52013DC0319

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

относно консултация за възможностите за риболов през 2014 година

1.           Въведение

В настоящия документ са изложени първоначалните намерения на Европейската комисия във връзка с определянето на общия допустим улов (ОДУ) и нивата на риболовното усилие в европейски води и за европейските рибари през 2014 г. Държавите членки и регионалните консултативни съвети (РКС) се приканват да представят своите становища на Комисията, която ще се запознае с тях преди вземането на окончателно решение по нейните предложения.

Състоянието на рибните запаси в европейската част на Атлантическия океан и на водите в съседство продължава да се подобрява, като нараства броят на запасите, експлоатирани в рамките на техния максимален устойчив улов (МУУ). Наред с това е отчетено подобрение в данните за състоянието на запасите в Средиземно море и в Черно море.

Необходимо е да продължат усилията за прекратяване на прекомерния риболов. Основният начин за постигане на тази цел е чрез коригиране на нивата на възможностите за риболов, които да бъдат адаптирани към позволената структура на риболовните уреди с цел подобряване на селективността. След реформата на общата политика в областта на рибарството въз основа на предложение на Комисията[1] се очаква, че от 2014 г. задълженията за разтоварване на сушата на целия улов на риба ще започнат постепенно да се прилагат за всеки вид риболов. Тази мярка би трябвало също така да допринесе за опазването на рибните запаси.

Прекратяването на прекомерния риболов ще доведе до значително намаляване на риска от сериозни проблеми за видовете риба със стопанско значение, ще подобри рентабилността на риболовните флотове, ще намали въглеродните емисии и потреблението на гориво и ще осигури по-стабилни и надеждни доставки на риба за потребителите. Също така то ще доведе до намаляване на въздействието на риболова върху морската среда и върху уязвимите видове (например делфини и корали). Тези действия ще подпомогнат постигането на добро екологично състояние до 2020 г., както е предвидено в Рамковата директива за морска стратегия[2].

Наред с това прекратяването на прекомерния риболов ще допринесе за преустановяване на изхвърлянията на риба, тъй като повече екземпляри ще са в състояние да достигнат до търговски приемливи размери и за рибарите ще е много по-лесно да избягват недостатъчно големите риби.

Предвид ползите от риболова, съобразен с МУУ, следва да се положат всички усилия за неговото въвеждане във възможно най-кратки срокове. Комисията възнамерява да последва препоръките на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) относно постигането на МУУ с нисък риск от изчерпване на рибните запаси, които бяха в основата на предложенията относно възможностите за риболов и за периода 2011—2013 г.

Когато биологичната информация за конкретни рибни запаси е непълна и не е възможно да се извърши приблизителна количествена оценка на МУУ, Комисията ще се позове на качествените оценки и становища, изготвени от същите научни организации, и ще основе предложенията си на наличната информация, прилагайки принципа на предпазливост по прозрачен и систематичен начин. За някои запаси няма да бъдат предложени промени в ОДУ, освен ако няма нови доказателства за необходимостта от подобни промени.

2.           Състояние на запасите

Актуалната информация за състоянието на запасите в европейските води на Атлантическия океан (приложение 1а) показва значително подобрение в дела на запасите, за чиито допустими биологични равнища има научни становища (таблица 1). Този дял се е повишил от 35 % през 2012 г. до 50 % през 2013 г. Броят на запасите, за които има цялостни оценки, постепенно е нараснал от 29 през 2007 г. до 46 през 2013 г. и показва напредъка на научните данни, залегнали в основата на становищата (таблица 5). Прилаганата от ICES нова методика в случаите, когато няма достатъчни данни, доведе до увеличаване от 47 до 77 на запасите, за които са изготвени количествени становища.

Състоянието на запасите се подобрява постоянно (таблица 2). Делът на подложените на прекомерен риболов запаси (при които най-актуалните нива на смъртност от риболов са по-високи от тези, които би осигурил МУУ) е спаднал от 47 % през миналата година на 39 % през тази.

