52012AR1185

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52012AR1185 - EN

Document 52012AR1185

Help

Становище на Комитета на регионите относно „Командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги“

OB C 17, 19.1.2013, p. 67–80 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

19.1.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/67

2013/C 17/12

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

—	констатира, че през последните години практиката на командироване на работници в Европейския съюз се разрасна; подчертава същевременно, че броят на командированите работници се различава значително както между държавите членки по произход, така и между приемащите държави членки;

—

счита, че в този контекст понастоящем е важно да се приеме общностен инструмент за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, който да хармонизира контрола върху прилагането на директивата и едновременно с това да обхване основните въпроси, които възникнаха с решенията на Съда на Европейския съюз, които доведоха до ограничително тълкуване на Директива 96/71/ЕО;

—

изразява съжаление, че в настоящото предложение на Европейската комисия не се преразглежда или преработва Директива 96/71/CE и следователно то не е в състояние да разгледа всички въпроси по същество, повдигнати от съдебната практика, по-специално тези, свързани с разширяването на колективните трудови договори, с разширяването на „твърдото ядро от приложими правила“, с прилагането на по-благоприятните разпоредби на приемащата страна, със зачитането на основните социални права като правото на стачка;

—	предлага солидарната отговорност на работодателите и подизпълнителите да бъде укрепена, като се добави разпоредба за ограничаване на броя на равнищата на подизпълнение;

—

приветства факта, че на 11 септември 2012 г. Европейската комисия оттегли предложението за регламент („Монти II“) относно съчетаването на правото на стачка с икономическите свободи на Европейския съюз въз основа на клаузата за гъвкавост във връзка с окончателното изграждане на вътрешния пазар (член 352 от ДФЕС).

Докладчик

г-н Alain HUTCHINSON член на Парламента на Брюкселски столичен регион

Отправни документи

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги

COM(2012) 131 final

Предложение за регламент на Съвета относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги

COM(2012) 130 final

I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

1.	подкрепя инициативите на Европейската комисия, насочени към укрепване на социалното измерение на вътрешния пазар съгласно член 9 от Договора от Лисабон, който гарантира отчитането на социалното измерение във всички политики на Европейския съюз;

Развитие на практиките на командироване на работниците

констатира, че през последните години практиката на командироване на работници в Европейския съюз се разрасна. Според Европейската комисия всяка година един милион работници се командироват от своя работодател от една държава членка към друга; подчертава същевременно, че броят на командированите работници се различава значително както между държавите членки по произход, така и между приемащите държави членки;

отбелязва, че най-много работници се командироват в най-трудоемките сектори. Традиционно най-голям брой работници се командироват в сектора на строителството и благоустройството (24 % от командированията в Европа според данните на Европейската комисия), като преобладаващата част са неквалифицирани работници;

4.	подчертава, че заплатите в отделните страни могат да се различават значително;

Териториално измерение на практиката на командироване

5.	обръща внимание на географската концентрация на практиките на командироване в някои сектори, като следва да се отбележи, че значителна част от декларациите за командироване се падат на трансграничните райони;

счита, че регионите, по-специално пограничните райони, са призвани да играят по-голяма роля в рамките на сътрудничеството между публичните власти в различните страни, за да гарантират, че командированията се извършват при зачитане на правата и достойнството на лицата, от една страна, и за да обменят добри практики, от друга. За целта тези райони би трябвало да разполагат със съответните средства, за да изпълняват своите задачи;

подчертава, че териториалният обхват на колективните трудови договори е едно от условията за тяхното прилагане спрямо командированите работници по смисъла на Директива 1996/71/ЕО и следователно е необходимо компетентните власти да могат да информират доставчиците на услуги и работниците, командировани на тяхна територия от друга държава членка, за тяхното съдържание и да гарантират прилагането им;

Необходимост от по-добър контрол върху прилагането на правилата относно командироването

подчертава, че командироването на работници често се извършва, като се заобикалят разпоредбите на трудовото законодателство в областта на социалните осигуровки, както и данъчните закони. Сред начините, по които се заобикалят правните задължения, могат да се посочат:

—	наемането на работа единствено с цел командироване, фиктивните дружества, които дават възможност да се регистрира адрес в съответната предполагаема държава на произход на командироването;

—	фиктивните самостоятелно заети лица, които не плащат социални осигуровки и избягват прилагането на условията на труд и заплата в приемащата страна, така както е предвидено в Директива 96/71/ЕО, която се прилага само за работниците;

—	създаването на платформа за командировани работници, което се практикува от някои големи фирми. Чрез създаване на филиал в държава с финансово изгодни данъчни и социални разпоредби и командироване на работници;

—	неправомерно използване на командироването за постове, които всъщност са постоянни;

—	липса на декларации за командироване;

подчертава, че според някои проучвания при командироването на работници в редица случаи не се спазват законоустановените минимални условия на труд и заетост в приемащата държава членка и се правят опити за заобикаляне на разпоредбите за социално осигуряване и данъчно облагане;

подчертава, че предвид установените от Комисията огромни разлики между прилаганите мерки за контрол от страна на държавите членки или съответно от трети страни, включени посредством споразумения в свободното движение на хора, общите стандарти за контрол са от особено значение; във връзка с това обаче не трябва да се ограничават възможностите на националните власти за контрол;

10.

