52012JC0036

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Подпомагане на по-тясното сътрудничество и на регионалната интеграция в държавите от Магреба: Алжир, Либия, Мавритания, Мароко и Тунис

I.            Въведение

1.           Народите от Магреба бяха начело на историческите събития от 2011 г. Повече от всеки друг регион в арабския свят държавите от Магреба се ангажираха с дълъг процес на промяна и реформи. Успехът на процесите на демократизация и модернизация е от огромен интерес за Европейския съюз.

2.           Освен това през изминалата година държавите от Магреба дадоха нов тласък за по-тясно сътрудничество помежду си. Макар все още колеблив, без да се изразява във всеобхватни мерки, този процес се основава на признаването на факта, че целите за просперитет, стабилност и демократични промени на национално равнище не могат да бъдат постигнати изцяло без по-задълбочени отношения между държавите от Магреба.

3.           Основната цел на настоящото съобщение е да бъдат представени начините, по които Европейският съюз би могъл да подкрепя по-тясното сътрудничество между държавите от Магреба, като черпи от своя богат интеграционен опит и предвид на своя интерес в региона в качеството си на съсед и на ключов партньор за въпросните пет държави. По този начин Европейската комисия и Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност („Върховният представител“) се стремят да насърчават полаганите понастоящем усилия от партньорите в Магреба за задълбочаване на сътрудничеството на равнище Магреб и ги придружават в този процес. Един по-силен и по-сплотен Магреб ще спомогне за преодоляване на общите предизвикателства като нестабилността в Сахел, енергийната сигурност, необходимостта от създаване на работни места и борбата с изменението на климата. Тези предизвикателства представляват исторически възможности за задълбочаване на нашето партньорство.

4.           Настоящото съобщение е част от цялостния отговор на ЕС на промените в южното съседство. Предназначението на изложените в него предложения е те да допълнят, а не да заменят набора от мерки, които ЕС разработи в съобщенията[1], приети от Европейската комисия и Върховния представител през 2011 г., с които бе създадено Партньорство за демокрация и споделен просперитет и бе формулиран нов подход към европейската политика за съседство. И в двете съобщения се подчертава важността на по-тясната (включително подрегионална) интеграция юг-юг, в допълнение към други двустранни и регионални инициативи. Настоящото съобщение се основава също на „програмата за промяна“, която се вписва в новата политика на Европейската комисия за финансиране на външната помощ, ориентирано към резултатите[2].

5.           Предложенията са в съответствие с обещанието на ЕС да отговори положително на инициативите за реформи, предприети от съседните държави партньори, и са изготвени след консултации с тях. Много от изложените по-долу мерки са нови. В някои случаи се прави препратка към регионални инициативи, при които усилията за интеграция могат да бъдат увеличени със съществуващите инструменти, но от гледната точка на Магреба, както и към съществуващите двустранни дейности, когато те допринасят за по-голямо сближаване в региона.

6.           Същевременно целта на съобщението е да отрази важните връзки, изградени от една страна, между държавите от Магреба и Африка на юг от Сахара, и от друга страна между ЕС и Африка на юг от Сахара. В този контекст подкрепата от ЕС за интеграцията в Магреба следва да бъде ясно свързана с по-общите отношения на ЕС с Африканския континент, както е посочено в Съвместната стратегия Африка—ЕС[3]. по-специално нейното тематично партньорство за мир и сигурност, в което държавите от Магреба участват пряко или следят отблизо. В съобщението се взема под внимание и особения двойствен характер на Мавритания, който ѝ придава нейното географско положение на пресечна точка между арабския Магреб и Африка на юг от Сахара.

7.           Волята за промяна и решенията за това как най-добре да бъде постигната интеграцията зависят единствено от самите държави от Магреба. Следователно предложенията, съдържащи се в настоящото съобщение, са представени в дух на солидарност и партньорство в критичен момент от сегашния дебат в Магреба относно скоростта и дълбочината на интеграцията на подрегионално равнище. При все това, макар тези предложения да са от полза за хората от Магреба в неговата цялост, те биха могли да са полезни и като се приложат на по-ограничена двустранна основа или по асиметричен начин в целия регион.

II.          Предизвикателствата пред Магреба

8.           Магребът е регион с много голям потенциал за развитие. Разположен между Африка на юг от Сахара и Европейския съюз, от една страна, и Източното Средиземноморие от друга страна, той се ползва с предимствата, които му осигурява достъпът до крайбрежието на Атлантическия океан и на Средиземно море и до потенциални сухоземни транспортни пътища. Той разполага също със значителни природни и човешки ресурси, както и с общи културни и езикови връзки.

9.           Въпреки това Магребът остава един от най-слабо интегрираните региони в света. Това обяснява защо неговият потенциал за развитие като цяло остава блокиран. От икономическа гледна точка разходите от липсата на интеграция в Магреба многократно са оценявани на 1—2 % от БВП. Действителните разходи от тази липса обаче надхвърлят икономическия растеж и включват сигурността и по-широкото човешко развитие в региона.

10.         Предизвикателствата пред региона са добре документирани. Сред тях са:

Демократични реформи

а)      Всички държави от Магреба са в процес на политически реформи. В политическата сфера очакванията на гражданите са големи относно участието им в обществения живот, отчетността, достъпа до информация, свободата на словото и достъпа до правосъдие. Важността на гражданското общество нарасна и то все повече е в състояние да изпълнява ролята си на легитимен партньор на местните правителства в изграждането на по-приобщаващи общества. Подобряването на избирателните процеси засили отчетността в региона. Парламентите имат потенциала да се утвърдят като ключови участници. Това важи и за различните политически партии и движения, възникнали до този момент. В същото време институциите, необходими за защитата на демократичните ценности, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, са слаби. В този контекст укрепването и насърчаването на демократичните реформи, които напълно спазват международните норми в областта на правата на човека, продължават да бъдат голямо предизвикателство.

