52013DC0897

1.           Въведение

Европейската квалификационна рамка (ЕКР)[1] насърчава ученето през целия живот и допринася за мобилността на учащите се и работещите, за наемането им на работа и за социалната им интеграция, като създава европейска референтна рамка за системите за квалификация. ЕКР улеснява съпоставянето и признаването на квалификациите на милионите завършили образованието си лица, които ежегодно търсят допълнителни възможности за учене или желаят да започнат работа в Европа. Например през 2012 г. Чешката република е предоставила 900 вида професионални квалификации на приблизително 150 000 учащи се. През същата година в Обединеното кралство са били дадени почти 69 000 вида законоворегламентирани квалификации на около 16,8 милиона учащи се.

ЕКР представлява нов подход към европейското сътрудничество във връзка с квалификациите. Тя установява осем референтни нива, които са описани въз основа на постигнатите от обучението резултати, и обхващат всички квалификационни форми и нива. Наблягането на резултатите от обучението отрежда централна роля на учащото се лице и е от значение, когато се съпоставят и признават квалификации от различни държави и различен учебен контекст.

Комисията непрекъснато подчертава колко важно е да се оказва съдействие за постигане на съпоставимост на уменията и квалификациите в ЕС, особено в контекста на сегашните високи нива на безработица, тъй като по този начин учащите се и работещите ще бъдат улеснени, когато се местят в друга държава и сменят професията си. Даването на възможност на учащите се и работещите да представят своите умения и квалификации, придобити посредством формално, неформално или самостоятелно учене, има особено голямо значение в контекста на водещи инициативи като „Младежта в движение“, „Програмата за нови умения и работни места“ и „Програмата в областта на цифровите технологии“ по линия на стратегията „Европа 2020“, на пакета от документи относно заетостта „Към възстановяване и създаване на работни места“ и на препоръката на Съвета във връзка с валидирането на неформалното и самостоятелното учене. За да подпомогне тези действия и да осигури лесното признаване на уменията и квалификациите отвъд границите, Комисията обяви, че възнамерява да създаде Европейско пространство за умения и квалификации като част от инициативата си „Преосмисляне на образованието“[2].

С ЕКР националните правителства се поощряват да улеснят признаването на квалификациите и да направят този процес по-прозрачен: 36 държави участват на доброволен принцип в ЕКР (28 държави — членки на ЕС, пет страни кандидатки и Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).

В настоящия доклад е представен натрупаният досега опит от прилагането на ЕКР и се разглеждат евентуалните последици за в бъдеще. В него се посочва дали с действията, предвидени в препоръката в сегашната ѝ форма, могат да бъдат преодолени новите предизвикателства, възникнали вследствие на бързите социално-икономически и технологични промени, и дали се насърчава гъвкавото учене. Тази оценка се извършва в особено важен момент, като целта е да се реши въпросът с високата безработица и с нарастващия брой възможности за обучение и квалификации, които се предлагат. Предизвикателство представляват нарастващият брой квалификации, предлагани от частни структури, все по-големият брой международни квалификации и възникналите неотдавна масови отворени онлайн курсове (МООК), които притежават потенциала да стигнат до много учащи се. Тази оценка, оценките на Европас и EQAVET и докладът за напредъка относно осигуряването на качество във висшето образование ще допринесат за идентифициране на предизвикателствата пред Европейското пространство на умения и квалификации и за евентуалното внасяне на подобрения в него.

2.           резултати и въздействие

2.1. Основни характеристики на ЕКР

В основата на ЕКР стоят следните елементи:

Осем европейски референтни нива, които са определени в зависимост от резултатите от обучението и могат да обхванат всички видове и нива на квалификации в Европа. Нива 5, 6, 7 и 8 от ЕКР са съвместими с дескрипторите на квалификациите от краткия цикъл и трите цикъла от Рамката за квалификации за Европейското пространство за висше образование (QF-EHEA);[3]

Подход към резултатите от обучението. Дескрипторите на нивата са представени във връзка със знанията, уменията и компетентността, а не във връзка с елементи от учебния контекст, като продължителност на обучението или местоположението му;

Общи принципи за осигуряването на качество във висшето образование и в професионалното образование и обучение в контекста на ЕКР.

Сформирана беше консултативна група по въпросите на ЕКР, а в държавите членки бяха създадени национални координационни звена, които да отговарят за прилагането ѝ.

