52013SC0054

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

ОБОБЩЕНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

придружаваща

Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета

за създаване на програма за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване

1.           Въведение

През последните няколко години разработването на европейска система за услуги за космическо наблюдение и проследяване е предмет на политически дебат между министрите от ЕС, отговарящи за дейността в тази област. Резултатите от тези дискусии, отразени в няколко заключения на Съвета, са показателни за съгласието между държавите членки, спътниковите оператори и други заинтересовани страни относно необходимостта от защита на космическата инфраструктура. Налице е и консенсус, че утвърждаването на европейски услуги за космическо наблюдение и проследяване с оглед защитата на тази инфраструктура трябва да бъде под ръководството на ЕС (с техническата подкрепа на Европейската космическа агенция (ЕКА) по въпросите на научноизследователската и развойна дейност) и че тя трябва да надгради съществуващите капацитети, които ще бъдат допълнени с нови активи. Освен това обществеността е запозната и подкрепя необходимостта от защита на космическата инфраструктура (през последните три години бяха направени две консултации със широката общественост.).

2.           Определяне на проблема

2.1.        Липса на гаранции за сигурността на критично важна европейска космическа инфраструктура

Действащите в космоса системи предоставят широк спектър от приложения, които играят важна роля в ежедневието (телевизия, интернет, системи за определяне на местоположението и др.). Те също така са от съществено значение за прилагането на политиките на ЕС. С „Галилео“ и EGNOS (Европейската геостационарна служба за навигационно покритие) ЕС е на път да се превърне в един от най-големите спътникови оператори в Европа. Космическата инфраструктура обаче е все по-застрашена от риска от сблъсък между космически апарати и — което е по-вероятно, между космически апарати и космически отпадъци. Космическите отпадъци се превърнаха в най-сериозната заплаха за устойчивостта на дейността в космоса.

С цел да се намали рискът от сблъсък необходимо е идентифициране и наблюдение на спътниците и на космическите отпадъци, така че спътниковите оператори да бъдат предупреждавани да преместят своите спътници. Тази дейност е силно чувствителна от гледна точка на националната сигурност и е известна като космическо наблюдение и проследяване (КНП). Също така КНП е с двойно предназначение — може да служи както на граждански, така и на военни потребители. Услугите за КНП обхващат три основни функционални елемента:

– сензорна функция: радари и телескопи за идентифициране и проследяване на космически апарати и отпадъци;

– функция за обработване на данни: определяне на вероятността от сблъсък или на траекторията на повторно навлизане космически обекти в земната атмосфера;

– информационна функция: управление на разпространението на информация от КНП (например сигнали за опасност от сблъсък, предупреждения за повторно навлизане в земната атмосфера) сред спътниковите оператори и съответните органи.

Към днешна дата Европа не разполага услуги за КНП: Наличните сензорни капацитети са недостатъчни и разпокъсани, капацитетът за обработка на информация е много ограничен и напълно липсва функционалният елемент за разпространение на информация. Освен това на международно равнище липсват подходящи алтернативи, дори като се вземат предвид системата на Съединените американски щати, която не е достатъчно точна, или други системи, които не са отворени за международно сътрудничество.

2.2.        Повишен риск от сблъсък, дължащ се на космическите отпадъци

През последните петдесет години в пространството често бяха изстрелвани различни обекти. Този материал се движи безконтролно в орбитата на Земята с много висока скорост и създава все по-голям потенциален риск за изстрелването на космически апарати и за тяхната експлоатация поради опасност от сблъсък с други отпадъци или други космически апарати в орбита.

Най-новите оценки сочат, че в земната орбита се движат 16 000 обекта по-големи от 10 cm, които са каталогизирани, и между 300 000 и 600 000 обекта, по-големи от 1 cm, които не са каталогизирани. Според ЕКА броят на обектите, по-големи от 1 cm, ще продължи да нараства и ще достигне общо около 1 милион отпадъци през 2020 г. Освен това се смята, че има повече от 300 милиона обекта, по-големи от 1 mm. Тези космически обекти са концентрирани в областите в околоземното космическо пространство, които са най-използвани от търговска гледна точка. Според най-консервативните оценки (въз основа на частично проследими предмети), налице е риск от 1 сблъсък на всеки три години.

