9.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/5

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—

като взе предвид доклада, приет през юли 2014 г. от отворената работна група на ООН по въпросите на целите за устойчиво развитие,

—

като взе предвид доклада, приет на 8 август 2014 г. от междуправителствения експертен комитет на ООН относно финансирането на устойчивото развитие,

—

като взе предвид министерската декларация от Политическия форум на високо равнище за устойчиво развитие от юли 2014 г.,

—

като взе предвид доклада на ООН за 2014 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—

като взе предвид заключителния документ на срещата на високо равнище на Световното партньорство за ефективно сътрудничество в областта на развитието (GPEDC) в Мексико от април 2014 г.,

—

като взе предвид декларация и платформата за действие от Пекин, приети на Четвъртата световна конференция за жените през септември 1995 г., и последвалите я заключителни документи,

—

като взе предвид програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР), приета в Кайро през 1994 г., и последващото преразглеждане + 20,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Равенство между половете: таблица на напредъка. 2012 г.“, в който се оценява подобряването на аспектите на равенството между половете в осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—

като взе предвид резултатите от Конференцията на Обединените нации по околна среда и развитие през 1992 г. и доклада от последвалата я Конференция по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, от 20 до 22 юни 2012 г.,

—

като взе предвид доклада за човешкото развитие за 2014 г. на Програмата на ООН за развитие, озаглавен „Поддържане на човешкия напредък: намаляване на уязвимостта и изграждане на устойчивост“,

—

като взе предвид доклада от май 2013 г. на работната група на високо равнище от изтъкнати личности към ООН относно Програмата за развитие в периода след 2015 г.,

—

като взе предвид доклада от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие, преведена в Рио де Жанейро, Бразилия, в периода 20—22 юни 2012 г.,

—

като взе предвид доклада от юни 2012 г. на работната група на системата на ООН, отговаряща за Програмата на ООН за развитие в периода след 2015 г., до генералния секретар на ООН, озаглавен „Осъществяване на бъдещето, което искаме за всички“,

—

като взе предвид резолюцията, озаглавена „Изпълнение на поетия ангажимент: обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“, приета от Общото събрание на ООН на неговото пленарно заседание на високо равнище относно Целите на хилядолетието за развитие, в рамките на неговата шестдесет и пета сесия през 2010 г.,

—

като взе предвид Програмата за действие от Истанбул относно най-слабо развитите страни за десетилетието 2011—2020 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—

като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавен „Състояние на продоволствената несигурност в света“,

—

като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан през декември 2011 г.,

—

като взе предвид доклада на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), озаглавен „Отвъд междинния преглед — постигане на Целите на хилядолетието за развитие“, публикуван през януари 2010 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и правната рамка за правата на човека,

—

като взе предвид дейността на работната група на системата на ООН, отговаряща за Програмата на ООН за развитие в периода след 2015 г., оглавявана съвместно от Департамента по икономически и социални въпроси към ООН и ПРООН, с подкрепата на всички агенции на ООН и в консултация със съответните заинтересовани страни,

—

като има предвид глобалната стратегия и плана за действие по отношение на общественото здраве, иновациите и интелектуалната собственост на Световната здравна организация (СЗО) от 24 май 2008 г.,

—

като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта и Програмата за действие от Акра,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие,

—

като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие (1),

—

като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС, в който се предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM(2014)0263),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. — ръководство, озаглавено „Основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, за сътрудничеството на ЕС за развитие“ (SWD(2014)0152),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

—

като взе предвид обществените консултации, проведени от Комисията по подготовката на позицията на ЕС „Към рамка за развитие за периода след 2015 г.“ в периода 15 юни — 15 септември 2012 г.,

—

като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз, озаглавена „Европейският консенсус“ (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие“ (COM(2005)0134), и заключенията на 3166-ото заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (3),

—

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН (4),

—

като взе предвид своята позиция от 2 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на развитието (2015 г.) (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно Целите на хилядолетието за развитие — определяне на рамката след 2015 г. (6),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация на АКТБ и ЕС относно програмата за развитие за периода след 2015 г. от 20 юни 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 25 юни 2013 г. относно всеобхватната програма за периода след 2015 г.,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0037/2014),

A.

като има предвид, че през 2000 г. всички имащи отношение заинтересовани страни се събраха, за да определят ЦХР с оглед на постигането на конкретни цели по отношение на развитието и премахването на бедността до 2015 г.;

Б.

като има предвид, че с ЦХР беше повишена осведомеността относно премахването на бедността в световен мащаб като неотложно предизвикателство и приоритет за глобални действия; като има предвид, че степента на постигане на ЦХР е различна, като са налице видими положителни ефекти по отношение на намаляването на крайната бедност, на борбата срещу маларията и туберкулозата, на подобряването на достъпа до питейна вода и на намаляването на различията по отношение на записаните в начално училище деца; като има предвид, че при определянето на рамката за периода след 2015 г. трябва да се обърне надлежно внимание на някои проблемни аспекти на ЦХР;

В.

