посветена на борбата срещу безработицата, да се насочи вниманието към борбата срещу младежката безработица, която понастоящем е един от най-сериозните проблеми в ЕС; за целта следва да се предназначат повече средства по програмата „Еразъм за млади предприемачи“, с цел да се подкрепи по-ефективно младежкото предприемачество и мобилността на младите хора като ефикасен начин за борба срещу младежката безработица, бедността и социалното изключване;

29.

Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да включат в рамките на „Европа 2020“ стълб, свързан с равенството между половете, така че да се измерва напредъкът в намаляването на различията между половете по отношение на заетостта и да се даде възможност политическите мерки в Годишния обзор на растежа да се отразяват в конкретните препоръки за всяка държава;

30.

Отново отправя своя призив за въвеждането на пакета за социални инвестиции, включително: съобщението относно „Социални инвестиции за растеж и сближаване“; препоръката „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“; работни документи на службите на Комисията относно „Доказателства за демографските и социалните тенденции“, „Активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда“, „Социалните услуги от общ интерес“, „Дългосрочни грижи в застаряващите общества“, „Преодоляване на бездомничеството в Европейския съюз“, „Инвестициите в здравеопазването“ и „Социални инвестиции чрез Европейския социален фонд“;

31.

Отбелязва, че сроковете и процедурите на Европейския семестър са претърпели развитие по начин, който не дава на Парламента официална роля в цикъла и съответно не му предоставя достатъчно време за провеждане на разисквания преди пролетното заседание на Европейския съвет;

32.

Призовава държавите членки да премахнат ненужните административни тежести и бюрократични формалности за самостоятелно заетите лица, микропредприятията и МСП, както и да улеснят условията за стартиращи предприятия;

33.

Подчертава, че е необходимо изместване на данъчната тежест от труда към други форми на устойчиво данъчно облагане, за да се насърчат растежът и създаването на работни места;

34.

Призовава държавите членки и Комисията да насърчават и подобряват механизмите за мобилност на работната сила, по-специално Европейския портал за професионална мобилност „EURES“ и обществените служби по заетостта, с цел да се насърчи заетостта и младежката заетост;

35.

Отбелязва, че целите на стратегията „Европа 2020“ все още не са постигнати и счита, че с оглед на постигането на тези цели, следва да бъдат приложени по-силни мерки с цел преодоляване на настоящото изоставане; призовава в тази връзка Комисията, като част от средносрочния преглед и като се има предвид, че Семестърът следва да съдейства за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, да открие процедура за обществена консултация за преразглеждането на Европейския семестър с цел подобряване на ефективността и легитимността му;

36.

Изразява съжаление по повод на факта, че в своите предварителни разисквания относно оценката на стратегията „Европа 2020“ на 20 и 21 март 2014 г. Европейският съвет не се произнесе по водещата цел за намаляване на бедността;

37.

Призовава Комисията да разработи стратегия, с която чрез интегрирани политики и подходящи социални инвестиции да подкрепи държавите членки в борбата им с бездомничеството;

38.

Подчертава, че увеличаването на неравенството, наблюдавано в ЕС и документирано с докладите на държавите по време на Семестъра, включва големи рискове за демокрацията; посочва предупрежденията от МВФ и МОТ, че по-нататъшното увеличаване на неравенствата в ЕС може да дестабилизира нашите общества; отново призовава за по-амбициозни цели и по-конкретни и обективни форми на измерване с оглед намаляване на неравенството, бедността и социалното изключване, както в рамките на държавите членки, така и между тях, особено в светлината на увеличаващите се социални различия в някои държави членки;

39.

Призовава държавите членки да предприемат спешни мерки за преобръщане на тенденцията на увеличаване на процента на изложените на риск от бедност и социално изключване, с цел постигане на основната цел на „Европа 2020“ — най-малко 20 милиона души да бъдат изведени от ситуацията на риск от бедност или социално изключване;

40.

