ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           Контекст на предложението

· Общ контекст, основания и цели на предложението

Националните паметници на културата са тези паметници на културата, които държавите членки определят като част от своето културно наследство. В общи линии тези паметници на културата се класифицират в зависимост от тяхната значимост в културен аспект и към тях се прилагат повече или по-малко строги правила за защита. Националното богатство с художествена, историческа или археологическа стойност (наричано по-долу „национално богатство“) е сред паметниците на културата, които представляват изключително голям интерес и които трябва да бъдат съхранени за идните поколения, в съответствие със законодателството или националните административни процедури по смисъла на член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Като цяло „националното богатство“ се ползва от по-голяма правна закрила, която забранява окончателния им износ извън територията на държавата членка.

Вътрешният пазар представлява пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки е гарантирано по силата на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз. Тези разпоредби не изключват забрани или ограничения, основаващи се на съображения за закрила на националното богатство с художествена, историческа или археологическа стойност по смисъла на член 36 от ДФЕС.

Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, бе приета през 1993 г., когато бяха премахнати вътрешните граници[1], за да се гарантира опазването на паметниците на културата на държавите членки, които са класифицирани като „национално богатство“ . Посочената Директива цели да постигне баланс между основния принцип за свободно движение на стоки и необходимостта от ефективно опазване на националното богатство.

Оценките на Директивата[2] разкриха ограничената ефективност на този нормативен инструмент за гарантиране връщането на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, които след като са изнесени незаконно от територията на една държава членка, са открити на територията на друга държава членка. Установено бе, че основните причини за това са следните:

· условията за това паметниците на културата, класифицирани като „национално богатство“, да бъдат предмет на връщане, а именно да принадлежат към някоя от общите категории, посочени в приложението, и да отговарят на финансовите прагове и на критериите за старинност;

· краткият срок за предявяване на иск за връщане;

· размерът на обезщетенията.

При оценките на Директивата се установи и необходимост от подобряване на административното сътрудничество и процеса на консултации между централните органи с цел по-добро прилагане на Директивата.

Поради установените в Директивата разпоредби някои държави членки е трябвало да прибягнат до механизмите, предвидени в международните конвенции, за да гарантират връщането на своите паметници на културата. Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на паметници на културата и Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. за откраднати или незаконно изнесени паметници на културата не са ратифицирани от всички държави членки[3].

Въпреки разнообразието от съществуващи инструменти трафикът на паметници на културата се е превърнал в една от най-разпространените форми на незаконна търговия. Трафикът на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, е особено тежка форма на този вид престъпност, с неблагоприятни последици върху националната идентичност, културата и историята на държавите членки, тъй като изчезването на национално богатство лишава гражданите на държавата от доказателство за тяхната идентичност и история.

Предвид това, че този проблем засяга в значителна степен държавите — членки на Съюза, в своите заключения от 13 и 14 декември 2011 г. Съветът посочи, че е необходимо да се вземат мерки, които да повишат ефективността на предотвратяването и борбата с престъпления, засягащи паметници на културата. Във връзка с това Съветът препоръча на Комисията, наред с други неща, да оказва подкрепа на държавите членки в ефективната защита на паметниците на културата с цел предотвратяване и борба с незаконния трафик и поощряване на допълнителни мерки, където е уместно[4].

Целта на настоящата директива е да се даде възможност на държавите членки да гарантират връщането на тяхна територия на всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, които са били изнесени незаконно от тяхната територия след 1993 г. включително.

Общата цел е да се допринесе за опазването на паметниците на културата в рамките на вътрешния пазар.

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Настоящата инициатива е изцяло съгласувана с политиката на Съюза в областта на опазването на паметниците на културата. Тя е в съответствие и с посочените по-горе заключения на Съвета на Европейския съюз относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи паметници на културата.

Предложението за директива разглежда въпроса с връщането на паметници на културата на базата на разпоредби, които позволяват на държавите членки да опазват своите паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“.

Следва да се отбележи, че що се отнася до възстановяването на даден паметник на културата на собственика, който е бил лишен от него, в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела[5] се предвижда ново основание за компетентност, а именно съда на мястото, на което се намира паметникът на културата, който е компетентен да разглежда граждански искове за възстановяване въз основа на правото на собственост. Тази нова разпоредба би обхванала и гражданските искове за възстановяване на паметници на културата.

Двете инициативи имат за цел да укрепят опазването на паметниците на културата, като едната позволява на националните органи да поискат връщането на даден паметник на културата, класифициран като „национално богатство“, който е незаконно изнесен от тяхната територия, а другата признава правото на собственика да поиска възстановяване на даден паметник на културата пред съда на държавата членка, в която се намира съответният паметник на културата.

2.           Резултати от консултациите със заинтересованите страни и оценка на въздействието

· Консултация със заинтересованите страни

От 30 ноември 2011 г. до 5 март 2012 г. бе проведена обществена консултация, насочена към всички страни, заинтересовани от посочената инициатива. Тази консултация бе проведена на принципа на интерактивно изработване на политики („Вашият глас в Европа“) с помощта на два въпросника, предназначени съответно за органите на публичната власт и обществените организации и за гражданите и икономическите оператори, които проявяват интерес към паметниците на културата или работят в тази сфера.

Службите на Комисията получиха 142 отговора на въпросници, като 24 бяха изпратени от обществените организации и 118 — от частния сектор. Обобщение на резултатите от тази обществена консултация е достъпно на уебсайта Europa[6].

По-голяма част от лицата от частния сектор, взели участие в консултацията (61 %), смятат, че Директива 93/7/ЕИО отговаря адекватно на потребностите на държавите членки и следователно не е налице необходимост от преразглеждането ѝ. Само 22 % бяха на обратното мнение.

За сметка на това 54 % от представителите на органите на публичната власт и обществените организации са на мнение, че Директивата не гарантира ефективно връщане на националното богатство, което е незаконно изнесено от територията на дадена държава членка. Предложените решения за подобряване на ефективността на Директивата получиха доста равностойна подкрепа: 29 % подкрепиха преразглеждането на Директивата, 29 % подкрепиха подобряването на административното сътрудничество и обмена на информация между компетентните органи, 17 % подкрепиха ратификацията на международните конвенции (на ЮНЕСКО и UNIDROIT) от държавите членки и 25 % подкрепиха подход, обхващащ няколко решения, сред които преглед на Директивата, съпроводен от подобряване на административното сътрудничество и консултациите между компетентните органи.

· Събиране и използване на експертни становища

Директива 93/7/ЕИО редовно бе предмет на доклади за оценка, изготвяни от Комисията на базата на националните доклади за прилагането. Тези доклади за оценка обхващат периода от 1993 г. до 2011 г. и са предназначени за Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет[7].

Освен това Комисията извърши и ex-post оценка на Директивата, като създаде група от национални експерти, представляващи централните органи, отговорни за задачите, предвидени в Директивата. Ролята на групата от експерти „Връщане на културните продукти“, създадена в рамките на Комитета по износа и връщането на паметници на културата, бе да установи проблемите, свързани с прилагането на Директивата, и да набележи потенциални решения. Работата на посочената група протече в периода 2009—2011 г.

Работната група заключи, че Директивата следва да бъде преразгледана, за да се превърне в по-ефективен нормативен документ за връщането на националното богатство и че е необходимо да се разработят механизми за подобряване на административното сътрудничество и консултациите между централните органи[8].

· Оценка на въздействието

Настоящото предложение се придружава от обобщение на оценката на въздействието и от оценка на въздействието, чийто проект бе оценен от специалния комитет на Европейската комисия, който излезе със становище на 21 септември 2012 г. Окончателната версия на оценката на въздействието бе изменена, за да се отразят препоръките на комитета.

При изготвянето на посочената оценка на въздействието бяха взети предвид по-специално докладите за оценка на Директивата, документацията, получена в рамките на работата на групата от експерти „Връщане на културните продукти“, информацията от заседанията на групата от експерти ОМК (отворен метод на координация) относно мобилността на колекциите в рамките на Работния план за културата за периода 2007—2010 г.[9], резултатите от обществената консултация по този въпрос, както и проучванията, проведени през 2004 г., 2007 г. и 2011 г. в областта на паметниците на културата[10].

