31.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 251/1

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид Директива 2011/36/EC на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР (1) на Съвета,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН от 1949 г. за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция,

—

като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.),

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между мъжете и жените (2011-2020 г.), приет от Европейския съвет през март 2011 г. (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2010 г., озаглавено „По-висока степен на ангажираност за постигането на равенство между жените и мъжете: Харта на жените“ (COM(2010)0078),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 11февруари 2011 г., озаглавено „Доклад относно напредъка по отношение на равенството между жените и мъжете за 2010 г.“ (SEC(2011)0193),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010-2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид доклада на Агенцията за основните права относно хомофобията, трансфобията и дискриминация въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност (2010 г.),

—

като взе предвид пакета от мерки на ЕС за правата на жертвите, който се състои от съобщенията на Комисията от 18 май 2011 г. със заглавия „Утвърждаване на правата на жертвите в ЕС“(COM(2011)0274), „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления“ (COM(2011)0275) и „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела“ (COM(2011)0276),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавен „Осъществяване на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст“ (COM(2008)0638),

—

като взе предвид Директива 2004/113/ЕО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги и съответното Решение на Съда на Европейския съюз от 1 март 2011 г. по делото Test-Achats (C-236/09) (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно жените и бедността в Европейския съюз (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание на пол и солидарност между поколенията (5),

—

като взе предвид резолюцията си от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г. (6) и резолюцията си от 8 март 2011 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2010 г. (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно жените и ръководството на предприятията (8),

—

като взе предвид резолюцията си от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз (10),

—

като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза (11),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А7-0041/2012),

A.

като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основополагащ принцип на Европейския съюз, заложен в Договора за Европейския съюз, както и че Съюзът се е наел с конкретната задача да интегрира принципа за равенство между половете във всички свои дейности; като има предвид също така, че въпреки постепенния напредък в тази сфера, все пак голяма част от неравенствата между жените и мъжете остават;

Б.

като има предвид, че във време на икономическа криза засилването на позициите на жените на пазара на труда и тяхната икономическа независимост е не само морален императив, но и икономическа необходимост; като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ включва водещата цел да повиши равнището на заетост сред жените и мъжете на възраст от 20 до 64 години на 75 %;

В.

като има предвид, че бъдещата икономическа конкурентоспособност и благоденствие на Европа зависят в решаваща степен от нейната способност изцяло да оползотворява трудовите си ресурси, включително чрез увеличаване на участието на жените на пазара на труда; като има предвид, че един от приоритетите на стратегия „Европа 2020“ е да се наемат повече жени на работа, за да се достигне равнище на заетост сред жените от 75 % до 2020 г.; като има предвид, че сравнително повече жени, отколкото мъже, работят на непълен работен ден или на временни договори и следователно могат по-лесно да се превърнат в излишни в периоди на криза, както и че съществува риск сегашната рецесия да забави напредъка или дори да обърне процеса, насочен към равенство между половете; като има предвид, при все това че възможностите за работа при непълно работно време в някои случаи и за определен период могат да повлияят положително на жените и мъжете за съвместяване на професионалния, семейния и личния живот;

Г.

като има предвид, че целта за равенство между половете предполага по-голямо политическо представителство на жените; като има предвид, че в представителството на жените, участващи в процеса на вземане на политически решения, не се наблюдава линейно подобрение през последните години – балансът между половете в националните парламенти в целия ЕС остава непроменено, с 24 % жени и 76 % мъже, а процентът на жените – членове на парламента в някои държави членки не надвишава 15 %, като жените съставляват общо само 23 % от министрите; като има предвид, че броят на жените заместник-председатели на Европейския парламент е намалял през втората половина на парламентарния мандат 2009-2014 г.;

Д.

като има предвид, че икономическата криза засегна първоначално заетостта сред мъжете, но че се очаква съкращаването на публичните разходи да има непропорционално въздействие върху заетостта сред жените и разликата в заплащането, тъй като в обществения сектор работят много повече жени отколкото мъже; като има предвид, че особено важни сектори, в които преобладават жените, са секторът на здравеопазването, образованието и социалните грижи; като има предвид, че е важно да се обърне внимание не само на равнищата на заетост, но и на равните условия на наемане и качеството на заетостта, включително възможностите за кариера и заплащането;

Е.