Консултативната група осигурява цялостната съгласуваност на действията и насърчава установяването на прозрачен процес на свързване на квалификационните системи с ЕКР. В изпълнение на задачата си да поощрява използването на ЕКР като референтен инструмент, консултативната група прие десет критерия и процедури за съотнасянето на националните квалификационни нива към ЕКР[4]. Тези критерии и процедури помогнаха да бъде установен общ подход при представяне на резултатите от съотнасянето на заинтересованите участници. Всички държави използват тези критерии при изготвянето на националните си доклади относно съотнасянето. Някои критерии (по-специално критерии 3 и 4) биха могли да бъдат тълкувани по различни начини и са необходими допълнителни пояснения, за да се осигури цялостната последователност на процеса на съотнасяне.

Съдействието, оказвано от националните координационни звена, и съвместната работа с други национални органи, работещи в същата сфера, предопределят връзката между националните квалификационни системи и ЕКР и поощряват качеството и прозрачността на тази връзка.

2.2. Ускоряване на прилагането: необходимо е да се действа с ново усещане за неотложност

Препоръката съдържа две целеви дати:

2010 г.: Държавите членки следва да обвържат националните си квалификационни системи с ЕКР, по-специално като съотнасят квалификационните си нива към ЕКР и, при необходимост, изготвят национални квалификационни рамки (НКР);

2012 г.: всички нови удостоверения за квалификации, дипломи и документи Europass, издадени от компетентните органи, трябва да съдържат ясна препратка към съответното ниво от ЕКР.

Целта за 2010 г.

До 2010 г. четири държави членки бяха извършили съотнасяне на националните си квалификационни системи към ЕКР. Три от тях разполагаха с НКР още през 2008 г.

До юни 2013 г. двайсет държави членки бяха представили национални доклади относно съотнасянето към ЕКР. Останалите държави (осем държави членки, четири страни кандидатки и Норвегия) възнамеряват да приключат съотнасянето през 2013—2014 г.

До края на 2010 г. || FR, IE, MT, UK

2011 г.: || BE-vl, CZ, DK, EE, LT, LV, NL, PT

2012 г.: || AT, DE, HR, LU

2013 г.: || BG, IT, PL, SI

Държави, в които съотнасянето все още не е приключило || Държави-членки: BE-fr, BE-de, EL, ES, FI, HU, KY, RO, SE, SK, Страни кандидатки: IS, ME, MK, TK Страна от ЕИП: NO

Таблица 1 — Преглед на изпълнението на първата цел от препоръката за ЕКР, септември 2013 г.

Това показва, че препоръката е двигател за извършването на реформи — например за разработването на всеобхватни НКР, основани на резултатите от обучението, — за което е необходимо различни участници да поемат твърд ангажимент в политически и технически аспект. Подобни разработвания отнемат време. Следователно въпреки твърдия ангажимент на национално равнище във връзка с ЕКР закъснението при нейното прилагане е видимо. За да се избегнат други закъснения, всички държави трябва да приключат извършваните от тях съотнасяния до края на 2014 г. и да изпълнят препоръката по-бързо. Комисията ще извършва по-строг мониторинг на прилагането на ЕКР на национално равнище, при необходимост и чрез двустранни контакти, за да помогне на отделните страни да се справят с конкретните трудности, пред които са изправени.

Следва да се отбележи, че в доклада относно съотнасянето е представена квалификационната система на съответната страна, докато самото съотнасяне е предмет на непрекъснат процес на размисъл за внасянето на промени в квалификационните системи. Следователно е необходимо държавите да преглеждат редовно докладите си относно съотнасянето и да уведомяват консултативната група за всякакви промени и за това какви ответни действия са предприели във връзка с коментарите на заинтересованите лица. Консултативната група следва да определи критерии и процедури за предприемането на последващи действия във връзка с развитията, настъпили в националните квалификационни системи, и във връзка с тяхното влияние върху съотнасянето.

Целта за 2012 г.

Преимуществото на втората цел е, че ЕКР се представя директно на учащите се, работещите, институциите за образование и обучение и работодателите. Включването на нивата относно квалификациите и приложенията от ЕКР представлява важна стъпка към улесняване на по-доброто съпоставяне на квалификациите през граница.

