52012DC0761

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Междинен доклад за напредъка относно прилагането на Директива 2011/85/EС на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки

1.           Въведение

Директива 2011/85/ЕС на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки[1] влезе в сила през декември 2011 г. Тя е важен елемент от законодателния пакет за укрепване на икономическото управление (известен също като „пакета за икономическото управление“). Тази директива предостави за първи път възможност на Европейския съюз да определи минимални изисквания за бюджетните рамки, като предостави правна сигурност в допълнение към специфичните за отделните държави препоръки, отправяни в рамките на европейския семестър. С оглед на настоятелните искания за консолидация в множество държави членки, акцентът върху резултатите придоби първостепенно значение. На този фон усилията за укрепване на националните бюджетни рамки са тясно обвързани с политиките за фискална консолидация, тъй като и двете имат за цел да подобрят трайно качеството на фискалните резултати.

По смисъла на директивата „бюджетна рамка“ означава съвкупността от договорености, процедури, правила и институции, върху които се основава провеждането на бюджетните политики на сектор „Държавно управление“, и по-специално: i) системите на бюджетно счетоводство и статистическа отчетност; ii) правилата и процедурите, уреждащи изготвянето на прогнози за бюджетното планиране; iii) специфични за отделната държава числови фискални правила; iv) средносрочни бюджетни рамки; v) механизмите, регулиращи фискалните взаимоотношения между публичните органи в различните подсектори на сектор „Държавно управление“. За всяка водеща тема директивата определя основни стандарти. Държавите членки трябва да ги транспонират в своето право до 31 декември 2013 г. Допълнителен тласък беше даден през юли 2011 г., когато държавните и правителствените ръководители на държавите ­ членки от еврозоната поеха политическия ангажимент да транспонират директивата до края на 2012 г.[2] И накрая, приемането на междуправителствения Договор за стабилност, координация и управление осигури последващи действия във връзка с директивата. 25 държави членки поеха ангажимент да установят вътрешни правила за структурно балансиран бюджет.

По силата на член 15, параграф 3 от директивата, на Комисията е възложено да изготви „междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите членки, който се представя на Европейския парламент и на Съвета до 14 декември 2012 г.“. За тази цел през май 2012 г. Комисията представи на Комитета за икономическа политика въпросник, с който се даде възможност на държавите членки да докладват за предприети мерки, започнати реформи или конкретни планове. Съответно настоящият доклад се основава главно на информация, предоставена от държавите членки. Повечето държави членки предоставиха информация през септември 2012 г.[3] Следователно информацията отразява състоянието към момента на нейното подаване. Подробни информационни листове по държави са представени в съпровождащия работен документ на службите на Комисията (SWD(2012) 433).

Целта на междинния доклад за напредъка (МДН) е да информира Съвета, Европейския парламент и обществеността за напредъка при транспонирането на директивата. Поради това той не следва да се тълкува като цялостна оценка на съответствието на разпоредбите на националното законодателство с директивата − тази оценка ще се извърши след изтичането на крайния срок за транспониране на директивата в съответствие с правото на ЕС. За да се осигури подходящ общ преглед, раздел 2 от настоящия доклад е структуриран около пет подраздела, съответстващи на основните разпоредби на директивата, последван от заключение, което обобщава основните констатации.

2.           Напредък в транспонирането на основните разпоредби на директивата

2.1         Разпоредби в областта на счетоводството, статистиката и прозрачността (глава II и член 14 от директивата)

Стабилната фискална политика следва да се основава на добро фискално отчитане. Изчерпателната, актуална и точна информация относно изпълнението на бюджета е от съществено значение за лицата, определящи политиката, в много аспекти. На първо място, тя гарантира, че бюджетите, гласувани от законодателните органи, се изпълняват правилно. Второ, тя позволява на данъчните органи да наблюдават в почти реално време всяко отклонение от договорените фискални траектории. На трето място, ако се гледа в перспектива, тя гарантира, че бюджетното планиране се основава на най-актуални данни, като свежда до минимум основните последици от последващи преразглеждания на фискални данни.

