52012DC0444

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Годишен доклад за 2012 г. относно политиките на Европейския съюз за развитие и външно подпомагане и тяхното изпълнение през 2011 г.

ОТГОВОР НА НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

2011 г. бе година, в която на преден план стояха действията в отговор на новите предизвикателства и намирането на нови решения на съществуващите предизвикателства. Арабската пролет — народните движения в южните съседи на ЕС — стана повод за призиви за повече демокрация и социална справедливост. В хода на променящата се ситуация в арабския свят първоначалните мерки на ЕС за хуманитарна подкрепа и гражданска защита бяха последвани от конкретни стратегии и подпомагане, насочени специално към държавите, подкрепящи устойчивите реформи и приобщаващото икономическо развитие. В Африка на юг от Сахара най-младата държава в света — Южен Судан — бе приветствана с пакет за подпомагане от ЕС.

В качеството си на най-големия донор на помощ, предоставящ над 50 % от официалната помощ за развитие (ОПР) в световен мащаб, ЕС и неговите държави членки потвърдиха своя дългосрочен ангажимент за борба с бедността. В съобщението „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“[1] бе поставен акцент върху подкрепата за намаляване на бедността, демокрацията, доброто управление, устойчивия и приобщаващ растеж, както и върху необходимостта помощта да се предоставя там, където има най-голяма нужда от нея и където въздействието от нея ще е най-голямо. Съобщението получи силен отзвук предвид на трудното икономическо положение в еврозоната. На най-голямото международно събитие, посветено на въпросите на развитието, за годината — състоялият се през ноември 2011 г. в Пусан, Южна Корея, форум на високо равнище — също така бе подчертано значението на повишената ефективност и подобрената координация, както и на използването на „националните системи“ за предоставянето на помощта. Програмата за промяна бе придружена от документ, в който се очертава бъдещият подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави[2] — един от най-важните инструменти, с които ЕС разполага за увеличаване на въздействието на помощта и постигането на по-добри резултати. Новите предложения за финансиране на външната помощ и развитието, които са част от многогодишната финансова рамка (2014—2020 г.), бяха публикувани през декември 2011 г., като в тях бяха очертани плановете за разходване на средства за новите приоритети.

Програма за промяна — модернизиране на политиката на ЕС за развитие

Двата градивни елемента на Програмата за промяна са, от една страна, правата на човека, демокрацията и доброто управление и, от друга страна, устойчивият и приобщаващ растеж. Този устойчив и приобщаващ растеж ще бъде стимулиран посредством насърчаване на социалното приобщаване и човешкото развитие, достойните условия на труд, бизнеса и регионалната интеграция, устойчивото селско стопанство и устойчивото енергоснабдяване и достъп до енергия. Предлага се диференциран подход. Това означава, че в контекста на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС някои държави — по-специално сред онези, които самите вече са донори — ще получат помощ в по-малък размер или няма да получат такава и ще им бъдат предложени алтернативи форми на сътрудничество. Този нов подход ще означава, че ЕС ще бъде в много по-добра позиция да утвърждава и защитава основните си ценности и да спазва международните си ангажименти към своите съседи, особено тези, които са на път да се присъединят към ЕС, и тези в процес на преход, както и най-бедните и уязвими в световен план.

Сред другите елементи на новата политика е подобрената координация между донорите, по-специално държавите — членки на ЕС, с цел да се избегне дублирането и да се осигурят по-голяма съгласуваност и въздействие. ЕС ще отдаде приоритет на секторите с голямо въздействие по отношение на намаляването на бедността, като например управлението, социалната закрила, здравеопазването, образованието, заетостта, селското стопанство и енергетиката. В бъдеще двустранната помощ за държавите ще се предоставя за не повече от три сектора[3]. Част от актуализираната политика са също и новаторски инструменти, като например съчетаването на безвъзмездни средства и заеми и участието на частния сектор.

В контекста на преработването на външния мандат на Европейската инвестиционна банка Комисията обмисля евентуалното създаване на платформа на ЕС за сътрудничество и развитие с оглед на оптимизирането на механизмите за съчетаване на безвъзмездни средства и заеми във външните региони[4].

