EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013SA0010

Специален доклад № 10/2013 „Обща селскостопанска политика: Успешни ли са моделът и предоставянето на специфично подпомагане, предвидено от член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета?“

52013SA0010

Специален доклад № 10/2013 „Обща селскостопанска политика: Успешни ли са моделът и предоставянето на специфично подпомагане, предвидено от член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета?“


РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

Административни проверки / проверки на място : В дял III от Регламент (ЕО) № 1122/2009 [1] на Комисията се установяват общите принципи за контрол, които се прилагат относно всички мерки за пряко подпомагане. По-специално, всички заявления за подпомагане се подлагат на административни проверки, допълнени от проверки на място въз основа на извадка. В член 29 от регламента се посочва: "За всяка мярка по специфичното подпомагане, за която провеждането на административни проверки е технически възможно, всички заявления трябва да бъдат проверени."

АЕМ / MAET : Агроекологични мерки / Агроекологични мерки в определен географски район (Франция)

ОСП : Обща селскостопанска политика.

Преки помощи, обвързани/необвързани с производството : До 2003 г. подпомагането на земеделските стопани по първи стълб основно се извършва под формата на директни плащания, обвързани с производството на специфични земеделски продукти (преки помощи, "обвързани с производството"). Плащанията в този контекст обикновено са за помощи "за площ" в зависимост от хектарите, помощи за посевни култури или за "живи животни" в зависимост от допустимите животни. След реформата на ОСП през 2003 г. по-голямата част от мерките за подпомагане по първи стълб се "отделят от производството", тоест вече не зависят от крайната продукция на бенефициента.

Икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите : Икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите съществуват, когато една мярка за подпомагане е насочена към бенефициент, който и без нея би взел същото решение. В тези случаи предоставянето на помощта не оказва никакво въздействие. Ето защо частта от разходите, които водят до икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите, са неефективни по своето естество, тъй като не допринасят за постигане на целите.

Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) : ИСАК е дефинирана в глава 4 на дял II от Регламент (ЕО) № 73/2009 [2] на Съвета и доразвита от Регламент (ЕО) № 1122/2009. Тя се състои от компютъризирана база данни със земеделските стопанства и заявленията за подпомагане, система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и система за идентификация и регистрация на животни (СИРЖ), и предвижда серия от административни проверки и проверки на място.

Стълб I / стълб II : С реформа "Програма 2000" се въвеждат два основни стълба за ОСП. Стълб I (Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) осигурява пазарни мерки и подпомагане на доходите под формата на преки плащания. Стълб II (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) съфинансира мерки за развитие на селските райони в области като агроекология, повишаване качеството на храните, по-високи технически стандарти и хуманно отношение към животните.

Схема за единно плащане (СЕП) : СЕП представлява система за помощи, необвързани с производството в рамките на първия стълб, която се прилага след реформата на ОСП от 2003 г. в държавите членки, присъединили се към ЕС преди 2004 г. В присъединилите след тази дата държави членки се прилага опростена преходна схема, позната като схема за единно плащане на площ (СЕПП).

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ

I. При въвеждането през 2003 г. на схемата за единно плащане (СЕП) на държавите членки е разрешено да запазят до 10 % от своя национален таван, за "специфични видове селскостопански практики, които са важни за опазването или подобряването състоянието на околната среда или за подобряване на качеството и предлагането на пазара на селскостопански продукти". Обхватът на това специфично подпомагане е разширен впоследствие с член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009, който увеличава броя на целите, за които помощта може да бъде отпусната.

II. Двадесет и четири държави членки са взели решение да приложат член 68 посредством комбиниране на 113 изключително разнообразни мерки. Общия бюджет за периода 2010—2013 г. е в размер на 6,4 млрд. евро. Въпреки че за всяка от мерките има отделни правила, повечето от тях се основават на класически механизми за преки плащания, обвързани с производството [3].

III. Одитът беше насочен върху модела на специфичното подпомагане, предвидено от член 68, както и върху начина, по който то се предоставя през 2010 г. и 2011 г. (механизми за управление и контрол). По-специално, беше проверено дали може в достатъчна степен да се докаже, че специфичното подпомагане е предоставено по последователен, подходящ и добре контролиран начин. Одитът беше извършен в службите на Комисията и в 4 държави членки, за които се разпределят приблизително 70 % от бюджетните средства, отпуснати за съответните мерки.

IV. СЕП се основава на принципа за преки плащания, необвързани с производството и на принципа за опростяване на схемата на плащания ("единно плащане"). Като дерогация от нормативната уредба член 68 позволява на държавите членки да продължат предоставянето на преки плащания, обвързани с производството в "ясно определени случаи". Палатата обаче констатира, че Комисията контролира в много малка степен обосноваването на тези случаи, а държавите членки разполагат с широки дискреционни правомощия за въвеждане на преки плащания, обвързани с производството. В резултат на това прилагането на член 68 не винаги напълно съответства на общите принципи за необвързано с производството подпомагане и за опростяване на схемата, които в момента регулират Общата селскостопанска политика.

V. Палатата установи също така, че на ниво държави членки няма достатъчно доказателства за необходимостта или подходящия характер на въведените по член 68 мерки (нужда, ефективност на възприетия модел и размер на отпуснатата помощ). Незадоволителните цели и показатели ще затруднят бъдещото оценяване на мерките.

VI. На последно място, Палатата отбелязва слабостите в административните системи и системите за контрол, въведени с цел гарантиране на правилното прилагане на мерките. Подобни слабости понякога са били установени въпреки вече съществуващите трудно приложими механизми за управление и контрол, които обаче ще трябва допълнително да се увеличат, за да отговарят на изискванията на регламентите.

VII. В контекста на въвеждането на ОСП след 2013 г. дискутираното понастоящем предложение на Комисията предвижда продължаване на специфичното подпомагане под формата на преки плащания, обвързани с производството, без обаче да дефинира достатъчно ясно неговата рамка. В тази връзка Палатата отправя следните основни препоръки:

а) Мерките за специфично подпомагане за някои дейности следва стриктно да спазват разпоредбите на член 68, а отпускането на подобно обвързано с производството подпомагане следва да бъде добре обосновано пред Комисията и проверено от нея.

- С оглед поемане на крайната отговорност при системата на споделено управление Комисията следва да играе по-активна роля при установяване на критерии за прилагане на мерките.

- Държавите членки следва да бъдат задължени да докажат, че всяка мярка за специфично подпомагане, която смятат да въведат, е необходима (що се отнася до нуждата от добавена стойност чрез подход, базиран на дерогации), съотносима (що се отнася до механизмите за прилагане, критериите за отпускане и размера на помощта), както и че отговаря на критериите за добро финансово управление.

б) Като се има предвид разнообразието на възможните мерки следва да се установи подходяща система за мониторинг с цел улесняване на последващо оценяване.

в) След като мерките вече са въведени, държавите членки следва да установят подходящи и всеобхватни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на всички изисквания на регламента. С цел да се избегне генериране на неоправдани разходи спрямо ограничения мащаб на мярката за специфично подпомагане, контролните изисквания следва да се вземат предвид още по време на етапа на изготвяне на модела на мярката (опростен характер на прилагане, "контролируеми" критерии и т.н.) или, по възможност дори по-рано, при вземане на решението за въвеждане на дадена мярка.

ВЪВЕДЕНИЕ

1. При въвеждането през 2003 г. на схемата за единно плащане (която отделя прякото подпомагане за земеделските производители от производството) [4], на държавите членки се разрешава да продължат да прилагат някои свързани с производството мерки за подпомагане на земеделските производители. В съответствие с член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003) [5] държавите членки имат право да отделят до 10 % от националните тавани за "специфични видове селскостопански практики, които са важни за опазването или подобряването състоянието на околната среда или за подобряване на качеството и предлагането на пазара на селскостопански продукти".

2. Впоследствие обхватът на това специфично подпомагане допълнително е разширен с член 68 от Регламент № 73/2009 (за периода 2010—2013 г.). Член 68 увеличава броя на целите/дейностите, за които може да се предостави помощта (вж. таблица 1).

3. Подробни правила за прилагане на подпомагането, предвидено в член 68, са специално постановени в Регламент (EО) № 1120/2009 на Комисията [6], (членове 37—49) и в Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията (членове 29 и 46). Системите за управление и контрол за различните видове подпомагане, предоставено по член 68, се основават в голяма степен на интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

ТАБЛИЦА 1

ЦЕЛИ ИЛИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО СА ДОПУСТИМИ ЗА СПЕЦИФИЧНО ПОДПОМАГАНЕ ПО ЧЛЕН 68

Опазване или подобряване на околната среда | член 68, параграф 1, буква а), подточка i) |

Качество на селскостопанските продукти | член 68, параграф 1, буква а), подточка ii) |

Реализация на селскостопанските продукти | член 68, параграф 1, буква а), подточка iii) |

Хуманно отношение към животните | член 68, параграф 1, буква а), подточка iv) |

Ползи за селското стопанство и за околната среда | член 68, параграф 1, буква а), подточка v) |

Преодоляване на специфични неблагоприятни фактори в икономически уязвими или чувствителни области, или за икономически уязвими видове селскостопански дейности | член 68, параграф 1, буква б) |

Предотвратяване на изоставянето на земеделска земя | член 68, параграф 1, буква в) |

Застраховане на реколтата, животните и растенията | член 68, параграф 1, буква г) |

Взаимоспомагателни фондове за болести и екологични катастрофи | член 68, параграф 1, буква д) |

4. Двадесет и четири държави членки са взели решение да приложат член 68 посредством комбиниране на 113 изключително разнообразни мерки както по естеството им, така и по бюджета.

5. По отношение на периода 2010—2013 г. отпуснатите средства от бюджета на ЕС за член 68 са в общ размер от 6,4 млрд. евро (вж. приложение I). В диаграмите по-долу е показано разпределянето на средствата по държави членки (диаграма 1) и по вид на мярката (диаграма 2).

6. В таблица 2 е представена формата на подпомагане (обвързано/необвързано с производството), използвано за различните мерки по член 68, параграф 1, така както са класифицирани в бюджета на ЕС.

