29.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/88

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите,

—

като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Пекинската платформа за действие, в които се подчертава, че всички жени имат право да контролират и да решават свободно и отговорно въпросите, свързани с тяхната сексуалност, без принуда, стигматизация и насилие,

—

като взе предвид Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност и доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека от 17 ноември 2011 г. относно дискриминационни закони и практики и актове на насилие срещу отделни лица въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност,

—

като взе предвид панелната дискусия на Съвета на ООН по правата на човека относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност, проведена на 7 март 2012 г.,

—

като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека Navanethem Pillay пред панелната дискусия относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност по време на 19-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 7 март 2012 г.,

—

като взе предвид годишния доклад на Амнести Интернешънъл от 2012 г. относно състоянието на правата на човека в света, в който се твърди, че нетолерантността спрямо лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица (ЛГБТ) се е засилила в Африка,

—

като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону), и клаузите относно правата на човека, съдържащи се в него, по-специално член 8, параграф 4 и член 9,

—

като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и член 21 от Договора за Европейския съюз и член 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които задължават Европейския съюз и неговите държави членки да поддържат и насърчават всеобщите права на човека и защитата на отделните лица, в своите отношения с останалия свят,

—

като взе предвид Плана за действие на Европейския съюз относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените в областта на развитието (2010—2015 г.),

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на председателя на Европейския парламент на Международния ден за борба с хомофобията през 2010 г., 2011 г. и 2012 г.,

—

като взе предвид Инструментариума на Съвета за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от хомосексуални, бисексуални и транссексуални лица (Инструментариум за ЛГБТ),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 7 декември 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (COM(2011)0840) и съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—

като взе предвид своите резолюции от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма (1), от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ) (2), от 17 февруари 2011 г. относно Уганда: убийството на David Kato (3), както и от 28 септември 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност в Обединените нации (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация (5),

—

като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължението да предотвратяват насилието и подбудите към омраза въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване на половата принадлежност, и да спазват принципите на равенство между жените и мъжете;

Б.

като има предвид, че правата на лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени са същите човешки права като на всички жени и мъже, които трябва да бъдат защитавани независимо от сексуалната ориентация, половата идентичност или изразяването на половата принадлежност;

В.

като има предвид, че някои африкански държави бяха в челните редици на действията за поддържане на правата на човека и основните свободи, като има предвид, че конституцията на Южна Африка след апартейда беше първата в света, която забрани дискриминацията, основана на сексуална ориентация, и като има предвид, че Южна Африка беше инициаторът за Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност;

Г.

като има предвид, че съществуват политически движения и лидери, които са в състояние да поведат напред към промени и към укрепване на правата на човека, правата на жените и правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) в Африка;

Д.

като има предвид, че съществува все по-голямо стигматизиране и насилие спрямо лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени, както и спрямо жените, възприемани като лесбийки, бисексуални, транссексуални и интерсексуални, от страна на държавните и полицейските органи, от страна на техните семейства и членовете на техните общности в Африка, като това безпокойство се споделя от мнозина, за което свидетелстват многобройните изявления на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на върховния комисар на ООН по правата на човека Navanethem Pillay и Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност;

Е.

като има предвид, че на годишното обсъждане в Съвета на ООН по правата на човека относно жените-защитници на правата на човека, проведено на 25-26 юни 2012 г., специалният докладчик на ООН за защитниците на правата на човека Margret Sekaggya посочи, че нарушенията срещу жените-защитници на правата на човека приемат конкретни, свързани с пола форми, вариращи от словесни обиди, свързани с пола, до сексуален тормоз и изнасилване, че се счита, че жените предизвикват приетите социални норми, култура или традиции или че предизвикват религиозните предписания, и вследствие на това биват стигматизирани, както и че жените-защитници на правата на човека се нуждаят от специално внимание, защото тормозът, на който са подложени по време на работата им, понякога е по-голям от този на колегите им мъже;

Ж.

има предвид, че жените, които престъпват социалните и културните норми, могат да бъдат етикетирани като лесбийки и рискуват да стане мишена за насилствено поведение и/или унизително отношение от страна на мъжете, и като има предвид, че това води до потискане на изразяването на сексуалността и свободата на избор на всички жени, включително и на хетеросексуалните; като има предвид, че сексуалните права са свързани с автономията на тялото и свободата на избор на всички жени;

З.

като има предвид, че в Африка женската хомосексуалност е законна в 27 държави и незаконна в 27, като има предвид, че мъжката хомосексуалност е законна в 16 държави и незаконна в 38, като има предвид, че хомосексуалността се наказва със смърт в Мавритания, Судан, части от Сомалия и Нигерия, и като има предвид, че законопроект, внесен в парламента на Уганда от индивидуален депутат, предвижда смъртно наказание за хомосексуалността;

И.