Въз основа на събраната информация Комисията извърши оценка на въздействието, в рамките на която бяха разгледани и сравнени следните варианти[11]:

Вариант 1: запазване на съществуващото положение

Не се внасят изменения в Директива 93/7/ЕИО, изменена с директиви 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО.

Вариант 2: насърчаване използването на общи инструменти от централните органи

Предоставяне на централните органи на достъп до електронен инструмент (информационната система за вътрешния пазар, наричана по-долу „ИСВП“), който да улесни административното сътрудничество, консултациите и обмена на информация между тези органи.

Вариант 3: преразглеждане на Директива 93/7/ЕИО

Директива 93/7/ЕИО се преразглежда, за да се: i) разшири приложното ѝ поле до всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, ii) удължи срокът за предявяване на иск за връщане и за проверка на паметника на културата и iii) сближат условията, свързани с обезщетяването на владелеца.

Вариант 4: насърчаване на ратификацията и прилагането от държавите членки на Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. относно паметниците на културата

Директива 93/7/ЕИО остава непроменена, като действията са насочени към ратификацията и прилагането от държавите членки на Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на паметници на културата.         

Предпочитаният подход е резултат от комбинирането на варианти 2 и 3, за да се:

- предвиди използването на системата за административно сътрудничество ИСВП между централните органи;

- разшири приложното поле на Директивата до всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“ по смисъла на член 36 от Договора;

- удължи срокът за предявяване на иск за връщане;

- удължи срокът за проверка на паметника на културата;

- сближат условията, свързани с обезщетяването на владелеца в случай на връщане.

3.           Правни елементи на предложението

· Обобщение на предлаганите мерки

Преработването на Директива 93/7/ЕИО, изменена с директиви 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО, има за цел да даде възможност на държавите членки да гарантират връщането на тяхна територия на всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“. Също така настоящото преработване има за цел опростяване на законодателството на Съюза в тази област.

Измененията, внесени в разпоредбите на Директива 93/7/ЕИО, се отнасят до: i) разширяването на нейния обхват до всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“ по смисъла на член 36 от Договора, ii) използването на системата ИСВП в рамките на административното сътрудничество и обмена на информация между централните органи, iii) удължаването на срока, в който органите на отправилата искане държава членка могат да проверят естеството на паметника на културата, открит в друга държава членка, iv) удължаването на срока за предявяване на иск за връщане, v) посочването на органа на отправилата искане държава членка, с който е свързан срокът за предявяване на иск за връщане, vi) уточняването на това, че владелецът е длъжен да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание при придобиването на паметника на културата, vii) определянето на общи критерии за тълкуването на понятието за надлежна грижа и внимание или viii) удължаването на сроковете за изготвяне на докладите за прилагане и оценка на Директивата.

· Правно основание

Предложението се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

· Принцип на субсидиарност

Компетентността в областта на вътрешния пазар е споделена между Съюза и държавите членки. Следователно принципът на субсидиарност се прилага.

Предвид това, че самостоятелните действия на държавите членки в областта на връщането на паметници на културата можеше да се сблъскат с различия в нормативните уредби на национално равнище, създаването на вътрешния пазар бе придружено от приемането на Директива 93/7/ЕИО.

Определянето на правила в областта на връщането на паметници на културата е начин за улесняване функционирането на вътрешния пазар. В действителност за дадена държава членка би било много трудно да гарантира връщането на нейна територия на паметник на културата, класифициран като „национално богатство“, който е изнесен незаконно, ако не съществува обща процедура, приложима и в държавата членка, в която се намира паметникът на културата. По този начин владелец, който е запознат с факта, че паметникът на културата е изнесен незаконно, може да се установи в държава членка, без да се страхува, че ще го изгуби.

Трансграничното измерение на незаконния износ на паметници на културата поставя Съюза в най-изгодна позиция да предприеме действия в тази връзка и да позволи връщането на паметници на културата, изнесени незаконно и намиращи се на територията на държава членка. Следователно държавите членки не биха могли да постигнат в достатъчна степен целта на предложението, която изисква действие на равнището на Съюза.

Съюзът обаче не е компетентен да определя националното богатство, нито националните съдилища, пред които могат да се разглеждат искове за връщане, които отправилата искане държава членка може да предяви срещу владелеца и/или държателя на даден паметник на културата, класифициран като „национално богатство“, който е незаконно изнесен от територията на държавата членка. По отношение на тези аспекти се прилага принципът на субсидиарност, тъй като те са от компетентността на държавите членки.

· Принцип на пропорционалност

В съответствие с принципа на пропорционалност предложените изменения не надхвърлят необходимото за постигането на поставените цели.

Мащабът на мерките е свързан с основните фактори, които ограничават ефективността на Директива 93/7/ЕИО за гарантиране връщането на някои паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“. Настоящото предложение е пропорционално на целта за гарантиране връщането на всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, които са незаконно изнесени от територията на държава членка след 1993 г. включително, без да се излезе от обхвата на необходимото за постигането на целта.

С оглед по-доброто прилагане настоящото предложение постановява, че административното сътрудничество и обменът на информация между централните органи ще се осъществяват посредством системата ИСВП, уточнява кой е националният орган на отправилата искане държава, с който е свързан срокът за предявяване на иск за връщане, и пояснява, че владелецът е този, който трябва да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание, като определя някои общи критерии за понятието надлежна грижа и внимание, за да се улесни по-еднозначното тълкуване на това понятие от националните съдии с оглед на обезщетяването на владелеца. Тези критерии не са изчерпателни.

По отношение на други аспекти обаче не е налице необходимост от предприемане на действия; това се отнася например до това да се позволи на частно лице да предяви иск за връщане на паметник, класифициран като „национално богатство“, който му принадлежи, да се увеличи периодът на погасителна давност за иска за връщане от тридесет на петдесет години или да се ограничи максималният размер на обезщетението на владелеца.

Предложението няма да доведе до допълнителна административна тежест за администрациите, дори напротив — би трябвало да я намали.

· Законодателна техника

Целесъобразно е да се припомни, че на 1 април 1987 г. Комисията реши да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на разпоредбите, службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, на още по-кратки периоди.

Комисията предприе кодификация на Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка[12] и съответното предложение беше представено на законодателния орган[13]. Новата директива следва да замести различните актове, които са включени в нея[14].

По време на законодателната процедура бе установено, че член 16, параграф 4 от Директива 93/7/ЕИО, който съответства на член 16, параграф 3 от предложения кодифициран текст, установява вторично правно основание. С оглед на решението на Съда от 6 май 2008 г. по дело C-133/06, беше счетено за необходимо член 16, параграф 3 от предложения кодифициран текст да бъде заличен. Предвид това, че такова заличаване би предполагало промяна по същество, тъй като излиза извън обхвата на обикновена кодификация, беше счетено за необходимо да бъде приложена точка 8[15] от Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. „Ускорен метод на работа за официалната кодификация на законодателни текстове“ с оглед на съвместната декларация по този въпрос[16].

Поради това Комисията сметна за целесъобразно да оттегли предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за кодификация на Директива 93/7/ЕИО[17] и да трансформира кодификацията на посочената директива в преработен текст, за да се включат необходимите изменения.

Както бе посочено по-горе, целта да се позволи на държавите членки да гарантират връщането на тяхна територия на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, изисква в Директива 93/7/ЕИО да бъдат внесени известен брой изменения по същество. С оглед на това и в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. за по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове[18] беше избрана именно тази техника.

Настоящото предложение представлява преработване на Директива 93/7/ЕИО, изменена с директиви 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО. То предвижда опростяване на действащото законодателство и ще доведе до отмяна на директиви 93/7/ЕИО, 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО.

