52011PC0845

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО

Кризите и конфликтите засягат държави из целия свят и представляват риск за световната сигурност и стабилност. Конфликтите често са свързани с уязвимостта на държавата и се изострят в резултат на слабо управление и бедност. Освен това някои от най-значителните предизвикателства за сигурността са от световен мащаб, като се отразяват и на развиващите се, и на индустриализираните държави. Природните и причинените от човека бедствия, трафикът на наркотици, организираната престъпност, тероризмът, предизвикателствата и заплахите за киберсигурността и свързаните с това нарушения увеличават несигурността, пречат на развитието, отслабват правовата държава и допринасят за нестабилност. Нарастващото предизвикателство на изменението на климата умножава съществуващите заплахи, като добавя ново измерение на причинените от човека природни опасности и рисковете за сигурността.

За да се отговори на тези структурни предизвикателства, се изискват значителни колективни усилия, основани на силни партньорства с другите държави, с представителите на гражданското общество, с многостранните и регионалните партньори, за да се създадат условия за подпомагане на държавите с цел да се избегне възобновяването на конфликтите. Следователно се изисква всеобхватен отговор на ЕС спрямо международните кризи извън рамката на хуманитарната помощ, като чрез този подход се укрепва капацитетът на ЕС за готовност при кризи, за превантивни действия и реагиране. Освен това трябва да се развие капацитет за изпращане на експерти на различни граждански мисии въз основа на оперативна съвместимост между държавите-членки на ЕС и другите международни участници, както и на диалог с недържавните участници.

В новия Договор за Европейския съюз (член 21) се определят общи първостепенни принципи и цели за външните действия на Съюза, сред които „ опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност “. Това се подкрепя и от различни заключения на Съвета относно ефективността на външните действия (2004 г.), сигурността и развитието (2007 г.) и общите заключения (2010 г.), като в тези общи заключения се призовава за допълнително укрепване на инструментите за управление на кризи на ЕС, за да се подкрепи общата политика за сигурност и отбрана. В заключенията на Съвета по външни работи от 20 юни 2011 г. бяха предоставени допълнителни политически указания относно предотвратяването на конфликти. Съветът по външни работи от 18 юли 2011 г. набеляза като ключова област за по-нататъшна работа взаимната обвързаност между климата и сигурността. През 2011 г. Комисията също така подготви план за изпълнение на стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни, в който разработването на оценки на потребностите след бедствия (ОПСБ)[1] се определя за приоритет, за да се интегрира намаляването на риска от бедствия в рамките за възстановяване на засегнатите страни и да се насърчи устойчивостта и готовността за действие при кризи.

В съответствие с това следва да се използват предоставените възможности за новия инструмент за стабилност, заменящ предишния регламент, чието действие изтича на 31 декември 2013 г., за да се насърчат координираните усилия на ЕС във всички горепосочени области.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

1. Обществена консултация

Между 26 ноември 2010 г. и 31 януари 2011 г. Европейската комисия проведе обществена консултация за бъдещото финансиране на външната дейност на ЕС. Този процес беше основан на онлайн въпросник, придружен от документ, изготвен от Комисията и ЕСВД и озаглавен „Какво трябва да бъде финансирането на външната дейност на ЕС след 2013 г.“ Бяха получени 220 отговора от широк и разнороден спектър, което отразява разнообразието от структури, възгледи и традиции, характеризиращо заинтересованите страни в областта на външната дейност.

Много участници в консултацията подчертаха също значението на инвестициите в дългосрочната стабилност, правата на човека и икономическото развитие, що се отнася до външната дейност на ЕС за мира и международната сигурност, включително укрепването на мира и готовността за действие при кризи на ЕС. Инструментът за стабилност се цени високо и много от отговорилите искат от ЕС да укрепят потенциала му, като посочват по-специално необходимостта от запазване на предимствата му, а именно скоростта на изпълнение и прякото финансиране.

2. Събиране и използване на експертни становища

В оценка от 2011 г. на елементите за реакция при кризи и готовност за действие при кризи на Инструмента за стабилност (членове 3 и 4.3) се стигна до заключението, че Инструментът е уникален в рамките на структурата на ЕС за мир, сигурност и развитие, като позволява на ЕС да подкрепя широк кръг от важни инициативи за готовност и реакция при кризи. Капацитетът на ЕС за намеса в ситуации на криза бе разширен, като в същото време бяха осигурени по-голяма съгласуваност и ефективност на инициативите за предотвратяване на кризи и укрепване на мира в съответствие с капацитета на партньорите за подготвеност и реагиране при кризи.

При оценките на действията за ограничаване на риска, свързан с химични, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) материали (член 4.2), се подчертава значението, което отдават държавите-членки на програма на ЕС, която да спомогне за изграждане на капацитет в партньорските държави за борба с разпространението на чувствителни материали и експертен опит. Мерките за ограничаване на риска, свързан с ХБРЯ, позволиха на ЕС да допринесе колективно за намаляване на заплахата от злонамерена употреба на материали и ноу-хау за оръжия за масово унищожение (ОМУ).

През 2009 г. бе проведено широкообхватно проучване на компонента за готовност за действие при кризи (член 4, Партньорство за укрепване на мира), вследствие на което бе препоръчано да се постави по-силно ударение върху изграждането на капацитет у местните партньори, върху политическия диалог с недържавните участници, като същевременно се извлече максимална полза от тематичните синергии с приоритетите на политиката на ЕС и с подкрепяните действия. Изисква се по-гъвкав подход към финансирането, което ще позволи на недържавните участници и държавите-членки на ЕС да се възползват от тази помощ.

В публикация от 2009 г. на Института на ЕС за изследване на сигурността, в която се представя първият изчерпателен преглед на операциите в рамките на ОПСО между 1999 г. и 2009 г., бе подчертано катализиращото действие на Инструмента, като бе призната неговата добавена стойност за подготовката и подобряването на осъществяването на дългосрочна външна помощ на ЕС и действия по ОВППС.

В тази публикация досегашното изпълнение получи до голяма степен положителна оценка, но бяха набелязани няколко области, в които трябва да се направят подобрения. Те се отнасят конкретно до бързината на използване на Инструмента, до повишаването на цялостната му гъвкавост по отношение на сроковете за изпълнение на извънредните мерки за помощ и на програмите за временни мерки, както и праговите стойности и нарастващите финансови и човешки ресурси.

3. Оценка на въздействието

Комисията извърши оценка на въздействието (ОВ), в която се разглеждат 4 основни политически алтернативи: (вариант 0) спиране на ИС, (вариант 1) запазване на сегашния обхват на Инструмента без изменение, (вариант 2) преразглеждане на Инструмента, за да се засилят разпоредбите му за гъвкавостта, и (вариант 3) нов инструмент или нови инструменти, включващ(и) следните съображения: а) решаване поотделно на въпросите с реакцията при кризи и с готовността за действие при кризи и на въпросите, свързани със сигурността — тероризма, трансрегионалните заплахи и въпросите на ХБРЯ; б) обхващане на инструментите за външни действия на ЕС, които в момента се осъществяват в рамките на други инструменти (напр. мисиите на ЕС за наблюдение на избори или Финансовия инструмент за мир в Африка).

Вариант 0 беше незабавно отхвърлен, тъй като непродължаването на сегашния Инструмент би означавало загуба на доверието към ЕС в международен план, както и неизпълнение на задълженията по член 21 от Договора. Вариант 1 би означавал да се пропусне възможност за подобряване и увеличаване на стойността на Инструмента въз основа на придобития опит. Вариант 3, според който се установяват нови инструменти, с които се предвижда разделяне на реакцията при кризи и готовността за действие при кризи, от една страна, и глобалните и транснационалните заплахи, от друга страна, не бе препоръчан. Освен че би противоречал на общата цел за рационализиране на броя на съществуващите инструменти, този вариант би могъл да доведе до намаляване на съгласуваността и допълнителността на взаимодействието при справяне с причините за конфликти. Вариант 2 за запазване на основните свойства и характеристики на Инструмента, като същевременно се рационализират разпоредбите му, за да се засили гъвкавостта му, е предпочитаният избор, тъй като дава възможност на ЕС да отговори по-ефективно и по-бързо на бъдещите предизвикателства пред международния мир и сигурност. [Вариант 2 ще предостави по-конкретно възможността за разширяване и повторно провеждане на извънредните мерки за помощ в отговор на кризи и продължителни конфликти и ще позволи на Комисията да одобри бързо първоначални мерки за отговор, за да се засили стратегическата позиция на ЕС при реакцията на дадена криза.

