Съдържание

1.    ВЪВЕДЕНИЕ. 3

2.    КОНТЕКСТ. 3

3.    ПРОЦЕС НА ОЦЕНКА.. 5

4.    ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ И ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ОЦЕНКИТЕ. 6

4.1.     СП „Чисто небе“. 6

4.1.1.      Организация на съвместното предприятие и отношения със заинтересованите страни    6

4.1.2.      Изпълнение на научноизследователската програма. 7

4.2.     СП „Горивни клетки и водород“. 7

4.2.1.      Организация на съвместното предприятие и отношения със заинтересованите страни    8

4.2.2.      Изпълнение на научноизследователската програма. 8

4.3.     СП по Инициативата за иновативни лекарства. 8

4.3.1.      Организация на съвместното предприятие и отношения със заинтересованите страни    8

4.3.2.      Изпълнение на научноизследователската програма. 9

4.4.     SWOT АНАЛИЗ. 9

5.    ОТГОВОР НА КОМИСИЯТА НА ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОТ ГНЕ ДОКЛАДИ.. 11

5.1.     СП „Чисто небе“. 11

5.1.1.      Препоръки относно организацията и ефикасността. 11

5.1.2.      Препоръки относно напредъка и ефективността. 12

5.2.     СП „Горивни клетки и водород“. 13

5.2.1.      Препоръки относно организацията и ефикасността. 13

5.2.2.      Препоръки относно напредъка и ефективността. 14

5.3.     СП по Инициативата за иновативни лекарства. 15

5.3.1.      Препоръки относно организацията и ефикасността. 15

5.3.2.      Препоръки относно напредъка и ефективността. 16

6.    ЗАКЛЮЧЕНИЯ.. 18

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Втора междинна оценка на съвместните предприятия по съвместните технологични инициативи „ЧИСТО НЕБЕ“, „ГОРИВНИ КЛЕТКИ И ВОДОРОД“ и ИНИЦИАТИВАТА ЗА ИНОВАТИВНИ ЛЕКАРСТВА

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящия доклад се обобщават констатациите и основните препоръки, отправени от групите от независими експерти, които извършиха втората междинна оценка на следните съвместни технологични инициативи (СТИ): „Чисто небе“, „Горивни клетки и водород“ и Инициативата за иновативни лекарства. Освен това в него се представят забележките на Комисията и се подчертават областите, в които следва да се планират последващи действия. С този доклад Комисията изпълнява задълженията по член 11 от всеки съответен регламент на Съвета, с който се създават горепосочените съвместни технологични инициативи[1].

В приложенията се съдържа информация за трите групи от независими експерти (ГНЕ), които извършиха оценките, както и за SWOT анализа (силни и слаби страни, възможности и заплахи), проведен за всяка СТИ. Освен това в приложението е включен пълен списък с препоръките, отправени от ГНЕ. В пълния си вид отделните доклади са публикувани на уебсайтовете на съответните съвместни предприятия.

2. КОНТЕКСТ

В Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП) бе предложено да се създадат дългосрочни публично-частни партньорства — като СТИ — които да бъдат осъществени чрез съвместни предприятия (СП) в рамките на обхвата на член 171 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 187 от Договора за функционирането на Европейския съюз), и бяха определени специфични критерии за тяхното установяване. Бяха определени редица стратегически технологични области и бяха създадени публично-частни партньорства (ПЧП) между Европейската комисия и промишлеността. Настоящият доклад се съсредоточава върху следните ПЧП:

Съвместното предприятие „Чисто небе“ (СП ЧН) е ПЧП между Европейския съюз (представляван от Комисията) и въздухоплавателния сектор. Основната цел на предприятието е да се разработят екологични технологии и по този начин да се допринесе за постигане на целите на ACARE (Консултативен съвет за научни изследвания и иновации във въздухоплаването в Европа) за 2020 г.[2] за намаляване на емисиите и шума в сектора на въздушния транспорт в Европа за всички видове въздухоплавателни средства от търговското въздухоплаване.

В рамките на „Чисто небе“ промишлеността е представена от 12 водещи предприятия и към момента от 66 асоциирани членове. Освен членовете има и над 400 партньори, избрани чрез отворени покани за представяне на предложения, които работят по специфични задачи. Всички членове и партньори работят заедно в редица технологични области, които бяха обединени в шест интегрирани технологични демонстрационни системи (ИТДС) и програма за система за технологично оценяване с цел да се оценят резултатите от технологиите, разработени в рамките на „Чисто небе“.

Съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“ (СП ГКВ) е ПЧП между Европейския съюз (представляван от Комисията), промишлените сектори за горивни клетки и водород (представлявани от промишлената група за нови енергии — NEW-IG) и научноизследователската общност (представлявана от научноизследователската група N.ERGHY). Основната цел на предприятието е да се ускори въвеждането на технологиите за горивни клетки и водород на пазара, за да се използва техният потенциал като инструмент за постигане на нисковъглеродна енергийна система. Съвместното предприятие по Инициативата за иновативни лекарства (СП ИИЛ) е ПЧП между Европейския съюз (представляван от Комисията) и Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (ЕФФИА). Целите на предприятието са изграждане на среда на засилено сътрудничество за фармацевтични изследвания и технологично развитие (научноизследователска и развойна дейност — НИРД) в Европа и разработване на по-ефективни и по-безопасни лекарства, като същевременно се повишава конкурентоспособността на фармацевтичния сектор на ЕС.

СП „Чисто небе“ разполага с бюджет в размер на 1,6 млрд. евро с максимално участие на ЕС в размер на 800 млн. евро, от които най-малко 200 млн. евро са предвидени по покани за представяне на предложения. До септември 2013 г. бяха оценени резултатите от 14 покани за представяне на предложения и впоследствие бе подбран портфейл от проекти. Към момента на оценяването портфейлът от проекти съдържа 349 проекта, за които са сключени споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Понастоящем се оценяват резултатите от 15-та покана за представяне на предложения и се планира 16-та и последна покана да бъде пусната преди края на 2014 г.

СП „Горивни клетки и водород“ разполага с максимум 470 млн. евро, предоставени от ЕС за научноизследователски дейности. Досега бяха пуснати шест годишни покани за представяне на предложения, от които впоследствие бе подбран портфейл от проекти. По първите пет покани бяха разпределени приблизително 380 млн. евро между 131 проекта. По време на настоящата втора междинна оценка все още продължаваха преговорите по 71-те проекта, представени по поканата от 2013 г. за предложения, с общо прогнозно финансиране в размер на около 68 млн. евро.

Що се отнася до Инициативата за иновативни лекарства, в бюджета на 7РП е предвидено участие в размер на максимум 1 млрд. EUR. Досега бяха пуснати 10 покани за представяне на предложения и бе изготвен общ портфейл от проекти с приблизително 40 текущи проекта. Последната, 11-та покана бе пусната на 11 декември 2013 г.

В съответствие с изискванията на регламентите на Съвета за създаване на СП по СТИ през 2010 г. и 2011 г. бе проведен първи набор от междинни оценки. Вторият набор, който е предмет на настоящия доклад, бе приключен преди края на 2013 г. Отговорът на Комисията на докладите от първите междинни оценки бе включен в нейното съобщение относно партньорството[3].

3. ПРОЦЕСЪТ НА ОЦЕНЯВАНЕ

Вторите междинни оценки на трите съвместни предприятия бяха извършени паралелно. Координирането на оценките бе от особено голямо значение с оглед на прехода от 7РП към „Хоризонт 2020“ заедно с текущия процес за продължаване на тези инициативи.

Целите на настоящата оценка бяха да се оцени ефективността, ефикасността и качеството на операциите както от гледна точка на техните оперативни органи, така и по отношение на техните дейности.

За тази цел Комисията покани редица независими експерти, които да изготвят доклад въз основа на преглед на резултатите и събеседвания с подбрани заинтересовани страни във всяка технологична област. С оглед да се улесни оценяването по хоризонтални и общи въпроси в състава и на трите групи от независими експерти (ГНЕ) бе включен един общ експерт.

След първоначалните срещи в Брюксел през март 2013 г. оценките отнеха средно пет месеца. Те бяха осъществени чрез комбинация от дистанционно свършена работа, конферентни разговори, редица срещи и събеседвания с широк кръг от заинтересовани страни. По отношение на „Горивни клетки и водород“ бе осъществено и уеб-базирано проучване сред координаторите на проекти. За „Чисто небе“ бяха извършени няколко посещения на място на дружествата и съоръженията в рамките на подбрани ИТДС, за да се оцени стратегията и свършената работа по подготовката на демонстрационните системи.

В допълнение към това бяха анализирани вътрешни документи и достъпна онлайн информация, включително набор от документи относно политиката на ЕС.

Докладите на ГНЕ бяха публикувани през юли 2013 г. (за „Горивни клетки и водород“), август 2013 г. (за Инициативата за иновативни лекарства) и октомври 2013 г. (за „Чисто небе“). Настоящият втори етап от междинни оценки по целесъобразност подкрепяше законодателния процес за създаване на следващото поколение СП по СТИ.

4. ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ И ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ОЦЕНКИТЕ

Общото заключение от докладите на ГНЕ е, че съвместните предприятия успешно са постигнали своите цели, че те отговарят на предизвикателствата пред „Хоризонт 2020“ и че следва да бъдат продължени.

Вторите междинни оценки показват, че съществуващите съвместни предприятия успешно доказаха жизнеспособността на концепцията за ПЧП за научни изследвания в стратегически технологични области. Те показаха ефективността си при постигането на основните цели и са в състояние да засилят ролята на Европа в НИРД в областта на въздухоплаването, фармацевтичния сектор и сектора на горивните клетки и водородните технологии.

С оглед на перспективите експертите считат, че някои аспекти могат да бъдат подобрени и съответно отправиха редица препоръки за отстраняване или намаляване на установените слабости в настоящите дейности на всяко от съвместните предприятия, както и за подобряване на тяхната ефективност, ефикасност и качество.

4.1. СП „Чисто небе“

ГНЕ заключи, че проведените в рамките на „Чисто небе“[4] научни изследвания са с високо качество. Вече са въведени в действие или са изпитани редица демонстрационни системи. В много случаи предварителните оценки на екологичните ползи потвърждават способността за постигане на целите до края на програмата.

4.1.1. Организация на съвместното предприятие и отношения със заинтересованите страни

Що се отнася до организацията и ефективността при използването на ресурсите, в доклада се посочва, че общото управление е ефикасно от гледна точка на управлението на програмата и осъществяването на покани и проекти. ГНЕ се увери, че в рамките на „Чисто небе“ е установен ефективен диалог между промишлеността, включително малките и средните предприятия (МСП), и изследователските и академичните общности по отношение на обща стратегическа програма и че тази програма е била осъществена успешно. ГНЕ обаче счита, че съществуващите връзки със SESAR[5] и ACARE[6] следва да се разширят и че „Чисто небе“ следва да има по-добра представа относно въздушните превозвачи, доставчиците на аеронавигационно обслужване (ANSP) и други заинтересовани страни.