ТАБЛИЦА 2

ФОРМА НА ПОДПОМАГАНЕ (ОБВЪРЗАНО/НЕОБВЪРЗАНО С ПРОИЗВОДСТВОТО), ИЗПОЛЗВАНО ЗА РАЗЛИЧНИТЕ МЕРКИ ПО ЧЛЕН 68, ПАРАГРАФ 1

| Преки помощи, обвързани с производството | Преки помощи, необвързани с производството |

Опазване или подобряване на околната среда (член 68, параграф 1, буква а), подточка i) | √ | |

Качество на селскостопанските продукти (член 68, параграф 1, буква а), подточка ii) | √ | |

Реализация на селскостопанските продукти (член 68, параграф 1, буква а), подточка iii) | √ | |

Хуманно отношение към животните (член 68, параграф 1, буква а), подточка iv) | √ | |

Ползи за селското стопанство и за околната среда (член 68, параграф 1, буква a), подточка v) | | √ |

Специфични неблагоприятни фактори и уязвими видове селскостопански дейности (член 68, параграф 1, буква б) | √ | |

Предотвратяване на изоставянето на земеделска земя (член 68, параграф 1, буква в) | | √ |

Застраховане на реколтата, животните и растенията (член 68, параграф 1, буква г) | | √ |

Взаимоспомагателни фондове (член 68, параграф 1, буква д) (застраховане) | √ | |

ДИАГРАМА 1

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ СРЕДСТВА ПО ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ ЗА ПЕРИОДА 2010— 2013 Г.

+++++ TIFF +++++

Източник: Бюджетни прогнози на Европейската комисия.

ДИАГРАМА 2

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ СРЕДСТВА ПО ВИД МЯРКА ЗА ПЕРИОДА 2010— 2013 Г.

+++++ TIFF +++++

Източник: Бюджетни прогнози на Европейската комисия.

ОБХВАТ И ПОДХОД НА ОДИТА

7. Одитът беше насочен към въвеждането на подпомагането, предвидено от член 68, както и към начина на прилагането му през 2010 г. и 2011 г. (механизми за управление и контрол). С оглед да се отговори на основния одитен въпрос относно това дали са успешни моделът и предоставянето на помощта, по време на одита бяха разгледани следните три подвъпроса:

а) Изготвена ли е рамката за прилагане на специфичните мерки на подпомагане по начин, при който се осигурява съгласуваност с общата ориентация на Първи стълб от ОСП?

б) Съществуват ли достатъчно доказателства, че въведените по член 68 мерки са необходими и подходящи?

в) Налице ли е задоволителна система за контрол, която да се прилага относно мерките по член 68?

8. Одитът беше извършен в службите на Комисията в Гърция, Испания (Арагон, Галисия, Кастилия ла Манча), Франция и Италия (Емилия Романя, Лацио), за които се разпределят 68 % от бюджетните средства за периода 2010—2013 г. и 73 % от разходите за първите две години.

9. Одитната дейност беше насочена към подбрани 13 мерки (вж. кратки описания в приложение II):

Помощи за твърда пшеница (Гърция — член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

Помощи за овце и кози в необлагодетелствани райони (Гърция — член 68, параграф 1, буква б)

Нови права за единно плащане в необлагодетелствани или планински райони (Гърция — член 68, параграф 1, буква в)

Помощи за сеитбооборот в райони без напояване (Испания — член 68, параграф 1, буква а), подточка v)

Помощи за млечния сектор в необлагодетелствани райони (Испания — член 68, параграф 1, буква б)

Помощи за овче/козе месо (Испания — член 68, параграф 1, буква б)

Допълнителни помощи за протеинови култури (Франция — член 68, параграф 1, буква а), подточка i)

Помощи за поддържане на биологично земеделие (Франция — член 68, параграф 1, буква а), подточка v)

Помощи за овце и кози (Франция — член 68, параграф 1, буква б)

Застраховане на реколтата (Франция — член 68, параграф 1, буква г)

Сеитбооборот (Италия — член 68, параграф 1, буква а) подточка v)

Подобряване на качеството на земеделските продукти в сектора на едрия рогат добитък (Италия — член 68, бар. 1, буква а), подточка ii)

Застраховане (Италия — член 68, параграф 1, буква г)

10. За тези 13 мерки са разпределени 2,686 млрд. евро за периода 2010—2013 г., които представляват малко повече от 40 % от общия бюджет за член 68 (50 % през първите две години).

11. Одитният подход включи оценка на работата, извършена за изготвяне на действащите понастоящем регламенти [7], както и следните елементи за различните подбрани мерки:

а) преглед на модела на изготвяне на мерките (напр. нужди, критерии за допустимост и нива на подпомагане), както и наличната документация във връзка с направения избор;

б) анализ на системите за управление и контрол;

в) тестове на съответствието въз основа на документи, извършени за случайна извадка от около десет досиета на бенефициенти за всяка мярка; по-голямата част от съответните бенефициенти вече са били предмет на проверки на място от страна на националните органи;

г) посещения на място на бенефициенти от подизвадка от посочените по-горе досиета и, където е необходимо, посещения на място на всяка трета страна, за която се счита, че играе значима роля в рамките на мярката [8].

12. В крайна сметка одиторите извършиха документна проверка на 141 досиета (заявления, проверки и плащания за 2010 г. и 2011 г.) [9] и направиха 29 посещения на място.

КОНСТАТАЦИИ И ОЦЕНКИ

СЛАБОСТИ В РАМКАТА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИФИЧНОТО ПОДПОМАГАНЕ ПО ЧЛЕН 68 ВЪЗПРЕПЯТСТВАТ СЪГЛАСУВАНЕТО МУ С ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ОСП

13. Реформата на ОСП, въведена през 2003 г., се основава на принципа за отделяне на преките плащания от производството и на принципа за опростяване на схемата на плащания. С член 68 на държавите членки се позволява по изключение да продължат да предоставят специфично подпомагане в "ясно определени случаи". По време на одита беше оценено дали при тези дерогации са спазени общите принципи за отделяне на преките плащания от производството и за опростяване на схемата на плащания, които понастоящем се прилагат за Общата селскостопанска политика.

СПЕЦИФИЧНОТО ПОДПОМАГАНЕ ПО ЧЛЕН 68 ПРЕДСТАВЛЯВА ЧАСТИЧНА ДЕРОГАЦИЯ ОТ ОБЩАТА ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ОТДЕЛЯНЕ ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СХЕМАТА ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ

14. По-голямата част от мерките [10], които могат да се въведат по член 68, са съпоставими (или в някои случаи са напълно идентични) с други предходни схеми [11]. Следователно в голяма степен член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 (и преди него член 69 от Регламент №1782/2003) представлява най-вече правно основание, необходимо за продължаване на действието на съществуващи мерки, по-специално под формата на наличните отдавна обвързани с производството плащания.

15. Така обвързаните с производството мерки за "живи животни", на които е извършен одит, са сходни с мерките за пряко подпомагане за животни, като например премиите за крави с бозаещи телета и овце майки и кози майки [12], които те са допълнили или заменили [13]. По-голямата част от въведените мерки за подпомагане за площ, представляват основно продължение на вече съществуващи мерки за подпомагане за развитие на селските райони или на предходни схеми за подпомагане, обвързано с производството [14], за които вече съществува решение на Съвета да бъдат отделени от производството.

16. Въпреки това отделянето от производството е основна тема на реформата на ОСП от 2003 г. и това развитие беше потвърдено с извършения през 2008 г. преглед на състоянието на ОСП [15].

17. По този начин член 68 (а преди него член 69), предвижда известен брой дерогации от целта за по-голямо отделяне и опростяване на схемата. Чрез поддържане и дори създаване на форми за обвързано с производството подпомагане той се отклонява от общата ориентация на Първи стълб. Поради тази причина в регламента се посочва, че дерогациите се ограничават само до "ясно определени случаи" [16]. Следователно целта на разпоредбите на този член не е да се поддържа известна форма на подпомагане, частично обвързано с производството, или да се въвежда повторно обвързване с производството, а единствено да се предоставят подходящи решения за някои специфични проблеми.

18. Още през 2010 г. при оценката на въздействието върху пазара на частичното отделяне от производството беше достигнато до заключението, че е имало неправилна употреба на член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 за поддържане на подпомагане, частично обвързано с производството [17]. Оттогава този риск се е увеличил поради големия брой налични мерки, предвидени от член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009, в който в сравнение с член 69 се дават допълнителни възможности за специфично подпомагане.

19. Следователно дали специфичното подпомагане е съгласувано с общата ориентация, която Съветът е определил за Първи стълб, понастоящем зависи от тълкуването на израза "ясно определени случаи", в които то следва да се предоставя, както и от начина, по който се контролира.

ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ РАЗПОЛАГАТ СЪС ЗНАЧИТЕЛНА СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЕ, ДОКАТО ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА КОМИСИЯТА СА ОГРАНИЧЕНИ

20. Регламентите в областта на специфичното подпомагане не представляват достатъчна рамка, която да гарантира, че предоставянето на помощта се извършва единствено "в ясно определени случаи". В действителност те позволяват на държавите членки да имат голяма свобода на действие при изготвяне на модел на техните мерки.

21. Одобрението на Комисията се изисква формално само за агроекологичните мерки по параграф 1, буква а), подточка v). За всички други видове мерки Комисията не разполага с възможност за вземане на правно обвързващи действия, а държавите членки са длъжни единствено да уведомят Комисията за взетите от тях решения.

22. В допълнение в регламентите се съдържат много малко ограничителни разпоредби по отношение на мерките, които могат да бъдат въведени. Съществуващите неголям брой ограничителни разпоредби се прилагат само за една категория от мерки и не винаги е ясно защо не се прилагат към други. Вследствие на това, тъй като не винаги има ясно разграничение между различните видове мерки, в зависимост от поставената цел държавите членки могат да предпочетат една класификация вместо друга, и по този начин да заобиколят съществуващия неголям брой правила. (Вж. каре 1)

23. Въпреки това службите на Комисията са пристъпили към проверка на мерките, за които са уведомени, с цел да се опитат да подсигурят предоставянето на минимално ниво стандартизирана информация от страна на всички държави членки. В хода на работата е имало чест обмен на информация, който понякога е водил до изменения на първоначално предложените мерки.