До неотдавна фискалното отчитане на кратки интервали в по-голямата част от държавите членки не беше хармонизирано. Дори когато задълженията за отчитане бяха ясно определени, данните за различните части от сектор „Държавно управление“ бяха събирани по счетоводни правила или статистически принципи, различаващи се по отношение на честотата, сроковете за докладване или методологиите за съставяне. На този фон през прекалено дълъг период от време останаха незабелязани негативни процеси в бюджетната сфера, особено когато се случваха в структури, които не спадат към подсектор „Централно управление“. Една от първите стъпки, която държавите членки трябваше да предприемат съгласно програмите за икономически реформи и растеж, беше да въведат изготвянето на фискални доклади на кратки интервали за всички структури от сектор „Държавно управление“[4].

Следователно директивата предоставя сериозна възможност за хармонизиране на счетоводните практики в рамките на сектор „Държавно управление“, рационализиране на отчитането и осигуряване предоставянето на ефективни данни на лицата, отговорни за вземането на решения, и на външни наблюдатели. Обединяването на съществуващите неформални процедури за събиране и новите статистически изисквания в нормативен акт ще гарантира, че стотици — а понякога хиляди — структури от сектор „Държавно управление“ са адекватно интегрирани в цялостна система за събиране на данни.

Почти всички подаващи информация държави членки предоставят месечни данни за органите от подсектор „Централно управление“ на касова основа или на друга счетоводна основа (България, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Литва, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, и Обединеното кралство)[5]. Въпреки това фискални данни в съответствие с директивата са на разположение в значително по-малка степен за структурите в подсектор „Социалноосигурителни фондове“ (България, Дания, Естония, Гърция, Нидерландия, Португалия, Румъния и Финландия), а започналите реформи още не са приключили за структурите от подсектор „Регионално управление“ в Австрия, Германия и Испания[6]. На местно равнище, за което директивата налага относително по-ниски стандарти (тримесечно отчитане на касова основа или еквивалентно), само единадесет държави членки (България, Дания, Естония, Гърция, Италия, Литва, Малта, Португалия, Румъния, Финландия и Обединеното кралство) докладват данни. Вследствие на това в повечето държави членки остава да се свърши още много работа в подсекторите, различни от подсектор „Централно управление“. Това е особено актуално предвид понякога значителния дял, който те представляват в общите публични разходи, особено в силно децентрализирани държави.

Успоредно с усилията на държавите членки, Комисията също предприема стъпки в областта на статистиката. За да помогне на държавите членки при практическото прилагане на разпоредбите относно статистиката в членове 3 и 14 от директивата, Евростат създаде оперативна група по въпросите на ефекта от директивата върху събирането и разпространението на фискални данни. Очаква се в резултат от дейността на оперативната група да бъде изготвен набор от образци и свързаните с тях бележки, посочващи методологията, обхвата на задължителните данни и периодичността и навременността на националното публикуване на отделни показатели, с оглед да се дадат насоки на работата на националните статистически институти. Повечето държави членки са заявили желанието си да вземат предвид заключенията от дейността на оперативната група, когато приключват работата си в областта на статистиката.

Освен това член 16, параграф 3 от директивата предвижда, че „до 31 декември 2012 г. Комисията извършва оценка на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор за държавите членки“. В тази връзка след обществена консултация, проведена от Комисията, са получени повече от шестдесет мнения. Докладът за оценка трябва да бъде публикуван до края на 2012 г. и ще обхваща значението и полезността на счетоводната отчетност с текущо начисляване, настоящото използване на текущо начисляване в държавите членки, обобщение и оценка на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС), връзките и разликите между МССПС и статистическото отчитане, потенциалната цена на въвеждането на нови счетоводни стандарти и въпроси, свързани с управлението.

На последно място, за целите на прилагането на член 4, параграф 7 от директивата, Евростат публикува на 6 февруари 2012 г. за първи път специално редовно съобщение за пресата за равнището на държавния дълг за тримесечието, като предостави данни за ЕС, за еврозоната и за отделни държави членки. Подобна инициатива е предвидена за равнището на дефицита за тримесечие.

2.2         Макроикономически и бюджетни прогнози (глава III от директивата)

Макроикономическите и бюджетните прогнози, използвани за фискално планиране, дълго време бяха считани за слабо място в изготвянето на годишните бюджети. Дълго време при някои държави членки беше наблюдавано отклонение от фискалните прогнози. В такива случаи бюджетите, основаващи се на нереалистични допускания, трудно могат да се считат за осигуряващи вярна и точна представа, когато се представят на Парламента и на широката общественост. Ето защо директивата обръща особено внимание на прогнозирането, като посвещава отделна глава на този въпрос, в която по същество се изисква фискалното планиране на държавите членки да се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне се използва възможно най-актуалната информация.