По отношение на управлението на изпълнителната служба ГНЕ заключи, че могат да се постигнат още подобрения за намаляване на бюрокрацията, повишаване на организационната ефикасност и подобряване на вътрешните и външните комуникации. Независимо от това бе отчетен значителен напредък по ускоряване на процесите и постигане на повишена оперативна ефикасност. В доклада се отправя препоръка за някои промени, за да се повиши още повече ефикасността на изпълнителната служба. Освен това с оглед на факта, че понастоящем СП „Чисто небе“ вече е добре установено, трябва да се подобри балансът на уменията по управлението на проекти.

4.1.2. Изпълнение на научноизследователската програма

Що се отнася до техническия напредък, в доклада се посочва, че въпреки първоначалното забавяне поради бавния му старт „Чисто небе“ показва задоволителен напредък в постигането на заложените цели и е налице ясно, открито и недискриминационно отношение към широка общност от заинтересовани страни. По-специално се доказа ефективността на стратегията (т.е. методи, процеси и инструменти), която бе използвана за пускане и управление на поканите за представяне на предложения, за подбор на най-добрите предложения, насърчаване на участието на МСП и за повишаване на процента на новите участници в съвместното предприятие и в отговор на поканите за представяне на предложения.

Техническото развитие на демонстрационните системи също напредва задоволително. Следва да се отбележи, че до края на „Чисто небе“ демонстрационните програми ще осигурят доказателства за интегрирането на няколко технологии в практиката и ще бъдат демонстрирани потенциалните ползи в съответната оперативна среда.

4.2. СП „Горивни клетки и водород“

Що се отнася до „Горивни клетки и водород“[7], обвързването на дългосрочния ангажимент на ЕС с осигуряваното чрез инструмента стабилно финансиране позволи на съвместното предприятие да спечели доверието на промишлеността и да подпомогне сектора за запълване на празнината между научните изследвания и внедряването.

4.2.1. Организация на съвместното предприятие и отношения със заинтересованите страни

ГНЕ отчита, че управлението на проекта е ефикасно и се одобрява от участниците; независимо от това бе отправена препоръка за намаляване на административните разходи. Структурата на управление на ГКВ се счита за подходяща, но могат да се осъществят подобрения, по-специално на равнището на вземане на решения и сътрудничеството с държавите членки. И накрая, ГНЕ също така препоръча съвместното предприятие да осъществи подобрения в областта на комуникациите.

4.2.2. Изпълнение на научноизследователската програма

Що се отнася до технологичния напредък, в оценката се констатира, че разработките в резултат на проведените научни изследвания в областта на горивните клетки и водорода са гарантирали подобрения на пазара (например чрез намаляване на разходите и подобряване на резултатите и жизнения цикъл на компонентите). В доклада се подчертава, че демонстрационните проекти, по-специално в сектора на транспорта, са увеличили знанията и доверието. Въпреки че качеството на свършената работа се счита за сравнимо с постигнатото по останалата част от 7РП, въздействието върху политиката (ключов елемент за успеха на технологиите за горивните клетки и водорода) се счита за ограничено, най-вероятно поради ранния етап на научноизследователските дейности (завършени са само няколко проекта). Независимо от това експертите отправиха препоръка за преглед на механизмите и връзките между научните изследвания и политиката и за подобряване на комуникацията със службите на Комисията, отговорни за разработването на политиката. Освен това експертите препоръчаха достъпът до ресурсите за финансиране да бъде улеснен, за да се създадат условия за необходимите широкомащабни демонстрации, които се изискват за навлизането на тези технологии на пазара. Същевременно следва да се предвиди възможност и за дейности за авангардни научноизследователски постижения.

4.3. СП по Инициативата за иновативни лекарства

Според ГНЕ Инициативата за иновативни лекарства[8] успешно демонстрира своята ефективност за повишаване на привлекателността на Европа за НИРД в областта на фармацевтиката, за обединяване на ресурсите и стимулиране на по-силно ангажиране и участие на различни заинтересовани страни, както и стимулиране на нови технологии и методики с цел ускоряване на разработването на лекарства. По-специално в оценката се посочва високото качество и отличните научни постижения по проектите.

4.3.1. Организация на съвместното предприятие и отношения със заинтересованите страни

В процеса на оценяване на ефикасността на Инициативата за иновативни лекарства ГНЕ анализира ключовите показатели за ефективност (КПЕ), структурата и процесите на управление, комуникационните стратегии и усвояването на финансовите средства. Едно от основните заключения бе, че КПЕ следва да се доразвият, за да измерват и отразяват по-добре общите цели на Инициативата за иновативни лекарства. Също така е необходимо в рамките на дългосрочната стратегия да се оценява по-добре общото въздействие на ИИЛ върху биофармацевтичната промишленост, системата на здравеопазването и европейската икономика.

Освен това в доклада се посочва, че комуникационната стратегия трябва да бъде доразвита, за да се достигне до различни групи с целенасочено послание. Така ще се преодолее недостатъчната осведоменост за ИИЛ сред специфични групи от научноизследователската общност.

Въпреки че ГНЕ отчете значителен напредък във функционирането на изпълнителната служба, все още има потенциал за подобрения по редица организационни и кадрови аспекти.

4.3.2. Изпълнение на научноизследователската програма

По отношение на изпълнението на научноизследователските и развойните дейности ГНЕ отбеляза, че все още са налице погрешни схващания по въпроси, свързани с интелектуалната собственост, въпреки че има съществени различия между отделните заинтересовани страни във възприемането за проблема. ГНЕ оцени високо положените усилия за проучване на нов механизъм на финансиране — например чрез поканите за представяне на предложения за използване на нови научни възможности (ENSO), резултатите от които надхвърлиха очакванията.

4.4. SWOT АНАЛИЗ

Експертите от ГНЕ извършиха SWOT анализи на съвместните предприятия по СТИ, за да поставят оценката в по-широкообхватен контекст и да подпомогнат изготвянето на заключения. От отделните силни и слаби страни, възможности и заплахи бяха установени редица общи характеристики, по-специално във връзка със силните и слабите страни. Този анализ е надежден, тъй като той изрично обхваща три от петте съвместни предприятия по СТИ, създадени съгласно 7РП. Докладът на Комисията относно втория етап от междинни оценки на другите две съвместни предприятия по СТИ под отговорността на ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“[9] вече е публикуван и заключенията са в съответствие с тези, представени в настоящия документ.

Като цяло силните страни на настоящите СП по СТИ потвърждават, че ПЧП представляват успешен модел за сътрудничество с цел преодоляване на неконкурентни предизвикателства в специфични технологии. СТИ са надежден инструмент за постигане на съгласие относно стратегически научноизследователски програми и потенциално по-ефикасно усвояване на бюджета за научни изследвания. Друга силна страна е възможността за създаване и поддържане на стабилни общности в промишлеността, научноизследователските организации и академичните кръгове чрез разширяване на мрежата от участващи заинтересовани страни, като се създава критична маса от експертни знания, за да се преодолеят най-сложните проблеми и да се постигнат висококачествени научни резултати. Мобилизирането на ресурсите и нарастването на синергиите също се доказаха като актив.

В рамките на „Чисто небе“ бе въведена ефективна структура на управление и инициативно участие на консултативните органи; „Горивни клетки и водород“ и Инициативата за иновативни лекарства следва да обърнат по-голямо внимание на тези аспекти.

Що се отнася до слабите страни, в анализа бе подчертано, че балансът между научния и административния персонал в изпълнителните служби на съвместните предприятия може още да се подобри. Това обаче трябва да се обмисли в рамките на по-широкия контекст на концепцията за съвместните предприятия по СТИ: по своя замисъл това са малки органи, които трябва да осигурят пълна гама услуги в подкрепа на научноизследователските и демонстрационните дейности. Това оказва въздействие върху възможността за подобряване на баланса между административните и научните задачи и вътрешните промени в баланса на уменията на персонала.

Във връзка с това предложените от Комисията регламенти на Съвета[10] включват мерки, с които да се помогне на съвместните предприятия да рационализират някои административни задачи и да се възползват допълнително от общите услуги, предлагани на цялата група от органи, които изпълняват „Хоризонт 2020“.

Освен това ГНЕ коментираха по-слабото участие на някои категории заинтересовани страни (а именно МСП и дружества от ЕФФИА) и мерките, които да се предприемат с цел да се разшири обхватът на инициативите. Координацията понастоящем с регионални, национални и международни инициативи и политики се счита за ограничена и следва да се подобри. Тези забележки във връзка с участието и координацията на различни равнища на намеса и политики се отнасят специално до СТИ, но наблюдението на подобренията е в правомощията на Комисията.

Наборът от КПЕ, установен по целесъобразност във всяко СП по СТИ, бе счетен за недостатъчно развит, като по този начин се ограничава възможността да се демонстрират както по-широкообхватното социално-икономическо и екологично въздействие, така и постиженията по целите на програмно равнище. Последният фактор може по-специално да представлява заплаха за политическата подкрепа за съвместните предприятия по СТИ.

И накрая, като обща заплаха бе установена възможността основните заинтересовани страни да започнат да възприемат по отрицателен начин съвместните предприятия по СТИ.

5. ОТГОВОР НА КОМИСИЯТА НА ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОТ ГНЕ ДОКЛАДИ

Комисията приветства заключенията на ГНЕ, че съвместното предприятие представлява подходяща структура за осъществяване на научни изследвания и демонстрации в специфични важни сектори и че този формат следва да продължи да се използва. Комисията е поела ангажимент да изпълни отправените към нея препоръки и да работи заедно с други заинтересовани страни и органи по отправените към тях препоръки. Като цяло Комисията е съгласна с оценките и заключенията на ГНЕ и с повечето от специфичните препоръки. Вече бяха предприети действия по голяма част от препоръките в предложенията на Комисията за съвместните предприятия по СТИ в рамките на „Хоризонт 2020“.

5.1. СП „Чисто небе“

Комисията отбелязва заключението на ГНЕ, че въпреки бавния старт „Чисто небе“ е ускорило своите дейности и понастоящем функционира на пълни обороти. Въпреки че не всички забавяния са компенсирани напълно, планираното ще бъде изпълнено изцяло. Комисията е съгласна с позицията на ГНЕ и е уверена, че „Чисто небе“ ще успее да постигне своите цели.

5.1.1. Препоръки относно организацията и ефикасността 5.1.1.1. Целесъобразност на вътрешните правила и финансирането на съвместното предприятие

Като цяло Комисията приема мнението на ГНЕ, че процесът на вземане на решения следва да се ускори, но същевременно подчертава, че процесът на рационализиране следва да се извърши в рамките на правилата за участие и Финансовия регламент, така че да се осъществява постоянен контрол и да се създадат условия за пълна прозрачност относно използването на публични средства.