· Подробно обяснение на предложението

В член 1, точка 1 „паметник на културата“ се определя като предмет, който преди или след незаконното му изнасяне от територията на държава членка е класифициран като „национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност“ съгласно законодателството или административните процедури по смисъла на член 36 от Договора. Приложението към Директива 93/7/ЕИО се заличава.

За целите на връщането на даден паметник на културата настоящата директива премахва задължението паметниците на културата, класифицирани като „национално богатство“:

· да принадлежат към някоя от общите категории, посочени в приложението, когато това е необходимо, и да отговарят на критериите за старинност и/или на финансовите прагове, определени за тези категории, или

· за тези паметници на културата, които не принадлежат към някоя от тези категории, да съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на църковни институции.

В тази връзка следва да се припомни, че държавите членки са тези, които следва да определят своето „национално богатство“ по смисъла и в рамките на член 36 от Договора. Приложението към Директива 93/7/ЕИО няма за цел да определя паметниците на културата, класифицирани като „национално богатство“ по смисъла на посочения член 36, а само да категоризира паметниците на културата, които могат да се класифицират като такива, и които могат да бъдат предмет на процедура за връщане.

Настоящото предложение цели да постигне баланс между основния принцип за свободно движение на паметници на културата и необходимостта от ефективно опазване на националното богатство. В него се потвърждава волята на законодателя от 1993 г. да направи от Директива 93/7/ЕИО първа стъпка към сътрудничеството между държавите членки в тази област в рамките на вътрешния пазар и неговата цел за постигането на взаимно признаване на националните законодателства в тази област.

Настоящото предложение е в отговор на отправената от представители на държавите членки молба за установяването на ефективни разпоредби за връщането на паметниците на културата, класифицирани като „национално богатство“. То предоставя на държавите членки възможността да гарантират връщането на тяхна територия на паметниците на културата, класифицирани като „национално богатство“, които са незаконно изнесени от територията им след 1993 г. включително, което ще осигури по-добро опазване на културното наследство на държавите членки.

В хода на процедурата за връщане обаче владелецът на паметника на културата би могъл да представи доказателства, че отправилата искане държава членка е нарушила разпоредбите на член 36 от Договора, като е класифицирала паметника на културата като национално богатство. Компетентният съд трябва да вземе решение, при необходимост, след като отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

В членове 4 и 6 се предвижда използването на информационната система за вътрешния пазар (наричана по-долу „ИСВП“) от страна на централните органи с цел улесняване на административното сътрудничество, консултациите и обмена на информация между тях.

Член 4, точка 3 удължава на пет месеца срока, който е предоставен на компетентния орган на отправилата искане държава членка да провери дали паметникът, открит на територията на друга държава членка, представлява паметник на културата.

Предвид трансграничния аспект на въпроса удължаването на този срок ще създаде условия за по-ефективно административно сътрудничество между компетентните органи.

В член 7, параграф 1 се посочва, че искът за връщане може да се предяви не по-късно от три години от датата, на която централният орган на отправилата искане държава членка узнае местонахождението на паметника на културата и самоличността на неговия владелец или държател.

Удължаването на този срок отчита сложността на трансграничните отношения, без да пренебрегва задължението, което има отправилата искане държава членка за полагане на надлежна грижа.

Член 9 съдържа общи критерии за тълкуването на понятието за надлежна грижа и внимание от страна на владелеца при придобиване на паметника. Тези критерии се основават на критериите, установени в член 4, параграф 4 и член 6, параграф 2 от Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г.

В настоящото предложение се предвижда, че владелецът е този, който трябва да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание при придобиването на паметника. Лицето, което е придобило паметника, има право на обезщетение, при условие че докаже, че е положило надлежна грижа и внимание при придобиването на този паметник по отношение на законното изнасяне на паметника на културата от територията на отправилата искане държава членка.

Посочените промени следва да допринесат за по-уеднаквеното прилагане на Директивата в тази област и, при необходимост, да направят по-трудно получаването на обезщетения от недобросъвестни владелци или такива, които не са положили „достатъчна грижа и внимание“.

В член 16 се определят условията за оценка и проследяване, които ще дават възможност на останалите институции в Съюза да се запознават с прилагането на Директивата. Докладите за прилагането и докладите за оценка на Директивата ще се изготвят на всеки пет години. Предвижда се клауза за преразглеждане.

· Комитология и делегирани актове

В член 17 от Директива 93/7/ЕИО се предвижда, че Комисията се подпомага от Комитета, създаден съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 116/2009 (кодифицирана версия на Регламент (ЕИО) № 3911/92 относно износа на паметници на културата)[19]. Става въпрос за Комитета по износа и връщането на паметници на културата — консултативен комитет на Комисията, съставен от представители на държавите членки.

В Директива 93/7/ЕИО се предвижда, че Комитетът разглежда всички въпроси, свързани с прилагането на приложението към посочената директива, които могат да се поставят за разглеждане от председателя по негова инициатива или по искане на представител на държава членка.

Предвид това, че новата директива не съдържа приложение, позоваването на комитета в предложението се заличава.

В съответствие със съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на групите от експерти на Комисията: хоризонтални правила и публичен регистър“, Комисията ще създаде, при необходимост, група от експерти, съставена от централните органи, отговорни за прилагането на Директивата, за да се определят условията на функциониране на информационната система за вътрешния пазар („ИСВП“) в областта на паметниците на културата.

4.           допълнителна информация

· Отмяна на действащите законодателни разпоредби

Приемането на настоящото предложение за преработване ще доведе до отмяна на действащите законодателни актове, а именно директиви 93/7/ЕИО, 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО.

· Изменение на действащите законодателни разпоредби

С настоящата директива се внасят изменения в приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар, за да се включи в него и настоящата директива.

· Европейско икономическо пространство

Предложеният акт е от значение за ЕИП, поради което обхватът му следва да включва и Европейското икономическо пространство.

5.           Отражение върху бюджета

Отражението, което настоящото предложение има върху бюджета, е представено във финансовата обосновка, приложена към предложението. Предложението поражда само административни разходи.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

2013/0162 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава- членка

(Преработен текст)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност Ö за функционирането на Европейския съюз Õ, и по-специално член 100а Ö 114 Õ от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Ö Европейския икономически Õ Икономическия и социален комитет[20],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

ò нов

(1)       Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка[21] е била неколкократно и съществено изменяна[22]. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

ê93/7/ЕИО съображение 1 (адаптиран)

ð нов

(2)       като има предвид, че член 8а от Договора предвижда изграждането не по-късно от 1 януари 1993 г. на вътрешния Ö Вътрешният Õ пазар, който да обхваща територия без вътрешни граници, в която съгласно разпоредбите на Договора да се гарантира свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали;. ðТези разпоредби не изключват забрани или ограничения, основаващи се на съображения за закрила на националното богатство с художествена, историческа или археологическа стойност. ï

ê 93/7/ЕИО съображение 2 (адаптиран)

(3)       като има предвид, че При условията и в границите, предвидени в член 36 от Договора, след 1992 г. държавите- членки ще си запазят Ö запазват Õ правото да определят собствените си национални богатства собственото си национално богатство и да предприемат необходимите мерки за тяхното неговото опазване в тази територия без вътрешни граници;.

ê 93/7/ЕИО съображение 3 (адаптиран)

(4)       като има предвид, че поради това следва да се въведат Ö Директива 93/7/ЕИО въведе Õ разпоредби, които да позволяват на държавите- членки да гарантират връщането на тяхна територия на паметници на културата, класифицирани като национално богатство по смисъла на споменатия член Ö член Õ 36 Ö от Договора, спадащи към общите категории паметници на културата, посочени в приложението към него Õ, които са изнесени от територията им в нарушение на гореспоменатите национални разпоредби или на Регламент (ЕИО) № 3911/92116/2009 на Съвета от 9 18 декември 19922008 г. относно износа на паметници на културата[23]; Öи паметниците на културата, които са класифицирани като „национално богатство“ и съставляват неразделна част от обществени колекции или инвентари на църковни институции, но не попадат в тези общи категории Õ. с оглед улесняване на сътрудничеството във връзка с връщането, обхватът на разпоредбите следва да се ограничава до предмети, които спадат към общите категории паметници на културата; вследствие на това приложението към настоящата директива няма за цел да определя предметите, които се категоризират като „национално богатство“ по смисъла на споменатия член 36, а само да категоризира предметите, които могат да се класифицират като такива, и които съответно могат да бъдат предмет на въведената с настоящата директива процедура за връщане;

ê 93/7/ЕИО съображение 4 (адаптиран)

като има предвид, че паметниците на културата, които са класифицирани като национални богатства и съставляват неразделна част от обществени колекции или инвентари на църковни институции, но не попадат в тези общи категории, също следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива.