като има предвид, че оценките на напредъка при постигането на настоящите ЦХР показаха, че при новата рамка е от решаващо значение наличието на силна връзка между премахването на бедността, борбата с неравенствата и насърчаването на устойчивото развитие, както и на единен и всеобщ набор от цели, обвързани с диференцирани подходи;

Г.

като има предвид, че по прогнозни данни градското население ще нарасне от сегашните 3,6 милиарда души до над 6 милиарда души, а за най-големите градове се очаква да прераснат в мегаполиси с население от над 100 милиона души; като има предвид, че прекомерната урбанизация подкопава устойчивостта на развитието във всичките му измерения;

Д.

като има предвид, че на Международната конференция за населението и развитието в Кайро от 1994 г. бе издигнат призив за достъп до услуги в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, включително семейно планиране; припомня във връзка с това, че през 2013 г. около 289 000 жени са починали по време на бременността или раждането; припомня ЦХР 5 и необходимостта жените да имат достъп до ефективен метод за предпазване от забременяване и семейно планиране, за да може да се намали майчината смъртност с почти една трета;

Е.

като има предвид, че намаляването на бедността не е равномерно и неравенствата между държавите и в рамките на отделните държави, което е нараснало както в развитите, така и в развиващите се страни, представляват сериозен проблем пред развитието, особено в страни с ниски или средни доходи; като има предвид, че 1,5 милиарда души живеят в бедност с припокриващи се лишения в областта на здравеопазването, образованието и стандарта на живот, по-специално в засегнатите от конфликти и нестабилните държави;

Ж.

като има предвид, че съпроводените с насилие конфликти и хуманитарните кризи продължават да имат разрушителни последици за усилията за развитие; като има предвид, че жените са по-силно засегнати от военните конфликти и кризи;

З.

като има предвид, че все още са необходими допълнителни усилия за намаляване наполовина на процента на гладуващите хора, като 162 милиона малки деца са изложени на риск от недохранване; като има предвид, че скритият глад може да бъде определен като недостатък на микроелементи, който може да има необратимо въздействие в здравната и социално-икономическата сфера, свързано със спада в производителността на хората;

И.

като има предвид, че 2014 г. е международна година на семейното земеделие;

Й.

като има предвид, че в Декларацията за правото на развитие от 1986 г. се утвърждава развитието като основно право на човека; като има предвид, че с Декларацията се поема ангажимент за прилагане на подход, „основан на правата на човека“, който се характеризира с реализирането на всички права на човека (икономически, социални, културни, граждански и политически); като има предвид, че с Декларацията се поема също така ангажимент и за укрепване на международното сътрудничество;

К.

като има предвид, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната са заплаха за намаляването на бедността, като засилват съществуващите слабости, при положение че много от развиващите се страни все още зависят от селското стопанство и природните ресурси, обусловени от климата, и не разполагат с необходимия капацитет за управление на рисковете, свързани с климата; като има предвид, че съществува неотложна необходимост от намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб и постигане на по-справедливо и устойчиво ръководство и управление по отношение на природните ресурси;

Л.

като има предвид, че напредъкът в посока постигане на ЦХР, свързани със здравето, се дължи до голяма степен на инвестициите в изследователска и развойна дейност, направени преди години; като има предвид, че правата на интелектуална собственост не следва да пречат на достъпа до лекарства на достъпни цени;

M.

като има предвид, че достъпът до развитие в ранна детска възраст и до възможно най-качествено образование и обучение за всяко дете, млад човек или възрастен е основна предпоставка за прекъсването на порочния кръг на „наследствената“ бедност и неравенство;

Н.

като има предвид, че е постигнат слаб напредък по отношение на равенството между половете и овластяването на жените; като има предвид, че жените често са обект на дискриминация и насилие;

O.

като има предвид, че в световен мащаб жените и момичетата съставляват мнозинството от хората, които живеят в крайна бедност, и като има предвид, че равенството между половете и правата на жените са необходимо условие за успеха на рамката за световно развитие за периода след 2015 г.; като има предвид, че всеки ден около 800 жени умират вследствие на усложнения по време на бременността или при раждането; като има предвид, че на Международната конференция за населението и развитието в Кайро от 1994 г. беше отправен призив за всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, които могат да бъдат животоспасяващи;

П.

като има предвид, че жените представляват повече от половината от броя на мигрантите;

Р.

като има предвид, че Африка изнася значително повече капитал за света под формата на незаконни финансови потоци в сравнение с това, което получава като международна помощ и парични преводи;

С.

като има предвид, че с новата рамка за развитие се предоставя възможност да се осигури широкото участие на организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти;

Т.

като има предвид, че трябва да бъдат създавани повече нови и достойни работни места, за да се отговори на демографския растеж в световен мащаб; като има предвид, че частният сектор е основен генератор на работни места както в развитите, така и в развиващите се страни и поради това може да бъде основен партньор в борбата срещу бедността, когато са налице ясни механизми за отчетност и се спазват международните актове относно социалната закрила;

У.

като има предвид, че помощта продължава да изпълнява уникална по своя характер роля за намаляването на бедността и като решаващ фактор в развиващите се страни;

Ф.