като има предвид, че насилието спрямо жените, в т.ч. психологическото насилие, е основна пречка пред равенството между жените и мъжете, че то нарушава основните права на жените и че продължава да бъде едно от най-широко разпространените нарушения на правата на човека в рамките на ЕС, въпреки мерките, които политиците приемат за борба с него; като има предвид, че икономическата рецесия създава условия, които се свързват с нараснало насилие в интимните отношения, а мерките за икономии, засягащи услугите за подкрепа, оставят жените, които са жертви на насилие, още по-уязвими от обичайното;

Ж.

като има предвид, че икономисти и демографи (Световна банка, ОИСР, МВФ) използват икономически и математически модели за подчертаване на икономическата стойност на производството на домакинствата – което се осъществява основно от жени - и като има предвид, че приносът на жените към БВП би бил още по-висок, ако се отчиташе тяхната неплатена работа, което доказва наличието на дискриминация по отношение на труда на жените;

З.

като има предвид, че орязването на бюджетите за социални услуги, като детските заведения, затрудняват още повече участието на жените на пазара на труда;

И.

като има предвид, че достъпът до услуги, предоставящи грижи за децата, възрастните хора и други зависими лица, е от съществено значение за равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, в образованието и в обучението; като има предвид, че лицата, полагащи грижи за близки в дома, продължават да бъдат дискриминирани поради факта, че тези години на работа не се вземат предвид при получаването на пенсия и други права;

Й.

като има предвид, че 2012 г. е Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията и е важно да се подчертае, че повече жени, отколкото мъже в напреднала възраст живеят в еднолични домакинства, поради по-голямата им продължителност на живота;

K.

като има предвид, че Европейският парламент прие през октомври 2011 г. позиция относно предложението за нова директива за отпуска по майчинство, с която да се удължи отпускът по майчинство до 20 седмици с пълно заплащане, като се въведе и платен отпуск по бащинство от поне 2 седмици;

Л.

като има предвид, че достъпът до капитал е силно ограничен от банковата криза, проблем, който вероятно ще засегне непропорционално жените предприемачи, предвид това че жените все по-често работят като самостоятелно заети, за да могат да съчетават по-добре работата и семейния живот;

M.

като има предвид, че събирането и анализът на данни, разбити по полов признак, са от първостепенно значение за прилагането на равенство между жените и мъжете в Европейския съюз;

Н.

като има предвид, че напредъкът в постигането на равенство между половете е мъчително бавен, особено що се отнася до икономическото равенство; като има предвид, че политическите ръководители трябва да направят повече от декларации на добра воля, като вместо това го превърнат в приоритет на своите икономически стратегии;

O.

като има предвид, че несъответствията в заплащането, получавано от жените и от мъжете все още са много големи (в някои случаи над 25 %) и че въпреки усилията и постигнатия напредък разликата в заплащането не намалява, а по-скоро е в застой;

П.

като има предвид, че равнището на заетост е по-ниско в селските райони и че, освен това, много жени не фигурират на официалния пазар на труда и следователно не са регистрирани като безработни, нито са включени в статистиката за безработицата, което води до особени финансови и правни проблеми във връзка с правото на отпуск по майчинство и по болест, придобиването на пенсионни права и достъпа до социална сигурност, както и проблеми в случай на развод; като има предвид, че селските райони са в неравностойно положение поради липсата на висококачествени възможности за заетост;

Р.

като има предвид, че средно 3 от 10 домакинства в Европейския съюз са едночленни домакинства, като в по-голямата част от случаите това са жени, които живеят сами, най-вече възрастни жени, и че този процент се увеличава; като има предвид, че тези домакинства са по-уязвими и изложени в по-голяма степен на риска от обедняване, особено в периоди на икономически затруднения; като има предвид, че в повечето държави членки едноличните домакинства или домакинствата с един доход са третирани неблагоприятно, и в абсолютни и в сравнителни показатели, по отношение на данъчното облагане, социалната сигурност, жилищата, здравните услуги, застраховките и пенсиите; като има предвид, че обществените политики не бива да санкционират гражданите за това че доброволно или не те живеят сами;

С.

като има предвид, че сексуалното и репродуктивно здраве и права на жените са човешки права и следва да са гарантирани за всички жени, независимо от техния социален статус, възраст, сексуална ориентация или етнически произход;

Т.

като има предвид, че много жени, като жените с увреждания, жените, които се грижат деца, за възрастни хора и за жени с увреждания, жените, принадлежащи към етнически малцинства, и по-специално жените от ромски произход и жените-имигранти страдат от множествена и междусекторна дискриминация и са по-уязвими за социално изключване, бедност и крайно тежки нарушения на човешките права;

У.