ê 93/7/ЕИО съображение 5 (адаптиран)

(5)       като има предвид, че Ö С Директива 93/7/ЕИО Õ между държавите- членки следва да се установи административно сътрудничество по отношение на националните им богатства националното им богатство в тясна връзка със сътрудничеството им в областта на кражбите на произведения на изкуството, което по-специално да включва регистрирането, съвместно с Интерпол и други компетентни органи, които издават подобни списъци, на изгубени, откраднати или незаконно изнесени паметници на културата, съставляващи част от националните им богатства националното им богатство и колекции;.

ê 93/7/ЕИО съображение 6 (адаптиран)

(6)       като има предвид, че въведената Ö Предвидената Õ с настоящата дДиректива Ö 93/7/ЕИО Õ процедура представляваше първа стъпка към изграждането на сътрудничество между държавите- членки в тази област в контекста рамките на вътрешния пазар. цЦелта е Ö бе Õ да се постигне взаимно признаване на съответните национални законодателства;. като има предвид, че с оглед на това следва по-конкретно да се предвиди Комисията да се подпомага от консултативен комитет.

ê 93/7/ЕИО съображение 7 (адаптиран)

(7)       като има предвид, че зЗаедно с настоящата директива Регламент (ЕИО) № 3911/92 116/2009 въвеждат система разпоредби на Общността Ö Съюза Õ за опазване на паметниците на културата Ö на държавите- членки Õ. че датата, до която държавите-членки трябва да започнат да спазват настоящата директива, трябва да е възможно най-близка до датата на влизане в сила на споменатия регламент; че с оглед на естеството на правните им системи и обхвата на необходимите законодателни промени за прилагането на настоящата директива, за някои държави-членки ще е необходим по-дълъг период,

ò нов

(8)       Прилагането на Директива 93/7/ЕИО разкри ограниченията на разпоредбите за гарантиране връщането на паметниците на културата, класифицирани като „национално богатство“, които, след като са незаконно изнесени от територията на една държава членка, са открити на територията на друга държава членка.

(9)       Желателно е държавите членки да разполагат с разпоредби, които гарантират, че незаконният износ на паметник на културата, класифициран като „национално богатство“, в друга държава членка, не крие същия риск като незаконния ѝ износ извън Съюза.

(10)     Настоящата директива трябва да включи в обхвата си всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност“ съгласно законодателството или националните административни процедури по смисъла на член 36 от Договора. Поради това е целесъобразно критерият за принадлежност към някоя от категориите, посочени в приложението към Директива 93/7/ЕИО, да бъде заличен, както и самото приложение и условието да съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на църковни институции. Член 36 от Договора признава зачитането на многообразието на националните системи за закрила на паметници на културата. В този контекст взаимното доверие, готовността за сътрудничество и взаимното разбирателство между държавите членки е следователно от изключително голямо значение.

(11)     Целесъобразно е административното сътрудничество между държавите членки да се задълбочи, за да се спомогне за по-ефективното и уеднаквено прилагане на настоящата директива. В тази връзка следва да се предвиди централните органи да използват информационната система за вътрешния пазар (наричана по-долу „ИСВП“), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията[24]. Би било добре останалите компетентни органи на държавите членки също да използват тази система, доколкото това е възможно.

(12)     С оглед защитата на личните данни, административното сътрудничество и обменът на информация между компетентните органи следва да са съобразени с правилата, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[25], и с тези, предвидени в Регламент (ЕС) № 1024/2012, в случай на използване на информационната система за вътрешния пазар.

(13)     Необходимо е да се удължи срокът, предоставен на компетентните органи на отправилата искане държава членка да проверят дали паметникът на културата, открит в друга държава членка, представлява паметник на културата по смисъла на настоящата директива. Удължаването на срока следва да даде възможност за предприемане на мерките, необходими за съхраняване на паметника, и за предотвратяване на всякакви действия за осуетяване на процедурата за връщане.

(14)     Необходимо е също така срокът за предявяване на иск за връщане да бъде удължен на три години от датата, на която отправилата искане държава членка узнае местонахождението на паметника на културата и самоличността на неговия владелец или държател. С оглед внасяне на яснота следва да се уточни, че срокът на давност започва да тече от датата, на която централният орган на отправилата искане държава членка е информиран за това.

(15)     Съветът на Европейския съюз отчете необходимостта от предприемане на мерки за повишаване на ефективността на предотвратяването и борбата с престъпления, засягащи паметници на културата. Във връзка с това Съветът препоръча на Комисията да оказва подкрепа на държавите членки в ефективната защита на паметници на културата с цел предотвратяване и борба с незаконния трафик и поощряване на допълнителни мерки, където е уместно[26].

(16)     Следователно е желателно да се гарантира, че всички участници на пазара на паметници на културата полагат надлежна грижа и внимание при сделки с паметници на културата. Последствията от придобиването на паметник на културата с незаконен произход няма да имат истински възпиращ ефект, освен ако задължението за връщане не е придружено от задължението владелецът на паметника да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание, за да може да получи обезщетение. В тази връзка с цел постигане на целите на Съюза в областта на предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата следва да се предвиди, че за да получи обезщетение, владелецът трябва да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание при придобиване на паметника и че не може да се позове на своята добросъвестност, ако не е положил съответната степен на надлежна грижа и внимание, която са налагали съответните обстоятелства.

(17)     За да се улесни еднозначното тълкуване на понятието за надлежна грижа и внимание от страна на държавите членки, следва да се уточнят обстоятелствата, които се вземат предвид, за да се определи дали е положена надлежна грижа и внимание.

(18)     Целта на настоящата директива, а имено да се позволи връщането на всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза. Поради това Съюзът може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(19)     Тъй като задачите на комитета, създаден по силата на член 8 от Регламент (ЕО) № 116/2009, стават безпредметни поради заличаването на приложението към Директива 93/7/ЕИО, позоваванията на посочения комитет следва да бъдат заличени.

(20)     Предвид това, че приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012 съдържа списък на разпоредбите относно административното сътрудничество, които са предвидени в актове на Съюза и се изпълняват посредством ИСВП, посоченото приложение следва да бъде изменено, за да включва и настоящата директива.

(21)     Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от Директива 93/7/ЕИО.

(22)     Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част Б.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

1)           „Паметник на културата“ означава e предмет, който преди или след незаконното му излизане изнасяне от територията на държава- членка е класифициран като „национално богатство с художествена, историческа или архитектурна Ö археологическа Õ стойност“ според съгласно националното законодателство или Ö националните Õ административните процедури по силата смисъла на член 36 от Договора,.

         и

– спада към една от изброените в приложението категории или не спада към никоя от тези категории, но съставлява неразделна част от:

– - обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви или библиотеки.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

По смисъла на настоящата директива „обществени колекции“ означава колекции, които са собственост на държава-членка, на орган на местна или регионална власт в държавите-членки или на институция, намираща се на територията на държава-членка, която е определена като обществена съгласно законодателството на тази държава-членка и е собственост на или в значителна степен се финансира от тази държава-членка или от орган на местната или регионална власт,

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

– - инвентарите на църковни институции.