Социално-икономически реформи

б)      Растежът в Магреба остава твърде слаб, за да поеме големите миграционни потоци към пазара на труда, за да намали бедността и безработицата (между 10 % и 18 % в Алжир, Мароко и Тунис) и над 30 % в Мавритания през 2011 г.). В доклада на ПРООН от 2011 г. относно предизвикателствата пред развитието в арабския свят се приема, че дори при консервативен сценарий (т.е. запазване на настоящите равнища на безработица и на заетост), държавите от Магреба трябва да разкрият 1,8 млн. работни места до 2015 г. и 7,8 млн. до 2030 г. Освен това, липсата на достатъчно възможности за заетост би довела в крайна сметка до допълнително обедняване, ако не се оползотвори човешкият капитал, какъвто е младежта. Без увеличение на растежа и при липса на ефикасни политики за заетост (включително за инвестиции в човешки капитал и насърчаването на достойни условия на труд), равнищата на безработица сред младите хора ще останат високи, а неформалният сектор ще продължи да бъде съществена част от реалната икономика. На свой ред тези фактори ще продължат да пораждат съществени рискове за бъдещата социална стабилност и за прехода към демокрация.

в)      Растежът в селското стопанство в много от държавите в Магреба бе възпрепятстван от структурни проблеми, като например слабите инвестиции, оскъдната вода, влошаването на качеството на почвата, изменението на климата и недостатъчния достъп до основни услуги. Селскостопанският сектор е изправен пред предизвикателството да произвежда повече и по-добре, т.е. да увеличи своята производителност, да премине към устойчиви производствени методи и да подобри условията за живот в селските райони чрез дългосрочни стратегии.

г)       Към днешна дата все още не е разгърнат потенциалът за развитие на истински диверсифицирани икономики въз основа на появата на динамичен частен сектор. До този момент Магребът не е успял да изгради регионални пазари на потребителски стоки, да оползотвори икономиите от мащаба, да се възползва напълно от предимствата на своята близост с Европа и с основните междуконтинентални морски пътища, за да изгради регионални производствени връзки, за да стане част световната верига за добавена стойност и по този начин да бъде по-привлекателен за инвестиции. Твърде често продължителното затваряне на икономиките позволяваше на няколко облагодетелствани местни предприятия да просперират благодарение на стремежа да си осигурят рента, както и да бетонират своята монополна мощ. Освен това бе установено, че корупцията е основна пречка пред инвестициите и бизнеса.

д)      Що се отнася до социалното и човешкото развитие, въпреки значителните постижения в някои области, най-вече в образованието и в очакваната продължителност на живота, значителна част от населението остава без подходяща заетост, социална закрила и социални права[4]. Освен това в повечето от държавите в Магреба остават значителни вътрешни социални различия, като богатството е съсредоточено в определени райони. В резултат на това държавите от Магреба, с изключение на Либия, остават държави на емиграцията предимно към Европа. Те са също и транзитни държави за незаконната миграция към Европа. Устойчиво развитие може да се постигне само ако младото поколение получи добро образование и може да участва в икономическия и социалния живот на своята страна. Добре образованото население е в основата на стабилността и може да допринесе за изграждането на демократично общество. Висшите учебни заведения са основните участници в демократичния преход, тъй като отговорят за обучението на новото поколение ръководители и възпитатели. Освен това въпросът, свързан с реформата на културната политика, придоби особено значение след Арабската пролет.

Световни заплахи

е)      Проблемите, свързани с тероризма и с международната престъпност, са предмет на особена загриженост в региона и извън него, в южното съседство в по-широк смисъл, както и в Сахел. Ал Кайда в ислямския Магреб (AQMI) създаде терористична мрежа, по-специално в Магреба и в Мали. Положението се влоши вследствие на конфликта в Либия поради увеличаващия се трафик на оръжие, хора и наркотици и поради наличието на бойци джихадисти, участвали в конфликта, което превърна региона на Сахара и Сахел в зона на нестабилност. Това провокира и туарегското въстание в Северно Мали, което позволи на AQMI да разшири влиянието си още повече. За да бъдат постигнати целите, които ЕС определи в своята стратегия за сигурност и развитие в района на Сахел[5] (която обхваща Алжир, Мавритания, Мали и Нигер, но чието изпълнение е съсредоточено в последните три страни), ще е важно да се работи в тясно сътрудничество с държавите от Магреба, които са пряко засегнати от положението в Сахара и Сахел, както и онези, които са действащи лица в тази зона.

Околна среда и изменение на климата

ж)     Магребът е зона, изправена пред множество предизвикателства в областта на опазването на околната среда и използването на природните ресурси. Необходими са национални и регионални действия за справяне с екологичните проблеми, по-специално по отношение на въздуха, водите, морската среда, почвите и биоразнообразието. Държавите от Магреба са също особено уязвими и вече изпитват последиците от изменението на климата с потенциално сериозни последици върху ключови сектори на икономиката (напр. селското стопанство, туризма, цените на храните). В същото време регионът предлага единствени по рода си възможности за преминаване към развитие с ниски нива на въглеродни емисии, особено когато усилията се съсредоточат повече върху енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, включително чрез трансгранични проекти и политики. Това на свой ред ще допринесе за създаването на работни места и за привличането на инвестиции в региона.

III.         Съюз на Арабския Магреб, Съюз за Средиземноморието, 5 + 5 — гъвкав и прагматичен подход

11.         ЕС пое ангажимент да задълбочи своите двустранни отношения с държавите от Магреба. В същото време той счита, че за да се отговори на общите предизвикателства, е налице необходимост да бъде влята нова енергия в съществуващите различни регионални организации и структури. ЕС е готов да засили подкрепата си, както и да разработи взаимодействия и да подобри координацията със съществуващите инициативи на двустранно равнище.

12.         Проектът за предстоящата среща на високо равнище на Съюза на арабския Магреб (САМ) ще представлява важно събитие, което да даде нов тласък на интеграцията в Магреба. Европейската комисия и Върховният представител приветстват провеждания до този момент диалог със САМ и са решени да го засилят и да разкрият нови области на сътрудничество, като се основават по-специално на техническата работа, предприета със САМ.