Препоръката за намаляване на улова до възможно най-ниски нива (таблица 3) вече обхваща по-голям брой запаси — треска и морски език в Ирландско море, херинга в Келтско море, скариди (Pandalus) в северните части на Северно море и меджид в зоната западно от Шотландия. Норвежкият паут е изваден от тази категория за 2013 г.

От 2011 г. насам ОДУ за 6 запаса се определя от отделните държави членки[3], като това се прави в случаите, когато само една държава членка има интерес към подобен улов, и при прилагането на предпазни клаузи, поставящи условия за добро управление. Безпокойство буди обстоятелството, че държавите членки не са успели да изпълнят изцяло изискванията за докладване, което в повечето случаи се дължи на липса на техническа база, позволяваща извършването на пълна оценка на състоянието на съответните запаси и определянето на точни цели за МУУ за тези ресурси. Трудно е да се прецени до каква степен приетите нива на ОДУ съответстват на общата политика в областта на рибарството по отношение на устойчивостта. Комисията ще се занимае по-подробно с този въпрос през 2013 г.

На заседанието на Съвета по селско стопанство и рибарство през 2012 г. Дания, Германия, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство се договориха, че намаляването на смъртността от риболов при запасите от треска трябва да остане приоритет и че държавите членки ще разработят мерки за намаляване на изхвърлянията и избягване на улова на този вид, като през 2013 г. ще въведат планове за избягване на улова на треска.

Наличната в момента информация относно състоянието на рибните запаси за различните райони е следната[4]:

Пелагични запаси в североизточната част на Атлантическия океан: По-голямата част от запасите от херинга (Северно море, зоната западно от Шотландия, западната част на Балтийско море, Ботническо море, Ирландско море и Келтско море) и от цаца в Балтийско море понастоящем се експлоатират на границата или в рамките на МУУ. За всички случаи, освен за херингата в Ботническо море, за 2013 г. са определени нива на ОДУ, съобразени с MУУ. Наблюдава се влошаване на положението при други пелагични запаси — на прекомерен риболов са подложени западният сафрид, както и херингата на северозапад от Ирландия, в залива на Рига и в основния басейн на Балтийско море.

Особена тревога поражда състоянието на запасите от скумрия. Съюзът продължава с опитите си да постигне съгласието на Исландия и Фарьорските острови да се присъединят към усилията на Норвегия и ЕС за устойчиво управление на тези запаси, които засега не се увенчават с успех. Целият ОДУ на скумрия за 2013 г., определен от ЕС, Норвегия, Фарьорските острови и Исландия, отново надвиши с 36 % нивата, препоръчани в научните становища (без улова на Русия). Уловът все още е над устойчивите граници, поради което през следващата година числеността на запасите от скумрия ще намалее. В рамките на ICES се извършват допълнителни действия за оценка на състоянието на запасите от скумрия.

Северно море, проливите Скагерак и Категат: Уловът на сайда, писия, пикша и херинга е съобразен с нивата на МУУ, както и уловът на норвежкия омар в пролива Скагерак и зоната Fladen grounds в Северно море. Всички останали запаси, включително тези от морски език, са подложени на прекомерен улов или няма достатъчно информация, за да се прецени тяхното състояние.

Запасите от треска в Северно море продължават да предизвикват сериозна тревога. Въпреки наскоро регистрираното увеличение в техния размер и намалената смъртност от риболов биомасата им е на нива, близки до критичните за оцеляване, а числеността им не достига дори 50 % от предпазното равнище. Количествата изхвърляна риба намаляват, но все още са около 25 % от общия обем разтоварвания на сушата. Процентът на смъртност от риболов е много над нивата на МУУ и надвишава все повече ставките, предвидени в дългосрочен план. Предприетите до момента действия се оказаха недостатъчни и са наложителни по-сериозни мерки. Запасите от треска в пролива Категат са на изключително ниски нива и за опазването им са необходими допълнителни мерки, като например въвеждането на затворени за риболов зони.

Все още се регистрират много високи нива и при изхвърлянията на писия и меджид — съответно около 40 % и 56 % от улова.

След постигнатото с Норвегия споразумение за прилагане на забраната за изхвърляния на улов обаче през 2013 г. в пролива Скагерак бяха въведени нови уреди с подобрена селективност. Наред с това продължават усилията за по-нататъшно подобряване на селективността на риболова в Северно море.