2)           „Незаконно изнесени от територията на държава- членка“ Ö са паметници на културата, които Õ означава е:

а)      Ö са изнесени от територията на държава членка Õ всяко излизане от територията на държава- членка в нарушение на нейните правила за опазване на националното богатство или в нарушение на Регламент (ЕИО) № 3911/92 116/2009,

         или

б)      не са върнати след края изтичането на срока за законно временно изнасяне законен временен износ или в нарушение на друго условие, уреждащо такова временно изнасяне такъв временен износ.

3)           „Отправяща Отправила искане държава- членка“ означава е държавата- членка, от чиято територия е бил незаконно изнесен паметникът на културата.

4)           „Държава- членка, до която е отправено искане“ означава е държавата- членка, на чиято територия се намира незаконно изнесения от територията на друга държава- членка паметник на културата.

5)           „Връщане“ означава е физическото Ö фактическото Õ връщане на паметника на културата на територията на отправилата искане държава- членка.

6)           „Владелец“ означава е лицето, което физически притежава паметника на културата за своя собствена сметка Ö фактически държи паметника на културата като свой Õ .

7)           „Държател“ означава е лицето, което физически притежава паметника на културата за сметка на трети лица Ö което фактически държи паметника на културата не като свой Õ .;

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Ö 8)     „Обществени колекции“ означава са колекции, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или на институция, намираща се на територията на държава членка, и които са определени като обществени в съответствие със законодателството на тази държава членка, при условие че институцията е собственост на тази държава членка или на орган на местната или регионалната власт или в значителна степен се финансира от тази държава членка или от органа на местната или регионалната власт.Õ

ê 93/7/ЕИО

Член 2

Незаконно изнесените от територията на държава- членка паметници на културата подлежат на връщане по реда и при обстоятелстватаусловията, предвидени в настоящата директива.

Член 3

Всяка държава- членка определя един или повече централни органи да изпълняват задачите, предвидени в настоящата директива.

Държавите- членки информират Комисията за всички определени от тях централни органи в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Комисията публикува списък на тези централни органи, както и всички свързани с тях промени, в серия С на Официален вестник на Европейските общности Ö Европейския съюз Õ.

ê 93/7/ЕИО

Член 4

Централните органи на държавите- членки си сътрудничат и насърчават консултациите между компетентните национални органи на държавите- членки. Последните са по-конкретно длъжни:

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

1)           по молба от отправящата отправилата искане държава- членка да издирват незаконно изнесения от нейната територия паметник на културата, като установят владелеца и/или държателя. Молбата трябва да съдържа цялата необходима информация за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемо местонахождение на предмета;

ê 93/7/ЕИО

ð нов

2)           да уведомят заинтересованите държави- членки при откриване на собствената им територия на паметник на културата, за който има основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава- членка;

3)           да предоставят възможност на компетентните органи на отправилата искане държава- членка да проверят дали въпросният предмет паметник е паметник на културата, при условие че проверката се извършва в срок от два ð пет ï месеца от предвиденото в параграф точка 2 уведомление. Ако не се извърши проверка в предвидения срок, разпоредбите на параграфи точки 4 и 5 не се прилагат;

4)           в сътрудничество със заинтересованите съответната държавиа- членкиа да предприемат всички необходими мерки за физическото запазване на паметника на културата;

5)           чрез необходимите междинни временни мерки да предотвратяват всякакви действия за осуетяване на процедурата за връщане;

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

6)           да действат като посредник между владелеца и/или държателя и отправилата искане държава- членка във връзка с връщането. За целта, компетентните органи на държавата-членка, до която е отправено искане, могат, без да се засягат разпоредбите на член 5, първо да съдействат за прилагането на арбитражна процедура в съответствие с националното законодателство на държавата-членка, до която е отправено искане и при условие че отправилата искане държава-членка и владелецът и/или държателят дадат официално съгласие за това.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

ÖЗа целите на точка 1 молбата на държавата членка трябва да съдържа цялата необходима информация за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемо местонахождение на паметника. Õ

ÖЗа целите на точка 6 компетентните органи на държавата членка, до която е отправено искане, могат, без да се засягат разпоредбите на член 5, да съдействат за прилагането на арбитражна процедура в съответствие с националното законодателство на държавата членка, до която е отправено искане, и при условие че отправилата искане държава членка и владелецът или държателят дадат официално съгласие за това. Õ

ò нов

Централните органи на държавите членки използват информационната система за вътрешния пазар (наричана по-долу „ИСВП“), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012, за да си сътрудничат и консултират помежду си. Държавите членки вземат решение за използването на ИСВП за целите на настоящата директива посредством другите компетентни органи.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Член 5

Отправящата Отправилата искане държава- членка може да образува пред компетентния съд на държавата- членка, до която е отправено искането, съдебно производство срещу владелеца или, при невъзможност за това, срещу държателя с цел осигуряване на връщането на паметник на културата, който е незаконно изнесен от нейната територия Ö предяви иск срещу владелеца или при невъзможност — срещу държателя, за връщане на паметник на културата, който е незаконно изнесен от нейната територия, като искът се предявява пред компетентния съд на държавата членка, до която е отправено искането Õ .

Производство може да се образува само ако документът за образуването му Ö За да е допустим, документът, с който се предявява искът за връщане, Õ се придружава от:

а)      документ, описващ предмета, за който се отнася исканетовещта, чието връщане се иска, и в който се посочва, че въпросният предмет тя е паметник на културата,;

б)      декларация от компетентните органи на отправящата отправилата искане държава- членка, че паметникът на културата е незаконно изнесен от нейната територия.

Член 6

Централният орган на отправящата отправилата искане държава- членка незабавно информира централния орган на държавата- членка, до която е отправено искане, за образуването на производство с цел гарантиране връщането на въпросния предмет Ö за предявяването на иска за връщане на въпросния паметник Õ .

Централният орган на държавата- членка, до която е отправено искане, незабавно информира централните органи на другите държави- членки.

ò нов

Обменът на информация се осъществява с помощта на ИСВП.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

ð нов

Член 7

1. Държавите- членки предвиждат установяват в законодателството си, че предвиденото в настоящата директива производство за връщане не може да се образува след изтичането на повече Ö искът за връщане, предвиден в настоящата директива, може да се предяви не по-късно Õ от една година ð три години ï от момента на узнаване от датата, на която Ö централният орган на Õ отправящата отправилата искане държава- членка на е узнала местонахождението на паметника на културата и на самоличността на неговия владелец и/или държател.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Във всички случаи, такова производство не може да се образува след изтичането на Ö искът за връщане не може да се предяви, ако са изминали Õ повече от тридесет години от незаконнияото изнасяне износ на предмета паметника от територията на отправящата отправилата искане държава- членка.

Въпреки това, в случай на посочените в член 1, параграф 1 точка 8 обекти паметници, съставляващи част от обществена колекция, и църковни предмети в държавите- членки, в които те са обект на специална защита съгласно националното законодателство, производството за връщане има срок от Ö искът за връщане не може да се предяви след изтичане на Õ седемдесет и пет години 75 години, освен в държавите- членки, където производствата не подлежат на ограничителен срок Ö не е предвидена погасителна давност за иска за връщане Õ или при наличие на двустранни споразумения между държави- членки, в които се предвижда срок от повече от седемдесет и пет 75 години.

2. Не може да се образува производство за връщане, ако изнасянето Ö Искът за връщане е недопустим, ако износът Õ от националната територията на отправящата отправилата искане държава- членка вече не е незаконенно към момента на образуване на производството Ö предявяване на иска Õ.

Член 8

Ако в членове 7 и 13 не е предвидено друго, компетентният съд постановява връщането на въпроснияата предмет вещ, когато установи, че той тя представлява паметник на културата по смисъла на член 1, параграф точка 1, и че е незаконно изнесена от национална територия.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Член 9

Когато се постанови връщане на предмета паметника, компетентните съдилища на държавите, до които е отправено искане, присъждат компетентният съд на държавата членка, до която е отправено искане, присъжда на владелеца справедливо по преценка на съда обезщетение в зависимост от обстоятелствата по случая, при условие че са удовлетворени от доказателствата, че владелецът Ö докаже, че Õ е положил надлежна грижа и внимание при придобиване на предмета паметника.