13.         Някои международни рамки могат да бъдат използвани, за да се улесни по-широкото и по-доброто сътрудничество между държавите от Магреба, както и с техните северни и южни съседи. Съюзът за Средиземноморието (СзС) може да се възползва от своята гъвкавост, за да насърчава проекти за подрегионално сътрудничество в полза на държавите от Магреба. Групата, съставена от пет държави от Южното Средиземноморие на ЕС и от държавите от Магреба (наречена „5 + 5“[6]), е полезна, тъй като чрез нея се установява сътрудничество между съответните държави въз основа на споделени интереси и общи цели, чието постигане да бъде подпомогнато от ЕС в някои случаи, например чрез финансиране на проучвания за осъществимост или изготвяне на проекти. Инициативата на „pays du champ“ (Алжир, Мали, Мавритания, Нигер), чието преназначение е да обхване измерението Сахара—Сахел заедно със стратегията на ЕС за Сахел, също представлява рамка за тясно сътрудничество с Магреба.

14.         Континенталното измерение на Африка също трябва да бъде взето под внимание: Магребът ще продължава да бъде свързан с трансрегионалните и трансконтиненталните инициативи в рамките на съвместната стратегия на ЕС—Африка, и по-конкретно с подкрепата на панафриканската програма, когато бъде създадена.

IV.         Възможният принос на ЕС за засиленото сътрудничество и интеграцията в Магреба

15.         Предимствата от по-задълбочената интеграция в Магреба ще бъдат от полза не само за гражданите на тези пет държави, но и за техните съседи, включително за Европейския съюз. За ЕС създаването на зона на стабилност и просперитет в Магреба, основана на демократичната отчетност и върховенството на закона, е една от ключовите цели на нашите двустранни отношения и може да бъде стимулирано единствено чрез регионален подход. От двете страни на Средиземно море могат да бъдат извлечени ползи от увеличената стабилност, по-интегрираните пазари, по-тесните междуличностни контакти, както и от разширяването на интелектуалния, икономическия и културния обмен.

В този контекст ЕС може да подкрепи редица инициативи в изброените по-долу области, като прибегне до разнообразни инструменти, от засилен политически диалог, техническа помощ до конкретни проекти.

A.           Демократични реформи

16.         ЕС вече подкрепя демократичните реформи в държавите от Магреба, като отчита конкретното развитие във всяка от въпросните страни. Освен тези действия ЕС може:

Ø да подкрепя регионални и подрегионални инициативи, предназначени за укрепването на организациите и мрежите на гражданското общество с цел да се насърчава по-активното участие в демократичното управление, отчетността и политическият диалог[7]. Това може да бъде постигнато чрез мобилизирането на Европейския инструмент за съседство и партньорство, включително на Инструмента в подкрепа на гражданското общество в държавите от Южното съседство, Европейския инструмент за демокрация и права на човека и Програмата за недържавните участници и местните власти. Могат да бъдат включени организацията и подкрепата на подрегионални инициативи като Социалния форум на Магреба, Синдикалния форум на Магреба, мрежите на гражданското общество и др.

Ø да помогне за задълбочаване на сътрудничеството и обмена между парламентите на държавите от Магреба и парламентите на държавите — членки на ЕС и Европейския парламент;

Ø да продължи да подкрепя усилията на държавите партньори от Магреба за модернизиране на техните съдебни системи, по-конкретно подобряването на достъпа до правосъдие, независимостта на съдебната система и зачитането на върховенството на закона;

Ø да подсили институционалния капацитет на местните власти в местното управление, вземането на решения и в предоставянето на услуги, особено по отношение на прозрачността, децентрализираните реформи и предоставянето на качествени услуги за населението, чрез сътрудничество с местни власти партньори в ЕС;

Ø да започне нова програма за укрепване на ролята на медиите и културата в Магреба като средство за популяризиране на демократизацията, на подкрепата за свободата на словото, както и на разрешаването на конфликти. Сред дейностите по тази програма ще бъде поощрявано партньорското сътрудничеството на подрегионално равнище, за да се помогне на държавните медии да станат обществени.

Б.           Световни заплахи

17.         Държавите от Магреба носят основната отговорност за борбата с тероризма и трафика на хора. Успехът на техните действия зависи от тясното сътрудничество помежду им. Поради това ЕС подкрепя всички усилия за насърчаване на по-тясното сътрудничество в тази област между всички държави от Магреба. Старите неразрешени конфликти, както и продължаващото напрежение, породено от по-скорошни конфликти, представляват други потенциални заплахи за сигурността и пречки за по-нататъшната интеграция. Тъй като нестабилността в Сахара/Сахел може също да застраши неговата собствена сигурност, ЕС трябва също да задълбочи своя диалог, като ускори усилията си за сътрудничество с държавите от региона. Освен това трябва да бъдат положени повече усилия за намаляване на незаконния трафик на химически, биологични, радиоактивни и ядрени (ХБРЯ) материали.

18.         В този контекст ЕС може:

Ø да установи редовни контакти между военния персонал на ЕС, Центъра на ЕС за анализ на данни на разузнаването, Европол и компетентните органи в държавите от Магреба с цел да се гарантира по-добър обмен на информация;

Ø когато е уместно, да извършва технически консултации за компетентните органи в държавите от Магреба и за структурите, които се занимават с борбата с тероризма и различните видове трафик;

Ø да участва в дейностите, посветени на сигурността в рамките на „5 + 5“, и да подкрепя тяхното развитие, особено когато те обхващат граждански и военни действия, които допринасят за управлението на въздушните, морските и сухоземните граници;

Ø да помага на училищата/центровете за обучение на служители от съдебната система, полицията и армията в държавите от Магреба да изготвят програми за обучение, отворени за участници от региона и от Африка, като при необходимост предоставя технически консултации;

Ø да подкрепя мерките за изграждането на капацитет, техническия обмен и споделянето на най-добри практики с ЕС, за да се противодейства на условията, благоприятстващи развитието на тероризма, както и да стимулира обществената съпротива срещу подбуждането, вербуването и агресивната радикализация, особено сред младежта;

Ø да ускори усилията по инициативата на центровете на ЕС за високи постижения с цел да бъдат намалени химическите, биологичните, радиоактивните и ядрените рискове;

Ø в съответствие със съвместните съобщения от 2011 г.[8], да подкрепя усилията за разрешаване на конфликти и за помиряване, по-специално чрез мерки за укрепване на доверието, ако засегнатите страни го приканят да направи това.