Разгледаните варианти на политиката са предназначени да укрепят и при възможност да подобрят функционирането на Инструмента.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правно основание

В част V, дял III, глави 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“) се предоставя правната рамка за сътрудничеството с трети държави, регионални и международни организации, държавни и недържавни участници. Предложеният регламент се основава по-специално на член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора и е представен от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 294 от Договора.

Субсидиарност и пропорционалност

Инструментът е със световно измерение, с двойно правно основание по Договора („ сътрудничество за развитие “ и „ икономическо, финансово и техническо сътрудничество с трети страни “) и понеже не е обвързан с критерии за официална помощ за развитие (ОПР), позволява на ЕС да подходи правилно към взаимната обвързаност между сигурността и развитието.

Като фактор от световно значение ЕС разполага с кредит на доверие и се възприема за неутрален, което му осигурява конкурентно предимство, за да се намесва в много райони на конфликти с цел да се избегне ескалацията или да се предложи посредничество за предотвратяване на конфликтите. Когато отговорът се предоставя на равнище ЕС, се постига по-силно въздействие, тъй като съчетаните усилия водят до по-силно влияние сред органите и международните партньори. Когато се реагира при кризи на равнище ЕС, се постигат максимална съгласуваност на реакцията и ефективност на помощта. Все по-необходими са синергии и сътрудничество на международно ниво, понеже донорите са изправени пред сходни проблеми с ограничените ресурси. В това отношение следва да се отбележи, че много малък брой държави-членки на ЕС използват инструмент за реакция при кризи и укрепване на мира, който е сравним по обхват с Инструмента за стабилност.

Избор на инструмент

Инструментът за стабилност е насочен към нужди, които не могат да бъдат преодолени чрез друг инструмент поради а) спешния характер на реакцията или поради б) глобалния или трансрегионалния характер на проблема, който надхвърля обхвата на географски инструмент; в) изключването на подпомаганата област от финансиране по инструменти, обвързани с ОПР (например борба с тероризма), или г) характер на помощта, който не е специфичен за дадена държава (например проекти за разработване на международни стандарти или политики в областта на предотвратяването на конфликти и укрепването на мира).

Освен това Инструментът притежаваше катализиращ ефект за подготовката и подобреното осъществяване на дългосрочната външна помощ на ЕС и на действията, приети от ЕС при преследване на целите на общата външна политика и политика на сигурност в рамките на дял V на ДЕС.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Комисията предлага да се отпуснат 70 млрд. EUR за периода 2014—2020 г. за външните инструменти[2]. Предвидените средства за ИС са 2 828,9 млн. EUR за 7 години.

5. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

4. Опростяване

Както и за други програми в контекста на многогодишната финансова рамка (МФР) Комисията приема за приоритет за този нов регламент да се опрости регулаторната среда и да се улесни достъпът на помощта на Съюза за партньорските държави и региони, организации на гражданското общество и т.н., доколкото те се стремят да постигнат целите на регламента.

Ще бъде осигурено опростяване, като всички външни инструменти бъдат ясно разграничени и като бъде намалено припокриването между тях, за да бъдат идентифицирани индивидуално с ясно определени цели на политиката. Предлага се опростяване на правилата и процедурите за предоставяне на помощ на ЕС, по-специално чрез дерогация от процедурата по комитология за приемането на втора извънредна мярка за помощ по член 7 и на допълнителна нова разпоредба съгласно същия член, която да даде възможност на Комисията да приеме извънредни мерки за помощ до 3 млн. EUR, без да информира предварително Съвета.

Освен това преразглеждането на Финансовия регламент, което е особено съществено предвид специалната разпоредба относно външните дейности, ще допринесе за улесняване на участието на организациите на гражданското общество в програмите за финансиране, например чрез опростяване на правилата, намаляване на разходите за участие и чрез ускоряване на процедурите по възлагане. Комисията възнамерява да приложи настоящия регламент, като използва новите гъвкави процедури, предвидени в новия Финансов регламент.

5. Делегирани актове

Счита се, че трябва да се подобри демократичният контрол на външната помощ. Въпреки че се запазват елементите на сегашния ИС, се предлага демократичният контрол да се засили чрез използването на делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за някои аспекти на програмите. Разпоредбите, в които се описва подробно помощта съгласно членове 3, 4 и 5, подлежат на използване на делегирани актове.

6. Подробно обяснение

Новата структура на инструментите на Съюза за осъществяване на външна помощ за развитие в рамките на финансовите перспективи за 2014—2020 г. е представена в съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[3]. Допълнителна информация относно общите цели, конкретните цели и условията, които уреждат изпълнението на финансовия инструмент за стабилност, е дадена във финансовата обосновка, приложена към регламента.

2011/0413 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Инструмент за стабилност

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

7. Настоящият регламент съставлява един от инструментите, които осигуряват пряка подкрепа за външните политики на Европейския съюз. Той ще замени Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за установяване на Инструмент за стабилност[4], чието действие изтича на 31 декември 2013 г.

8. Опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност, както и подпомагането на населението, на страните и регионите, изправени пред природни или причинени от човека бедствия, са сред основните цели на външната дейност на Съюза, така както са определени в член 21 от Договора за Европейския съюз. Кризите и конфликтите, засягащи държави из целия свят, и други фактори, като тероризма, организираната престъпност, изменението на климата, заплахите и предизвикателства пред киберсигурността и природните бедствия, представляват риск за световната стабилност и сигурност. За да се решат по ефективен и навременен начин тези въпроси, са необходими специфични финансови ресурси и финансови инструменти, които могат да действат по начин, допълващ хуманитарната помощ и инструментите за дългосрочно сътрудничество.

9. Регламент (ЕО) № 1717/2006 бе приет, с цел да се даде възможност на Съюза да предостави последователен и цялостен отговор при ситуации на криза или на възникваща криза, за да се преодолеят специфични трансрегионални заплахи за сигурността и да се подобри готовността за действие при кризи. Настоящият регламент има за цел да се въведе преразгледан инструмент въз основа на опита от предходните, за да се увеличат ефикасността и съгласуваността на действията на Съюза в областта на предотвратяването на конфликти и управлението на кризи, готовността за действие при кризи и укрепването на мира и за отговор на заплахите за сигурността, включително на проблемите за сигурността, предизвикани от изменението на климата.

10. Предприетите съгласно настоящия регламент мерки са в съответствие с целите на член 21 от Договора за Европейския съюз и на членове 208 и 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те могат да допълват и следва да бъдат съгласувани с мерките, приети от Европейския съюз, при следване на целите на общата външна политика и политика на сигурност в рамките на дял V от Договора за Европейския съюз и мерките, приети в рамките на дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съветът и Комисията следва да си сътрудничат, за да гарантират съгласуваност, като всеки от тях действа съгласно съответните си правомощия.

11. В Програмата на ЕС за предотвратяване на конфликти, свързани с насилие[5], утвърдена от Европейския съвет, се подчертава „политическата ангажираност на ЕС да преследва предотвратяването на конфликтите като една от основните цели на външните отношения на ЕС“ и се посочва, че инструментите за сътрудничество за развитие могат да допринесат за тази цел и за развитието на ЕС като фактор от световно значение. В заключенията на Съвета от 20 юни 2011 г. относно предотвратяването на конфликти бе препотвърдена валидността на тази програма като сериозна основа за по-нататъшни действия на Европейския съюз в областта на предотвратяването на конфликти.

12. В заключенията на Съвета относно сигурността и развитието[6] (както и в заключенията на Съвета относно отговор на ЕС на ситуации на нестабилност) се подчертава, че взаимната обусловеност между развитието и сигурността следва да служи като основа за стратегиите и политиките на ЕС, за да допринася за съгласуваността на външните действия на ЕС. По-конкретно, Съветът заключи, че бъдещата работа относно сигурността и развитието следва да включва последствията за сигурността и развитието от изменението на климата, въпросите на околната среда и на управлението на природните ресурси и миграцията.

13. На 12 декември 2003 г. Европейският съвет одобри Европейската стратегия за сигурност, а на 11 декември 2008 г. — и доклада за изпълнението ѝ. В Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС, приета в края на 2010 г.[7], също така се отбелязва важността на сътрудничеството с трети държави и регионални организации, особено за борба с редица заплахи, като трафика на хора и на наркотици и тероризма.

14. В декларацията на Европейския съвет относно борбата срещу тероризма от 25 март 2004 г. бе призовано целите за противодействие на тероризма да бъдат включени в програмите за външна помощ. В Европейската стратегия за борба тероризма, приета от Съвета на 30 ноември 2005 г., бе призовано да се засили сътрудничество за борба с тероризма с трети държави и с Обединените нации. В заключенията на Съвета относно засилването на връзките между вътрешното и външното измерение на борбата с тероризма бе призовано за укрепване на капацитета на компетентните органи, които участват в борбата с тероризма в трети държави, в стратегическото планиране на Инструмента за стабилност.

15. Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно с оглед обхвата на действието могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

16. Въпреки че външната помощ от Съюза се нуждае от все повече финансиране, икономическата и бюджетната ситуация на Съюза ограничава ресурсите, налични за тази помощ. Следователно Комисията трябва да потърси най-ефикасната употреба на наличните ресурси, по-специално чрез използването на финансови инструменти с ефект на лоста. Този ефект на лоста се повишава, като позволява инвестираните средства, генерирани от финансовите инструменти, да се използват няколко пъти.

17. С цел приложното поле на настоящия регламент да се адаптира към бързо развиващата се действителност, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с подробно описаните области на техническа и финансова помощ, посочени в приложенията към настоящия регламент, и да приема допълнителни процедури за обмен на информация и сътрудничество. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

18. С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.

19. Изпълнителните правомощия, свързани с програмирането и изпълнението на мерките, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[8]. Като се има предвид естеството на тези актове за изпълнение, по-специално характера на политическата им насоченост и отражението им върху бюджета, за тяхното приемане следва по принцип да се използва процедурата по разглеждане освен за мерките с малък финансов размер. Комисията следва в надлежно обосновани случаи на неотложна необходимост, свързана с необходимостта от бърза реакция на Съюза, да приема актове за изпълнение с незабавно приложение.

20. Общите правила и процедури за изпълнение на инструментите на Съюза за външна дейност[9] са определени в Регламент (ЕС, Евратом) № …/…на Европейския парламент и на Съвета.[10], наричан по-долу „Общ регламент за изпълнение“.

21. Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност са описани в Решение 2010/427 ЕС на Съвета,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ЦЕЛИ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1 Цели

22. Съюзът предприема мерки за сътрудничество за развитие, както и мерки за финансово, икономическо и техническо сътрудничество с трети държави, регионални и международни организации и други държавни и недържавни участници при условията, определени в настоящия регламент.

23. В съответствие с целите на това сътрудничество конкретните цели на настоящия регламент са:

а) в ситуация на криза или на възникваща криза да се допринесе бързо за стабилност, като се осигури ефективен отговор, който да помогне да се запазят, установят или възстановят условията, които са от съществено значение за правилното изпълнение на политиките на Съюза за развитие и сътрудничество;

б) да се предотвратят конфликтите, да се осигури подготвеност за справяне с предкризисни и следкризисни ситуации и за укрепване на мира;

в) да се посрещнат специфични глобални и трансрегионални заплахи с дестабилизиращ ефект, включително изменението на климата.

Член 2 Съгласуваност и допълнителност на помощта на Съюза

24. Комисията гарантира, че мерките, приети съгласно настоящия регламент, са съвместими с общата рамка за стратегическа политика на Съюза за партньорската държава, и по-специално с целите на инструментите, посочени в параграф 2, както и с други съответни мерки на Съюза.

25. Мерките, предприети съгласно настоящия регламент, могат да допълват и са съгласувани с мерките, приети съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз.

26. Помощта на Съюза съгласно настоящия регламент допълва предвидената съгласно свързани с това инструменти на Съюза за външна помощ. Тя се предоставя само дотолкова, доколкото адекватен и ефективен отговор не може да бъде осигурен съгласно тези инструменти.

27. Дейностите, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1257/96 от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ и на Решение на Съвета (ЕО, Евратом) № 162/2007 от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита и допустими за финансиране по тези актове, не могат да бъдат финансирани съгласно настоящия регламент.

28. За да засили ефективността и съгласуваността на мерките за помощ на Съюза и на националните мерки за помощ и за да се предотврати двойното финансиране, Комисията насърчава тясно сътрудничество между собствените си дейности и тези на държавите-членки както на равнището на вземането на решения, така и при действия на място. За тази цел държавите-членки и Комисията задействат система за обмен на информация. При необходимост Комисията може да приеме в съответствие с член 9 допълнителни процедури за обмен на информация и сътрудничество.

Член 3 Помощ в отговор на ситуация на криза или на възникваща криза, за да се предотвратят конфликти

29. Техническата и финансовата помощ на Съюза в преследване на специфичните цели, определени в член 1, параграф 2, буква а), могат да бъдат предприети в отговор на ситуация на неотложност, на криза или на възникваща криза, на ситуация, застрашаваща демокрацията, законността и реда, защитата на правата на човека и основните свободи, или сигурността и безопасността на хората, или ситуация, застрашаваща да ескалира във въоръжен конфликт или да дестабилизира сериозно съответната трета държава или държави. Тези мерки могат също да бъдат насочени към ситуации, при които Съюзът се е позовал на клаузите върху съществени елементи на международни споразумения, за да спре частично или изцяло сътрудничеството с трети държави.

30. Техническата и финансовата помощ, посочени в параграф 1, могат да обхващат подробно описаните области, посочени в приложение I. Показателят за изпълнение на помощта е процентът на проектите, приети в рамките на 3 месеца при условията на криза.

31. В извънредните и непредвидими ситуации, посочени в параграф 1, Съюзът може също да предостави техническа и финансова помощ, които не се обхващат изрично от специфичните области на помощ, определени в параграф 2. Тази помощ се ограничава до извънредните мерки за помощ, посочени в член 7, параграф 2, които:

а) попадат в общия обхват и специфичните цели, определени в член 1, параграф 2, буква а) и

б) са ограничени по времетраене до периода, определен в член 7, параграф 2, и

в) обикновено биха били допустими съгласно други инструменти на ЕС за външна помощ или други компоненти на този инструмент, но които в съответствие с член 2 следва да бъдат осъществени чрез мерки при криза или възникваща криза поради необходимостта от бърз отговор на ситуацията.

Член 4 Помощ за предотвратяване на конфликти, готовност за действие при кризи и укрепване на мира

32. Съюзът предоставя техническа и финансова помощ в преследване на специфичните цели, определени в член 1, параграф 2, буква б), в областта на предотвратяването на конфликти, готовността за действие при кризи и укрепването на мира.

33. Техническата и финансовата помощ, посочени в параграф 1, могат да обхващат подробно описаните области, посочени в приложение II. Показателят за изпълнение на помощта е степента, до която са подсилени капацитетите на получателите да предотвратяват конфликти, да се справят с предкризисни и следкризисни ситуации и да укрепват мира.

Член 5 Помощ за справяне с глобалните и трансрегионалните заплахи

Съюзът предоставя техническа и финансова помощ в преследване на специфичните цели, определени в член 1, параграф 2, буква в), в подробно описаните области, посочени в приложение III. Показателят за изпълнение на помощта е степента на сближаване със съответната политика на ЕС в областта на външната сигурност, включително и външното измерение на вътрешната сигурност.

ДЯЛ II

ПРОГРАМИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 6 Обща рамка за програмиране и изпълнение

34. Помощта на Съюза се изпълнява в съответствие с Общия регламент за изпълнение и чрез следните документи за програмиране и финансови мерки за изпълнение:

а) Тематични стратегически документи и многогодишни индикативни програми;

б) Извънредни мерки за помощ и програми за временни мерки;

в) Годишни програми за действие и индивидуални мерки;

г) Специални мерки.

Член 7 Извънредни мерки за помощ и програми за временни мерки

35. Помощта на Съюза съгласно член 3 се изпълнява посредством извънредни мерки за помощ и посредством програми за временни мерки.

36. Комисията може да приеме извънредни мерки за помощ в ситуация на криза, както е посочено в член 3, параграф 1, както и в извънредни и непредвидени ситуации, както е посочено в член 3, параграф 3, когато ефективността на мерките зависи от бързото или гъвкавото изпълнение. Тези мерки могат да имат продължителност до 18 месеца. Мерките могат да бъдат продължени два пъти с по още шест месеца (до максимум 30 месеца) в случай на обективни и непредвидени пречки за тяхното изпълнение, при условие че не се увеличава финансовият размер на мерките. В случай на продължителна криза и конфликт Комисията може да приема втора извънредна мярка за помощ.

37. Когато разходите за извънредна мярка за помощ надхвърлят 30 000 000 EUR, тази мярка се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3 от Общия регламент за изпълнение.

38. Комисията може да приеме програми за временни мерки в съответствие със същата процедура с оглед установяване или възстановяване на съществените условия, необходими за ефективното изпълнение на политиките за външно сътрудничество на Съюза. Програмите за временни мерки се основават на извънредните мерки за помощ.