5.1.1.2. Ефикасност на организацията и процедурите на изпълнителната служба, включително на мониторинга

Комисията е съгласна, че разширяването на съвместните предприятия представлява възможност за рационализиране на начина, по който те използват административни и технически ресурси. При все това е важно да се отбележи, че този процес на рационализиране следва да се разглежда и осъществява в по-широкия контекст на изпълнението на „Хоризонт 2020“, съгласно която СП представляват средства за постигане на определените от законодателя цели.

5.1.1.3. Ефикасност на комуникациите

Комисията е съгласна, че комуникациите следва да се превърнат в основен канал на вътрешните и външните синергии на съвместното предприятие. Тя изразява своята решимост да подкрепя постигането на тази цел. От съществено значение е да се засилят ефективните комуникационни дейности, които следва да се насочат към широката общественост, представителите на различни сектори, вземащите решения лица и международните общности. Комисията е съгласна с ГНЕ, че досега са постигнати много добри резултати и че настоящото положение представлява важна отправна точка за по-нататъшни подобрения в областта на комуникациите. Освен това Комисията е съгласна, че връзките между Съвместното предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR) и „Чисто небе“ следва да се засилят и изразява готовност да работи с двете съвместни предприятия за подобряване на комуникациите и засилване на синергиите и допълняемостта.

Освен Комисията се ангажира да работи в тясно сътрудничество с „Чисто небе“ и всички заинтересовани страни, включително с членовете на групата на представителите на членуващите държави, за да се повиши глобалната осведоменост за „Чисто небе 2“ и неговата видимост.

5.1.1.4. Качество на поканите за представяне на предложения

ГНЕ отчита, че процедурата и осъществяването на поканите за представяне на предложения са ефективни и съответстват на ролята на партньорите в техническата програма на „Чисто небе“. Комисията е съгласна, че този подход следва да продължи и че процесът във връзка с поканите следва да остане важен фактор, който допринася за постигане на специфичните цели на дори още по-амбициозното „Чисто небе 2“. ГНЕ счита, че следва да се полагат допълнителни усилия за систематичен преглед на техническото съдържание на поканите и Комисията има готовност да допринесе за постигането на тази цел.

5.1.2. Препоръки относно напредъка и ефективността 5.1.2.1. Общ напредък и ефективност

Комисията е съгласна със заключението на ГНЕ, че „Чисто небе 2“ следва да се превърне в координатор на общоевропейска програма за иновации в сектора на въздухоплаването въз основа на демонстрационни системи. За постигане на целите в областта на околната среда и конкурентоспособността е необходимо да се възползваме от успешното изпълнение на „Чисто небе“ по 7РП. Комисията подчертава, че тези цели в областта на околната среда и напредъкът по постигането им трябва да бъдат съгласувани с други инициативи, които подкрепят нейната политика в областта на околната среда.

Комисията отбелязва, че съгласно доклада на ГНЕ стратегията и подготовката за последния етап на демонстрационните системи, включително летателните изпитания, са били образцови. Същевременно ГНЕ изтъкна необходимостта от по-интензивна взаимосвързаност между целите на „Чисто небе“ и общите цели на въздухоплавателния сектор, изложени в рамките на европейската технологична платформа ACARE. Комисията споделя позицията на ГНЕ и ще проучи възможността да се доразвие методика за оценяване на напредъка към целите на ACARE.

5.1.2.2. Посещения на място

ГНЕ отчита, че благодарение на посещенията на място е придобита непосредствена представа за постигнатия напредък от „Чисто небе“ и за изпълнението на специфичните цели чрез получените резултати. Комисията приема позицията на ГНЕ и препоръката да се гарантира, че във връзка с бъдещите оценки се предвижда възможността за посещения на място.

5.1.2.3. Система за технологично оценяване и нужди на политиката

Комисията отбелязва настоящия обхват на системата за технологично оценяване само за целите на технологичните оценки. Комисията би приветствала развитие на инструментите на системата за технологично оценяване в посока на разширяване на нейния обхват.

5.2. СП „Горивни клетки и водород“ 5.2.1. Препоръки относно организацията и ефикасността 5.2.1.1.  Управление и ангажиране на заинтересованите страни

Комисията е съгласна, че процедурите за вземане на решения следва да бъдат колкото се може по-бързи, но подчертава, че при организирането и подготовката на заседанията на управителния съвет (УС) следва да се гарантират подходящи крайни срокове. Следва да се отбележи, че гласът на Комисията в УС е неделим и че следва да се осигури достатъчно време, за да може тя да проведе своята процедура за консултации между службите, така че да се постигне съгласие между всички засегнати служби. Сегашните крайни срокове за предоставяне на документи за заседанията на управителния съвет и за отговор при писмени процедури отговарят на тези нужди.

В качеството си на член на управителния съвет ЕС ще осъществява контрол за правилното разпределяне на ресурсите, постоянния ангажимент на членовете и ефикасното прилагане на процедурите. Правомощията на изпълнителния директор са ограничени по въпроси, по които Комисията има право на вето (главно въпроси, свързани с изразходването на публични средства), така че решенията по тях следва да се вземат от УС. Комисията подкрепя предложението за засилване на ролята на групата на представителите на членуващите държави и подобряване на обмена на информация с нея.

5.2.1.2. Административна структура и управление

Предложеният от Комисията регламент относно СП „Горивни клетки и водород 2“ включва възможност за споделяне на набор от административни функции. Предвид автономния характер на съвместното предприятие няма да е възможно обаче Комисията пак да поеме предишните си функции, както предлага ГНЕ. Комисията има готовност да проучи възможни варианти за осъществяване на контрол за изразходваните от промишлеността средства, когато това е съвместимо с общия подход на опростяване, заложен в „Хоризонт 2020“.

5.2.2. Препоръки относно напредъка и ефективността

По отношение на финансирането Комисията е съгласна с предложените мерки. В новото предложение за регламент относно СП „Горивни клетки и водород 2“ се предвижда, че СП ще има достъп до гаранционния фонд, което означава, че участието на МСП ще бъде улеснено.

Що се отнася до работните програми, ще бъдат положени допълнителни усилия за подобряване на синергиите и взаимодействията с други подходящи области. Вече бяха предприети действия за максимално съгласуване на работните програми във връзка както с първите покани по „Хоризонт 2020“, така и с дейностите по Европейската инициатива за екологосъобразни превозни средства.

Комисията има готовност да проучи как да се рационализират взаимодействията между СП и нейните служби, които отговарят за определяне на политиката, за да се гарантира, че дейностите на СП са по- тясно обвързани с областите на политика. Тя също така ще гарантира, че научните доказателства последователно се вземат предвид в политиката в областта на транспорта и енергетиката.

Схемата „ERA-NET“[11] и Съвместната програма за горивни клетки и водород на Европейското сдружение за енергийни научни изследвания (EERA) могат да се считат за подходящи инструменти за координиране и интегриране на националните и регионалните дейности в тази област и те могат да бъдат ефективни партньори на съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“.

Комисията ще проучи възможността за включване на инфраструктури за водород в новата Национална стратегическа референтна рамка (НСРР) за структурните фондове.

5.3. СП по Инициативата за иновативни лекарства 5.3.1. Препоръки относно организацията и ефикасността 5.3.1.1. Организационна структура и механизми за финансиране Комисията приема препоръките на ГНЕ за допълнителни подобрения на организационната структура на изпълнителната служба на Инициативата за иновативни лекарства, за да се гарантира подходящ баланс между административния и научния персонал. Освен това в рамките на ИИЛ следва да се установят евентуални пропуски в уменията или компетенциите в службата, за да се внесат подобрения. ГНЕ препоръчва в рамките на Инициативата за иновативни лекарства да се проучи дали някои административни и хоризонтални функции могат да бъдат споделени с други съвместни предприятия предвид факта, че този подход вече бе възприет в предложението на Комисията за втората инициатива за иновативни лекарства. Комисията подкрепя препоръката да продължи да планира и разработва нови механизми за финансиране, за да гарантира устойчивостта на настоящите и бъдещите проекти, когато това е целесъобразно и е в съответствие с правилата на „Хоризонт 2020“. 5.3.1.2. Управление и ангажиране на заинтересованите страни от сферата на промишлеността

ГНЕ насърчи Комисията да се възползва от възможността за кръстосано сравняване, за да определи области с най-добри практики за оперативните функции на групата на представителите на членуващите държави и научния комитет в съвместните предприятия. Комисията приветства тази препоръка и насърчава споделянето на добри практики, по-специално по въпроси във връзка с управлението и ролята на консултативните органи.

ГНЕ също така отбеляза, че за проекти по ИИЛ би било от полза участието на средни по размер фармацевтични дружества, които са твърде големи, за да бъдат МСП, но не са и членове на ЕФФИА. Беше предложено СП да намери начин да привлече такива дружества в бъдещи проекти. Комисията подкрепя това виждане и разгледа този въпрос в своето предложение за втората инициатива за иновативни лекарства в рамките на „Хоризонт 2020“. Това включва отварянето на партньорството за дружества, различни от членовете на ЕФФИА и МСП, като изрично се включат средни предприятия.

Комисията отбелязва предложението на ГНЕ да се използва възможността за включване на участия в натура от участници извън ЕС като част от общото участие в натура. Тя също така отбелязва, че на ЕФФИА е било препоръчано да изпълни това предложение, за да се стимулира по-широкообхватно ангажиране на промишлеността в Инициативата за иновативни лекарства.

5.3.1.3. Комуникационна стратегия и повишаване на осведомеността

Комисията е съгласна, че управителният съвет на СП по Инициативата за иновативни лекарства следва да положи всички възможни усилия, за да завърши и приложи наскоро разработената комуникационна стратегия, която ще бъде свързана с визията на ИИЛ и дългосрочната ѝ политическа рамка. Стратегията ще спомогне за демонстриране на значението на Инициативата за иновативни лекарства пред заинтересованите страни и други лица и впоследствие ще привлече по-голямо участие и повече инвестиции.

Комисията отчита съгласието на ЕФФИА за по-нататъшно развитие на целенасочени комуникации с широк кръг от заинтересовани страни, включително широката общественост, пациентски организации и регулаторни органи. От съществено значение е ударението да се пренасочи от влаганите ресурси и процесите към резултатите и въздействията с оглед да се демонстрира важността на работата по Инициативата за иновативни лекарства. Освен това по този начин ще се увеличи допълнително видимостта на ИИЛ, ще се подобри имиджът на съвместното предприятие и ще се спечели обществена подкрепа.

ГНЕ препоръча да се привлекат членовете на групата на представителите на членуващите държави, които да действат като посланици на ИИЛ в своите държави, за да се увеличи подкрепата и участието по бъдещи покани за представяне на предложения.