Тъй като определянето на стандарти за прогнозиране е сериозно предизвикателство, държавите членки следва да прилагат дължима грижа, когато изготвят, публикуват и оценяват своите прогнози. Подходящите мерки на етапа на прилагане обикновено включват ясно разграничаване на задачите между структурите, участващи в процедурата по прогнозиране, както и последваща оценка. Макар да не е необходимо последната да се провежда всяка година, тя е важна стъпка, която би могла да предупреди фискалните органи за съществуването на отклонение.

Прогнозирането може също така да включва участие на независими институции или органи с функционална автономност, както е предложено в проекта за регламент относно мониторинга на бюджетните планове на държавите−членки от еврозоната[7], който е част от втория пакет за икономическото управление и който разширява и допълнително уточнява някои от разпоредбите на директивата. Когато бъде окончателно приет, фискалният регламент от втория пакет за икономическото управление може също така да осигури ефективна подкрепа за постигане на целите на директивата в тази област.

Като цяло една трета от държавите членки (България, Дания, Германия, Естония, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство) са докладвали, че имат структурирани процедури, включващи няколко институции или органи, за да се гарантира прозрачността и отчетността на прогнозите. Други държави членки все още са на етап разработване или до момента са направили само общи декларации за намерения. Изготвянето на алтернативни макроикономически и бюджетни сценарии — сигурна превантивна мярка, която улеснява бюджетните преразпределения на етапа на изпълнението на бюджета, когато действителните параметри се отклоняват от основния сценарий — се съобщава от България, Дания, Германия, Гърция, Кипър, Австрия, Румъния, Швеция и Обединеното кралство. Само малка част от държавите членки съобщават, че сравняват (или планират да сравняват) своите прогнози с тези на Европейската комисия (България, Германия, Естония, Гърция[8], Франция, Кипър, Румъния и Словения), въпреки че някои държави членки използват някои допускания на Комисията като входни данни за своите собствени процедури (Естония и Полша). Много малко държави членки отчитат на този етап някакви специфични мерки за последваща оценка на качеството на прогнозите по смисъла на член 4, параграф 6 от директивата.

2.3         Национални числови фискални правила (глава IV от директивата)

Директивата изисква от държавите членки да са въвели специфични за дадената държава числови фискални правила, които ефективно насърчават спазването на произтичащите от Договора задължения в областта на бюджетната политика (членове 5—7). Въпреки че директивата не конкретизира тези правила по-подробно, те трябва да включват изисквания, които налагат целите и обхватът на правилата да са добре определени, да се прилага ефективен и навременен независим мониторинг, да съществуват строги механизми за осигуряване на спазването на изискванията и да са определени само ограничен брой дерогационни клаузи[9].

Известно е, че добре структурираните, основани на правила рамки повишават в значителна степен бюджетната дисциплина. Няколко предварителни условия трябва да бъдат изпълнени, когато държавите членки създават такива правила. На първо място, най-важното е националните фискални правила да бъдат напълно съвместими с фискалната рамка на ЕС. На второ място, важно е да се избягнат два противоположни капана. От една страна, пропуски в обхвата ще отслабят ефективността на цялата рамка чрез предоставяне на възможности за надхвърлянето на предвидените бюджетни средства. От друга страна, прекомерният брой национални правила може да увеличи вероятността от противоречие между тях, ако не са добре структурирани, и в резултат на това да отслабне тяхното действие. И накрая, за да се почувства наистина наличието на правилата и ефективно да се осигури фискална дисциплина, спазването им трябва да се оценява редовно. Ефективният мониторинг и последващата оценка са особено оправдани, когато правилата са сложни или съществуват многобройни национални правила, чието взаимодействие може да не е лесно за тълкуване. Периодичните проверки от наблюдаващи институции с достатъчно компетентност също така ще предоставят възможност за повишаване на осведомеността за фискалната устойчивост, както и ще насърчат конструктивен дебат с данъчните органи и широката общественост по общи фискални цели.