счита, че в този контекст понастоящем е важно да се приеме общностен инструмент за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, който да хармонизира контрола върху прилагането на директивата и едновременно с това да обхване основните въпроси, които възникнаха с посочените по-долу решения на Съда на Европейския съюз, по-специално по делата Viking (Дело C-438/05), Laval (Дело C-341/05), Rüffert (Дело C-346/06) и Luxembourg (Дело C-319/06), които доведоха до ограничително тълкуване на Директива 96/71/ЕО;

11.

затова приветства проекта за приемане на предложение за директива в тази област, но изразява съжаление, че настоящото предложение на Европейската комисия не преразглежда или преработва Директива 96/71/CE и следователно не е в състояние да разгледа всички въпроси по същество, повдигнати с горепосочените решения, по-специално тези, свързани с разширяването на колективните трудови договори, с разширяването на „твърдото ядро от приложими правила“, с прилагането на по-благоприятните разпоредби на приемащата страна, със зачитането на основните социални права като правото на стачка;

12.

обръща внимание на факта, че представеното му предложение за директива на практика се ограничава до посочване на мерки и механизми за подобряване и засилване на контрола върху прилагането и изпълнението на разпоредбите на Директива 96/71/ЕО, която досега се оказа недостатъчна за борба срещу социалния дъмпинг и измамите;

Основните права не трябва да бъдат подчинявани на икономическите свободи

13.

14.

споделя анализа, според който не е необходимо правото на стачка да бъде подчинено на допълнителната цел за окончателното изграждане на вътрешния пазар, тъй като става въпрос за неприкосновен принцип, гарантиран от Хартата за основните права, и, от друга страна, lex specialis, така както е определен от член 153 от Договора, изключва изрично правото на стачка от приложното поле на законодателството на Съюза;

15.

смята при все това, че оттеглянето на предложението за регламент оставя висящи определен брой въпроси, поставени от съдебната практика на Съда. Ето защо призовава за ново законодателно предложение, което недвусмислено да гарантира, че основните социални права (право на колективно договаряне, право на синдикална дейност) не могат да бъдат ограничавани от икономическите свободи (право на установяване и свободно предоставяне на услуги) и че икономическите свободи не могат да оправдават заобикалянето на законите и националните практики в социалната област;

16.	припомня, че 12-те национални парламента (19 гласа) за пръв път използваха спрямо Комисията механизма за ранно предупреждение срещу това предложение за регламент с мотива, че тези предложения са в противоречие с националните правомощия и зачитането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

17.

счита обаче, че са необходими действия от страна на европейския законодател за изясняване на отношението между „колективните действия“ и свободата на установяване и предоставяне на услуги, когато действително възникват трансгранични въпроси, например в случая на предприятие с филиали в няколко държави членки;

18.

счита, че ако Комисията беше запазила предложението си за регламент, с оглед на мотивираните становища на националните парламенти, както и на позициите, изразени на регионално равнище посредством КР, Комитетът можеше да обмисли предприемането на необходимите стъпки за предявяване на иск ex-post срещу предложението за нарушаване на принципа на субсидиарност, както по отношение на правното основание, така и поради недостатъчната обосновка на добавената стойност на действие на Съюза в тази област; обръща внимание на Комисията, че Комитетът на регионите ще продължи много сериозно да следи за спазването на принципа на субсидиарност в тази област;

19.	счита, че предложението относно изпълнението на Директива 96/71/ЕО остава изцяло в сила и заслужава цялото му внимание;

20.

смята, че Директива 96/71/ЕО утвърждава основни права, чието прилагане цели да улесни; от друга страна, тези права, свързани с човешкото достойнство, бяха укрепени с влизането в сила на Договора от Лисабон, който вече придава задължителна правна сила на Хартата на основните права; затова не е необходимо тези права да бъдат подчинени на логиката на икономическите свободи;

21.

в този смисъл изразява съжаление, че предложението на Комисията не доведе до дебат относно избора на правно основание, тъй като избраното правно основание е „предоставяне на услуги“ (член 62 от ДФЕС заедно с член 53), което означава, че въпросите, свързани с прилагането на Директива 96/71/ЕО, отново се разглеждат от перспективата на икономическите свободи и Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет, както и социалните партньори, не се привличат пълноценно за участие в изготвянето на един текст, който ги засяга непосредствено;

Предложението за директива трябва да отчита всички случаи на командироване

22.

подкрепя въпреки това настоящото предложение на Комисията, борбата срещу социалния дъмпинг и измамите при командироването на работници, както и създаването на механизми за контрол върху прилагането на условията на труд и заплата към командированите работници; разглежданото предложение обаче не отговаря на тези цели и някои съществени елементи от него трябва да бъдат подобрени;

23.