Управителният съвет вече предприе действия, като поиска във всяка държава да бъдат определени и назначени „научни посланици“ на ИИЛ. Те следва да бъдат ключови изследователи на високо равнище, които участват в проекти по ИИЛ или които разполагат със задълбочени знания относно научните дейности на тази инициатива. Тяхната роля ще бъде да повишават осведомеността и да съобщават за постиженията на национално и регионално равнище. Беше изготвен проект на списък с потенциални кандидати, подбрани от проекти по Инициативата за иновативни лекарства и бивши членове на научния комитет.

Комисията приветства положените досега усилия за привличане на МСП и счита, че те трябва да продължат. Комисията подкрепя предложенията на ГНЕ за целенасочени комуникации и съобщения по въпроси, свързани с политиката в областта на интелектуалната собственост, и примери за МСП, които са извлекли полза от участие в проекти по ИИЛ.

5.3.2. Препоръки относно напредъка и ефективността 5.3.2.1. Ключови показатели за ефективност (КПЕ)

Комисията е съгласна, че КПЕ трябва да се прецизират допълнително в съответствие с общия подход, определен от законодателя за „Хоризонт 2020“. Видно е, че дългосрочната стратегия и КПЕ са необходими, за да се определи количествено възвръщаемостта на инвестициите и да се направи оценка на съотношението качество/цена и на алтернативните разходи по ИИЛ. Комисията застъпва становището, че агрегираните КПЕ следва редовно да бъдат наблюдавани и широко оповестявани извън обичайните научни и изследователски общности.

5.3.2.2. Достъпност на данните и информацията

ГНЕ препоръча Комисията, заедно с ЕФФИА, да помогне за осигуряването на информация и базови стойности, които са необходими за разработването на агрегирани КПЕ. Като цяло Комисията е съгласна с ГНЕ, но също така препоръчва по-добър взаимен обмен на данни в полза на изготвянето на политиките в рамките на службите на Комисията.

6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Комисията отчита щателната и задълбочена работа, извършена от ГНЕ във връзка с втората междинна оценка на съвместните предприятия „Чисто небе“, „Горивни клетки и водород“ и Инициативата за иновативни лекарства. По-специално тя отчита положените усилия от ГНЕ, за да извърши кръстосано сравняване на процедурите в трите съвместни предприятия, и — по отношение на „Чисто небе“ — спазения натоварен график от посещения на място, за да се оценят постиженията на равнище демонстрационни системи. Освен това тя отбелязва, че ГНЕ отчетоха надеждността на подхода на ПЧП, осъществен чрез инициативи по член 187, и изразиха положителни становища относно бъдещите перспективи за съвместните предприятия в рамките на „Хоризонт 2020“. Комисията отбелязва задоволителната и ефективна последователност на становищата, изразени в двете междинни оценки, и отчита признанието от страна на ГНЕ, че повечето препоръки от първите междинни оценки от 2010 г. и 2011 г. са били изпълнени успешно.

Препоръките на ГНЕ се считат за много полезни за премахване или поне за намаляване на слабостите, установени в настоящите дейности на съвместните предприятия. Тези препоръки се вземат под внимание, дотолкова доколкото го позволява законодателният процес, при създаването на съвместните предприятия по СТИ в рамките на „Хоризонт 2020“ (т.e. „Чисто небе 2“, „Горивни клетки и водород 2“ и втората инициатива за иновативни лекарства).

Комисията се ангажира да предприеме корективни мерки, когато това е целесъобразно и е в рамките на нейните правомощия за намеса. Освен това тя се ангажира да продължи да работи заедно с другите заинтересовани страни и органи в рамките на съвместните предприятия, за да предприеме подходящи мерки във връзка с препоръките.

И накрая Комисията припомня, че за изпълнение на препоръките във връзка със следващото поколение съвместни предприятия се налага да бъдат приети нови регламенти на Съвета. След като на 10 юли 2013 г. Комисията представи своите предложения за регламенти, процесите за продължаване на „Чисто небе“, „Горивни клетки и водород“ и Инициативата за иновативни лекарства по „Хоризонт 2020“ са в пълен ход.

[1] „Чисто небе“: Регламент (ЕО) № 71/2008 на Съвета; „Горивни клетки и водород“: Регламент (ЕО) № 521/2008 на Съвета; „Инициатива за иновативни лекарства“: Регламент (ЕО) № 73/2008 на Съвета.

[2] Цели на ACARE (спрямо базовото равнище от 2000 г.): i) намаляване на потреблението на гориво и на емисиите на CO2 с 50 % на пътник-километър; ii) намаляване на емисиите на азотни оксиди с 80 %; iii) намаляване на възприемания шум с 50 %; iv) постигане на съществен напредък по намаляване на въздействието върху околната среда от производството, поддръжката и извеждането от употреба на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти.

[3] Вж. работен документ на службите на Комисията SEC(2011) 1072 final и съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Партньорство в областта на научните изследвания и иновациите“ (SEC(2011) 1072).

[4] http://www.cleansky.eu/sites/default/files/news/clean_sky_-_2nd_interim_assessment.pdf.

[5] http://www.sesarju.eu/.

[6] http://www.acare4europe.org/.

[7] http://www.fch-ju.eu/sites/default/files/2nd%20interim%20evaluation.pdf.

[8] http://www.imi.europa.eu/sites/default/files/uploads/documents/Governance/2ndInterimEvaluationIMI.pdf.

[9] COM(2013) 830.

[10] COM/2013/0496 „Биотехнологични производства“; COM/2013/0505 „Чисто небе 2“; COM/2013/0506 „Горивни клетки и водород“ (ГКВ) 2; COM/2013/0501 „Електронни компоненти и системи за Европейската инициатива за водещи съвместни технологии“ (ECSEL); COM/2013/0495 Втора инициатива за иновативни лекарства (ИИЛ).

[11] Целта на схемата „ERA-NET“ е да се засилят сътрудничеството и координацията на научноизследователските дейности, които се извършват на национално или регионално равнище в държавите членки и асоциираните държави.

http://ec.europa.eu/research/era/era-net-in-horizon-2020_en.html

Съдържание

ПРИЛОЖЕНИЕ I: ПРЕПОРЪКИ НА ГНЕ.. 2

ПРИЛОЖЕНИЕ II: SWOT анализи. 14

ПРИЛОЖЕНИЕ III: Състав на експертните групи за оценка. 19

ПРИЛОЖЕНИЕ I: ПРЕПОРЪКИ НА ГНЕ

„Чисто небе“

Препоръка || Отговорност

Напредък към постигане на свързаните с околната среда цели ||

Във връзка с „Чисто небе 1“ и „Чисто небе 2“: текущият напредък се отчита спрямо целите на „Чисто небе“. Групата препоръчва по-прозрачна проследяемост между целите на ACARE и специфичния принос от „Чисто небе“. || УС, СП

Групата насърчава партньорите и ръководителите на проекти да внесат повече яснота и съгласуваност по отношение на представените цифри, както и относно използваните предположения за оценката на свързаните с околната среда целеви стойности във връзка с целите на ACARE. || УС, СП, бъдещи ПЧП

Координация със 7РП, SESAR и национални програми ||

Препоръчва се да се задълбочат настоящите отношения със SESAR и ACARE — на равнище работна група — с цел да се постигне по-добро разбирателство в рамките на СП по отношение на въздушните превозвачи, доставчиците на аеронавигационно обслужване (ANSP) и други общности от заинтересовани страни. ||

Групата счита, че обменът на информация между СП и групата на представителите на членуващите държави (ГПЧД) е изключително важен и препоръчва ГПЧД да продължи да изпълнява ключова роля за гарантиране на съгласуването на националните програми с „Чисто небе“. || УС, СП, бъдещи ПЧП

Ефективност при насърчаване на участието ||

Групата оценява факта, че „Чисто небе“ не изисква създаването на консорциум като условие за участие по поканите за представяне на предложения, че могат да кандидатстват и отделни субекти, както и че има редица единични бенефициери и сред малките и средните предприятия (МСП). При все това групата препоръчва да се повиши видимостта на високата степен на участие на МСП и на нови субекти (вж. също така точка 3.5 „Ефикасност на комуникациите“). || СП

Ефективност на стратегиите за ИТДС и СТО ||

Групата отчита, че концепцията за равнището на технологична готовност (РТГ) е била прецизирана и препоръчва СП „Чисто небе“ да разпространи резултатите в общността за НИРД. || СП

Във връзка с „Чисто небе 1“ и „Чисто небе 2“: посещенията осигуриха доказателства за отличното сътрудничество между НИРД и подготовката за полетните изпитания. Бяха извършени подробни прегледи, включително от мултидисциплинарни екипи с опитен персонал в областта на полетните изпитания. Като отчита примера с добрата подготовка за полетни изпитания на ИТДС „Зелени“ регионални въздухоплавателни средства“ (GRA), групата препоръчва на ИТДС да положат допълнителни усилия за разгласяване и разпространение на най-добрите практики и ги насърчава да извлекат полезни уроци за своите бъдещи дейности от успешните примери на други ИТДС. || СП, бъдещи ПЧП

Допълване с други дейности в рамките на „Хоризонт 2020“ ||

„Чисто небе 2“ представлява подходяща рамка за осъществяване и управление на ръководени от промишлеността проекти. Важно е да се предвиди съществен дял от бюджета за такива проекти, за да се премине от технологии на РТГ 3 към РТГ 4 или в идеалния случай — на РТГ 5, без предварителната цел да осъществи принос към демонстрационната система на широкомащабна платформа за летене. || УС, СП, ЕК, бъдещи ПЧП

Важно е този вид ръководени от промишлеността проекти да се управляват директно от СП без намеса от големите проекти на по-високо РТГ. || УС, СП, ЕК, бъдещи ПЧП

При тези проекти следва да се използва системата за технологично оценяване (СТО), за да се получат входни данни по време на етапа на оценка и да се оцени въздействието върху околната среда и ефикасността след приключване на проектите. || УС, СП, ЕК, бъдещи ПЧП

Пригодност на правната рамка и управлението на „Чисто небе“ ||

Групата препоръчва да се запази и разшири ролята на научния и технически консултативен съвет (STAB), например при изготвянето на бъдещи актуализации на стратегическата програма за научни изследвания и иновации (СПНИИ). Неговият принос — включително за „Чисто небе 2“ — се счита за съществен и се препоръчва да се гарантира участието на висококвалифицирани лица, както бе направено за „Чисто небе“. || УС, СП, бъдещи ПЧП

Независимо от ценното участие на консултативните органи, може още да се засили и активизира ролята на STAB и ГПЧД. СП „Чисто небе“ следва да се стреми към максимално оползотворяване на потенциала на своите консултативни органи, за да получи помощ за оставащите покани за представяне на предложения и за други дейности на всички равнища. || УС, СП