като има предвид, че семействата в Европейския съюз са многообразни и се състоят от сключили или несключили брак родители, от такива в партньорство, от родители от различен или от един и същи пол, от самотни родители и приемни родители, които заслужават еднаква закрила съгласно националните законодателства и законодателството на Европейския съюз;

Ф.

като има предвид, че съдебното решение на Съда на ЕС по делото Test-Achats показва нуждата от точни, ясни и недвусмислени разпоредби в законодателството за равенството между половете;

Х.

като има предвид, че различията между половете са по-малки преди сформирането на семейство и се увеличават при формирането на двойка от лицата; като има предвид, че при първото раждане при жените се наблюдава спад в равнището на заетост и че пречките на пазара на труда се натрупват в по-ранните етапи от жизнения им цикъл, свързани с грижите за децата, които на по-късен етап се променят в грижи за възрастни хора, което често преминава в бедност при трудова заетост;

Ц.

като има предвид, че положителните действия, насочени към жените, са доказали основното си значение за тяхното пълноценно включване на пазара на труда и в обществото като цяло;

Ч.

като има предвид, че жените в селските райони страдат от още по-голяма дискриминация и стереотипи, свързани с пола, отколкото жените в градските райони, и процентът на заетост на тези жени е много по-малък от този на жените в градовете;

Ш.

като има предвид, че жертвите на трафик на хора са предимно жени и момичета;

1.

Призовава държавите-членки да гарантират, че тяхното законодателство в областта на браковете, разводите и семейната собственост не представлява, пряко или косвено, финансова клопка за съпрузите, и по-специално за жените, както и да гарантират, че младите двойки, които искат да сключат брак, осъзнават напълно и са информирани в подходящ период от време относно правните и финансови последствия на брака и развода;

2.

Призовава държавите членки да инвестират в заведения за деца, болни, хора с увреждания, възрастни хора и други зависими лица, които да бъдат финансово достъпни и с високо качество, като гарантират, че те са с гъвкаво работно време и достъпни, така че възможно най-голям брой хора да могат да съвместяват професионалния и личния си живот; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че мъжете и жените, които се грижат за деца или възрастни хора получават признание, като им предоставят индивидуални права по отношение на социалната сигурност и пенсиите; приканва социалните партньори да представят конкретни инициативи за признаване на уменията, придобити по време на отпуск, свързан с полагането на грижи;

3.

Призовава държавите членки да преминат към индивидуализирани системи за социална сигурност, за да засилят личната автономност на жените и положението им в обществото;

4.

Подчертава значението на разработването на юридическото понятие за съвместна собственост, за да се гарантира пълното признаване на правата на жените в селскостопанския отрасъл, подходящата закрила в областта на социалната сигурност и признаването на техния труд, както и необходимостта да се измени Регламентът за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), така че да бъде възможно, както при Европейския социален фонд (ЕСФ), предприемане на положителни действия в полза на жените в бъдещия програмен период 2014-2020 г., като се има предвид, че това бе възможно за предишни периоди, но не може да се извърши в настоящия, и че такива мерки ще имат много полезни последици по отношение на заетостта на жените в селските райони;

5.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят предложения за взаимното признаване на гражданските съюзи и на хомосексуални семейства в цяла Европа между онези държави, които вече разполагат със съответното законодателство, така че да се обезпечи еднаквото третиране по отношение на трудовите отношения, свободното движение, данъчното облагане и социалното осигуряване, закрилата на доходите на семействата и на децата;

6.

Приветства приемането на Директива 2010/41/EC за прилагане на принципа за равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и призовава държавите членки да гарантират нейното пълно и своевременно изпълнение;

7.

Изразява съжаление, че някои държави членки прилагат ограничителни определения за „семейство“, за да откажат правна закрила на хомосексуални двойки и на техните деца; припомня, че законодателството на ЕС се прилага без дискриминация на основа пол или сексуална ориентация, в съответствие с Хартата за основните права на Европейския съюз;

8.

Подчертава, че фискална консолидация без оглед на рисковете, свързани с равенството между половете, води до нарастване на половата сегрегация на пазара на труда, увеличаване на несигурността по отношение на работата сред жените, по-голяма разлика в заплащането на жените и мъжете, увеличена феминизация на бедността и повече трудности в съчетаването на полагането на грижи и работата;

9.