Балтийско море: Нивата на улов на цаца в източната част и херинга в западната част на Балтийско море, както и на херинга в Ботническо море, са съобразени с МУУ. Нивата на ОДУ в Балтийско море бяха обсъдени през 2012 г. в рамките на регионалния форум на националните дирекции в областта на рибарството („BaltFish“). Бе постигнато споразумение, предвиждащо стриктни отговорности за определянето на ОДУ за 2013 г. в съответствие с научните препоръки, като Комисията бе в състояние да се съгласи със Съвета относно нивата на ОДУ, договорени в рамките на BaltFish. Споразумението представлява отличен пример за прилагане на регионалния подход, който трябва да бъде последван от държавите членки в други региони.

Наред с това държавите членки постигнаха споразумение за прилагане на забраната за изхвърляния на улов. В момента научните среди и Регионалният консултативен съвет за Балтийско море подготвят мерки за селективен улов на запасите от треска, като целта е да се осигури плавен преход към въвеждане на забраната за изхвърляне на улов.

Зоната западно от Шотландия, Ирландско море и Келтско море: Състоянието на някои видове бяла риба (треска, пикша и меджид) в Ирландско море и в зоната западно от Шотландия продължава да буди безпокойство. Според научните препоръки уловът на треска и меджид в зоната западно от Шотландия и в Ирландско море трябва да се намали до възможно най-ниски нива. Подобренията в запасите от пикша в зоната западно от Шотландия бяха определени като неоправдано оптимистични. Бяха формулирани някои въпроси, свързани с възстановяването на запасите в Келтско море, като в оценките продължава да се подчертава необходимостта от селективни мерки. Според научните препоръки МУУ на пикша в Келтско море трябваше да се намали с 55 %. Изхвърлянето на различни видове бяла риба остава на много високи нива и застрашава жизнеспособността на тези запаси. На заседанието на Съвета по селско стопанство и рибарство през декември 2012 г. Обединеното кралство и Комисията обещаха да присъединят усилията си към тези на други държави членки, извършващи риболовни дейности в зоната западно от Шотландия, с цел да се намали нежеланият улов и да се преустановят изхвърлянията. Комисията, Франция, Ирландия и Обединеното кралство се договориха през 2013 г. да преразгледат мерките, отнасящи се до използваните в Келтско море селективни уреди, така че след обсъждане със заинтересованите страни да се набележат необходимите подобрения. Въз основа на заключенията държавите членки ще постигнат договореност относно по-нататъшните мерки, отнасящи се до селективните уреди, с цел до края на 2013 г. да се намалят изхвърлянията при смесения риболов на различни видове бяла риба.

При 10 от 18-те запаса, за които бе възможно изготвянето на оценки относно МУУ, през 2011 г. уловът е бил извършван на нивата на МУУ. За 12 от тези запаси най-честите препоръки бяха за значително намаление. За 8 запаса бе препоръчано увеличение.

По-обстойните изследвания относно запасите от норвежки омар позволиха да се извърши приблизителна оценка на МУУ за всички функционални единици с изключение на една. Подобрената информация е позволила въвеждането на по-кратък сезон за забрана на риболова в Porcupine Bank.

В Келтско море, Ирландско море и в зоната западно от Шотландия бяха въведени мерки за прекратяване на изхвърлянията на улов и намаляване на смъртността при запасите от треска. Тъй като много от тези мерки се прилагат едва от октомври, тепърва предстои да се определи ефектът от тях. Мерките се основават на данните, получени от риболовния сектор.

Регионалният консултативен съвет за северозападните води продължава да работи по инициативата си за попълване на пропуските в базите данни относно рибните запаси и проведе третото годишно заседание на съвместната работна група със свои представители и участието на ICES, чиято цел е да се запълнят празнотите в научните познания относно някои запаси в Келтско море. Тези усилия бяха определени като полезни и бе формулирано предложение през 2013 г. да се възстановят данните от минали периоди относно Ирландско море.

