13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/18

—

подкрепя искането за цялостни стратегии за устойчиво градско развитие, хоризонтално и вертикално сътрудничество в рамките на система на управление, която се основава на участието, отчита многообразието на градовете и значението на социалното новаторство и предвидливото планиране;

—

подчертава, че на нарастващото икономическо и социално разделение в нашето общество трябва спешно да се противодейства с инвестиции в образование за всички и от най-ранна детска възраст, приобщаващи пазари на труда, учене през целия живот, политика на активно интегриране и справедливо заплащане, което позволява да се посрещат нуждите и е равно за мъже и жени;

—

подчертава, че трябва да бъде осигурено задоволяването на основните нужди на обществото, по-специално достъп до жилищно настаняване, ясли, детски градини, безопасни площадки за игра и развитие на децата и че е необходимо да се отстраняват пречките пред създаване или разширяване на семействата;

—

подчертава предизвикателствата, свързани с изменението на климата и необходимостта от намаляване на потреблението на енергия посредством затворени цикли и повишаване на енергийната ефективност, свързани в мрежа системи, разширяване на свободните и зелените площи, нови строителни методи и ресурсно неутрални, здравословни и безопасни форми на транспорт;

—

посочва значението на културата и творчеството не само за икономическия растеж, а най-вече за създаването на качество на живот, демокрация на практика, мир и взаимно уважение;

—

подчертава основното значение на участието на обществеността във формирането на политиките;

—

смята, че многостранните усилия на европейските институции за подкрепа на градовете са необходими и настоява за следващия финансов период да се даде категоричен сигнал в подкрепа на градовете чрез силно градско измерение, гъвкавост в използването на средствата и централна роля на местното равнище в прилагането на политиката на сближаване;

—

приветства по-нататъшното развитие на устойчиви инструменти за финансиране в структурната политика, които представляват творчески и стабилни механизми за подпомагане.

Докладчик

г-жа Hella DUNGER-LÖPER (DE/ПЕС), представител на федерална провинция Берлин в Бундесрата и пълномощник по европейските въпроси

1.

оценява сезирането от страна на датското председателство на Съвета на ЕС за изготвяне на настоящото становище, както и активното участие на това председателство в проведената на 22 и 23 март 2012 г. в Копенхаген Пета среща на високо равнище на градовете и регионите на тема „Европейската градска структура през 21-ви век“ като израз на признанието за приноса на градовете и регионите за европейската интеграция и за тяхната централна роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

2.

отбелязва с интерес доклада на Европейската комисия „Градовете на утрешния ден – предизвикателства, визии, пътища напред“ (октомври 2011 г.) и споделя формулираната в него визия за града на утрешния ден като „място на голям социален напредък, с висока степен на социално сътрудничество, социално справедливо жилищно настаняване и социални здравни услуги и услуги, насочени към образование за всички“, „платформа за демокрация, културен диалог и многообразие“, „място на зелено, екологично, щадящо околната среда обновление“, „място с голяма притегателна сила и двигател за растеж“;

3.

споделя изразената в доклада „Градовете на утрешния ден“ загриженост за бъдещето на градовете предвид заплахите, породени от демографски промени, отрицателен растеж, отслабващи взаимовръзки между икономическия растеж, заетостта и социалното развитие. Други заплахи се крият в растящите разлики в доходите, засилващата се социална поляризация и сегрегация, както и в увеличаващия се брой на хората, изтласквани в периферията на обществото, в деградацията на ландшафта вследствие на разрастване на градските зони, както и във все по-силния натиск върху градските екосистеми;

4.

подчертава, че Европейският съюз може да постигне целите на „Европа 2020“, само ако градовете като средища на социално и икономическо новаторство бъдат в състояние да допринасят пълноценно за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж и за икономическо, социално и териториално сближаване;

5.

затова приветства съдържащите се в доклада „Градовете на утрешния ден“ препоръки градовете да бъдат подпомагани чрез насърчаване на устойчиви местни структури за стабилна и приобщаваща икономика, използване на потенциала на различните поколения и на социално-икономическото, културното и етническото многообразие, борба срещу социалното изключване и бедността, подобряване на жилищните условия, всеобхватни стратегии в областта на екологичната и енергийната политика, съхраняване и създаване на привлекателни обществени пространства, насърчаване на устойчиви, приобщаващи и благоприятни за здравето транспортни системи и на балансирано териториално развитие;

6.

