19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/61

—

като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 13 декември 2012 г., с което бивша югославска република Македония (БЮРМ) се осъжда за „изключителната тежест“ на извършените от нея нарушения на Европейската конвенция за правата на човека (членове 3, 5, 8 и 13) по време на извънредното предаване на Халед Ел-Масри,

—

като взе предвид следните висящи дела пред ЕСПЧ: Ал-Нашири срещу Полша, Абу Зубайда срещу Литва, Абу Зубайда срещу Полша и Наср и Гали срещу Италия; като взе предвид жалбата, внесена от г-н Ал-Нашири срещу Румъния през август 2012 г., и жалбата, внесена от Института за мониторинг на правата на човека (ИМПЧ) и от инициативата за правосъдие на „Отворено общество“ срещу Литва през декември 2012 г. за нарушаване на тяхното право на информация и право на ефективни правни средства за защита,

—

като взе предвид решението на Върховния съд на Италия от септември 2012 г., с което се потвърждават присъдите на 23 граждани на САЩ във връзка с отвличането на Абу Омар през 2003 г., включително на бившия началник на базата на ЦРУ в Милано Робърт Селдън Лейди, който беше осъден на девет години лишаване от свобода,

—

като взе предвид решението на Апелативния съд в Милано от февруари 2013 г., с което трима други агенти на ЦРУ (1), считани преди това за ползващи се от дипломатически имунитет, се осъждат на шест до седем години лишаване от свобода; като взе предвид решението на същия съд, с което Николо Полари, бивш ръководител на италианската служба за военно разузнаване и сигурност (SISMI), се осъжда на 10 години лишаване от свобода, бившият заместник-началник на SISMI Марко Манчини се осъжда на 9 години, а трима агенти на SISMI се осъждат на по 6 години лишаване от свобода,

—

като взе предвид решението на италианския президент от 5 април 2013 г. да помилва американския полковник Джоузеф Романо, който беше осъден в Италия за отговорността му по случая с отвличането на Абу Омар в тази страна;

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи мерки във връзка с доклада на временната комисия на Европейския парламент по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (2),

—

като взе предвид документите, изпратени до докладчика от Комисията, включително общите писма, изпратени през март 2013 г. до всички държави членки, на които отговориха само няколко държави членки (Финландия, Унгария, Испания и Литва),

—

като взе предвид своите резолюции относно Гуантанамо, последната от които е резолюцията от 23 май 2013 г. относно Гуантанамо: гладна стачка на затворници (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2012 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2010 — 2011 г.) (4),

—

като взе предвид полетните данни, получени от Евроконтрол до септември 2012 г.,

—

като взе предвид искането, изпратено от докладчика през април 2013 г. до Агенцията за сигурност на въздухоплаването в Африка и Мадагаскар (ASECNA), за сътрудничество при разкриването на полетни данни и положителния отговор, получен през юни 2013 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно основните права и принципите на правовата държава и относно доклада на Комисията за 2012 г. относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз (Люксембург, 6– 7 юни 2013 г.),

—

като взе предвид Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (2010 — 2014 г.)“,

—

като взе предвид многобройните съобщения в медиите и репортажите на разследващи журналисти, и по-специално, но не само — разследващия репортаж, излъчен по румънския телевизионен канал „Антена 1“ през април 2013 г.,

—

като взе предвид научните изследвания и разследванията, проведени по-специално от „Интерайтс“, „Ридрес“ и „Риприйв“, както и докладите, изготвени след приемането на гореспоменатата му резолюция от 11 септември 2012 г. от независими изследователи, организации на гражданското общество и национални и международни неправителствени организации, по-специално доклада на инициативата за правосъдие на „Отворено общество“ относно „Глобализиране на изтезанията: тайно задържане и извънредни предавания на ЦРУ“ (февруари 2013 г.), независимото двустранно проучване, проведено в САЩ от работната група на конституционния проект по въпросите на третирането на задържаните лица (април 2013 г.), базата данни за полети, свързани с предавания, публикувана от британския академичен уебсайт „The Rendition Project“ (май 2013 г.), доклада на „Амнести интърнешънъл“, озаглавен „Разкрийте истината: участието на Полша в тайните задържания на ЦРУ“ (юни 2013 г.), и писмото, изпратено от организацията „Хюман райтс уоч“ до литовските органи (юни 2013 г.),

—

като взе предвид въпроси с искане за отговор внесени от неговите комисии по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по външни работи (O-000079/2013 — B7-0215/2013 и O-000080/2013 — B7-0216/2013),

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че спазването на основните права е съществен елемент от успеха на политиките за борба срещу тероризма;

Б.