КАРЕ 1

ПРИМЕР ЗА НЕЯСНО РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ МЕРКИ И НАЧИНА, ПО КОЙТО ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ МОГАТ ДА ИЗПОЛЗВАТ ТОЗИ ФАКТ И ДА ЗАОБИКОЛЯТ СЪЩЕСТВУВАЩИЯ НЕГОЛЯМ БРОЙ ПРАВИЛА

Няма ясно разграничение между мерките, които се въвеждат по параграф 1, буква а), подточка i) (околна среда) и параграф 1, буква а), подточка v) (агроекология). Например помощта за протеинови култури във Франция е въведена по параграф 1, буква а), подточка i), докато в Испания и Италия подобни мерки за подпомагане на сеитбооборота [18] са въведени със сходни цели по параграф 1, буква а), подточка v). Вж. също така примера в точка 26.

Тези случаи на избор са оказали пряко въздействие върху приложимите правила:

- допустимостта на мерките за "околната среда" зависи от "непренебрежими и измерими ползи" [19] (критерий, който не се прилага за "агроекологичните" мерки)

- докато "агроекологичното" подпомагане следва предварително да бъде одобрено от Комисията и да се ограничи до покриване на допълнителните разходи и пропуснати ползи заради изпълнението на целта (ограничения, които не се прилагат за другите категории мерки, включително подпомагането за "околната среда").

24. Въпреки това Комисията не разполага с правомощия за по-значими функции, а проверките и обмена на информация не винаги водят до предприемане на действия. Нивото на информация, съдържащо се в решенията, изпратени на Комисията от държавите членки, значително варира и в някои случаи при извършения в държавата членка одит са открити съществени разпоредби, които не присъстват в описанието, изпратено на Комисията. На последно място, одитът позволи ясно да се покажат ограничените контролни правомощия на Комисията по отношения решенията на държавите членки за избора и модела на мерките.

25. Така в рамките на проверката на мерките (различни от агроекологичните), за които са докладвали някои държави членки [20], има въпроси на Комисията, които са останали без отговор. Тъй като не е разполагала с необходимите правомощия, Комисията е била принудена да приключи разглежданите случаи, без да може да се произнесе относно законосъобразността на въведената мярка. Относно въпросните досиета е формулирано следното заключение: Процесът на оценяване на уведомлението […] следва да бъде прекратен […] счита се, че не е напълно или не е ясно доказано съответствието на разглежданата мярка.

26. В друга държава членка [21] мярката е била повторно формулирана, за да бъде въведена по параграф 1, буква а), подточка i), след като Комисията е отказала да я одобри като агроекологична мярка по параграф 1, буква a), подточка v).

ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ РИСКОВЕ ЗА ЛИПСА НА СЪГЛАСУВАНОСТ С ОСП ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ НА СПЕЦИФИЧНОТО ПОДПОМАГАНЕ В РАМКИТЕ НА ОСП СЛЕД 2013 Г.

27. В контекста на нейното предложение за ОСП в периода 2014—2020 г. Комисията предвижда [22] да продължи възможността за предоставяне на специфично подпомагане под формата на плащания, обвързани с производството. През април 2012 г. Палатата публикува становище относно това предложение [23]. Като има предвид измененията, които понастоящем са предмет на обсъждане [24], това предложение ще доведе до следните основни промени:

а) списъкът с продукти в член 68 ще бъде разширен;

б) наличният бюджет ще бъде фиксиран на 8 % от тавана с възможност чрез дерогация до максимум 13 %;

в) ще бъде предоставяно подпомагане, обвързано с производството:

i) "на сектори или на региони от държава членка, в които специфични видове селскостопански практики или специфични селскостопански сектори претърпяват определени трудности и са особено важни по икономически и/или социални и/или екологични причини" и

ii) "в размера, който е необходим, за да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство в тези райони".

28. Като се има предвид, че списъкът с продуктите и наличният бюджет за специфичното подпомагане ще бъдат увеличени, както и че условията за подпомагане зависят от тълкуването, което в бъдеще ще се прави на използваните твърде неясни понятия ("трудности", "особено важни по икономически и/или социални и/или екологични причини"), по-голямата част от обвързаните с производството мерки за подпомагане може би ще продължат да същ`ествуват.

НЕДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА, КОИТО ДА ПОКАЖАТ, ЧЕ ВЪВЕДЕНИТЕ ПО ЧЛЕН 68 МЕРКИ СА НЕОБХОДИМИ ИЛИ УМЕСТНИ

29. Като има предвид ограничените изисквания за държавите членки, Палатата провери дали съществуват достатъчно доказателства, които да показват, че въведените по член 68 мерки са необходими или добре адаптирани.

30. Палатата провери дали е предоставена предварително информацията, доказваща нуждата и уместния характер на формата и нивото на подпомагане, както и дали правилно функциониращи системи за мониторинг ще бъдат в състояние в последствие да позволят потвърждаване на ефективността на мерките.

НЕДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОДПОМАГАНЕ В ИЗВЕСТЕН БРОЙ СЛУЧАИ

31. По време на одита беше установено, че с изключение на общи аргументи във връзка с качеството, в известен брой случаи липсват доказателства [25] за нуждата от специфично подпомагане. Беше констатирано също така, че проверените документи не са били достатъчни, за да обосноват ключови аспекти на мерките [26]. Освен това е било невъзможно да се посочат причините за решенията във връзка с разпределянето на бюджетните средства, както между различните въведени мерки, така и спрямо други заявени нужди, за които не е било предоставено специфично подпомагане.

32. Например в една държава членка (Гърция) не е имало на разположение специфични документи, които да обосноват конкретно която и да е от мерките.

33. В друг случай (Испания) помощта за площ е била обоснована с "нуждата за борба срещу нова тенденция за зърнени монокултури"; въпреки това получените документи не са били достатъчни, за да докажат подобна тенденция в регионите, към които е била насочена мярката. Нито една от двете държави членки, които са били насочили агроекологичните си мерки към специфични региони, не е разполагала със статистически данни, за да докаже уместния характер на направения избор.

34. Във Франция тенденцията за намаляване на броя на живи животни, срещу която мярката е била насочена, е съществувала само по отношение на овцете майки (няма намаляване на броя на крави с бозаещи телета и не са предоставени статистически данни за кози майки); въведената обаче мярка е била приложима за целия сектор на овцете и козите.

35. По отношение на мярката за поддържане на биологично земеделие (Франция) Палатата констатира, че липсват статистически данни или проучвания, които да потвърдят наличието на риск за "връщане към конвенционално земеделие" на производителите, занимаващи се с биологично земеделие. По този начин нуждата от подпомагане на усилията за поддържане на биологично земеделие не е била добре обоснована.

НЕДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ МЕРКИТЕ СА ДОБРЕ АДАПТИРАНИ

НЕДОСТАТЪЧНО ДАННИ, КОИТО ДА ПОКАЖАТ УМЕСТНИЯ ХАРАКТЕР НА ОБВЪРЗАНИТЕ С ПРОИЗВОДСТВОТО ПЛАЩАНИЯ

36. Специфичното подпомагане се предоставя в голяма степен под формата на обвързани с производството плащания [27], въпреки че липсват убедителни доказателства, че обвързаната с производството помощ е най-подходящото средство за постигане на поставените цели. Що се отнася поне до една част от поставените цели (например подобряване на качеството, реализация на селскостопанските продукти, хуманно отношение към животните и т.н.), има други форми на подпомагане, различни от плащанията, обвързани с производството, като например съфинансиране на инвестициите или насърчаване на качествено производство, които в по-голяма степен съответстват на целите на ОСП и е трябвало да бъдат взети предвид при изготвянето на тези мерки.

37. Така въпросът с липсата на убедителни доказателства, че плащанията, обвързани с производството, са най-подходящата форма на подпомагане, вече е бил повдигнат няколкократно във връзка с обвързаното с производството подпомагане за "живи животни" [28]. Освен това през 2010 г. в рамките на оценката на въздействието върху пазара на частичното отделяне от производството във връзка с помощите по член 69 вече е бил повдигнат и въпросът с риска плащанията, обвързани с производството, да не са подходящи за целите в областта на конкурентоспособността.

38. Освен това подробните критерии за приложените мерки не винаги са пряко обосновани от декларираните цели или нужди. Въпреки че член 68 позволява насочване на помощта, при по-голямата част от предоставеното подпомагане не се прави достатъчно разграничаване или насочване.

39. Например мерките по параграф 1, буква а), подточки i) и v) се прилагат въз основа на екологични цели. Така уместният им характер зависи от това дали е установена причинно-следствена връзка между субсидираните дейности и тези екологични цели. По отношение на одитираните мерки, обаче, тази причинно-следствена връзка представлява само базисна хипотеза, за която липсват конкретни доказателства [29].

40. В Гърция мерките за подпомагане за необлагодетелствани райони (овце/кози и нови права за единно плащане) са били изготвени въз основа на старо определение за необлагодетелствани райони, което покрива около 80 % от използваемата земеделска земя в страната. Като се изключи фактът, че тази липса на насочване води до намаляване на наличните средства, е възможно някои райони, които в миналото са били считани за необлагодетелствани, днес да не бъдат разглеждани като такива [30].

41. На последно място, помощта е била предоставена, без каквито и да е критерии за изменение или подобрение на предишни практики [31]. Следователно по отношение на одитираните мерки голяма част от бенефициентите се възползват от икономическите загуби поради неефективно разпределение на ресурсите, що се отнася до формата на подпомагане, която в най-добрия случай поддържа вече съществуваща практика. Въпреки че този механизъм е съгласуван с разпоредбите за "поддържане на производството", постановени за мерките по член 68, параграф 1, буква б) [32], за мерките, които целят подобряване, поради своето естество той е неефикасен и недостатъчен с оглед изменение на съществуващата ситуация [33].

42. Въпреки че националните органи са насочили подпомагането към специфични райони или зони, помощта в рамките на мярката за сеитбооборот (Италия, Испания) е била на разположение за всички земеделски производители в тези райони без значение от предходната им дейност. Например един бенефициент в Италия, който е бил посетен по време на одита, е заявил, че не е променил практиката си на сеитбооборот.

43. В Гърция поставената цел в рамките на помощта за твърда пшеница е подобряване на качеството. За тази цел мярката налага някои условия (сертифицирани семена, производствен метод AGRO 2), но липсва изискване за промяна на отглеждането на посевните култури или на производствения метод спрямо предходните практики.

