19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/41

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS),

—

като взе предвид Споразумението от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси,

—

като взе предвид Кодекса за поведение за отговорно рибарство на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), приет през октомври 1995 г. на Конференцията на ФАО,

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана в Букурещ през април 1992 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на морската среда и крайбрежния регион на Средиземно море и протоколите към нея, подписана в Барселона през февруари 1976 г. и изменена в Барселона през юни 1995 г.,

—

като взе предвид стратегическия план за действие за опазване и възстановяване на околната среда на Черно море, приет в София през април 2009 г.,

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (1),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление (COM(2013)0133),

—

като взе предвид [част VII относно външната политика] от Регламент (ЕС) № […]/2013 на Европейския парламент и на Съвета от […] относно общата политика в областта на рибарството (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно настоящото и бъдещото управление на риболова в Черно море (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 10 октомври 2007 г., озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно интегрираната морска политика (ИМП) — Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 11 септември 2009 г., озаглавено „Към интегрирана морска политика за по-добро управление в Средиземноморието“ (COM(2009)0466),

—

като взе предвид европейската политика за съседство и свързаните с нея инструменти за финансиране,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 8 септември 2010 г., озаглавено „Познания за морската среда 2020 — морски данни и наблюдение за интелигентен и устойчив растеж“ (COM(2010)0461),

—

като взе предвид програмата за трансгранично сътрудничество „Средиземноморски басейн“ 2007 — 2013 г. в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП), приета от Комисията на 14 август 2008 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 13 септември 2012 г., озаглавено „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по развитие (А7–0288/2013),

A.

като има предвид, че до 2025 г. развитието на градските райони в Средиземноморието може да достигне равнище от 60 % със съсредоточаване на една трета от населението в крайбрежните райони, като по този начин ще се удвои търсенето на вода и на рибни ресурси;

Б.

като има предвид, че в Средиземно море се извършва 30 % от световното морско корабоплаване;

В.

като има предвид, че Средиземно море и Черно море имат специфични характеристики от океанографска и социално-икономическа гледна точка, както и от гледна точка на рибарството и околната среда;

Г.

като има предвид, че управлението на морските и крайбрежните райони е сложно и включва различни частни и публични органи;

Д.

като има предвид, че Средиземноморският и Черноморският басейн имат много ниско равнище на обновяване на водите (съответно 80-90 години и 140 години) и следователно са изключително чувствителни към замърсяване на морската среда;

Е.

като има предвид, че приблизително 75 % от рибните запаси в Средиземно море са прекомерно експлоатирани;

Ж.

като има предвид, че правните режими, които уреждат достъпа на плавателни съдове до националния риболов, се различават в зависимост от националността на плавателния съд;

1.

Изразява своята загриженост относно по-голямата конкуренция за по-малко запаси и морски ресурси, което води до възникването на регионално напрежение и възможни спорове между крайбрежните държави относно морските области; в този контекст призовава за повишаване на усилията на регионално и национално равнище и на равнище ЕС с цел засилване на регулирането на достъпа до ресурси;

2.

Настоятелно призовава всички крайбрежни държави да положат повече усилия за постепенното премахване на прекомерния риболов в Средиземно и Черно море, тъй като намаляващите рибни запаси ще увеличат потенциала за конфликти в тази област;

3.

Изразява твърдо убеждение, че мирното уреждане на спорове относно морските области и определянето на морските граници в съответствие с правата и задълженията на държавите членки и трети страни съгласно правото на ЕС и международното право, по-специално Конвенцията на ООН по морско право, е съществен елемент от доброто управление на океаните;

4.

Счита, че морското управление в Средиземно море и Черно море изисква по-голяма степен на политическо сближаване и сътрудничество между съответните крайбрежни държави; подчертава важната роля на двустранното сътрудничество и международните споразумения, като се има предвид, че по-голямата част от черноморските и средиземноморските държави не са държави — членки на ЕС и следователно не са субекти на законодателството на ЕС;

5.

Приветства ролята на Комисията за насърчаване на по-солиден и структуриран диалог с държавите, които не са членки на ЕС, граничещи със Средиземно море и Черно море за управлението на общите запаси в тези басейни; насърчава Комисията да задълбочи усилията си за тази цел, следвайки регионален подход;

6.

Счита, че морското управление в Средиземноморския и Черноморския регион предоставя възможности за международни отношения и за ефективно управление на региона;

7.