Енергетиката е двигател за намаляване на бедността

Енергетиката е от голямо значение за намаляването на бедността — за посрещането на основни нужди на хората като готвенето, здравните грижи, жилищното настаняване, комуникациите и достойните условия на труд. Тя също така генерира приходи, като създава възможности за стопанска дейност. През последните седем години ЕС е отпуснал безвъзмездна помощ за енергийния сектор в развиващите се страни в размер на около 2 милиарда EUR, което му отрежда водеща роля, що се отнася до дейностите за разширяване на спектъра от възможности и права на хората по целия свят. Инструменти на ЕС, като например механизмът за енергийно сътрудничество между АКТБ и ЕС, програмата за възобновяема енергия Африка—ЕС и доверителният фонд за инфраструктура ЕС—Африка, бяха използвани за финансирането на отделни проекти в цяла Африка. Комисията иска да увеличи равнищата на финансиране за сектора, като включи в бъдещите проекти частния сектор и банките за развитие. Европейският комисар за развитието участва в групата на високо равнище за устойчива енергетика за всички, създадена от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, чиято цел е мобилизирането на средства от всички сектори на обществото за осъществяването на програми, свързани с енергетиката. Енергетиката е също така основен сектор, набелязан в Програмата за промяна.

Бюджетната подкрепа — двигател за промяна

В съобщението относно новия подход към бюджетната подкрепа от ЕС, публикувано заедно с предложенията за Програмата за промяна през октомври 2011 г., се развива и прецизира използването на този инструмент за развитие като средство за промяна. Бюджетната подкрепа е форма на предоставяне на помощ, която включва диалог, трансфери на средства по сметката към министерството на финансите на държавата партньор, оценка на постигнатите резултати и изграждане на капацитет въз основа на партньорство и взаимна отчетност. Новият подход следва да позволи по-голямо диференциране на операциите за бюджетна подкрепа, давайки възможност на ЕС в по-голяма степен да съобрази действията си с политическия, икономическия и социалния контекст в държавата партньор. ЕС ще постави по-силен акцент върху взаимната отчетност и споделения ангажимент за утвърждаване на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, както и върху прозрачността и контрола на бюджета.

Нова финансова рамка

Предложенията на Комисията от юни 2011 г. за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. се основаваха на предложенията за бюджет за стратегията „Европа 2020“[5], в които бяха изтъкнати областите, в които ЕС би могъл да играя важна роля в контекста на нарастващата глобализация. ЕС остава ангажиран с осъществяването на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и постигането на целта за официалната помощ за развитие (ОПР) от 0,7 % от брутния национален доход (БНД) до 2015 г. За да се спомогне за постигането на тези цели, бе предложено бюджетните средства за финансиране на външната дейност да се увеличат от 56,8 милиарда EUR на 70 милиарда EUR и да се използват в по-голяма степен иновативни финансови инструменти (например заеми, гаранции, собствен капитал и инструменти за споделяне на риска) с цел мобилизиране на частни инвестиции и укрепване на институциите в държавите бенефициери. Предложено бе също така средствата от Европейския фонд за развитие (ЕФР), предназначени за 79-те държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), да бъдат увеличени от 23 милиарда EUR за период от шест години на 30,3 милиарда EUR за период от седем години (по цени от 2011 г.), както и този фонд да продължи да се финансира пряко от държавите — членки на ЕС.

Съгласувано вземане на решения

2011 г. бе първата година от функционирането на новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) под ръководството на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. През 2011 г. заедно със службите на Комисията ЕСВД работи по-специално по предприемането на съвместни ответни действия на кризите в Либия и Тунис, както и по изготвянето на предложения във връзка с новата многогодишна финансова рамка. Глобалната мрежа от 140 делегации на ЕС извършва политическа и дипломатическа дейност за ЕС и осигурява подкрепа за държавите членки посредством дейности като съвместното докладване. Докато някои държави членки съкращават размера на ресурсите за националните си дипломатически служби, за да се съсредоточат върху други приоритети, добавената стойност на делегациите на ЕС се състои в подсигуряването на подходящо представяне на ЕС в целия свят. Целта не е да се заместят националните дипломатически служби, а да се осигури едно икономически по-ефективно и по-резултатно използване на ресурсите и да се укрепи ролята на ЕС на глобален фактор.

