11.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 136/8

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2013 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно Общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (4),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (SEC(2010)1058),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и в развиващите се страни (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“,

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на ООН, които включват намаляване наполовина на процента на гладуващите в световен мащаб през 2015 г. в сравнение с 1990 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0376/2010),

А.

като има предвид, че гарантирането на продоволствена сигурност за гражданите на Европа, предоставянето на здравословни и висококачествени храни на разумни цени за потребителите и защитата на приходите на земеделските стопанства са основните цели на Общата селскостопанска политика (ОСП) още от нейното създаване и продължават да бъдат главни цели на ЕС понастоящем,

Б.

като има предвид, че неотдавнашната нестабилност на цените на храните и основните стоки породи дълбока загриженост относно функционирането на предлагането на храни в европейски и световен мащаб, и като има предвид, че повишаването на цените на храните засегна най-сериозно най-уязвимите групи от населението,

В.

като има предвид, че нестабилността на цените в селското стопанство е с постоянен характер, тъй като цените реагират непропорционално на малки колебания в равнището на производство, много често вследствие на спекулации,

Г.

като има предвид, че на неотдавнашна среща на Комитета на ФАО по световна продоволствена сигурност ЕС подчерта проблема с крайните колебания на цените и че беше поискано от Експертната група на високо равнище да докладва относно причините за колебанията на цените и свързаните с тях мерки,

Д.

като има предвид, че климатични събития и други причини могат да водят до протекционистки политики от страна на държавите, както например стана ясно от неотдавнашните забрани върху експорта на пшеница, наложени от Русия и Украйна, които, взети заедно, допринасят за около 30 % от световния износ на пшеница,

Е.

като има предвид, че световното производство на храни може да бъде сериозно застрашено от редица фактори, включително въздействието на вредители и болести, наличието на природни ресурси и природните бедствия, както стана видно през 2010 г. поради продължителната суша и пожарите в Русия и повсеместните наводнения в Пакистан,

Ж.

като има предвид, че изменението на климата ще доведе до по-чести случаи на подобни природни бедствия, като в резултат на това продоволствената сигурност ще се подкопава,

З.

като има предвид, че предизвикателството е да се произвежда „повече от по-малко“, със стремеж към устойчиво производство, поради натиска върху природните ресурси,

И.

като има предвид, че ЕС е най-големият нетен вносител на селскостопански продукти и зависи в прекалено голяма степен от вноса на протеини, маслодайни продукти и царевица за животновъдния сектор, както и на плодове и зеленчуци, не на последно място защото на нашите производители не се разрешава да използват същите производствени методи за такива продукти,

Й.

като има предвид, че според ФАО очакваното нарастване на световното население от 7 до 9.1 милиарда ще изисква увеличение от 70 % на продоволственото снабдяване до 2050 г.,

К.

като има предвид, че в Европейския съюз все още съществуват бедност и глад; като има предвид, че 79 милиона души в ЕС все още живеят под прага на бедността (60 % от средния доход в страната, в която живее лицето), и че 16 милиона граждани на ЕС са получавали храна посредством благотворителни организации през миналата зима,

Л.

като има предвид, че продоволствената сигурност означава не само наличие на хранителни запаси, но според ФАО включва и правото на прехрана и достъп до здравословно хранене за всички; като има предвид, че като става все по-конкурентоспособна, Европа може да допринесе за световната продоволствена сигурност,

М.

като има предвид, че липсата на продоволствена сигурност за най-бедните членове на обществото се задълбочи от последиците от световната икономическа и финансова криза,

Н.

като има предвид, че приходите на земеделските стопани паднаха драстично през 2009 г. след десетилетие на стагнация на доходите, която се дължи до голяма степен на трудните пазарни условия и нарастващите разходи за производство; като има предвид, че доходите от земеделие са значително по-ниски (с около 40 % на работна единица), отколкото в останалата част от икономиката, а доходите на глава от населението в селските райони са значително по-ниски (с около 50 %), отколкото в градските райони,

О.