Съществуват недостатъчно оценки на запасите в Бискайския залив и Иберийско-Атлантическата зона. Австралийската мерлуза се среща в изобилие благодарение на ефективните мерки за възстановяване на този запас, който обаче все още е подложен на прекомерен улов, застрашаващ дългосрочната му устойчивост. През 2012 г. Комисията извърши одит на системите за регистриране на улова и риболовното усилие на държавите членки с излаз на Атлантическия океан и бе взето решение за последващи действия. Напредъкът, постигнат с прилагането на корективните мерки през 2012 г. и 2013 г., ще подобри системите за контрол за съответните държави членки. Препоръката за преустановяване на улова на норвежки омари в Кантабрийско море остава в сила. Изхвърлянията на мерлуза се оценяват на приблизително 6 % от общия улов.

В района на Средиземно море броят и качеството на оценките — макар все още географски небалансирани и нередовни във времето — показват значително подобрение. Според анализите от 2010—2012 г. обект на прекомерен риболов са 85 от 113 запаса от интерес за ЕС, т.е. 75 % от тях. Седем от десетте експлоатирани по устойчив начин запаси са от малки пелагични видове. Тъй като извършването на тези оценки започна едва наскоро и не всички запаси се проучват всяка година, не е възможно тези данни да се използват, за да се прогнозират бъдещите промени в състоянието на запасите.

В Черно море се наблюдава влошаване на ситуацията. Понастоящем запасите от цаца са подложени на прекомерен улов и не са в добро състояние, а смъртността при калкана отбелязва безпрецедентно високи нива. Запасите не се използват устойчиво. Въпреки че поради недостига на независима информация относно риболовните запаси тези оценки не са напълно надеждни, научните становища препоръчват да се разработи международен план за управление на запасите. При всички случаи ОДУ за 2014 г. следва да се основава на научните препоръки и да се определи съвместно с другите членове на Генералната комисия по риболова в Средиземно море (ГКРСМ).

3.           Икономически анализ

Като цяло през 2011 г. риболовният флот на ЕС показа известна рентабилност, която се дължи предимно на подобренията в пазарните цени. В много сегменти на флота обаче, най-вече в отраслите на дълбоководния риболов, икономическите резултати са незадоволителни. Данните на НТИКР показват, че през 2011 г. около 45 % от всички сегменти на флота на ЕС са реализирали загуби.

Анализите сочат две причини за тези слаби икономически резултати.

Въпреки подобряването на много рибни запаси все още лошото състояние на някои важни запаси означава, че размерът на улова е по-нисък, а разходите, свързани с риболов (и по-специално разходите за гориво), са били по-високи от очакваните.

През 2011 г. цените на горивата продължиха да се увеличават, което доведе до намаляване на рентабилността на флота, особено за риболовните уреди с високо потребление на гориво като дънни, пелагични и бийм тралове. Тези неблагоприятни фактори бяха до известна степен компенсирани чрез преминаване към по-енергийноефективно задвижване и промени в риболовните практики и уреди. В сравнение с 2010 г. общото потребление на гориво от флота на ЕС е намаляло с 5 %. В случаите, в които са приложени такива промени, флотовете са постигнали значителни икономии на гориво. Очевидно е обаче, че най-голям принос за икономическата ефективност и стабилността в сложната ситуация, предизвикана от по-високите разходи, има постепенното прекратяване на прекомерния риболов.

Най-актуалните данни от 2011 г. показват, че приблизителният брой на заетите рибари в ЕС е 130 000, което представлява спад с около 5 % спрямо 2010 г. Анализът не обхваща Гърция и Кипър, тъй като няма постъпили данни от тези държави. Продължава да се наблюдава тенденция към понижаване на заетостта в сектора.