2.3.        Маневрите за избягване на сблъсък съкращават времето за експлоатация на спътниците

Тъй като рискът от сблъсък за потенциално проследими или непроследими отпадъци е трудно предвидим, спътниковите оператори са склонни да извършват маневри за избягване на сблъсък въз основа на сигнали за преминаващи наблизо космически отпадъци.

Всяка маневра изисква гориво, което съкращава периода на експлоатация на сателитите, или изисква допълнително гориво, което трябва да бъде изведено в орбита, което повишава експлоатационните разходи. Освен това, поради недостатъчната точност на данните относно местоположението на обектите, може да се предположи, че голям брой маневри може би не са наложителни, но трябва да бъдат направени като предпазна мярка, създаваща допълнителни разходи.

2.4.        Повторното навлизане на отпадъци или на неконтролирани космически апарати в земната атмосфера застрашава сигурността на гражданите на ЕС

Повторното навлизане на космически апарати и космически отпадъци на Земята представлява нарастваща опасност за сигурността и здравето на населението на нашата планета. Въпреки че активното навлизане в земната атмосфера на космически апарати е контролирано (напр. Космическата совалка на САЩ, руският космически апарат „Съюз“ и Европейският механизъм за автоматичен трансфер), неактивни спътници и космически отпадъци често безконтролно отново навлизат в земната атмосфера.

Способността за прогнозиране на траекторията на обект (която силно зависи от възможностите за проучване и проследяване на системата за космическо наблюдение) е от съществено значение за намаляване на рисковете, свързани с повторното навлизане. С нарастването на броя на спътниците в орбита може да се смята, че през следващите години ще нарасне и броят на безконтролните повторни навлизания.

2.5.        Преглед на очакваните годишни загуби, произтичащи от опасности от космически отпадъци

Въз основа на наличните данни и прогнозите за пазарен растеж годишните количествено измерими прогнозни загуби, произтичащи от сблъсък и маневри за избягване на сблъсък (напр. поради загуба на спътници, съкращаване на срока на експлоатация на спътниците, пропуснати потенциални приходи от работата на сателит), се оценяват на общо 140 млн. EUR. Тъй като броят на активните спътници в орбита се очаква да нарасне с около 50 % през следващите 10 години, средногодишните очаквани загуби може да се очаква да нараснат до 210 млн. евро през следващото десетилетие

Почти сигурно е, че тези разходи представляват само една малка част от възможните разходи, които не могат да бъдат оценени количествено; до известна степен тези неизмерими количествено последици могат да бъдат в резултат на липсата на възможности за европейско космическо наблюдение и проследяване. Например, загубата на сателит може да доведе до загуба на критично важен капацитет за сателитна комуникация в извънредна ситуация, причиняваща загуба на човешки животи.

3.           Право на ЕС да предприема действия и анализ на субсидиарността

Член 189 от ДФЕС въвежда правото за ЕС да предприема действия за разработване на европейска космическа политика, като в същото време надгражда предишни постижения на Европейската космическа агенция и на държавите членки, и оправомощава Европейската комисия да упражнява своето право на инициатива. Космическата политика е споделена компетентност на ЕС и на държавите членки.

От обсъжданията със заинтересовани страни през последните години стана ясно, че създаването на оперативни европейски услуги наблюдение и проследяване ще изисква намесата на ЕС. Това произтича от консенсуса между министрите от ЕС, които отговарят по тези въпроси, и ЕКА. В тази връзка европейските услуги за КНП ще обхващат и аспекти на сигурността, които ЕС, за разлика от EКА (агенция за научноизследователска и развойна дейност), е компетентен да разглежда.

ЕС няма за цел да замени инициативи, индивидуално предприети от държавите членки или в рамките на ЕКА. Той има за цел да допълни действията, предприети на национално равнище (по-специално в рамките на подготвителната програма на ЕКА за осведомяване относно ситуацията в космическото пространство), и да подобри координацията, когато тя е необходима за постигането на общи цели.