В.           Подпомагане на приобщаващото икономическо развитие

19.         Структурните проблеми като високата безработица, некачествената образователна система, слабостта на органите, отговарящи за пазара на труда, уязвимият частен сектор и ниските равнища на търговия и на икономическа интеграция са взаимосвързани. Без конкурентоспособен частен сектор ще бъдат създадени малко работни места с достойни условия на труд. Без усилия за реформиране на политиките в областта на образованието и заетостта, частният сектор няма да може да се развива, а без отворени и интегрирани икономики конкуренцията ще остане ограничена, пазарите неразработени и инвестициите, необходими за създаването на работни места, няма да бъдат направени[9].

Предизвикателството на трудовата заетост

20.         Образованието и обучението са от основно значение за разкриването на работни места и пригодността за заетост. Националните образователни системи в Магреба следва да се съсредоточат върху пригодността за заетост, като насърчават по-специално по-високото качество на професионалното образование и обучение (ПОО) и по-честото възползване от възможностите в тази област. Същевременно трябва да продължи модернизирането на системите за висше образование, като то се съсредоточи върху подобряването на тяхното качество и на съответствието им с нуждите на пазара на труда. От друга страна мерките за пазара на труда с акцент върху търсенето следва да бъдат допълнени с ефективен социален диалог.

21.         Националните образователни системи и политиките по заетостта могат да бъдат ползотворно допълнени с регионални инициативи. В този контекст ЕС може:

Ø да подкрепя създаването на мрежи в целия Магреб между съответните партньори в областта на образованието/заетостта (учебни заведения и социални партньори);

Ø да окаже съдействие за укрепването на техническия обмен в областта на ПОО и въпросите на заетостта в Магреба, включително между обществените служби по заетостта;

Ø да проучи осъществимостта за технически обмен на равнище Магреб по подбрани теми в контекста на рамката от Маракеш за действия, насочени към заетостта, пригодността за заетост и достойните условия на труд.

Ø да продължи да подкрепя модернизирането на системите за висше образование в страните от Магреба чрез програмите „ТЕМПУС“, „Еразмус Мундус“ и програмите, които ще ги наследят. Тези инструменти ще продължават да се използват за насърчаването на доброволното сближаване на системите за висше образование на държавите партньори към развитието в тази област в ЕС в рамките на процеса от Болоня.

Развитие на частния сектор

22.         Като ключови изисквания за развитието на частния сектор, неговите представители в Магреба определиха: повече умения, качеството на продукцията, достъпа до финансиране и до пазари (в региона и извън него), развитието на селските райони и развитието на хранително-вкусовата промишленост, и – което е най-важно, прозрачността на регулирането и правната сигурност.

23.         Правителствата трябва да създадат среда, благоприятстваща предприемачеството, нововъведенията и развитието на малки и средни предприятия, да осигурят равнопоставеност за всички оператори и да намалят липсата на ефективност и корупцията в публичната администрация. В това отношение от особено значение е равният и лесният достъп до пазара на обществени поръчки. Мрежите от предприемачи, търговските камари и другите заинтересовани страни могат да предоставят възможности за партньорска подкрепа, както и механизми за намиране на клиенти и доставчици. Насърчаването на предприемачеството сред жените заслужава особеното внимание.

24.         Държавите от Магреба ще са ключови партньори на ЕС в новата рамкова програма за научни изследвания, озаглавена „Хоризонт 2020“, в която международното сътрудничество е силно застъпено. Те ще участват в изготвянето на общата програма за научни изследвания и иновации между ЕС и държавите партньори от Средиземноморието. Държавите от Магреба ще установят партньорства с ЕС посредством диалози за политиката в областта на науката и съвместни инициативи за научни изследвания, за да се справят с общите предизвикателства пред обществото, свързани с водата, продоволствената сигурност, здравеопазването, околната среда, енергетиката, както и чрез укрепването на капацитета за научни изследвания и иновации.

25.         Въз основа на усилията, които полага в подкрепа на развитието на частния сектор в региона, ЕС може:

Ø да подкрепя изграждането на мрежи между бизнесмени в Магреба, по-специално посредством национални сдружения и чрез провеждане на мероприятия;

Ø да подкрепя изграждането на мрежа за консултации в полза на предприятията в Магреба, които планират да инвестират в други държави от Магреба (изготвяне на бизнес планове, запознаването с местното законодателство и т.н.);

Ø да оказва техническа помощ на банките в Магреба, които желаят да разширят дейността си в региона (например във връзка с разплащателните системи);

Ø да помогне на държавите партньори в приемането на политики за по-силен и по-приобщаващ растеж в селските райони и хранително-вкусовата промишленост посредством новата Програма на европейската политика за съседство за селскостопанско развитие и развитие на селските райони (ENPARD);

Ø да насърчава предприемачеството сред жените, включително чрез индивидуално наставничество, улесняване на достъпа до финансиране и популяризиране на публичната помощ за новосъздадени предприятия;

Ø да осигури обучение на работното място и наставничество в малките и средните предприятия (МСП) в други държави партньори, предназначено за млади професионалисти/нови предприемачи, възнамеряващи да започнат собствен бизнес, с цел да се улесни успехът на новосъздадените предприятия, за развитието на бизнес идеи, за укрепване на капацитета на доставчиците на услуги в подкрепа на бизнеса;

Ø вследствие на решението за увеличаване на капацитета за отпускане на заеми от Европейската инвестиционна банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие, както и от другите европейски финансови институции, може да бъде отпусната допълнителна помощ за развитието на малките и средните предприятия. В тази област би могло да се предвиди и сътрудничество с бъдещата Банка за развитие на Магреба.

Ø да разшири European Enterprise Network, която вече присъства в региона, до тези държави партньори, които все още не са включени в нея[10], и да интегрира клъстери и други мрежи от предприятия в европейските платформи за сътрудничество;

26.         Културата играе особено важна роля за устойчивото човешко, социално и икономическо развитие.

В Магреба ЕС може:

Ø да подкрепя развитието на културата в качеството ѝ на средство за устойчиво развитие на региона, като стимулира реформата в културната политика и укрепва капацитета на нейните създатели и като насърчава инвестициите, частния сектор и развитието на предприемаческите умения на стопанските субекти от сектора на културата, особено на равнище Магреб .