като има предвид, че Парламентът осъди ръководените от САЩ програми на ЦРУ за предаване и тайно задържане, свързани с многобройни нарушения на правата на човека, включително незаконно и произволно задържане, изтезания и други форми на малтретиране, нарушения на принципа на неотблъскване, както и случаи на насилствено изчезване, при които ЦРУ използва европейското въздушно пространство и територия; като има предвид, че Парламентът многократно призовава за пълни разследвания на сътрудничеството на националните правителства и агенции с програмите на ЦРУ;

В.

като има предвид, че Парламентът се ангажира да продължи да изпълнява предоставения му от временната комисия мандат съгласно членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейски съюз и възложи на съответните си комисии да се обърнат по този въпрос към Парламента в пленарен състав една година след приемането на горепосочената резолюция от 11 септември 2012 г., тъй като счете, че е изключително важно да се оцени до каква степен приетите от Парламента препоръки са били изпълнени;

Г.

като има предвид, че търсенето на отговорност за предаванията е изключително важно за защитата на правата на човека и ефективното им насърчаване в рамките на вътрешните и външните политики на ЕС, както и за гарантирането на легитимни и ефективни политики на сигурност, основани на принципите на правовата държава; като има предвид, че институциите на ЕС неотдавна започнаха дебат за това, как ЕС може по-добре да защитава и насърчава основните права и принципите на правовата държава;

Д.

като има предвид, че няма отговори по същество от страна на Съвета или Комисията на препоръките на Парламента;

Е.

като има предвид, че органите на Литва отново заявиха ангажимента си да възобновят наказателното разследване във връзка с участието на страната в програмата на ЦРУ, ако се появяват нови данни, но все още не са предприели такива действия; като има предвид, че забележките на органите на Литва по делото на Абу Зубайда пред ЕСПЧ разкриват съществени слабости в извършеното от тях разследване и неправилна преценка за значението на новата информация; като има предвид, че Литва председателства Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2013 г.; като има предвид, че на 13 септември 2013 г. беше внесена жалба до литовския главен прокурор, в която се призовава за разследване на твърденията, че Мустафа ал-Хаусауи, който понастоящем очаква да бъде съден от военна комисия в Гуантанамо, е бил незаконно прехвърлен и тайно задържан и измъчван в Литва в рамките на ръководена от ЦРУ програма;

Ж.

като има предвид, че задълбоченият разследващ репортаж, излъчен по телевизионния канал „Антена 1“ през април 2013 г., предостави допълнителни данни за централната роля на Румъния в мрежата от затвори; като има предвид, че бившият съветник по националната сигурност Йоан Талпеш заяви, че Румъния е предоставяла логистична подкрепа на ЦРУ; като има предвид, че бивш румънски сенатор призна, че предишното парламентарно разследване е било подложено на ограничения, и призова прокуратурата да възбуди съдебно производство;

З.

като има предвид, че на 11 юни 2013 г. в прокуратурата на Полша е била подадена жалба във връзка с трето лице — Уалид Мохамед бин Аташ, с йеменско гражданство, с цел той да бъде официално признат за жертва, след като е бил арестуван незаконно в Пакистан през 2003 г., държан в таен затвор в Полша от юни до септември 2003 г. и след това преместен в Гуантанамо, където се намира понастоящем; като има предвид, че полската прокуратура удължи срока на наказателно разследване, започнато преди пет години, до октомври 2013 г.;

И.

като има предвид, че британските органи поставят процедурни пречки пред граждански иск, заведен в Обединеното кралство от либийския гражданин Абдел Хаким Белхадж, който твърди, че в Либия е бил подложен на изтезания от ЦРУ с британска помощ, и са изразили своето намерение да се опитат да проведат разглеждането на доказателствата на тайно заседание;

Й.