Участието на ЕС е нужно, за да се обединят необходимите инвестиции за финансиране на някои космически проекти, за изграждане на управленски механизми, за определяне на политиката в областта на данните и за да се гарантира, че съществуващият и бъдещият капацитет действат координирано и ефикасно с цел осигуряване на жизнеспособна и оперативно съвместима система, която е от полза на всички заинтересовани лица в Европа.

Освен това предложеното действие на ЕС няма за цел да замени или дублира съществуващите мерки за намаляване на въздействието на международно или многостранно равнище, тъй като тези мерки не решават проблема, но ще доведат до ограничаване на нарастването на космическите отпадъци в дългосрочен план.

4.           Цели

Крайната цел на предложената инициатива е да се запази в дългосрочен план достъпността и сигурността на европейската и националните космически инфраструктури и услуги, които са от съществено значение за безпроблемното функциониране на отделните икономики и общества в ЕС, както и сигурността на гражданите на ЕС.

Конкретни цели || Оперативни цели

а)               Намаляване на рисковете, свързани с извеждането в космоса на европейски космически апарати; б)               Оценка и намаляване на рисковете за действието на европейски космически апарати в земната орбита и позволяване на операторите на космически апарати по-ефикасно да планират и вземат мерки за смекчаване на рисковете (т.е. по точни маневри за избягване на сблъсъци; избягване на ненужни маневри, които са рисковани сами по себе си и намаляват периода на експлоатация на сателита). в)                Наблюдение на неконтролирани повторни навлизания на космически апарати или техни отломки в земната атмосфера и отправяне на по-точни и ефикасни ранни предупреждения до органите за национална сигурност и защита на гражданите от бедствия и аварии с цел да се намалят потенциалните рискове за сигурността и здравето на европейските граждани и за смекчаване на потенциалните щети на критично важна наземна инфраструктура. || а)               Изграждане на капацитет за оперативно космическо наблюдение и проследяване на европейско равнище въз основа на съществуващите европейски и национални активи, който може да интегрира и бъдещи нови активи; б)               Въвеждане на подходяща структура на управление; в)                Определяне и изпълнение на принципите на политиката в областта на данните за обработка на информация от наблюдение и проследяване чрез европейския капацитет за КНП; г)                Определяне и осигуряване на услуги за КНП, отворени за всички европейски и национални публични и частни/търговски участници; д)               Гарантиране на необходимото качество на услугите за КНП и тяхното ефективно и устойчиво оперативно предоставяне; е)               Наблюдаване прилагането и ефикасното функциониране на предложения оперативен капацитет за КНП и оперативни услуги за КНП и осигуряване на устойчиво финансиране от страна на ЕС.

5.           Варианти на политика

5.1.        Вариант 1: Базов сценарий: Липса на финансово участие на ЕС в КНП

Съгласно този сценарий се предвижда ЕС да не се ангажира с каквато и да било дейност или да предоставя каквато и да било подкрепа (правна или финансова) за създаването и оперативното предоставяне на европейски услуги за КНП.

Поради липсата на организационна рамка шансът за по-широко сътрудничество между държавите членки с оглед осигуряването на истински европейски капацитет за КНП и оперативни европейски услуги за КНП е малък .

Освен това, като се вземе предвид фактът, че държавите членки не виждат разработването на европейски услуги за КНП като мисия, която да бъде възложена на ЕКА, съгласно базовия сценарий не може да се очаква създаването на оперативни услуги за КНП на европейско равнище.

Сътрудничеството между държавите членки на ЕС и трети държави се очаква да остане на сегашното си равнище.

На международно равнище съществуват инициативи за ограничаване на рисковете, произтичащи от космическите отпадъци, които имат за цел да предотвратят експоненциалното нарастване на количествата отпадъци. Тези инициативи могат да бъдат ефективни само в дългосрочен план, въпреки че подобни мерки не могат да заменят краткосрочните мерки за намаляване на риска, като например маневрите за избягване на сблъсък.