39. Преди да приеме или поднови извънредни мерки за помощ в размер до 30 000 000 EUR, Комисията информира Съвета относно тяхното естество, цели и предвидените финансови суми. Комисията информира по същия начин Съвета, преди да направи значителни и съществени промени във вече приетите извънредни мерки за помощ. Тя взема предвид съответния политически подход на Съвета както при планирането, така и при последващото изпълнение на тези мерки в интерес на съгласуваността на външната дейност на ЕС.

40. В изключителни неотложни случаи обаче, посочени в член 3, параграф 1, Комисията може да приеме извънредни мерки за помощ в размер до 3 000 000 EUR, без да информира предварително Съвета.

41. Възможно най-рано след приемането на извънредни мерки за помощ и във всеки случай в срок от седем месеца след това Комисията докладва на Съвета и на Европейския парламент, като прави преглед на естеството на приетата мярка и на контекста ѝ.

42. Комисията осведомява редовно Европейския парламент за планирането си на помощта на Съюза в съответствие с член 3.

Член 8 Тематични стратегически документи и многогодишни индикативни програми

43. Тематичните стратегически документи представляват общата основа за изпълнението на помощта съгласно членове 4 и 5. Тематичните стратегически документи предоставят рамка за сътрудничество между Съюза и партньорската държава или съответните региони, което съответства на общото намерение и обсега, целите, принципите и политиката на Съюза.

44. При подготовката и изпълнението на тематични стратегически документи се прилагат принципите за ефективност на помощта: партньорство, координиране и хармонизиране. За тази цел тематичните стратегически документи съответстват на документите за програмиране, одобрени или приети съгласно други инструменти на Съюза за външна помощ, и не се дублират с тях. Тематичните стратегически документи по принцип се основават на диалога между ЕС и където е целесъобразно, съответните държави-членки, и съответната партньорска държава или региони с участието на гражданското общество и на регионалните и местните органи, така че да се гарантира, че съответната държава или региони ще поемат отговорност за процеса в достатъчна степен. Съюзът и неговите държави-членки се консултират помежду си на ранен етап от процеса на програмиране, за да се насърчи съгласуваността и допълнителността между действията им за сътрудничество.

45. Всеки документ за тематична стратегия се придружава от многогодишна индикативна програма, в която се обобщават приоритетните области, подбрани за финансиране от Съюза, специфичните цели, очакваните резултати и периодът на подкрепа от Съюза. В многогодишните индикативни програми се определят индикативните финансови средства за всяка програма, като се отчитат нуждите и специфичните трудности на съответните партньорски държави или региони. Финансовите средства могат да бъдат представени под формата на обхват, ако е необходимо.

46. Тематичните стратегически документи се одобряват и многогодишните индикативни програми се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3 от Общия регламент за изпълнение. Тази процедура се прилага също и при съществени преразглеждания, които водят до значително изменение на стратегията или на програмирането ѝ.

47. Процедурата по разглеждане, посочена в параграф 4, не се прилага за несъществени изменения на тематичните стратегически документи и многогодишните индикативни програми, чрез които се осъществяват технически корекции, пренасочване в рамките на индикативните средства по приоритетна област или се увеличава или намалява размерът на първоначалните индикативни средства с по-малко от 20 %, при условие че тези изменения не засягат приоритетните области и целите, определени в тези документи. В този случай корекциите се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в срок от един месец.

48. Процедурата по спешност, посочена в член 15, параграф 4 от Общия регламент за изпълнение, може да бъде приложена за изменение на тематични стратегически документи и многогодишни индикативни програми, когато при надлежно обосновани неотложни причини за спешност се изисква бърз отговор от Съюза.

ДЯЛ III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9 Делегиране на правомощия на Комисията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10, за да изменя или допълва приложения I, II и III към настоящия регламент, както и да приема допълнителни процедури за обмен на информация и сътрудничество.

Член 10 Упражняване на делегирането

49. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, се предоставя на Комисията за срока на действие на настоящия регламент.

50. Делегирането на правомощия може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението, дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

51. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

52. Приет делегиран акт влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от 2 месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 11 Комитет

Комисията се подпомага от Комитета за Инструмента за стабилност. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 12 Европейската служба за външна дейност

Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност.

Член 13 Референтна стойност на финансовите средства

Финансовият пакет за изпълнение на настоящия регламент за периода 2014—2020 г. е 2 828 900 000 EUR. Годишните бюджетни кредити се разрешават от бюджетния орган в границите на финансовата рамка.

През периода 2014—2020 г. най-малко 65 процентни пункта от финансовия пакет се разпределят за мерки, попадащи в приложното поле на член 3.

Член 14 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Прилага се от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Области на техническа и финансова помощ, посочени в член 3

Техническата и финансовата помощ, посочени в член 3, параграф 2, обхващат следните области:

а) подкрепа посредством предоставяне на техническа и логистична помощ за усилията, предприети от международни и регионални организации, държавни и недържавни субекти за насърчаване на изграждането на доверие, на посредничеството, диалога и помирението.

б) подкрепа за установяване и функциониране на временни администрации, получили мандат в съответствие с международното право.

в) подкрепа за развитие на демократични, плуралистични държавни институции, включително мерки за засилване ролята на жените в тези институции, на ефективна гражданска администрация и съответни правни рамки на национално и местно равнище, на независима съдебна система, на добро управление и законност и ред, включително невоенно техническо сътрудничество за засилване на общия граждански контрол, на надзор върху системата за сигурност, както и на мерки за засилване на капацитета на правоприлагащите и съдебните органи, които участват в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и всички форми на незаконен трафик;

г) подкрепа за международни наказателни съдилища и ad hoc национални съдилища, комисии за установяване на истината и помирение и механизми за правно уреждане на искове относно правата на човека и за отстояване и присъждане на права на собственост, установени в съответствие с международните права на човека и стандартите за правовата държава;

д) подкрепа за мерките, необходими за започване на възстановяване и реконструкция на ключови инфраструктури, жилища, обществени сгради и икономически активи, както и съществен производствен капацитет, както и други мерки за повторното започване на икономическа дейност и създаването на заетост и установяването на минимални условия, необходими за устойчиво социално развитие;

е) подкрепа за граждански мерки, свързани с демобилизация и реинтеграция на бивши бойци в гражданското общество, и при необходимост тяхното репатриране, както и мерки за справяне с проблема с децата бойци и жените бойци;

ж) подкрепа за мерки за смекчаване на социалните ефекти на преструктуриране на въоръжените сили;

з) подкрепа за мерки за справяне, в рамките на политиките за сътрудничество на Съюза и техните цели, със социално-икономическото въздействие върху гражданското население на противопехотни мини, неексплодирали взривни боеприпаси или взривни военни остатъци; дейностите, финансирани съгласно настоящия регламент, обхващат обучение за рисковете, оказване на помощ на жертвите, откриване на мини и прочистване от мини и във връзка с това, унищожаване на запасите;

и) подкрепа за мерки за борба, в рамките на политиките за сътрудничество на Съюза и техните цели, с незаконната употреба и достъпа до огнестрелно, леко стрелково и малокалибрено оръжие; тази подкрепа може да включва и дейности по наблюдение, оказване на помощ на жертвите, повишаване на обществената осведоменост и развитие на правен и административен опит и добри практики.

й) подкрепа за мерки, които гарантират, че се отговаря адекватно на специфичните нужди на жени и деца в ситуации на криза и конфликт, включително излагането им на насилие въз основа на пола;

к) подкрепа за реабилитиране и реинтеграция на жертвите на въоръжен конфликт, включително мерки за справяне със специфичните нужди на жени и деца;

л) подкрепа за мерки за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи, демокрацията и правовата държава, и на съответните международни инструменти;

м) подкрепа за социално-икономически мерки за насърчаване на справедливия достъп и прозрачното управление на природните ресурси в ситуация на криза или на възникваща криза;

н) подкрепа за социално-икономически мерки за справяне с въздействието на внезапни движения на населението, включително мерки за справяне с нуждите на приемните общности в ситуация на криза или на възникваща криза;

о) подкрепа за мерки за подкрепа на развитието и организацията на гражданското общество и неговото участие в политическия процес, включително мерки за засилване на ролята на жените в тези процеси и мерки за насърчаване на независими, плуралистични и професионални медии;

п) подкрепа за мерки в отговор на природни или предизвикани от човека бедствия и заплахи за общественото здраве при липса на хуманитарна помощ и помощ за гражданска защита на Съюза по член 2 или в допълнение към тази помощ.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Области на техническа и финансова помощ, посочени в член 4

Техническата и финансовата помощ, посочени в член 4, могат да обхващат подкрепа за мерки, които целят изграждане и засилване на капацитета на ЕС и неговите партньори за предотвратяване на конфликти, укрепване на мира и справяне с предкризисни и следкризисни нужди в тясно сътрудничество с международни, регионални и подрегионални организации, държавни и недържавни субекти по отношение на техните усилия за:

а) насърчаване на ранно предупреждение и анализ на риска от конфликти при изготвянето на политиките;

б) улесняване на изграждането на доверие, на посредничество и помирение, като се вземат предвид особено възникващи напрежения между общностите;

в) засилване на капацитета за участие в граждански мисии за стабилизиране;

г) подобряване на възстановяването след конфликт и след бедствие.