Подчертава, че конкуренцията за намалени равнища на рибните запаси и на морските ресурси може да се превърне в източник на напрежение с трети страни; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да работят съвместно с цел гарантиране на мониторинга, контрола, сигурността и безопасността на крайбрежните и териториалните води, изключителните икономически зони (ИИЗ), континенталния шелф, морската инфраструктура и морските ресурси; отбелязва, че ЕС следва да запази силната си политическа роля в това отношение и следва да се стреми да предотвратява появата на разногласия в международен план;

8.

Настоятелно призовава ЕС да използва своите дипломатически ресурси за насърчаване на диалога между държавите членки и трети страни, така че да гарантира, че те ценят принципите на общата политика на ЕС в областта на рибарството и да следи за спазването на нейните правила; подчертава, че страните кандидатки за членство в ЕС, по-специално, следва да спазват принципите на политиката на ЕС в областта на рибарството, както и съответното законодателство на ЕС и международно законодателство, приложимо за риболовните дейности;

9.

Отбелязва, че от 21 средиземноморски държави три нито са подписали, нито са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право; отправя искане към Комисията настоятелно да призове тези страни, особено страните кандидатки за членство в ЕС, да станат страни по конвенцията и да приложат Конвенцията на ООН по морско право като неразделна част от регулаторната рамка на ЕС за морско дело;

10.

Призовава Комисията и трети страни да развият регионален подход към опазването на рибните ресурси и рибарството във водите на Средиземно море и Черно море при отчитане на трансграничното измерение на рибарството и миграционния характер на някои видове; в това отношение подчертава съществената роля на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) за гарантиране на равнопоставени условия на конкуренция и като регионален форум за гарантиране на устойчиво рибарство в Черно море;

11.

Подчертава необходимостта от опазване на околната среда и устойчиво развитие в тези басейни, както и от задълбочаване на усилията за морско управление и контрол в съответствие с международното право — по-специално Конвенцията на ООН по морско право — като начин за оказване на принос към засиленото опазване на околната среда на крайбрежното и морското пространство;

12.

Счита, че интегрираната морска политика, и по-специално морското пространствено планиране, може да играе централна роля за предотвратяването на конфликти между държавите — членки на ЕС, както и с трети страни;

13.

Насърчава държавите членки да въведат интегрирано управление на крайбрежните зони и морско пространствено планиране — по отношение на генерирането на вятърна енергия от разположени в морето инсталации, полагането на подводни кабели и тръбопроводи, морския транспорт, рибарството и аквакултурите и създаването на зони за подновяване на рибните запаси — съгласно стратегията за син растеж и в рамките на действащите споразумения със съседните държави, включително с трети страни, които са разположени на едно и също регионално море;

14.

Насърчава създаването на морски зони, по-специално изключителни икономически зони и защитени морски области, които не само ще подобрят опазването и управлението на рибните ресурси извън териториалните води, но също така ще насърчат устойчиви рибни ресурси, ще улеснят контрола върху ННН (незаконния, недекларирания и нерегулирания) риболов и борбата с него, както и ще подобрят морското управление в рамките на тези басейни; подчертава необходимостта ЕС да предостави подходящи насоки, координация и подкрепа за държавите членки в това отношение;

15.

Призовава Комисията допълнително да разгледа тези въпроси с оглед гарантиране на съгласуваност между съответните политически области на ЕС, по-специално общата политика в областта на рибарството и интегрираната морска политика, и да насърчава тази съгласуваност и равностойни условия както в рамките на ЕС, така и със съседните държави партньори чрез засилено сътрудничество и диалог;

16.

Подчертава значението на оценките на запасите и призовава за засилено сътрудничество между научните институти в двата басейна, включително обмена на научни данни и споделянето на информация; счита, че ЕС следва да насърчава, стимулира и улеснява сътрудничеството и съвместната работа между научните екипи на ЕС и техните партньори от други засегнати държави, които не са членки на ЕС; приветства в това отношение инициативата „Познания за морската среда 2020“, която има за цел предоставянето на данни за морската среда на разположение на голям брой потенциално заинтересовани участници, включително публични, промишлени, образователни и научноизследователски органи и гражданското общество;

17.

Призовава за засилена система за мониторинг, контрол и наблюдение на риболовните дейности в рамките на интегрирана перспектива за засилване опазването на екосистемите в двата басейна в съответствие с правото на ЕС и с международното право, по-специално Конвенцията на ООН по морско право, като по този начин се окаже принос към дългосрочната устойчива експлоатация на рибните запаси и борбата с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов по един по-ефективен начин;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.