като има предвид, че земеделските стопани получават постоянно намаляващ дял от добавената стойност, създадена от веригата за предлагане на хранителни стоки, докато делът на хранително-вкусовата промишленост се е увеличил; като има предвид, че правилното функциониране на веригата за предлагане на храни е необходимо предварително условие, за да се гарантира, че земеделските стопани получават справедлива печалба от своята продукция,

П.

като има предвид, че по цялата верига за производство, предлагане и потребление на храни до 50 % от храните, произведени в ЕС, се губят,

Р.

като има предвид, че само 7 % от земеделските стопани в ЕС са на възраст под 35 години,

С.

като има предвид, че продоволствената сигурност е основна тема за Европа и изисква съгласуваност и координация между различните секторни политики на равнище ЕС, а именно общата селскостопанска политика, енергийната политика, програмите за изследвания, развитие и търговска политика, и финансовото регулиране,

1.

Подчертава, че силният и устойчив селскостопански сектор в Европейския съюз и процъфтяващата и устойчива селска среда, гарантирани от силна ОСП, са най-важните компоненти за посрещане на предизвикателството на продоволствената сигурност;

2.

Потвърждава, че ЕС установява най-високите стандарти за селскостопанско и хранително производство в света със силен акцент върху безопасността и качеството на храните и върху екологичната устойчивост на селското стопанство;

3.

Счита, че ще трябва да използваме всички разновидности на селско стопанство с цел да сме в състояние да прехранваме Европа и трети страни;

4.

Счита, че правото на продоволствена сигурност е основно право на човека и се постига, когато всички хора по всяко време разполагат с физически и икономически достъп до подходяща, безопасна (от здравна гледна точка) и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот;

5.

Потвърждава, че е задължение на ЕС да изхранва своите жители и че продължаващата селскостопанска дейност в ЕС е ключова в това отношение; обръща внимание на намаляващите доходи от земеделско стопанство в ЕС, предизвикани от нарастващите производствени разходи и нестабилност на цените, които се отразяват отрицателно върху способността на селскостопанските производители да поддържат производството; подчертава високите разходи, които европейските земеделски стопани трябва да понасят, за да постигнат най-високи стандарти на безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните и трудови стандарти в света; подчертава, че земеделските стопани трябва да бъдат компенсирани за тези допълнителни разходи и за предоставяне на обществени блага на обществото; подчертава, че храните от трети държави, които влизат в ЕС, трябва да отговарят на същите високи стандарти, така че европейските производители да не са потърпевши по отношение на конкурентоспособността;

6.

Признава, че гарантирането на адекватно продоволствено снабдяване е съществен елемент от продоволствената сигурност, но също признава, че достъпът до прехрана и достъпността на цените на храните изискват да се обърне внимание на осигуряването на подходящ стандарт на живот, особено за онези с недостатъчни икономически ресурси, които често са деца, възрастни хора, мигранти, бежанци и безработни лица;

7.

Подкрепя формулата „Продоволствената сигурност – Хранене – Качество – Близост – Иновации – Производителност“; счита, че за да се постигне това, бъдещата ОСП следва да вземе под внимание очакванията на обществото, че тя следва да бъде едновременно селскостопанска и хранителна политика, способна да предоставя публична информация относно здравословния режим на хранене;

8.

Счита, че ЕС следва да създава по-добри условия за изпълнението на хранителните програми като програмите за плодове в училищата и за мляко в училищата в държавите-членки, както и по-добро подпомагане на образованието и повишаването на осведомеността относно произхода на храните и относно храненето, тъй като информираният избор на хранене може да предотврати заболявания и да намали тежкото бреме на социалните разходи в Европа; призовава също така за повече програми за диетична подкрепа, които да имат намалена административна тежест, както и бюджетите за тези програми да бъдат увеличени; приканва Комисията да се заеме с практическите аспекти на тези програми;

9.

Потвърждава подкрепата си за програмата на ЕС за най-нуждаещите се лица; припомня, че САЩ, посредством своя Закон за селското стопанство, отделя значителна подкрепа на своята програма за подпомагане на допълнителното хранене, като това генерира значителни приходи за сектора и за икономиката като цяло, в допълнение към облекчаването на някои от хранителните нужди на най-бедните в САЩ;

10.