44. Във Франция субсидията по член 68 е заменила еквивалентна национална мярка за подпомагане в областта на застраховането, като почти е удвоила размера на помощта. Наличните данни показват, че това много съществено увеличение на размера на помощта от 2010 г. почти не е имало никакво въздействие както върху процента застрахована земя, така и върху броя на договорите. Следователно, в повечето случаи почти удвоеният размер на помощта е довел до икономически загуби поради неефективно разпределение на ресурсите, тъй като подпомагането се отнася до договори, които вече съществуват и до земя, която вече е застрахована.

НЕДОСТАТЪЧНО ОБОСНОВАВАНЕ НА ИЗБРАНИТЕ НИВА НА ПОДПОМАГАНЕ

45. Регламентът предвижда частично обосноваване на избраното ниво на подпомагане единствено в случаите на агроекологичните мерки, за които има определен таван [34]. В допълнение към разкритите по време на одита трудности за определяне по надежден начин на това ограничение, се прибавя съществуващият риск нивото на подпомагане да е прекалено ниско, за да бъде ефективно [35]. По отношение на други мерки в регламента не се съдържат никакви специфични изисквания за обосноваване на избраните нива на подпомагане.

46. Определянето на подходящо ниво на подпомагане (нито прекалено високо, нито прекалено ниско) въпреки всичко е основен елемент от доброто финансово управление.

47. В повечето случаи [36] не са били предоставени на разположение документи, които да позволят запознаване с причините за направения избор или оценка на вероятното им ниво на ефективност. Точно обратното, нивата на подпомагане не са били определени в резултат на дори повърхностно проучване, което би позволило да докаже уместния им характер. Нивата на подпомагане по-скоро често са били фиксирани вследствие на обикновено разпределяне на бюджетните средства (които пък са определени в резултат на политически преговори) сред вероятните бенефициенти.

48. Например за две от трите разгледани мерки за подпомагане на овце/кози (Гърция и Франция) няма никакви документи относно избора за размера на помощта. В зависимост от държавата членка размерът на помощта е варирал от 3 евро до 24 евро за животно, без да е предоставена информация, с която рационално да се обосноват разликите в нивата на подпомагане или вероятните разлики по отношение на въздействието.

49. По отношение на една мярка за сеитбооборот (Италия), която е представлявала един от случаите, в които е направен анализ на нуждите за определяне на нивото на подпомагане, избраният в крайна сметка размер на помощта е бил по-нисък от първоначално изчислената стойност.

НЕДОСТАТЪЧНО ИНСТРУМЕНТИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА МЕРКИТЕ

50. Финансовият регламент [37] постановява, че за всички области на дейност, обхванати от бюджета, се набелязват цели, които са конкретни, измерими, достижими, актуални и планирани със срокове (цели SMART). Осъществяването на тези цели се проследява чрез показатели за изпълнението за всяка от дейностите. А в съответствие с общоприетите стандарти за добро финансово управление тези показатели за изпълнението трябва да бъдат уместни, приемливи, правдоподобни, лесни и стабилни (показатели RACER).

51. Тъй като член 68 представлява само бюджетна рамка, която има за цел да покрие различни нужди и цели, по отношение на член 68 не могат реално да се поставят цели SMART и показатели за изпълнение RACER, като се има предвид разнообразният и всеобхватен характер на съответните им мерки.

52. Палатата установи, че липсата на добър систематичен мониторинг (поставяне на цели SMART и наблюдение на показатели RACER) ще възпрепятства възможностите за оценяване на изпълнението на повечето от проверяваните мерки на различни нива (вж. каре 2) [38].

53. В този контекст Палатата отбелязва, че многогодишният план на ГД "Земеделие и развитие на селските райони" предвижда оценка на мерките по член 68 през 2016/2017 г. Както е посочено по-горе, обаче, подобна оценка ще бъде уместна единствено ако се базира на функционираща рамка за мониторинг, използваща цели SMART и показатели за изпълнение RACER.

КАРЕ 2

ПРИМЕРИ ЗА СЛАБОСТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ И ПОКАЗАТЕЛИТЕ

Примери за цели, които не са SMART

Помощи за твърда пшеница: Тази мярка има за цел да подобри качеството на твърдата пшеница и така да осигури висококачествено брашно за производство на макаронени изделия.

Помощи за овце/кози: Подпомагане на ролята на овчето и козето месо, що се отнася до възпиране на напускане на населението на селските райони, териториално структуриране и поддържане на биоразнообразието.

Сеитбооборот: Увеличаване на нивата на органични вещества в почвата, тъй като типичната за монокултурите многократна дълбока оран причинява минерализация на органичните вещества […], като намалява плодородието на почвите и води до изпускането в атмосферата на голямо количество въглероден диоксид […] Намаляване на ерозията на почвите […] Поддържане на биоразнообразие.

Примери за липса на показатели и за неподходящи показатели

Помощ за поддържане на биологично земеделие: В изпратеното до Комисията решение Франция е посочила, че използваният показател за тази мярка представлява броят на хектарите, които се обработват за биологично производство. Въпреки че този показател е подходящ за по-широката рамка на френския план за биологично земеделие през 2012 г., той не е достатъчно специфичен по отношение на присъщите цели на мярката (риск от връщане към конвенционално земеделие), която е просто една малка част от плана.

Нови права за единно плащане в необлагодетелствани или планински райони: За оценка на отражението на тази мярка не е предоставен показател.

Помощи за протеинови култури/сеитбооборот: Единственият елемент, който е на разположение за тези мерки, представлява броят на хектарите, за които е заявена и/или изплатена помощ. Този елемент се увеличава пропорционално с разходите, но не предоставя никаква информация относно действителното отражение на мерките във връзка с поставените крайни цели (например необходимост от входни данни, плодородие/ерозия на почвите).

НЕПОДХОДЯЩ ИЛИ НЕДОСТАТЪЧЕН КОНТРОЛ НА ВЪВЕДЕНИТЕ МЕРКИ НА НИВО ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ

54. В контекста на общата правна рамка, установена от Регламент № 73/2009 и Регламент (ЕО) № 1120/2009, държавите членки са въвели специфични критерии за допустимост за всяка мярка. Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която е описана в Регламент (ЕО) № 1122/2009, установява стандарти за контрол, за да осигури спазването както на общите, така и на специфичните норми, по-специално посредством административен контрол и проверки на място. По този начин ефективният контрол на подпомагането по член 68 предполага ефективното функциониране на ИСАК (вж. точка 3). Въпреки това одитът не беше насочен към формулиране на становище относно ИСАК, тъй като тя вече е предмет на редовни проверки от страна на Палатата [39]. По-долу са разгледани единствено аспектите, които са специфични за мерките по член 68.

СЛАБОСТИ В СИСТЕМИТЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ

55. Палатата установи различни слабости в системите за административен контрол и управление:

56. Във Франция и Италия националните органи не са били в състояние да представят документи за съществуването на процедури за предотвратяване на риска от двойно финансиране с други схеми. В допълнение не е било възможно повторна проверка на някои автоматични административни проверки поради слабости в одитните следи. На последно място, за някои от прегледаните досиета наличните елементи не са били достатъчни, за да обосноват извършените плащания или да обяснят констатираните аномалии, като например необичайни срокове за извършване на плащания.

57. Въпреки че помощите за фуражни бобови култури (Франция) са запазени за нови площи, които преди това са били засадени с култури COP [40], не е предвиден никакъв административен контрол с оглед проверка на спазването на това условие, и дори, в случаите на проверките на място, не винаги са били извършвани проверки на документите. Установените в тази връзка грешки заедно с липсата на яснота в заявленията за подпомагане обаче предполагат високо ниво на неразкрити грешки за тази подмярка.

58. Една от помощите за овце (Франция) е обусловена от спазването на производствено съотношение, но не е извършен никакъв административен контрол за спазването на това условие, което се разглежда единствено по време на проверките на място. В един случай на помощ за кози, две последователни години подпомагането е било предоставяно въз основа на оправдателен документ, от който е видно, че бенефициентът не е спазил необходимите условия.

59. В един от испанските региони погрешното тълкуване на помощите за млечния сектор е довело при различни проверени на място бенефициенти до отказ от извършване на плащане за някои животни с право на помощи. Същевременно грешка в конфигурацията на системата за управление е довела до допълнително плащане за компонента "площ земя" въз основа на обратен критерий от този, който е предвиден от националната мярка, въпреки че общото финансово отражение е било ограничено.

60. В допълнение одитът на извадка от подбрани бенефициенти установи грешки в базата данни, която е била използвана за изчисляване на размера на помощта за сектора на едрия рогат добитък (Италия).

61. В специфичния случай на мерките за подпомагане в областта на застраховането френската система за контрол зависи в голяма степен от данните и проверките от страна на застрахователните дружества. Този подход, който е обоснован от прекия финансов интерес на застрахователните дружества да проверяват данните от договорите, служещи за база на изчисляването на помощта [41], позволява най-вече една автоматизирана форма на централизиран контрол. По специално, той е позволил значително да се намали броя на проверките на място.

62. За разлика от това, в Италия не е била въведена еквивалентна система, която да използва данните от застрахователните дружества. В допълнение към увеличения обем административна тежест, одитът позволи да се разкрият различни случаи на нарушено функциониране, като например субсидиране на премии, съответстващи на застраховани стойности, фиксирани от бенефициента, без да се посочи действителното производство в миналото, нито да се представи друга форма на обосновка. Освен това има случаи на възстановяване на неправомерно изплатени суми, тъй като помощта е била предоставена преди бенефициента да е изплатил застрахователната премия.

63. Съществуващите механизми във Франция за подпомагане в областта на застраховането не са достатъчни за извършване на мониторинг на застрахователните маржове и следователно за наблюдение на финансовото отражение на помощта за крайния бенефициент (решаваща част от оценката на вероятното въздействие в дългосрочен план). В случай, в който застрахователната група, предоставяща около 80 % от субсидираните договори, е увеличила своите вноски през 2010 г. това само по себе си е довело до абсорбиране на съществена част от одобрената субсидия по член 68.

СЛАБОСТИ В ПРОВЕРКИТЕ НА МЯСТО

64. По време на одита Палатата констатира различни слабости във връзка с извършените от националните органи проверки на място:

65. През 2010 г. националните органи в Гърция са извършили едва половината от предвидените в регламента проверки на място за мярката по член 68 за подпомагане на овце/кози. Освен това при три четвърти от тези проверки не са спазени разпоредбите, тъй като не са били проведени по време на задължителния период на задържане на животните [42].