Неизпълнението на целта, свързана със съотнасянето, доведе до значителни закъснения при изпълнението на втората цел. До 2012 г. само една страна включи нивата от ЕКР в приложенията към Europass. Две страни включиха нивата от ЕКР в своите бази данни за квалификациите. До септември 2013 г. три държави издадоха квалификации, съотнесени към ниво от ЕКР, а пет държави започнаха да включват нивата от ЕКР в приложенията към Европас. Други шест държави предвиждат да започнат да правят това през 2013—2014 г.

|| Краят на 2012 г. ||  Септември 2013 г.

Ниво от ЕКР, включено в нови сертификати и дипломи || ||   CZ, DK, LT

Ниво от ЕКР, включено в приложенията към Европас, — в приложението към диплома (пд) и/или в приложението към сертификат (пс) || FR (пс) ||   CZ (пс), DK (пд), EE (пд), IE (пд)

Ниво от ЕКР, включено в националните бази данни за квалификациите || FR, UK ||   CZ, DK,

Таблица 2: Преглед на изпълнението на втората цел от Препоръката за ЕКР

Изпълнението на втората цел понастоящем е неотложно. Включването на нивото от ЕКР и ясното описание на получените от обучението резултати предоставят на хората мощно средство за по-добро представяне на информацията относно нивото и разнообразието на техните умения и квалификации. Това е важно, особено във време на криза. Неотложно е да се ускори работата на национално равнище, за да се може до края на 2014 г. поне една четвърт от всички квалификации, дадени в Европа, да включват съотнасяне към ЕКР.

Подходът на страните към изпълнението на втората цел е различен. Повечето национални органи обмислят да въведат по-системното използване на техническите решения на национално равнище. Други са оставили на институциите, които дават квалификациите, да решат дали и как да включат нивата от ЕКР в сертификатите, дипломите, приложенията към Европас и базите данни за квалификациите. Като цяло държавите са съгласни, че е необходимо да се възприеме общ подход на ЕС, за да се постигне едно и също равнище на прозрачност за всички учащи се и работещи. Консултативната група следва да разработи такъв общ подход.

2.3 Последователна система

Структурата на ЕКР, състояща се от осем нива, е приложима към националните квалификационни системи и към потребностите на заинтересованите лица. Повечето държави имат или разработват всеобхватни НКР, които съдържат всички видове и нива на квалификации във формалните системи за образование и обучение. Броят на нивата в НКР зависи от потребностите на национално равнище.

Цялостните принципи и структура на ЕКР — определението за квалификация и нивата, основаващи се на резултатите от обучението — улесняват съпоставянето на квалификациите. И все пак, необходимо е да бъдат разгледани няколко съществени въпроса с оглед на внасянето на подобрения в бъдеще:

Целта на ЕКР е да бъде референтен инструмент за всички квалификации в Европа независимо от органа, който ги дава. Въпреки това по-голямата част от НКР са ограничени до квалификациите, давани от публичните институции за образование и обучение. Едва няколко НКР обхващат квалификации, давани извън формалните системи, например в частния сектор, които често са важни за пазара на труда. Основно предизвикателство е да се направи така, че всички квалификации в НКР, включително придобитите чрез неформално и самостоятелно учене, да са надеждни и да отговарят на основни изисквания за качество. Консултативната група трябва да даде насоки относно общите критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат квалификациите да бъдат включени в НКР. Сегашните характеристики на ЕКР може да не са подходящи за новите развития. Все повече се използват нови практики като съчетаването на различни форми на учене. МООК представляват ново явление в дистанционното обучение и благодарение на тях е възможно ученето да бъде организирано отвъд граници и часови пояси, навсякъде, където има интернет връзка.

Квалификациите също се дават от международни институции и мултинационални компании в различни държави в Европа и извън нея. Някои страни ги включиха в своите НКР, но невинаги с едно и също ниво от ЕКР. Поради тази причина е необходимо всички държави да възприемат последователен подход при съотнасянето към ЕКР, за да се предотврати объркването сред работодателите и притежателите на квалификациите.