Съзнава голямото предизвикателство, което изменението на климата поставя пред постигането на продоволствена сигурност, по-специално чрез увеличаване на честотата и мащаба на климатичните явления като суши, наводнения, пожари и бури; подчертава все по-голямото предизвикателство, свързано с недостига на вода, и влиянието му върху производството на храни; подчертава необходимостта от спешно справяне с въпросите за управлението на водите и изменението на климата;

11.

Припомня, че енергийната сигурност и продоволствената сигурност са много тясно свързани; признава, че разходите за енергия са ключов фактор за определяне на рентабилността на селското стопанство, което в голямата си част зависи от петрола; насърчава мерки, които стимулират земеделските стопани да прилагат по-ефективни в енергийно отношение действия и да разработват алтернативни източници за снабдяване с енергия; припомня, че е необходима по-последователна подкрепа за научноизследователска, развойна дейност и консултантски услуги;

12.

Въпреки това счита, че повишеният стремеж към разработване на възобновяеми източници на енергия и за постигане на целите за 2020 г. трябва да отчита влиянието върху производството на храни и продоволственото снабдяване; подчертава крехкото равновесие между справянето с предизвикателствата на продоволствието и горивата;

13.

Отбелязва равнището на зависимост от вноса на протеини и маслодайни продукти от трети държави, който се отразява отрицателно на хранителния и селскостопанския сектор, и по-специално на животновъдния сектор, когато цените се покачат;

14.

Призовава Комисията да предложи техническо решение на проблема с ниското равнище на присъствие на генетично модифициран материал във вноса на не-генетично модифицирани продукти и да предложи по-бърз процес на одобрение в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, след като се докаже, че са безопасни;

15.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират достъп на обществеността до информацията за резултатите от извършвания контрол върху безопасността на храните, за да се повиши прозрачността на европейско равнище;

16.

Изразява загриженост относно възникващия проблем на заграбването на земи и последиците от него за продоволствената сигурност в развиващите се страни и за бъдещето на селското стопанство и земеделските стопани; призовава Комисията да проучи тази ситуация по отношение на земевладението и природните ресурси;

17.

Отбелязва, че поради високите разходи за фуражи положението на животновъдните стопанства в ЕС се е влошило; поради това призовава за целево използване на съществуващите инструменти по Регламент (ЕО) № 1234/2007 за общата организация на селскостопанските пазари, за да се стабилизира пазарът и да се избегне възникването на криза;

18.

Счита, че подобрената производителност, която ще се постигне в новите държави-членки, ще увеличи количеството на налична земя и ще предостави възможност за увеличаване на производството на протеини и маслодайни продукти в ЕС;

19.

Отбелязва, че продоволствената сигурност не може да бъде гарантирана, ако няма свободен достъп до генетични ресурси за прехрана и земеделие; признава, че международният договор на ФАО за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие е важен инструмент за съхраняването на биоразнообразието в селското стопанство, което предотвратява последствията от изменението на климата;

20.

Подчертава, че планираните понастоящем стимули за отглеждането на устойчиви енергийни култури следва по никакъв начин да не излагат на риск продоволствената сигурност на обществото;

21.

Призовава държавите-членки да разработят и приложат програми, съдържащи конкретни селскостопански мерки, насочени към смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях;

22.

Подчертава, че е необходимо да се насърчи започването на информационна кампания за потребителите относно усилията на селскостопанските производители и селскостопанския сектор за опазване на околната среда и гарантиране на продоволствената сигурност;

23.

Счита, че финансовите и земеделските пазари понастоящем са по-взаимосвързани от всякога; счита, че един европейски отговор сам по себе си вече не е достатъчен, и че Европа трябва да действа съвместно с трети страни и международни организации по проблемите на нестабилността на цените и продоволствената сигурност; подкрепя действията, предприети за тази цел от председателството на Г-20;

24.