като има предвид, че мобилизацията на вътрешните ресурси е важен елемент в борбата срещу бедността и неравенството;

Х.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са най-големите донори на помощ за развитие и поради това следва да продължат да бъдат движещата сила и в следващия етап на преговорите в рамките на ООН, като насърчават по-конкретно подхода, основан на правата на човека, въз основа на равнопоставеност, недискриминация, участие и приобщаване при разработването и прилагането на рамката;

Ц.

като има предвид, че в заключенията на Съвета от декември 2014 г. ще бъде определен съгласуван набор от принципи, както и основните насоки на стратегията за преговорите;

Ч.

като има предвид, че в член 208 от ДФЕС се постановява, че премахването на бедността е основната цел на политиката на ЕС за развитие и се предвижда съгласуваност на политиките за развитие;

1.

Подчертава, че условията в световен мащаб се промениха през последните години, като това включва и размествания в глобалното икономическо и политическо равновесие, и че макар някои страни с развиващи се и бързо развиващи се икономики да са постигнали съответния икономически растеж, те все още са изправени пред високи и нарастващи равнища на неравенство; счита, че е необходим нов подход, който да обхваща глобалното управление, със силен акцент върху съгласуваността на политиката за развитие и предоставянето на глобални обществени блага;

2.

Припомня, че макар да имат предимството да са недвусмислени, ЦХР не обърнаха внимание на лежащите в основата структурни фактори, водещи до бедност и неравенство; подчертава, че рамката за устойчиво развитие в световен мащаб за периода след 2015 г. следва да играе преобразуваща роля, като се обърне внимание на първопричините за бедността и неравенството и по този начин да се постигнат резултати в областите, където работата по настоящите ЦХР е останала недовършена;

3.

Подчертава, че с определените през 2000 г. ЦХР са постигнати много успехи в държавите със средни доходи и в развиващите се страни, но че напредъкът е неравномерен, както в рамките на отделните страни, така и когато се сравняват страните една с друга, поради което тези резултати трябва да бъдат правилно анализирани и да бъдат извлечени съответните поуки при разработването на световната рамка за развитие за периода след 2015 г.;

4.

Припомня, че макар ЦХР да доведоха до коренна промяна в живота на хората, ключови въпроси като нарушенията на правата на човека, неравенствата (включително неравенството между половете), въоръжените конфликти и тероризма, изменението на климата, продоволствената несигурност, липсата на права на собственост, липсата на поземлени права, миграцията, ограничения достъп до здравни услуги и образование, демографските промени, ограничените ресурси, загубата на биологично разнообразие, корупцията, данъчните измами и избягването на данъци, неустойчивия растеж, безработицата и финансовата и икономическа криза все още представляват изключително сложни и взаимосвързани предизвикателства за следващите десетилетия и пораждат необходимостта да се намерят нови пътища за развитие, които биха могли да доведат до приобщаващо и устойчиво развитие за всички;

5.

Подчертава, че екологичната устойчивост е първостепенно предизвикателство и евентуален неуспех в тази област вероятно ще постави под заплаха всички измерения на човешкото развитие; по-специално припомня, че влошаването на състоянието на околната среда представлява огромна пречка пред постигането на целта за премахване на крайната бедност и глада; припомня, например, че запазващите се неравенства и борби за оскъдни ресурси са сред основните движещи сили на конфликтите, глада, несигурността и насилието, които на свой ред са ключови фактори, възпрепятстващи човешкото развитие и усилията за постигане на устойчиво развитие;

6.

Подчертава, че с новата рамка следва да се реагира ефективно на тези предизвикателства и да се предприемат мерки по важни въпроси като зачитането на достойнството на всяко човешко същество, справедливостта, равенството, доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава, мира и сигурността, изменението на климата, намаляването на риска от бедствия и изграждането на устойчивост, запазването на биологичното разнообразие, приобщаващия и устойчив растеж, правата на собственост, поземлените права, здравната и социалната закрила, образованието, научните изследвания и иновациите, както и правата на жените, на децата, на младите хора и на малцинствата;

7.

Подчертава факта, че новата рамка за развитие трябва да бъде универсална по своя характер и да е приложима във всички държави, включително държавите — членки на ЕС, и поради това трябва да бъде подходяща и справедлива както за развитите, така и за развиващите се страни, като същевременно се отчитат различните национални обстоятелства, капацитет, политики и приоритети; подчертава, че новите отговорности и създадените тежести трябва да бъдат споделени поравно, но и справедливо от всички държави; призовава ЕС да посочи какви конкретни действия и ангажименти може да предложи, за да отговори във вътрешен и международен план на изискванията на принципа на универсалност;

8.

Подчертава, че взаимната отчетност и прозрачността на всички равнища следва да играят централна роля в новата рамка за развитие и че е важно националните правителства и другите заинтересовани страни, включително частният сектор, да носят отговорност за прилагането на рамката;

9.

Призовава ЕС активно да застане начело на процеса за определяне на единна, всеобхватна и интегрирана рамка за световно развитие за периода след 2015 г. и приветства консенсуса относно необходимостта с новата програма за глобално развитие да се укрепят средствата за изпълнение и да се поднови глобалното партньорство за устойчиво развитие;

10.