Призовава Съвета да предприеме действия във връзка с позицията на Европейския парламент за изменение на Директивата за отпуска по майчинство, особено що се отнася до заплащането на жените, които наскоро са родили, така че да се гарантира непрекъснатост на икономическата независимост на жените през този период;

10.

Призовава държавите членки активно да насърчават и отблизо да следят прилагането на рамковото споразумение за родителския отпуск между социалните партньори, особено що се отнася до непрехвърляемия период и да гарантират, че всички пречки са премахнати, за да се увеличи процентът на мъжете, които използват родителския си отпуск;

11.

Подчертава, че доходите, както и платената и качествена заетост на жените, представляват ключов фактор за тяхната икономическа независимост и за по-голямо равенство между мъжете и жените в обществото като цяло;

12.

Призовава държавите членки и социалните партньори да включат по-специално жени работници в обученията и професионалните обучения за „екологични работни места“, които Европейската комисия счита за „ключов сегмент за растеж“ на европейския пазар на труда;

13.

Призовава Комисията и държавите членки да анализират и премахнат пречките пред (повторно) интегриране на пазара на труда и пред самостоятелната заетост на жените от ромски произход и освен това да постави необходимия акцент върху ролята на жените за икономическото оправомощаване на маргинализираните роми и за започването на стопанска дейност;

14.

Призовава да се предприемат действия на национално и европейско равнище за насърчаване на предприемаческия дух у жените чрез създаване на структури за обучение и професионално и правно консултиране и за улесняване на достъпа до публично и частно финансиране;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да оценят свързаното с пола въздействие на икономическата и финансова криза чрез оценки на свързаното с пола въздействие и последващи мерки за бюджетно финансиране по полове;

16.

Призовава държавите членки да инвестират средствата от настоящите структурни фондове за периода 2007—2013 г. в развитието на услугите за полагане на грижи, за да се даде възможност на жените и мъжете да съчетават професионалния и личния си живот;

17.

Отбелязва, че въпреки безбройните кампании, цели и мерки, предприети през последните години, разликата в заплащането на жените и мъжете остава голяма, като жените в ЕС печелят средно с 17,5 % по-малко от мъжете и че през последните години беше постигнато само ограничено намаляване на тази разлика; призовава държавите членки да удвоят усилията си за въвеждане на европейски мерки с цел намаляване на тази разлика;

18.

Призовава за многостранна стратегия от страна на европейските институции, държавите членки и социалните партньори за енергични действия спрямо пълния набор от причини, обуславящи продължаващата разлика в заплащането на жените и мъжете, която да включва цел за равно заплащане в Европа за намаляване на разликата в заплащането с 10 процентни пункта във всяка една държава членка, за гарантиране на равно заплащане на жените и мъжете за една и съща работа при едни и същи квалификации, и приветства инициативата на Комисията за създаване на Европейски ден на равното заплащане; изразява съжаление, че Комисията не е представила нито едно законодателно предложение от приемането на резолюцията на Европейския парламент от 18 ноември 2008 г. и съдържащите се в нея препоръки;

19.

Призовава държавите членки и Комисията да предприемат подходящи мерки за намаляване на разликата в пенсиите на жените и мъжете като пряко последствие от разликата в заплащането между половете и да оцени въздействието на новите пенсионни системи върху различни категории жени, като обърнат специално внимание на договорите на непълно работно време и на нестандартните договори;

20.

Призовава държавите членки да предприемат целенасочени действия за осигуряване на по-добро и по-справедливо финансово състояние на заетите в социалната сфера; споделя мнението, че работните места в образованието и полагането на грижи трябва да бъдат поставени на равна финансова основа с останалите работни места, и че мъжете и жените, избрали професия в социалната сфера, не трябва да бъдат поставяни в неизгодно финансово положение;

21.

Изразява загриженост, че икономическата криза и бюджетните съкращения ще изострят този проблем, тъй като жените ще бъдат непропорционално засегнати, призовава правителствата на държавите членки, както и социалните партньори, да разработят план за действие и конкретни, амбициозни цели;

22.

Призовава държавите членки да използват по-добре уменията на висококвалифицирани жени мигранти и да им осигурят достъп до образование и обучение, включително езикови курсове, за да се избегне загубата на умения и да се осигурят равни възможности за работа, както и да се насърчи интеграцията на мигрантите; призовава държавите членки да обърнат внимание на приемането на мерки за жените мигранти и насърчава консултациите с неправителствени организации и организации на жените мигранти относно политиките и мерките, насочени към тяхната социална интеграция;

23.