Арабската пролет — реакция на събитията в южните съседи на ЕС

През март 2011 г. ЕС потвърди подкрепата си за хората от Южното Средиземноморие в усилията им за постигане на по-голямо зачитане на правата на човека, повече демокрация и по-добър живот. Той предложи партньорство за демокрация и споделен просперитет на южните ни съседи в контекста на европейската политика за съседство (ЕПС). То почива на подход, основан на стимули, като чрез него се осигурява подкрепа за партньорите, ангажирали се с извършването на реформи, и се създава по-тясна връзка между политическия подход и програмата за финансово подпомагане. Това доведе до пренасочването на 600 милиона EUR, предназначени за южните ни съседи, към целите, определени в партньорството: демократични промени, партньорство с хората и гражданското общество и устойчив и приобщаващ растеж.

Допълнителна сума от 1 милиард EUR се предоставя от бюджета на ЕС на държавите — партньори по ЕПС, за да спомогне за прилагането на новото съвместно съобщение „Нов отговор на промените в съседните държави“, прието през май 2011 г. Най-голямата част от тези допълнителни средства (670 милиона EUR) ще се предостави посредством две рамкови програми — SPRING (Подкрепа за партньорство, реформи и приобщаващ растеж) в южните съседи на ЕС (540 милиона EUR за периода 2011—2013 г.) и EaPIC (Интеграция и сътрудничество за Източното партньорство) в източните съседи (130 милиона EUR за периода 2012—2013 г.).

Останалата част от допълнителното финансиране бе отпусната основно за програми, насочени към висшето образование („Темпус“, „Еразмус Мундус“ и т.н.), и за подкрепа за организации на гражданското общество и недържавни участници. Създаден бе Механизъм за подкрепа на гражданското общество с бюджет в размер на 26,4 милиона EUR с цел изграждане на капацитет сред гражданското общество както в южните, така и в източните съседи на ЕС за насърчаване на реформите и увеличаване на публичната отчетност. Подготвена бе и друга програма — „Сигурност на инвестициите в Средиземноморския регион“ (ISMED) — с цел предприемането на действия в отговор на изключително значимите събития на Арабската пролет.

По света

За да заздрави контактите си по света, през 2011 г. ЕС използва и доразви пълната гама от съществуващи споразумения за сътрудничество, търговия и асоцииране и от специални инструменти, с която разполага.

Обявената през юли 2011 г. независимост на Южен Судан стана повод за откриването на нова делегация на ЕС в Джуба, Южен Судан. Държавите — членки на ЕС, и Комисията постигнаха съгласие относно това да подобрят координацията и съгласуваността на помощта посредством съвместното програмиране на средства в размер на 800 милиона EUR в единен стратегически документ за периода 2011—2013 г., в който акцентът се поставя върху здравеопазването, образованието, развитието на селските райони, утвърждаването на върховенството на закона и подобряването на достъпа до вода и санитарно-хигиенни услуги. 200 милиона EUR от тази сума бяха предоставени по линия на ЕФР.

Събитията в Северна Африка също така имат както краткосрочно, така и потенциално дългосрочно отражение върху южните ни съседи в този регион, особено в Сахел и съседните държави. Чрез своя Инструмент за стабилност ЕС посрещна исканията за незабавна подкрепа за усилията за стабилизация в региона, в това число чрез действия за решаване на проблема с препитанието на завръщащите се мигранти (особено от Либия) и други групи и задоволяването на свързаните с него нужди. В Стратегията на ЕС за сигурност и развитие в Сахел бяха разгледани последиците за региона по отношение на сигурността и развитието в по-дългосрочен план. Първоначален пакет за подкрепа в размер на 150 милиона EUR бе разпределен между Мали, Мавритания и Нигер за дейности, свързани с развитието и управлението, включително за укрепването на техните правосъдни системи. Регионът продължава да е изправен пред множество взаимосвързани предизвикателства: крайна бедност, ефектите от изменението на климата, чести продоволствени кризи, бързо нарастващ брой на населението, нестабилно управление, корупция, продължаващо напрежение във вътрешнополитически план, риск от съпроводен с насилие екстремизъм и радикализация, незаконен трафик и свързани с тероризма заплахи за сигурността.