Призовава ЕС да играе активна роля в оформянето на ново световно партньорство, което ще мобилизира действия от страна на всички държави, включително такива с бързоразвиващи се икономики, както и на всички заинтересовани страни, включително частния сектор, организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти;

11.

Призовава ЕС да възприеме силна, последователна и единна позиция в предстоящите междуправителствени преговори, като се вземат под внимание приоритетите, подчертани в настоящата резолюция;

12.

Подкрепя заключенията на отворената работна група на ООН; въпреки това счита, че рамката, очертана в нейните заключения, би могла евентуално да бъде обобщена, като се запази балансът между премахването на бедността, борбата с неравенствата и трите измерения на устойчивото развитие, и това да не става за сметка на подхода, основан на правата, нито за сметка на по-амбициозните и новаторски цели;

13.

Подчертава, че новата глобална рамка следва да включва подходящата институционална архитектура, като се обърне внимание на основните цели за премахване на бедността, борба с неравенствата и насърчаването на устойчиво развитие, с ясни насоки за надзора на нейното изпълнение, и че тази структура следва също да отчита сложността и взаимозависимостта между различните части на бъдещата рамка;

14.

Счита, че последователността на политиката за устойчиво развитие е ключов инструмент за прилагане на рамката за периода след 2015 г.; за целта призовава ЕС да гарантира, че необходимите насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и за докладване превръщат последователността на политиката за развитие в реално съществуващ елемент на рамката;

15.

Подчертава, че универсалният характер на глобалната програма за развитие за периода след 2015 г. предполага по-амбициозни ангажименти за ЕС и неговите държави членки; подчертава, че новите цели за устойчиво развитие (ЦУР) в рамките на глобалната рамка ще трябва да бъдат отразени както във външната, така и във вътрешната политика на ЕС;

16.

Припомня, че премахването на бедността трябва да остане основен приоритет на глобалната програма за развитие за периода след 2015 г., като същевременно се обърне внимание на взаимосвързаните стълбове на икономическата, екологичната и социалната устойчивост и се укрепва глобалното партньорство;

17.

Подчертава, че премахването на бедността и борбата с неравенствата, заедно с устойчивото развитие, следва да бъде основната тема в световната рамка за развитие за периода след 2015 г.; подчертава необходимостта рамката да бъде ориентирана към хората и към решаване на проблема с липсата на правосъдие чрез прилагане на подход, основан на правата, който има за цел намаляване на неравенствата в рамките на отделните страни и между страните като един от ключовите приоритети на новата рамка;

18.

Счита, че неравенството възпрепятства развитието и усилията за намаляване на бедността; отново заявява, че премахването на бедността, равенството и устойчивото развитие са възможни единствено ако се обърне внимание на всички уязвими групи и ако се насърчава равен достъп, устойчиво използване на ресурсите и добро управление; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят ЦУР 10, предложени от отворената работна група на ООН, като самостоятелна цел в новата рамка;

19.

Подчертава, че е нужна цел за премахване на крайната бедност на равнището от 2 щатски долара на ден, за да може рамката действително да изиграе преобразуващата си роля;

20.

Подчертава факта, че в бъдещата рамка следва да се разглеждат многоизмерните аспекти на бедността и на неравенството, които надхвърлят липсата на доходи, като включват достойнството на човешките същества и всички техни измерения, включително социалните измерения; подчертава, че бедността не следва да бъде оценявана само според доходите, но също така и по отношение на показателите за благосъстояние, а не само на БВП;

21.

Препоръчва да се подкрепи изграждането на държавни структури чрез засилване на общата и/или специфичната за дадени сектори помощ, обвързана с критериите за добро управление;

22.

Също така подчертава, че в една до голяма степен глобализирана икономика възможностите на работещите за договаряне са намалели вследствие на либерализацията, което на свой ред застрашава прилагането на правата, посочени във Всеобщата декларация за правата на човека и Програмата за достойни условия на труд; съответно настоятелно призовава ЕС да разработи своята стратегия в областта на търговската политиката по такъв начин, че да се поддържат и защитават високи социални и екологични стандарти, като същевременно се възпират всякакви форми на социален и екологичен дъмпинг;

23.

Подчертава, че е налице важна взаимовръзка между доброто управление, растежа при устойчиво развитие и намаляването на социалните неравенства; подчертава значението на насърчаването на равните възможности и права, както и на социалния диалог; призовава за приемането на по-широко определение за бедност от това, което се основава само на БВП, обхващащо по-широки мерки за напредък и благосъстояние;

24.

Подчертава решаващото икономическо и социално значение на една силна, стабилна средна класа; подчертава необходимостта от включване на средната класа в по-голяма степен в политическия процес, като по този начин се насърчава приобщаващ растеж;

25.

Призовава за насърчаване на екологично устойчивото развитие във всички страни — както развитите, така и развиващите се, чрез устойчиво използване на възобновяеми природни ресурси и опазване на околната среда;

26.

Подчертава необходимостта от насърчаване на устойчивото развитие чрез балансиране на регионалното развитие, насърчаване на развитието на по-малките градове и предотвратяване на прекомерното разрастване на големите градове;

27.