Изразява загриженост относно законодателството в някои държави членки, което не забранява изрично връчването на предварително подписани при назначаването на жени молби за напускане до работодателя, осигурявайки възможност да се заобиколи закона за майчинството;

24.

Счита, че активното участие и пълното включване на жените в европейския пазар на труда не само имат положителен ефект върху стопанската дейност, но също така носят ползи за икономиката и обществото като цяло и представляват въпрос, който засяга основните права и демокрацията: жените съставляват 60 % от новозавършилите университет, но продължават да бъда по-слабо представения пол в икономически длъжности, които участват в процеса на вземане на решения;

25.

Изразява съжаление, че проектите за икономическо възстановяване все още се концентрират основно върху работните места, където мъжете са представени преобладаващо; призовава държавите членки и Комисията да разгледат равенството между половете по последователен начин при прилагането на стратегията „ЕС 2020“ и програмите за национална реформа, и да дадат висок приоритет на разрешаването на въпроса с бариерите пред участието на жените на пазара на труда, като се постави специално ударение върху жените с увреждания, жените мигранти и жените от етнически малцинства, жените от възрастовата група 54—65 години и жените от ромски произход; посочва, че жените и мъжете трябва да имат достъп до гъвкави форми на заетост, включително дистанционна работа, за да постигнат добър баланс между професионалния и семейния живот и за да станат финансово независими; отбелязва, че жените са по-слабо представени в сектори, за които има вероятност да се разширяват като например сектора на възобновяемите източници на енергия, в работни места в научните и във високотехнологичните сектори, и следователно приканва Съвета, Комисията и държавите членки да изготвят политики за създаване на работни места по отношение на балансирано представителство на мъжете и жените в тези нови сектори;

26.

Призовава към подкрепа на инициативи и кампании, които разрушават стереотипите, че служителите от женски пол са ниско ефективни и не притежават управленски качества; също така, призовава към подкрепа на жените в развитието на тяхната кариера и на усилията им да заемат ръководни длъжности;

27.

Изразява съжаление относно липсата на напредък в посока увеличаване на броя на жените в управителните съвети на предприятията, както се посочва в доклада на Европейската комисия относно представителството на жените в процеса на вземане на икономически решения за 2012 г.; отбелязва, че в рамките на ЕС средно само 13 % от ръководните кадри в големите предприятия, котирани на борсата, са жени, като само 3 % от техните председатели са жени;

28.

Призовава Комисията да представи във възможно най-кратки срокове изчерпателни, актуални данни относно представителството на жените във всички видове дружества в ЕС и относно задължителните и незадължителните мерки, предприети от стопанския сектор, както и мерките, приети неотдавна от държавите членки с оглед увеличаването на представителството на жените отбелязва, че съгласно доклада на Комисията относно представителството на жените в процеса на вземане на икономически решения мерките, предприети от дружествата и от държавите членки са недостатъчни; приветства обявената консултация относно мерките за увеличаване на балансираното представителство на жените и мъжете в процеса на вземане на икономически решения; при все това изразява разочарование, че Комисията се въздържа да предприеме незабавни законодателни мерки в съответствие с поетия от нея ангажимент в случай че целите не бъдат постигнати; счита, че постигнатият през 2011 г. слаб напредък заслужава предприемането на по-конкретни мерки, а не само консултация; следователно отново изразява своя призив от 2011 г. да бъде предложено законодателство, включително квоти, до 2012 г. за увеличаване на представителството на жените в ръководните органи на дружествата в размер от 30 % до 2015 г. и 40 % до 2020 г., като същевременно взема под внимание отговорностите на държавите членки и тяхната икономическа, структурна (т.е. свързана с мащаба на дружествата), правна и регионална специфика;

29.

Изтъква отново необходимостта държавите членки да приемат мерки, по-специално по законодателен начин, които да определят задължителни цели за гарантиране на балансираното присъствие на жените и мъжете на отговорните длъжности в предприятията, в публичната администрация и в политическите органи; позовава се на положителния пример на Норвегия, Испания, Германия, Италия и Франция;

30.

Припомня, че изборите за Европейски парламент през 2014 г., последвани от назначението на следващата Комисия и предложенията за висшите административни длъжности в рамките на европейските институции, представляват възможност за създаване на демократично равенство между половете на равнище ЕС;

31.