Мерките съгласно тази буква включват трансфер на ноу-хау, обмен на информация и добри практики, оценка на риска/заплахата, научни изследвания и анализ, системи за ранно предупреждение, обучение и предоставяне на услуги. Мерките могат също да включват финансова и техническа помощ за изпълнението на дейности за подкрепа на укрепването на мира и на държавното изграждане.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Области на техническа и финансова помощ, посочени в член 5

Техническата и финансовата помощ, посочени в член 5, обхващат следните области:

53. заплахи за законността и реда, за сигурността и безопасността на хората, за критични инфраструктури и за общественото здраве;

помощта може да обхваща подкрепа за мерки, насочени към:

а) засилване на капацитета на правоприлагащите, съдебните и гражданските органи, които участват в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и всички форми на незаконен трафик, както и в ефективния контрол върху незаконната търговия и транзит.

Дава се приоритет на трансрегионалното сътрудничество, включващо две или повече трети държави, които са доказали ясна политическа воля за решаване на тези проблеми. Сътрудничество в борбата срещу тероризма може да бъде осъществявано също с отделни държави, региони и международни, регионални и подрегионални организации.

Мерките в тази област поставят особено ударение върху добро управление и са в съответствие с международното право, и по-специално със законодателството по правата на човека и международното хуманитарно право.

По отношение на помощта за органи, които участват в борбата срещу тероризма, се дава приоритет на мерките за подкрепа относно развитието и укрепването на законодателството за противодействие на тероризма, изпълнението и практикуването на финансовото законодателство, на митническото законодателство и на законодателството в областта на имиграцията, разработването на процедури за правоприлагане, съответстващи на най-високите международни стандарти, укрепването на демократичния контрол и на институционалните механизми за надзор, както и предотвратяването на радикализма.

По отношение на помощта, свързана с проблема с наркотиците, надлежно внимание се отделя на международното сътрудничество, което цели да насърчи добрите практики, свързани с намаляване на търсенето, производството и вредите;

б) справянето със заплахите за критичната инфраструктура, които могат да включват международния транспорт, включително превоза на пътници и товари, енергийните дейности и енергоразпределението, електронните информационни и комуникационни мрежи.

Мерките, приети в тази област поставят особено ударение върху трансрегионалното сътрудничество и изпълнението на международните стандарти в областта на осъзнаване на риска, анализ на уязвимостта, аварийна готовност, управление на тревогите и на последиците;

в) гарантиране на адекватен отговор на сериозни заплахи за общественото здраве, включително внезапно възникнали епидемии с потенциално транснационално въздействие.

Особено ударение се поставя върху плановете за действие при извънредни ситуации, управлението на запасите от ваксини и фармацевтични продукти, международното сътрудничество, системите за ранно предупреждение и тревога;

г) справяне с глобалните и трансрегионалните последици от изменението на климата с потенциално дестабилизиращ ефект.

54. смекчаване на ефекта и готовност за рискове, свързани с умисъл, авария или с природен произход, свързани с химични, биологични, радиологични и ядрени материали или агенти;

помощта може да обхваща подкрепа за мерки, насочени към:

(а) насърчаване на дейности за граждански научни изследвания като алтернатива на свързаните с отбраната научни изследвания; подкрепа и повишаване на осведомеността (напр. повишаване на осведомеността за чувствителността на информацията) за учени, както и за преквалификацията и осигуряването на алтернативна заетост на учени и инженери, които са работили преди това в свързани с въоръжението области (напр. демилитаризация на научни програми, разделяне на военните и гражданските ядрени горивни цикли);

б) подобряване на практиките за безопасност, свързани с граждански обекти, в които чувствителни химични, биологични, радиологични и ядрени материали или агенти се съхраняват или се третират в контекста на програмите за граждански научни изследвания;

в) в рамките на политиките за сътрудничество на Съюза и техните цели, установяване на граждански инфраструктури и съответни граждански изследвания, необходими за закриването, разчистването или конверсията на оръжейни съоръжения и обекти, когато бъде обявено, че вече не са част от отбранителна програма;

г) засилване на капацитета на компетентните граждански органи, включени в развитието и изпълнението на ефективен контрол на незаконен трафик на химични, биологични, радиологични и ядрени материали или агенти (включително оборудването за тяхното производство или доставка), включително посредством инсталирането на съвременно оборудване за оценка на логистиката и контрола;

д) развитие на правната рамка и на институционалния капацитет за установяване и изпълнение на ефективни мерки за контрол при износ на стоки с двойна употреба, включително мерки за регионално сътрудничество;

е) изготвяне на ефективни мерки за гражданска готовност при бедствия, планове за действие при извънредни ситуации, ответни мерки при кризи и капацитет за мерки за справяне в случай на евентуални големи екологични катастрофи в тази област;

ж) що се отнася до мерките, обхванати от букви б) и г), особено ударение се поставя върху помощта за онези региони или държави, в които все още има запаси от материали или агенти, посочени в букви б) и г), и където съществува риск от разпространение на тези материали или агенти.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1. Наименование на предложението/инициативата

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

1.3. Естество на предложението/инициативата

1.4. Цел(и)

1.5. Основания за предложението/инициативата

1.6. Продължителност и финансово отражение

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за мониторинг и докладване

2.2. Система за управление и контрол

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

3.2. Очаквано отражение върху разходите

3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

3.3. Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за стабилност

Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД [11]

Дял 19: Външни отношения

Дейност 19 06: Управление на кризи и глобални заплахи за сигурността

Заглавието на тази бюджетна глава 19 06 съответства на настоящата структура на финансовите инструменти за 2007 — 2013 г. Предлага се да се запазят същата дейност и дял 19 06.

Естество на предложението/инициативата

( Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

( Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[12]

( Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

( Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

Цели

Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Този финансов инструмент има за цел да подкрепи следните стратегически цел, както е посочено в Съобщение на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ — част II“ от 29 юни 2011 г. (COM/2011/500 — Бюджет за стратегията „Европа 2020“ — част II. „Външна дейност“, стр. 43):

„По-добро предотвратяване и разрешаване на кризи. Ще бъдат активизирани дейностите на ЕС за предотвратяване и решаване на кризи, опазване на мира и засилване на международната сигурност, включително подобряване на капацитета на ЕС за готовност при кризи.“

Освен това инструментът отговаря на общото указание от посоченото по-горе съобщение от юни във връзка с всички външни инструменти (стр. 19), в което се предлага новите инструменти „ да позволят на ЕС да реагира бързо и ефективно на природните и причинените от човека бедствия “.

Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Конкретна цел № 1

В ситуации на криза или на възникваща криза, причинена от човека или в резултат на природно бедствие , да се допринесе за стабилността, като се осигури, ефективен отговор, който да помогне да се запазят, установят или възстановят условията, които са от съществено значение за правилното изпълнение на политиките на Съюза за развитие и сътрудничество.

Конкретна цел № 2

да се спомогне за увеличаване на капацитета за осигуряване на подготвеност на ЕС и неговите партньори за предотвратяване на конфликти, укрепване на мира и справяне с предкризисни и следкризисни ситуации в тясно сътрудничество с международни, регионални и подрегионални организации, държавни и недържавни субекти.

Конкретна цел № 3

да се посрещнат глобалните и трансрегионалните заплахи за сигурността , които представляват риск за мира и стабилността.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

19.06 : Управление на кризи и глобални заплахи за сигурността

Очакван(и) резултат(и) и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

- Принос за всеобхватен отговор на ЕС за справяне със ситуации на несигурност и нестабилност, например възникващи кризи, природни бедствия, с целенасочени и допълващи мерки в рамките на реакцията при кризи по ИС.

- Повишаване на капацитета на ЕС да допринесе ефективно за многостранните и международните усилия за предотвратяване и разрешаване на глобални конфликти.

- Подкрепа за предотвратяването на конфликтите и укрепването на мира, с цел да се намали броят на въоръжените конфликти по света и да се намали броят на държавите, в които конфликтът се възпламенява отново.