Търговия

27.         Засилването на регионалната търговска интеграция между държавите от Магреба заедно със създаването на задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия между партньорите от Магреба и ЕС ще бъдат от взаимна полза. Предприятията и инвеститорите от ЕС биха могли да се възползват от по-бързото развитие и по-голямата интеграция на пазарите, с което пред тях се откриват не само по-големи пазари за износ, но им се позволява също да интегрират региона в своите производствени мрежи. Премахването на съществуващите бариери пред търговията, отварянето на границите (включително алжирско-мароканската) и интегрирането на региона в световните вериги за доставка и в световните производствени мрежи може също да освободи значителен икономически потенциал. Тези развития обаче зависят от политическата воля на държавите партньори.

28.         За да насърчи по-интензивната търговия и по-задълбочената икономическа интеграция, ЕС съсредоточи подкрепата си върху разнообразяването и задълбочаването на търговската интеграция юг-юг, както и върху стимулирането на инвестициите. На двустранно равнище към днешна дата ЕС съсредоточава усилията върху тези държави, които все още не членуват в СТО (Алжир и Либия), и върху създаването на задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия (Мароко и Тунис). Накрая, изграждането на мрежа от такива споразумения между ЕС и Магреба, а също и между самите партньори от Магреба, ще допринесе за осъществяването на идеята за икономическа общност между ЕС и неговите партньори от ЕПС.

29.         Въз основа на съществуващите търговски отношения между ЕС и държавите от Магреба ЕС може:

Ø да окаже допълнителна подкрепа за развитието на регионални производствени връзки, като се възползва и повишава осведомеността относно възможностите за кумулация на произход между членовете на паневросредиземноморската зона, както и от очакваните нови правила, адаптирани за износителите (които са особено важни за текстилната промишленост, но са от значение и за отраслите с по-висока добавена стойност);

Ø да продължи да оказва подкрепа и да споделя технически експертни познания, за да придружава процесите на търговска и икономическа интеграция в рамките на Съюза на арабския Магреб и на Споразумението от Агадир;

Ø да подкрепя инициативите, предприети сред партньорите от Магреба, за повишаване на осведомеността относно условията за търговия и инвестиции, например посредством Евро-средиземноморския механизъм, за да се улеснят търговията и инвестициите, за да се понижат нетарифните бариери пред търговията и за да бъдат подобрени и модернизирани митническите процедури и инфраструктури с цел насърчаване на междурегионалната търговия;

Ø да улеснява търговията с промишлени продукти, като приключи подготовката за започване на преговори за споразумение за оценка на съответствието и приемане (СОСП) с всяка от държавите от Магреба;

Ø да засили сътрудничеството с деловите среди в Магреба, за да се позволи на предприятията да изразяват по-добре своите интереси и опасения по отношение на търговските и инвестиционните инициативи в региона. Създаването на бизнес форум ЕС— Магреб би могло да представлява първа стъпка в тази посока.

Г.           Инфраструктурни и мрежови сектори

30.         За да бъде ефективна регионалната и търговската икономическа интеграция, са необходими регионални инфраструктурни връзки и логистика, както и благоприятна среда за стопанските субекти. Инфраструктурните инициативи трябва да вървят ръка за ръка с реформи за улесняване на търговията, с по-добра и по-справедлива нормативна система, както и с либерализацията и интеграцията на секторите за регионални услуги (транспорт и далекосъобщителни услуги, и т.н.).

Транспорт

31.         В областта на транспорта приоритет остава развитието на трансмагребската мрежа. Тя ще бъде част от бъдещата транссредиземноморска транспортна мрежа, разработена в рамките на евро-средиземноморско сътрудничество (Euromed). Тя ще представлява необходимата основа за развитието на търговията в региона и ще осигури множество транспортни връзки за икономическите оператори и за гражданите от двата бряга на Средиземно море. Отварянето на алжирско-мароканската сухопътна граница ще бъде от решаващо значение за доизграждането на трансмагребските автомагистрали, което ще допринесе за развитието на търговията и междуличностните контакти.

32.         С цел да се ускори напредъкът в развитието на транспортните мрежи абсолютно необходими са координирани усилия на равнище регионални и подрегионални транспортни мрежи и на структури като EuroMed, групата на министрите на транспорта на от Западното Средиземноморие (GTMO 5+5), САМ, Съюза за Средиземноморието, както и финансовите институции.

33.         В сектора на въздухоплаването по-тясната интеграция със съседите на ЕС се развива с целта да бъде създадено по-голямо общоевропейско авиационно пространство. На държавите от Магреба бе предложено създаването на общо средиземноморско въздушно пространство.

34.         ЕС може:

Ø да спомогне за изготвянето на проучвания и на приемливи за финансиране проекти, както и за програми за техническо съдействие, и да насърчава по-тясната координация между съответните участници по отношение на развитието на трансмагребската мрежа, морските връзки между ЕС и Магреба и общото средиземноморско въздушно пространство;

Ø да насърчава развитието на транспортните връзки по море в съответствие с концепцията за „морските магистрали“ с цел да продължи подобряването на транспортните връзки между ЕС и държавите от Магреба, както и в самия Магреб, чрез по-добро свързване на трансевропейската транспортна мрежа с трансмагребската мрежа.

Ø да развива общоевропейското авиационно пространство чрез договарянето на споразумения за въздухоплавателни услуги с някои държави от Магреба, както това вече беше направено с Мароко.

Ø да продължава да използва инструмента за инвестиции в рамките на ЕПС за мобилизирането на допълнителни средства за покриването на регионалните инвестиционни нужди от транспортна инфраструктура, по-специално чрез оползотворяването на техническата помощ и финансирането за довършването на липсващите участъци от трансмагребските автомагистрали, особено на граничните контролно-пропускателни пунктове;

Ø да продължава да подкрепя използването, разработването и разполагането на оперативно съвместими интелигентни транспортни системи;

Ø да насърча европейските агенции по транспорта, какъвто вече е случаят с въздухоплаването, да предоставят в рамките на своите правомощия техническа помощ, включително чрез засилен обмен на опит между държавите от Магреба.