Призовава държавите членки да подкрепят равенството, като предложат жена и мъж за свои кандидати за длъжността член на Европейската комисия; призовава предложения председател на Комисията да се стреми към постигането на равенство между половете в състава на Комисията; призовава действащата Комисия публично да подкрепи тази процедура;

32.

Изтъква, че използването на избирателни квоти оказва положително въздействие върху представителството на жените и приветства системите за равенство и квотите за жените и мъжете, станали част от законодателството и въведени във Франция, Испания, Белгия, Словения, Португалия и Полша; призовава държавите членки с особено ниско представителство на жените в политическите органи да обмислят въвеждането на еквивалентни мерки;

33.

Приветства значителното нарастване на броя на председателските места в парламентарните комисии, заемани от жени, както и на броя на жените, членове на Европейския парламент през законодателния мандат 2009—2014 г., но изразява съжаление относно намаляването на броя на жените заместник-председатели на Европейския парламент през втората половина от мандата; следователно предлага въвеждането на мерки за постигане на пълен баланс между половете по отношение на заместник-председателските длъжности;

34.

Призовава държавите членки да насърчават предприемачеството сред жените и да оказват финансова подкрепа, професионална ориентация и обучение, за да поощряват жените, които създават свои собствени дружества;

35.

Настоятелно призовава Комисията да включи хомофобското и трансфобско насилие и тормоз в своите програми за действие, насочени срещу насилието, основано на пола;

36.

Приветства усилията както на общностно, така и на национално равнище за борба с насилието срещу жените, мъжете и децата като европейската заповед за защита, Директивата относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и законодателния пакет, целящ утвърждаването на правата на жертвите в ЕС, но подчертава, че това явление продължава да е важен проблем, който остава неразрешен; призовава Комисията и държавите членки да приемат и прилагат политики, целящи борба с всички форми на насилие срещу жените, включително всяко проявление на сексуално, физическо и психическо малтретиране, домашно насилие, тормоз и подчертава необходимостта от включване на борбата с насилието, основано на пола, във външната политика на ЕС и в неговата политика за сътрудничество за развитие; подчертава необходимостта от установяване на реалния мащаб на проблема с насилието, основано на пола, в ЕС; отбелязва важната работа, която трябва да бъде извършена в тази област от Европейската обсерватория за насилието, основано на пола, и следователно призовава Обсерваторията да започне работа във възможно най-кратки срокове;

37.

Отново подчертава необходимостта Комисията да представи стратегия за целия ЕС, целяща спирането на насилието срещу жените, включително законодателен инструмент на наказателното право за борба с насилието, основано на пола, както беше изискано от Парламента в няколко резолюции; призовава Комисията да определи 2015 г. като година на ЕС за слагане на край на насилието срещу жените;

38.

Насърчава държавите членки да организират информационни програми относно сексуалния и психически тормоз на работното място, така че жените, подложени на такова отношение, да могат да предприемат ефективни мерки за защита;

39.

Дефинира домашното насилие като всяко проявление на сексуално, физическо и психическо малтретиране; изтъква, че всяка година насилието, основано на пола, е причина за много смъртни случаи в целия ЕС; следователно призовава да се предприемат адекватни мерки, така че насилието, основано на пола, да се разглежда като въпрос от значение за обществената сигурност, а не като личен, домашен въпрос, и като нарушение на основните права чрез осигуряване, наред с другото, на достъп до форми на превенция, правна защита и правна помощ, включително по отношение на преследването;

40.

Изразява задоволство от скорошното приемане на Директивата за европейската заповед за защита, която има за цел да закриля, наред с другото, жертвите на насилие, основано на пола, и приканва държавите членки своевременно да я транспонират в националното право, за да се осигури правилно функциониране на европейската заповед за защита;

41.

Отбелязва в този контекст пакета от мерки на ЕС за правата на жертвите; призовава държавите членки да включат в този пакет конкретни действия и ресурси за борба срещу всички форми на насилие срещу жените, включително домашно насилие, сексуално насилие, сексуален тормоз, т. нар. „убийства на честта“, гениталното осакатяване на жени, принудителните бракове и други форми на насилие и нарушаване на личните права;

42.

Призовава държавите членки да въведат програми за рехабилитация и психологическа помощ на извършителите на физическо насилие, което би намалило честотата на такива злоупотреби; освен това обръща внимание и на увеличаването на случаите на агресивно поведение сред момичетата;

43.

Призовава Комисията да изпълни ангажимента си да интегрира принципа за равенството между половете в общата европейска система за убежище;

44.