като има предвид, че през декември 2012 г. Италия издаде международна заповед за задържане срещу Робърт Селдън Лейди, който беше задържан в Панама през юли 2013 г.; като има предвид, че искането за екстрадиране, отправено впоследствие от Италия, не беше прието от Панама и Робърт Селдън Лейди беше върнат в САЩ през юли 2013 г.; като има предвид, че на 5 април 2013 г. италианският президент реши да помилва американския полковник Джоузеф Романо, който беше осъден от италиански съд за отговорността му по случая с отвличането на Абу Омар в Италия;

К.

като има предвид, че през ноември 2012 г. парламентарният омбудсман на Финландия започна разследване относно използването на територията, въздушното пространство и системите с полетни данни на Финландия в рамките на програмата на ЦРУ за предаване, изпрати подробни писмени искания за информация до 15 правителствени агенции и поиска от органите на Литва конкретни сведения за свързани полети;

Л.

като има предвид, че разследването, извършено от Дания до май 2012 г., не представлява независимо, безпристрастно, задълбочено и ефективно разследване, както се изисква от международното право в областта на правата на човека, поради липсата на достатъчно правомощия при извършването му и ограничения му обхват;

М.

като има предвид, че само две държави членки (Германия и Обединеното кралство) са отговорили на последващите писма, изпратени до осем държави членки (Франция, Германия, Италия, Литва, Полша, Румъния, Швеция и Обединеното кралство) по специалните процедури на ООН , в които се иска допълнителна информация след съвместното проучване на ООН относно глобалните практики по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма (5);

Н.

като има предвид, че президентът на САЩ Барак Обама потвърди ангажимента си за затваряне на Гуантанамо, като обяви на 23 май 2013 г., че ще поднови освобождаването на задържани лица и ще вдигне мораториума върху освобождаването на йеменски затворници, за които вече се счита, че е безопасно да бъдат върнати в Йемен, въпреки съпротивата в Конгреса на САЩ; като има предвид, че органите на САЩ трябва да изпълнят своите международни задължения и да извършат наказателно преследване на Робърт Селдън Лейди;

О.

като има предвид, че във встъпителното изявление на върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай, направено на 23-тата сесия на Съвета по правата на човека (Женева, май 2013 г.), се цитира горепосочената резолюция на Парламента от 11 септември 2012 г. и се отправя искане за „надеждни и независими разследвания“ като „жизненоважна първа стъпка към търсене на отговорност“ и „[се призовават] държавите да определят тази цел за приоритет“;

П.

като има предвид, че в годишния доклад за 2013 г. (6) на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма Бен Емерсън се цитира работата на Парламента и се подкрепят някои от препоръките, отправени в горепосочената му резолюция от 11 септември 2012 г.;

1.

Изразява дълбоко съжаление за неизпълнението на препоръките, съдържащи се в горепосочената резолюция на Парламента от 11 септември 2012 г., в частност от Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, държавите кандидатки и асоциираните държави, НАТО и органите на САЩ, по-специално с оглед на тежките нарушения на основните права, претърпени от жертвите на програмите на ЦРУ;

2.

Счита, че атмосферата на безнаказаност по отношение на програмите на ЦРУ позволи да продължава нарушаването на основните права в рамките на политиките за борба с тероризма на ЕС и САЩ, както стана още по-ясно от програмите за масово наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ и органите за наблюдение в различни държави членки, които в момента се разследват от Парламента;

3.

Отново отправя своя призив към държавите членки, които не са изпълнили своето положително задължение, да извършат независими и ефективни разследвания на нарушенията на правата на човека, като вземат предвид всички излезли наяве доказателства, и да разкрият цялата необходима информация за всички подозрителни самолети, свързани с ЦРУ и тяхната територия; призовава по-специално държавите членки да разследват дали са били извършвани операции, при които в рамките на програмата на ЦРУ на тяхна територия са били задържани хора в тайни съоръжения; призовава съответните държави членки (Франция, Италия, Литва, Полша, Румъния и Швеция) да отговорят на писмата, изпратени по специалните процедури на ООН;

4.