Дескрипторите на нивата в ЕКР за „знание“ и „умения“ съвпадат с националните дескриптори. Дескрипторът за „компетентност“ обаче е по-проблематичен, тъй като съдържащият се в приложение II дескриптор не съответства изцяло на определението за „компетентност“ в приложение I. Поради тази причина дескрипторът за „компетентност“ трябва да бъде пояснен. Общите принципи при осигуряването на качество помогнаха на страните, извършващи съотнасяне. Въпреки че тези принципи бяха предназначени единствено за квалификациите в професионалното образование и обучение и във висшето образование, те се отнасят, разбира се, и за други квалификации. Техният потенциал за даване на насоки за всички нива и всички видове квалификации трябва да се направи явен.   Някои въпроси, обсъждани по-подробно на европейско равнище, са свързани с квалификациите на ниво 2–3 от ЕКР – квалификации при напускане на задължителното образование и на ниво 3-5 от ЕКР – включващо квалификациите при напускане на училище, даващи достъп до висше образование, и квалификациите за майстор занаятчия.

Съгласно Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите квалификациите при напускане на училище, даващи достъп до висше образование, са в голяма степен еквивалентни и дават достъп до висше образование в цяла Европа и извън нея. Обвързването на тези квалификации с различни нива от ЕКР означава, че има разлика в постигнатите от обучението резултати, което може да попречи на мобилността на лицата, завършващи училище, които желаят да получат висше образование в друга държава.

В някои случаи национални квалификации с едно и също наименование/титла се различават по съдържание и степен на сложност. В други случаи страните тълкуват по различен начин това, как резултатите от обучението съответстват в най-голяма степен на ниво от ЕКР. Тези различия, дори да са основателни, няма да бъдат разбрани от хората, за които титлата на квалификацията е сходна и поради тази причина би следвало да представлява сходна квалификация. Стремежът при обмена на информация и даването на насоки на европейско равнище трябва да продължи да бъде приемането на разбирани и надеждни решения за съотнасяне.

Структурата на ЕКР е напълно съвместима с QF-EHEA. Осигурена е последователност при прилагането, по-конкретно чрез участието на Съвета на Европа в заседанията на консултативната група и на националните координационни звена и на Комисията в заседанията на QF-EHEA. Благодарение на тази последователност повечето държави извършиха съотнасянето към ЕКР и самостоятелното сертифициране съгласно QF-EHEA в рамките на един-единствен процес и представиха един доклад, съдържащ критериите, свързани и с двата процеса. Няколко държави, които участват в процеса от Болоня, но не прилагат ЕКР, също изготвиха НКР за учене през целия живот, основани на резултатите от обучението. Полезно би било да се направи проучване относно становищата на държавите за добавената стойност от наличието на две припокриващи се европейски квалификационни рамки. 

2.4 ЕКР като основен инструмент за признаване на квалификациите и постигане на прозрачност

ЕКР се отнася до всички видове и нива на квалификации. Последователността между ЕКР и други европейски политики и инструменти[5], чиято цел е да се повиши прозрачността на уменията и квалификациите (като QF-EHEA, Европас, ECTS, ECVET, Директива 2005/36, ESCO, валидиране на неформалното и самостоятелното учене), както и рамките и принципите за осигуряване на качество (EQAVET и ESG), е от основно значение за тяхната ефективност и въздействие. Всички тези инструменти улесняват свободното движение на хора и насърчават ученето през целия живот, като някои от тях са възприели подхода, съсредоточен върху резултатите от обучението.

В ЕКР и европейските системи за трансфер и натрупване на кредити, а именно ECTS и ECVET, се наблюдава последователност при техните основополагащи принципи, но практическото им прилагане все още не е напълно приведено в съответствие. ECTS се използва в около 75 % от курсовете за висше образование. Описанието на повечето програми понастоящем е съсредоточено върху очакваните от обучението резултати; предизвикателството обаче се състои в това тези резултати от обучението да залегнат в структурата и оценяването на програмите. Извършваното понастоящем преработване на ръководството за ECTS ще предостави допълнителни насоки на европейско равнище. ECVET е основана изцяло на резултатите от обучението, но прилагането ѝ все още е на по-ранен етап.

Общите принципи на ЕКР относно осигуряването на качество са до голяма степен съвместими с европейските стандарти и насоки (ESG) и с EQAVET. Въпреки това принципите и на трите инструмента се отнасят до осигуряването на качество в образованието и обучението само в най-общ план и не съдържат конкретни насоки за постигането на качество на подхода на резултатите от обучението, на квалификациите и на квалификационните рамки. Текущите оценки на ЕКР, EQAVET и преразглеждането на ESG следва да се използва за установяването на това, къде могат да бъдат постигнати допълнителни взаимодействия между европейските квалификационни рамки и договореностите за осигуряване на качество.