5.2.        Вариант 2: Подход на партньорство – финансиране от ЕС за европейско бюро за управление на информацията от КНБ

С този вариант се цели намаляване на риска от сблъсък с коефициент от 3 до 5 и следователно понижаване със същия коефициент на икономическите загуби, причинени от спътникови повреди или унищожаване. Налице е сближаване във вижданията на експертите, че за да се постигне такова намаляване, сензорната функция трябва да бъде развита посредством свързване и работа в мрежа на съществуващи активи и разширяване на тази мрежа с един радар за проследяване, един радар за наблюдение, 8 телескопа и информационен център. Тези активи следва да бъдат свързани посредством сигурни линии. Необходимо е да бъде развит функционалният елемент за обработка на данни, за да се определя вероятността от сблъсък или за да се изчислява траекторията на повторното навлизане на космически обекти в земната атмосфера. Необходимо е създаването на информационно бюро за подаване на сигнали за опасност и за обработка на искания от страна на потребители на услугите за КНП.

Това ще изисква обща инвестиция от страна на ЕС и държавите членки в размер на около 60 млн. евро годишно (за повече подробности, виж приложение V за метода на изчисление). Според най-консервативните оценки сегашните годишни загуби, възлизащи на 140 млн. евро, ще бъдат сведени до 28 — 46 млн. евро.

При този вариант ще бъдат предлагани оперативни европейски услуги за КНП в сътрудничество с държавите—членки на ЕС, и с помощта на притежаваните от тях активи. ЕС ще определи нормативната база за утвърждаването и дейността на европейските услуги за КНП (въз основа на съществуващите сензори и капацитети, както и въз основа на онези, които държавите членки евентуално ще разработят), включително за политиката в областта на данните.

Консорциум от държави членки ще носи отговорност за сензорите и за обработката на данните на европейските услуги за КНП. Разпространението на информацията ще бъде възложено на вече съществуващ оперативен орган/агенция с доказана репутация в областта на сигурността, който ще управлява информацията от КНП (например на Сателитния център на Европейския съюз). Европейската комисия няма да участва в текущата оперативна дейност, но ще осигури общата координация на функционалните елементи на КНП.

Общите разходи по създаването и функционирането на европейската система за услуги за КНП ще бъдат покрити чрез съфинансиране от държавите членки, съставляващи консорциума, и от ЕС. Консорциумът ще покрие всички капиталови инвестиции, свързани със сензорните функции (включително разработването на нови активи) и с функцията за обработка на информацията (приблизително 58 млн. евро годишно), а ЕС ще осигури финансиране за създаването и функционирането на информационното бюро (оценено на общо на 2 млн. евро годишно). Въвеждането на такси за услуги може да бъде разгледано в контекста на оценката на прилагането на инициатива.

5.3.        Вариант 3: Подход на партньорство – средства от ЕС за финансиране на изграждането на мрежи и за действието на сензорната функция, на функцията за обработка на данните и на функцията за управление на информацията

Този вариант съвпада с вариант 2 във всяко отношение освен разпределението на финансирането, предоставено от консорциума от държави членки и от ЕС. Съгласно този вариант държавите членки, участващи в консорциума, също финансират всички капиталови инвестиции, свързани със сензорната функция (включително разработването на нови активи: един радар за наблюдение, един радар за проследяване, 8 телескопа и информационен център), както и с функцията за обработка на данните. В допълнение към ангажиментите съгласно вариант 2 ЕС обаче е отговорен и за финансирането на разходите за поддръжка и оперативните разходи на сензорната функция и на функцията за обработка на данните, необходими за европейската система за услуги за КНП.

Подобно на вариант 2, придобиването на нови активи от държавите членки, необходими за гарантиране на целеви коефициент за намаляване на риска от сблъсък от 3 на 5, възлиза на 50 млн. евро годишно. Финансирането от страна на ЕС би било в размер на 10 млн. евро годишно. Както и при вариант 2, може да бъде разгледано въвеждането на такси за услугата.