Адекватност на вътрешните правила и финансирането на СП ||

Групата подчертава, че СП „Чисто небе“ също така допринася за изпълнението на пътните карти, които бяха договорени съвместно от всички заинтересовани страни, като счита многогодишния подход за подходящ и препоръчва запазването му в бъдеще. || УС, СП, бъдещи ПЧП

По отношение на преговорите за многогодишно споразумение за отпускане на безвъзмездни средства за членове (GAM) групата изразява съжаление, че продължава да съществува необходимост от допълнителна гъвкавост в управлението на GAM. Като цяло групата препоръчва да се делегират повече дискреционни правомощия на изпълнителния директор (ИД) по ръководни дела и счита, че бюджетните прехвърляния във връзка с GAM следва да се инициират, договарят и извършват от изпълнителния директор. Тази стъпка би спомогнала за ускоряване на изпълнението на необходимите решения, тъй като вече няма да е необходимо участието на Управителния съвет (УС). || УС, СП, ЕК, бъдещи ПЧП

На групата е известно, че са били отправени препоръки относно пълнотата и графика на стратегическото планиране (CSDP) и съгласуването с годишния план за изпълнение (AIP) и годишните изменения на GAM. В този контекст Службата за вътрешен одит (IAS) изтъкна една специфична констатация във връзка с последващите промени на темите спрямо одобрения AIP. Групата подкрепя плановете да се делегират правомощия за редица решения и функции от УС на ИД за одобрението на такива промени с оглед да се гарантира необходимата гъвкавост за СП да адаптира списъците с теми към действителните нужди през годината. || УС, СП, ЕК, бъдещи ПЧП

Във връзка с „Чисто небе 1“ и „Чисто небе 2“: групата счита, че съществуващите възможности за преразпределяне на бюджета сред ИТДС (тъй като прехвърлянето между ИТДС бе извършено през 2012 г.) представляват полезна първоначална стъпка към осигуряване на известна гъвкавост по отношение на бюджета. Групата изразява съжаление, че все още не е предвиден бюджет за спешни случаи, тъй като това би създало условия за хоризонтална гъвкавост. Поради това групата препоръчва на Управителния съвет да проучи варианта за въвеждане на бюджет за спешни случаи в размер на 5—10 %. || УС, СП, ЕК, бъдещи ПЧП

Групата е на мнение, че проверката на участието в натура продължава да е трудоемка и отнема време да се управлява и договаря и че сегашната процедура е неефикасна. Поради това групата препоръчва стъпки за опростяване на процедурата. || УС, СП, ЕК

Ефикасност на организацията и процедурите на изпълнителния екип на СП, включително мониторинг ||

Макар че изпълнителната служба постигна значителен напредък по ускоряване на процесите и оптимизиране на оперативната ефикасност, групата препоръчва да се извършат някои допълнителни промени за подобряване на ефикасността. Сега, когато СП „Чисто небе“ е добре установено, трябва да се извършат някои промени по баланса на уменията между общата администрация и управлението на проекти в рамките на изпълнителната служба. || УС, СП, ЕК

Групата счита, че числеността на техническия персонал на СП е недостатъчна и препоръчва Управителният съвет да извърши преглед на изискванията за персонала, за да гарантира, че изпълнителният екип може да осъществява изцяло своите функции за координация и мониторинг. Същевременно групата препоръчва преглед на потенциалните услуги, които могат да се споделят с други СП, и административните услуги, които могат да се възложат на подизпълнители. || УС, СП, ЕК

Изпълнителната служба на „Чисто небе“ следва да проучи допълнителни начини за намаляване на бюрокрацията и гарантиране, че разполага с оптимална организационна структура за предстоящите задачи. || СП

Въпреки че процентът на участие и успеваемост на кандидатурите показва, че резултатите на СП по отношение на администрирането на програмата, управлението на проектите и изготвянето и изпълнението на програмите е адекватно и подходящо, групата отбелязва, че срокът за отпускане на безвъзмездни средства продължава да е доста дълъг (240 дни от публикуването на поканата за споразумението до отпускането на безвъзмездни средства за партньори (GAP); средно 360 дни за безвъзмездни средства, за които са подписани споразумения през 2012 г.) и препоръчва скъсяване на този срок. || СП

Групата отчита качествата на възприетата система от 16 стандарта за вътрешен контрол и счита, че тя представлява надеждна система за ефективно и ефикасно управление. Групата оценява факта, че е постигнато задоволително съгласуване на стратегическото и годишното планиране и препоръчва неговото систематично прилагане. || СП

Групата приветства намерението на СП (изразено на заседанието на УС на 22.3.2013 г.) да организира обучения за тематични ръководители и подкрепя усилията за повишен мониторинг на администраторите на проекти и административния екип, за да се гарантира, че забавянията и проблемите с изпълнението на проектите се отстраняват възможно най-бързо. Това са важни стъпки за преодоляване на пречките, които понастоящем ограничават общата ефикасност. || СП

Групата оценява факта, че в периода на оценка бяха извършени последващи одити на финансовите отчети на бенефициерите по линия на СП „Чисто небе“, и препоръчва да продължи полагането на усилия за намаляване на процента на грешки. Групата оценява факта, че СП полага усилия да подобри своя процес на предварително одобрение и е предоставило насоки за своите бенефициери по отношение на допустимостта на разходи за проекти по „Чисто небе“. || СП

Ефикасност на организацията и процедурите на ИТДС ||

Групата оценява факта, че инструментите за мониторинг и контрол са добре развити и се прилагат, и препоръчва изготвянето на хармонизирани доклади за напредъка по дейността и доклади за техническа оценка за всички ИТДС. По-специално докладите за напредъка следва да съдържат информация за постигнатите резултати и напредък в сравнение с планираните. Групата препоръчва докладите за техническа оценка да следват стандарта на Европейската комисия (ЕК). Този стандарт е полезен за оценяване по систематичен начин на технически и управленски аспекти. || СП

Ефикасност на комуникациите ||

Сътрудничеството и обменът между ИТДС изглеждат все още ограничени и следва да се подобрят. Моделите и инструментите, които се създават в рамките на ИТДС, следва да се анализират от гледна точка на евентуалното им допълване. Взаимодействието на СТО с другите ИТДС трябва да се подложи на внимателно проучване, за да се гарантират навременни резултати. || УС, СП

Във връзка с „Чисто небе 1“ и „Чисто небе 2“: групата счита, че комуникациите между ИТДС могат да се подобрят чрез по-широко използване на СТО като инструмент за получаване на обратна информация и за обсъждане на ефикасността по технически въпроси. По-тясната връзка с работните групи на ACARE и SESAR също би могла да подобри този комуникационен процес. Следва да се засили участието на екипа на СП в този процес и за тази задача да се отделят допълнителни ресурси. || УС, СП, ЕК, бъдещи ПЧП

Групата счита, че популяризирането на „Чисто небе“ следва да представлява ключов аспект на комуникационните цели на „Чисто небе“. Групата подкрепя препоръките от предходната междинна оценка и отново изтъква, че „Чисто небе“ следва да увеличи своята популярност сред заинтересованата общественост. || СП

Групата оценява усилията от страна на изпълнителната служба да оповестява темите на поканите и да разпространява информация за инициативите на „Чисто небе“ чрез публикации. При все това групата счита, че тъй като са налице повече примери за успешни проекти, те могат да послужат като основа за по-активно разпространение на информация, насочено към по-широка гама от заинтересовани страни, включително към създателите на политики в държавите членки. || СП

Техническата информация на уебсайта следва да се подобри с по-активното участие на ИТДС и подаването на повече информация от тях. Освен това се счита, че е необходимо да се открият подходящи начини за разгласяване на дейностите и оценката на СТО. || СП

Групата препоръчва в комуникационната стратегия на „Чисто небе“ да се предвиди полагането на повече усилия за разгласяване на по-широките социално-икономически и екологични въздействия не само сред заинтересованите страни от сектора на въздухоплаването, но и сред създателите на политики и лицата, които вземат решения на европейско и национално равнище. ГПЧД и STAB следва да участват в тези инициативи. || УС, СП

Групата приветства факта, че „Чисто небе“ успешно е привлякло голям брой дружества, който значително превишава средното участие на промишлени субекти в проекти за сътрудничество по 7РП. При все това групата отбелязва, че макар да е налице забележително висока степен на участие от МСП, „Чисто небе“ продължава да се възприема като насочено към „голямата индустрия и голямата технология“ и поради това препоръчва в уебсайта и в специални публикации да се оповестяват постигнатите от МСП успехи. || СП

Качество на дейностите ||

Групата отчита добавената стойност от техническите посещения и срещите за технически презентации, които спомагат да се изгради по-добра представа и да се извърши по-задълбочен анализ, благоприятстващ обективната оценка. Групата счита, че това е ключов инструмент за оценка на качеството на техническите разработки и препоръчва посещенията на място да се превърнат в неразделна част от процеса на преглед. || СП

Качество на поканите за представяне на предложения ||

В случай на голям брой предложения за специфична ИТДС, групата препоръчва гъвкаво разпределение на отговорностите, за да се оптимизира свързаното с това работно натоварване в рамките на СП. || УС, СП, бъдещи ПЧП

Предлага се темите да дават възможност да се представи по-новаторски отколкото описания в темата подход, който води до същите резултати. || СП, бъдещи ПЧП

Препоръчва се техническите прегледи на ИТДС да включват систематичен преглед на поканите за представяне на предложения с цел мониторинг и осъществяване на принос за високото качество на поканите. По този начин ще се установи ясна връзка между темата на поканата и целите на ИТДС и така ще се подобри целенасочеността на техническите дейности. || СП, ЕК, бъдещи ПЧП

Групата отбелязва, че в някои случаи неподходящият избор на подизпълнители е довел до слаби резултати при съответните проекти. Поради това групата препоръчва СП да проучи възможните пътища за подобряване на процеса на подбор на подизпълнители. || СП, бъдещи ПЧП

Въздухоплавателни средства с „интелигентни“ фиксирани криле (SFWA) ||

Групата препоръчва полетните изпитания да се вземат под внимание още от самото начало на ИТДС. Те трябва да се отчитат като необходима стъпка, която често се пренебрегва при стартирането на съответния проект, но е съществена, за да се гарантира успехът на проекта. || СП

За големи ИТДС се препоръчва от самото начало на проекта систематично да се прилага методика за управление на промишлени проекти. || СП

Препоръчва се да се осигури стабилният ангажимент на участниците, да се намерят начини за предотвратяване на липсата на интерес и на целенасоченост от страна на участващите дружества и да се осигури заделянето на адекватни ресурси от всички участници. || СП

Групата препоръчва СП да се съсредоточи върху свеждането до минимум на риска от заделяне на недостатъчни ресурси и да повери на УС отговорността да мотивира онези партньори, за които съществува риск да не спазят своите задължения. || СП