ЕКР съответства на Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите (ЛКПТ)[6], която улеснява признаването на квалификациите във висшето образование в Европа и достъпа до това образование. С приетия през юни 2013 г. допълнителен текст към ЛКПТ относно използването на квалификационните рамки при признаването на чуждестранните квалификации се поощрява създаването на по-тесни връзки между квалификационните рамки и признаването на квалификациите за целите на по-нататъшното обучение. Въпреки това в практиките за признаване на институционално равнище рядко се вземат под внимание квалификационните рамки и по-голямата прозрачност, която внасят европейските рамки.

Съгласуваността с Директивата относно признаването на професионалните квалификации е по-малка. В директивата са посочени пет нива и input criteria, като продължителността на курса, за да могат квалификациите да бъдат признати на пазара на труда, докато ЕКР съдържа осем нива, основани на резултатите от обучението. Това предизвиква несигурност сред заинтересованите лица. Поради тази причина в новата директива[7] са предвидени взаимодействия с ЕКР. В нея е запазена системата от пет нива, но е предвидена и възможността за създаване на общи рамки за обучение, позволяващи на държавите да се договорят за минимални нива на знания, умения и компетентност, свързани с нивата от ЕКР. Въз основа на това държавите ще могат да признават автоматично професионалните квалификации.

Препоръката предвижда установяването на тясна връзка с Европас. Приложенията към Европас следва да бъдат съотнесени към съответното ниво от ЕКР, но това рядко се случва заради ограниченото изпълнение на втората цел от ЕКР.

И накрая, съществуват тесни връзки между разработването на Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO) и ЕКР. Квалификациите, свързани с ЕКР, ще бъдат косвено включени в ESCO. Това ще бъде направено посредством портала за ЕКР, който ще съдържа връзки към националните бази данни за квалификациите. Международните квалификации, които не са включени в НКР, ще бъдат директно включени в ESCO. Основаният на резултатите от обучението подход, който се използва и в ЕКР, и в ESCO, следва да бъде координиран.

2.5 Управление

ЕКР се управлява от консултативната група и от националните координационни звена (раздел 2.1).

Консултативната група се състои от представители на

· 36 държави (28 държави членки, пет страни кандидатки, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария),

· на европейските социални партньори (ETUC, BusinessEurope, UAEPME, CEEP),

· на европейските представителни организации, които дават квалификации (Eurochambres, EUCIS-LLL, EUA), и

· на други участници (обществените служби по заетостта, Европейския студентски съюз, Европейския доброволчески център, Европейския форум на младежта).

Съветът на Европа участва в консултативната група, за да се осигури съгласуваност между ЕКР и QF-EHEA.

Cedefop и European Training Foundation подкрепят консултативната група.

Консултативната група предоставя ефективни насоки за процесите на съотнасяне на национално равнище и изгражда доверие и разбиране между участващите държави. През 2012 г. мандатът ѝ беше разширен, за да може групата да осъществява мониторинг на изпълнението на препоръката на Съвета относно валидирането на самостоятелното и неформалното учене[8]. Целта на това е да се укрепят в още по-голяма степен връзките между квалификационните рамки и договореностите относно валидирането, които в повечето държави все още предстои да бъдат изготвени.

В 36 държави бяха създадени национални координационни звена. Те са част от различни институционални структури, между които министерства, национални агенции, национални органи относно квалификациите, институти за изследвания в сферата на образованието и информационни центрове в образователната сфера. Ефективността на националните координационни звена зависи до голяма степен от това колко тясна е връзката им с националното управление на процеса за НКР/ЕКР. По-голямата част от дейността на звената е съсредоточена върху комуникацията със заинтересованите страни, но за тях е истинско предизвикателство да осъществяват връзка със социалните партньори и нямат опит в общуването с по-широката общественост. Националните органи трябва да направят оценка на това как националните координационни звена могат да подобрят комуникацията си с различните заинтересовани участници и да изготвят комуникационни стратегии.

Въпреки че звената са използвали едва около 75 % от наличния си бюджет през последните три години заради първоначални трудности, свързани с организацията, и изменения в таблиците за съотнасяне, техните дейности бяха считани за жизненоважни за прилагането на ЕКР на национално равнище.