Продоволствените кризи в Африканския рог се оказаха едно от най-мащабните нови предизвикателства в региона през 2011 г. ЕС предостави допълнителни средства на Етиопия (13,75 милиона EUR), Джибути (около 4,5 милиона EUR) и Сомалия (25 милиона EUR). През 2011 г. бе договорена нова стратегическа рамка за Африканския рог, в това число назначаването на първия представител на ЕС за Африканския рог, чиито отговорности на първо време ще са съсредоточени върху Сомалия и ширещото се в региона пиратство. ЕС също така увеличи подкрепата си за Кот д’Ивоар, предоставяйки на държавата 125 милиона EUR, за да подпомогне новото правителство, оглавявано от президента Аласан Уатара, във възстановяването на политическата и икономическата стабилност. Напредък бе постигнат и при изпълнението на втория план за действие от Съвместната стратегия Африка—ЕС и предвидените в него осем тематични партньорства. В рамките на платформата Африка—ЕС за диалог относно управлението и правата на човека бяха направени предложения във връзка с управлението на природните ресурси по време на конфликти и в периоди след конфликти, като бяха подкрепени неотдавнашните мерки на ЕС за повече прозрачност на дейностите в Африка на европейските предприятия от добивната промишленост и сектора на горското стопанство.

През 2011 г. бе поставен силен акцент върху източните съседи на ЕС, за които ЕС представлява партньор, катализатор за реформи и фактор, упражняващ огромна притегателна сила, що се отнася до икономическите възможности. На втората среща на върха на Източното партньорство във Варшава на 29—30 септември 2011 г. ЕС и неговите източни съседи потвърдиха поетите ангажименти, като ЕС обеща допълнителни средства в размер до 130 милиона EUR за периода 2012—2013 г., предназначени за партньорите, ангажирани с осъществяването на реформи. В резултат на организирана от Украйна международна конференция, отбелязваща 25-годишнината от ядрената авария в Чернобил, бяха заделени допълнителни 550 милиона EUR за програмата за изграждане на нов защитен саркофаг и за предпазване на населението и околната среда от повредения саркофаг на 4-ти блок на Чернобилската АЕЦ. ЕС се ангажира с предоставянето на още 110 милиона EUR по линия на своя Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност.

За партньорите от Централна Азия ЕС представлява близък политически съюзник и доверен партньор, на когото те могат да разчитат в трудния процес на преход, с който са се заели, и същевременно източник на икономически възможности. На състоялата се на 7 април 2011 г. в Ташкент среща на министрите на външните работи от ЕС и Централна Азия двете страни партньори подновиха своя ангажимент за постигане на целите и изпълнение на стратегията ЕС—Централна Азия, като средствата за периода 2012—2013 г. са насочени към политически и социално-икономически реформи от ключово значение.

Състоялата се през май 2010 г. в Мадрид среща на високо равнище ЕС—Латинска Америка и Карибите (ЛАК) бе знак за активизиране на политическите отношения с региона на ЛАК. С Централна Америка бе сключено първото междурегионално споразумение за асоцииране и бе парафирано многостранно споразумение за търговия с Колумбия и Перу. Напредък бе постигнат и в преговорите между ЕС и Южноамериканския общ пазар (Меркосур) във връзка със споразумение за асоцииране. През ноември 2011 г. също така бе открита централата на фондацията ЕС—ЛАК в Хамбург, Германия.

ЕС активизира отношенията си с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и заздрави двустранните си връзки с нейните десет членки посредством договарянето и прилагането на двустранни споразумения за партньорство и сътрудничество и споразумения за свободна търговия. Един от особено успешните финансирани от ЕС проекти за цяла Азия е SWITCH Asia — програма, състояща се от множество компоненти, с която се насърчават устойчивото производство и потребление, като се финансират редица малки проекти на територията на целия континент. Програмата допринася за намаляването на бедността и подобряването на качеството на живота (Цели на хилядолетието за развитие — ЦХР, 1 и 7), като същевременно насърчава екологичната икономика.

В Карибския регион бяха осъществени последващи действия по значителен брой инициативи, започнати през 2010 г. Окончателен проект на съвместната стратегия ЕС—Карибите, предмет на дискусия на проведената през 2010 г. среща на високо равнище ЕС—КАРИФОРУМ, бе подготвен, за да премине съответните институционални процедури, и се очаква да бъде оповестен през 2012 г. Постигнат бе напредък при прилагането на споразумението за икономическо партньорство между ЕС и КАРИФОРУМ. Дългоочакваният доверителен фонд за инфраструктура за Карибите бе одобрен от Комитета на ЕФР под формата на Инвестиционен инструмент за Карибите, който трябва да стартира дейността си през 2012 г.