Приветства включването на насърчаването на подход, основан на правата на човека и ориентиран към хората, сред целите за устойчиво развитие, предложени от отворената работна група на ООН; изразява обаче загриженост поради факта, че до момента не е възприет по-амбициозен подход, и подчертава, че подобен подход е от основно значение за справянето с първопричините за бедността, социалната изолация и неравенството;

28.

Подчертава универсалността, неделимостта и взаимозависимостта на всички човешки права на всички хора, без дискриминация на каквото и да било основание, като се започне от основното право на достойнство за всички човешки същества и се обърне особено внимание на правата на жените и момичетата, включително насърчаването на всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, както и защитата и зачитането на правата на мигрантите и на малцинствата, включително ЛГБТИ и хората, живеещи с ХИВ; подчертава значението на зачитането и на насърчаването на правата на хората с увреждания в новата рамка;

29.

Призовава ЕС да изтъкне колко е важно в програмата за периода след 2015 г. да бъде отдаден приоритет на приемането и прилагането на подходяща нормативна уредба, както и факта, че с политиките на национално и на местно равнище следва се да води борба срещу корупцията и безнаказаността, като се осигури достъп до съдебни институции, които са безпристрастни и независими и предлагат ефективни средства за правна защита в случай на нарушаване на правата на човека, по-специално на маргинализираните групи, както и закрилата на защитниците на правата на човека; подчертава, че рамката за световно развитие за периода след 2015 г. трябва да гарантира доброто управление, демокрацията и спазването на принципите на правовата държава;

30.

Призовава ЕС да се удвои усилията, насочени към това да се гарантира, в рамките на предстоящите междуправителствени преговори, че основаният на правата на човека подход и правото на развитие ще се превърнат в основни концепции на рамката за световно развитие за периода след 2015 г. и, следователно, че ключовите стълбове на основания на правата на човека подход — универсалността и неделимостта, недискриминацията и равенството, отчетността и спазването на принципите на правовата държава, участието и приобщаването, са включени в планирането, изпълнението и мониторинга на рамката за развитие за периода след 2015 г.; подчертава значението на запазването на ЦУР 16, предложени от отворената работна група на ООН, като самостоятелна цел в новата рамка;

31.

Счита, че рамката за световно развитие за периода след 2015 г. следва надлежно да отразява Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави и целите за укрепване на мира и за изграждане на държавност, договорени в Пусан; подчертава, че е необходимо в новата рамка да се обърне специално внимание на нестабилните държави; приветства обстоятелството, че насърчаването на мирни общества е сред един от приоритетите на ЕС и се превръща във важен елемент на новата рамка; също така счита, че е задължително да се участва в структурни, интензивни и дългосрочни партньорства, които имат за приоритет осъществяването на реформа в сектора за сигурност и утвърждаването на принципите на правовата държава и на демократични институции.

32.

Подчертава, че е необходимо в новата рамка да се разгледат основните фактори за конфликти и нестабилност; призовава европейските институции да въведат осигуряващи по-добра реакция процедури в следконфликтни ситуации и да приемат стратегия, позволяваща помощта за развитие да обслужва целите, свързани със сигурността, по възможно най-ефективен начин;

33.

Решително осъжда липсата на наказателно преследване и наказание в конфликтните райони, особено когато става въпрос за сексуално насилие, насочено към жени и момичета; подчертава необходимостта да се удвоят усилията за защита на цивилното население, засегнато от въоръжени конфликти, да се подобри достъпът до психологическа помощ, по-специално за жените и децата, и да се засили връзката между предоставяне на помощ, възстановяване и развитие в новата световна рамка;

34.

Признава важния принос на жените за предотвратяването на конфликти и усилията за укрепване на мира и във връзка с това призовава да се насърчава спазването на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, за да се гарантира участието на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на демокрация;

35.

Счита, че приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от изменението трябва да бъдат ефективно интегрирани в рамката за световно развитие за периода след 2015 г. като ключов въпрос, и то по видим и амбициозен начин; подкрепя широкия кръг от мерки за справяне с последиците от изменението на климата и за осигуряване на по-добро бъдеще за новото поколение, включително постепенното премахване на субсидиите, които са вредни за околната среда; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на устойчивата енергетика, тъй като това е от решаващо значение за смекчаването на последиците от изменението на климата;

36.

Подчертава, че този интеграционен процес не следва да води до отклоняването на официална помощ за развитие (ОПР) за политики в областта на климата, с които не се постига пряко намаляване на бедността;

37.

Счита, че много бедни общности вече са изправени пред последиците от изменението на климата, без да носят и най-малка отговорност за това; повтаря, че е необходимо спешно да се предприемат действия за намаляване на емисиите, като се обръща специално внимание на стратегии без въглеродни емисии; подчертава, че преминаването към енергийно ефективна икономика, основана на възобновяеми източници, може да бъде ползотворно от гледна точка на премахването на бедността; счита, че ЕС следва да подкрепя всеобщия достъп до основани на възобновяеми източници, надеждни и достъпни енергийни услуги;

38.