Порталът за ЕКР предоставя информация за рамката и за резултатите от процесите на съотнасяне на национално равнище. Чрез него националните квалификационни нива могат да се съпоставят с ЕКР и да се търси информация за квалификациите. Функцията за съпоставяне показва информация за девет от 20-те държави, извършили съотнасяне. Търсенето на отделни квалификации ще бъде възможно едва в края на 2013 г. Значително предизвикателство представлява фактът, че не във всички държави съществуват национални бази данни за квалификациите, а съществуващите бази данни не съдържат всички квалификации в НКР. Порталът има нужда от критична маса участващи държави, за да може потенциалът му да бъде изцяло оползотворен.

 2.6 Въздействие и устойчивост

Въпреки че няма статистически данни за въздействието на ЕКР върху ученето през целия живот и мобилността, а прилагането на рамката е на ранен етап, възприемането на подход, основан на резултатите от обучението, е голямо постижение. Това подготви почвата за по-гъвкави начини за учене и за валидиране на самостоятелното и неформалното учене.

Въздействието на ЕКР надхвърли 36-те участващи страни. Няколко държави — партньори на ЕС, приеха идеите на ЕКР с оглед на развитието си на национално и регионално равнище, а страни от други части на света желаят да установят диалог по въпросите, свързани с ЕКР.

Като се има предвид каква е степента на политическа ангажираност по отношение на ЕКР, общият референтен инструмент ще бъде устойчив без европейско финансово подпомагане, но според участниците в процеса наличието на силна координация на равнище ЕС е задължително условие за едно съгласувано и прозрачно прилагане.

3.           заключения

Констатациите потвърждават, че ЕКР е широко възприета като референтен инструмент за изготвянето на квалификационни рамки, за прилагането на подхода, основан на резултатите от обучението, и за увеличаването на прозрачността и признаването на уменията и компетентността. Рамката би могла да играе централна роля в контекста на едно бъдещо Европейско пространство на умения и квалификации. Закъсненията в прилагането ѝ обаче създадоха усещане за неотложност. ЕС би трябвало да даде възможност на учащите се и на работещите да покажат в по-голяма степен уменията си независимо от това къде са придобили тези умения. По този начин ЕКР трябва да започне да функционира пълноценно възможно най-скоро.

Въз основа на резултатите от оценката Комисията предлага да се разгледат изброените по-долу мерки за повишаване на релевантността, ефективността и въздействието на ЕКР: 

Ускоряване на процеса на съотнасяне към ЕКР и на разработването на национални квалификационни рамки

Всички държави трябва да разработят солидни НКР, които заинтересованите страни разбират и използват. Те трябва да проведат консултации на национално равнище, да установят широк консенсус за това как националните квалификационни нива са свързани с ЕКР и да работят за приключването на първия си доклад относно съотнасянето до 2014 г.

Засилване на ролята и въздействието на квалификационните рамки, основани на резултатите от обучението, на национално и европейско равнище

Правителствата следва да се ангажират да използват подхода, основан на резултатите от обучението, във всички подсистеми за образование и обучение, като прилагат всеобхватни НКР, включващи квалификациите, давани както в рамките на традиционното формално образование и обучение, така и извън него. НКР трябва да бъдат включени в цялостната политика за образованието, обучението и заетостта. Дескрипторът на компетентността в приложения I и II към препоръката трябва да бъде пояснен на европейско равнище.

Повишаване на прозрачността и подобряване на последователността на процеса на съотнасяне към ЕКР, като се отчита променливият характер на квалификационните системи

Съотнасянето следва да се разглежда като непрекъснат процес, който не се ограничава до представянето на един доклад. Консултативната група трябва да даде насоки относно критерии 3 и 4 и да разработи всеобхватна стратегия за последващи действия във връзка с докладите за съотнасяне в бъдеще. Следва да се предвидят по-строг мониторинг на това как държавите вземат под внимание коментарите на консултативната група по националните доклади за съотнасянето и предприемане на действия за отстраняване на несъответствията при процеса на съотнасяне между държавите. Освен това консултативната група трябва да поощрява комуникацията между заинтересованите лица по представляващи предизвикателство въпроси, свързани със съотнасянето. 