- Посрещане на глобални и трансрегионални заплахи при допълване с други инструменти на ЕС и международни участници, чрез изграждане на капацитет, насочен към по-добра интеграция на бенефициерите в международната общност. (включително разработване на мрежи, подобряване на капацитета за събиране и обмен на информация, подкрепа на регионалното сътрудничество и платформи).

Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

- В ситуации на криза или на възникваща криза процентът на проектите, приети в рамките на 3 месеца при условията на криза, които позволяват на ЕС да допринесе за тяхното ефективно предотвратяване, разрешаване или стабилизиране.

- Увеличеният капацитет на получателите на помощ да предотвратяват конфликти, да се справят с предкризисни и следкризисни ситуации и да укрепват мира.

- Степента на сближаване със съответната политика на ЕС в областта на външната сигурност, включително и външното измерение на вътрешната сигурност.

Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

В раздел 1 на обяснителния меморандум се подчертават политическите изисквания, на които инструментът има за цел да отговори в контекста на променящите се политически насоки. Като се вземе предвид конкретният характер и контекст на мерките за готовност за действие при кризи и реакция при кризи, както и по отношение на глобалните и транснационалните заплахи за сигурността, изискванията, които трябва да се изпълнят, ще бъдат както краткосрочни, така и дългосрочни.

Добавена стойност от намесата на ЕС

Като фактор от световно значение ЕС разполага с кредит на доверие и се възприема за неутрален като „честен посредник“, което му осигурява конкурентно предимство, за да се намесва в много райони на конфликти с цел да се избегне ескалацията или да се предложи посредничество за предотвратяване на конфликтите. Когато отговорът се предоставя на равнище ЕС, се постига по-силно въздействие, тъй като съчетаните усилия водят до по-силно влияние сред органите и международните партньори. Когато се реагира при кризи на равнище ЕС, се постигат максимална съгласуваност на реакцията и ефективност на помощта. Все по-необходими са синергии и сътрудничество на международно ниво, понеже донорите са изправени пред сходни проблеми с ограничените ресурси. В това отношение следва да се отбележи, че много малък брой държави-членки на ЕС използват инструмент за реакция при кризи и укрепване на мира, който е сравним по обхват с Инструмента за стабилност.

В условията на все по-сложни предизвикателства нито един от приоритетите на ЕС във вътрешен план — сигурност, растеж и създаване на работни места, изменение на климата, достъп до енергия, здравеопазване и пандемии, миграция — няма да бъде постигнат в изолация от света. Във време на икономическа криза по-координираният и интегриран подход между ЕС и неговите държави-членки посредством съвместното програмиране ще доведе до по-голяма добавена стойност, увеличена сила и легитимност и по-голямо въздействие и ефективност.

Инструментът за стабилност за периода 2007—2013 г. притежаваше катализиращ ефект за подготовката и подобреното осъществяване на дългосрочната външна помощ на ЕС и на действията, приети от ЕС при преследване на целите на общата външна политика и политика на сигурност в рамките на дял V на ДЕС.

Поуки от подобен опит в миналото

Четири години след началото си през 2007 г. Инструментът за стабилност е вече установен като особено полезен допълващ механизъм на ЕС за реакция при кризи.

Досега инструментът успешно позволяваше на ЕС да финансира широк набор от изключително важни инициативи за предотвратяване на конфликти и готовност за действие при кризи и реакция при кризи като част от неговата рамка на политиката за мир, сигурност и развитие, когато не са били на разположение други инструменти за сътрудничество на ЕС или като е допълвал действия, извършени по други инструменти. Необходимо е обаче да се ускори разгръщането му и да се увеличат цялостното му програмиране и гъвкавост на изпълнението, за да се отговори по-добре inter alia на политическите насоки от Съвета и да се посрещнат бъдещите предизвикателствата за мира и сигурността по устойчив начин.

Максималната стойност, определена съгласно регламента, за действия във връзка със заплахите за законността и реда, за сигурността и безопасността на хората, за критичната инфраструктура и за общественото здраве също се оказа недостатъчна. Следва да бъдат преразгледани таваните във връзка с глобалните заплахи за сигурността (включително и мерките за смекчаване на риска и за подготвеност по отношение на химични, биологични, радиологични и ядрени материали или агенти) в съответствие с предложението на Комисията в рамките на извършения през 2009 г. преглед на регламента в средата на периода, за да се разполага с гъвкавост за реакция на променящите се заплахи по подходящ начин.

Съгласуваност и евентуална синергия с други съответни инструменти

В Договора за Европейския съюз (член 21) се определят общи първостепенни цели и цели за външните действия на Съюза, сред които „ опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност “. Чрез Инструмента за стабилност ще се подкрепят действията на ЕС за повишаване на сигурността, опазване на мира и предотвратяване на конфликтите и като всички инструменти на ЕС за външно сътрудничество — за защита на ценностите на ЕС, особено правата на човека и демокрацията. Той ще допринесе за допълнителен и съгласуван отговор на ЕС на кризи и в тази рамка ще бъде на разположение за използване наред с операции по ОВППС, предоставяне на хуманитарна помощ и помощ за гражданска защита, макрофинансова помощ и Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност. Той също така ще допринесе за предотвратяването на конфликти, укрепването на мира и държавното изграждане в синергия с основните географски (ЕИС, ИСР, ЕФР, ИПП) и тематични инструменти на ЕС, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ). След политическа криза или природни бедствия може да бъде поискано Инструментът да се използва inter alia за финансиране на действия, които свързват хуманитарната помощ и помощта за развитие (обвързване между помощ, възстановяване и развитие или ОПВР) по допълващ начин, т.е всеки път, когато основните географски или тематични инструменти не могат да бъдат мобилизирани в разумен срок или изискват допълнителни интервенции за осигуряване на ефикасен отговор

Съществуват очевидни връзки между външната дейност на ЕС, свързана с реакцията и предотвратяването на кризи и с борбата с глобалните заплахи за сигурността, и вътрешните политики на ЕС относно миграцията, правосъдието, свободата и сигурността. Заключенията на Съвета относно засилването на връзките между вътрешното и външното измерение на борбата с тероризма от 9 юни 2011 г. е от особено значение заедно с работния метод за по-тясно сътрудничество и координация в областта на външната сигурност от 6 юни 2011 г. Като се има предвид, че много трансрегионални заплахи и рискове са също водещи приоритети за външната сигурност на ЕС, Инструментът ще допринесе и за изпълнението на Европейската стратегия за сигурност (преразгледана през 2008 г.), както и за разглеждането на въпроса за „външното измерение“ на стратегията на ЕС за вътрешна сигурност (2010 г.). Природните бедствия, влошаването на околната среда и конкуренцията за ресурси изострят конфликтите, особено в ситуация на бедност и нарастване на населението, и водят до хуманитарни, здравни, политически последици и последици за сигурността, включително по-голяма миграция.

Продължителност и финансово отражение

( Предложение/инициатива с ограничена продължителност

- ( Предложение/инициатива в сила от 1/1/2014 г. до 31/12/2020 г.

- ( Финансово отражение от 1/1/2014 г. до 31/12/2020 г.

- ( Предложение/инициатива с неограничена продължителност

- Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

- последван от функциониране с пълен капацитет.

Предвиден(и) метод(и) на управление [13]

( Пряко централизирано управление от Комисията

( Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

- ( изпълнителни агенции

- ( органи, създадени от Общностите[14]

- ( национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

- ( лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

( Споделено управление с държавите-членки

( Децентрализирано управление с трети държави

( Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Специфичното естество на инструмента да служи при отговор на кризи и конфликти и за подобряване на дейностите за готовност за действие при кризи, както и за посрещане на глобални и транснационални заплахи за сигурността, изисква той да може да използва максималния диапазон от начини на управление.

МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Системите за мониторинг и оценка на Европейската комисия са все по-насочени към резултатите. Те включват вътрешен персонал, както и външни експертни становища.

Ръководителите на проектите в делегациите и централата непрекъснато наблюдават изпълнението на проектите и програмите по различни начини, включително при възможност чрез посещения на място. Мониторингът предоставя ценна информация за напредъка; той помага на ръководителите да набележат действителните и потенциалните затруднения и да предприемат коригиращи действия.

Сключват се договори с външни независими експерти, които да оценят ефективността на външните действия на ЕС чрез три различни системи. Тези оценки допринасят за отчетността и за подобряване на текущите интервенции; чрез тях също така се извличат поуки от опита, които да служат за оформяне на бъдещите политики и дейности. Използваните от всички инструменти са международно признатите критерии за оценка на ОИСР/КПР, включително за (потенциалното) въздействие.

