2.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 62/8

—

като взе предвид окончателните заключения на Европейския съвет от 13-14 декември 2012 г.;

—

като взе предвид доклада „Към един истински икономически и паричен съюз“, изготвен от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой заедно с председателите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата (5 декември 2012 г.);

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз (COM (2012) 777/2 — 28 ноември 2012 г.)“;

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“;

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 16 януари 2013 г. относно публичните финанси в ИПС през 2011 и 2012 г.;

1.

подчертава, че укрепването на държавите членки в Икономическия и паричен съюз (ИПС) е от съществено значение за гарантирането на устойчив растеж, социален напредък и по-нататъшна политическа интеграция в ЕС;

2.

изразява съжаление, че редица въпроси на бюджетната и икономическата политика, изтъкнати в съобщението на Европейската комисия „Подробен план за задълбочен и истински ИПС“ и в доклада, изготвен от председателя на Европейския съвет заедно с председателите на Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, не бяха възприети в окончателните заключения на Европейския съвет и вземането на решения по тях беше отложено за заседанието на Европейския съвет през юни 2013 г.;

3.

призовава регионалните и местните власти да бъдат привлечени за участие в процеса на европейския семестър на равнището на държавите членки, а КР – на равнището на институциите на ЕС, тъй като фискалното управление означава и икономическо управление на местно и регионално равнище. За ефективното функциониране на фискалното управление е необходимо ясно и недвусмислено разделение на отговорността между ЕС, държавите членки и местното и регионалното равнище;

4.

подчертава, че европейските решения, свързани с ИПС, оказват значително въздействие върху финансите не само на национално равнище, но и на поднационално равнище. Във връзка с това изтъква, че фискалната автономия на поднационално равнище се гарантира, наред с другото, от член 4 от Договора за Европейския съюз; затова призовава за по-големи синергии между бюджетите на ЕС, на държавите членки и на поднационално равнище;

5.

във връзка с това припомня призива на Европейския парламент към Комисията (1) в следващия Годишен обзор на растежа „обстойно да разгледа … ролята на бюджета на ЕС в процеса на Европейския семестър, като предостави фактически и конкретни данни относно неговия ефект на лансиране, неговия каталитичен ефект, както и неговия синергиен и допълващ ефект върху общите публични разходи на местно, регионално и национално равнище“;

6.

отново изтъква своята подкрепа за призива, отправен от Европейския парламент към държавите членки да подпишат „Пакт за социални инвестиции“ по примера на пакта „Евро плюс“. В него могат да се заложат цели за социални инвестиции, с които държавите членки да се ангажират, за да изпълнят целите на стратегията „Европа 2020“ относно заетостта, социалните въпроси и образованието;

7.

подчертава, че усилията за справяне с икономическата криза би трябвало понастоящем да се съсредоточат върху разработването на новите механизми, които вече са били договорени, върху това да се гарантира доброто им функциониране и върху отчитането в Европейския семестър на местното и регионалното равнище;

8.

приветства факта, че в заключенията на Европейския съвет (2) се подчертава, че „възможностите, които действащата фискална рамка на ЕС предлага за постигане на баланс между нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за спазване на бюджетна дисциплина“ би трябвало допълнително да се „използват“ в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Тази цел става още по-актуална на фона на неотдавна направените от Международния валутен фонд констатации, че така наречените фискални мултипликатори, с които се измерва негативното въздействие на бюджетната консолидация върху растежа, са били „значително по-високи“ от очакваното от анализаторите по време на дълговата криза. Поради това очаква, че този въпрос ще бъде разгледан задълбочено в обявеното съобщение на Комисията относно качеството на публичните разходи, в което следва да се обмисли, наред с другото, въпросът за отделяне на текущите разходи от инвестициите при изчисляването на бюджетния дефицит, така че да се избегне осчетоводяването с отрицателен знак на публичните инвестиции с дългосрочни нетни ползи;

9.

подчертава, че слабостта на банковия сектор в редица държави членки и в ЕС като цяло заплашва публичните финанси, като се отразява особено на регионалното и местното равнище, и изразява съжаление, че цената за справяне с банковата криза беше поета основно от данъкоплатците и се отразява пагубно на растежа на реалната икономика;

10.

подчертава, че всяка мярка, предприета в контекста на Банков съюз, би трябвало да бъде съпровождана от подобряване на прозрачността и отчетността, тъй като мерките могат да имат дълбоко въздействие върху публичните финанси, както на равнище на държавите членки и на местно и регионално равнище, така и върху банките и гражданите;

11.

приветства споразумението за Единен надзорен механизъм, постигнато от Съвета и Европейския парламент, като нормативна рамка за банките в Европейския съюз и във връзка с това изтъква ролята на регионалните банки за осигуряване на капитал за МСП, както и за проекти за публични инвестиции, насочени към териториално развитие;

12.

подкрепя предложенията за директива за възстановяване и оздравяване на банките и директива за схемите за гарантиране на депозитите и изразява съгласие, че те трябва да бъдат приети приоритетно; подчертава обаче, че е необходимо правилата, които ще бъдат въведени чрез това законодателство, и особено системата за наблюдение и контрол, да бъдат пропорционални;

13.

смята, че дългосрочната цел на рамката за единен европейски депозит налага да има уеднаквени, общи и строги изисквания, които да отчитат в достатъчна степен конкретните национални обстоятелства във финансовия сектор;

14.