66. В Италия минималното ниво на проверки на място не е било постигнато по отношение на мерките в областта на застраховането (предимно поради пълната липса на проверки в един от разглежданите региони). Дори когато предвидените проверки са били извършвани, те са се ограничавали до обединенията на производителите, действащи като посредници, а не са правенипроверки на застрахователни дружества или на крайни бенефициенти. В допълнение, статистическите данни за млечния сектор, предоставени, за да докажат спазването на това задължение, включват ветеринарни инспекции. Извършените в този контекст проверки обаче, не са били ясно дефинирани, нито са били предмет на мониторинг. На последно място, не било възможно да се получи информацията, необходима за проверка на минималния брой проверки на място в рамките на мярката за сеитбооборот.

67. В две държави членки (Испания и Италия) е било констатирано, че датите за някои посещения на място по отношение на помощите за площи са били определени твърде късно, за да позволят извършването на ключови проверки, необходими за приключване на мярката за сеитбооборот. В единия от двата случая е било установено също така, че някои проверки са били извършени на базата на стари сателитни снимки, въпреки че е имало на разположение по-актуални снимки.

68. В Гърция и Испания са били установени слабости по отношение на документните проверки, извършвани по време на посещенията на място във връзка с помощите за животни, както и с намаленията, които се прилагат в случай на липса на ключови оправдателни документи [43].

69. На последно място, беше отбелязано (във Франция), че ако при проверка на място се идентифицира структурен проблем, който сочи, че вероятно бенефициентът може да е бил недопустим за подпомагане през предходни години, не съществува процедура за разширяване на обхвата на тази проверка и опит за възстановяване на цялата сума на недължимо извършените плащания.

ВИСОКИ РАЗХОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

70. Въвеждането на специфични мерки е причина за извършване на специфични разходи за управление (установяване на системи ad hoc) и контрол (по-специално брой, начин на организиране и видове проверки), които следва да се имат предвид още от началото.

71. През 2011 г. по време на вътрешния одит в Комисията беше установено наличието на присъщи рискове за член 68, както и необходимост от по-добра проверка за това дали прилаганите мерки могат да бъдат контролирани [44].

72. Проблеми като тези, идентифицирани в случая на подмярката за нови фуражни бобови култури (точка 57) и помощите за сектора на млечните продукти (точка 59) разкриват рисковете, които е възможно да бъдат предизвикани от неправилно въвеждане на ad hoc система за мерки, за които са отпуснати малко бюджетни средства (особено когато са предвидени като временни). За разлика от това, по отношение на мярката за подпомагане на твърдата пшеница (Гърция) са били въведени системни административни проверки [45], които въпреки че се считат за по-ефикасни, водят до по-голям обем работа, както за националната администрация, така и за бенефициентите.

73. От гледна точка на количеството, запазването на обвързаните с производството помощи налага извършването на голям брой проверки на място, които представляват изключително висок разход за държавите членки, въпреки че този разход рядко е предмет на оценка. Мерките по член 68 са причина за подаването на повече от 1,43 млн. заявления за подпомагане във всички държави членки [46]. Въпреки че в някои случаи нормативните изисквания не са били спазени, през 2011 г. са били извършени около 110000 проверки на място по отношение на тези мерки.

74. Въпреки че някои проверки продължават да бъдат необходими при липса на специфично подпомагане (проверки в контекста на СЕП, ветеринарни инспекции и т.н.), понастоящем голяма част от работния обем пряко се дължи на схемата.

75. От гледна точка на качеството, констатацията във връзка с липсата на съгласуваност между датата на някои проверки на площи с проверките, наложени във връзка с обвързаното с производство подпомагане (точка 67), сочи, от една страна, че в сравнение с единните плащания специфичното подпомагане води до ограничения, и че, от друга страна, тези ограничения невинаги надлежно се вземат предвид.

76. В допълнение установените различни слабости в контрола, като например по отношение на неподходящите документни проверки по време на посещенията на място във връзка с помощта за живи животни, е знак, че за да бъдат ефективни, понастоящем тези проверки следва често да се подобряват с цената на допълнителни разходи или обем работа (вж. каре 3).

КАРЕ 3

СЪПОСТАВЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ПОМОЩТА С РАЗХОДИТЕ, СВЪРЗАНИ С НЕЯ: ПОМОЩ ЗА ОВЦЕ/КОЗИ В ГЪРЦИЯ

Основният размер на помощта е едва 3 евро на животно. Бенефициентите по тази мярка получават средно около 550 евро.

С близо 2600 проверки на място през 2010 г. Гърция не спазва изискванията на регламента в тази област (изискванията са за 4800 проверки). Вж. точка 65.

В рамките на тези проверки са установени недостатъци по отношение на инспекцията на документи. По-специално беше констатирано, че някои документи просто не съществуват, въпреки че на теория те трябва да са проверени, за да бъдат проверките валидни. Бенефициентът е обяснил липсата на ветеринарни сертификати, удостоверяващи смъртта на животните, с факта, че е считал разходите за получаване на въпросните сертификати за непълно непропорционални спрямо размера на получената помощ.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

77. По време на извършения от нея одит Палатата установи, че моделът и прилагането на мерките за подпомагане по член 68 са засегнати от различни недостатъци, които следва да се преодолеят в контекста на новата ОСП.

78. Схемата за единно плащане (СЕП), въведена през 2003 г., се основава на принципа за преки плащания, необвързани с производството и на принципа за опростяване на схемата на плащания ("единно плащане"). Като дерогация от нормативната уредба член 68 позволява на държавите членки да продължат предоставянето на преки плащания, обвързани с производството в "ясно определени случаи". Палатата обаче констатира, че Комисията не контролира достатъчно обосноваването на тези случаи, а държавите членки разполагат с широки дискреционни правомощия за въвеждане на преки плащания, обвързани с производството. В резултат на това прилагането на разпоредбите на член 68 не винаги е било изцяло съгласувано с общите принципи за подпомагане, необвързано с производството и за опростяване на схемите на плащания, които понастоящем са в сила за Общата селскостопанска политика (вж. точки 14—26).

79. Палатата установи също така, че на ниво държави членки няма достатъчно доказателства за необходимостта или подходящия характер на въведените по член 68 мерки, що се отнася до необходимостта им, ефективността на възприетия модел и размера на отпуснатата помощ (вж. точки 31—49). Незадоволителните цели и показатели ще затруднят бъдещото оценяване на мерките (вж. точки 50—53).

80. На последно място, Палатата отбеляза слабости в административните системи и системите за контрол, въведени с цел гарантиране на правилното прилагане на съществуващите мерки. Това се отнася също така и до системите за управление, административния контрол и проверките на място (вж. точки 55—69). Подобни слабости са били забелязани понякога, въпреки вече съществуващите трудно приложими механизми за управление и контрол, които обаче ще трябва допълнително да се увеличат, за да отговарят на изискванията на регламентите (вж. точки 70—76).

81. В контекста на въвеждането на ОСП след 2013 г. дискутираното понастоящем предложение на Комисията предвижда продължаване на специфичното подпомагане под формата на преки плащания, обвързани с производството, без обаче да дефинира достатъчно ясно неговата рамка (вж. точки 27 и 28) [47]. В тази връзка Палатата отправя следните основни препоръки:

ПРЕПОРЪКА 1

Мерките за специфично подпомагане за някои земеделски дейности следва стриктно да спазват разпоредбите на член 68, а отпускането на подобно подпомагане, обвързано с производството, следва да бъде добре обосновано пред Комисията и проверено от нея.

а) С оглед поемане на крайната отговорност при системата за споделено управление Комисията следва да играе по-активна роля при установяване на критерии за прилагане на мерките.

б) Държавите членки следва да бъдат задължени да докажат, че всяка мярка за специфично подпомагане, която смятат да въведат, е необходима (що се отнася до нуждата от добавена стойност чрез подход, базиран на дерогации), уместна (що се отнася до механизмите за прилагане, критериите за отпускане и размера на помощта), както и че отговаря на изискванията за добро финансово управление.

ПРЕПОРЪКА 2

Като се има предвид разнообразието от възможни мерки и с цел улесняване на последващата оценка, следва да бъде въведена подходяща система за мониторинг (чрез дефиниране на съответни показатели, които да позволят съпоставяне с определена отправна точка и достатъчно конкретни цели).

ПРЕПОРЪКА 3

След като мерките вече са въведени, държавите членки следва да установят подходящи и всеобхватни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на всички изисквания на регламента.

С цел да се избегне генериране на неоправдани разходи спрямо ограничения мащаб на мярката за специфично подпомагане, изискванията за мониторинг и контрол следва да се вземат предвид още по време на етапа на изготвяне на модела на мярката (опростен характер на прилагане, "контролируеми" критерии и т.н.) или, по възможност дори по-рано, при обсъждането на решение за евентуално въвеждане на дадена мярка.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Ioannis SARMAS — член на Сметната палата, на заседанието му в Люксембург от 25 септември 2013 г.

За Сметната палата

+++++ TIFF +++++

Vítor Manuel da Silva Caldeira

Председател

[1] Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (OВ L 316, 2.12.2009 г., стр. 65).

[2] Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. (ОВ L 30, 31.1Стълб I / стълб II.2009 г., стр. 16).

[3] Вж. "Речника на термините" с пояснения относно преките помощи, които са обвързани/необвързани с производството, както и относно схемата за единно плащане.

[4] Вж. Речник на термините.

[5] Регламент (EO) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (OВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1).

[6] Регламент (ЕО) № 1120/2009 на Комисията от 29 октомври 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 316, 2.12.2009 г., стр. 1).

[7] Включително анализ на оценките, които са на разположение във връзка с предходното прилагане на член 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 или други еквивалентни мерки.

[8] Застрахователна компания във Франция и Consorzi di Difesa в Италия (вид организации на производителите, служещи за посредници).

[9] Някои от подбраните за 2010 г. бенефициенти не са подали нови заявления за подпомагане за 2011 г.; освен това някои досиета на бенефициенти за 2011 г. не са били на разположение по време на одита.

[10] Единствено мерките за управление на риска (букви г) и д) представляват нововъведения в сравнение с наличните дотогава форми на подпомагане.