Първо, ориентираната към резултатите мониторингова (ОРМ) система, управлявана от централата, предоставя на проектно равнище кратка, добре насочена картина на качеството на извадка от дейности. Като използват добре структурирана, стандартизирана методология, независими експерти по ОРМ определят степени, чрез които се подчертават предимствата и недостатъците на проекта, и правят препоръки относно начините за подобряване на ефективността.

Оценките на равнище проект, управлявани от ръководещите проекта делегации на ЕС, представят по-подробен и задълбочен анализ и подпомагат ръководителите на проекти да подобрят текущите дейности и да подготвят бъдещи. Наемат се външни независими експерти с тематичен и географски опит, за да извършат анализ и да съберат обратна информация и данни от всички заинтересовани страни, включително крайните бенефициери.

Комисията също така провежда стратегически оценки на своите политики от програмирането и стратегията до осъществяването на дейностите в определен сектор (като здравеопазване, образование и т.н.) в дадена държава или регион или за конкретен инструмент. Тези оценки осигуряват важен принос за формулирането на политиките и за изготвянето на инструменти и проекти. Тези оценки се публикуват на интернет страницата на Комисията, а обобщение на констатациите се включва в годишния доклад до Съвета и до Европейския парламент.

Конкретна информация за размера на разходите, свързани с климата, изчислена в съответствие с методология, основана на маркерите от Рио и посочена в съобщението за МФР от юни 2011 г., ще бъде включена на равнището на бюджетните редове за разходите за ИС, включени в годишните отчети за дейността по БД/УД, в документите за програмиране, както и в оценките на всички нива и в годишните доклади.

Система за управление и контрол

Установен(и) риск(ове)

Рискова среда

Оперативната среда на помощта по този инструмент се характеризира със следните рискове да не бъдат постигнати целите на инструмента, от неоптимално финансово управление и/или от неспазване на приложимите правила (грешки, свързани със законосъобразността и редовността):

- икономическата/политическата нестабилност и/или природно бедствие могат да доведат до затруднения и забавяния в проектирането и изпълнението на дейности, по-специално в нестабилни държави;

- липсата на институционален и административен капацитет в партньорските държави може да доведе до затруднения и забавяния в проектирането и изпълнението на дейности;

- разпръснатите в географски план проекти и програми (които обхващат сравнително много държави/територии/региони) могат да представляват предизвикателство за мониторинга от логистична/ресурсна гледна точка, особено проследяването на дейностите „на място“;

- разнообразието на потенциалните бенефициери/партньори с разнообразните им структури и капацитети за вътрешен контрол може да фрагментира и следователно да намали ефективността и ефикасността на наличните ресурси на Комисията за подпомагане и мониторинг на прилагането;

- слабото качество и количество на наличните данни за резултатите и за въздействието на външната помощ/прилагането националния план за развитие в партньорските държави могат да нарушат способността на Комисията да докладва и да се отчита за резултатите;

Очаквана степен на риска от неспазване на приложимите правила

Целта на инструмента относно спазването е да се поддържа историческото равнище на риска от неспазване (процент на грешки) за портфейла на FPI/ГД DEVCO, което е по-малко от 2 % остатъчно „нетно“ равнище на грешки (на многогодишна основа, след като всички планирани проверки и корекции са извършени за приключените договори). Това традиционно означава приблизителен обхват от грешки между 2 и 5 % по отношение на годишна извадка от трансакциите на произволен принцип, предприета от Европейската сметна палата за целите на годишната декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (DAS). FPI/ГД DEVCO счита, че това е най-малкият риск от неспазване, постижим при високорисковата му среда и като се отчитат административната тежест и необходимата ефективност на разходите на проверките за спазване.

Предвиден(и) метод(и) на контрол

Структура на FPI/ГД DEVCO за вътрешен контрол

Вътрешният контрол/процесът на управление на FPI/ГД DEVCO е предназначен да осигури разумна гаранция за постигането на целите с ефективност и ефикасност на своите операции, надеждност на финансовата си отчетност и съответствие с подходящата законодателна, финансова и процедурна рамка.

Ефективност и ефикасност

За да гарантира ефективността и ефикасността на своите операции (и за смекчаване на високото равнище на риск в средата си за външна помощ ), освен всички елементи на широкия процес на стратегическа политика и планиране на Комисията, средата за вътрешен одит и другите изисквания на стандартите за вътрешен контрол на Комисията, FPI/ГД DEVCO ще продължи да разполага със функционираща специална рамка за управление на помощта за всички свои инструменти, която включва:

- Децентрализирано управление на по-голямата част от външната помощ от страна делегациите на ЕС на място.

- Ясна и официално приета финансова отчетност (от страна на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити) чрез вторично оправомощаване на ръководителя на делегацията (за FPI);

- Ясна и официално приета финансова отчетност (от страна на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити (генерален директор)) чрез вторично оправомощаване от страна на вторично упълномощения разпоредител с бюджетни кредити (директор) в централата към ръководителя на делегацията (за ГД DEVCO);

- Редовни доклади от делегациите на ЕС към централата (доклади за управлението на външната помощ за ГД DEVCO), включително годишна декларация за достоверност от ръководителя на делегацията;

- Предоставяне на значителна програма за обучение на служителите в централата и в делегациите;

- Значителна подкрепа и ръководство за централата/делегацията (включително и по интернет);

- Редовни посещения за „проверка“ на „автономните“ делегации на всеки 3 до 6 години;

- Методология за управление на проектния и програмния цикъл, включително:

- В съответните случаи инструменти за подкрепа на качеството при изготвянето на действието, на метода за осъществяване, механизма за финансиране, системата за управление, оценката и подбора на партньорите, осъществяващи действието, и т.н.

- Управление на програми и на проекти, инструменти за мониторинг и докладване за ефективно изпълнение, включително редовен външен мониторинг на проектите на място.

- Значителни елементи на оценка и одит.

Финансово отчитане и счетоводство

FPI/ГД DEVCO ще продължи да се стреми към възможно най-високите стандарти за счетоводство и финансово отчитане, като използва системата на Комисията за счетоводство на базата на текущо начисляване (ABAC), както и конкретни инструменти за външна помощ, като Общата информационна система в областта на външните отношения (CRIS).

По отношение на спазването на съответната законодателна и процедурна рамка методи за контрол съответствието са посочени в раздел 2.3 (мерки за предотвратяване на измами и нередности).

Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Като се има предвид средата на висок риск, в която работи FPI/EuropeAid, системите на организациите трябва да предвиждат честото наличие на потенциални грешки (нередности) в операциите и да изградят високо равнище на проверки за предотвратяване, откриване и коригиране на възможно най-ранен етап в процеса на плащане. На практика това означава, че проверките за съответствие на FPI/EuropeAid ще се основават в по-голяма степен на значителни предварителни проверки на многогодишна основа от външни одитори и от служители на Комисията на място, преди да се извършат окончателните плащания по проекта (докато се извършват някои последващи одити и проверки) и като надхвърлят в голяма степен финансовите гаранции, които се изискват от Финансовия регламент. Рамката на FPI/EuropeAid за съответствието е съставена inter alia от следните важни елементи:

Превантивни мерки

- Задължително фундаментално обучение, обхващащо въпроси, свързани с измамите, за служителите, управляващи помощта, и одиторите;

- Предоставяне на напътствия (включително и по интернет), включително практическото ръководство за договорите, наръчника на EuropeAid и набора от инструменти за финансово управление (за партньорите, осъществяващи действието);

- Предварителна оценка, за да се гарантира, че са въведени подходящи мерки за борба с измамите, чрез които да се предотвратяват и откриват измами при управлението на средствата на ЕС, при органите, управляващи съответните средства чрез съвместно и децентрализирано управление);

- Предварителна проверка на наличните механизми за борба с измамите в партньорската държава като част от оценката на критерия за допустимост на управлението на публичните финанси, за да се получи бюджетна подкрепа (т.е. активен ангажимент за борба с измамите и корупцията, адекватни контролни органи, достатъчен съдебен капацитет и ефикасен отговор и механизми за санкциониране);

- Комисията подписа Инициативата за прозрачност на международната помощ (ИПМП) в Акра през 2008 г., като даде съгласието си за стандарт за прозрачност на помощта, чрез който се осигуряват по-своевременни, подробни и редовни данни относно потоците и документите, свързани с помощта.