смята, че случаите на командироване от страни извън Европейския съюз, посочени в Директива 96/71/ЕО, заслужават да бъдат упоменати в предложението и че разпоредбите на директивата би трябвало във възможно най-кратък срок след приемането ѝ да се включат в законодателството на ЕИП и в сключеното с Швейцария споразумение за свободно движение на хора;

24.	съзнава съществуващите ограничения на контрола като езиковата бариера, контрола върху краткосрочните командировки, трудностите при получаване на информация в друга държава членка, сложността на процеса на налагане на санкции, слабостите на средствата за контрол на националните администрации;

25.

затова подкрепя категорично приемането на разпоредбите на предложението за директива, чиято цел е да се премахнат тези ограничения във възможно най-голяма степен и да се укрепят механизмите за изпълнение на мерките за контрол и санкциите с цел постигане на ефективно и ефикасно прилагане на Директива 96/71/ЕО; едновременно с това трябва да бъде формулирана по-ясно системата на трансгранично изпълнение на съдебните решения, която трябва да съответства на действащите принципи на международното сътрудничество и на взаимното признание и изпълнението на съдебни решения, и да отчита процесуалните права на отделната личност;

26.

смята, че при неспазване на Директива 96/71/ЕО и на настоящата директива, например ако се окаже, че един работник не е действително командирован към съответното предприятие, ще трябва да се приложи действащото законодателство в държавата членка, където се предоставя услугата. Ще се счита, че всички работници, за които това се отнася, упражняват свободата си на движение, съгласно член 45 от ДФЕС.

Солидарната отговорност: ключова разпоредба от предложението за директива, която заслужава да бъде допълнена

27.

приветства разпоредбите относно солидарната отговорност на работодателя и на подизпълнителя, по-конкретно в сектора на строителството, и отбелязва, че в осем държави членки на ЕС тази солидарна отговорност вече се прилага (Австрия, Белгия, Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Финландия и Франция); това обаче не е достатъчно за ефективното избягване на злоупотреби. За тази цел по-скоро трябва да се гарантира, че всички предприятия, които извършват злоупотреби с командироването или се възползват от тях, ще бъдат подведени под отговорност за това;

28.

смята, че би било целесъобразно към разпоредбата за солидарната отговорност да се добави разпоредба за ограничаване на броя на равнищата на подизпълнение, което би намалило рисковете от злоупотреби при командироването на работници. Освен това би трябвало да се постигне по-добра проследяемост на подизпълнителите;

Проактивната роля на социалните участници в контрола върху прилагането на правото

29.	подкрепя разпоредбите на Европейската комисия, с които се отрежда решаваща роля на профсъюзите и социалните партньори, както и на инспекциите по труда; същевременно обаче трябва да се отчитат различията в системите на отделните държави;

30.	смята, че е от значение тази роля да бъде укрепена, като компетентните органи за контрол на изпълнението в държавите членки могат да обменят практики по отношение на контрола с цел по-добро съчетаване на усилията им в тази област;

31.

счита, аналогично, че представителите на работниците и служителите, по-специално членовете на европейските работнически съвети в строителните предприятия, също би трябвало да бъдат упоменати като ключови участници. На големите обекти, например, координацията между представителните органи също може да играе важна роля за информирането и предупреждението. Тези инициативи на представителите на работниците и служителите добиват още по-голяма легитимност доколкото много предприятия обявяват своята политика за социална отговорност;

Текстът на предложението се нуждае от уточнения за правилното прилагане на неговите разпоредби

32.

привлича вниманието върху факта, че националният съдия играе важна роля при практическото прилагане на предложението за директива и поради това тя трябва да съдържа ясни и точни разпоредби, за да не възникват нови съмнения относно тълкуването на текста от различните национални съдии и да не се умножават преюдициалните запитвания, отправяни към Съда на Европейския съюз;

33.

поради тези причини смята, че някои съдържащи се в предложението за директива термини трябва да бъдат изяснени и ясно дефинирани. Така например условията за командироване на работници трябва да бъдат ясно определени, като правните последици при злоупотреба да не са за сметка на заетите лица. Би следвало например да се уточни използването на два различни термина за „временно командирован“ в някои езикови версии (например във френската езикова версия: „provisoirement détaché“ и „temporairement détaché“) или използването на „ефикасен“, към който би трябвало да се добави и „ефективен“, или понятието „основните ред и условия на работа“, което не съществува в Директива 96/71/ЕО;

34.

по същите причини обръща внимание на съображение 5 от преамбюла на предложението, в което се подчертава, че трябва да бъде изяснена „връзката между Директива 96/71/ЕО и Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (наричан по-нататък „Регламент Рим I“)“, без в диспозитива да се дава отговор на това искане за изясняване;

Необходимостта от премахване на всяка неяснота при прилагането на текстовете

35.