Подчертава необходимостта държавите членки и регионалните и местните органи да предприемат мерки, насочени към улесняване връщането на пазара на труда на жените, станали жертви на насилие, основано на пола, посредством инструменти като ЕСФ или програмата „ПРОГРЕС“;

45.

Посочва, че увеличаването на социалната и икономическата независимост, както и автономията в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, и свободата на избор на партньор са важни предпоставки за борбата срещу насилието;

46.

Призовава Комисията и държавите членки да признаят равенството между половете в здравеопазването за важна част от здравните политики на ЕС и освен това да увеличат усилията си за приемането на двойна стратегия за интегриране на принципа за равенството между половете и възрастовия принцип, както и на конкретни свързани с пола действия в политиката на ЕС в областта на здравеопазването и националните политики в тази област;

47.

Потвърждава своята позиция относно правата на сексуално и репродуктивно здраве, заявена в резолюциите си от 10 февруари 2010 г. и 8 март 2011 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2009 и 2010 г.; във връзка с това изразява загриженост относно неотдавнашните съкращения във финансирането на семейното планиране и сексуалното възпитание, както и относно ограниченията на достъпа до здравни услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, в някои държави членки, по-специално по отношение на закрилата на бременността и майчинството и безопасния и законен аборт; подчертава, че всички жени трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права, включително чрез достъп до висококачествени контрацептивни средства на достъпни цени;

48.

Изразява загриженост относно увеличаването на случаите на HIV/СПИН и други болести, предавани по полов път, особено сред жените; отбелязва, че 45 % от новозаразените с HIV млади жени и момичета, са на възраст между 15 и 24 години; затова настоятелно призовава Комисията да постави по-голямо ударение върху превенцията в своята стратегия за борба с HIV/СПИН, да повиши общата осведоменост относно опасностите от болестите, предавани по полов път, чрез осигуряване на сексуално образование, безплатен достъп до презервативи и HIV тестове, и да намали броя на бъдещите зарази с HIV;

49.

Призовава за дискусия на европейско равнище и на равнище държави членки относно начините за борба със стереотипите, свързани със съответните роли на жените и мъжете; подчертава във връзка с това значението на насърчаването на представянето на женския образ по начин, който да зачита достойнството на жените, и на борбата със съществуващите стереотипи по отношение на двата пола, по-специално широкото разпространение на унизителните образи, като същевременно напълно се зачита свободата на изразяване на мнение и свободата на печата;

50.

Призовава ЕС и неговите държави членки да включат във всички свои политики, като част от изискването за интегрирането на принципа за равенството между половете, специфичен акцент върху жените със специфични потребности;

51.

Призовава държавите членки и Комисията да отделят специално внимание на уязвимите групи жени — жените с увреждания, възрастните жени, необразованите или ниско образованите жени, жените, които издържат други лица, жените имигрантки и жените от малцинствата — те всички представляват специфични групи, за които трябва да се предприемат мерки, съобразени с тяхното положение;

52.

Призовава националните, регионалните и местните органи, отговорни за гарантиране на равенството, да въведат интегрирани подходи за подобряване на реакцията им в случаите на множествена дискриминация и за управлението на тези случаи; подчертава също така, че посочените органи следва да предложат на съдиите, юристите и на персонала като цяло обучение, което да им позволи да идентифицират, предотвратяват и управляват случаите на множествена дискриминация;

53.

Призовава човешките права на жените и възможността за ефективното им прилагане да получат най-висок приоритет във външните политики на ЕС; също така призовава за прилагането на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него;

54.

Изразява своята загриженост — макар че приветства стъпките към повече демокрация и свобода в страните от Южното Средиземноморие, че правата на жените могат да се окажат отслабени в резултат на Арабската пролет; призовава Комисията да разработи конкретни мерки в подкрепа на равенството между половете в тези страни;

55.

Осъжда факта, че изнасилването все още се използва в някои региони на света като оръжие; призовава Европейския съюз, в лицето на Европейската служба за външна дейност, да включи това явление като приоритет в своя политически дневен ред;

56.

Отбелязва, че тази година населението на света достигна 7 милиарда; изразява убеждението си, че семейното планиране следва да има приоритетно място в политическия дневен ред;

57.