[11] Всички агроекологични мерки се прилагат в рамките на Втори стълб за много по-значими суми (мярка 214, по която за периода 2007—2013 г.са разпределени 22,2 млрд. евро). За повече информация относно тази тема вж. Специален доклад на Палатата № 7/2011 "Успешни ли са моделът и управлението на агроекологичното подпомагане?" (http://eca.europa.eu). По-специално, Палатата отбеляза, че във Франция помощта за биологично земеделие по чл. 68 е идентична с вече съществуващото подпомагане по мярка 214 за развитие на селските райони.

[12] Вж. Специален доклад на Палатата № 11/2012 "Директните помощи за крави с бозаещи телета, овце майки и кози майки при частичното прилагане на разпоредбите за СЕП" (http.//eca.europa.eu).

[13] Например Испания е избрала да отдели от производството съществуващите премии за овце майки и кози майки; въпреки това тя веднага след това е въвела сходна мярка по член 68 за предоставяне на помощ за овче/козе месо.

[14] Например подпомагането на протеинови култури във Франция, което е въведено по член 68, е означено като "допълнително", тъй като през 2010 г. и 2011 г. се прибавя към еквивалентна съществуваща мярка, приложима до 2011 г.

[15] Извадка от второто съображение на Регламент (ЕО) № 73/2009: "По-специално, необходимо е по-голямо отделяне на директното подпомагане от производството и опростяване на функционирането на схемата за единно плащане." Идеята е държавите членки, които първоначално са избрали да продължат да поддържат в определена степен подпомагане на производството по СЕП, да го премахнат преди 2013 г. В допълнение, схемите за специфични подпомагане, които все още са били обвързани с производството, постепенно са прекратявани и интегрирани в СЕП (със същественото изключение на премиите за крави с бозаещи телета, и премиите за овце и кози, които държавите членки могат да запазят като обвързани с производството схеми).

[16] Съображение 35 от Регламент (ЕО) № 73/2009 посочва също така, че: "На държавите членки следва да се позволи да използват [...] за предоставяне на специфично подпомагане в ясно определени случаи. [...] С оглед изпълнение на международните задължения на Общността, ресурсите, които могат да бъдат използвани за обвързано с производството подпомагане, следва да бъдат ограничени до подходящо равнище".

[17] Agrosynergie, Assessment of the effects on markets of partial decoupling, октомври 2010 г. (http://ec.europa.eu/agriculture/eval/reports/decoupling/short_sum_en.pdf): […] в повечето случаи правилата за прилагане са нарушили естеството на член 69, който в държавите членки е бил считан за форма на частично отделяне от производството в отговор на въвеждането на отделено от производството подпомагане.

[18] Както е посочено в приложение II, съответната мярка в Испания не съдържа на практика условия за сеитбооборот, а е под формата на помощ за площ, която е обусловена от наличието на известен процент маслодайни и протеинови култури.

[19] Въпреки че в посочения случай изпълнението на това условие не е било доказано.

[20] Ирландия и Португалия.

[21] Дания.

[22] COM(2011) 625 окончателен от 12 октомври 2011 г., членове 38—41.

[23] Становище № 1/2012 относно някои предложения за регламенти в областта на Общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г. (http://eca.europa.eu).

[24] B7-0079/2013, Предложение за решение на Европейския парламент за започване на междуинституционални преговори и за мандат за тяхното провеждане относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопански производители по схеми за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика (COM(2011)0625 – C7-0336/2011 – COM(2012) 552 – C7-0311/2012 – 2011/0280(COD) – 2013/2528(RSP). (http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+MOTION +B7-2013-0079+0+DOC+ PDF+V0//EN)

[25] 3 мерки от общо 13.

[26] 6 мерки от общо 10; вж. примери в точките по-долу.

[27] В съответствие с разбивката на общия бюджет обвързаните с производството плащания по член 68 представляват 66 % от всички разходи (73 % от мерките, изпълнени през 2010 г.). Някои мерки по параграф 1, буква а), подточка v) също предвиждат обвързани с производството плащания, докато за разлика от тях мерките по параграф 1, буква д) могат да се разглеждат като отделени от производството.

[28] [...] поставя се въпросът дали е подходящо да се използва [...] инструмент от Първия стълб на ОСП за постигане на цел, която е много по-тясно свързана с развитието на селските райони. [...] в съответствие с принципите, залегнали в реформата на ОСП, би било подходящо така останалите обвързани с производството помощи да бъдат включени в схемата за единно плащане и да се повери на инструментите от Втори стълб ролята за подпомагане на местните земеделски икономики. (Agrosynergie, Оценка на въздействието върху пазара на частичното отделяне от производството). "Палатата не откри безспорни доказателства, че одитираните схеми [директни помощи за крави с бозаещи телета и овце майки и кози майки] по принцип са по-ефективен инструмент от необвързаната с производството помощ, допълнена от други мерки, финансирани от ЕС или на национално ниво, за поддържане на производството, като по този начин правят устойчива икономическата дейност в региони с малко икономически възможности и създават икономически ползи." (Специален доклад № 11/2012).

[29] Този въпрос е допълнително развит в Специален доклад № 7/2011: "по отношение на замисъла и управлението на подмерките за агроекология в много малко случаи се използват специфични количествено изразени доказателства. [...] За 24 % от одитираните договори държавите членки са докладвали, че причинно-следствената връзка между земеделските практики и очакваните екологичните ползи не е доказана." "[...] вземаните от ръководните органи решения [...] не са насочили плащанията към специфични екологични проблеми."

[30] Вж. Специален доклад на Палатата № 4/2003 относно развитието на селските райони: подпомагане на необлагодетелстваните райони (OВ C 151, 27.6.2003 г.): "Комисията не разполага с достатъчно данни, за да докаже валидността на класификацията на необлагодетелстваните райони […]. Възможно е това да доведе до класификация, която вече не е обоснована, [...] и оттам до неоправдано предоставяне на помощ." Впоследствие Комисията формулира предложение за периода 2014—2020 г. (COM (2009), 161 окончателен от 21 април 2009 г.), но то все още се обсъжда.

[31] От всички одитирани мерки единственото изключение представлява помощта във Франция за нови производствени площи с фуражни бобови култури; това обаче се равнява общо на годишен бюджет в размер само на 1 млн. евро.

[32] "Посоченото в параграф 1, буква б) подпомагане (...) може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство."

[33] Например "подобряване на качеството на селскостопанските продукти" (член 68, параграф 1, буква а), подточка ii) и "подобряване на реализацията на селскостопански продукти" (член 68, параграф 1, буква а), подточка iii).

[34] "[…] само за покриване на допълнителните разходи и пропуснати ползи заради изпълнението на съответната цел" (член 68, параграф 2, буква a), подточка i).

[35] Вж. също Специален доклад № 7/2011: "бяха установени значителни проблеми във връзка с размера на помощта — от недостатъци при изчисляването до липса на диференциране според регионалните или местните условия".

[36] За 8 от общо 11 мерки в областта на застраховането нивото на подпомагане е било фиксирано на максималния размер (65 %), предвиден от регламента.

[37] Член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1).

[38] По отношение на тези агроекологични мерки Палатата вече беше отбелязала в Специален доклад № 7/2011 "че поставените от държавите членки цели са многобройни и недостатъчно конкретни, за да е възможно да се оцени дали са били постигнати. […] Въпреки това съществуват значителни проблеми по отношение на значимостта и надеждността на информацията за управлението. По-специално, на разположение е много малко информация по отношение на екологичните ползи от плащанията за агроекология." По отношение на обвързаното с производството подпомагане за живи животни в Специален доклад № 11/2012 се заключава: "налице са слабости при мониторинга на ключови показатели за изпълнението и при оценката на крайното социално и екологично въздействие на схемите от страна на Комисията и държавите членки […]."

[39] Точка 3.15 от годишния доклад относно финансовата 2011 година (OВ C 344, 12.11.2012 г.).

[40] Акроним на английски за зърнени, маслодайни и протеинови култури.

[41] Възможно е тази система да бъде по-малко ефективна в конкретни случаи, в които базата за изчисляване на размера на помощта се различава от договорните условия между бенефициента и застрахователя. Дори в този специфичен случай обаче, беше установено, че остатъчният риск е твърде малък.

[42] За разлика от това, друга посетена държава членка е преодоляла това изискване, като по време на изготвяне на мерките си в областта на животните не е предвидила задължителен период на задържане. По този начин задължението за частично или изцяло извършване на проверките през този период е станало безпредметно.

[43] Когато става въпрос по-специално за мерки за живи животни, формулираните заключения в резултат на извършените многобройни одитни посещения от страна на отделите на ГД "Земеделие и развитие на селските райони" за уравняване на сметките са много сходни с тези на Палатата по отношение на следните елементи: а) брой и график за проверките на място (Гърция, Италия, Литва, Румъния, Обединеното кралство); б) незадоволителни документни проверки в рамките на посещенията на място (България, Гърция, Испания, Полша); в) незадоволителни записи на специфични проверки, направени в рамките на посещенията на място (България, Испания, Литва); г) недостатъци в актуализирането на бази данни за животните (Гърция, Италия, Литва, Полша, Румъния). Въпреки големия обем работа, която вече е извършена от Комисията, беше установено, че по-системно използване на данните и тяхното предоставяне би привлякло вниманието към други недостатъци в системите за контрол на държавите членки.

[44] Одитът достигна до заключението, че регламентът не уточнява по какъв начин Комисията предвижда да се извърши идентифицирането и контрола, и в тази връзка не са публикувани насоки. Ясно е, че това е обмислен избор да се оставят възможно най-много дискреционни правомощия на държавите членки. Въпреки това при липса на ясни насоки не е сигурно извършването на ефективен контрол. В допълнение може да се окаже трудна задача да се оцени дали контролите функционират, както е предвидено. Ето защо одиторите приканват за проучване на възможности за по-добро осигуряване на идентифицирането и контрола на предложените мерки по член 68, например чрез адаптиране на разпоредбите на текущото законодателство или законодателството след 2013 г. или чрез публикуване на допълнителни насоки.

[45] Автоматично фиксиране на таван за помощта в зависимост от съотношението на посевите на хектар заедно със системен контрол на фактурите и етикетите във връзка с посевите за всички бенефициенти, на брой повече от 65 000.

[46] Тъй като бенефициентите имат възможност да кандидатстват за повече от една мярка, общият им брой не е непосредствено предоставен.