изисква от Европейската комисия спешно да представи законодателно предложение в изпълнение на доклада на г-н Liikanen (3) за правното разделяне на някои особено рискови финансови дейности от влогонабиращите банки в рамките на банкова група;

15.

отправя въпрос към Комисията за причините, наложили отлагането за края на 2016 г. на представянето на доклад за създаването на независима европейска агенция за определяне на рейтинги;

16.

изразява съгласие за необходимостта ИПС да се съпътства от подходящи правила за бюджетната политика и в това отношение подкрепя спешното приемане на „пакет от два акта“ в допълнение към „пакета от шест акта“ и Договора за стабилност, координация и управление (ДСКУ, „фискалния пакт“), който влезе в сила в началото на 2013 г.;

17.

подкрепя това, че Европейският парламент „приканва държавите членки да изяснят отговорността, ролята, фискалните трансфери и източника на приходи на различните равнища на управление (национално, регионално и местно) за поддържането на стабилна и устойчива рамка за публичните финанси, по-специално като вземат предвид въздействието на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз върху местната и регионална фискална автономия“. Поради това препоръчва местните и регионалните власти да участват по подходящ начин както в по-нататъшното разработване на тези правила, така и в тяхното прилагане в съответствие с духа на многостепенното управление;

18.

изразява съжаление, че в заключенията на Европейския съвет не се споменава необходимостта от фискален капацитет за подкрепа на националните икономически реформи и за абсорбиране на асиметрични шокове. КР е убеден, че такъв фискален капацитет е необходим за постигане на задълбочен и истински ИПС;

19.

счита, че в случай че бъде създаден фискален капацитет, той следва да бъде предмет на съвместно вземане на решение и изпълнение на равнището на ИПС, но и да бъде отворен на доброволна основа и за държавите членки извън евро зоната;

20.

подкрепя призива на Европейския парламент към Комисията да представи във възможно най-кратки срокове пътна карта за съвместно емитиране на държавни дългови инструменти;

21.

изхожда от презумпцията, че в случай на евентуално създаване на фискален капацитет по ИПС той ще се разглежда отделно от МФР в краткосрочен план, а в дългосрочен план като отделна бюджетна процедура, характерна за ИПС, но само при условие че се спазват процедурите на Договора, като по този начин се гарантират прозрачността и демократичният контрол;

22.

смята, че стратегията „Европа 2020“ е от ключово значение за укрепване на икономическата част на ИПС, докато в последните години ударението се поставяше главно на паричната част;

23.

подчертава значението на потенциала за растеж, който предлагат разпоредбите за единния пазар, при положение че той функционира правилно и се съсредоточи върху основни области, в които има възможност за иновации и създаване на качествени работни места;

24.

приветства създаването на механизъм за по-силна координация, конвергенция и изпълнение на структурните политики въз основа на споразумения с договорен характер между държавите членки и институциите на ЕС, при условие че не се заобикаля демократичният контрол. Изразява съгласие, че тези споразумения трябва да се сключват според условията на всеки конкретен случай и приветства идеята те да получат временна, целенасочена и гъвкава подкрепа. Във връзка с това подчертава конкретната роля на местното и регионалното финансиране на инвестициите и затова изисква местните и регионалните власти да участват при изготвянето на договорни споразумения при спазване на националното законодателство;

25.

изразява пълно съгласие с искането икономическите политики да бъдат изцяло насочени към стимулиране на стабилен, устойчив и приобщаващ икономически растеж, повишаване на конкурентоспособността и насърчаване на заетостта, за да може Европа да се запази като силно привлекателна социална пазарна икономика и да съхрани европейския социален модел. Подчертава, че основните средства за постигане на тази цел са стратегията „Европа 2020“ и Годишният обзор на растежа;

26.

приветства предложението всички важни реформи на икономическата политика, които държавите членки планират да извършат, да бъдат обсъждани предварително и, когато е целесъобразно, да бъдат координирани помежду им. Подчертава, че на европейско равнище в това обсъждане трябва да участват институциите и консултативните органи на ЕС, а че на равнище на държавите членки трябва да се включат местните и регионалните власти и други заинтересовани участници;

27.

приветства включването в Доклада на Европейската комисия за публичните финанси в ИПС през 2012 г. на специална глава за местните и регионалните публични финанси и призовава Европейската комисия да запази своя капацитет за анализ на данъчната децентрализация в бъдещи доклади;

28.

приветства направеното в Годишния обзор на растежа предложение да се запазят определените през март 2012 г. пет приоритета и подкрепя идеята да се включат следните елементи:

29.

подчертава, че при развиването на ИПС трябва да се гарантират демократичността и легитимността. Ето защо КР приветства плановете да се даде основна роля на Европейския парламент, както и да бъдат включени националните парламенти, и призовава в този процес да участват местното и регионалното равнище, особено регионите със законодателни правомощия и техните парламенти;

30.

би желал да има повече демократична отчетност за действията на Тройката под формата на изслушвания на членовете ѝ от Европейския парламент;

31.

отбелязва, че обсъждането на ИПС е тясно свързано с цялостния дебат за бъдещето на ЕС, в който КР желае да участва активно, за да представлява възгледите на местните и регионалните власти в ЕС;

32.

възлага на председателя на Комитета на регионите да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския парламент, председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия, ирландското председателство на Съвета на ЕС и предстоящото литовско председателство.