Подчертава проблемите на земеделските стопани в моменти на изключителна нестабилност на пазара и на цените; обръща внимание на трудностите, които земеделските стопани срещат при опитите си да планират в периоди на изключителна нестабилност; настоятелно призовава Комисията спешно да въведе постоянни и стабилни мерки за справяне с нестабилността на селскостопанските пазари; счита, че това ще бъде ключов фактор за гарантиране, че производството се поддържа в Европейския съюз;

25.

Отбелязва, че индексът на цените на първичните селскостопански стоки на финансовите пазари никога не е бил толкова нестабилен; като пример посочва неотдавнашното повишаване на цената в договорите за пшеница, която нарасна с 70 % за два месеца, като обемът на търговията с тях нарасна повече от два пъти на Парижката стокова борса;

26.

Подчертава факта, че тези събития са само отчасти причинени от основни пазарни показатели като търсене и предлагане и до голяма степен са резултат от спекулации; отбелязва, че спекулативно поведение е причина за до 50 % от неотдавнашните резки скокове на цените; подкрепя заключенията на специалния докладчик на ООН за правото на прехрана по отношение на ролята на големите институционални инвеститори, като хедж фондове, пенсионни фондове и инвестиционни банки – всички като цяло незаинтересовани от селскостопанските пазари – за повлияване на индексите на цените на стоките чрез своите движения на пазарите на деривати;

27.

Във връзка с това подкрепя едно преразглеждане на съществуващото законодателство относно финансовите инструменти, което следва да осигури по-прозрачно търгуване; припомня, че финансовите инструменти трябва да служат на икономиката и да помагат на селскостопанското производство при преодоляване на кризи и климатични явления; в същото време следва да не се допуска спекулацията да застрашава иначе ефективни земеделски стопанства;

28.

Приветства предложението на Комисията за регламент относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции; желае да бъдат въведени мрежи за безопасност срещу крайната нестабилност на цените, които да са на разположение като кризисен инструмент за бързо реагиране; желае да се постигне координация на законодателството между ЕС и трети държави като САЩ, с цел да се намалят възможностите спекулантите да извличат несправедливи предимства от разликите между различните регулаторни системи;

29.

Подкрепя по-смели действия на европейско равнище за справяне с проблема за спекулациите, включително и чрез мандат, предоставен на регулаторните и надзорните органи за ограничаване на спекулацията; счита, че стоковите деривати се различават от други финансови деривати и че с последните следва да боравят само търговци, които имат законни интереси за защита на селскостопанските стоки от рискове, както и други категории лица, пряко свързани с действителното селскостопанско производство; призовава Комисията да гарантира, че боравенето с хранително-стокови деривати е ограничено, доколкото е възможно, до пряко свързани със селскостопанските пазари инвеститори;

30.

Изразява загриженост във връзка със значителната концентрация, която се наблюдава при търговията със зърнени култури и в резултат на която съответните предприятия са в състояние да оказват въздействие върху пазарните цени; отбелязва, че това може да увеличи нестабилността на цените, тъй като значителните колебания на цените са в интерес на търговците на зърнени култури с оглед на техните спекулативни сделки; счита, че това също свидетелства за необходимостта от интервенционни запаси или от друг вид защитна мрежа, с цел да се насърчи стабилността на цените и да се защитят интересите на земеделските стопани и потребителите;

31.

Подчертава, че при липса на интервенционни или стратегически запаси е невъзможно да се предприемат ефективни мерки срещу големите колебания на цените; поради това счита, че в рамките на бъдещата ОСП трябва да се предостави по-важна роля на инструментите за пазарна интервенция;

32.

Подчертава, че е необходима по-голяма прозрачност и справедливост на веригата за предлагане на храни, за да се гарантират справедливи доходи за земеделските стопани, справедлива печалба и ценообразуване по веригата на продоволственото снабдяване и жизнеспособен селскостопански сектор, който гарантира продоволствена сигурност; настоятелно призовава Комисията да представи реални и ефективни предложения за решаването на този въпрос;

33.