Насърчени от въвеждането на директивата и Договора за стабилност, координация и управление, в двадесет държави членки (България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция) бяха започнати или са отчетени като приключени важни реформи, водещи до преразглеждане на фискални правила. Като се вземат предвид предложенията за законодателни актове, нови правила за балансиран бюджет са представени в единадесет държави членки (Ирландия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия и Словения). Освен това правилата за балансиран бюджет се актуализират с оглед на тяхното укрепване в пет други държави (България, Дания, Германия, Естония и Австрия). Някои правила за балансиран бюджет ще влязат напълно в сила едва след преходен период. Такъв е случаят с Германия (2016 г. за федералното правителство, 2020 г. за провинциите), Австрия (2017 г.) и Испания (2020 г.). Правила за разходите се установяват в десет държави членки (Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Австрия, Полша и Португалия) и се реформират в пет други държави членки (България, Чешката република, Румъния, Словения и Словакия). Създаването или укрепването на правилата относно държавния дълг е нов процес в дванадесет държави членки (България, Чешката република, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия и Словакия). Освен това държавите членки, в които се прилага програма за икономически реформи, са предмет на многогодишна рамка с множество цели, която ограничава тяхната фискална политика, като на практика служи като фискално правило с допълнителни възможности за засилено наблюдение и правила за привеждане в сила.

Много държави членки декларират, че новите или актуализирани правила ще имат характеристики в съответствие с изискванията на директивата. В частност, няколко държави членки съобщават, че наблюдаващите институции ще имат за задача да оценяват прилагането на фискалните правила (България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Полша и Словакия). Дерогационни клаузи са били определени в България, Чешката република, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Кипър, Латвия, Австрия, Полша и Словакия. Обхватът на фискалните правила е разширен, за да включи и други подсектори на сектор „Държавно управление“, освен подсектор „Централно управление“. По отношение на местните и регионалните органи се прилагат фискални правила, независимо дали това са правила за балансиран бюджет (България, Германия, Испания, Франция, Литва, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Румъния, Словакия и Швеция), правила относно дълга (България, Чешката република, Естония, Испания, Италия, Австрия, Португалия, Румъния и Словакия) или правила относно разходите (България, Испания и Австрия). Като цяло установяването на национални числови фискални правила изглежда се развива в правилна насока. Въпреки това техните специфични характеристики и цялостна съгласуваност в крайна сметка ще трябва да бъдат оценени спрямо изискванията на членове 5 и 6 от директивата.

2.4         Средносрочни бюджетни рамки (глава V от директивата)

По силата на директивата държавите членки трябва да установят надеждна и ефективна средносрочна бюджетна рамка, която ще им даде възможност да разширят хоризонта на планиране отдвъд годишния период за фискално планиране и по този начин ще насърчи по-последователно, ефективно и потенциално амбициозно изготвяне на политики в средносрочен план. Средносрочната бюджетна рамка трябва да съдържа многогодишни бюджетни цели в комбинация с прогнози за всички основни приходни и разходни позиции, въз основа на непроменени политики, с обяснения на коригиращите средносрочни политики за преодоляване на пропастта между прогнози без промяна в политиката и целите на политиката. Освен това тя трябва да съдържа оценка за начина, по който предвидените политики има вероятност да окажат влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Макар че директивата посвещава отделна глава на средносрочната бюджетна рамка (членове 9 — 11), е важно изготвянето на национална средносрочна бюджетна рамка да не се разглежда изолирано. Времето на подготовката на средносрочна бюджетна рамка и нейното интегриране в рамките на годишния бюджетен цикъл трябва да бъдат внимателно обмислени, така че тя да може пълноценно да служи като стратегически документ за държавата, функциониращ успоредно с обичайните годишни бюджетни документи. Когато е необходимо, средносрочната бюджетна рамка следва да замени съществуващите документи за планиране или да ги консолидира в единен, добре дефиниран стратегически документ. Последователността е от критично значение и следва да се разбира в няколко измерения. На първо място, средносрочната бюджетна рамка следва реално да служи като основа за последващата подготовка на годишния бюджет. На второ място, тъй като някои държави членки разработиха многогодишни задължителни фискални правила, цифрите, получени от тези фискални правила, следва естествено да послужат като входни данни в средносрочната бюджетна рамка . И накрая, документът за средносрочната бюджетна рамка следва също така да бъде последователен във времето чрез подробно и прозрачно документиране на числовите корекции, независимо дали те произтичат от базови ефекти, отклонения в резултатите или дискреционни промени.