Изменението на климата представлява най-голямата заплаха за Тихоокеанския регион и поставя под съмнение способността му да постигне ЦХР. Като последващо действие във връзка с Инициативата относно изменението на климата ЕС—Тихоокеанския регион, стартирала през декември 2010 г., европейският комисар по въпросите на развитието се срещна с министри от Тихоокеанския регион в рамките на регионална конференция на високо равнище (Вануату, март 2011 г.), в резултат на която бе затвърден ангажиментът за осъществяване на сътрудничество за развитие с голяма степен на въздействие, насочено към проблемите, свързани с изменението на климата, намаляването на бедността, утвърждаването на човешките права, демокрацията и равенството между половете, както и към постигането на всички ЦХР. Очаква се през 2012 г. Комисията и върховният представител да представят съвместното съобщение „Към изграждане на подновено партньорство за сътрудничество между ЕС и Тихоокеанския регион“.

През цялата 2011 г. ЕС продължи да играе водеща роля в борбата с изменението на климата в световен мащаб, активно работейки за постигането на напредък в международните преговори по въпросите на климата. ЕС спази ангажиментите си за осигуряване на т.нар. бързо финансиране и активизира дипломатическите си дейности в областта на климата преди Конференцията на ООН по въпросите на климата, провела се в Дърбан, Южна Африка, през ноември 2011 г.

ЕС финансира проекти за водоснабдяване

В периода 2004—2012 г. 272 проекта бяха съфинансирани по линия на Фонда за водите за подпомагане на държавите от АКТБ, създаден от ЕС с цел подобряване на водоснабдяването, хигиенните условия, канализацията и управлението на водите в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Фондът бе създаден с първоначално финансиране в размер на 700 милиона EUR от ЕС и безвъзмездна помощ от правителството на Испания в размер на 12 милиона EUR.

В рамките на по-широкообхватната Инициатива на Европейския съюз за водите, стартирана през 2002 г., продължават усилията за мобилизиране от различни източници на ресурси за водоснабдяване и канализация. От 2004 г. насам ЕС вече е помогнал на над 32 милиона души да получат достъп до подобрено водоснабдяване, а на над 9 милиона души — до канализационна инфраструктура. Въз основа на постиженията на Инициативата на ЕС за водите и на Фонда за водите ЕС—АКТБ Европейският съюз ще продължи да подкрепя международното сътрудничество и да насърчава новаторските подходи, укрепващи връзката между сектора на водите и други сектори, като селското стопанство и енергетиката.

В Програмата за промяна Комисията подчерта, че новите политики следва да са насочени към преодоляване на неравенството и по-специално да осигуряват на бедните хора по-добър достъп до земя, вода и енергия, без да се вреди на околната среда. Между 2003 г. и 2010 г. Комисията е предоставила общо около 3 милиарда EUR за дейности, свързани с проекти за водоснабдяване и канализация. През този период размерът на помощта за развитие от ЕС за сектора на водите и канализацията почти се е утроил.

Постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР)

В годишния доклад за 2011 г. подробно се посочва как отделните проекти и програми на ЕС спомагат за постигането на ЦХР в различните континенти и региони. ЕС е стартирал програми и е изработил специални инструменти, за да направи ЦХР по-постижими, в това число онези цели, по които изоставането е най-голямо — детската смъртност и смъртността сред родилките. Към края на 2011 г. бе приет първият компонент от инициативата за ЦХР на ЕС на стойност 1 милиард EUR, стартирана през септември 2010 г. При нея акцентът се поставя върху държавите, отчитащи най-голямо изоставане при изпълнението на своите ЦХР. Инструментът за продоволствена помощ на ЕС също подобрява положението по отношение на продоволствената сигурност и храненето. До края на 2011 г. по линия на този инструмент на ЕС на стойност 1 милиард EUR са финансирани 134 проекта, осъществени от неправителствени организации и служби на държавите — членки на ЕС, 69 проекта на международни организации, 3 регионални проекта и 10 мерки за бюджетна подкрепа.