подкрепя искането за цялостни стратегии за устойчиво градско развитие, хоризонтално и вертикално сътрудничество в рамките на система на управление, която се основава на участието, интегрира хоризонтални и секторни политики, отчита многообразието на градовете и значението на социалното новаторство и предвидливото планиране;

7.

припомня „Декларацията от Копенхаген“ на Комитета на регионите от 23.3.2012 г., формулираните в нея амбиции за по-зелени, по-приобщаващи в социално отношение и икономически по-конкурентоспособни градове и свързаните с това искания към институциите на ЕС за придаване на по-изразен териториален характер на стратегията „Европа 2020“, за предоставяне на достатъчно финансови средства за всеобхватна градска политика, за отделяне на по-голямо внимание на териториалното сътрудничество между европейските градове и за увеличаване на ролята на градовете и регионите в изготвянето на европейските политики, за задълбочаване на процеса на децентрализация в държавите членки на ЕС и за по-голяма финансова самостоятелност на градовете и регионите;

8.

припомня своето становище „Ролята на градското обновление за бъдещето на развитието на градските райони в Европа“ от 10.6.2010 г. и формулираното в него искане за засилване на градското измерение във всички политики на Европейския съюз;

9.

припомня, че градовете винаги са отражение на социалните условия. Картината на градовете на бъдещето и качеството на живот в тях се формират от икономически и социални решения и развития на всички равнища на политическа и икономическа отговорност;

10.

отбелязва, че значението на градовете за Европейския съюз далеч надхвърля икономическите и демографските фактори. Красивите, интелигентни, енергийно и ресурсно ефективни, зелени и приобщаващи градове са основа за това, хората да живеят заедно хармонично и солидарно в нашето общество;

11.

изтъква, че градовете са тясно и неразривно свързани със своя хинтерланд чрез социални и икономически връзки и че също и поради тази причина имат важна роля за балансираното териториално развитие;

12.

отбелязва във връзка с това, че досегашното категорично разграничаване между градовете и селските райони вече не е подходящо за разрешаване на въпросите, които ще възникнат в бъдеще и трябва да отстъпи на подход на взаимодействие, основан на функционалност и взаимозависимост;

13.

подчертава, че европейският град, в сравнение с други градове по света, се отличава с демократично самоопределение, силно гражданско общество, социална интеграция, добре функциониращо взаимодействие между личното и общественото, обещание за свобода, еманципация и силно изразена култура на градско строителство;

14.

констатира, че в процеса на деиндустриализация и глобализация изчезват важни опори за социалната и икономическата интеграция. Както в процъфтяващи, така и в по-бедни райони се търсят нови стратегии за засилване на социалното сближаване, които обаче досега почти не успяват да ограничат тенденциите на социална и пространствена диференциация. Напротив, въпреки тези усилия, на много места социалното разделение и сегрегацията нарастват и остават сериозно предизвикателство пред съжителството в градовете;

15.

подчертава, че на нарастващото икономическо и социално разделение в нашето общество трябва спешно да се противодейства с инвестиции в образование за всички и от най-ранна детска възраст, приобщаващи пазари на труда, учене през целия живот, политика на активно интегриране и справедливо заплащане, което позволява да се посрещат нуждите и е равно за мъже и жени; подчертава, че икономическото развитие и създаването на повече работни места в градовете са от решаващо значение в това отношение;

16.

констатира със загриженост, че тези проблеми се изостриха в някои големи градове, което доведе до протести, придружени от насилие. Те са израз и на недоверието на гражданите в политическите институции;

17.

обръща внимание върху местните последици от демографските промени и застаряването на обществото, които водят до нови изисквания към инфраструктурата и публичното пространство. Във връзка с нарастващата бедност сред възрастните хора се поставя въпросът за устойчиви системи за социална сигурност и услуги, които да са достъпни, чувствителни към културните особености и по финансовите възможности на гражданите;

18.

подчертава във връзка с това, че независимо от настоящото драматично ниво на младежката безработица, през следващите десетилетия Европа ще има нужда от приток на млади имигранти, за да си гарантира икономически растеж и да смекчи последиците от застаряването върху социалните и здравните системи. Отворените и привлекателни градове са предпоставка за имиграция. Въпреки това досега мигрантите, както и етническите малцинства в градовете често са онеправдани по отношение на достъпа до образование, работа, жилище и медицински грижи. Ето защо ефективните местни стратегии за интеграция са необходим елемент на предвидливата миграционна политика;

19.