Настоятелно призовава Литва да възобнови наказателното разследване на тайните затвори на ЦРУ и да проведе щателно разследване, като вземе предвид всички оповестени конкретни доказателства, особено по отношение на дело Абу Зубайда срещу Литва на ЕСПЧ; призовава Литва да даде възможност на разследващите служители да проучат задълбочено мрежата от полети за извънредни предавания и да се свържат с лицата, за които е публично известно, че са организирали или са участвали във въпросните полети; призовава литовските органи да проведат съдебно-медицински преглед на мястото за задържане и анализ на записи на телефонни разговори; призовава ги да сътрудничат изцяло на ЕСПЧ в делата Абу Зубайда срещу Литва и Институт за мониторинг на правата на човека срещу Литва; призовава Литва в контекста на възобновяването на наказателното разследване да разгледа молби за получаване на статус/участие в разследването и от други потенциални жертви; настоятелно призовава Литва да отговори в пълна степен на исканията за информация, отправени от други държави — членки на ЕС, по-специално искането за информация от финландския омбудсман по отношение на полет или полети, които може да са свързвали Финландия и Литва по евентуален маршрут за предаване; настоятелно призовава главния прокурор на Литва да проведе наказателно разследване по жалбата на Мустафа ал-Хаусауи;

5.

Призовава румънските органи да започнат бързо независимо, безпристрастно, задълбочено и ефективно разследване, да намерят липсващите документи от парламентарното разследване и да сътрудничат в пълна степен на ЕСПЧ в делото Ал-Нашири срещу Румъния; призовава Румъния да спазва изцяло задълженията си във връзка с основните права;

6.

Призовава Полша да продължи своето разследване в условията на по-голяма прозрачност, по-специално като представи доказателства за конкретните предприети действия, като позволи на представителите на жертвите да представляват резултатно своите клиенти, като им предостави право на достъп до всички имащи отношение класифицирани материали и право на действие въз основа на събраните материали; призовава органите на Полша да образуват наказателно преследване срещу всички замесени държавни служители и органи; настоятелно приканва полския главен прокурор да преразгледа жалбата на Уалид бен Аташ и да вземе решение по нея като въпрос с неотложен характер; призовава Полша да сътрудничи в пълна степен на ЕСПЧ по делата Ал-Нашири срещу Полша и Абу Зубайда срещу Полша;

7.

Призовава британските органи да сътрудничат в пълна степен в текущите наказателни разследвания и да дадат възможност гражданските искове да бъдат придвижвани в условията на пълна прозрачност, за да се приключат онези разследвания и искове, които се отнасят до предаването на чужди граждани отвъд океана; призовава британските органи да предприемат разследване, отговарящо на стандартите за правата на човека, относно предаването, изтезаването и малтретирането на задържани лица в чужбина;

8.

Насърчава италианските органи да продължат своите усилия за получаване на правосъдие по отношение на нарушенията на правата на човека от страна на ЦРУ на италианска територия, като настояват за екстрадирането на Робърт Селдън Лейди и изискат екстрадирането на останалите 22 граждани на САЩ, осъдени в Италия;

9.

Насърчава финландския омбудсман да завърши своето разследване в условията на прозрачност и отчетност и за тази цел настоятелно призовава всички национални органи да сътрудничат в пълна степен; приканва Финландия да проследи всички данни, сочещи замесени финландски държавни служители и органи в програмата за предаване;

10.

Изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на Комисията да отговори по същество на препоръките на Парламента и счита писмата, изпратени от Комисията до държавите членки, за недостатъчни за ефективно търсене на отговорност поради това, че са твърде общи;

11.

Отново отправя своите конкретни препоръки към Комисията:

12.

Настоятелно призовава органите на Литва да се възползват от възможностите, които им предоставя председателството на тяхната страна в Съвета на ЕС, за да гарантират пълното прилагане на препоръките, съдържащи се в доклада на Парламента, и следователно този въпрос да се включи в дневния ред на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР) преди края на литовското председателство;

13.

Отново отправя своите конкретни препоръки към Съвета:

14.

Призовава Съвета и Комисията да включат в своите съответни многогодишни програми, които ще последват Стокхолмската програма, конкретни мерки за гарантиране на принципите на правовата държава и отчетността за нарушения на основните права, особено от страна на разузнавателните служби и правоприлагащите органи; отправя искане към Комисията да включи въпроса за търсенето на отговорност в дневния ред на конференцията „Assises de la Justice“, която ще се проведе през ноември 2013 г.;

15.