Гореизложените заключения се основават на данните и показателите, предоставени от държавите членки към 8 май 2013 г., които сочат следното:

приходите от риболов са се увеличили от около 6,5 млрд. евро през 2010 г. на 7,1 млрд. евро през 2011 г., а нетната печалба — от 324 млн. евро през 2010 г. на 457 млн. евро през 2011 г.;

през 2011 г. приходите от разтоварвания на сушата са се увеличили с 10 %. Стойността на разтоварванията е нараснала със 7,5 %, а техният обем е намалял със 7,6 %. Подобрената рентабилност на производството се дължи по-скоро на повишаването на цените, отколкото на по-големите количества улов. Общият обем на разтоварванията се e понижил, но при определени запаси (най-вече пелагични видове) са регистрирани увеличения;

макар че през 2011 г. флотът на ЕС е постигнал 40 % увеличение на общата нетна печалба, има нарастване в броя на сегментите, регистрирали загуби. Около 45 % от флота на ЕС е понесъл загуби през 2011 г. в сравнение с 42 % през 2010 г., което показва, че разликата между рентабилните и нерентабилните флотове е нараснала;

енергийните разходи през 2011 г. са се увеличили с около 21 % в сравнение с 2010 г.

4.           Насоки на политиката

4.1.        Разработване на научни становища за запасите, за които има недостатъчни данни

В предишни издания на настоящото съобщение бяха изразени опасения, свързани с липсата на научни становища за много запаси. В отговор ICES въведе през 2012 г. нова консултативна методика, която се основава на използването на цялата налична информация. В случаите, когато данните са непълни и не е възможно извършването на количествена оценка, се използват нови процедури за изготвяне на становище относно състоянието на запаса, като се използват наличните данни. Информацията, свързана с предишните данни за улова, тенденциите в проучванията или биологичните данни за растежа и съзряването на съответния запас, вече може да се съчетава и използва при изготвянето на становища за МУУ или за критериите за предпазливост. Този подход е по-неточен от подхода, основан на аналитични оценки, но е приемлив в случаите, когато запасите са малки, икономическото им значение е ограничено или се експлоатират отскоро. През 2012 г. ICES формулира препоръки относно 48 такива запаса.

Понастоящем в тази категория са включени също някои ценни запаси — по-конкретно от морски дявол. Все още са необходими подобрения при събирането и анализа на данни и Комисията ще работи за постигането им чрез въвеждане на механизъм, който да замести т. нар. „рамка за събиране на данни“[5]. В случай на системна липса на данни ще се наложи засилване на принципа на предпазливост.

4.2.        Задължение за разтоварване на сушата на целия улов

Очаква се, че реформата на общата политика в областта на рибарството ще бъде приета през 2013 г. и че от 1 януари 2015 г. ще влезе в сила задължение за разтоварване на сушата на целия улов на:

дребни пелагични видове (скумрия, херинга, сафрид, северно путасу, капрова риба, хамсия, атлантическа аргентина, сардина и цаца);

едри пелагични видове (червен тон, риба меч, бял тон, дебел тон, бял и син марлин);

видове, чийто улов се използва за промишлени цели (мойва, пясъчна змиорка и норвежки паут);

сьомга в Балтийско море — очаква се задължението за разтоварване на сушата на целия улов да влезе в сила на 1 януари 2014 г.

През 2013 г. Комисията се обръща към ICES, НТИКР и ГКРСМ с искане да подготвят оценка на изхвърлените количества от тези запаси, за да може при необходимост да коригира възможностите за риболов. Тези корекции могат да включват увеличаване на ОДУ в зависимост от степента на предишните изхвърляне на улов. Принципът е, че общият улов, включително рибата, която би била изхвърлена, ако забраната за изхвърляне не влезе в сила, не трябва да застрашава постигането на целите на ОПОР, и по-специално постигането на Fmsy (максимален устойчив улов и смъртност от риболов). Преди извършването на оценката е необходимо държавите членки да предоставят актуална информация на тези консултативни органи. Извършват се допитвания и със съответните регионални консултативни комитети. От съществено значение е данните за изхвърлянията да бъдат щателно изследвани от консултативните органи, преди да бъдат отчетени за целите на коригирането на ОДУ.

Бъдещите предложения на Комисията относно възможностите за риболов за тези видове ще бъдат изготвени, като се вземат предвид последиците за подходящите нива на възможностите за риболов с включените в научните становища предварителни оценки на изхвърлянията. Както е отбелязано по-горе, всички тези корекции няма да застрашат постигането на целите за опазване на ОПОР и по-специално целта за съгласуване на запасите с МУУ и поддържането им на тези нива.