За въвеждането на многогодишни рамки или за конкретни планове за установяването им са докладвали двадесет и две държави членки (България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство). Почти всички имат динамичен характер и следователно се актуализират поне веднъж годишно с включването на следващата година. Нидерландия обаче актуализира своята рамка само за отчитане на промените в цените по време на законодателния мандат, докато Франция я актуализира на всеки две години. Словения изпълнява двугодишен бюджет, чрез корекции, извършвани всяка година в съчетание с рамка за разходите за срок от три години. Многогодишните рамки, за които е съобщено, обхващат три години (България, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Румъния, Словакия и Швеция), четири години (Чешката република, Дания, Естония, Гърция, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия и Словения) или пет години (Германия, Обединеното кралство). Законодателни разпоредби, осигуряващи съгласуваност между националните многогодишни рамки и съответните годишни бюджетни процедури, съществуват в България, Чешката република, Естония, Латвия, Полша и Словакия. Многогодишните рамки са също и средство, чрез което се прави избор за определяне на тавани или цели за разходите (Чешката република, Дания, Естония, Гърция, Франция, Латвия, Литва, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения и Швеция), въпреки че представянето на средносрочните промени само за разходите не би било достатъчно, за да бъдат определени тези рамки като средносрочни бюджетни рамки по смисъла на директивата. На последно място, само няколко държави членки съобщават, че многогодишните прогнози са представени при допускане, че няма да има промяна на политиката, въпреки че е важно да се установи базов сценарий, в комбинация с политически мерки, за да се гарантира постигането на целите на политиката или стойности, които се подразбират от съществуващите фискални правила.

2.5         Механизми за координация между подсекторите на сектор „Държавно управление“ (членове 12 и 13 от директивата)

Съгласно член 12 мерките, предвидени в директивата, трябва да са съгласувани между всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и да ги обхващат изцяло. Това отразява факта, че първоначалните усилия за подобряване на бюджетните рамки засягаха единствено подсектор „Централно управление“. С директивата се създава предпоставка за разширяване на принципите за счетоводната отчетност, статистиката, прогнозирането и фискалните правила, така че да обхванат и подсекторите „Социалноосигурителни фондове“ и „Местно управление“, които, взети заедно, съставляват значителна част от общите разходи. За да се осигури добра администрация, член 13 от директивата подчертава също така значението на ясното определяне на бюджетните отговорности между подсекторите на сектор „Държавно управление“ и установява принципа, че „Държавите членки създават подходящи механизми за координация между подсекторите на сектор „Държавно управление“, за да се гарантира, че всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са изцяло и последователно обхванати в процесите на фискално планиране, определяне на специфичните за отделните държави числови фискални правила, изготвяне на бюджетни прогнози и въвеждане на многогодишно планиране, както се определя по-специално в многогодишната бюджетна рамка.“

Националните разпоредби следва съответно да гарантират, че ограниченията, произтичащи от фискалните цели за сектор „Държавно управление“, са надлежно отразени на всички нива на управление. Такива подробни разпоредби могат да бъдат само от естество, специфично за отделните държави, като се имат предвид специфичните характеристики на понякога сложните хоризонтални и вертикални схеми за преразпределение между нивата на администрация и в рамките на тези нива. Докато за тази цел са от съществено значение ясни и ефективно прилагани правила и процедури, такива инструменти в идеалния случай следва да бъдат придружени от форуми, където представители на правителствени структури имат възможност да обменят гледни точки и да участват в общия годишен бюджетен цикъл на стратегическо равнище, преди всяко правителствено равнище да изготви годишния си бюджет съгласно своите собствени процедурни правила.