Научните изследвания надолу по веригата, чрез които технологиите достигат до РТГ 6, следва да изпълняват следните стъпки: готовност за експлоатация, инженерна готовност, оперативна готовност (базова надеждност, стабилност и др. …), готовност за производство. Групата счита, че тази препоръка се отнася до всички големи ИТДС. || СП, бъдещи ПЧП

„Зелени“ роторни въздухоплавателни средства (GRC) ||

Групата насърчава партньорите и ръководителите на проекти да внесат повече яснота и съгласуваност по отношение на представените данни, както и използваните предположения за оценката на свързаните с околната среда целеви стойности във връзка с целите на ACARE. || СП

Системи за „зелени“ операции (SGO) ||

Групата препоръчва внимателен мониторинг и реализиране на механизъм за ранно предупреждаване за дейности от решаващо значение за успеха на SGO. || СП

Ползите от SGO са посочени по полетна фаза. Това затруднява съпоставянето на най-обещаващите технологии в различни ИТДС. Поради това групата е съгласна със заключението от техническите прегледи относно съгласуването на показателите за екологичните ползи от SGO с други ИТДС. || СП, бъдещи ПЧП

Предвиждат се демонстрационни дейности за част от оборудването в рамките на единична платформа за изпитване. Трябва да се предприемат мерки във връзка с изготвянето на резервни планове в случай на забавяне по платформата за изпитания. || СП, бъдещи ПЧП

Устойчиви и „зелени“ двигатели (SAGE) ||

Настоятелно се препоръчва да се проучат възможностите за изпитване на предавателната кутия (с AVIO), за да се намали свързания с нея риск. || СП

Трябва да се изяснят условията за достъп на трети страни до бъдещия изпитвателен стенд за предавателната кутия. || СП

Планирането и технологичните характеристики на демонстрационната система SAGE 4 трябва да се изяснят и потвърдят. || СП

Всички предложения за по-икономични (lean burn) полетни изпитания в рамките на времевия хоризонт на „Чисто небе“ следва да се изяснят по отношение на график и финансиране. || СП

Екопроектиране (ED) ||

Препоръчва се да се провери дали при екопроектирането на корпуси на самолети (EDA) се вземат под внимание поуките от други области, например автомобилостроенето и възникващата екосистема на деконструкция. || СП

Предвид съдържанието на екопроектирането на системи (EDS) се препоръчва да се гарантира съгласуваност и да се провери за пропуски или припокриване между ИТДС за SGO и ИТДС за GRA/GRC по отношение на електроенергията. Налице са полезни взаимодействия и потенциални възможности за взаимно обогатяване. || СП

Система за технологично оценяване (СТО) ||

Групата не установи ясни и количествено изразими цели за оценката на жизнения цикъл (LCA). Препоръчва се методите и показателите за оценяване на ползите от LCA да се разгледат в настоящите и/или бъдещи научни изследвания на „Чисто небе“. || СП

Разделителната способност, детайлността и предположенията, включени в моделите на въздухоплавателни средства, оказват потенциално въздействие върху проверката на тяхната представителност и точност. Групата препоръчва моделите на въздухоплавателни средства да са с колкото се може по-висока степен на прозрачност от гледна точка на настоящите стандарти. || СП, бъдещи ПЧП

Продължителността на поддържане на информационната система на СТО следва да се съгласува със срока на валидност на оценките на СТО. Целта е да се записват резултатите от най-новите оценки и тяхното въздействие. || СП, бъдещи ПЧП

В моделите на въздухоплавателни средства са включени технологии с ниско РТГ. Целта на СТО обаче е да се оцени въздействието на най-напредналите и обещаващи технологии и поради това следва да се подобри насочеността на целите на СТО. || СП, бъдещи ПЧП

Общи въпроси ||

В рамките на „Чисто небе“ се извършват множество наземни и полетни демонстрации при приключване на програмите. Следва да се обърне съществено внимание на най-критичните фактори и факторите за успех на програмата. Препоръчва се внимателен мониторинг и приоритизиране на наличните ресурси спрямо оставащата работа и спрямо технологичните ползи за околната среда при демонстрацията. || СП, бъдещи ПЧП

Основната цел на „Чисто небе“ е да се ускори въвеждането и разработването на екологосъобразни технологии в превозните средства от следващо поколение. Макар че е важно да се извърши преглед на общата документация по управлението и на напредъка по техническите дейности, от решаващо значение е да се извърши проверка на действителните резултати в обектите на партньорите. Групата препоръчва бъдещите оценки да включват технически посещения на място. Един представителен подбор от технически посещения осигурява нови начини да се разбере развитието и да се съгласуват техническите доказателства и поуките, извлечени от отделните ИТДС. ||

Развитие на управлението в периода 2010—2013 г. ||

Групата препоръчва по-тясно обвързване на поканите за представяне на предложения с целите на ИТДС и подкрепя извършването на редовен общ преглед на програмата за покани в рамките на „Чисто небе“, като на този етап се отдава приоритет на демонстрационните дейности. || СП, ЕК, бъдещи ПЧП

Групата изразява загриженост във връзка с факта, че много демонстрационни дейности са били отложени за края на „Чисто небе“ и препоръчва да се гарантира адекватно разпределение на ресурсите в рамките на ИТДС. || СП

Научно и техническо съпоставяне ||

Групата препоръчва възможно най-скоро да се „замразят“ целите и плановете и внимателно да се следи техническият статус на проектите за SFWA, за да се гарантира, че няма да настъпят допълнителни забавяния. ИТДС вероятно е преодоляла най-важните рискове, но някои все още са налице. || СП, бъдещи ПЧП

С цел да се сведе до минимум опасността планираните демонстрационни програми да не бъдат осъществени във времевия хоризонт на „Чисто небе 1“, ръководителите на проекти следва да положат допълнителни усилия, за да изтъкнат пред висшето ръководство техническото, търговското и политическото значение на съвместното предприятие „Чисто небе“ и си осигурят предоставянето на адекватни ресурси за проектите. || СП, бъдещи ПЧП

Ръководителят на проектите по „Чисто небе“ следва текущо да следи за нови резултати и потенциални приложения по темите от поканите за представяне на предложения с оглед да установи нарастване на благоприятните възможности за цялото „Чисто небе“. || СП

Следва да се отдели допълнително внимание на оценяването на ползите от програмата „Чисто небе“ с оглед на приноса от други съответни програми, както и на споделянето на ползите със заинтересовани страни извън специализираната научно-техническа общност. || СП, ЕК, бъдещи ПЧП

Групата е на мнение, че когато бъде взето положително/отрицателно решение в рамките на SFWA/AI относно демонстрационна система за въздухоплавателно средство с CROR, може би ще се наложи да се проучат отново и да се изяснят бъдещите дейности по SAGE 1 в рамките на времевия хоризонт на „Чисто небе“. || СП

ГКВ

Препоръка || Отговорност

Ръководство, планиране и управление на програмата ||

Ръководството на програмата трябва да гарантира: по-бързото вземане на решения; заделянето на повече ресурси за управление на програмата и знанията; запазването на ангажимента на частния сектор на равнище, което е съпоставимо с усилията на ЕС. На изпълнителния директор следва да се делегират повече изпълнителни правомощия; административните функции следва да се споделят с други СП и/или да се поемат отново от службите на Комисията; Комисията следва да договори механизъм за демонстриране, че промишлеността приема амбициозни цели за своите собствени научни изследвания и поема разходите за ранно внедряване. В рамките на „Хоризонт 2020“ следва да се въведат договорни цели за постепенно ускоряване на отпускането на безвъзмездни средства. || ЕК, УС

Стратегията за научни изследвания при продължаването на СП ГКВ по „Хоризонт 2020“ следва да е по-целенасочена съгласно три основни принципа: съгласуване с политиките на ЕС; съсредоточаване върху области, в които Европа е постигнала или може да постигне водещи позиции; приспособяване към променящите се нужди на сектора. || УС, консултативни органи

 Съхранението и разходоефективното крайно потребление на електроенергията заедно с производството на водород от възобновяеми източници следва да представляват приоритет за енергийния стълб; ще трябва да се привлекат допълнителни участници (например мрежови оператори). Следва да се увеличат максимално синергиите и взаимодействията с други програми по цялата верига на стойността (например „Авангардни материали“ и „Усъвършенствани технологии за производство и преработка“), инициативата за екологосъобразни превозни средства, европейските индустриални инициативи в рамките на плана SET (например за интелигентни електроенергийни мрежи). Между шест и десет процента от бюджета на СП ГКВ следва да се заделят за научни изследвания с цел революционен напредък. || УС, ПС

Следва да се подсили капацитетът за адаптиране към промените. Резултатите от програмите следва да се използват по-ефективно в AIP и многогодишния план за изпълнение (MAIP). Трябва да се запази доверието на заинтересованите страни в дългосрочната визия; но същевременно следва да се цели по-тясно обвързване на интересите на промишлеността с тези на другите заинтересовани страни чрез съвместни семинари с научноизследователската общност, консултативните органи и представителни регионални организации. || ПС, ПГ

Трябва да се обърне повече внимание на някои научноизследователски области: СП ГКВ следва да разработи стратегия за регламенти, кодекси и стандарти, включително с международно измерение за всички предприятия за ГКВ, която да е договорена от всички участници (промишлените групи (ПГ), научноизследователските групи (НИГ), групата на представителите на членуващите държави (ГПЧД) и Комисията) и да се основава на ресурсите на Съвместния изследователски център (СИЦ). || ПС, УС

Участието на МСП следва да се подсили допълнително чрез схема за финансови гаранции, както е посочено в рамковата програма, и връзки между научноизследователските проекти и финансирането с рисков капитал от Инструмента за финансиране с поделяне на риска (RSFF), за да се създават нови и иновационни европейски дружества и предприятия. || ЕК

Технологичен мониторинг и подпомагане на политиката ||

СП следва да въведе надеждна процедура за технологичен мониторинг, адаптирана на равнище проект, програма и политика. Резултатите следва да се използват за адаптиране на научноизследователските програми и да се предоставят за плана SET и за подпомагане на политиката. || ПС

Важно е да се гарантира много по-широко разгласяване и разпространение на резултатите. Предложенията в бъдеще следва да включват списък на ключови показатели за ефективност (КПЕ), които могат да бъдат публикувани, и при оценката следва да се санкционират ниските нива на разгласяване. Следва да се насърчи последващо разгласяване на някои от резултатите от настоящи проекти. СП ГКВ следва да осигури „стерилни помещения“ за тази цел. || ПС

Генералните дирекции (ГД) на Комисията, отговорни за различните области на политиката, трябва да внесат повече яснота и видимост на публичната политика за дейности, свързани с ГКВ (например превозни средства с нулеви емисии, съхранение на енергия). Процедурите за включване на научни доказателства в политиката в областта на транспорта и енергетиката следва да бъдат прозрачни и ефективни и да са съгласувани между отделните сектори. || ЕК, ПС