Изтъква, че когато се сблъскат с нестабилност на цените, страните с ниски доходи и продоволствен дефицит са склонни да бъдат по-уязвими;

34.

Отбелязва, че понастоящем общото световно продоволствено снабдяване не е недостатъчно и че по-скоро неговата недостъпност и високи цени лишават много хора от продоволствена сигурност;

35.

Въпреки това отбелязва, че световните хранителни запаси са много по-ограничени, отколкото в миналото, след като паднаха до рекордно ниско равнище от равностойност на 12 седмици световни хранителни резерви по време на продоволствената криза от 2007 г.; посочва, че световното производство на храни е все по-уязвимо поради екстремните метеорологични явления, свързани с изменението на климата, засиления световен натиск върху земята вследствие на урбанизацията и нарастващия брой вредители и болести, като това може да доведе до внезапен и непредвидим продоволствен недостиг;

36.

Във връзка с това счита, че една целева глобална система за хранителни запаси (както резервни запаси за намаляване на глада, така и запаси, които да се използват за регулиране на цените на хранителните стоки) би била от полза, като спомага за улесняване на световната търговия при покачване на цените и като отблъсква повтарящ се протекционизъм и облекчава натиска върху световните хранителни пазари; счита, че тези запаси следва да се управляват от общ орган под егидата на Организацията на обединените нации или от ФАО и да използват опита, натрупан от ФАО и Световната програма по прехраната на ООН; призовава Комисията спешно да проучи и да докладва пред Парламента най-ефективния начин за постигане на това; призовава освен това Комисията да играе водеща роля в застъпването за тази целева глобална система за хранителни запаси;

37.

Припомня, че до този момент ЕС е отговорила с помощ и с финанси, включително чрез Инструмента за продоволствена помощ; желае да види изготвени доклади за ефективността на този инструмент, включително по отношение на напредъка в борбата с причините и симптомите, и призовава Комисията да анализира възможността за въвеждане на инструмент, който да подпомага борбата с глада по света;

38.

Отново заявява, че е важно да се развива селското стопанство в развиващите се страни и да се предназначава съответна част от ОПР на ЕС за селскостопанския сектор; изразява съжаление, че от 80-те години насам равнището на помощта за развитие, предназначена за селско стопанство, драстично намалява, и приветства признаването на необходимостта тази тенденция да се обърне; призовава Комисията да даде приоритет на селското стопанство в помощта за развитие, включително за подпомагане на земеделските стопани в достъпа до пазари;

39.

Изразява учудване относно заключенията от проведената през 2010 г. среща на високо равнище на ООН във връзка с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), като подчертава, че развитите страни далеч не са изпълнили ангажиментите си по отношение на официалната помощ за развитие;

40.

Приветства инициативата на Световната банка в рамките на проведената през 2010 г. среща на високо равнище на ООН във връзка с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), целяща увеличаване на помощта на банката за сектора на селското стопанство с оглед насърчаване на доходите, заетостта и продоволствената сигурност, особено в районите с ниски доходи;

41.

Потвърждава позицията, представена в своя доклад относно бъдещето на ОСП след 2013 г.; потвърждава ангажимента си за силна селскостопанска политика и политика за развитие на селските райони, която гарантира продоволствена сигурност за всички, поддържа жизнеността на селските райони на Европа, прави селското стопанство по-конкурентоспособно, гарантира непрекъснатостта на селскостопанското производство в целия ЕС, подкрепя иновациите, конкурентоспособността и заетостта и дава своя принос за справяне с важните световни предизвикателства като изменението на климата; подчертава също необходимостта от допълнително опростяване и от премахване на бюрократичните пречки пред ОСП, с цел да се намалят разходите по прилагане на бенефициерите;

42.