подчертава, че трябва да бъде осигурено задоволяването на основните нужди на обществото, по-специално достъп до жилищно настаняване, ясли, детски градини, безопасни площадки за игра и развитие на децата и че е необходимо да се отстраняват пречките пред създаване или разширяване на семействата. Затова следва да се подкрепят всички мерки, които спомагат за положителен прираст на населението;

20.

подчертава предизвикателствата, свързани с изменението на климата и необходимостта от намаляване на потреблението на енергия посредством затворени цикли и повишаване на енергийната ефективност, свързани в мрежа системи, разширяване на свободните и зелените площи, нови строителни методи и ресурсно неутрални, здравословни и безопасни форми на транспорт;

21.

посочва значението на културата и творчеството не само за икономическия растеж, а най-вече за създаването на качество на живот, демокрация на практика, мир и взаимно уважение. Градската култура включва също и съхраняването на градската архитектура и планиране, на висококачествено и достъпно за всички обществено пространство и отчитане на местните и регионалните особености;

22.

подчертава основното значение на участието на обществеността във формирането на политиките, за да се спечелят доверието и съдействието на гражданите и да се засили социалното сближаване; това участие на гражданите е възможно, само ако администрациите на градовете направят напълно открити и прозрачни принципите за вземане на решения и мерки;

23.

смята, че многостранните усилия на европейските институции за подкрепа на градовете чрез програми и инициативи са необходими, тъй като общините, които не разполагат с необходимите финансови средства, зависят от тази подкрепа;

24.

със загриженост отбелязва, че въпреки заявените в Лайпцигската харта намерения и свързания с нея политически процес, през последните години ангажиментът на държавите членки към градската политика по-скоро намалява, вместо да се засилва. Доказателство за това е фактът, че досега почти не се дава приоритет на въпросите на градската политика във важни политически области, като заетост, околна среда, образование и наука и жилищна политика. Този проблем се проявява и в намалените бюджети на програмите за подпомагане на градската политика. По тази причина е необходимо на равнището на ЕС възможно най-бързо да се предоставят ресурси, които да позволят на градовете да реагират гъвкаво на тези разнообразни проблеми;

25.

изразява загриженост от факта, че в повечето държави членки бюджетите, с които разполагат общините, са катастрофално малки и че – като се имат предвид националните бюджетни приоритети – това положение няма да се подобри без промяна на курса на държавите членки;

26.

вижда, че – предвид острите социални, икономически и екологични заплахи – досегашните усилия в никакъв случай не са достатъчни, за да се направят европейските градове толкова добре подготвени за бъдещето, че да могат като конкурентоспособни, красиви, интелигентни, енергийно и ресурсно ефективни, зелени и приобщаващи средища на социално новаторство да дават пълноценния си принос за укрепване на социалното, икономическото и териториалното сближаване в Европейския съюз и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

27.

приема – предвид обществените предизвикателства – че на всички равнища на политическа отговорност е налице обща заинтересованост от силни, демократично самоопределящи се градове като основа на европейското общество. Една силна, отзивчива и дейна местна демокрация може да даде решаващ принос за възстановяване на доверието в институциите на представителната демокрация на всички равнища;

28.

потвърждава своите призиви за такава визия за обществено развитие, която надхвърля мерилото на брутния вътрешен продукт (БВП), която приема сериозно грижите и потребностите на гражданите и по-интензивно ги включва в планирането на програмите и мерките;

29.

очаква представителите на изборни длъжности на всички равнища да изпълняват самоуверено и смело своята водеща роля за съвместен живот в мир и солидарност. Само в мир и в реално упражнявана, трансгранична солидарност може да бъде постигнат интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж. Това включва активна култура на гостоприемство към мигрантите, заедно с насърчаването на интеркултурни умения в публичните администрации и институции. В това число влиза също и категоричният и ясен ангажимент за защита на бежанци и на хора, които поради произхода, вярата, сексуалната си ориентация, принадлежността си към определена социална група или политическите си убеждения са обект на политическо преследване и дискриминация;

30.