като има предвид, че законите, които криминализират еднополовите отношения и сексуалност, допринасят за създаването на климат, който насърчава насилието срещу жените, които са или се възприемат като лесбийки;

Й.

като има предвид, че във всички региони на света се съобщава за убийства, мъчения, лишаване от свобода, насилие, стигматизация и подбуждащи към омраза изказвания, насочени към ЛГБТИ, които понякога са легитимирани със закон; като има предвид, че в няколко африкански държави се наблюдават повтарящи се актове на насилие и агресия срещу лесбийки;

К.

като има предвид, че борбата за равенство и справедливост и за видимостта и правата на лесбийките е тясно свързана с цялостната борба за човешките права на жените; като има предвид, че лесбийките също като много други жени са подложени на насилие, както за това, че са жени, така и заради тяхната сексуална ориентация;

Л.

като има предвид, че през февруари 2012 г. в Камерун са били арестувани десет жени, а три са били обвинен за първи път за практикуване на хомосексуалност; като има предвид, че продължават арестите и побоите от страна на полицията, с най-нов регистриран случай на 24 юни 2012; като има предвид, че адвокат Alice Nkom многократно е била заплашвана със смърт и насилие, защото защитава лица, обвинени в хомосексуалност; като има предвид, че на 19 май 2012 г. една банда жестоко разтури среща на ЛГБТИ в Яунде;

M.

като има предвид, че Сенатът в Либерия понастоящем обсъжда предложение за допълнително разширяване на забраната на еднополовите връзки, предвидена от действащото законодателство; като има предвид, че средствата за масово осведомяване и широката общественост все повече се стремят да сплашват ЛГБТИ лицата; като има предвид, че две жени лесбийки в Либерия наскоро бяха нападнати от въоръжени мъже;

Н.

като има предвид, че през януари 2011 г. в Малави женският хомосексуализъм отново беше обявена за незаконен; като има предвид, че новият президент Joyce Banda заяви, че ще поиска от парламента да отмени законите, криминализиращи хомосексуализма;

О.

като има предвид, че Нигерия се стреми да криминализира регистрацията, функционирането и средствата за съществуване на определени организации и на техните събрания или шествия и обявява за незаконни дейности, които определено попадат в сферата на личния живот;

П.

като има предвид, че в Южна Африка т. нар. „изправителни“ изнасилвания на лесбийки и транссексуални жени продължават с неотслабваща сила; като има предвид, че продължаващите дебати относно конституционната защита на лицата, станали жертви поради своята сексуална ориентация, подхранва насилие спрямо ЛГБТИ лицата; като има предвид, че геят активист Thapelo Makutle наскоро беше измъчван и убит, 22-годишната лесбийка Phumeza Nkolonzi беше простреляна в главата заради сексуалната си ориентация, а Neil Daniels беше намушкан, осакатен и изгорен жив, защото е бил гей;

Р.

като има предвид, че в Свазиленд се правят положителни усилия за превенция и лечение на ХИВ/СПИН в рисковите групи от населението, включително жените, както и мъжете, които имат еднополови сексуални контакти, независимо от криминализирането на хомосексуализма в страната;

С.

като има предвид, че в Уганда през февруари и юни 2012 г. полицейските сили и министърът на етиката и почтеността, действайки без полицейски заповеди и при незачитане на свободата на гражданите на събрания, спряха частни събрания на активисти в областта на правата на човека; като има предвид, че министърът планира да обяви извън закона 38 организации, за които се е разбрало, че работят за правата на човека и ЛГБТИ лицата; като има предвид, че законопроектът за борба с хомосексуализма, предложен за първи път през 2009 г., е все още в процес на обсъждане и че може да включи неприемливи разпоредби, включително смъртно наказание; като има предвид, че съдебните дела и разследванията в Уганда и в Съединените американски щати разкриха ролята, наред с другото, на Scott Lively и Abiding Truth Ministries, фундаменталистка евангелистка група, базирана в САЩ, в разпространяването на омраза и нетърпимост въз основа на сексуалната ориентация и за въвеждането на закона;

1.

Решително осъжда всички форми на насилие и дискриминация спрямо лесбийки в африканските държави, където това се случва, включително крайните форми на насилие, като „изправителните“ изнасилвания, и други форми на сексуално насилие;

2.