4.3.        Риболовно усилие

Риболовното усилие (ограничение на времето за престой в морето на риболовните кораби) се управлява паралелно с ОДУ, за да се намали изхвърлянето на улов и незаконният риболов. Управлението на риболовното усилие е мярка за опазване, прилагана в няколко дългосрочни плана, като например за запасите от треска в Северно море и Балтийско море, от писия и морски език в Северно море, от морски език в западната част на Ламанша и от австралийска мерлуза и норвежки омари (приложение II).

В приложение II е представена обща, макар и на моменти колеблива, тенденция към намаляване на риболовното усилие от 2003/2004 г. до 2010 г.

Риболовното усилие отбелязва най-голямо намаление в Балтийско море, Северно море, пролива Категат, Ирландско море и в зоната западно от Шотландия и в по-малка степен — в западната част на Ламанша, където през последните три години усилието се задържа на стабилни нива. До 2009 г. то е отбелязало съвсем слаб спад в Иберийско-Атлантическата зона. За 2010 г. и за периода след това липсват данни. От държавите членки се изисква да изпращат пълни данни за риболовното усилие, така че да се добие по-добра представа за неговите тенденции, особено при усилието за улов на австралийска мерлуза и в съответствие с няколко регламента за определяне на възможностите за риболов. От 2009 г. насам се наблюдава увеличение на риболовното усилие в централната част на Балтийско море, като от 2010 до 2011 г усилието при риболова с бийм тралове в западната част на Ламанша също е нараснало. От 2010 г. до 2011 г. риболовното усилие в Ирландско море и в западната част на Ламанша остана почти без промяна, но отбеляза рязък спад в зоната западно от Шотландия.

За разлика от тенденцията в други области няма доказателства, че мерките за намаляване на риболовното усилие в Иберийско-Атлантическата зона вече дават резултат.

5.           Управление чрез многогодишни планове

Прилагането на дългосрочни планове оказа значителен принос за подобряване на състоянието на рибните запаси, наблюдавано от средата на миналото десетилетие. Необходимо е да се продължи с прилагането на съществуващите планове в съответствие с научните становища, за да се осигури по-голяма стабилност за сектора и по-устойчиви рибни запаси.

Комисията започна подготовката за заместване на настоящите планове за отделни запаси с планове за едновременно управление на множество запаси. Първото предложение, което трябва да бъде завършено, ще представлява план за няколко вида в Балтийско море, включващ биологични взаимодействия като хищничеството и конкуренцията. Работи се и над план за смесен риболов в Северно море, в който ще бъдат отчетени също техническите взаимодействия, т.е. как различните флотове и риболовни уреди водят до различен състав на смесения улов. Поръчано е и проучване на рибните запаси в Келтско море. Такива подходи трябва да бъдат развити допълнително с оглед на изпълнението на въведените с Рамковата директива за морска стратегия задължения за управление на екосистемата като цяло, а не на отделни запаси, с цел да се постигне добро екологично състояние.

В периода 2009—2011 г. Комисията прие предложения за риболовни планове за хамсия в Бискайския залив, балтийска сьомга и западен сафрид, които в момента се обсъждат от Парламента и Съвета.

Ще продължат усилията за повишаване на броя на запасите в Средиземно море, за които се изготвят научни становища, и за разработване на международни дългосрочни планове. Съгласно т. нар. „Средиземноморски регламент“[6] държавите членки на ЕС следва да разработят многогодишни планове на национално ниво и въпреки сериозните закъснения напоследък бе отбелязан напредък в изпълнението на това задължение, което се наблюдава отблизо. За да се ускори този процес, Комисията започна предварителни процедури срещу няколко държави членки, като през 2013 г. ще бъдат задействани допълнителни процедури за неизпълнение. На равнище ГКРСМ се предприемат действия с цел подобряване на управленската рамка на подрегионално ниво, като се очаква те да подобрят процеса на вземане на решения за изготвянето на международни многогодишни планове. В резултат на това се предвижда на 37-ата сесия на ГКРСМ да бъде представено предложение за изготвянето на международен план за управление за малките пелагични запаси в Адриатическо море. Същевременно в Черно море се предприемат първите стъпки за създаване на международен план за управление на запасите от калкан.