Програмата за промяна също така отрежда на устойчивото селско стопанство, продоволствената сигурност и храненето приоритетно място в дневния ред на ЕС по отношение на сътрудничеството за развитие. За да се подпомогнат съответните държави при постигането на ЦХР 3 относно равенството между половете, по линия на тематичната програма на ЕС „Инвестиране в хората“ през 2011 г. бяха финансирани две големи инициативи за равенство между половете — програма, посветена на утвърждаването на социалните и икономическите права и възможности на жените, както и нова програма на Организацията на обединените нации „Подобряване на отчетността при финансирането в областта на равенството между половете“.

Утвърждаване на правата на човека и доброто управление

През 2011 г. ЕС използва набора си от външни инструменти и политики с цел утвърждаване и защита на правата на човека и доброто управление, както и с цел борба с неравенството между половете. През декември 2011 г. Комисията и върховният представител публикуваха съвместното съобщение „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС — към по-ефективен подход“[6]. В него се потвърждава подходът на ЕС по отношение на правата на човека, но се посочва и необходимостта от съобразяване на действията за утвърждаване на правата на човека с условията на място и се обсъждат способи за използване на колективната сила на ЕС. Освен това в предложенията за новата многогодишна финансова рамка се предвижда укрепването на Европейския инструмент за демокрация и права на човека. включително чрез предложение за увеличаване на подкрепата за гражданското общество по целия свят.

Чувствителност в подхода към въпроса за гениталното обрязване

В резултат на сътрудничеството на ЕС с Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) бяха постигнати значителни успехи в намаляването на случаите на генитално осакатяване/обрязване при жените и на бракове в детска възраст, които засягат голям брой момичета. През периода 2008—2012 г. осъществяваната от УНИЦЕФ програма е получила финансиране от ЕС на обща стойност 3 991 000 EUR. Програмата, насочена предимно към Египет, Еритрея, Етиопия, Сенегал, Судан и Индия, поставя акцента върху промяната на социалните норми и нагласи чрез образователни мерки сред обикновените хора и дискусии в общностите в селските райони по тези чувствителни теми с посредничеството на уважавани местни лидери. В резултат на прилагането на този внимателен подход, Сенегал е на път да се превърне в първата държава, обявяваща, че се отказва от тази традиционна практика.

Перспективи

С Програмата за промяна и придружаващите я предложения за бюджетна подкрепа се актуализират външната политика и политиката за развитие на ЕС, за да бъдат посрещнати предизвикателствата на бързо променящия се свят. Тази модернизирана програма се стреми да съсредоточи сътрудничеството за развитие върху подкрепата за утвърждаването на правата на човека, демокрацията и доброто управление и за приобщаващия и устойчив растеж. Устойчивото селско стопанство, продоволствената сигурност, устойчивата енергетика, засилването на ролята на частния сектор в качеството му на партньор за развитие, достойните условия на труд и минималните изисквания за социална закрила представляват важни области в този контекст.

Известно е, че ЕС може да подобри инструментите си за подпомагане на устойчивата промяна в обществата в процес на преход, съобразявайки ги с тяхното конкретно положение и нужди. Държавите с ниски доходи са особено уязвими на външни сътресения. За да се спомогне за постепенното изграждане на устойчивост на сътресенията, в съвместното съобщение от 2011 г. бе предложено да се постави по-силен акцент върху мобилизирането на национални финансови ресурси, укрепването на механизмите за социална защита, повишаването на ефективността на публичните разходи, както и върху мерките за диверсифициране на икономиката. Въпреки това, за да се почувстват всички ползи от тези политики, е необходимо време. Комисията също така ще проучи възможностите за прилагане на новаторските си проекти, като например SPRING, в други райони по света.

Необходими са механизми, действащи в краткосрочен план, за да се помогне на развиващите се страни да посрещнат икономическите и финансовите последици от външните сътресения. Въз основа на опита, придобит при прилагането на механизма FLEX, инструмента за продоволствена помощ и механизма FLEX срещу уязвимостта (V-FLEX) за държавите, преживяващи икономически спад, Комисията разработва допълнителни механизми за справяне със сътресенията. Постигането на ЦХР и рамката, която ще се въведе след ЦХР, ще останат централна тема през 2012 г. с оглед на следващия преглед на ЦХР от страна на ООН през 2013 г.

[1]               COM(2011) 637 окончателен.

[2]               COM(2011) 638 окончателен.

[3]               С възможното изключение на държавите кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване към ЕС, финансирани по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ.

[4]               Решение 1080/2011/ЕС.

[5]               COM(2011) 500 окончателен.

[6]               http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0886:FIN:BG:PDF