5.4.        Вариант 4: Ръководено от ЕС разработване и експлоатация на КНП (коефициент за намаляване на риска от 3 на 5)

Съгласно този вариант коефициентът за намаляване на риска е същият като този във варианти 2 и 3, но са налице и някои потенциални различия по отношение на управлението и финансирането, тъй като ЕС е собственик на системата и покрива всички разходи. ЕС определя съответната нормативна база (включително политиката в областта на данните) и поема отговорността за развитието на структурите, необходими за свързването на съществуващите европейски сензори и капацитети и за гарантиране предоставянето на услуги за КНП.

Комисията става притежател на нови инфраструктурни елементи за КНП. Този вариант също така предполага установяването на един радар за наблюдение, един радар за проследяване, 8 телескопа и на център за данни, както и необходимото оборудване за свързване в мрежа на съществуващи активи. Общата сума на финансовото участие на ЕС възлиза на около 60 млн. евро годишно.

5.5.        Вариант 5: Разработване и експлоатация на КНП под ръководството на ЕС (коефициент на намаляване на риска 10)

Във вариант 5 се следва същата логика, както във вариант 4, но се цели намаляване на риска от сблъсък с коефициент 10, а оттук и намаляване на очакваните загуби с коефициент 10. Този вариант изисква придобиването на 2 радара за наблюдение, 2 радара за проследяване, 14 телескопа и център за данни, като по този начин се подобрява качеството и точността на услугите, предоставяни на различни групи ползватели, а също така се използват съществуващите сензори в Европа.

Финансирането следва същата логика както при вариант 4, но броят на новите активи е двоен, както е посочено по-горе. Финансирането от ЕС се оценява на около 120 млн. евро годишно за периода 2014 — 2020 г.

5.6.        Обобщение на мненията на заинтересованите страни относно вариантите

И производителите, и спътниковите оператори горещо подкрепиха идеята за създаване на европейска система за КНП. Докато производителите се изказват ясно в полза на варианта, който гарантира най-високи инвестиции и съответната промишлена възвръщаемост, операторите изразяват загриженост за функционирането на системата, както и за възможността високото ниво на ефективност да доведе до допълнителни разходи за тях. Производителите не изразиха особено мнение относно управлението и политиката в областта на данните.

Що се отнася до държавите членки, всички те са съгласни, че е необходима система за КНП и че тази система следва да се основава на съществуващи активи. Всички държави членки са съгласни с модела на управление във варианти 2 — 5. Една от тях изказа по различни поводи становището, че тя би предпочела да бъде създадена европейска структура, която да поеме функциите по управление на датчиците и по обработка на данните, въпреки че приема предложената схема на управление, при условие че това гарантира участието на всички държави членки, готови да бъдат част от консорциума. Освен това, всички държави членки са съгласни с предложената политика в областта на данните и са отворени за идеята за европейска структура за управление на данните. Държавите членки, които притежават сензори и капацитет за КНП, контролирани от военните, подчертават значението на политиката в областта на данните, както и че е важно при управлението да се вземат под внимание опасенията, свързани с националната сигурност. Всички варианти отчитат тези опасения.

Що се отнася до резултатите, държавите членки се изказват в полза на подобрената резултатност, предложена във варианти 2 — 4. Когато става въпрос за финансиране, някои държави членки изразяват загриженост, че ако ЕС напълно финансира системата, ще бъде засегнато справедливото разделяне на възвръщаемостта на инвестициите, по начина, по който е гарантирано от ЕКА. Независимо от горното, държавите членки са наясно с бюджетните ограничения и въпреки, че са потенциално отворени за който и да е от предложените варианти, най-често предпочитат варианти 3 и 4.

6.           Оценка на въздействието

6.1.        Въздействие от вариант 1 базов сценарий

6.1.1.     Стратегическо въздействие

Съгласно този базов сценарий не се предвижда ЕС да инвестира в утвърждаването и извършването на услуги за КНП на европейско равнище. Това няма да засегне изпълнението на водещите програми на ЕС „Галилео“ и „Коперник“ (новото име на ГМОСС), но тяхната дългосрочна сигурност и устойчива експлоатация, биха могли да бъдат засегнати.