6.           Метод за предлагане на ОДУ

6.1.        Принципи за определяне на ОДУ

Когато са налице дългосрочни планове за ОДУ или ограничения на риболовното усилие, е необходимо те да се спазват. Същевременно Комисията ще предложи ОДУ или ограничения на риболовното усилие до нива, съответстващи на предложенията на Комисията за дългосрочни планове. В случаите, когато ICES и НТИКР са определили плановете, разработени от регионалните консултативни съвети, като отговарящи на стандартите на МУУ, тези планове също ще бъдат прилагани. Ако обаче плановете са постигнали целите си за възстановяване и вече не предвиждат определяне на годишните възможности за риболов, Комисията ще изготви съобразени с научните препоръки предложения за постигане на нива на смъртност от риболов при МУУ до 2015 г.

Ако ОДУ и други мерки са договорени с трети държави, е необходимо те да се прилагат.

Когато са представени научни становища въз основа на подробни данни, количествен анализ и прогнози в съответствие с рамката за MУУ на ICES, ОДУ следва да се определя в съответствие с научните становища. При наличие на такива становища те следва да се използват директно за определяне на нивата на квотите или риболовното усилие, така че до 2015 г. да се постигне съответствие с нивата на МУУ. В случаите, в които научните становища позволяват определянето на ОДУ при ниво, водещо до постигането на МУУ преди 2015 г. без намаление или с малко намаление на ОДУ, Комисията ще представи такова предложение.

Когато се предоставят научни становища, основаващи се на количествен анализ на наличната информация (дори ако тя е непълна или включва експертно мнение), те следва да се използват като основа на решенията за ОДУ. Специфичните въпроси, свързани с тези случаи, са разгледани по-подробно в раздел 6.2.

При липсата на научно становище е необходимо принципът на предпазливост да се следва по систематичен, предварително определен и прозрачен начин (както се посочва в съобщение COM(2000) 1 окончателен).

6.2.        Процедура за избрани запаси, за които има недостатъчно данни

В съвместна декларация със Съвета от декември 2012 г. Комисията заяви, че смята за желателно (когато това е възможно в контекста на предстоящите научни становища) запазването на ОДУ за изброените в приложение III запаси на нивата, определени за 2013 г. За състоянието на тези запаси има ограничена информация и икономическото им значение е несъществено, като те се добиват единствено като прилов или с ниско използване на квотите.

7.           Дълбоководни морски видове

Приложимият за 2014 г. ОДУ за дълбоководните видове вече е определен[7] и не се предвиждат промени.

8.           График

Работата е планирана съгласно графика по-долу. Съгласно обичайната практика Комисията ще представи на Съвета отделни предложения относно възможностите за риболов на краткоживеещи видове през цялата година, както е приложимо.

Регламент относно възможностите за риболов || Наличие на становища || Предложение на Комисията || Възможно приемане от Съвета

Запаси в Атлантическия океан, Северно море и други зони || Юли— декември || Октомври || Декември

Балтийско море || Началото на юни || Средата на септември || Октомври

Черно море || Края на октомври || Ноември || Декември

ПРИЛОЖЕНИЕ Iа — Обобщение на научните препоръки относно запасите в североизточната част на Атлантическия океан и водите в съседство

Tаблица 2. Научно становище относно прекомерния улов || Брой рибни запаси

|| 2003 || 2004 || 2005 || 2006 || 2007 || 2008 || 2009 || 2010 || 2011 || 2012 || 2013

Известно е нивото на улов на съответния запас спрямо нивото на максималния устойчив улов || || || 34 || 23 || 32 || 33 || 35 || 39 || 35 || 38 || 41

Запасът е подложен на прекомерен улов || || || 32 || 21 || 30 || 29 || 30 || 28 || 22 || 18 || 16

Запасът се експлоатира при максимално устойчиво ниво на улов || || || 2 || 2 || 2 || 4 || 5 || 11 || 13 || 20 || 25