[47] Вж. също Становище № 1/2012 на Палатата:

--------------------------------------------------

ПРИЛОЖЕНИЕ I

БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА, ОТПУСНАТИ ЗА ЧЛЕН 68 ЗА ПЕРИОДА 2010—2013 Г., РАЗПРЕДЕЛЕНИ ПО ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ И ДЕЙНОСТИ (ИЗВЪН МЕРКИТЕ ПО ЧЛЕН 69)

Източник: ГД "Земеделие и развитие на селските райони"

Бележка: Поради закръгляне на стойностите е възможно е цифрите да не съответстват на общия сбор.

(в млн. евро) |

| Опазване или подобряване на околната среда чл. 68, параграф 1, буква а), подточка i) | Качество чл. 68, параграф 1, буква а), подточка ii) | Реализация чл. 68, параграф 1, буква а), подточка iii) | Хуманно отношение към животните чл. 68, параграф 1, буква а), подточка iv) | Ползи за селското стопанство и за околната среда чл. 68, параграф 1, буква а), подточка v) | Специфични неблагоприятни фактори в икономически уязвими видове селскостопански дейности чл. 68, параграф 1, буква б) | Предотвратяване на изоставянето на земеделска земя чл. 68, параграф 1, буква в) | Застраховане чл. 68, параграф 1, буква г) | Застраховане чл. 68, параграф 1, буква г) | Взаимоспомагателни фондове чл. 68, параграф 1, буква д) |

Франция | 176 | 50 | | | 424 | 790 | | 350 | 84 | 1874 | 29 % |

Италия | | 601 | | | 396 | | | 280 | | 1277 | 20 % |

Испания | | 126 | | | 270 | 402 | | | | 798 | 12 % |

Унгария | | 152 | | | | 160 | 120 | | | 432 | 7 % |

Полша | | | | | | 185 | 218 | 15 | | 417 | 7 % |

Гърция | 82 | 58 | | | | 155 | | | | 295 | 5 % |

Финландия | 27 | 3 | | | | 167 | | | | 196 | 3 % |

Ирландия | 8 | 35 | | | 53 | 37 | | | | 133 | 2 % |

Португалия | | 14 | | | | 118 | | | | 133 | 2 % |

Чешка република | 4 | 19 | | | | 104 | | | | 127 | 2 % |

Румъния | 27 | | | 55 | | 8 | | 32 | | 122 | 2 % |

Нидерландия | 18 | | | | 65 | 26 | | | | 109 | 2 % |

Дания | 4 | | | | | 96 | | | | 100 | 2 % |

България | | 15 | | | | 73 | | | | 88 | 1 % |

Словакия | | | | | | 60 | | | | 60 | 1 % |

Обединеното кралство | | | | | | 52 | | | | 52 | 1 % |

Австрия | | | | | | 29 | 20 | | | 50 | 1 % |

Словения | | | | | | 45 | | | | 45 | 1 % |

Литва | | | | | | 36 | | | | 36 | 1 % |

Белгия | | 4 | | | 8 | 18 | | | | 30 | 0 % |

Латвия | | 1 | | | | 20 | | | | 21 | 0 % |

Швеция | | 6 | 1 | | | | | | | 7 | 0 % |

Естония | | | | | | 5 | | | | 5 | 0 % |

Германия | | | | | | 4 | | | | 4 | 0 % |

ОБЩО | 344 | 1085 | 1 | 55 | 1216 | 2589 | 358 | 677 | 84 | 6409 | 100 % |

--------------------------------------------------

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБОБЩЕНИЕ НА ПОДБРАНИТЕ МЕРКИ В ПОСЕТЕНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ

ГЪРЦИЯ

Помощи за твърда пшеница (въведени по член 68, параграф 1, буква a), подточка ii)

Общо описание: Помощ за площ на хектар за производството на твърда пшеница при спазване на определени изисквания за качество.

Основни условия на допустимост

Използване на определени сертифицирани сортове твърда пшеница.

Използване на минимално количество посеви на хектар (80 кг/ха през 2010 г., 100 кг/ха през 2011 г.).

Заявителят да не бъде бенефициент на финансиране по еквивалентна мярка за развитие на селските райони (132).

Размер на помощта (евро на хектар)

| Прогнозни данни [1111] | Действителен размер |

2010 г. | 90 евро/ха | 69 евро/ха |

2011 г. | 80 евро/ха |

Помощи за овце и кози в необлагодетелствани райони (член 68, параграф 1, буква б)

Общо описание: Помощ, обвързана с производството, за овце и кози, отпусната за стада, намиращи се в или сезонно-мигриращи в необлагодетелствани или планински райони. Освен това към основната помощ е предоставена допълнителна субсидия за животните от "местна порода", а процентът на подпомагане е по-висок за сезонно мигриращите стада.

Основни условия за допустимост

Овце и кози, които да са на повече от една година на 31 декември.

Задължителен период на задържане от 15 май до 31 декември.

Притежаване на поне 50 женски животни с право на помощи (овце или кози).

Основна помощ: стопанството следва да се намира в необлагодетелстван или планински район.

Допълнителна субсидия за животни от "местна порода": женските животни са от специфична местна порода в Гърция и фигурират в родословна книга (допълнителната субсидия за "местна порода" не може да бъде комбинирана с помощ за сезонно мигриращите животни).

Помощ за сезонно мигриращи животни: сезонна миграция на повече от 90 % от животните за поне 90 дни от район, който не е необлагодетелстван, към необлагодетелстван район.

Размер на помощта (евро на животно с право на помощи)

Основна помощ | 3 евро / женско животно с право на помощи |

Допълнителна субсидия за "местна порода" | 2 евро / женско животно с право на помощи |

Помощ за сезонно мигриращи животни | 4 евро / допустимо женско животно |

Напрактика приблизително 95 % от плащанията се извършват за основна помощ.

Нови права за единно плащане в необлагодетелствани или планински райони (член 68, параграф 1, буква в)

Общо описание: Отпускане на максимум 4 допълнителни права за единни плащания за земеделски стопанства в необлагодетелствани или планински райони, обхванати от програмата за развитие на селските райони за периода 2007—2013 г.

Основни условия за допустимост

Стопанството да се намира в район, класифициран като необлагодетелстван или планински.

Притежаване на поне един допустим хектар земя без съответни права за единно плащане.

На практика, предвид ограничения бюджет, помощта е била отпускана на малък брой заявители на базата на точкова система, даваща приоритет на нови и/или по-малки земеделски стопанства.

Размер на помощта: Новите права за единно плащане се изплащат в размер на 300 евро/ха.

ИСПАНИЯ

Помощи за сеитбооборот в райони без напояване (член 68, параграф 1, буква а), подточка v)

Общо описание: Това е помощ за площ на хектар, предоставена за декларирана земя (до 100 ха), която включва определен процент обработваеми култури като алтернатива на зърнените култури или на земя под угар. Въпреки наименованието ѝ мярката не налага директно изисквания за сеитбооборот.

Основни условия за допустимост

Бенефициентът следва да бъде регистриран през 2007 г. като производител на обработваеми култури с права за оттегляне или за оставане на земя под угар.

Парцелите с обработваеми култури следва да се намират в район без напояване, класифициран с добив по-малък от 2 т/ха.

Обработване на поне 20 % незърнени култури (маслодайни култури, протеинови култури и бобови култури, предвидени в националното законодателство) и спазване на процент земя под угар в размер на 10—25 % в зависимост от съответния район.

Допълнителна субсидия 1: обработване на минимум 25 % незърнени култури.

Допълнителна субсидия 2: обработване на минимум 25 % бобови култури.

Размер на помощта (евро на хектар)

Основна помощ | 60 евро/ха |

Допълнителна субсидия 1 | 20 евро/ха |

Допълнителна субсидия 2 | 20 евро/ха |

ПОМОЩИ ЗА МЛЕЧНИЯ СЕКТОР В НЕОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ РАЙОНИ (ЧЛЕН 68, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Б)

Общо описание: Обвързани с производството помощи за млечни крави в необлагодетелствани райони. Плащанията се предоставят до максимум 100 животни на земеделско стопанство. Допълнително подпомагане се предоставя на земеделски стопани, които разполагат с минимална площ терени за фураж.

Основни условия за допустимост

Земеделски стопанства с квоти за мляко, които извършват продажби и се намират в район, класифициран като планински, обезлюден или със специфични ограничения.

Млечни крави на възраст повече от 24 месеца, които са надлежно идентифицирани и притежавани на 30 април (без задължителен период на задържане).

Допълнително плащане за компонента "площ земя": минимум 0,4 ха терен за фураж на крава с право на помощи.

Размер на помощта (евро на животно с право на помощи)

| Прогнозни суми | Действителни суми |

2010 г. | 2011 г. |

Основна помощ — планински райони и райони със специфични ограничения | За първите 40 За следващите 60 | 60 48 | 59,15 47,32 | 59,41 47,52 |

Основна помощ: обезлюдени райони | За първите 40 За следващите 60 | 49 40 | 48,57 38,56 | 47,85 38,28 |

Допълнително плащане за компонента "площ земя" | За първите 40 За следващите 60 | 55 44 | 38,88 27,22 | 38,55 26,98 |

Помощи за овче/козе месо (член 68, параграф 1, буква б)

Общо описание: Помощи, обвързани с производството, за овце и кози, отпуснати на месопроизводители, участващи в колективни инициативи (напр. инфраструктура, реализация на пазара, обучения).

Основни условия за допустимост

Овце, които не са млечни, и кози на възраст повече от една година (или които вече са имали малки), притежавани на 1 януари (без задължителен период на задържане).

Заявителят да е член на производствена организация, спазваща определени критерии (напр. инфраструктура, реализация на пазара, обучения), притежаваща поне 5000 животни за разплод и която се е ангажирала да задържи поне 90 % от това стадо за период от 3 години.

Размер на помощта (евро на животно с право на помощи)

| Прогнозни данни | Действителен размер |

2010 г. | 4,30 евро | 5,03 евро |

2011 г. | 4,58 евро |

ФРАНЦИЯ

Допълнителни помощи за протеинови култури (член 68, параграф 1, буква а), подточка i)

Общо описание: Помощи за площ на хектар за насърчаване на земеделие, включващо голяма част протеинови култури, за които се счита, че допринасят значителни ползи за околната среда. Въведена е втора помощ за нови площи фуражни бобови култури, която не фигурира в предварителните документи, първоначално изпратени на Комисията.