Приветства обстоятелството, че смекчаването на последиците от изменението на климата и устойчивото използване на природните ресурси са силно застъпени и интегрирани в заключителния документ на отворената работна група, включително опазването на океаните и моретата, както и опазването на биологичното разнообразие и на горите;

39.

Подчертава значението на това новата рамка да включва предоставянето на хуманитарна помощ, изграждането на капацитет, предприемането на превантивни и стимулиращи участието мерки на принципа „от долу нагоре“, за да може ефективно да се намали рискът от бедствия и да се засили устойчивостта; подчертава необходимостта от укрепване на международното подпомагане, координация и ресурси за реагиране приизвънредни ситуации, възстановяване и реконструкция в ситуации след бедствия;

40.

Признава важната роля на жените при постигането на устойчивост и поради това призовава за интегриране на равенството между половете в политиките в областта на околната среда и изменението на климата, за да се гарантира намаляването на неравенствата между половете, що се отнася до достъпа до и контрола на ресурсите за приспособяване към изменението на климата;

41.

Приветства факта, че продоволствената и хранителната сигурност се превръщат в приоритетна област за новата рамка за световно развитие и приветства включването като отделна цел на премахването на глада, постигането на продоволствена сигурност и подобряването на прехраната, както и насърчаването на устойчивото селско стопанство в изготвения от ОРГ заключителен документ; признава специфичните нужди на жените земеделски стопани, свързани с продоволствената сигурност, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на новата рамка;

42.

Подчертава значението на това да се обърне внимание на връзките с подобрената производителност на устойчивото селско стопанство и рибарство, водещо до намаляване на загубата и разхищението на храна, прозрачното управление на природните ресурси и приспособяването към изменението на климата;

43.

Подчертава, че сигурността на поземлената собственост за дребните производители, като се вземат предвид традиционните права на земеползване, насърчава местните икономики и увеличава продоволствената сигурност;

44.

Призовава за необходимостта да се излезе от границите на продоволствената сигурност и счита, че наличието на храна е основно човешко право, за да може да се постави ясна цел за „нулево равнище на глад“ и до 2025 г. да се сложи край на скандалното положение с глада; подчертава, че усилията за премахване на глада и недохранването, както и на явлението „скрит глад“, следва да бъдат специално насочени към децата и кърмещите жени;

45.

Акцентира, че е важно да се изпълняват ангажиментите по Рио+20 относно влошаването на качеството на земите във всички държави, както и насоките на ФАО относно правото на храна и относно правото на собственост върху земя; подчертава значението на доброто управление в световен мащаб за предотвратяване на заграбването на земя;

46.

Акцентира върху необходимостта да се укрепва доброто управление в поземления сектор и да се защити земята от непрекъснато нарастващия риск от заграбване от страна на стопански обединения;

47.

Посочва, че е важно да се разгледа въпросът за всеобщия достъп до безопасна питейна вода, канализация и интегрираното управление на водите; подчертава необходимостта от предприемане на действия за намаляване на използването на опасни химически вещества и за предотвратяване на замърсяването;

48.

Счита, че секторът на здравеопазването играе решаваща роля за икономическото и социалното развитие на обществата; поради тази причина призовава ЕС да се съсредоточи върху насърчаването на справедливо, всеобщо и устойчиво здравеопазване в новата глобална рамка, със специален акцент върху осигуряването на достъпно здравеопазване и грижи за децата и майките, което включва и амбициозната цел за премахване на предотвратимата смъртност на майки, на новородени и на деца, както и като се сложи край на епидемиите от СПИН, туберкулоза, малария и други заразни болести;

49.

Признава, че здравето е едно от правата на човека; подчертава значението на подобряването на всеобщия достъп до добри хигиенни условия и до висококачествено здравеопазване и здравно осигуряване, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве; призовава ЕС да постави специален акцент върху действията за предотвратяване на изолацията и дискриминацията на най-уязвимите групи по отношение на здравните системи;

50.

Подчертава огромното значение на това да се продължи работата по подобряване на достъпа до водоснабдяване, канализация и санитарно-хигиенни условия като хоризонтален въпрос, който засяга постигането на други цели в програмата за периода след 2015 г., включително здравеопазване, образование и равенство между половете:

51.

Подчертава, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни общества; настоятелно призовава достъпът до всички равнища на висококачествено образование да бъде отразен в новата рамка за световно развитие и в рамката също така да разглежда въпросът за достъпа до образование в извънредни и кризисни ситуации; подчертава необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие чрез пълното упражняване на гражданските и политическите права, както и от изграждане на общества, основани на знанието и иновативността;

52.

Настоятелно призовава Комисията да насърчава като приоритет премахването на неравенствата при достъпа до здравеопазване и образование в рамката за периода след 2015 г., както и да включи конкретни мерки, с които да се обхванат лицата в неблагоприятно положение и групите, изложени на риск от дискриминация;

53.

Приветства факта, че предоставянето на права на жените и на момичетата и значимостта на равенството между половете са признати като приоритети в изготвения от ОРГ заключителен документ, като се има предвид основната роля на жените в новата рамка за световно развитие; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят призива на ОРГ за определяне на самостоятелна цел за равенство между половете, като същевременно се гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички цели, както и да насърчават включването на амбициозни цели относно правата на жените и на момичетата и по-ефикасното изпълнение на тези цели;

54.