Освен създаването на фискални правила за (или разширяване на обхвата им до) регионалните администрации, държавите членки докладват за различни инструменти за координиране на различни етапи от годишната бюджетна процедура. В България се провеждат консултации с общините по време на процедурата по изготвяне на средносрочната бюджетна рамка . Протоколът от тези консултации предоставя информация за обсъждане на проекта на Закона за държавния бюджет от Министерския съвет. В Дания трябва да се установи по-тясна връзка между договорените цели и безвъзмездните средства, които централното правителство предоставя на общините. В Германия институцията, наблюдаваща прилагането на правилото за балансиран бюджет (Съвет за стабилност) включва членове от федералното правителство и от провинциите. Отдавна установената практика на съвместно прогнозиране на приходите от общите данъци в комитет също представлява някаква форма на „вградена“ координация. В Испания новият основен закон определя тавани на дълга, разбити по нива на управление, с коригиращи процедури, приложими към регионалните администрации. Този вид вътрешен пакт за стабилност е налице и в Австрия, където също са определени цели за дефицита за всяко ниво, с помирителен орган за уреждане на спорове между нивата на управление. В Нидерландия проектозаконът за устойчивост на публичните финанси има за цел да установи в законодателството задължението местните органи да дават своя справедлив принос към постигането на средносрочната бюджетна цел. Ако не бъдат постигнати общите цели, може да бъдат наложени глоби на всички нива на управление, които не са постигнали целите си. В Румъния Министерството на публичните финанси представя инструкции на местните органи в рамково писмо относно изготвянето на местните бюджети, макроикономическата рамка и таваните за фискални трансфери от държавния бюджет. Освен това Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Люксембург, Словения и Финландия обмислят коригиране на режимите си за координация.

3.           Заключение

Като цяло държавите членки отчитат значителен, но неравномерен напредък при транспонирането на директивата. Що се отнася до глава II от директивата, държавите членки трябва да положат още усилия, за да се гарантира навременното и пълно статистическо покритие за всички подсектори на сектор „Държавно управление“. В немалко държави членки докладваните разпоредби относно прогнозирането не са подробни. Напредъкът е малко по-голям в областта на числовите фискални правила, както са определени в глава ІV от директивата: подготвя се широка гама от национални инструменти с цел укрепване на процеса на изготвяне на фискални политики на национално равнище. Взаимно допълващият се характер на всички законодателни актове, съдържащи се в „пакета за икономическото управление“ и имащи отношение към реформата на Пакта за стабилност и растеж, заедно с допълнителния тласък, даден от Договора за стабилност, координация и управление, помогна тези въпроси да получат приоритет в програмата за реформи на държавите членки. Въпреки че много държави членки съобщават, че средносрочните бюджетни рамки по смисъла на глава V от директивата са въведени или са планирани, дадените подробности понякога са малко на брой и не предоставят достатъчно доказателства, че рамките напълно ще съответстват на спецификациите в директивата. И накрая, в много държави членки се работи по ефективна уредба за координация за регионалните органи, но докладваните положителни намерения трябва да бъдат превърнати в конкретни и приложими разпоредби. Редица държави членки, считани за отличници във фискалната област, са докладвали по-малко приключили реформи на този етап, но възнамеряват да придадат официална форма на част от своята понастоящем неформална рамка за подобряване на ефективността. Комисията ще продължи да прилага директивата по отношение на разделите, за които носи отговорност, и след крайния срок за транспониране на директивата ще извърши цялостна оценка на съответствието съгласно стандартните процедури на ЕС.

[1]               ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.

[2]               Декларация от 21 юли 2011 г., стр. 4, точка 14.

[3]               Италия, Литва, Унгария, Нидерландия, Португалия и Словения предоставиха своите отговори през октомври, Кипър, Латвия, Малта и Обединеното кралство през ноември.

[4]               В това отношение беше извършена значителна работа в Гърция; вж. European Economy – Occasional Paper, бр. 94. „The Second Economic Adjustment Programme for Greece — March 2012“ („Втори план за икономически мерки за Гърция – март 2012 г.“).

[5]               При все това невинаги е очевидно от докладите на държавите членки дали всички структури и органи, които са извън държавния бюджет, но в рамките на подсектор „Централно управление“, подават ефективно информация за събирането на данни.

[6]               В някои случаи обаче подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е част от подсектор „Централно управление“, докато редица държави членки нямат бюджети на регионално равнище в съответствие с Европейската система от сметки (S.1312).

[7]               Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната – COM(2011) 821 окончателен.

[8]               Това се извършва в рамките на двустранни дискусии в контекста на програмата за икономически реформи и растеж.

[9]               Междуправителственият Договор за стабилност, координация и управление представлява конкретно прилагане на директивата за държавите-членки от еврозоната и другите държави членки, които са го ратифицирали доброволно. Той предвижда въвеждането на правило за структурно балансиран бюджет на национално равнище, което естествено ще трябва да се съобразява с изискванията на директивата като всяко друго национално числово правило.