Основни условия за допустимост

Допустимо производство/сортове: протеинови култури (грах, бакла и сладка лупина) и фуражни бобови култури (люцерна, детелина, сладка детелина).

Условия за отглеждане: засяване преди 31 май; поддържане на културите в нормално състояние на растеж и грижа, реколтата от протеиновите култури да бъде събрана след етапа на млечна зрялост.

Специфични критерии за фуражните бобови култури: засяване на терен, които предходната година е бил засят със зърнени, маслодайни култури и протеинови култури; да не е получавана помощ по агроекологична мярка в специфичен географски регион.

Размер на помощта (евро на хектар)

| Протеинови култури | Бобови култури |

Прогнозен размер | Действителен размер | Прогнозен размер | Действителен размер |

2010 г. | 150 евро/ха | 100 евро/ха | - | 13,5 евро/ха |

2011 г. | 125 евро/ха | 140 евро/ха | - | 16 евро/ха |

2012 г. | 100 евро/ха | n/a | - | n/a |

Помощта за протеинови култури е посочена като "допълнителна", тъй като през 2010 г. и 2011 г. посочените по-горе нива на подпомагане са били изплатени в допълнение към сумата от 56 евро/ха по съществуващата обвързана с производството мярка, която е оттеглена през 2012 г.

Подмярката за фуражните бобови култури представлява само 1 млн. евро от общия бюджет в размер на 40 млн. евро, отпуснат за мярката за протеинови култури през 2010 г. и 2011 г.

Помощи за поддържане на биологично земеделие (член 68, параграф 1, буква а), подточка v)

Общо описание: Помощ за площ в подкрепа на стопани, занимаващи се с биологично земеделие, с цел компенсиране на допълнителните им разходи и пропуснати ползи, които не са добре покрити от пазарните цени.

Откампанията през 2011 г. е въведена втора мярка за преминаване към биологично земеделие (която не е разглеждана по време на одита). Това също е вид помощ за площ с по-високи нива на подпомагане за преминалите към биологично земеделие парцели.

Основни условия за допустимост

Спазване на специфичните условия за биологично земеделие за всеки отделен парцел, за който е поискана помощта (не е задължително всички парцели да бъдат използвани за биологично земеделие).

Да не е получавана помощ по агроекологична мярка.

Размер на помощта (евро на хектар)

Зеленчукопроизводство и овощарство | 590 евро/ха |

Зеленчуци, лозови насаждения и парфюмерийни, ароматни и медицински растения | 150 евро/ха |

Едногодишни култури (зърнени и др.) | 100 евро/ха |

Пасища и кестенови гори | 80 евро/ха |

Площи с храсти, летни пасища и маршрути | 25 евро/ха (от 2011 г.) |

Помощи за овце и кози (член 68, параграф 1, буква б)

Общо описание: Помощи, обвързани с производството, за овце и кози (месо или мляко). Към основната помощ се предоставя и допълнителна субсидия за овце въз основа на пазарни критерии и за кози въз основа на ветеринарно-санитарни критерии.

Основни условия за допустимост

Овце и кози на възраст повече от една година (или които вече са имали малки) в края на задължителния период на задържане (при изпълнение на определени условия е възможна замяна с женски агнета/козлета по време на задължителния период на задържане до максимум 20 % от общия брой на животните в декларираното стадо).

Задължителен период на задържане от 100 дни, започващ от 1 февруари.

Минимум 50 овце с право на помощи или 25 кози с право на помощи (в случай на кози помощта се отпуска за максимум 400 животни).

По отношение на овцете е необходимо спазване на изискването за минимален процент производителност (брой на родени агнета/налични овце) през годината n-1.

Допълнителна субсидия за овце: за животновъдите, които членуват в търговска организация на производителите или са сключили договори за реализиране на продукцията.

Допълнителна субсидия за кози: за животновъдите, които спазват принципите от наръчника за добри санитарни практики или от кодекса на козевъдите.

Размер на помощта (евро на животно с право на помощи)

| Прогнозни данни | Действителен размер през 2010 г. | Действителен размер през 2011 г. |

Овце основна помощ допълнителна субсидия | | | |

21,00 - | 20,58 3,00 | 20,76 3,00 |

Кози основна помощ допълнителна субсидия | | | |

13,00 - | 8,93 3,00 | 8,75 3,00 |

Застраховане на реколтата (член 68, параграф 1, буква г)

Общо описание: Финансово участие в плащането на застрахователните премии за реколтата с цел покриване на икономическите загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия.

Основни условия за допустимост

Мярката е ограничена до финансиране на застрахователните премии за реколтата (растения).

Основните условия са постановени в член 70 от Регламент (ЕО) № 73/2009 и член 47 от Регламент (ЕО) № 1120/2009.

Размер на помощта: 65 % от допустимата част на премията, което е максималният размер на подпомагане съгласно законодателството на ЕС.

ИТАЛИЯ

Сеитбооборот (член 68, параграф 1, буква a), подточка v)

Общо описание: Помощи за площ, предоставени на земеделски производители, извършващи сеитбооборот на всеки две години на един и същи парцел, като преминават алтернативно от зърнени култури към протеинови или маслодайни насаждения за подобряване на почвата.

Критерии за допустимост

Допустими региони: Абруцо, Базиликата, Калабрия, Кампания, Лацио, Марке, Молизе, Пулия, Сардиния, Сицилия, Тоскана и Умбрия.

Допустими сортове: бобови и зърнени култури, така както са дефинирани в националното законодателство.

За да бъдат допустими площите следва да са с размер поне 500 м2.

Двугодишният сеитбооборот трябва да спазва следните цикли:

Сеитбооборот първи двегодишен период | Сеитбооборот втори двегодишен период | Допустим |

година 1 | година 2 | година 3 | година 4 |

зърнени култури | бобови култури | зърнени култури | бобови култури | Да |

зърнени култури | бобови култури | бобови култури | зърнени култури | Да |

бобови култури | зърнени култури | бобови култури | зърнени култури | Да |

бобови култури | зърнени култури | зърнени култури | бобови култури | Не |

Размер на помощта (евро на хектар)

| Максимален размер | Действителен размер | Брой на заявените хектари | Допустими Брой на хектарите |

2010 г. | 100 евро/ха | 100 евро/ха | 902 (490) | 888 (877) |

2011 г. | 100 eевро/ха | 92 евро/ха [7777] | n/a | n/a |

Подобряване на качеството на земеделските продукти в сектора на едрия рогат добитък (член 68, параграф 1, буква а), подточка ii)

Общо описание: Преки помощи за глава едър рогат добитък, предоставени за телета от млечни крави (месо) или от породи крави с двойно предназначение (месо и мляко). Мярката предвижда допълнителни премии за животни, отгледани в съответствие с протоколите за означение на качеството или за стопанства, които участват в признати програми за наименования (защитени наименования за произход или защитени географски указания).

Критерии за допустимост:

Телетата следва да са родени от специфични породи крави, регистрирани в родословна книга или от крави със специфично двойно предназначение, които се използват единствено за месо и са регистрирани в националния регистър на видовете породи.

За да се получи премия за кланица, животновъдите трябва да са отгледали животните в съответствие с одобрен доброволен кодекс или да участват в схема за означения на качеството на месото, одобрена от италианското министерство MIPAAF [1]. Закланите животни трябва да бъдат на възраст от 12 до 24 месеца и да са били отглеждани от бенефициента за срок от поне седем месеца.

Размер на помощта (евро на животно с право на помощи)

| Бюджет (в хиляди евро) | Максимален индикативен размер (евро/глава добитък) | Окончателен размер (евро/глава добитък) |

Телета от крави с бозаещи малки | Първородни [9999] телета от порода за месо, регистрирани в родословната книга | 24000 | 200 | 172,30 |

Непървородни телета от порода за месо, регистрирани в родословната книга | 150 | 129,23 |

Смесена порода, регистрирана в родословната книга | 60 | 55,93 |

Телета за месо | В съответствие с доброволни спецификации за етикетиране | 27250 | 50 | 42,63 |

Сертифицирани защитени наименования за произход или защитени географски указания в съответствие с Регламент (ЕО) № 510/2006 [8888]. | 90 | 76,73 |

Застраховане (член 68, параграф 1, буква г)

Общо описание: Субсидии за застрахователни премии за култури за покриване на рисковете, свързани с климата (градушка, силен вятър, проливни дъждове и т.н.) или с болести по животните или растенията в случай на загуби, надвишаващи 30 % от годишното производство.

Критерии за допустимост

Застрахователни полици за максимален срок от една календарна година, сключени при лицензирани застрахователни дружества (обикновено това се извършва чрез организации на производителите (Consorzi di Difesa).

Застраховане на целия добив от специфичен продукт за един или повече парцели в една и съща община.

Застрахованата стойност на всеки продукт не трябва да надвишава референтните цени, публикувани всяка година в националния план на министерството в областта на застраховането.

За изчисляването на помощта се взема по-ниската стойност от изплатената застрахователна премия и теоретичните разходи за застраховка, изчислени от института ISMEA [2] въз основа на загубите, регистрирани в същата община през последните пет или шест години.

Размер на помощта: 65 % от допустимата част на премията, което е максималният размер на подпомагане съгласно законодателството на ЕС.

До2010 г. национална мярка е предоставяла еквивалентна помощ с ниво на подпомагане в размер на 80 %.

[1111] Мярката е въведена въз основа на прогнозни данни, изчислени в съответствие с наличните бюджетни средства и предвижданията за участие. Тъй като бюджетът е с фиксиран максимален размер, реално изплатеното ниво на помощта варира в зависимост от действително участие.

[7777] В началото на 2012 г. този размер все още не е окончателен. Фиксиран е на база на очакваното увеличение на броя на заявителите.

[1] Министерство на земеделието, храните и политиките в областта на горите.

[9999] Крави, които са родили за първи път; крави, които са родили поне два пъти.

[8888] Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (OВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12).

[2] ISMEA (Istituto di Servizi per il Mercato Agricolo Alimentare — Институт за услуги за земеделския и хранителния пазар) представлява публичен орган, който събира статистически данни, и извършва проучвания и анализи в областта на земеделието.

--------------------------------------------------

Top