- От 14 октомври 2011 г. Комисията осъществява първата фаза на стандарта на ИПМП за публикуване и прозрачност на информацията преди следващия форум на високо равнище за ефективността на помощта в Пусан, Южна Корея, през ноември 2011 г. Освен това Комисията ще работи в сътрудничество с държавите-членки на ЕС по съвместно интернет ИТ приложение, наречено TR-AID, което превръща данните за помощта на ЕС, предоставени чрез ИПМП и други източници, в лесна за използване информация за помощта.

Мерки за откриване и корекция

- Външни одити и проверки (както задължителни, така и основани на риска), включително от Европейската сметна палата;

- Последващи проверки (въз основа на риска) и възстановяване на сумите;

- Спиране на финансирането от страна на ЕС при случаи на сериозни измами, включително мащабна корупция, докато органите не предприемат необходимите действия за коригиране и предотвратяване на такива измами в бъдеще.

FPI/EuropeAid допълнително ще организират своята стратегия за борба с измамите в съответствие с изготвената от Комисията нова стратегия за борба с измамите, приета на 24 юни 2011 г., за да се гарантира inter alia , че:

- Вътрешните проверки на FPI/EuropeAid, свързани с борбата с измамите, са напълно съгласувани със стратегията на Комисията за борба с измамите;

- Подходът на управление на риска от измами на FPI/EuropeAid е насочен към разкриване на рискови области на измами и към адекватни ответни мерки;

Системите, използвани за оползотворяване на средствата на ЕС в трети държави, предоставят възможност съответните данни да бъдат обработени, така че да могат да се използват при управлението на риска от измами (напр. двойно финансиране);

- При необходимост биха могли да се създадат групи за работа в мрежа и подходящи ИТ инструменти, предназначени за анализ на случаите на измами, свързани със сектора за външна помощ.

Прогноза за разходите и ползите от проверките

Разходите за вътрешен контрол/управление на Инструмента за стабилност следва да бъдат сходни на разходите, изчислени от EuropeAid за управлението на неговите инструменти за външни дейности (т.е. 6 % от пакета):

За портфейла на EuropeAid като цяло разходите за вътрешен контрол/управление възлизат на очаквана средна годишна стойност от 658 млн. EUR в бюджетни кредити за поети задължения в бюджетното планиране за периода 2014—2020 г. Тази сума включва управлението на ЕФР, който действа по интегриран начин в рамките на ръководната структура на EuropeAid. Тези „неоперативни разходи“ представляват приблизително 6,4 % от очакваната средна годишна стойност от 10,2 млрд. EUR , планирана за общите (оперативни + административни) бюджетни кредити от EuropeAid за портфейла на разходите на организацията, финансирани от общия бюджет на ЕС и от Европейския фонд за развитие за периода 2014—2020 г.

При тези разходи за управление се вземат предвид всички служители на EuropeAid в централата и в делегациите, инфраструктурата, пътуванията, обучението, мониторингът, оценката и договорите за одит (включително извършените от бенефициерите).

EuropeAid планира да намали с времето съотношението между управленските и оперативните дейности при подобрените и опростени разпоредби на новите инструменти, като се основава на вероятните промени в преразгледания Финансов регламент. Основните ползи от тези разходи за управление са свързани с изпълнението на целите на политиката, с ефикасното и ефективно използване на ресурсите, както и с извършването на стабилни, ефективни от гледна точка на разходите превантивни мерки и други проверки, за да се осигури законосъобразното и редовно изразходване на средствата.

Ще продължи стремежът към подобрения в естеството и в насочването на управленските дейности и на проверките за съответствие във връзка с портфейла, но тези разходи са като цяло необходими за ефективното и ефикасно постигане на целите на инструментите при минимален риск от неспазване (остатъчни грешки под 2 %). Те са значително по-малко от рисковете, свързани с премахването или ограничаването на вътрешните проверки в тази високорискова област.

ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

- Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка | Бюджетен ред | Вид на разхода | Вноска |

Брой [Наименование…………………...……….] | Многогод./Едногод. ([15]) | от държави от ЕАСТ[16] | от страни кандидатки[17] | от трети държави | по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент |

IV | 19 06 : Управление на кризи и глобални заплахи за сигурността 19 06 01 Ответна реакция и готовност при кризи 19 06 01 01 Ответна реакция и готовност при кризи 19 06 01 02 Приключване на предишно сътрудничество 19 06 02 Действия за защита на страни и населението им срещу сериозни технологични заплахи 19 06 02 01 Действия в областта на смекчаване на риска и готовността във връзка с химически, ядрени и биологични материали или агенти 19 06 02 02 Подготвително действие — намаляване на ядрените, биологичните и химическите оръжия и малките оръжия 19 06 02 03 Политика на Съюза за борба с разпространението на леки въоръжения 19 06 03 Трансрегионални действия в областта на организираната престъпност, трафика, защитата на критични инфраструктурни обекти, заплахите за общественото здраве и борбата с тероризма 19 06 09 Пилотен проект: Програма за дейности за установяване на мир, ръководени от НПО | Многод. | НЕ | НЕ | НЕ | НЕ |

- Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка | Бюджетен ред | Вид на разхода | Вноска |

Брой [Наименование ……...……………………………………………………………….] | Многогод./Едногод. | от държави от ЕАСТ | от страни кандидатки | от трети държави | по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент |

IV | 19 06: Управление на кризи и глобални заплахи за сигурността 19 06 01 Отговор при кризи и при възникващи кризи 19 06 02 Предотвратяване на конфликти, готовност за действие при кризи и укрепване на мира 19 06 03 Глобални и трансрегионални заплахи за сигурността | Многогод. | НЕ | НЕ | НЕ | НЕ |

Очаквано отражение върху разходите

Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: | Брой | Heading IV - Global Europe |

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Очаквани нужди от човешки ресурси

- ( Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

- ( Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

Година N | Година N+1 | Година N+2 | Година N+3 | … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) |

( Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица) |

XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) | 40,9 | 40,5 | 40,1 | 39,7 | 39,7 | 39,7 | 39,7 |

XX 01 01 02 (Делегации) |

XX 01 05 01 (Непреки изследвания) |

10 01 05 01 (Преки изследвания) |

( Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ)[25] |

XX 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) | 19,4 | 19,2 | 19,0 | 18,9 | 18,9 | 18,9 | 18,9 |

XX 01 02 02 (ДНП, КНЕ, МЕД, МП и ПНА в делегациите) |

10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки изследвания) |

Други бюджетни редове (да се посочат) |

ОБЩО | 95,5 | 94,6 | 93,7 | 92,8 | 92,8 | 92,8 | 92,8 |

През 2014 г. човешките ресурси по функция 5 се разделят по следния начин между DEVCO и FPI:

- Щатно разписание: 18,7 ЕПРВ за FPI и 22,2 ЕПРВ за DEVCO (общо = 40,9 ЕПРВ)

- Външен персонал: : 17,9 ЕПРВ за FPI и 1,5 ЕПРВ за DEVCO (общо = 19,4 ЕПРВ)

По отношение на човешките ресурси по функция 4 (ред за BA на програмата за ИС) трябва да се отбележи, че в момента част от персонала на DEVCO в делегациите се използва, за да управлява проекти за ответна реакция при кризи по Инструмента за стабилността под отговорността на FPI. Упълномощените служителите, които ще участват в делегациите по ПБ 2012 г. и финансирани по реда за BA, възлизат на 35 договорно наети лица, от които 30 за FPI и 5 за DEVCO.

19 е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица |

Външен персонал |

Съвместимост с многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г.

- ( Предложението/инициативата е съвместимо(а) с многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г.

- ( Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

- ( Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[27].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

Участие на трети страни във финансирането

- Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

- Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Година N | Година N+1 | Година N+2 | Година N+3 | … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) | Общо |

Година N | Година N+1 | Година N+2 | Година N+3 | … да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) |

Статия ………… | | | | | | | | | |За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

[1] SEC(2011) 215 окончателен

[2] ЕФР, Световният фонд за климата и биологичното разнообразие и резервът за спешна помощ са в допълнение към това и остават извън бюджета на ЕС.

[3] COM (2011) 500 от 29 юни 2011 г.

[4] OВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 1—11.

[5] Заключения на Председателството, Европейски съвет от Гьотеборг, 15—16 юни 2001 г.

[6] Документ на Съвета 15097/07, 20.11.2007 г.

[7] Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа, COM (2010) 673 окончателен, от 22.11.2010 г.

[8] OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[9]

[10]

[11] УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[12] Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[13] Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[14] Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[15] Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити

[16] ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[17] Страни кандидатки и ако е приложимо, страни потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[18] Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[19] Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[20] Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[21] Крайните продукти са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

[22] Съгласно описанието в раздел 1.4.2. „Конкретна(и) цел(и)…“.

[23] Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[24] Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[25] ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[26] Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[27] Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[28] Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.