Ангажиране на държавите членки и регионите ||

Участието на държавите членки в програмата трябва да се подсили. Мандатът на ГПЧД следва да се разшири, така че да обхване стратегическите функции, включително активна роля при избора и проектирането на мащабни демонстрационни проекти и проекти за внедряване, както и участие в технологичния мониторинг; обменът на информация между ГПЧД и програмната служба (ПС) трябва да се подобри; членовете следва да са по-ясно обвързани с националните научноизследователски и/или промишлени политики; следва да се проучат иновационни решения за съфинансиране от държавите членки (например дейности по ERA-NET или обвързано с условия съфинансиране в рамките на поканите). || ЕК, УС, ГПДЧ, ПС

Връзките с регионалните и местните органи са от решаващо значение за внедряването. Отношенията с организации като HyER са важни за транспорта и следва да се проучат по-добре. Подобни отношения следва да се изградят и във връзка със съхранението и други аспекти на инфраструктурата. || ПС

Финансирането на бъдещи проекти за внедряване и изграждане на капацитет е от ключово значение и ще изисква нови финансови договорености. Комисията следва да проучи дали инфраструктурата за водород може да стане допустима за финансиране в контекста на новите национални стратегически референтни рамки по структурните фондове. СП ГКВ следва да бъде подготвено да улесни разработчиците, като предоставя консултации за наличните възможности за финансиране от институциите на ЕС, включително заеми и безвъзмездни средства от Европейската инвестиционна банка, структурните фондове и TEN-T; следва да се разгледат и покани за изготвяне на проекти, за които може да се получи финансиране. || ЕК, държави членки, ПС, УС

Комуникации и разпространение на информация ||

СП ГКВ следва да се стреми да се превърне в най-авторитетния източник на знания в областта на ГКВ в Европа. Видимостта на СП ГКВ следва да се подобри съществено и уебсайтът следва да се доразвие, за да отразява тази амбиция. Следва да се извърши преглед на правилата за предоставяне на информация относно програмата на различни заинтересовани страни (научния комитет, ГПЧД, службите на Комисията), за да се прецени дали СП може да разпространява повече информация при надлежно тълкуване на тези правила. Ако това не е възможно, правилата следва да се изменят по подходящ начин за „Хоризонт 2020“. || ПС

СП ГКВ следва да подпомогне ангажирането, образованието и обучението на заинтересовани страни извън най-тясно свързаната с ГКВ общност и следва да привлече ГПЧД за участие в този процес. || ПС, УС

ИИЛ

Препоръка || Отговорност

Комуникационна стратегия ||

В рамките на ИИЛ трябва да се довърши разработката и се приложи обособена комуникационна стратегия с ясни и измерими цели и задачи, насочена както към ключовите заинтересовани страни, така и към по-широка аудитория. || УС, СП

Отношения със заинтересованите страни и КПЕ ||

Паралелно със съществуващите КПЕ трябва да се разработят и измерват агрегирани КПЕ, за да се доказват количествено въздействията и социално-икономическите ползи от ИИЛ. || ИС, СП

По линия на ИИЛ следва да се положат допълнителни усилия, за да се повиши ангажирането на по-широк кръг от заинтересовани страни от промишлеността. || ИС, СП

За участие в ИИЛ 2 следва да се привлекат промишлени участници от други сектори, свързани със здравеопазването. || УС, ГПДЧ, СП

Организация и ефикасност ||

Изпълнителната служба (ИС) на ИИЛ следва да проучи допълнителни начини, за да намали бюрокрацията и да гарантира, че е въвела оптимална организационна структура за предстоящите задачи. || ИС, СП

ИИЛ следва да се стреми към максимално оползотворяване на потенциала на своите консултативни органи, за да се осигури подкрепа за оставащите покани и други дейности на всички равнища. || ИС, СП

По линия на ИИЛ трябва да се планират и проектират нови и по-гъвкави механизми за финансиране, за да се гарантира по целесъобразност устойчивост на настоящите и бъдещи проекти. || ИС, СП

Комисията следва да гарантира, че ИИЛ 2 е прозрачна и с повишена гъвкавост от гледна точка на управлението. || УС, ЕК, СП

Наличие на данни ||

Успоредно със започването на работа по ИИЛ 2 следва да се съберат данни за изходното равнище, за да се създадат условия за по-добро сравнение и оценка на резултатите, постигнати от ИИЛ 2. || СП

ПРИЛОЖЕНИЕ II: SWOT анализи

„Чисто небе“

СИЛНИ СТРАНИ · Основният принцип на ПЧП бе приложен успешно за научни изследвания в областта на въздухоплаването. СП „Чисто небе“ представлява централен елемент на европейския въздухоплавателен сектор и е признато като водещо в световен мащаб ПЧП в областта на въздухоплаването · Специфичен модел за сътрудничество с цел преодоляване на предизвикателства от неконкурентен характер в областта на въздухоплаването · Основава се на резултатите от 6РП и 7РП и действа като катализатор за инвестиции от частния сектор в европейската НИРД в областта на въздухоплаването · Ценен принос за постигане на целите на ACARE. СТО представлява новаторски подход за оценка на екологичните ползи по систематичен начин. Оценката на РТГ би могла да се възприеме и в други области от програмата „Хоризонт 2020“. · СП „Чисто небе“ представлява ефективен инструмент за постигане на споразумение по стратегическа програма за научни изследвания и (евентуално) за ефикасно използване на бюджета за научни изследвания · Високо качество на научните резултати и широка мрежа от промишлени дружества, МСП и академични институции · Висока степен на участие и ангажиране на МСП. Значителна степен на мобилизиране и обединяване на ресурси и експертни знания за преодоляване на най-сложните проблеми в областта на въздухоплаването в рамките на целия цикъл на НИРД · Подсилване на мобилизираните ресурси чрез синергии в рамките на широк кръг от заинтересовани страни · Ефективна ръководна структура и активно участие на консултативни органи (ГПЧД и STAB) · Високо качество на процесите и методиката · Повишаване на популярността чрез разпространение на резултатите посредством научни доклади и конференции, въздушни демонстрации и изложения || СЛАБИ СТРАНИ · КПЕ и системата за технологично оценяване не са в достатъчно напреднал етап на развитие, за да демонстрират по-широкообхватно екологично и социално-икономическо въздействие · Неадекватен баланс между научните и административните задачи на изпълнителната служба на „Чисто небе“: - тромави административни правила, разпоредби и проверки и - недостатъчни технически ресурси (на ниво СП) за решаване на хоризонтални проблеми · Ниска степен на гъвкавост, по-специално по бюджетни въпроси; липса на бюджет за спешни случаи · В някои ИТДС не се постигат целите за качество и ефективност · ИТДС не използват активно обратна информация от СТО · Заделяне на недостатъчни ресурси от дружества за някои ИТДС · Липса на ясни приоритети при разпределянето на ресурси по проекти в някои ИТДС · Все още недостатъчно ниво на комуникации между ИТДС · Ограничена координация с национални/международни инициативи, което евентуално води до неефикасно използване на ресурсите

ВЪЗМОЖНОСТИ · Потенциал на „Чисто небе“ да послужи като платформа за изграждане на обща европейска визия за насочени към околната среда изследвания в областта на въздухоплаването · Разработване на нови модели за финансиране · Разгласяване на по-широкото социално-икономическо и екологично въздействие извън сферата на заинтересованите страни в областта на въздухоплаването · Проучване на синергии и потенциално взаимно обогатяване с други промишлени сектори · Изграждане на благоприятна среда за ниво 2, например проекти в рамките на следващата програма на ЕС за научни изследвания || ЗАПЛАХИ · Отрицателни нагласи сред групи от ключови заинтересовани страни · Липса на приоритет при разпределянето на ключови ресурси от ключови участници (партньори), която води до безкрайни проблеми: намаляване на целите, отлагане във времето... · Не се предприемат ключови промени във връзка с нуждите на пазара в областта на въздухоплаването · Промени в структурата на европейската промишленост, т.е. нови видове собственост или дружества за рисково инвестиране

ГКВ

СИЛНИ СТРАНИ · Основният принцип на ПЧП бе приложен успешно в научните изследвания в областта на ГКВ · СП ГКВ се утвърди като централен елемент от европейския сектор за ГКВ · СП ГКВ се доказа като ефективен инструмент за постигане на споразумение по стратегическа програма за научни изследвания и евентуално за ефикасно използване на бюджета за научни изследвания · Бяха създадени стабилни общности в рамките на ПГ и НИГ · Осигуряване на стабилно, ръководено от промишлеността развитие за постигане на по-дългосрочни цели през различни икономически цикли · Забележителна степен на мобилизиране и обединяване на ресурси и експертни знания · Бе достигната критичната маса за приложение в автомобилите · Стабилен бюджет за дългосрочно развитие, който е привлекателен за частния сектор · Активно участие на заинтересованите страни, по-специално на промишлеността, и сътрудничество с НИГ · Въведено и функциониращо ръководство · Управлението на проекти се възприема положително от координаторите на проектите || СЛАБИ СТРАНИ · Тромави административни правила, разпоредби и проверки · Неоптимално използване на ресурсите и неподходящ баланс между научния и административния персонал · Процентите на финансиране на проекти са по-ниски от процентите за РП и са непредвидими · Липса на гаранционен фонд, който да обхване МСП в затруднено финансово положение · Липса на съгласуван подход по отношение на стационарни приложения и ранно въвеждане на пазара · Липса на координация с националните програми; неравномерно участие и ангажимент на държавите членки спрямо СП ГКВ · Недостатъчна способност за адаптиране във връзка с актуализирането на остарели цели · Твърде ограничен обмен между СП ГКВ и програмата за фундаментални научни изследвания по РП · Недостатъчно целенасочени стратегии и усилия за комуникации и разпространение на информация и ниска степен на видимост · Недостатъчен мониторинг и управление на знанията на равнище проект, програма и политика · Работата по междусекторните дейности не напредва задоволително

ВЪЗМОЖНОСТИ · Осъществяване на принос за преодоляване на обществените предизвикателства в ЕС, установени в политиките за енергетиката, транспорта и изменението на климата · Постигане на европейско лидерство в нова област с висок потенциал · Постигане на реално съгласуване между регионални, национални и европейски инициативи · Повишаване на популярността, благодарение на което ще се привлекат нови участници и политическа подкрепа · Популяризиране на най-добрите практики и повишаване на осведомеността относно технологията сред обществеността и създателите на политики в цяла Европа · Изграждане на обща визия и разгласяването ѝ сред участници и бенефициери · Стимулиране на координирано мащабно внедряване и изграждане на капацитет за технологията на ГКВ · Ограниченията при електрическите автомобили с батерии могат да доведат до пренасочване на интереса на промишлеността и създателите на политики към електрически автомобили с горивни клетки · Акумулиране на големи количества електроенергия от възобновяеми източници чрез използването на водород като средство за съхранение на енергия · Взаимодействието с други промишлени сектори може да доведе до нови възможности за създаване на предприятия, включително МСП · Синергии и взаимодействия с други програми по цялата верига на стойността || ЗАПЛАХИ · Ниски цени на енергията и неадекватни мерки на политиката · Преместване на ударението върху политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката и конкурентоспособността · Неуспех да се привлекат необходимите инвестиции за осигуряване на съответните доставки и инфраструктура · Нерешени технически пречки, по-специално по отношение на показатели и разходи · Липса на конкурентоспособност на ЕС или изоставане в сравнение с Азия и Северна Америка в близко бъдеще · Липса на отвореност на експортните пазари (например Азия) · Неуспех да се осигурят подходящи стимули за пазарно навлизане на технологията · Липса на политическа/заложена в политиката подкрепа за ГКВ · Ниска степен на приемане от крайните потребители поради неубедително представяне на ползите за обществото и/или произшествия · Продължителна икономическа/финансова криза може да доведе до загуба на интерес от страна на публичния и/или частния сектор · Революционен напредък при конкурентни технологии · Некоординирани и изолирани демонстрации на равнище ЕС, държави членки и региони, без да се вземат предвид необходимите усилия за разработване, пускане на пазара и изграждане на производствен капацитет за търговски продукт.