ò нов

За да се определи дали владелецът е положил надлежна грижа и внимание, се вземат предвид всички обстоятелства при придобиването на паметника, а именно документите за произход, разрешенията за износ, които се изискват по силата на правото на отправилата искане държава членка, качеството на страните, платената цена, справката от страна на владелеца в достъпните регистри на откраднатите паметници на културата, цялата друга свързана с това информация и документация, които е могъл действително да получи, както и дали владелецът е потърсил мнението на органите, към които е можел да се обърне, или всяка една друга постъпка, която благоразумен човек би предприел при подобни обстоятелства.

Владелецът не може да се позове на своята добросъвестност, ако не е положил съответната степен на надлежна грижа и внимание, която са налагали съответните обстоятелства.

ê 93/7/ЕИО

Тежестта на доказване се регламентира от законодателството на държавата-членка, до която е отправено искане.

В случай на дарение или наследяване владелецът не се намира в по-благоприятно положение спрямо лицето, от което е придобил по този начин предмета паметника.

Отправилата искане държава- членка заплаща това обезщетение след връщането на предмета.

Член 10

Разноските по изпълнение на решение за връщане на паметник на културата са за сметка на отправилата искане държава- членка. Същото важи и за разноските за мерките, предвидени в член 4, параграф точка 4.

Член 11

Заплащането на справедливото обезщетение и разноските, посочени съответно в членове 9 и 10, се извършва, без да се засяга правото на отправилата искане държава- членка да заведе дело за поиска възстановяване на тези суми от лицата, които са отговорни за незаконнотоия изнасянеос на паметника на културата от нейната територия.

Член 12

Собствеността върху върнатия паметник на културата се урежда от законодателството на отправилата искане държава- членка.

Член 13

Настоящата директива се прилага само за паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава- членка на или след считано от 1 януари 1993 г.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

ð нов

Член 14

1. Всяка държава- членка може да разширява задълженията си за връщане на паметници на културата, като включва и други категории предмети Ö паметници на културата, различни от Õ, освен изброените Ö определените Õ в приложението ð член 1, точка 1 ï .

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

ð нов

2. Всяка държава- членка може да прилага предвидените в настоящата директива разпоредби и по отношение на искания за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на други държави- членки преди 1 януари 1993 г.

Член 15

Настоящата директива не засяга възможността, Ö с която разполагат отправилата искане държава членка и/или собственикът на откраднат паметник на културата да предявят граждански иск или да възбудят наказателно преследване в съответствие с националните законодателства на държавите членки Õ за образуване на граждански или наказателни производства в съответствие с националните законодателства на държавите- членки от отправилата искане държава- членка и/или от собственика на откраднат паметник на културата.

Член 16

1. На всеки три ð пет ï години (за първи път през февруари 1996 г. ð […] ï) държавите- членки изпращат Ö на Комисията Õ доклад за прилагането на настоящата директива.

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

ð нов

2. Всяко тримесечие ð На всеки пет години ï Комисията изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Ö Европейския икономически Õ Икономическия и социален комитет доклад, в който се прави преглед за оценка на прилагането на настоящата директива. ðДокладът се придружава евентуално от подходящи предложения. ï

ê 93/7/ЕИО

3. След тригодишно прилагане на настоящата директива Съветът преразглежда нейната ефективност и по предложение на Комисията внася всички необходими промени.

4. Във всички случаи на всеки три години, по предложение на Комисията, Съветът разглежда и при необходимост актуализира посочените в приложението суми въз основа на икономическите и валутни показатели в Общността.

Член 17

Комисията се подпомага от Комитета, създаден съгласно член 8 от Регламент (ЕИО) № 3911/92.

Комитетът разглежда всички възникнали въпроси в резултат на прилагането на приложението към настоящата директива, които могат да се поставят за разглеждане от председателя по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка.

ò нов

Член 17

В приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012 се добавя точка 6:

„6. Директива xxxx/xx/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (*): членове 4 и 6.

(*) OВ L […].“

ê 93/7/ЕИО (адаптиран)

Член 18

1. Държавите- членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от девет месеца от приемането ѝ, с изключение на Кралство Белгия, Федерална република Германия и Кралство Нидерландия, които трябва да се съобразят с разпоредбите на настоящата директива Ö членове [следните: член 1, точка 1, член 4, първа алинея, точка 3, член 4, четвърта алинея, член 6, трета алинея, член 7, член 9 и член 16] от настоящата директива Õ най-късно дванадесет месеца след считано от датата на приемането ѝ.

Те незабавно информират Ö незабавно съобщават на Õ Комисията за това Ö текста на тези разпоредби Õ. Когато държавите- членки приемат такива тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване към на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. ÖТе включват и текст, съгласно който също така уточнение, че позоваванията в на действащи законови, подзаконови и административни разпоредби на дДирективата(ите), отменена(и) с настоящата директива, се смятат считат за позовавания на настоящата директива Õ. Условията и редът на позоваване Ö и формулировката на уточнението Õ се определят от държавите- членки.

ê

2. Държавите- членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

Член 19

Директива 93/7/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение I, част А, се отменя считано от […], без да се засягат задълженията на държавите- членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 20

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Членове […] се прилагат считано от […].

ê 93/7/ЕИО

Член 21

Адресати на настоящата директива са държавите- членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ê 93/7/ЕИО

ПРИЛОЖЕНИЕ

Категории по член 1, параграф 1, второ тире, към които трябва да спадат предметите, класифицирани като „национално богатство“ по смисъла на член 36 от Договора, за да подлежат на връщане съгласно настоящата директива

A.           1.      Археологически предмети на повече от сто години, които са продукти на:

– наземни или подводни разкопки или находки,

– археологически обекти,

– археологически колекции.

2.      Елементи, съставляващи неразделна част от разединени художествени, исторически или религиозни паметници над сто години.

ê 96/100/ЕО член 1, точка 1, буква a)

3.      Други картини и рисунки, освен включените в категории 3А или 4, изпълнени изцяло на ръка върху всякакъв материал с всякакво средство[27].

ê 96/100/ЕО член 1, точка 1, буква б)

3 A.   Акварели, гваш, пастели, изпълнени изцяло на ръка върху всякакъв материал1.

ê 96/100/ЕО член 1, точка 1, буква в)

4.      Мозайки от всякакъв материал, изпълнени изцяло на ръка, освен тези, които попадат в категории 1 или 2 и графики, изпълнени с всякакво средство, изцяло ръчно, върху всякакъв материал1.

ê 93/7/ЕИО

5.      Оригинални гравюри, отпечатъци, сериграфии и литографии със съответните им плочи и оригинални плакати1.

6.      Оригинални скулптури или статуи и копия, изработени по същата технология, както оригинала1 извън изброените в категория 1.

7.      Фотографии, филми и техни негативи1.

8.      Старопечатни книги и ръкописи, включително карти и музикални партитури, самостоятелно или в колекции1.

9.      Книги на повече от сто години, самостоятелно или в колекции.

10.    Печатни карти на повече от двеста години.

11.    Архиви и всякакви техни елементи от всякакъв и на всякакъв носител, съдържащи елементи на повече от петдесет години.

12.    а)       Колекции[28] и експонати от зоологически, ботанически, минералогически или анатомически колекции;

б)      Колекции2, представляващи исторически, палеонтологически, етнографски или нумизматичен интерес.

13.    Транспортни средства на повече от седемдесет и пет години.

14.    Всякакви други антични предмети на повече от петдесет години, които не са включени в категории от А1. до А13.

              Паметниците на културата от категории А.1 до А.14 попадат в приложното поле на настоящата директива само ако стойността им съответства на или надвишава финансовите прагове, посочени в част Б .