Информационно общество/мрежови сектори

35.         Въпреки широко разпространеното използване на информационни средства по време на арабските революции, Магребът е регион, в който достъпът до интернет варира между 5,5 % в Либия до все още ниските 34 % в Тунис (все още бавни по международните стандарти). Остаряващите ИКТ инфраструктури и регулаторните рамки възпрепятстват държавите да се възползват напълно от предимствата на информационното общество и от потенциала за производителност на ИКТ. Освен това забавянето на либерализацията на телекомуникационните услуги може да създаде сериозни пречки пред по-нататъшната интеграция на регионалната търговия.

36.         ЕС може:

Ø да предостави техническа помощ, насочена към специфичните нужди на Магреба в областта на сближаването на нормативните уредби чрез обмен на най-добри практики;

Ø да подкрепя сътрудничеството между регулаторните органи на ЕС и на държавите от Магреба;

Ø да подкрепя проучванията относно икономическите и правните последици от преразглеждането на нормативната уредба за електронните комуникации и електронната търговия от национална и регионална гледна точка;

Ø да обмисли действия, насочени към подобряването на регионалните връзки, и да подкрепя изграждането на капацитет на изследователската общност, както и разработването и използването на регионалните електронни инфраструктури.

Енергетика

37.         ЕС и Магребът са дългогодишни партньори в енергийния сектор (търговия с нефт и газ, газопроводи, разработване на въглеводороди, например в Алжир и Либия, синхронизация на електропроводите, пренос на електроенергия до Мароко). Благодарение на това сътрудничество вече съществува реална перспектива за създаване на интегрирано енергийно пространство посредством задълбочено партньорство, което да започне с възобновяемата енергия, повишена енергийна ефективност и развитието на интегриран пазар на електроенергия, който ще е от полза както за Магреба, така и за ЕС. Това пространство би могло да допринесе за постигането на по-общите цели да се увеличи търговията в самия Магреб, както и по оста ЕС—Магреб/Средиземноморие. То би могло също да спомогне за постигането на собствените цели на ЕС по отношение на развитието на възобновяемата енергия след 2020 г.[11] Мащабните инвестиции в областта на възобновяемите енергийни източници, в това число в резервни производствени мощности за електричество в целия Магреб, ще повишат и енергийната сигурност. От своя страна тези инвестиции ще стимулират разкриването на нови работни места inter alia чрез развиването на местна промишленост в областта на възобновяемите енергийни източници, научните изследвания и иновациите, конкурентоспособността в международен план, качеството на въздуха и здравето. Те ще допринесат и за борбата с изменението на климата и за изпълнението на стратегиите за развитие с ниски емисии. Един магребски пазар, захранван все повече от възобновяеми енергийни източници, постепенно ще намали разходите на вносителите на енергия, а на производителите на въглеводороди ще предостави допълнителна гъвкавост да използват своите резерви.

38.         Магребът може да играе ролята на пионер в качеството си на подрегион в Средиземноморието, като същевременно запазва съгласуваност с по-общи подходи (напр. Съюз за Средиземноморието, средиземноморски план за слънчева енергия и т.н.). В този контекст могат да бъдат предвидени редица конкретни стъпки за въвеждането на енергийно пространство в Западното Средиземноморие до 2020—2025 г. :

Ø въз основа на набор от общи технически правила структурите за регионално сътрудничество (MEDREG за регулаторите и MED-TSO за операторите на преносни системи) са готови да окажат допълнителна помощ за разработването на общи кодове на мрежата, които биха могли да се използват като пилот в Магреба;

Ø следва да бъдат определени постепенни мерки за пазарна интеграция, по специално въз основа на пътната карта от Алжир. Те включват следните елементи: двустранно разпределение на капацитета въз основа на общи принципи до 2014 г., координирано разпределение на капацитета до 2016 г., създаването на регионална платформа за търговия с електроенергия до 2016—2020 г., и др.;

Ø подкрепата за реформите в енергийния сектор може да бъде засилена, включително за регионалното сътрудничество и за регионалните организации (например, създаването на енергийни регулатори в Мароко и Тунис до 2014 г., в Либия до 2016 г., функционално независими оператори на преносни системи в държавите от Магреба до 2015 г., и др.);

Ø сътрудничеството в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност следва да бъде засилено, включително чрез по-активно участие на държавите партньори в дискусиите и инструментите на ЕС, посветени на политиката за енергия от възобновяеми източници. Това сътрудничество следва да се основава на съществуващите механизми за подпомагане чрез инструмента за инвестиции в рамките на ЕПС и европейските финансови институции за развитие чрез безвъзмездни средства, техническа помощ и на операции за рисков капитал. Могат да бъдат обявени съвместни покани за иновационни проекти. Могат да бъдат договорени принципи за инвестиции и търговия в областта на енергията от възобновяеми източници.

Ø За Мавритания, както и за други държави на юг от Сахара, може да се използва инициативата „Устойчива енергия за всички“ (SE4ALL) с цел да бъде подкрепено сътрудничеството в областта на енергетиката чрез подходящи финансови инструменти.

39          Нуждите от електроенергия в региона до 2020 г. налагат значителни инвестиции в производствени мощности (главно конвенционалните, но с нарастващ дял на възобновяемите енергийни източници) и в мрежовите инфраструктури. Новите перспективи за потоци електроенергия в региона засилват аргумента за окончателното затваряне на енергийната верига в Западното Средиземноморие по два коридора (Алжир-Мароко-Испания-Франция и Алжир/Либия-Тунис-Италия).

40          Вече са извършени технически проучвания за осъществимост, но специално внимание трябва да бъде обърнато на регулаторния и на финансовия модел за новите междусистемни връзки и вероятно ще е необходима специфична правна рамка (междуправителствено споразумение). Ще е нужен подход „коридор“, както и значителна координационна дейност. По тази причина ЕС предлага да определи специален координатор с общото съгласие на заинтересованите страни.