счита, че преамбюлът на предложението може да внесе объркване по въпроса за приложимия закон по отношение на трудовия договор (този на страната на произход или този на приемащата страна?). Вярно е, че, както се подчертава в съображение 6 от преамбюла, предложението за директива не засяга непосредствено приложимото право съгласно член 8 от Регламента Рим I; необходимо е обаче да припомним, че целта на директивата от 1996 г. също не беше да се промени тази разпоредба (тогавашен член 6 от Римската конвенция от 1980 г.), а да се уточнят условията за прилагане на повелителните норми по смисъла на член 9 от Регламента Рим I (тогавашен член 7 от Римската конвенция от 1980 г.);

36.	ще следи за това предложението за директива да не промени духа и целта на Директива 96/71/ЕО;

37.	смята, че изискването за спазване на разпоредбите на Директива 96/71/ЕО от оферента би трябвало да бъде критерий за възлагането на обществени или частни поръчки; при значителни нарушения трябва да е възможно, както е сега, изключване на съответния оферент;

38.	изразява съгласие с волята на Комисията за сближаване на законодателствата на държавите членки относно изпълнението на наложените глоби и административни санкции при трансгранични случаи.

II. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Преамбюл

Позоваване 1

Текст, предложен от Комисията	Текст, предложен от КР
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 53, параграф 1, и член 62 от него,	като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 153, параграф 1, и член 62 буква б) от него,

Изложение на мотивите

Условията на труд и заетост традиционно включват колективни преговори, а оттам и самостоятелност на социалните партньори, така че те играят ключова роля при контрола на спазването на обичайните стандарти в тази област. Поради тази причина член 153, параграф 1, буква б) от Договора, в който се посочват изрично общностните инициативи по отношение на условията на труд, е най-подходящото правно основание. Освен това, тъй като става дума за предложение за директива за прилагане на Директива 96/71/ЕО, използваща като правно основание „предоставяне на услуги“, решенията на Съда на ЕС във връзка с избора на правно основание не поставят изрична възбрана върху използването на по-подходящо правно основание за приемането на това предложение.

Изменение 2

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

По отношение на работниците, командировани за извършването на работа с цел предоставяне на услуги в друга държава членка, различна от тази, в която те обичайно работят, в Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги е установен основен набор от ясно определени ред и условия на работа, които доставчикът на услуги в държавата членка, в която се извършва командироването, трябва да спазва, за да се осигури минимална закрила на съответните командировани работници.

По отношение на работниците, командировани за временно за извършването на работа с цел предоставяне на услуги в друга държава членка, различна от тази държавата, в която те обичайно работят, в Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги е установен основен набор от ясно определени ред и условия на работа, които доставчикът на услуги в държавата членка, в която се извършва командироването, трябва да спазва, за да се осигури минимална закрила на съответните командировани работници.

Изложение на мотивите

Изменението не е само смислово, а цели да запази последователност по отношение на понятията, използвани в Директива 96/71/ЕО. В него се възпроизвежда буквално формулировката на съображение 3 от Директива 96/71/ЕО, в която се използва изразът „временно“ (Бел. пр. Докладчикът предлага наречието „временно“ на френски език да бъде заменено със синоним, който той счита за по-правилен от правна гледна точка.), както и съображение 5 от настоящото предложение, и не се ограничава единствено до командироването между държави членки, съгласно формулировката на съображенията на настоящото предложение. При такъв обхват на настоящото предложение то би се отклонило от намерението на законодателя през 1996 г., който използва израза „на територията на държава членка, която е различна от държавата, в която обикновено работят“, а не „в друга държава членка“, както гласи настоящото предложение за директива, за да се отчита командироването от трети държави. С цел правна сигурност е целесъобразно този принцип да бъде включен в съображенията на настоящото предложение.

Изменение 3

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Както и при Директива 96/71/ЕО, настоящата директива не засяга прилагането на правото, което съгласно член 8 от регламент Рим I се прилага за индивидуалните трудови договори, нито прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. з координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Както и при Директива 96/71/ЕО, настоящата директива не засяга прилагането на правото, което съгласно член 8 от регламент Рим I се прилага за индивидуалните трудови договори нито прилагането на повелителните норми на приемащата командированите лица държава членка съгласно член 9 от Регламент Рим 1, нито на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. з координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Изложение на мотивите

Добавеният текст е важен доколкото допринася за премахването на неяснотата относно обхвата на Директива 96/71 ЕО и начина, по който тя се съотнася към международното частно право. Директива 96/71 ЕО не се отнася непосредствено до прилагането на законодателството, което урежда индивидуалните трудови договори съгласно член 8 от Регламента Рим I, а предвижда изрично, съгласно член 9 от Регламента Рим I, прилагането на повелителните норми на приемащата страна (независимо от приложимото към договора законодателство) спрямо командированите работници. Ако това не бъде ясно заявено тук, то би могло да породи недоразумения и възможност за отклоняване от буквата и духа на Директива 96/71 ЕО.

Изменение 4

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Следва да бъдат определени още по-конкретно задълженията на държавите членки да направят информацията относно реда и условията на работа общодостъпна и да предоставят ефективен достъп до нея не само за доставчиците на услуги от други държави членки, но и за съответните командировани работници.

Следва да бъдат определени още по-конкретно задълженията на държавите членки да направят информацията относно реда и условията на работа общодостъпна и да предоставят ефективен и безплатен достъп до нея не само за доставчиците на услуги от други държави членки, но и за съответните командировани работници.