Отново посочва значението на премахването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета в новата рамка; подчертава важността на премахването на всякакво дискриминационно законодателство и практики; настоятелно призовава ЕС да определи преустановяването на всички форми на насилие като домашното насилие, трафика на хора, сексуалната експлоатация и сексуалния тормоз, както и на всички вредни практики, включително детските, ранните или принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени, като един от най-важните приоритети в областта на правата на човека съгласно новата световна рамка;

55.

Счита, че със световната програма за периода след 2015 г. следва да се предаде ясно послание относно участието на жените в процесите на вземане на решения;

56.

Подчертава значението на това навсякъде да се осигури равен достъп до заетост за жените и мъжете, както и еднакво заплащане за равностоен труд; признава необходимостта от гарантиране на правото на жените с деца да останат по същото време и наети на работа;

57.

Подчертава значението на подобряване на достъпа на момичета до всички равнища на образование и премахването на бариерите между половете по отношение на ученето;

58.

Подчертава, че е важно да се осигури всеобщ достъп до здравни услуги като семейно планиране, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с тях права;

59.

Изтъква необходимостта от установяване на ефективни специфични защитни мерки за жените мигранти и признава значението на правото на жените да мигрират и да се интегрират в нова култура;

60.

Подчертава, че приобщаващият и устойчив икономически растеж, съпътстван от създаване на достойни работни места и ефективно използване на ресурсите, с което се цели постигането на по-устойчив модел на потребление и производство, и смекчаване на последиците от изменението на климата, е от решаващо значение за успеха на рамката за периода след 2015 г.; счита, че определянето на качествени показатели ще бъде от решаващо значение за проследяването както на степента, в която напредъкът в областта на развитието е приобщаващ и устойчив, така и на степента, в която се отчитат потребностите на най-нуждаещите се и уязвими групи;

61.

Подчертава, че е от решаващо значение да се наблюдава степента, до която икономическото развитие включва най-нуждаещите се и уязвими групи и до която заплатите са в съответствие с увеличаването на производителността; припомня, че държавата носи отговорността за осигуряването на основните социални услуги на гражданите си, като по този начин се допринася за премахването на бедността; счита, че е от съществено значение в развиващите се страни да се определят национални минимални равнища на социална закрила и да се регламентира минималният размер на работната заплата;

62.

Призовава ЕС да насърчава развитието на благоприятна среда за предприемачеството, търговията, инвестициите и иновациите, която ще бъде от полза за намаляване на неравенствата и ще има за цел укрепването на социалната справедливост;

63.

Подчертава необходимостта от постепенно премахване на детския труд в новата рамка за световно развитие;

64.

Призовава за нова световна рамка, с която се създава по-справедлива и устойчива схема за търговия, основана на диалога, прозрачността и зачитането, която е насочена към постигането на повече справедливост в международната търговия; счита, че инициативата за справедлива търговия (Fair Trade) е пример за успешно партньорство с участието на много заинтересовани страни по света и на различни етапи по веригата на доставки, с което се осигурява достъп до пазара за производители в неравностойно положение, по-специално жени, гарантира се наличието на устойчиви средства за препитание, зачитат се трудовите стандарти, постепенно се премахва детският труд и се насърчават екологично устойчиви практики в селското стопанство и производствената дейност.

65.

Подчертава необходимостта новата световна рамка да насърчава една всеобща, прозрачна, основана на правила, отворена, недискриминационна и справедлива многостранна търговска система в рамките на СТО; призовава ЕС да преразгледа своята стратегия за политиките за устойчиво развитие, включително по отношение на справедливата търговия;

66.

Призовава за подкрепа за разработването на „зелени“ стимули, като например създаването на „зелени“ работни места;

67.

Подчертава, че е важно в новата световна рамка да се обърне внимание на младежката безработица;

68.

Подчертава, че частният сектор може да бъде ключова движеща сила за приобщаващ и устойчив растеж, като се вземат предвид основните принципи на развитието, като например правата на човека, трудовите права, корпоративната отговорност и механизми за прозрачност, социалният диалог и ангажиментите, свързани с околната среда; призовава ЕС да подкрепи изграждането на регулаторни системи, което би довело до намаляване на създаващата прекомерни тежести бюрокрация, насърчаване на доброто управление, борба с подкупите и корупцията и насърчаване на създаването на работни места; настоява за необходимостта от подобряване на корпоративната социална отговорност на многонационалните предприятия чрез обвързващи правни норми; при тези обстоятелства счита, че частният сектор трябва да бъде основна движеща сила на приобщаващия и устойчив икономически растеж;

69.

Призовава за прозрачни и справедливи правила за достъп до местните и международните пазари, като се предоставят равни възможности на всички участващи заинтересовани страни;

70.

Подчертава, че корпоративната социална отговорност (КСО) следва да бъде важен елемент на новата рамка;

71.