ИИЛ

СИЛНИ СТРАНИ · Признато е като водещо в световен мащаб ПЧП в здравеопазването, по-специално в САЩ · Уникален модел на сътрудничество за задоволяване на неудовлетворени медицински нужди, които не са свързани с конкурентоспособността (преодоляване на случаи на пазарен неуспех) · Катализатор за инвестиции от частния сектор в европейска биофармацевтична НИРД · Високо качество на научните резултати и жизнеспособни мрежи от академични институции, МСП и промишлени дружества · Повишено ниво на доверие между много от значимите групи от заинтересовани страни, включително регулаторни органи · Критична маса от експертни знания за преодоляване на най-сложните проблеми, свързани с нуждите от здравеопазване, в целия цикъл на НИРД · Укрепване на мобилизираните ресурси чрез синергии в рамките на широк кръг от заинтересовани страни · Ръководена от промишлеността инициатива със силна подкрепа от изпълнителните директори на членуващите в ЕФФИА дружества и с насоченост към постигането на реални резултати || СЛАБИ СТРАНИ · Липса на ясна и целенасочена комуникационна стратегия; ниска степен на видимост · КПЕ не са достатъчно развити, за да докажат по-широко социално-икономическо въздействие · Недостатъчни стимули за участие на МСП и дружества, които не членуват в ЕФФИА · Процесите и разпоредбите продължават да бъдат твърде бюрократични · Консултативните органи не използват пълния си потенциал · Липса на възприемане от държавите членки, което води до липса на съгласуваност с политиките и стратегиите на държавите членки · Неподходящ баланс между научните и административните задачи на изпълнителната служба на ИИЛ, което предполага необходимост от нови умения · Не участват всички дружества от ЕФФИА · Липса на планиране за устойчивост на проектите

ВЪЗМОЖНОСТИ · По-голям акцент върху преодоляването на здравните предизвикателства във връзка със застаряването на населението, които оказват голямо социално-икономическо въздействие · Надграждане и извличане на поуки от ИИЛ като доказан модел за катализиране на участието на заинтересованите страни, например пациенти, регулаторни органи · Използване на пълния потенциал на ИИЛ като платформа за изграждане на обща визия, например за политика в областта на здравеопазването · Разширяване на обхвата и привличане на инвестиции за биомедицинска НИРД от страни извън ЕС · Оползотворяване на други потенциални възможности за финансиране, например рисков капитал и/или заеми от ЕИБ · Допълнително подобряване на средата за биофармацевтична НИРД чрез отстраняване на проблеми или подобряване на процесите, например за клинични изпитания · Проучване на потенциала за привличане на други сектори и заинтересовани страни, например платци, органи за оценка на здравните технологии · Разработване на нови модели на финансиране с цел проучване на резултатите и повишаване на устойчивостта || ЗАПЛАХИ · Понижаване на политическата подкрепа за ИИЛ · Нарушен баланс на границите между предконкурентните и конкурентните изследвания · Липса на координация с националните инициативи, което води до неефикасно използване на ресурсите · Конкуренция от други ПЧП в световен мащаб, водеща до намаляване на интереса от страна на дружествата · Нарастваща регулаторна тежест и въвеждане на по-строги схеми за ценообразуване и възстановяване на средства · Загуба на ключов персонал от ИИЛ · Забавен икономически растеж, който води до липса на финансиране · Отрицателни нагласи сред групи от ключови заинтересовани страни (пациенти, платци, регулаторни органи) · Загуба на конкурентното предимство спрямо страни с бързо развиваща се икономика (т.e. Китай, Бразилия) · Спад в репутацията и намалена подкрепа в ЕС в резултат на липсата на резултати · Намаляване на политическата подкрепа за ИИЛ

ПРИЛОЖЕНИЕ III: Състав на експертните групи за оценка

Членове на експертните групи за оценка || СП по СТИ

QUENTIN, Francois (председател) (Франция), председател на съвета на директорите на HUAWEI France и член на консултативния съвет на HUAWEI Group, член на консултативната група към кабинета на министър-председателя; || „Чисто небе“

BROUCKAERT, Jean Francois (докладчик) (Белгия), доцент в департамента „Турбомашини и задвижване“ към института Von Karman Institute for Fluid Dynamics (VKI), Белгия; || „Чисто небе“

Ivonne HERRERA (Норвегия), старши научен сътрудник в SINTEF ICT, департамент „Безопасност и сигурност на софтуерния инженеринг“, с над 20-годишен опит в промишлеността във връзка с инженерни дейности в областта на авиониката, поддръжката, управлението на въздушното движение и анализи на безопасността в областта на въздухоплаването, както и отраслите за нефт и газ; член на групата, която извърши първата междинна оценка през 2010 г.; || „Чисто небе“

Enzo BERTOLINI (Италия), директор на фондация „Clément Fillietroz“, която управлява астрономическата обсерватория и планетариума в долината Аоста (научни изследвания в областта на астрофизиката и разгласяване на научни резултати пред студенти и широката общественост); член на групата, която извърши първата междинна оценка през 2010 г.; || „Чисто небе“

Anneli Ojapalo (председател) (Финландия), изпълнителен директор на дружеството Ojapalo Consulting Oy и програмен директор на финландската програма за горивни клетки за периода 2007—2013 г.; || ГКВ

Nigel Lucas (докладчик) (Обединеното кралство), независим консултант с над 30-годишен опит в сектора на енергетиката; бивш изпълнителен директор на Environmental Resources Management и професор в Imperial College Centre for Environmental Technology; || ГКВ

Helge Holm-Larsen (Дания), понастоящем изпълнителен директор на МСП TEGnology, бивш директор на Topsoe Fuel Cell A/S; || ГКВ

Dirk De Keukeleere (Белгия), независим консултант в секторите на транспорта и енергетиката, бивш изследовател/ръководител във Фламандския институт за технологични научни изследвания в областта на горивните клетки, автомобилостроенето и енергетиката. || ГКВ

Jackie Hunter (председател) (Обединеното кралство), изпълнителен директор на OI Pharma Partners Ltd. Нейното дружество помага на компании и организации да разработят отворени стратегии за иновации и подпомага тяхното реализиране, по-специално НИРД в областта на науките за живота. Преди това тя е била старши вицепрезидент в GlaxoSmithKline и председател на групата на директорите за научни изследвания в ЕФФИА. В GSK нейното бизнес звено е реализирало 17 клинични доказвания на концепции. Тя е участвала в международни комитети и групи по политики относно фармацевтична НИРД. В качеството си на неизпълнителен директор на публично дружество и член на управлението/ръководител на академични и други организации, тя е придобила задълбочени познания за много групи от заинтересовани страни. || ИИЛ

Marcin Szumowski (докладчик) (Полша), президент и изпълнителен директор на OncoArendi Therapeutics, учредител на BTM Mazovia. След успешна научна кариера в Съединените щати Marcin Szumowski се занимава с трансфер на технологии и стартиращи предприятия от 2000 г. насам и е съучредил и управлявал три стартиращи предприятия, включително публично търгуваното понастоящем дружество Medicalgorithmics S.A. (), в което е заемал длъжността президент и изпълнителен директор в периода 2005—2010 г. От 2001 г. той е ръководител на службата за международни отношения и управление на проекти на института Nencki Institute of Experimental Biology. Той беше член на групата от независими експерти, помагаща на Европейската комисия при оценката на въздействието на ИИЛ 2. || ИИЛ

Tom Andersen (Дания) е председател на разположената в Кайро регионална служба за Близкия изток към Европейската инвестиционна банка и независим консултант. До преди година той беше заместник икономически консултант в Европейската инвестиционна банка със специализация оценка на икономическата жизнеспособност на проекти за НИРД и операции за финансиране на проекти във фармацевтичния и химичния сектор. Преди това той е работил по придобивания и продажби в рамките на промишлен конгломерат и за Novo Nordisk — базирана в ЕС фармацевтична компания, като е оценявал и докладвал за развитията на нейния клон за откриване на нови лекарства и корпоративно развитие. Той бе член на първата група от независими експерти за оценка на СП ИИЛ. || ИИЛ

Bart Wijnberg (Нидерландия) — преди да се пенсионира Bart Wijnberg е работил за нидерландското Министерство на здравеопазването, благосъстоянието и спорта, където е отговарял за възлагане на изготвянето на важния доклад на Световната здравна организация „Приоритетни лекарства за Европа и света“ (Priority Medicines for Europe and the World) във връзка с 7РП и за стартиране на нидерландското публично-частно партньорство Top Institute Pharma (TI Pharma). Той бе член на групата за контакти за ИИЛ на членуващите държави, страните кандидатки и асоциираните страни и на първата група от независими експерти за оценка на СП ИИЛ. || ИИЛ

Maria Rosaria Di Nucci (Италия) е старши изследовател в центъра за изследвания по отношение на екологичната политика на Freie Universität Berlin и независим консултант. Тя участва в изготвянето и оценката на политиките в областта на околната среда и енергетиката от над 25 години и е участвала в различни инициативи на ЕС. Друг акцент в нейните дейности са оценките на въздействието. Д-р Di Nucci е експертен оценител на европейски организации за финансиране на научни изследвания и технологично развитие и на ЕК. Тя също така участва в оценката на СП „Чисто небе“ и съвместното предприятие за горивни клетки и водород, като действа като общ експерт. || „Чисто небе“, ГКВ, ИИЛ