Укрепване на връзката между осигуряването на качество на европейско равнище и квалификационните рамки

Общите принципи от ЕКР относно осигуряването на качество, EQAVET и ESG трябва да бъдат съгласувани в по-голяма степен помежду си и да насърчават подхода, основан на резултатите от обучението, като целта е да се разработят съгласувани принципи за осигуряването на качество на ученето през целия живот. По този начин не само ще се повиши доверието в квалификациите, квалификационните рамки и съотнасянето към ЕКР, но и ще има по-голямо доверие и по-добро взаимодействие между подсистемите за образование и обучение.

Подобряване на комуникацията относно ЕКР с учащите се, работещите и останалите заинтересовани лица, които да бъдат информирани за ползите от рамката

След като извършат съотнасяне на своите квалификации към ЕКР, държавите трябва да направят така, че всички нови сертификати, дипломи и приложения към Европас съдържат препратка към съответното ниво от ЕКР. Държавите трябва да създадат национални бази данни/регистри на квалификациите, които да бъдат свързани с портала за ЕКР. Порталът за ЕКР трябва да бъде свързан с Европейския портал за възможностите за обучение (Ploteus) и с ESCO. Комисията ще проучи как уеб инструментите могат да бъдат използвани за предлагане на свързани с уменията услуги на учащите се, работещите и другите заинтересовани лица, както и за насърчаване на мобилността, ученето през целия живот и наемането на работа.

По-пълноценно използване на ЕКР в политиките и инструментите за мобилност и учене през целия живот

ЕКР може да служи за централно обединяващо звено, с което да бъдат свързани други европейски политики и инструменти, като трансфера на кредити и признаването. Квалификационните рамки и кредитните системи, основани на резултатите от обучението, улесняват прилагането на по-гъвкави схеми за индивидуално обучение в различните институции, отрасли и държави. Комисията, държавите членки и заинтересованите лица трябва да укрепят и пояснят връзките между ЕКР и европейските системи за трансфер и натрупване на кредити. Държавите трябва да използват ЕКР по-активно като допълнителен източник на информация за компетентните органи, които извършват признаването на квалификациите, дадени в други държави членки в контекста на Директивата относно признаването на професионалните квалификации и в държавите от ET 2020 в контекста на Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите.

Поясняване на ролята на ЕКР във връзка с международните квалификации и за държави и региони извън Европа

ЕКР се използва все по-активно като референтен инструмент за сравняване на квалификации. Съществуващият процес на съотнасяне и свързаните с него критерии трябва да гарантират, че ЕКР обхваща всички видове квалификации, в това число и международните квалификации. Необходимо е да се извърши допълнително проучване на това как ЕКР може да подкрепи съпоставянето и признаването на квалификации, придобити извън Европа.

По-добро адаптиране на ЕКР към съвременните развития в сферата на онлайн обучението и международните квалификации

ЕКР следва да обхваща международните квалификации и квалификациите, които съдържат модули, завършени в различни страни, или съчетават присъствено и онлайн обучение. Рамката може да стане истински всеобхватна само ако бъде адаптирана към тези нови развития и ако продължи да бъде в състояние да следва промените, настъпващи в образованието и обучението.

В инициативата „Преосмисляне на образованието“ се набляга на ролята на образованието за икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта. Едно от предложенията на инициативата е свързано с проучване на възможностите за допълнителни взаимодействия между инструментите на ЕС за прозрачност и признаване на уменията и квалификациите. По този начин се очаква да се допринесе за изграждането на Европейско пространство за умения и квалификации, в което всеки ще може да се движи свободно, а неговата компетентност и квалификации ще се признават бързо за целите на продължаване на обучението и ще бъдат адекватно разбрани от работодателите.

Комисията ще обсъди представените в настоящия доклад заключения със съответните заинтересовани страни и по време на публичната дискусия относно Европейското пространство за умения и квалификации, която ще се състои през зимата на 2013—2014 г. Въз основа на заключенията от тази дискусия и на оценка на въздействието Комисията може да разгледа възможността да предложи преработване на действащото правно основание за ЕКР — (2008/C 111/01) Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.

[1] http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/eqf_en.htm.

[2] COM(2012) 669 final.

[3] http://www.ehea.info/Uploads/qualification/QF-EHEA-May2005.pdf.

[4] http://ec.europa.eu/eqf/documentation_en.htm

[5] http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/mobility_en.htm.

[6] ETS 165 — Признаване на квалификациите 1997 г. Висшето образование в европейския регион, 11.IV.1997 г.

[7] http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52011PC0883:EN:NOT

[8] http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2012:398:0001:0005:EN:PDF