6.1.2.     Икономическо въздействие

Не се вземат мерки срещу установените проблеми и вероятно те ще се увеличат през следващите години. С разрастването на космическите дейности и увеличаването на космическите отпадъци се очаква да нараснат и икономическите загуби, дължащи се на неуспешно изстрелване, загуба или повреди на сателити. Промишлената дейност в областта на КНП в Европа ще остане на сегашното си ограничено равнище.

6.1.3.     Социално въздействие

В отсъствието действия от страна на ЕС и като се има предвид фактът, че държавите членки изглежда не готови да се ангажират с мащабна дейност за КНП в рамките на Европейската космическа агенция (ЕКА), влиянието върху създаването на работни места от този вариант е незначително. Не се вземат мерки за ограничаване на заплахите за сигурността, произтичащи от неконтролирано повторно навлизане на космически отпадъци в земната атмосфера, както е обяснено в раздела за определяне на проблема. С разрастването на космическата дейност е вероятно да се увеличат и рисковете за сигурността на европейските граждани или за наземната инфраструктура от критично значение.

6.1.4.     Въздействие върху околната среда

Във всички оценки се посочва еднозначно, че в бъдеще количествата отпадъци и отломки ще се увеличават постоянно и с големи темпове (всъщност всеки сблъсък между космически обекти води до експоненциален растеж на количествата отпадъци и отломки), както и че са необходими действия за опазване на космическото пространство. Ако ЕС се въздържа от намеса, положението няма да се подобри.

6.2.        Въздействие от варианти 2, 3 и 4:

6.2.1.     Стратегическо въздействие

Предложените схеми за управление и политика в областта на данните ще позволят на държавите членки активно да допринесат и да защитят своите интереси в областта на националната сигурност. Тези варианти ще се основават на досегашното международно сътрудничество със САЩ. По принцип, създаването на европейска система за КНП ще позволи на ЕС да сътрудничи и да влияе върху развитието в САЩ като равноправен партньор с оглед на подобряването с общи усилия на резултатите от КНП. Освен това тези варианти биха укрепили независимия достъп на Европа до космоса и възможностите ѝ за вземане на независими решения относно безопасността на операциите на космически апарати. Накрая, тези варианти предлагат прагматична рамка за европейско сътрудничество за КНП което може да бъде разширено с помощта на допълнително сензорно оборудване, ако в бъдеще това се окаже необходимо.

6.2.2.     Икономическо въздействие

Предложената инициатива би подобрила способността на европейската система за КНП да установява опасни ситуации и да предоставя по-точна информация относно изстрелването и експлоатацията в орбита на спътници. Тя би довела до намаляване на риска от загуба на спътници и на броя на маневрите за избягване на сблъсък, което ще ограничи икономическите загуби. Настоящите годишни загуби, оценявани на 140 млн. евро, ще бъде намалени с коефициент от 3 до 5, което означава понижение на загубите до 28 — 46 млн. евро. Тези варианти се основават на съществуващите сензори за КНП и на натрупания експертен опит и предвиждат въвеждането на нови сензори за КНП. Разработването на нови сензори, както се предполага в тези варианти, е вероятно да има мултиплициращ ефект с коефициент 2,3 по отношение на промишлената дейност. Като се има предвид, че инвестициите в нови активи биха възлезли на около 50 млн. евро годишно, т.е. 350 млн. евро за седемгодишния период 2014 — 2020 г., общата промишлена възвръщаемост може да бъде оценена на 805 млн. евро.

6.2.3.     Социално въздействие

Предложените мерки биха довели до откриването на най-малко 50 постоянни работни места.

Освен това те ще доведат до подобряване на способността на Европа да прогнозира траекторията на космическите обекти и следователно ще подобри капацитета за контрол на космическите отпадъци, повторно навлизащи в земната атмосфера. Поради липсата на каквито и да било количествени данни и проучвания за материалните щети, причинени от неконтролирани навлизания в земната атмосфера, не е възможно на този етап да бъде направена количествена оценка на положителното въздействие.