Изложение на мотивите

За да бъде действително достъпна, информацията трябва по-специално да бъде безплатна.

Изменение 5

Член 1, нов параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 1

Предмет

(…)

Член 1

Предмет

(…)

3. Що се отнася до прилагането и изпълнението на условията на труд и работа за командированите работници, настоящата директива трябва да отговаря на разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива 96/71 ЕО, който гласи „Предприятията, установени в държави, които не са членки, не трябва да бъдат третирани по-благоприятно отколкото предприятия, установени в държава членка“.

Изложение на мотивите

Изменението е целесъобразно, ако се вземе предвид, че настоящото предложение за директива не трябва да засяга структурата на Директива 96/71 ЕО. Законодателят е въвел параграф 4 в член 1, за да се избегнат рисковете от социален дъмпинг от страна на трети държави. По същите причини би било уместно да се избягва стриктно прилагане на Директива 96/71 ЕО, което да се ограничава до командироването на работници от една държава членка в друга, като по този начини се дава възможност за измами или заобикаляне на закона чрез командироване от трети държави. Затова държавите членки трябва да проявяват бдителност и да вземат необходимите мерки, за да попречат на подобно заобикаляне на закона, което би представлявало и пропуск в създадения механизъм за контрол.

Изменение 6

Член 3, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3

Предотвратяване на нарушения и заобикаляне на разпоредбите

1. За целите на въвеждането, прилагането и осигуряването на изпълнението на Директива 96/71/ЕО компетентните органи вземат предвид фактическите елементи, които окачествяват дейностите, извършвани от дадено предприятие в държавата, в която е установено, за да определят дали то действително извършва съществени дейности, различни от чисто вътрешноуправленски и/или административни дейности. Тези елементи могат да включват:

a)	мястото, където се намира седалището или администрацията на предприятието, където то използва помещения за своята дейност, плаща данъци, притежава разрешение за професионална дейност или е регистрирано към търговските палати или браншовите организации;

б)	мястото, където са наети на работа командированите работници;

в)	законът, който се прилага към договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и между предприятието и неговите клиенти, от друга страна;

г)	мястото, където предприятието извършва значителна част от своята стопанска дейност и където работи неговият административен персонал;

д)	необичайно ограниченият брой на изпълнени договори и/или размер на оборота, осъществен в държавата членка по установяване.

Оценката на тези елементи се адаптира за всеки конкретен случай и отчита естеството на дейностите, извършвани от предприятието в държавата членка, в която то е установено.

Член 3

Предотвратяване на нарушения и заобикаляне на разпоредбите

държавата членка, където предприятието упражнява основната си професионална дейност, измерена за единица време на работник и мястото, където се намира седалището или администрацията на предприятието, където то използва помещения за своята дейност, плаща данъци, притежава разрешение за професионална дейност или е регистрирано към търговските палати или браншовите организации;

б)	мястото, където са наети на работа командированите работници;

в)	законът, който се прилага към договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и между предприятието и неговите клиенти, от друга страна;

г)	мястото, където предприятието извършва значителна част от своята стопанска дейност и където работи неговият административен персонал;

д)	необичайно ограниченият брой на изпълнени договори и/или размер на оборота, осъществен в държавата членка по установяване.

2. За да се прецени дали един командирован работник временно извършва своята работа в държава членка, различна от тази, в която той обичайно работи, се разглеждат всички фактически елементи, които характеризират тази работа, и положението на работника.

Тези елементи могат да включват:

a)	работата се извършва за ограничен период от време в друга държава членка;

б)	командироването се извършва в държава членка, различна от тази, в която или от която командированият работник обичайно извършва своята работа съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 и/или Римската конвенция;

в)	командированият работник се връща или се очаква да се върне на работа в държавата членка, от която е командирован, след приключването на работата или предоставянето на услугите, за които е бил командирован;

г)	пътуването, храненето и пансиона/настаняването е осигурено или разходите за тях се възстановяват от работодателя, който командирова работника, и ако това е така, по какъв ред се осъществява това; както и

д)	всички повтарящи се предходни периоди, през които длъжността е била заета от същия или от друг (командирован) работник.

Всички изброени по-горе фактически елементи са само примерни фактори в цялостната оценка, която трябва да бъде извършена, и следователно те не могат да бъдат разглеждани поединично. Критериите се адаптират за всеки конкретен случай и се отчитат особеностите на ситуацията.

2. Оценката на тези елементи съставлява част от определението на понятието командирован работник в държавата членка, на чиято територия е командирован, както е предвидено в член 2, параграф 2 от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.

3. За да се прецени дали един командирован работник временно извършва своята работа в държава членка, различна от тази, в която той обичайно работи, се разглеждат всички фактически елементи, които характеризират тази работа, и положението на работника.