Изразява загриженост относно бавния напредък за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), особено на ЦХР5: подобряване на здравословното състояние на майките, както и относно факта, че напредъкът по отношение на намаляването с три четвърти на процента на майчина смъртност изостава много, а целта за постигане на всеобщ достъп до репродуктивно здраве до 2015 г. все още далеч не е постигната; отбелязва, че все още около 1 000 жени умират всеки ден от напълно предотвратими усложнения, свързани с бременността и раждането;

58.

Настоятелно призовава политическите ръководители и религиозните водачи открито да застанат зад ЦХР5 и да дадат подкрепата си за модерни здравни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

59.

Призовава държавите членки да потвърдят своята политическа и финансова подкрепа за ЦХР и дори да положат по-големи усилия за постигането на ЦХР5, независимо от икономическия спад;

60.

Приветства скорошното решение на ООН да създаде Международен ден на момичето, честван на 11 октомври, което по убедителен начин подчертава специфичните потребности и права на момичетата и подкрепя предприемането на повече действия и инвестиции, които да дадат възможност на момичетата да развият пълния си потенциал в съответствие с международните стандарти и задължения по отношение на правата на човека, включително Целите на хилядолетието за развитие;

61.

Припомня на Комисията и държавите членки за поетите от тях ангажименти да приложат резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, и настоятелно призовава предоставянето на хуманитарна помощ на ЕС да бъде осъществено ефективно и независимо от ограниченията върху хуманитарната помощ, налагани от САЩ, особено чрез гарантиране на възможности за извършване на аборт за жени и момичета, които са жертва на изнасилване при въоръжени конфликти;

62.

Призовава следващото председателство на Съвета да деблокира Директивата на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация с оглед на нейното приемане по време на датското председателство;

63.

Изисква от Комисията да се произнесе по резолюцията на Европейския парламент относно плана за действие от Стокхолм;

64.

Призовава Комисията да вземе под внимание последиците от решението по делото Test-Achats за бъдещото законодателство, за да подобри правната сигурност, видимо и незабавно във връзка с Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги;

65.

Призовава Съвета, в рамките на текущите преговори относно многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014—2020 г., да въведе в бюджетния процес на ЕС бюджетиране, отчитащо свързаните с пола проблеми, и да гарантира по-голяма предсказуемост и да не прави никакво намаление на размера на финансирането на ЕС за дейности, отнасящи се до правата на жените и равенството между половете, включително борбата срещу насилието над жените по отношение на вътрешните и външните политики;

66.

Изразява съжаление относно липсата на напредък от страна на държавите членки по отношение на плановете за модернизиране на законодателството относно отпуск по майчинство и бащинство и призовава за балансиран компромис с бъдещото датско председателство на ЕС с оглед приемането му през първата половина на 2012 г. в отговор на потребностите на европейските семейства и на европейската икономика; призовава Комисията да представи предложения за схемите за отпуск за полагане на грижи за възрастни или болни роднини;

67.

Призовава Комисията да представи обстойно съобщение относно положението на едноличните домакинства в ЕС, съдържащо предложения за политики за постигане на справедливо третиране в области като данъчното облагане, социалната сигурност, жилищното настаняване, здравното обслужване, застраховките и пенсиите, въз основа на принципа за неутралност на политиките по отношение на състава на домакинствата;

68.

Призовава Комисията и държавите членки да събират, анализират и публикуват надеждни данни с разбивка по полове и качествени показатели по отношение на половете, така че да са в състояние правилно да оценят и актуализират стратегията на Комисията за равенство между жените и мъжете (2010—2015 г.), както и да проследят прилагането на принципа за равенството между половете във всички политики;

69.

Подновява призива си към Комисията за пътна карта за равенство на лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТЛ), аналогична на Пътната карта за равенство между половете;

70.

Изразява дълбока загриженост във връзка със сведения в медиите относно третирането на жертви на трафика на хора като престъпници, вместо да им се предоставя подкрепа; призовава Комисията да разследва третирането на жертвите на трафика на хора, сексуалното робство и принудителната проституция в държавите членки;

71.

Призовава да се обърне внимание на състоянието на институционални механизми, включващи равенството между половете в държавите членки, така че икономическият спад, провежданите реформи и други преструктурирания да не окажат особено негативен ефект върху тези механизми, без които хоризонталният приоритет за равенство между мъжете и жените с неговата управленска специфика е малко вероятно да бъде ефективен;

72.

Подчертава необходимостта от подобряване на системите за сътрудничество и участие на организациите на жените и на гражданското общество като цяло в процесите на интегриране на принципа за равенството между половете;

73.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.