6.2.4.     Въздействие върху околната среда

Тези варианти ще повишат способността на Европа да наблюдава неконтролираното повторно навлизане на космически отпадъци и отломки в земната атмосфера и да се утвърди съгласувана и ясна процедура за изпращане на смислени и своевременни предупреждения до националните органи за сигурност.

6.3.        Въздействие от вариант 5 Разработване и експлоатация на КНП под ръководството на ЕС (коефициент на намаляване на риска 10)

6.3.1.     Стратегическо и управленческо въздействие

В допълнение към стратегическите въздействия, очертани при предишните варианти, вариант 5 би могъл ясно да подобри стратегическия потенциал на ЕС да укрепва и засилва сътрудничеството в областта на КНП с други космически държави (по-специално САЩ) чрез установени политически канали. При този вариант ЕС ще има пълен контрол върху създаването на европейска система за КНД и ще подсигури, че инициативата е открита за всички държави—членки на ЕС, които желаят да участват.

6.3.2.     Икономическо въздействие

Програмата на ЕС за КНД, предложена в този вариант, предполага развитието/възлагането на обществени поръчки за нови активи за КНП в размер на 810 млн. евро за периода 2014 — 2020 г. Инвестициите вероятно ще окажат мултиплициращ ефект с коефициент 2,3 по отношение на промишлената дейност. Това ще доведе до пряк и косвен промишлен оборот в размер на 1,863 млрд. евро. При прилагането на същия подход, както във вариант 3, за оценката на намаляването на икономическите загуби, може да се смята, че вариант 5 би могъл да намали рисковете, посочени в раздела за определяне на проблема, с коефициент 10 или повече. Това би означавало намаляване на очакваните годишни загуби поради сблъсъци до 14 млн. евро от настоящата оценка на годишните икономически загуби в размер на 140 милиона евро.

6.3.3.     Социално въздействие

В съответствие с този вариант потенциалът за създаване на постоянни работни места в машиностроенето и в областта на анализа на данни е за около 100 нови работни места в цяла Европа. Подобно на варианти 2, 3 и 4 този вариант би довел до подобряване на способността на Европа да предвижда повторното навлизане на космически отпадъци и отломки в земната атмосфера. Вариант 5 създава възможности за намаляване на рисковете за сигурността на европейските граждани и за наземна инфраструктура от решаващо значение.

6.3.4.     Въздействие върху околната среда

Както и при варианти 2 — 4, този вариант ще засили способността на Европа да наблюдава космическите отпадъци и отломки и да предотвратява сблъсъци, като по този начин се намалява рискът от по-нататъшно създаване на космически отломки. Вариант 5 би позволил откриване на отпадъци и отломки с размери 3 до 5 cm, които понастоящем не се регистрират. Това значително ще увеличи капацитета на Европа за ограничаване на риска от облаци отпадъци и отломки и тяхното увеличаване в дългосрочен план в ниската околоземна орбита.

Сравнение на вариантите и заключенията е представено в таблицата по-долу:

|| Силни страни || Слаби страни

Вариант 1: Базов сценарий || Предоставя се ограничено обслужване от страна на САЩ, което не изисква разходи. Обществените средства могат да бъдат насочени към други приоритети. || Остават рисковете от сблъсък, като се очаква те да се увеличат. ЕС не може да защити важна космическата инфраструктура. Отрицателни стратегически, икономически, социални и екологични последици. Не се отговаря очакванията на държавите членки или на промишлеността.

Вариант 2 || Цели се намаляване на риска с 3 до 5 пъти. Положителни стратегически, икономически, социални и екологични последици. Няколко държави членки са дали индикации за готовността си да разработят допълнителни активи за КНП в рамките на ръководената от ЕС Инициатива за КНП. Този вариант отговаря на разбирането на държавите членки, че разработването на собствени активи гарантира, че техните инвестиции облагодетелстват националната промишленост. || Този вариант изисква значително финансиране от ЕС и от държавите членки, желаещи да развиват нови активи. Въпреки че има данни, че някои държави членки подкрепят тази идея и желаят да развиват нови активи, ЕС не разполага с пълен контрол над финансирането, необходимо за създаването на европейска система за услуги за КНП. Инвестицията на ЕС не обхваща важна част от разходите, пряко свързани със създаването на европейска система за услуги за КНП; т.е. осъществяване на сензорната функция и на функцията за обработване на данни. Той не отговаря на очакванията на държавите членки, че като минимум ЕС покрива оперативните разходи на европейската система за услуги за КНП и поради това не осигурява достатъчно стимули за държавите членки да инвестират.