Подчертава ролята, която трябва да изиграят младите земеделски стопани в бъдещата ОСП; посочва, че само 7 % от европейските земеделски стопани са на възраст под 35 години и че в същото време не по-малко от 4,5 милиона земеделски стопани ще се пенсионират през следващите 10 години; подкрепя укрепването на мерките за подпомагане на младите земеделски стопани, като например премии за установяване, субсидиране на лихвените проценти по кредити и други стимули, които са били приложени от държавите-членки чрез техните бюджети за селско развитие; потвърждава отново същността на своето бюджетно изменение по програмата за обмен на млади хора и желае да види тази програма изпълнена като пилотен проект; призовава също за премахването на всички административни ограничения, които пречат на младите хора да се насочат към селскостопанската дейност;

43.

Счита, че изследванията и иновациите са от ключово значение за посрещането на предизвикателствата на продоволствената сигурност чрез увеличаване на производството при същевременно използване на по-малко ресурси; набляга на важността да се насърчава професионалното обучение, достъпът до образование, трансферът на знания и обмяната на най-добри практики в селскостопанския сектор; повтаря необходимостта от координиран подход между ОСП и други политики, за да се улесни достъпът до научни изследвания и иновации в селското стопанство;

44.

Призовава Комисията и държавите-членки да се възползват пълноценно от възможностите, които предлага Седмата рамковата програма за изследвания и развитие в областта на изследванията и технологичните нововъведения с цел да се повиши продуктивността при спазване на критериите за енергийна ефективност и устойчивост;

45.

Отбелязва, че всяка година количеството налична за земеделско производство земя намалява вследствие на изменението на климата и на урбанизацията;

46.

Желае да подчертае по-специално значението на разнообразието в европейското селско стопанство и на гарантирането на съвместното съществуване на различни селскостопански модели, включително дребномащабното селско стопанство, което създава работни места в селските области на ЕС, както и значението на разнообразието и качеството на храните, включително продуктите от малки стопанства и непромишлените продукти в кратки снабдителни вериги, и храненето в цяла Европа, с оглед на стимулирането на развитието на селскостопанските райони и запазването на наследството на регионалните хранителни и винарски сектори;

47.

Отбелязва, че традиционните местни селскостопански практики, семейните земеделски стопанства, дребномащабното селско стопанство и биологичното селско стопанство могат да имат ценен принос за продоволствената сигурност, тъй като те често представляват ефективни начини за използване на земята чрез методи, специално разработени в отделните региони през продължителни периоди от време, и предоставят възможност за установяване на дълбока връзка между даден продукт и мястото на произход, която символизира качеството и автентичността на продукта; подчертава необходимостта тези видове селски стопанства да съществуват редом с устойчиви модерни стопанства,съчетаващи висока производителност с устойчиво използване на земята;

48.

Подчертава също така, че прекомерното разпокъсване на земеделските земи в някои държави-членки представлява пречка за земеделската производителност, както и че е необходимо да се предприемат стъпки, за да се насърчи обединяването на малките земеделски стопанства;

49.

Подчертава необходимостта да се запази разнообразието на селското стопанство в ЕС, отчита, че местните пазари, които се снабдяват с пресни и произведени на място селскостопански продукти, са екологически устойчиви и спомагат за подпомагане на установените селскостопански общности; подчертава значението на селското стопанство в районите в по-неблагоприятно положение; призовава Комисията да разгледа разнообразните европейски селскостопански модели в бъдещите си предложения за ОСП, включително да проучи възможността за създаване на специални финансови стимули и системи за идентификация;

50.

Подчертава необходимостта от прилагане на по-справедлива ОСП, която следва да гарантира балансирано разпределение на помощите за земеделските стопани както във всяка държава-членка, така и между всички тях, по-добро териториално сближаване, както и постепенното премахване на субсидиите за износ, паралелно с постепенното премахване на всички форми на субсидии за износ от страна на търговските партньори на ЕС и с налагането на дисциплина за всички експортни мерки с равностоен ефект;

51.

Признава, че реформите на ОСП значително са намалили въздействието на селскостопанското производство на ЕС върху развиващите се страни, като възстановяванията за износ са почти премахнати; призовава ЕС да признае важността на подкрепата за селскостопанските сектори на развиващите се страни, по-конкретно като гарантира определянето на селското стопанство като приоритет в развиващите се страни и в бюджета на официалната помощ за развитие на ЕС;

52.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.