Б.           Финансови прагове, които са приложими за някои от категориите по точка А (в ECU)

ê 2001/38/ЕО член 1, точка 1

СТОЙНОСТ:

каквато и да е стойността

ê 93/7/ЕИО

– 1 (археологически предмети)

– 2 (разединени паметници)

– 8 (старопечатни книги и ръкописи)

– 11 (архиви)

15 000

– 4 (мозайки и скици)

– 5 (гравюри)

– 7 (фотографии)

– 10 (печатни карти)

ê 96/100/ЕО член 1, точка 2

30 000

– 3А. (акварели, гваш и пастели)

ê 93/7/ЕИО

50 000

– 6 (статуи)

– 9 (книги)

– 12 (колекции)

– 13 (транспортни средства)

– 14 (всички други предмети)

150 000

– 3 (картини)

              Оценката за това, дали са спазени или не условията за финансова стойност, трябва да се извършва при отправяне на искането за връщане. Финансовата стойност е стойността на предмета в държавата-членка, към която е отправено искането.

ê 2001/38/ЕО член 1, точка 2

За държавите-членки, на които паричната единица не е евро, изразените в анекса стойности в евро се превръщат и изразяват в национални валути по валутния курс от 31 декември 2001 г., публикуван в Официален вестник на Европейските общности. Тези равностойности в национални валути се преразглеждат на всеки две години, считано от 31 декември 2001 г. Изчисляването на тези равностойности се извършва въз основа на средната ежедневна стойност на тези валути, изразявани в евро, в течение на период от двадесет и четири месеца, който завършва на последния ден от месец август, предхождащ преразглеждането, влизащо в сила от 31 декември. По принцип, по предложение на Комисията, този метод на изчисление се преразглежда от Консултативния комитет за паметниците на културата две години след първото му прилагане. За всяко преразглеждане стойностите, изразени в евро, и техните равностойности в национални валути се публикуват периодично в Официален вестник на Европейските общности в началото на месец ноември, предхождащ датата, от която преразглеждането влиза в сила.

_____________

é

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Част A

Отменената директива и списък на нейните последователни изменения (посочени в член 19)

Директива 93/7/ЕИО на Съвета || (ОВ L 74, 27.3.1993 г., стр. 74) ||

|| Директива 96/100/ЕО на Европейския парламент и на Съвета || (ОВ L 60, 1.3.1997 г., стр. 59)

|| Директива 2001/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета || (ОВ L 187, 10.7.2001 г., стр. 43)

Част Б

Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 19)

Директива || Срок за транспониране

93/7/ЕИО || 15.12.1993 г.[29]

96/100/ЕО || 1.9.1997 г.

2001/38/ЕО || 31.12.2001 г.

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Директива 93/7/ЕИО || Настоящата директива

Член 1, точка 1, първо тире || Член 1, точка 1

Член 1, точка 1, второ тире, уводни думи || _______

Член 1, точка 1, второ тире, първо подтире, първа алинея || _______

Член 1, точка 1, второ тире, първо подтире, втора алинея || Член 1, точка 8

Член 1, точка 1, второ тире, второ подтире || _______

Член 1, точка 2, първо тире || Член 1, точка 2, буква a)

Член 1, точка 2, второ тире || Член 1, точка 2, буква б)

Член 1, точки 3—7 || Член 1, точки 3—7

Членове 2 и 3 Член 4, първа алинея Член 4, точка 1, второ изречение Член 4, точка 6, второ изречение _______ || Членове 2 и 3 Член 4, първа алинея Член 4, втора алинея Член 4, трета алинея Член 4, четвърта алинея

Член 5, първа алинея || Член 5, първа алинея

Член 5, втора алинея, първо тире || Член 5, втора алинея, буква а)

Член 5, втора алинея, второ тире || Член 5, втора алинея, буква б)

Член 6, първа алинея || Член 6, първа алинея

Член 6, втора алинея || Член 6, втора алинея

_______ || Член 6, трета алинея

Членове 7 и 8 || Членове 7 и 8

Член 9, първа алинея || Член 9, първа алинея

Член 9, втора алинея || _______

_______ _______ || Член 9, втора алинея Член 9, трета алинея

Член 9, трета и четвърта алинеи, || Член 9, четвърта и пета алинеи

Членове 10—15 || Членове 10—15

Член 16, параграфи 1 и 2 || Член 16, параграфи 1 и 2

Член 16, параграф 3 || _______

Член 16, параграф 4 || _______

Член 17 || _______

_______ || Член 17

Член 18 || Член 18, параграф 1

_______ || Член 18, параграф 2

_______ || Член 19

_______ || Член 20, първа алинея

_______ || Член 20, втора алинея

Член 19 Приложение || Член 21 _______

______ || Приложение I

______ || Приложение II

é

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цели

              1.5.    Мотиви за предложението/инициативата

              1.6.    Срок на действие и финансово отражение

              1.7.    Предвидени методи на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1. Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (преработен текст)

1.2. Съответни области на политиката в структурата на УД/БД[30]

Дял 2 — Предприятия — Глава 02 03: Вътрешен пазар за стоки и отраслови политики

1.3. Естество на предложението/инициативата

Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4. Цели

1.4.1. Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Да се допринесе за опазването на паметниците на културата в рамките на вътрешния пазар.

1.4.2. Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Конкретна цел: Да се позволи на държавите членки да гарантират връщането на тяхна територия на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, които са незаконно изнесени от територията на държава членка след 1993 г. включително.

1.4.3. Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/ целевите групи.

Целта на настоящото предложение е да се увеличи броят на случаите на връщане на паметници на културата, „класифицирани като национално богатство“, и да се намалят свързаните с това разходи. То ще окаже отражение върху предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата в рамките на Съюза.

1.4.4. Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

- увеличаване на броя на процедурите за връщане;

- увеличаване на броя на случаите на връщане на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“;

- проследяване на молбите за издирване на паметници на културата по смисъла на член 4, точка 1 от Директивата;

- гарантиране проследяването на уведомленията за откриване на паметници на културата по смисъла на член 4, точка 2 от Директивата;

- съпоставимост на статистическите данни относно прилагането на Директивата;

- проучване на удовлетвореността на централните органи от използването на ИСВП.

1.5. Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1. Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

Настоящата инициатива има за цел да спомогне за опазването на паметниците на културата в рамките на вътрешния пазар, като улесни връщането на паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“, които са незаконно изнесени от територията на държава членка след 1993 г. включително.

1.5.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

С оглед на трансграничното измерение на незаконния износ на паметници на културата Съюзът е в най-изгодна позиция за предприемане на действия в тази област.

1.5.3. Изводи от подобен опит в миналото

Оценките на Директива 93/7/ЕИО показват, че съществуващите разпоредби не са достатъчно ефективни, за да гарантират връщането на някои паметници на културата, класифицирани като „национално богатство“.

На базата на проучвания и доклади на експерти относно предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата, Комисията констатира, че е налице необходимост от преразглеждане на Директивата.

1.5.4. Съгласуваност и евентуална синергия с други актове

Настоящата инициатива е изцяло съгласувана с останалите мерки и политики в областта на паметниците на културата.

1.6. Срок на действие и финансово отражение

Предложение/инициатива с неограничена продължителност

1.7. Предвидени методи на управление[31]

Пряко централизирано управление от Комисията

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

В член 16 се определят условията за оценка и проследяване, които ще дадат възможност на останалите институции в Съюза да се запознават с прилагането на Директивата. Докладите за прилагането и докладите за оценка на Директивата ще се изготвят на всеки пет години.

2.2. Система за управление и контрол

2.2.1. Установени рискове

Не бяха установени финансови рискове.