Призовава ЕС да гарантира, че всички потоци от помощи за частния сектор следват принципите за ефективност на развитието, както и че частният сектор в развиващите се страни си поставя за цел да изведе хората от бедността;

72.

Приветства препоръката на Съвета да се постави по-силен акцент върху подпомагането на МСП чрез създаването на благоприятна среда за собствениците на малки предприятия и чрез улесняване на достъпа до финансиране и обучение;

73.

Подкрепя по-специално по-нататъшното разработване на инициативата за социално предприемачество в областта на сътрудничеството за развитие; призовава да се създадат новаторски инструменти, с които да се подпомага по-доброто сътрудничество между малките и средните предприятия както в развитите, така и в развиващите се страни;

74.

Настоятелно призовава ЕС да отдаде приоритет на данъчната справедливост и на мобилизирането на вътрешни ресурси в програмата за периода след 2015 г., тъй като тя следва да играе важна роля за преобразяването на обществото, за премахването на бедността и за намаляването на неравенствата;

75.

Като отчита необходимостта в новата рамка от подход, основан на участието, с който следва да се цели ангажирането на участниците на всички равнища, подчертава решаващата роля, която организациите на гражданското общество, в това число организациите на жените — с оглед на централната роля на жените за световното развитие — играят като фактори за развитие и насърчаване на универсалността, на равенството, на приобщаващия характер, на отчетността и на прозрачността; подчертава значението на провеждането на диалог с организациите по места и улесняването на прякото участие на хората и общностите;

76.

Подчертава особената роля на организациите на гражданското общество за насърчаване на принципите на правовата държава, на правосъдието, на правата на човека и на демократичните принципи, по-специално в страните, където изграждането на държавни структури е в началния си етап и държавният и правителствен капацитет е ограничен;

77.

Подчертава значението на включването на местните власти и на националните парламенти в планирането на развитието, в процеса по изпълнение и по отношение на потоците от финансова помощ; подчертава, че това ще изисква наличието на истински процес на участие, проведен на ранен етап от фазата на развитие, и че с оглед на това трябва да бъде призната и засилена децентрализираната публична помощ;

78.

Настоятелно призовава държавите членки да изпълнят ангажимента си да отделят най-малко 0,7 % от брутния си национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР), включително най-малко 0,2 % за най-слабо развитите държави (НСРД) и за другите силно уязвими държави; призовава ЕС да предприеме съгласуван и всеобхватен международен подход към финансирането за периода след 2015 г.; изтъква отново необходимостта да се продължи работата в тясно сътрудничество с другите донори за разработването на още новаторски финансови механизми, като например данъка върху финансовите сделки;

79.

Подчертава колко е важно да се спазва принципът на ангажираност в контекста на развитието; подчертава необходимостта от засилване на политическия диалог между донорите и страните партньори;

80.

Припомня на Комисията и на държавите членки, че ОПР трябва да продължи да бъде в основата на европейската политика на сътрудничество за развитие, имаща за цел премахването на бедността;

81.

Призовава ЕС да извърши оценка на механизмите за смесено финансиране с цел да се гарантира, че те са прозрачни и подлежат на отчетност и безспорно оказват положително въздействие върху устойчивото развитие; призовава Комисията да публикува насоки, които се основават на хармонизирани стратегии за намаляване на бедността;

82.

Отново призовава като абсолютен приоритет при финансирането на развитието да се разглеждат борбата срещу с корупцията, изпирането на пари, данъчните измами и избягването на данъчно облагане, данъчните убежища, незаконното изтичане на капитали и вредните данъчни структури; припомня, че по приблизителни данни през последното десетилетие, вследствие на незаконни финансови потоци, развиващите се държави са загубили почти 6 трилиона щатски долара, което далеч надвишава размера на ОПР за този период, и поради това подчертава значението на увеличаването на прозрачността и на доброто управление в световен мащаб;

83.

Призовава ЕС да улесни публично-частните партньорства, където това е възможно, и да определи като приоритет включването на опита, експертните познания и системите за управление на частния сектор в партньорство с обществените ресурси;

84.

Призовава ЕС да продължи да подкрепя развиващите се страни в техните усилия за увеличаване на мобилизирането на вътрешни ресурси от публичния и частния сектор, както и да ги подпомага при въвеждането на точни, устойчиви и справедливи данъчни системи, което да доведе до намаляване на бедността и зависимостта от помощ;

85.

Подчертава, че наличието на достъпни и категоризирани надеждни данни е от решаващо значение за разработването на подходящи политики относно новата рамка и за поддържането на отчетност от страна на правителствата и на международната общност;

86.

Подчертава необходимостта от силни механизми за отчетност, за да се гарантира, че както развитите, така и развиващите се страни изпълняват своите ангажименти и се справят ефективно с предизвикателствата на бедността и устойчивостта, които ще се разглеждат в рамката за периода след 2015 г.; подчертава, че тази рамка трябва да бъде основана на обективни данни и да включва финансови цели и надеждни механизми за наблюдение и отчетност на всички равнища; припомня, че механизмите за наблюдение следва да включват процес на преразглеждане, основан на откритост и прозрачност;

87.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН и на председателя на отворената работна група относно целите на устойчивото развитие.