23.7.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/101

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер“

СОМ(2010) 378 окончателен — 2010/0209 (COD)

2011/C 218/19

Докладчик: Oliver RÖPKE

На 29 септември 2010 г. Съветът реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер“

СОМ(2010) 378 окончателен — 2010/0209 (COD).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 24 март 2011 г.

На 471-вата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 май 2011 г. (заседание от 4 май 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 152 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет приветства усилията на Европейската комисия чрез Предложението за Директива относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер да бъдат създадени прозрачни и хармонизирани условия за приемане на тази категория временно премествани в рамките на вътрешнокорпоративния трансфер лица.

1.2   Въпреки това ЕИСК изразява сериозни съмнения по отношение на отделни елементи от съдържанието на Предложението за Директива и подхода на Европейската комисия по отношение на европейските социални партньори в процеса на подготовка на предложението.

1.3   Комитетът изказва съжаление, че за единствено правно основание на директивата е избран член 79 от ДФЕС, въпреки че в него се съдържат важни разпоредби относно трудовоправното положение на ръководители, специалисти и дипломирани стажанти, поради което ще се отрази значително върху пазарите на труда в държавите-членки. По тази причина една такава инициатива би следвало да бъде предмет на официална консултация със социалните партньори съгласно член 154 от ДФЕС преди Комисията да представи конкретно предложение за директива. Такава консултация не само би изтъкнала намерението на Договора от Лисабон за засилване на ролята на социалния диалог в рамките на ЕС. Тя би създала в още по-голяма степен възможност за изясняване на част от сега възникналите различия в позициите между социалните партньори още в процеса на подготовка.

1.4   Предложението за Директива, която определя условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави и членовете на техните семейства в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер, се отнася не само до сравнително ограничената в числено отношение категория на ръководителите, но и до специалистите и дипломираните стажанти. Но според Комитета директива, която се ограничава само до групата на ръководителите, би могла да отговори по-добре на специфичното положение и потребности на тази категория лица. Много по-важно е обаче, че за всички категории работници, обхванати от директивата, важи принципът на равно третиране и недискриминация по отношение на заплатата и условията на труд, както и че е изключена възможността за злоупотреби при прилагане на директивата.

1.5   Затова ЕИСК предлага по отношение на лицата, преместени в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер, да се предвиди равно третиране спрямо работниците от приемащата страна и съответно постоянния персонал не само по отношение на заплатата, но и на всички условия на заетост. Тази равнопоставеност не бива да се ограничава единствено до колективните трудови договор с общо приложение, а трябва да се отнася и до всички нормативни и свързани с трудовите договори разпоредби, включително и такива, залегнали във вътрешнофирмените споразумения. Според ЕИСК събирането на семейството следва да се урежда по начин, подобен на Директивата за синята карта (Директива 2009/50/ЕО).

1.6   Предложението беше публикувано по време на най-голямата финансова и икономическа криза в историята на ЕС. Някои от държавите-членки са все още далече от етапа на икономическо възстановяване и в тях се наблюдава толкова висок процент на безработица, че могат да се очакват засилени миграционни потоци и в рамките на ЕС. В Годишния обзор на растежа за 2011 г (1). Европейската комисия изрично обръща внимание на опасността възстановяването на икономическия растеж да не бъде свързано с необходимата динамика за създаване на работни места. Това налага да се увеличи сравнително ограниченото използване на наличния потенциал на работната ръка в рамките на ЕС. От друга страна и в съответствие с последния Съвместен доклад за заетостта (2010 г.), ЕИСК взема под внимание, че в някои държави-членки и в някои категории заетост продължава да се наблюдава недостиг от работна ръка.

1.7   Такива кадри също така ще бъдат изпращани и от трети страни, в които нивото на работната заплата и на социална закрила са значително по-ниски от тези в Европейския съюз. Затова е необходим ефективен контрол за спазване на Директивата, като обаче предприятията следва да бъдат облекчени от ненужни бюрократични тежести. Във връзка с това, понастоящем Европейската комисия разработва съвместно с държавите-членки електронна система за обмен, която има за цел да улесни трансграничното административно сътрудничество в областта на Директивата относно командироване на работници (Директива 96/71/ЕО). Подобна система следва да обхваща и случаите на вътрешнокорпоративни трансфери на граждани на трети държави.

1.8   Според ЕИСК определенията за „ръководители“, „специалисти“ и „дипломирани стажанти“ следва да бъдат формулирани по-ясно, което, от една страна, ще позволи на предприятията до получат по-голяма правна сигурност, а от друга, ще гарантира, че няма да се стигне до надхвърляне на ангажиментите по Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и по двустранните споразумения с трети държави. Определенията трябва да бъдат така формулирани, че да обхващат точно тези три категории висококвалифицирани кадри, чието командироване следва да бъде регламентирано в директивата.

1.9   ЕИСК счита, че ако директивата бъде приведена в съответствие с горепосочените изисквания, тя ще може да допринесе фактически за облекчаване на вътрешнокорпоративния трансфер на ноу-хау в ЕС, както и за повишаване на конкурентоспособността в рамките на ЕС.

2.   Предложението за директива

2.1   Настоящата директива си поставя за цел при корпорации, които притежават клонове в рамките на ЕС, както и извън ЕС, да бъде създаден облекчен режим на трансфер на висококвалифициран персонал от трети държави от предприятие със седалище извън ЕС към дъщерни фирми или клонове в държави-членки на ЕС. Такъв трансфер следва да бъде възможен за ръководители, специалисти и дипломирани стажанти.

