30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/111

—

като взе предвид изявленията от 21 декември 2012 г. и 1 и 11 януари 2013 г. от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Централноафриканската република,

—

като взе предвид изявлението от 21 декември 2012 г. от члена на ЕК, отговорен за хуманитарната помощ и гражданската защита, относно неотдавна разразилите се бойни действия в Централноафриканската република,

—

като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону, подписано през юни 2000 г.,

—

като взе предвид изявленията за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 27 и 29 декември 2012 г. и 4 и 11 януари 2013 г. относно Централноафриканската република,

—

като взе предвид окончателното комюнике от извънредната среща на върха на държавните ръководители на Икономическата общност на държавите от Централна Африка (ECCAS), проведено в Нджамена на 21 декември 2012 г.,

—

като взе предвид изявлението от генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун от 26 декември 2012 г., осъждащо бунтовническите атаки и настоятелно призоваващо всички страни да се придържат към решенията, взети от ECCAS в Нджамена на 21 декември 2012 г.,

—

като взе предвид декларациите от Африканския съюз (АС) от 12, 28 и 31 декември 2012 г. и от 3 и 12 януари 2013 г. относно Централноафриканската република,

—

като взе предвид политическото споразумение от Либервил (Габон), подписано на 11 януари 2013 г. между правителството на Централноафриканската република, бунтовническата група Селека и демократичната опозиция относно решение на кризата,

—

като взе предвид всеобхватното мирно споразумение от Либервил от 28 юни 2008 г. и по-ранните мирни споразумения, подписани от 2007 г. насам, на които то се опира,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност S/RES/2031 от 21 декември 2011 г., която удължава мандата на Интегрираната служба на ООН за изграждане на мира в Централноафриканската република (BINUCA) до 31 януари 2013 г., и доклада на генералния секретар на ООН от 29 май 2012 г. относно дейността на BINUCA,

—

като взе предвид Международната конвенция относно гражданските и политическите права от 1966 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана от Централноафриканската република през 1986 г., и Международната конвенция за правата на детето от 1989 г., която забранява включването на деца във въоръжен конфликт и която е ратифицирана от Централноафрииканската република,

—

като взе предвид доклада от 6 юли 2011 г. от работната група на Съвета за сигурност и заключенията ѝ относно положението на децата и въоръжения конфликт в Централноафриканската република,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Централноафриканската република (ЦАР) от десетилетия изпитва нестабилност и политически размирици след придобиването на независимостта си през 1960 г.; като има предвид, че въпреки факта, че това е държава, богата на природни ресурси (дървен материал, злато, диаманти, уран и т.н.), ЦАР е едва на 179-о място от 187 по отношение на индекса на човешкото развитие, при положение, че около 70 % от нейното население живее под линията на бедността, тя остава една от най-бедните държави в света;

Б.

като има предвид, че на 10 декември 2012 г., Селека (което означава „коалиция“ на езика санго), алианс от различни бунтовнически въоръжени движения, произхождащи предимно от североизточната част на страната, започна въоръжена офанзива, като напредва на юг от района край границата с Чад; като има предвид, че неотдавнашната офанзива беше мотивирана от твърденията на бунтовниците, че президентът Франсоа Бозизе не е спазил ангажиментите, посочени във всеобхватното мирно споразумение от Либервил от 2008 г., което предвижда разоръжаването на бившите бунтовници и финансиране за тяхното реинтегриране в обществото;

В.

като има предвид, че Икономическата общност на държавите от Централна Африка (ECCAS) проведе извънредна среща на високо равнище в Нджамена на 21 декември 2012 г. и се споразумя за пътна карта за разрешаване на кризата, включваща примирие и незабавни преговори в Либервил под егидата на ECCAS; като има предвид, че на срещата на високо равнище ECCAS реши също да изпрати допълнителни войски в подкрепа на мисията FOMAC/MICOPAX;

Г.

като има предвид, че Южна Африка започна изпращането на близо 400 войници в подкрепа на стабилизирането на ЦАР; и като има предвид, че Габон, Конго Бразавил, Чад и Камерун поддържат там войски от 2008 г. като част от разположените от ECCAS Международните сили за наблюдение в Централноафриканската република (FOMAC/MICOPAX);

Д.

като има предвид, че след провеждането на преговори с председателя на Африканския съюз Томас Бони Яи, президентът Бозизе се ангажира да не се кандидатира за поста след изтичането на настоящия му мандат през 2016 г., и предложи да състави правителство на националното единство;

Е.

като има предвид, че в началото на януари Селека обяви прекратяване на военните си операции, като спря пред град Дамара (на 75 км. северно от Банги), и се съгласи да участва в мирните преговори, водени под егидата на ECCAS;

Ж.