Тези елементи могат да включват:

a)	работата се извършва за ограничен период от време в друга държава членка;

б)	командироването се извършва в държава членка, различна от тази, в която или от която командированият работник обичайно извършва своята работа съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 и/или Римската конвенция;

в)	командированият работник се връща или се очаква да се върне на работа в държавата членка, от която е командирован, след приключването на работата или предоставянето на услугите, за които е бил командирован;

г)	за да удостовери, че е социално осигурен в своята държава членка по произход, командированият работник следва да притежава валиден формуляр А1. Този формуляр няма ретроактивно действие. Той трябва да бъде издаден в началото на периода на командироването и преди всякакви проверки;

д)	пътуването, храненето и пансиона/настаняването е осигурено или разходите за тях се възстановяват от работодателя, който командирова работника, и ако това е така, по какъв ред се осъществява това; както и

е)	всички повтарящи се предходни периоди, през които длъжността е била заета от същия или от друг (командирован) работник.

Изложение на мотивите

С тази разпоредба се цели да се попречи на създаването на предприятия, чиито дейности в държавата членка по установяване могат да бъдат недействителни и с единствена цел заобикаляне на разпоредбите по отношение на условията на труд в приемащата държава членка.

Член 2, параграф 2 от Директива 96/71/ЕО цели да попречи работниците, командировани от една държава (включително държава, която не членува в Европейския съюз), да бъдат считани за самостоятелно заети и по този начин да се избегне прилагането на директивата. Достатъчно би било например един нает работник, упражняващ дейност в строителния сектор в страна А, да бъде превърнат в самостоятелно заето лице от неговия работодател в страната А, за да може той да бъде освободен от задълженията, произтичащи от директивата, в държавата членка Б, в която се командирова работникът. За да се предотвратят този вид измами, директивата от 1996 г. оставя на държавата, на чиято територия се командирова работникът за предоставяне на услуги (в случая държавата членка Б), да изясни понятието работник и следователно и трудовото правоотношение съгласно вътрешното си право. Единственото слабо място в тази правна схема е трудността да се прилага на практика така установеният принцип: списъкът на изброените в член 4 елементи несъмнено дава насоки за улесняване на конкретното прилагане на член 2, параграф 2 от директива 96/71/ЕО.

Изменение 7

Член 3а

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3а

Санкции за несъответствие

При неспазване на член 3 от Директива 96/71/ЕО или на съответните членове от настоящата директива, към предприятието и неговите работници се прилага съответното законодателство в държавата членка, където се предоставя услугата. Ще се счита, че всички тези работници упражняват свободата си на движение в Съюза съгласно член 45 от ДФЕС. Тогава приемащата държава членка може да изиска незабавно доказателство, че съответните работници са равнопоставени с гражданите на държавата членка по отношение на всички условия на труд и заетост и съответните социални права, съгласно член 45 от ДФЕС.

Изменение 8

Член 5, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че информацията относно посочените в член 3 от Директива 96/71/ЕО ред и условия на работа, които доставчиците на услуги трябва да прилагат и спазват, са обществено достояние, ясни, недвусмислени и леснодостъпни, от разстояние и по електронен път, във формат и по стандарти на уебсайтовете, които гарантират достъпа за лица с увреждания, както и да гарантират, че бюрата за връзка или останалите компетентни национални структури, посочени в член 4 от Директива 96/71/ЕО, са в състояние да изпълняват ефективно своите задачи.

Държавите членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че информацията относно посочените в член 3 от Директива 96/71/ЕО ред и условия на работа, които доставчиците на услуги трябва да прилагат и спазват, са безплатни, обществено достояние, ясни, прозрачни, недвусмислени и леснодостъпни, от разстояние и по електронен път, във формат и по стандарти на уебсайтовете, които гарантират достъпа за лица с увреждания, както и да гарантират, че бюрата за връзка или останалите компетентни национални структури, посочени в член 4 от Директива 96/71/ЕО, са в състояние да изпълняват ефективно своите задачи.

Изложение на мотивите

За да бъде действително достъпна, информацията трябва по-специално да бъде безплатна.

Изменение 9

Член 7, параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Задължението, предвидено в параграфи 1 и 2, не включва задължение за държавата членка по установяване да извършва фактически проверки и контрол на територията на приемащата държава членка, където се предоставя услугата. При необходимост посочените проверки и контрол се извършват от органите на приемащата държава членка по искане на компетентните органи на държавата членка по установяване в съответствие с член 10 и при спазване на правомощията за надзор, предвидени в националното законодателство, практики и административни процедури на приемащата държава членка, както и на правото на Съюза.

Задължението, предвидено в параграфи 1 и 2, не включва задължение за държавата членка по установяване да извършва фактически проверки и контрол на територията на приемащата държава членка, където се предоставя услугата. При необходимост Посочените проверки и контрол се извършват от органите на приемащата държава членка по искане на компетентните органи на държавата членка по установяване в съответствие с член 10 и при спазване на правомощията за надзор, предвидени в националното законодателство, практики и административни процедури на приемащата държава членка, както и на правото на Съюза.

Изложение на мотивите

Става дума за премахване на процедурните пречки пред фактическите проверки, както в държавата членка по установяване, така и в приемащата държава членка.