Припомня, че за да се гарантира доверието в Парламента, е от съществено значение да се подсилят значително неговите права за провеждане на разследване на нарушения на основните права в ЕС, които следва да включват пълни правомощия за изслушване под клетва на замесените лица, включително на равнище министри (7);

16.

Отправя искане към Евроконтрол да признае, както вече направи Американският федерален орган по въздухоплаване, че данните за маршрутите на полети по никакъв начин не трябва да се разглеждат като поверителни, и да предостави такива данни, които са необходими за ефективното провеждане на разследванията;

17.

Очаква неговото разследване относно прилагането на програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ и дейностите на органите за наблюдение в различни държави членки да предложи мерки за ефективен демократичен парламентарен контрол над разузнавателните служби, като има предвид, че демократичният контрол над тези органи и тяхната дейност чрез подходяща система за вътрешен, изпълнителен, съдебен и независим парламентарен контрол е от съществено значение;

18.

Изразява съжаление във връзка с това, че не е постигнат напредък по отношение на присъединяването на държавите — членки на ЕС, към Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване, като се изключи ратифицирането й от Литва през август 2013 г.; призовава 21 държави членки, които още не са ратифицирали тази конвенция, да го сторят незабавно;

19.

Призовава Белгия, Финландия, Гърция, Ирландия, Латвия, Литва и Словакия приоритетно да ратифицират Факултативния протокол към Конвенцията на ООН срещу изтезанията; изразява съжаление във връзка с ограничената подкрепа, която се предоставя на специалния фонд за Факултативния протокол към Конвенцията на ООН срещу изтезанията, управляван от ООН, и призовава държавите — членки на ЕС, и Комисията да подкрепят работата на специалния фонд чрез съществени доброволни вноски; настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да удвоят усилията си за улесняване на създаването и функционирането на национални превантивни механизми по тази конвенция в трети страни;

20.

Изисква от ЕС да извърши внимателен преглед напредъка на бивша югославска република Македония в изпълнението на решението на ЕСПЧ по дело Ел-Масри срещу бивша югославска република Македония, което понастоящем Комитетът на министрите подложи на разглеждане в рамките на ускорена процедура в контекста на кандидатурата на бивша югославска република Македония за присъединяване; настоятелно призовава органите на бивша югославска република Македония да започнат наказателно разследване на замесените в случая Ел-Масри държавни служители и органи и да търсят отговорност от тях;

21.

Призовава правителството на САЩ да оказва сътрудничество при всички запитвания от страна на държави — членки на ЕС, за информация или екстрадиране във връзка с програмата на ЦРУ; настоятелно призовава правителството на САЩ да спре да използва изключително строги охранителни заповеди, за да възпрепятства адвокати, представляващи задържани в Гуантанамо лица, от разкриване на информация относно всички подробности за тяхното тайно задържане в Европа; насърчава правителството на САЩ да изпълни бързо плана си за закриване на затвора в залива Гуантанамо;

22.

Настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията за презаселване на задържани лица, освободени от затвора в базата Гуантанамо, които не са европейци и не могат да бъдат репатрирани до техните държави на произход, тъй като са под заплаха от смърт, изтезания или жестоко и нечовешко отношение (8); изисква от ЕС да съживи съвместните инициативи от 2009 г., като предвиди рамка за установяване на задържани от Гуантанамо в държавите — членки на ЕС, и започне диалог за конкретни планове за сътрудничество с новия специален пратеник на САЩ относно трансфера на задържани от Гуантанамо Клифърд Слоун;

23.

Призовава Агенцията за сигурност на въздухоплаването в Африка и Мадагаскар бързо да постави началото на сътрудничество с Парламента, като предостави поисканата информация за полетни данни;

24.

Призовава следващия парламент (2014 — 2019 г.) да продължи да изпълнява и прилага мандата, предоставен от временната комисия, и следователно да гарантира, че са спазени неговите препоръки, да проучи нови данни, които може да се появят, както и да използва в пълна степен и да развива своите права на провеждане на разследване;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.