като има предвид, че на 11 януари 2013 г. тристранните мирни преговори между правителството на Централноафриканската република, бунтовническата коалиция Селека и политическата опозиция, които се състояха в Либервил, Габон, доведоха до подписването на три споразумения: принципна декларация относно разрешаването на политическата криза и кризата със сигурността, споразумение за прекратяване на огъня и споразумение относно политическата ситуация и ситуацията със сигурността, определящо споразуменията за разделяне на властта и период на политически преход в ЦАР;

З.

като има предвид, че на 12 януари 2013 г. президентът Бозизе отстрани министър-председателя Фостин Аршанж Туадера и разпусна кабинета, като разчисти път за назначаването на правителство на националното единство в съответствие с подписаните в Либервил мирни споразумения; като има предвид, че в съответствие с мирното споразумение парламентарните избори следва да се произведат в рамките на 12 месеца;

И.

като има предвид, че президентът Бозизе, след като завзе властта чрез извършен през 2003 година държавен преврат, беше избран за пръв път през 2005 г. и преизбран през 2011 г., но като има предвид, че нарушенията на последните избори, отбелязани от международни наблюдатели, включително от ЕС, който финансира произвеждането на изборите, накараха парламентарната опозиция да бойкотира парламентарните избори;

Й.

като има предвид, че зачитането на правата на човека е основна ценност на Европейския съюз и представлява съществен елемент от споразумението от Котону;

K.

като има предвид, че Съединените щати, както и ЕС, подкрепят мирното уреждане на кризата по пътя на диалога;

Л.

като има предвид, че според местни НПО са били извършени тежки нарушения на правата на човека, включително увеличаване на сексуалното насилие срещу жени и млади момичета, както от страна на Селека в зони под негов контрол, така и в Банги от страна на правителствените сили срещу населението, близко до бунтовниците;

М.

като има предвид, че хуманитарното положение остава бедствено, като по данни на „Лекари без граници“ кризата е засегнала десетки хиляди души; като има предвид, че стотици тонове хранителни помощи, предоставени от Световната програма по прехраната, бяха плячкосани в северните зони, които са под контрола на бунтовниците; и като има предвид, че много хуманитарни услуги бяха спрени или ограничени;

Н.

като има предвид, че в съответствие със споразумението от Котону ЕС е ангажиран в редовен политически диалог с ЦАР и е основният донор на страната, като през 2012 г. Европейската комисия е допринесла с осем милиона евро в подкрепа на 445 000 души, засегнати от конфликти и разселвания в рамките на ЦАР, и като има предвид, че ЦАР получава помощ в размер на 137 милиона евро по линия на 10-тата програма на ЕФР;

О.

като има предвид, че Камерун ускори мерките за настаняване на бежанци от ЦАР;

П.

като има предвид, че и преди неотдавнашното избухване на насилие, 2 500 деца вече участваха във въоръжени групи, действащи в ЦАР; като има предвид, че службата на УНИЦЕФ в Банги получи достоверна информация относно увеличените случаи на набиране и използване на деца войници, както от бунтовническите групи, така и от проправителствените милиции;

Р.

като има предвид, че неуспехът извършителите на нарушения на правата на човека и военни престъпления да бъдат изправени пред правосъдието засилва климата на безнаказаност и допълнително насърчава престъпленията;

С.

като има предвид, че бунтовническите сили завладяха богати на диаманти зони като Бриа, Сам Уанджа и Бамингуи; като има предвид, че схемата за сертифициране в рамките на процеса от Кимбърли отправи предупреждение към всички държави членки относно възможно изтичане на необработени диаманти от контролирани от бунтовниците зони в ЦАР;

Т.

като има предвид, че ръстът на безработицата, влошаването на социалните условия и обедняването на населението са фактори за нестабилността, от която страда регионът; като има предвид, че тези проблеми изискват стратегия и план за развитие;

1.

Изразява загрижеността си по повод положението в ЦАР след началото на офанзивата на Селека на 10 декември 2012 г.; изразява съжаление по повод факта, че неотдавнашната офанзива изложи на опасност живота на цивилни и заплаши сигурността и стабилността на ЦАР;

2.

Приветства подписаните на 11 януари 2013 г. в Либервил мирни споразумения след преговори под егидата на Икономическата общност на държавите от Централна Африка (ECCAS); подчертава необходимостта от бързо прилагане на тези споразумения; призовава всички страни да ги прилагат добросъвестно и да се ангажират с постигането на траен мир в ЦАР;

3.

Осъжда всички опити за завземането на властта чрез сила;

4.

Изразява убеждение, че за да се постигне мирно уреждане на конфликта и за да се гарантира трайна стабилност, съставът на правителството на националното единство трябва да представлява всички политически сили в страната; приветства в това отношение подписването на президента Бозизе на декрет за отстраняване на министър-председателя на страната като стъпка по посока на постигането на мира, за да се формира правителство на единството, което ще се ръководи от министър-председател, избран от политическата опозиция;

5.