Изменение 10

Член 9, параграф 1, уводна част

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Държавите членки могат да налагат единствено следните административни изисквания и мерки за контрол:	Държавите членки могат да налагат единствено За да се подобри прилагането на членове 3 и 5 от Директива 96/71/ЕО, държавата членка налага следните минимални административни изисквания и мерки за контрол:

Изложение на мотивите

Вместо да се предлагат, както това прави Европейската комисия, максимални изисквания, се препоръчва да се определят минимални изисквания. Тази противоположна логика впрочем е в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 3, както са предложени от Европейската комисия.

Изменение 11

Член 9, параграф 1, буква a)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

задължение за доставчик на услуги, установен в друга държава членка, да представи обикновена декларация пред отговорните национални компетентни органи най-късно при започване на предоставянето на услугите; , като предмет на в тази декларацията може да бъде единствено самоличността на се посочва, че доставчика ът на услуги, се е запознал с минималните условия на труд и заетост, съдържащи се в член 3 от Директива 96/71/ЕО, в държавата членка, в която се предоставя услугата, и ще ги спазва. В декларацията се посочва поне продължителността на командировката, денят, от който тя започва, самоличността и броят на командированите работници, както и местоработата на територията на приемната държава членка. присъствието на един или повече командировани работници, чиято самоличност може ясно да се установи, предвиденият брой на работниците, планираната продължителност и местоположение на тяхното присъствие, както и услугите, които обуславят командироването;

Изложение на мотивите

Изясняват се изискванията, на които трябва да отговаря декларацията на доставчика на услугите.

Изменение 12

Член 9, параграф 1, буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

задължение за съхраняване или предоставяне и/или задържане на копия на хартиен или електронен носител от трудовия договор (или на равностоен документ по смисъла на Директива 91/533/ЕИО, в т.ч., където е целесъобразно или уместно, допълнителната информация, упомената в член 4 от посочената директива), фишовете за трудово възнаграждение, документите, удостоверяващи отработеното време и изплащането на трудовите възнаграждения, формуляр А1, удостоверяващ социалната осигуровка в държавата членка по произход, изискваната съгласно Директива 89/391/ЕО оценка на рисковете за безопасността и здравето на работното място и, в случаите, когато командированият работник е гражданин на трета държава, копие от разрешението за работа и пребиваване, както и всички други документи, необходими, за да се удостовери дали са спазени Директива 96/71/ЕО и настоящата директива, или копия на равностойни документи за срока на командироването на достъпно и ясно установимо място на тяхна територия, като например на работното място или в сградата, а за мобилните работници в сектора на транспорта – оперативната база или превозното средство, с което се предоставя услугата;

Изложение на мотивите

Бележка: Изменението е свързано с изменението на член 3, параграф 2.

Изменение 13

Член 11, нов параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 11

Защита на правата – предоставяне на възможност за обжалване – плащания със задна дата

(…)

3. Държавите членки гарантират, че синдикалните организации и други трети страни, като например сдружения, организации и други правни субекти, които съгласно критериите, определени от съответното им национално законодателство, имат законен интерес да осигуряват спазването на разпоредбите на настоящата директива, могат от името на командированите работници или на техния работодател или в тяхна подкрепа и с тяхно съгласие да образуват всякакви съдебни или административни производства, предвидени за целите на прилагането на настоящата директива и/или на осигуряване на изпълнението на задълженията по настоящата директива.

Член 11

Защита на правата – предоставяне на възможност за обжалване – плащания със задна дата

(…)

3. Държавите членки гарантират, че синдикалните организации и други трети страни, като например сдружения, организации и други правни субекти, които съгласно критериите, определени от съответното им национално законодателство, имат законен интерес да осигуряват спазването на разпоредбите на настоящата директива, могат от името на командированите работници или на техния работодател или в тяхна подкрепа и с тяхно съгласие да образуват всякакви съдебни или административни производства, предвидени за целите на прилагането на настоящата директива и/или на осигуряване на изпълнението на правата задълженията по настоящата директива. На синдикалните организации се дава правото, със съгласие на командированите работници, да внасят иск и от тяхно име.

4. Представителите на работниците, по-специално членовете на европейските работнически съвети в предприятията от строителния сектор, имат правото във всеки един момент да се обърнат към синдикатите и компетентните органи за контрол върху прилагането на законодателството във връзка с всеки случай на командироване, който поражда сериозни съмнения относно прилагането на условията на труд и работа на командировани работници.

5. Параграфи 1 и 3 се прилагат, без да се засягат националните правила относно крайните срокове на давност или сроковете за завеждане на подобни дела и националните процесуални правила относно представителството и защитата пред съдилищата.

Изложение на мотивите

Представителите на работниците в предприятията, по-специално членовете на европейските работнически съвети, имат непосредствени впечатления от реалността в различните предприятия и учреждения в държавите членки. В качеството си на същински наблюдатели на трудовите отношения по места или на международно равнище те би трябвало да имат право да сигнализират в случай на измама при прилагането на текстовете, отнасящи се до командироването на работници.