% запаси, подложени на прекомерен улов || || || 94% || 91% || 94% || 88% || 86% || 72% || 63% || 47% || 39%

ПРИЛОЖЕНИЕ Iб — Обобщение на научните становища относно запасите в Средиземно море и Черно море

Научно становище относно прекомерния улов в Средиземно и Черно море за дълбоководните и малките пелагични запаси || Брой || % || ||

|| || || ||

Запаси, класифицирани в съответствие с горните критерии (съгласувана референтна стойност) || 85 || 75 || ||

Други запаси, които не са включени поради недостатъчно данни (все още несъгласувана референтна стойност) || 28 || 25 ||

Отчетени запаси (от общо 27 вида) || 113 || 100 || ||

Класифицирани запаси: || || || ||

запасите са подложени на прекомерен улов (над Fmsy или заместваща стойност) || 75 || 88 ||

уловът на запаса е на границата или в рамките на Fmsy или заместващата стойност || 10 || 12 ||

Общо запаси || 85 || 100 || ||

|| || || ||

ПРИЛОЖЕНИЕ II — Риболовно усилие, регулирано съгласно многогодишните планове, за което държавите членки са докладвали на НТИКР (данните са предоставени от Съвместния изследователски център)

Фигура 1. Регулирано риболовно усилие в западната част на Балтийско море

Фигура 2. Регулирано риболовно усилие в централната част на Балтийско море

Фигура 3. Регулирано риболовно усилие в пролива Категат

Фигура 4. Регулирано риболовно усилие в Северно море, пролива Скагерак и източната част на Ламанша

Фигура 5. Регулирано риболовно усилие в Ирландско море

Фигура 6. Регулирано риболовно усилие в зоната западно от Шотландия

Фигура 7. Регулирано риболовно усилие в западната част на Ламанша

Фигура 8. Регулирано риболовно усилие в Иберийско-Атлантическата зона. Тъй като Испания не е предоставила данни за 2010 г. и 2011 г., графиката отразява единствено ситуацията до 2009 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III. Запаси, при които нивата на ОДУ трябва да останат на определените за 2013 г., освен ако състоянието на тези запаси претърпи значително изменение.

Общоприето наименование || Участък, за който се отнася ОДУ

Синя молва || Води на ЕС и международни води от II и IV

Синя молва || Води на ЕС и международни води от III

Треска || VIb (подразделение Rockall)

Обикновен морски език || VI, Vb, международни води от XII и XIV

Обикновен морски език || VIIbc

Херинга || VIIef

Атлантическа аргентина || Води на ЕС и международни води от I и II

Атлантическа аргентина || Води на ЕС и международни води от III и IV

Молва || Води на ЕС и международни води от I и II

Молва || Води на ЕС и международни води от V

Писия || Vb (води на ЕС), VI, XII, XIV

Писия || VIIbc

Писия || VIII, IX, Х и CECAF 34.1.1

Сайда || Vb (води на ЕС), VI, XII и XIV

Сайда || IX, X, CECAF 34.1.1 (ЕС)

Сайда || VII, VIII, IX, X, CECAF 34.1.1 (EC)

Морски език || VIIIcde, IX, X, CECAF (EС)

Цаца || VIIde

Менек || IIIa и ЕС 22—23

Менек || ЕС I, II, XIV

Менек || Води на ЕС от IV

[1]               COM (2011) 425 окончателен.

[2]               Директива 2008/56/EО, OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

[3]               1 Член 6 от Регламент (ЕС) № 39/2013, ОВ L 23, 25.1.2013 г.

[4]               Таблица на европейските квоти и съответните „светофари“ е публикувана на http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/publications. Пълен анализ на състоянието на рибните запаси е поместен на адреси www.ices.dk и https://stecf.jrc.ec.europa.eu.

[5]               Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета, OВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1—12.

[6]               Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета (ОВ L 29, 31.1.2009 г., стр. 1). ОВ L 196, 28.7.2011 г., стр. 42

[7]               Регламент (ЕС) № 1262/2012 на Съвета (ОВ L 356, 22.12.2012 г., стр. 22—33).