Приветства решението за произвеждане на избори за ново Национално събрание, включително в зони, които понастоящем са окупирани от бунтовническите сили, и изразява надежда изборите да се проведат под международно наблюдение, за да се избегне оспорването на резултата от тях;

6.

Осъжда всички нарушения на правата на човека и изразява дълбока загриженост по повод тежките нарушения на правата на човека в ЦАР по време на офанзивата на Селека; категорично осъжда нападенията срещу цивилно население в зоните, окупирани от бунтовниците, включително случаите на физическо и сексуално насилие, грабеж и систематично прекъсване на средствата за комуникация; изразява дълбоката си загриженост във връзка със съобщенията за действия, насочени срещу етнически и религиозни малцинства, както и за сплашване и произволни арести на политически опоненти в Банги;

7.

Подчертава, че органите на ЦАР следва да се стремят да осигурят безопасност и сигурност за цивилното население; призовава за реформа на армията и приемане на разпоредби за разоръжаване, демобилизация и реинтегриране в обществото на бивши бойци, репатриране на бежанците, презаселване на разселените лица в собствената им държава и прилагане на надеждни програми за развитие;

8.

Изразява особена загриженост във връзка с докладите, сочещи повишаване на набирането и използването на деца войници; потвърждава категоричното си противопоставяне на тези практики и призовава всички страни в конфликта да ги прекратят;

9.

Призовава всички страни да спазват примирието, да се въздържат от актове на насилие срещу цивилни и да зачитат правата на човека; подчертава, че неуспехът на предишните мирни споразумения да гарантират трайна стабилност в ЦАР се дължеше и на недостатъчен фокус върху правата на човека;

10.

Изразява почитта си към всички жертви и счита за въпрос от първостепенна важност да се разследват безпристрастно и задълбочено всички минали и настоящи случаи на злоупотреба с правата на човека с цел да се разкрият извършителите; искрено се надява, че извършителите на военни престъпления и на престъпления срещу човечеството няма да останат безнаказани, отбелязва във връзка с това, че Международният наказателен съд все още разследва ситуацията в ЦАР;

11.

Приветства посредническите усилия на регионалните организации, като Африканския съюз и ECCAS, и по-специално преговорите между страните, състояли се в Либервил; подчертава значението на нов механизъм за проследяване, който следва да бъде установен с цел да се гарантира цялостното прилагане на постигнатите споразумения; призовава, в този контекст, за подкрепата на ЕС за усилията на ECCAS в наблюдаването на прилагането на неотдавнашните споразумения; призовава международната общност да се ангажира по-активно с ЦАР за разрешаването на дълготрайните проблеми на страната и постигането на трайно политическо решение;

12.

Призовава Комисията да предостави техническа подкрепа на органите на ЦАР с оглед приемането на съответното законодателство за организирането на предстоящите избори; счита, че за да допринесе за надеждни, свободни и честни избори, ЕС следва да обмисли възможността да изпрати в ЦАР мисия за наблюдение на избори;

13.

Призовава ВП/ЗП Катрин Аштън да се съсредоточи върху разширяване на връзките на ЕС с ЦАР с цел активно да насърчава прилагането на всеобхватна стратегия за изграждане на мир, който да допринесе за нормализирането на страната и устойчивото ѝ развитие;

14.

Изразява загриженост по повод въздействието на неотдавнашната криза върху хуманитарното положение на страната; призовава всички страни да зачитат международното хуманитарно право и да позволят безопасния и безпрепятствен достъп на хуманитарни агенции до засегнатото население; призовава Комисията да ускори усилията си по предоставяне на хуманитарна помощ за ЦАР;

15.

Счита, че несигурността, проникваща в редица държави, които имат обща граница с ЦАР, по-конкретно Демократична република Конго, Судан, Южен Судан и Уганда, изисква съгласувани действия от страна на международната общност за справяне с често срещаните проблеми с държавна разпокъсаност, етнически конфликти и повтарящи се случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава по цялостен и фокусиран върху региона начин;

16.

Счита, че прозрачният достъп и контролът на природни ресурси, както и справедливото разпределяне, чрез държавния бюджет, на приходите от експлоатацията на тези ресурси, са необходими за устойчивото развитие на страната;

17.

Счита, че прозрачността и публичният контрол на сектора на мините са от ключово значение за ефикасното управление на мините, устойчивото развитие и справянето с корупцията; подчертава, че евентуалният трафик на необработени диаманти от зоните, контролирани от бунтовниците в ЦАР, би могло отново да разпали конфликта и допълнително да дестабилизира страната; призовава правителството на ЦАР да предприеме допълнителни мерки за борба срещу нелегалната експлоатация и търговия с природни ресурси и призова за подходящо наблюдение на ситуацията чрез процеса от Кимбърли;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на институциите на Африканския съюз, на ECCAS, на Парламентарната асамблея АКТБ-ЕС и на държавите членки на Европейския съюз.