2.2.2. Предвидени методи на контрол

Предвидените методи на контрол са определени във Финансовия регламент и в Регламент (ЕС) № 1268/2012.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Комисията трябва да гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза, като прилага превантивни мерки срещу измами, корупция и други незаконни действия посредством ефективни проверки и чрез възстановяване на неправомерно изплатените суми, а когато се констатират нередности — чрез ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект санкции в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 и Регламент (ЕО) № 1073/1999.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1. Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Участие

|| Многогод./едногод. ([32]) || от държави от ЕАСТ[33] || от държави кандидатки[34] || от трети държави || по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

[…] || [XX.YY.YY.YY] […] || Многогод./едногод. || || || ||

Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Участие

Номер [Наименование……………………………] || Многогод./едногод. || от държави от ЕАСТ || от държави кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

|| [XX.YY.YY.YY] || || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ

3.2. Очаквано отражение върху разходите

3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || || ||

|| ГД: „Предприятия и промишленост“ || || || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || ОБЩО

|| Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

|| ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Предприятия и промишленост“ || Поети задължения || =1+1a +3 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

|| Плащания || =2+2a +3 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

||

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „Административни разходи“ ||

|| ГД „Предприятия и промишленост“ || || || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || ОБЩО

|| Ÿ Човешки ресурси || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 1,0

|| Ÿ Други административни разходи || 0,05 || 0,05 || 0,05 || 0,05 || 0,05 || 0,25

|| ОБЩО ГД „Предприятия и промишленост“ || Бюджетни кредити || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 1,25

|| ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 1,25

|| ОБЩО бюджетни кредити             за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 1,25

|| Плащания || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 1,25

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1. Обобщение

Предложението налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)

|| 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || ||

Човешки ресурси || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 1,0

Други административни разходи || 0,05 || 0,05 || 0,05 || 0,05 || 0,05 || 0,25

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 1,25

Извън ФУНКЦИЯ 5[35] от многогодишната финансова рамка || || || || || ||

Човешки ресурси || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Други разходи с административен характер || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

ОБЩО || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 0,25 || 1,25

3.2.3.2. Очаквани нужди от човешки ресурси

Предложението налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г.

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)

02 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2

ЕПРВ = 1,5 || ЕПРВ = 1,5 || ЕПРВ = 1,5 || ЕПРВ = 1,5 || ЕПРВ = 1,5

XX 01 01 02 (Делегации) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

XX 01 05 01 (Непреки научни изследвания) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

10 01 05 01 (Преки научни изследвания) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ)[36]

XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

XX 01 02 02 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

XX 01 04 yy[37] || - в централата[38] || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

- в делегациите || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Други бюджетни редове (да се посочат) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

ОБЩО || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2

ЕПРВ = 1,5 || ЕПРВ = 1,5 || ЕПРВ = 1,5 || ЕПРВ = 1,5 || ЕПРВ = 1,5

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълняват:

Длъжностни лица и временно наети лица || Транспониране и прилагане на Директивата.

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Предложението е съвместимо с настоящата многогодишна финансова рамка.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

Предложението не предвижда съфинансиране от трети страни.

3.3. Очаквано отражение върху приходите

Предложението няма финансово отражение върху приходите.

[1]               Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (ОВ L 74, 27.3.1993 г., стр. 74), изменена с Директива 96/100/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 февруари 1997 г. (ОВ L 60, 1.3.1997 г., стр. 59) и с Директива 2001/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 г. (ОВ L 187, 10.7.2001 г., стр. 43).

[2]               Първи доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3911/92 на Съвета относно износа на паметници на културата, както и за прилагането на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, COM (2000) 325 окончателен, 25.5.2000 г. Втори доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Икономическия и социален комитет за прилагането на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, COM (2005) 675 окончателен, 21.12.2005 г. Трети доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет за прилагането на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, COM (2009) 408 окончателен, 30.7.2009 г. Четвърти доклад на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет за прилагането на Директива 93/7/ЕИО на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, COM (2013) 310 окончателен, 30.5.2013 г.

[3]               Към м. септември 2012 г. Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. бе ратифицирана от 22 държави членки, а конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. — от 13 държави членки. Австрия бе в процес на ратификация на Конвенцията на ЮНЕСКО.

[4]               Заключения на Съвета относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи предмети на културата, 13 и 14 декември 2011 г.

                http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/fr/jha/126867.pdf.

[5]               OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1.

[6]               http://ec.europa.eu/yourvoice/consultations/2012/index_bg.htm.

[7]               http://ec.europa.eu/enterprise/policies/single-market-goods/regulated-sectors/cultural-goods/index_en.htm.

[8]               Информацията от заседанията на групата и коментарите на отделните членове не са публикувани.

[9]               Final report and Recommendations to the Cultural Affairs Committee on improving the means of increasing the mobility of collections, юни 2010 г.: http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/working-group-on-museum-activities_en.htm

[10]             Проучването „Analyse des structures et mécanismes de diffusion des données nécessaires aux autorités afin de garantir l’application de la directive relative aux biens culturels“ („Анализ на структурите и механизмите за разпространение на данните, които са необходими на органите, за да гарантират прилагането на Директивата относно паметниците на културата“), 2004 г. и проучването „Extension aux 12 nouveaux États membres“ („Разширяване към дванадесетте нови държави членки“), 2007 г., Information & Communication Partners (договор за проучване № 30-CE-0102617/00-49) са достъпни при поискване на адрес: ENTR-PRODUCT-MARKET-INTEGR-AND-ENFOR@ec.europa.eu. „Проучване относно предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата в рамките на Европейския съюз“, CECOJI-CNRS-UMR 6224 (Франция), 2011 г.. http://ec.europa.eu/home-affairs/doc_centre/crime/docs/Report%20Trafficking%20in%20cultural%20goods%20EN.pdf#zoom.

[11]             Други варианти, като например: i) ратификацията на Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. и Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г.; ii) определянето на стратегия на Съюза, която има за цел ратификацията от всички държави членки на Конвенцията на UNIDROIT, iii) заменянето на Директива 93/7/ЕИО с регламент и iv) отменянето на Директива 93/7/ЕИО бяха отхвърлени още в началото на прегледа на различните решения от съображения за осъществимост.

[12]             Изработена в съответствие със съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — Кодификация на достиженията на правото на Общността, COM(2001) 645 окончателен.

[13]             COM (2007) 873 окончателен.

[14]             Вж. приложение I, част А към настоящото предложение.

[15]             „Ако по време на законодателния процес се окаже необходимо да се излезе извън обхвата на обикновена кодификация и да се направят промени по същество, задължение на Комисията е да представи предложение/предложения, когато е необходимо.“

[16]             „Европейският парламент, Съветът и Комисията отбелязват, че ако се окаже необходимо да се излезе от обхвата на обикновена кодификация и да се направят промени по същество, Комисията ще може да избере в конкретния случай дали да преработи своето предложение или да представи отделно предложение за изменение, като остави за обсъждане предложението за кодификация и след това, когато промяната по същество бъде приета, я включи в предложението за кодификация.“

[17]             ОВ С 252, 18.9.2010 г., стр. 11.

[18]             ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

[19]             OВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1.

[20]             ОВ C [...], [...] г., стр. [...].

[21]             ОВ L 74, 27.3.1993 г., стр. 74.

[22]             Вж. приложение I, част А.

[23]             ОВ L 395, 31.12.1992 г., стр. 1. ОВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1.

[24]             ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1.

[25]             OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[26]             Заключения на Съвета относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи предмети на културата, Съвет по правосъдие и вътрешни работи, 13 и 14 декември 2011 г.

[27]             Които са на повече от 50 г. и не принадлежат на създателите им.

[28]             Съгласно определението на Съда в решението по дело 252/84, както следва: „Колекционерни“ произведения по смисъла на позиция № 99.05 от Общата митническа тарифа са предмети, които притежават необходимите характеристики, за да бъдат включени в колекция, тоест предмети, които са относително редки, обикновено не се ползват за първоначалното им предназначение, обект са на специални сделки извън обичайната търговия с подобни стандартни предмети и са с голяма стойност.“

[29]             Датата за транспониране за Белгия, Германия и Нидерландия е 15 март 1994 г.

[30]             УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

[31]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html.

[32]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

[33]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[34]             Държави кандидатки и ако е приложимо, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[35]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

[36]             ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

[37]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[38]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).