подчертава значението на интегрираните стратегии на местно ниво за съгласувано, ефикасно използване на средствата и настоява за включването и участието на всички важни секторни политики. Конструктивното и разбиращо се от само себе си сътрудничество между всички политически равнища и ресори е важно, за да се покаже на гражданите, че институциите умеят да се отнасят отговорно към даденото им доверие и чувстват ангажимент към местните потребности;

31.

призовава личностите, вземащи решения на всички равнища, да се застъпят за здравословна и устойчива мобилност във и между градовете. Важно е видовете обществен транспорт да се насърчават по такъв начин, че да бъдат достъпни за всички групи от населението. Освен това призовава вземащите решения да продължат да развиват градовете в духа на традицията на модела на европейския град посредством интегрирането на различни форми на ползване, гъстота и (градоустройствено и архитектурно) качество;

32.

подкрепя впрягането на нови усилия за увеличаване на знанията за градското развитие в неговите технически и социални, икономически и екологични измерения. Това трябва изрично да включва и значението на виртуалното пространство за живота и труда в градовете и регионите;

33.

подчертава значението на партньорствата между градовете, европейските мрежи от градове като EUROCITIES, както и проекти за транснационално сътрудничество между общините в рамките на URBACT, INTERREG и ЕГТС за подобряване на знанията и на подходите на действия в политиката за развитие на градовете и набляга на необходимостта този обмен на знания да бъде плодотворен за формиране на политиките, особено в областта на структурните фондове, но също и във важни политически сектори като услугите от общ интерес, транспорта и опазването на околната среда;

34.

настоява за естествено привличане на градовете и регионите в многостепенните структури на Европейския съюз във всички политически сектори, в които на равнище ЕС се взимат решения, свързани със способността за действие на поднационалните администрации;

35.

призовава за видим ангажимент на европейските институции за укрепване на градовете, който да намери израз в определяне на приоритетите за следващия бюджет на ЕС;

36.

подчертава своите искания за структурна политика на подпомагане, която и занапред да оставя на общините достатъчно свобода на действие, за да се прилага многофондов интегриран подход, разработен според местните приоритети и включващ инвестиционни и социални проекти, който да отговори на нуждите по места. За да може структурната политика действително да бъде прилагана от общините, е необходимо да се намалят разходите за администрация и контрол;

37.

подчертава значението на политиката на сближаване като основен инструмент за засилване на социалното, икономическото и териториалното сближаване и настоява за следващия финансов период да се даде категоричен сигнал в подкрепа на градовете чрез силно градско измерение, гъвкавост в използването на средствата и централна роля на местното равнище в прилагането. С оглед на основното значение на градовете за социалното, икономическото и териториалното сближаване, подкрепата трябва значително да надхвърли предлаганото в момента минимално ниво от 5 %;

38.

подчертава призивите, съдържащи се в становището на Комитета на регионите относно предложението на Комисията за ЕФРР, по-специално за възможността за гъвкаво използване на средствата без привилегироване или дискриминиране на определени видове области, за да не бъдат селските и крайградските райони изключени от предимствата на ЕФРР. Решенията за съсредоточаване на средствата от ЕФРР върху различните видове райони трябва да се вземат в рамките на партньорски провеждан процес на планиране и не могат да се определят предварително. Делегирането на задачи на градовете по смисъла на определения в член 99 от Регламента за общите разпоредби [РОР] инструмент на „интегрираните териториални инвестиции“ следва да бъде предвидено като възможност, а не да се въвежда задължително;

39.

приветства по-нататъшното развитие на устойчиви инструменти за финансиране в структурната политика, които освен публично субсидиране представляват също творчески и стабилни механизми за подпомагане;

40.

призовава за силна роля на градовете и регионите в по-нататъшното развитие на миграционната и интеграционната политика на ЕС, която да отчита централното значение на местното равнище за интеграцията;

41.

призовава държавите членки да реактивират своите усилия в областта на градската политика и да включат в тази инициатива също и политиките, които нямат териториално измерение. Устойчивото градско развитие се нуждае от подкрепящи общи условия, най-вече в политиката по заетостта, в социалната, образователната и екологичната политика;

42.

се застъпва за засилване на дебата относно необходимостта от действия във и съвместно с градовете. Сътрудничеството между градовете и агломерациите е от жизненоважно значение за устойчивото развитие.