41.         Освен това:

Ø за да бъде запазен новият тласък, даден от срещата на министрите на енергетиката, състояла се в Алжир през юни 2010 г., се предлага всяка година да се свиква Съвет ЕС—Магреб, посветен на енергетиката, като следващият ще бъде проведен през първото полугодие на 2013 г.;

Ø ЕС предлага да започне задълбочен технически диалог с всички заинтересовани страни, за да бъдат обсъдени всички последователни стъпки към интеграцията на пазара. През 2013 г. може да бъде организиран „електроенергиен“ форум, по модела на форума на ЕС от Флоренция;

Ø Регионалните институции, като например MEDREG и MED-TSO, извършват техническа дейност по регионалната интеграция. Те биха могли да бъдат допълнени и подкрепени от конкретен проект за техническа помощ още през 2013 г. (организация и подготовка на участието в електроенергийния форум, помощ за техническа дейност, конкретни задачи за MEDREG и MED-TSO по отношение на Магреба, логистично съдействие за годишните срещи на министрите и др.).        

Д.           Околна среда, изменение на климата, гражданска защита

Околна среда и изменение на климата

42.         ЕС вече подкрепя държавите от Магреба и други партньори от Южното Средиземноморие да засилят опазването на околната среда и борбата с изменението на климата чрез поредица от двустранни мерки, както и чрез инициативата „ Хоризонт 2020 “ относно прочистването на Средиземно море.

43.         На равнище Магреб ЕС може:

Ø в съответствие със срещата на високо равнище „Рио + 20“ да провежда с Магреба други дейности в областта на зелената икономика, например чрез укрепването на подрегионалния или транснационалния компонент на сегашния проект, финансиран от ЕС по моделите за устойчиво производство и потребление;

Ø да продължи да използва инструмента за инвестиции в рамките на ЕПС за мобилизирането на допълнителни средства за покриването на нуждите на региона от инвестиции за борбата с изменението на климата и за разработването на инфраструктурни проекти, свързани с околната среда;

Ø с подкрепата на секретариата на Съюза за Средиземноморието, съответните международни финансови институции и с участието на държавите от Магреба, да се ангажира допълнително с изпълнението на подрегионалните или транснационалните инвестиционни проекти, или на националните проекти, които попадат в рамките на договорените рамки или инициативи, по-специално инициативата „Хоризонт 2020“ за прочистването на Средиземно море;

Ø в рамките на интегрираната морска политика в Средиземноморието, държавите от Магреба биха могли да бъдат допълнително насърчавани да разработват подрегионални или транснационални инициативи за справяне с подобни широкообхватни проблеми, свързани с морето, като морското наблюдение и безопасността, морските магистрали, познанията за морската среда или пространственото планиране, насочени към отключването на потенциала за „син растеж“;

Ø да засили сътрудничеството между ЕС и държавите от Магреба в сферата на опазването на живите морски ресурси, по-специално в рамките на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан. Това сътрудничество би могло да улесни използването на научни методи за подобряването на оценяването на запасите и за устойчивото управление на ресурсите;

Ø да помага на партньорите от Магреба да увеличат капацитета за разработване и прилагане на политики и стратегии в областта на изменението на климата, да насърчават ниските въглеродни емисии, да укрепват устойчивостта спрямо изменението на климата и да подобряват достъпа до информация;

Ø в контекста на укрепването на политическия диалог ЕС—Южно Средиземноморие относно изменението на климата Комисията ще продължи да насърчава разработването на пилотни проекти в държави, които са заинтересовани да изпробват въвеждането на така наречения нов пазарен механизъм, договорен на преговорите за рамка на ООН относно изменението на климата, проведени в Дърбан. Комисията вече се ангажира с подготовката в тази сфера чрез Партньорството за готовност за участие в пазара на въглеродни емисии и чрез Инструмента за партньорство за намаляване на въглеродните емисии, създадени от Световната банка. При подходящи условия тези и други подобни инициативи биха могли да доведат до двустранни споразумения с държавите от Магреба, които да позволят използването на секторни кредити, получени в допълнение към конкретните действия на държавите от Магреба в енергопроизводството. Целта ще бъде да се подпомагат инвестициите в енергия от възобновяеми източници и в енергийна ефективност и да се смекчи въздействието от въглеродните емисии в енергетиката. В съответствие с това Комисията ще започне консултации с партньори от трети държави относно тези перспективи. При наличието на подходящи условия, достатъчен капацитет за усвояване на кредитите и при интерес от страна на нашите партньори, Комисията ще подготви искания за мандати за водене на преговори.  

Гражданска защита

44.         Магребът е особено уязвим от природни и причинени от човека бедствия, които биха могли да подкопаят сериозно усилията за постигане на устойчиво развитие в региона. Предвид на тяхната близост и на общата им уязвимост спрямо последиците от изменението на климата държавите от Магреба могат да спечелят много от стратегиите за изграждане на капацитет за устойчивост спрямо изменението на климата и от тясно регионално сътрудничество и от сътрудничество с ЕС, тъй като природните и причинените от човека бедствия не се спират на границите. Гражданската защита е ключов инструмент за изграждането на добро сътрудничество и за насърчаването на солидарността между държавите.

45.         Макар за средиземноморския регион да съществуват атлас с рисковете и действаща мрежа от национални кореспонденти за гражданска защита, Магребът би могъл да се възползва от засилено сътрудничество, за да повиши капацитета си за предотвратяване на бедствия, адаптиране, готовност и реагиране, както и за да допринесе за икономическата, социалната и политическата стабилност в региона.       Въз основа на съществуващото сътрудничество в тази област (по-специално програмата Евромед за предотвратяване, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия) ЕС може:

Ø заедно с всички значими участници да насърчава развитието на регионален подход за управление на бедствията, основан на предотвратяване и готовност за тях, отколкото на реакция при настъпването им;

Ø да насърчава засиленото междурегионално сътрудничество в Магреба чрез мрежата от национални кореспонденти за гражданска защита с цел да се осигури координирана реакция при бедствия;

Ø да съдейства за разширяването на атласа с рисковете, така че в него да бъдат включени рисковете, които не са обхванати в първия му вариант и които биха могли да засегнат по-специално Магреба;

Ø да помогне за анализа на нарасналите рискове, предизвикани от климата, и на съответните превантивни действия за приспособяването към тях;

Ø да помага за изграждането на капацитет и за повишаването на осведомеността относно предотвратяването и готовността за бедствия и да предоставя техническа помощ за подемането на инициативи като създаването на национални платформи за намаляване на риска от бедствия и на стратегии за гражданска защита, предназначени за укрепването на капацитета и на ad hoc структурите за превенция във всяка държава.