Изразява силната си подкрепа за кампании и инициативи, насочени към отмяна на всички дискриминационни закони срещу жените и ЛГБТИ лицата; призовава тези африкански държави, които все още имат дискриминационни закони, да ги отменят незабавно, включително закони, които забраняват хомосексуализма, и закони, които дискриминират жените по отношение на гражданското състояние, собствеността и правата на наследяване;

3.

Потвърждава, че борбата за основните права и за правата на човека на лесбийките в Африка е тясно свързана със защитата на сексуалното и репродуктивното здраве на всички жени; призовава поради тази причина Европейския съюз, в своята работа с партньорските държави в Африка, да поеме сериозен ангажимент по отношение на ресурсите и политиката в подкрепа на сексуалното и репродуктивното здраве;

4.

Призовава съответните органи в Африка да защитават ефективно всички жени от убийство, т. нар. „изправително“ изнасилване и от друго сексуално насилие, както и да изправят извършителите пред съда;

5.

Отбелязва, че стигматизирането и насилието, насочени срещу лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени, често са тясно свързани с дискриминацията;

6.

Изразява своята солидарност и подкрепа за всички участници, които се мобилизират за една по-силна програма за правата на жените;

7.

Призовава Европейската комисия и държавите членки да подкрепят организациите на жените и организациите на ЛГБТИ в Африка в тяхната борба за равенство, автономия на тялото и право на свобода в сексуалността за всички жени и ЛГБТИ лица; подчертава същевременно необходимостта да се отдели специално внимание на лесбийките в рамките на движението на ЛГБТИ и на женското движение, както и в други социални движения, с цел да се осъди двойната или понякога многостранна дискриминация, пред която са изправени лесбийките в африканските държави;

8.

Призовава Европейската комисия, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да ускорят изпълнението на целите, посочени в Плана за действие на Европейския съюз относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените в областта на развитието, както и да отделят специално внимание на правата на лесбийките, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните жени както в техните отношения с трети държави, така и при оказването на подкрепа на неправителствени организации и на защитници на правата на човека;

9.

Призовава всички 76 държави по света, където хомосексуализмът е незаконен, включително тези 38 държави от тях, които са в Африка, да декриминализират хомосексуализма;

10.

Осъжда подбуждането към омраза и насилие въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност или половото изразяване; призовава гореспоменатите държави ефективно да подкрепят правото на ЛГБТИ лицата на живот и достойнство и осъжда всички актове на насилие, дискриминация, стигматизиране и унижение, насочени срещу тях;

11.

Призовава политическите и религиозните лидери да осъдят преследването и дискриминацията, основани на сексуална ориентация, и да заемат твърда позиция срещу хомофобията, като с това се присъединят към призива на архиепископ Дезмънд Туту срещу несправедливостта и предразсъдъците и за солидарност и справедливост;

12.

Призовава ЕСВД, Европейската комисия и държавите членки в политическия си диалог с африканските държави да им напомнят за тяхното задължение да изпълняват ангажиментите, поети по силата на правно обвързващи международни инструменти и конвенции в областта на правата на човека, и по-специално да зачитат и насърчават правото на недискриминация въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност;

13.

Приветства факта, че някои африкански държави, включително Кабо Верде, Централноафриканската република, Габон, Гвинея-Бисау, Малави, Мавриций, Руанда, Сао Томе и Принсипи, Южна Африка и Свазиленд, са обявили несъгласието си с криминализирането на хомосексуализма, гарантирали са достъп до здравеопазване за ЛГБТИ лица или са обещали да декриминализират хомосексуализма;

14.

Призовава държавите от АКТБ да се включат в открито, конструктивно и основано на взаимно уважение обсъждане;

15.

Призовава африканските държави да гарантират сигурността за защитниците на правата на човека на ЛГБТИ и призовава ЕС да подпомага местното гражданско общество с програми за изграждане на капацитет в Африка;

16.

Настоятелно призовава Европейската комисия, ЕСВД и държавите членки да използват пълноценно Инструментариума за ЛГБТ, за да насърчават трети държави да декриминализират хомосексуализма, да помогнат за ограничаване на насилието и дискриминацията, както и за да защитават защитниците на правата на човека на ЛГБТИ;

17.

Призовава Комисията и особено Катрин Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник- председател на Европейската комисия, да предприеме конкретни действия чрез мобилизиране на всички подходящи инструменти за оказване на натиск с цел защита на лица от дискриминация и преследване въз основа на тяхната сексуална ориентация, както и да повдигне тези въпроси в хода на отношенията и диалога на ЕС с трети държави;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на държавите членки, генералния секретар на държавите от АКТБ, на всички посланици на държави от АКТБ към Европейския съюз, на парламента на Южна Африка и Африканския съюз и на неговите институции.