Вариант 3 || Както и при вариант 2, цели се намаляване на риска от сблъсък с 3 до 5 пъти. Положителни стратегически, икономически, социални и екологични последици. Няколко държави членки са дали индикации за готовността си да разработят допълнителни активи за КНП в рамките на ръководената от ЕС Инициатива за КНП. Този вариант отговаря на разбирането на държавите членки, че разработването на собствени активи гарантира, че техните инвестиции облагодетелстват националната промишленост. Този вариант отговаря на очакванията на държавите членки, че като минимум ЕС ще покрие оперативните разходи на европейската система за услуги за КНП. || Както и при вариант 2, този вариант изисква значително финансиране от ЕС и от държавите членки, желаещи да развиват нови активи. Въпреки че има данни, че някои държави членки подкрепят тази идея и желаят да развиват нови активи, ЕС не разполага с пълен контрол над финансирането, необходимо за създаването на европейска система за услуги за КНП.

Вариант 4 || Цели се намаляване на риска с 3 до 5 пъти. Положителни стратегически, икономически, социални и екологични последици. Той дава на ЕС на практика пълен контрол над финансирането, необходимо за създаването на европейска система за услуги за КНП. Някои държави членки биха приветствали по-голямо финансиране от ЕС, тъй като по този начин се гарантира изграждането на европейска система за услуги за КНП, държавите членки могат да избират да инвестират допълнително или в КНП, или в други космически проекти. || Като единствен източник на финансиране, ЕС има по-голяма отговорност за цялата система и по-специално трябва да контролира придобиването на нови активи. Тъй като финансирането от страна на ЕС за КНП ще бъде преразпределено от други източници, размерът, изискван съгласно този вариант, би създал известна тежест за тези източници.

Вариант 5 || Цели се намаляване на риска от сблъсък с 10 пъти. Този вариант осигурява най-положителни стратегически, икономически, социални и екологични въздействия. Той дава на ЕС на практика пълен контрол над финансирането, необходимо за създаването на европейска система за услуги за КНП. Някои държави членки биха приветствали по-голямо финансиране от ЕС, тъй като по този начин се гарантира изграждането на европейска система за услуги за КНП, държавите членки могат да избират да инвестират допълнително или в КНП, или в други космически проекти. || Като единствен източник на финансиране, ЕС има по-голяма отговорност за цялата система и по-специално трябва да контролира придобиването на нови активи. Тъй като финансирането от страна на ЕС за КНП ще бъде преразпределено от други източници, размерът, изискван съгласно този вариант, може да бъде осигурен само чрез значително намаляване на други програми и изисква много трудни компромиси.

Допълнително сравнение на ефективността, ефикасността и съгласуваността на различните варианти е представено в доклада за оценката на въздействие.

7.           Мониторинг и оценка

Ще бъдат направени междинна и последваща оценка. Що се отнася до мониторинга, Комисията ще гарантира, че споразуменията за безвъзмездни средства или договори в рамките на предложената инициатива предвиждат надзор и финансов контрол от страна на Комисията, ако е необходимо посредством проверки на място, проверки чрез извадки и посредством одити, осъществявани от Сметната палата.

В допълнение към финансовия надзор Комисията ще въведе механизми за осигуряване на постоянно качество на предоставяните услуги за КНП. Това ще стане от една страна чрез оценка на удовлетворението на потребителите, а от друга — чрез технически одити. Докладът за оценката на въздействието представлява таблица с целите и съответстващите им показатели. Що се отнася до борбата с измамите, предлага се финансирането от страна на ЕС да се предоставя посредством споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, което ще позволи подходящ финансов контрол от страна на Комисията.