Е.           Миграция и мобилност

46.         Миграцията и мобилността играят ключова роля в отношенията на ЕС с държавите от Магреба. И двете страни са изправени пред значителни и до голяма степен сходни предизвикателства в тази област. И двете страни имат общ интерес от по-добрата организация на законната миграция, от борбата с незаконната миграция, включително трафика на хора, от по-успешното насърчаване на международната закрила в региона и от постигането на максимално въздействие от миграцията върху развитието.

47.         В рамките на своя глобален подход към миграцията и мобилността ЕС се ангажира да засили сътрудничеството по въпросите на миграцията и да подобрява мобилността на гражданите в сигурна среда. Въз основа на това в своето съобщение от май 2011 г.[12] ЕС предложи да започне диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие с цел да заздрави отношенията си с всяка една от тях в зависимост от техните потребности, желание и капацитет да постигат напредък в сътрудничеството в тази област. В резултат на това с Мароко и Тунис официално започнаха такива диалози, чиято цел е в най-близко бъдеще да бъде сключено споразумение за партньорство за мобилност.

48.         Освен това съществува и значителен потенциал за засилване на подкрепата на ЕС за сътрудничеството в самия Магреб, както и за сътрудничеството между Магреба и Африка на юг от Сахара в областта на миграцията и мобилността. По-конкретно ЕС може:

Ø да положи допълнителни усилия за пълното прилагане на съществуващите декларации на министрите и на плановете за действие в областта на миграцията и развитието между всички заинтересовани участници, по-специално Евро-африканския диалог относно миграцията и развитието („процесът от Рабат“) и партньорството ЕС—Африка в областта на миграцията, мобилността и заетостта.

Ø да подкрепя програмите за законна миграция между държавите от Магреба, както и между тях и държавите от Африка на юг от Сахара.

Ø да използва по-систематично възможностите за подобряване на мобилността, предвидени във Визовия кодекс на ЕС, включително за някои категории, като например младежта, студентите или гражданското общество, да допринесе за по-доброто разбиране на съществуващите визовите режими чрез обмен на информация за тях.

Ø да насърчава регионалното сътрудничество в областта на наблюдението на границите и борбата с незаконната миграция в Магреба и в Африка на юг от Сахара, включително чрез обмен на информация на регионално равнище, чрез общ анализ на рисковете, съвместно управление и контрол на границите, полицейско сътрудничество, в това число и по отношение на трафика на хора и на наркотици.

Ø да насърчава сътрудничеството между държавите от региона в сферата на обратното приемане, както между държавите от Магреба, така и между тях и държавите от Африка на юг от Сахара, при пълно зачитане на основните права на мигрантите.

Ø да продължи да помага на държавите от Магреба в сферата на убежището и международната закрила чрез мерки за изграждане на капацитет в рамките на регионалната програма за закрила в Северна Африка, или като анализира възможностите за презаселване;

Ø при необходимост да предоставя информация за консулската подкрепа и защита на ЕС, както и да разработи общ подход в тази все по-важна област както за държавите — членки на ЕС, така и за държавите от Магреба.        

Заключение

49.         Изложените по-горе предложения доказват прекия интерес и подкрепата на ЕС за по-развита интеграция в Магреба. Напредъкът на интеграцията ще зависи преди всичко от усилията на държавите партньори. Укрепването на двустранните отношения между ЕС и държавите от Магреба може да помогне за постигането на тази цел — макар и непряко, чрез по-голямо сближаване на нормите, правната уредба и политиките. За даването на действителен тласък в тази област са необходими обаче усилия в целия Магреб.

50.         Европейската комисия и Върховният представител желаят да обсъдят тези предложения с държавите — членки на ЕС, и другите институции на ЕС с цел да се осигури последователен подход. Те ще се консултират за тях и със заинтересованите страни в Европа и Магреба, включително с представителите на гражданското общество.

51.         Европейската комисия и Върховният представител предлагат по тези предложения да започне диалог на високо равнище между ЕС и Съюза на арабския Магреб. Те също призовават другите европейски институции, като Европейския парламент, да участват в този диалог с партньорите от Магреба. Те предлагат също да се направи необходимото тези въпроси да бъдат разгледани в редовните политически диалози, които се провеждат с държавите от Магреба. Те ще установят и контакти с неправителствени заинтересовани страни, като например представители на гражданското общество и деловите среди. Благодарение на тези диалози Европейската комисия и Върховният представител се надяват да продължат да допринасят за развитието на дебата относно интеграцията в Магреба.

[1]               „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (8.3.2011 г.) и „Нов отговор на промените в съседните държави: преглед на Европейската политика за съседство“ (25.5.2011 г.).

[2]               „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (13.10.2011 г.)

[3]               „Стратегическото партньорство Африка — ЕС. Съвместна стратегия Африка — ЕС“, среща на високо равнище ЕС—Африка, проведена в Лисабон през 2007 г. Документ 16344/07.

[4]               Вж. Програмата за развитие на ООН (UNDP): Доклад относно предизвикателствата пред развитието в арабския свят, 2011 г.

[5]               Стратегия на Европейския съюз за сигурност и развитие в района на Сахел, 31 март 2011 г.

[6]               Западносредиземноморският форум се състои от Алжир, Франция, Италия, Либия, Малта, Мавритания, Мароко, Португалия, Испания и Тунис.

[7]               В съответствие със Съобщението „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“, Брюксел, 12.9.2012 г., COM(2012) 492 final, и заключенията на Съвета на ЕС от 15 октомври 2012 г.

[8]               Вж. бележка под линия 1.

[9]               Вж. също: Регионално проучване за улесняване на търговията и на инфраструктурата за държавите от Магреба, 20 юни 2012 г., Световната банка.

[10]             Тунис е единствената държава, която вече е обхваната от European Enterprise Network в Магреба.

[11]             „Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар“ COM (2012) 271, 6.6.2012 г.

[12]             „Диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие“, 24.5.2011 г., COM/2011/0292 окончателен.