Изменение 14

Член 12, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

По отношение на строителните дейности, посочени в приложението към Директива 96/71/ЕО, за всички случаи на командироване, обхванати от член 1, параграф 3 от Директива 96/71/ЕО, държавите членки гарантират, без дискриминация по отношение на защитата на равностойните права на служителите на преките подизпълнители, установени на тяхна територия, че изпълнителят, на когото работодателят (доставчик на услуги, предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност) е пряк подизпълнител, може, в допълнение към работодателя или вместо него, да бъде подведен под отговорност от работника и/или от общите фондове или институции на социалните партньори при неизплащане на следното:

По отношение на строителните дейности, посочени в приложението към Директива 96/71/ЕО, за всички случаи на командироване, обхванати от член 1, параграф 3 от Директива 96/71/ЕО, държавите членки гарантират Всяка държава членка взема, без да допуска дискриминация, всички необходими мерки, за по отношение на да гарантира, че предприятие, което определя друго предприятие с цел предоставяне на защитата на равностойните права на служителите на преките подизпълнители, установени на тяхна територия, че изпълнителят, на когото работодателят (доставчик на услуги, предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност) е пряк подизпълнител, може, носи отговорност, в допълнение към работодателя или вместо него, да бъде подведен под отговорност от работника и/ за задълженията на такова предприятие или такъв изпълнител или на този, който наема работна ръка от общите фондове или институции на социалните партньори при неизплащане на следното името на това предприятие.

Изложение на мотивите

Няма причина за ограничаване на регулирането на веригите от подизпълнители в сектора на строителството. Изясняват се съответните задължения.

Изменение 15

Член 12, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки предвиждат, че изпълнител, който е изпълнил своите задължения за финансов и правен анализ, не може да бъде подвеждан под отговорност по параграф 1. Такива системи се прилагат по прозрачен, недискриминационен и пропорционален начин. Те може да предполагат вземането на превантивни мерки от страна на изпълнителя относно доказателствата, предоставени от подизпълнителя, за основните условия на труд, прилагани по отношение на командированите работници, така както е посочено в член 3, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО, в т.ч. фишове за трудово възнаграждение и документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения, спазването на осигурителните и/или данъчните задължения в държавата членка по установяване и спазването на приложимите правила относно командироването на работници.

Изложение на мотивите

На равнище ЕС не съществува определение на понятието „финансов и правен анализ“. Освен това става дума да се избегне освобождаването от отговорност на изпълнителя при проверката на спазването на изискванията по отношение на труда от страна на подизпълнителя.

Изменение 16

Член 12, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

В съответствие със законодателството на Съюза държавите членки могат да предвидят по-строги мерки за отговорност в националното си право при недискриминационни и пропорционални условия по отношение на обхвата и границите на отговорността на подизпълнителя. В съответствие със законодателството на Съюза държавите членки могат също така да предвидят такава отговорност в сектори, различни от включените в приложението към Директива 96/71/ЕО. В тези случаи държавите членки могат да предвидят, че изпълнител, който е изпълнил задълженията за финансов и правен анализ, така както са определени в националното законодателство, не може да бъде подведен под отговорност.

Изложение на мотивите

Изменение 17

Член 12, нов параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4a.	При липсата на споразумение между социалните партньори в съответния сектор, което да определя ограничен брой равнища на подизпълнение, този брой се ограничава до три;

Изложение на мотивите

Това изменение произтича от параграф 28 от политическите препоръки на становището.

Изменение 18

Член 18, нов член след член 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Нов член

Клауза „за недопускане на намаляване“

Прилагането на настоящата директива в никакъв случай не представлява достатъчно основание за намаляване на общата степен на защита на работниците в областите, обхванати от настоящата директива. Това не засяга правата на държавите членки и/или на социалните партньори да установяват с оглед на промяната на обстоятелствата, законодателни, регулаторни или договорни разпоредби, различни от съществуващите към момента на приемане на настоящата директива, при положение че са спазени минималните изисквания, предвидени в настоящата директива.

Изложение на мотивите

Тази клауза, наречена „за недопускане на намаляване“, вече се включва в голям брой директиви на ЕС с цел по-доброто им прилагане в държавите членки. Транспонирането на една директива в държава членка не трябва да води до намаляване на степента на защита в областите, обхванати от директивата, по-специално що се отнася до солидарната отговорност, предвидена в член 12 от настоящата директива.

Изменение 19

Член 21

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 21

Доклад

Не по-късно от 5 години след изтичане на крайния срок за транспониране Комисията докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет за изпълнението на настоящата директива, като съпровожда доклада със съответните предложения, ако е необходимо.

Член 21

Доклад

Не по-късно от 5 години след изтичане на крайния срок за транспониране Комисията докладва на Европейския парламент, Съвета, и Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за изпълнението на настоящата директива, като съпровожда доклада със съответните предложения, ако е необходимо.

Изложение на мотивите

Изискване, което е в съответствие с избора на член 153 от ДФЕС за правно основание на предложението за директива.

Брюксел, 29 ноември 2012 година

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO

Top