Призовава държавите членки да гарантират достъпа до пазара на труда и подходяща социална сигурност за най-уязвимите членове на обществото;

41.

Призовава Комисията да предприеме нови конкретни мерки в областта на политиките за образование и иновации с цел засилване на взаимното допълване между растежа и борбата с неравенството;

42.

Призовава за определяне на междинна цел за намаляване на бедността сред децата при средносрочния преглед на „Европа 2020“;

43.

В тази връзка призовава при измерване на равнищата на бедност в държавите членки да се използват обективни показатели за бедност, за да може да се определят групите, които са изложени на риск от изключване;

44.

Припомня обаче, че показателят за бедност не предоставя преки доказателства за социално изключване, и поради това призовава за подобряване на измерването на усещането за социално изключване с цел постигане на по-добро разбиране на причините за социално изключване, както и кои групи са особено засегнати;

45.

Отчита отговорността на държавите членки за постигането на целите на „Европа 2020“ в съответствие с принципа на субсидиарност, с подкрепата на ЕС за техните действия; счита, че процесът има потенциал, чрез партньорски проверки и обмен на най-добри практики, да подпомогне държавите членки за извършване на необходимите структурни реформи, увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда и установяване на условия за предприятията да създават работни места; подчертава, обаче, значението на навременните действия от страна на държавите членки, тъй като бездействието ще има сериозни последици в целия ЕС; призовава за включването на националните парламенти и на местните и регионалните органи в разработването и изпълнението на националните програми за реформи, включително чрез механизми за многостепенно управление;

46.

Изразява съжаление по повод на факта, че приетата Многогодишна финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. с разпределени бюджетни средства на стойност 960 милиарда евро представлява първото по рода си нетно намаление на бюджета на ЕС; счита, че МФР не е достатъчна, за да подпомогне постигането на целите в областта на заетостта и социалните въпроси на стратегията „Европа 2020“; поради това счита, че средносрочният преглед на МФР е от изключително значение за промяна на стратегическата насоченост на разходите на ЕС към икономическо възстановяване и създаване на голям брой работни места;

47.

Припомня ролята на комисията по заетост и социални въпроси при наблюдението на ефективното изразходване на средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ), в т.ч. на предоставените 20 % за социално приобщаване, както и на начина, по-който държавите членки използват ефективно този инвестиционен ресурс за постигане на целите на „Европа 2020“;

48.

Подчертава, че е необходимо целите в областта на заетостта, намаляването на бедността и образованието да се наблюдават по-точно, както и да се представят по-своевременно сравними статистически данни; поради това призовава за получаване в реално време на данните за безработицата и показателите за „риск от бедност и социално изключване“, и по-специално на ниво NUTS 3, за да може да се прецени действителното положение на националните пазари на труда;

49.

Призовава Комисията да определи конкретна цел за младежката заетост и/или специфични интегрирани насоки относно младежката заетост по време на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

50.

Призовава за това стратегията „Европа 2020“ да включва системно, във всички етапи от процеса, съдържателни консултации с гражданското общество, в допълнение към социалните партньори; призовава Комисията да изготви насоки за тази процедура;

51.

Подчертава, че действителните консултации със заинтересовани страни от гражданското общество не само ще увеличат демократичната легитимност на процеса и възможностите реформите да са приемливи за гражданите и успешно осъществени, но и могат да засилят фактическата обосновка за оценка на реформите; счита, че за целта Годишната конвенция срещу бедността и социалното изключване следва да се съгласува по-тясно с Европейския семестър;

52.

Призовава Комисията да вземе предвид резултатите от текущата обществена консултация, преди да публикува конкретни предложения за средносрочния преглед на стратегията; настоява също така, че Парламентът трябва да бъде консултиран относно окончателните решения, преди приемането им;

53.

Призовава за силна амбиция за постигане на целите в областта на изменението на климата и енергийната устойчивост, тъй като те са неразделна част от интелигентния устойчив и приобщаващ растеж;

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на националните парламенти и на Европейския съвет.