2.2   „Ръководител“ означава лице, работещо на висша длъжност, което основно ръководи управлението на приемащата структура и чиято работа се контролира и направлява като цяло от съвет на директорите, от акционери на дружеството или от еквивалентен орган.

2.3   „Специалист“ означава лице, което притежава необходимите за приемащата структура и специфични за съответния сектор специализирани познания, като под внимание следва да бъде взет и въпросът дали лицето притежава високо ниво на квалификация за извършването на работи или търговски дейности, които изискват по-особени специализирани познания.

2.4   „Дипломиран стажант“ означава лице с висше образование (след успешно завършен най-малко тригодишен курс на обучение в университет или специализирано висше учебно заведение), което е преместено в приемащата структура, за да разшири познанията и да обогати опита си като подготовка за заемане на ръководна длъжност в рамките на предприятието.

2.5   Настоящата директива не се прилага за лица, които се занимават с научноизследователска дейност, тъй като за тази група съществува отделна директива (Директива 2005/71/ЕО).

2.6   Държавите-членки могат да регламентират, че преди да осъществи трансфер лицето следва да е имало трудов договор в рамките на корпорацията за най-малко 12 месеца, като също така е възможно да се приеме ограничение по отношение на броя на лицата, които могат да бъдат приети в рамките на такъв трансфер. Продължителността на един такъв трансфер е максимално три години за ръководители и специалисти и до една година - за дипломирани стажанти.

2.7   Предвижда се ускорена процедура за приемане, както и комбинирано разрешение за пребиваване и работа, които ще направят мярката за трансфер по-атрактивна.

2.8   Лицата, които са изпратени, имат право да работят във всеки клон, който е установен в друга държава-членка и е част от същата корпорация, както и на обекти на клиенти на приемащата структура в други държави-членки, като продължителността на трансфера в друга държава-членка принципно не може да надвишава 12 месеца. От това правило обаче има изключения.

2.9   Минималните заплати и/или колективните трудови договори на приемащата страна трябва да се спазват. Освен това се регламентират права като свободата на сдружаване, възможността за членство и участие в профсъюзи или асоциации на работодатели, признаването на дипломи в съответствие с националните процедури, достъпът до стоки и услуги, както и достъпът до системите за социално осигуряване. Въпреки това не следва да се стига до прилагане на цялостното трудово и социално право на приемащата страна.

3.   Въведение

3.1   След подписването на Договора от Амстердам миграционната политика отчасти премина в компетенциите на ЕС. Разработването на миграционна политика беше поискано изрично няколкократно от Европейския съвет и от Съвета на ЕС (в Заключенията на Съвета от Тампере 1999 г., Програмата от Хага 2004 г., Програмата от Стокхолм 2009 г., както и в Пакта за имиграцията и убежището).

3.2   След обществена консултация под формата на Зелена книга през 2005 г. Европейската комисия представи „План за политика относно законната миграция“, в който Комисията оповести няколко предложения за директиви в областта на трудовата миграция. Директивата (2) относно миграцията на висококвалифицирани работници („Директива Синя карта“) беше приета от Съвета още на 25 май 2009 г., а Директивата за единното разрешително все още се обсъжда в Съвета и в Европейския парламент. Заедно с разглежданото тук предложение Европейската комисия представи и предложение за Директива относно сезонната работа.

3.2.1   Първоначално Комисията внесе още през 2001 г. предложение за хоризонтална директива, която имаше за цел да обхване всички форми на трудова миграция. Понастоящем Комисията е взела решение да избере секторен подход, тъй като хоризонталният правен инструмент се оказа невъзможен за осъществяване.

3.3   На 13 юли 2010 г. Европейската комисия внесе предложение за директива относно вътрешнокорпоративния трансфер. Цел на това предложение е да бъдат хармонизирани в рамките на целия ЕС разпоредбите за приемане на работници от трети държави, които са изпратени от предприятия със седалище извън ЕС в предприятие от същата корпорация в рамките на Съюза.

3.4   Предложението за директива съдържа разпоредби, касаещи квалифицирани работници с постоянно местожителство и гражданство извън ЕС, които се намират в трудовоправни отношения с установено в съответната страна предприятие, което е част от международна корпорация, и са изпратени от това предприятие в друго предприятие от корпорацията, намиращо се в държава-членка на ЕС.

3.5   В мотивите към предложението Европейската комисия изтъква, че планираната директива ще допринесе за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Създаването на прозрачни и хармонизирани условия за приемане на категорията лица преместени в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер ще позволи да се реагира своевременно на търсенето от страна на мултинационални предприятия на вътрешнокорпоративен трансфер на управленски кадри и специалисти от трети държави. Чрез трансфера на дипломирани стажанти те могат да бъдат подготвяни за заемането на съответни ръководни позиции в рамките на корпорацията. Комисията е убедена, че предложената директива ще спомогне за отстраняване на излишната административна тежест, като същевременно защитава правата на работниците и им предлага достатъчно гаранции и в икономически тежки времена.

3.6   По принцип целта на европейската политика в областта на законната миграция следва, от една страна, да се състои в това да се създадат привлекателни условия за най-добрите кадри, а от друга страна, да се гарантира, че не се подкопават стандартите в сферата на трудовото и социалното право, включително и с помощта на подходящи съпътстващи мерки за контрол. Въпреки че основната цел на настоящата директива не е устойчивата миграция, това изискване следва да се вземе предвид.

3.7   За насърчаването на подобен трансграничен трансфер на персонал е необходима атмосфера на лоялна конкуренция и спазване на правата на работниците, включително въвеждане на защитен правен статут за лицата, премествани при вътрешнокорпоративен трансфер. В предложението се съдържат и някои права на преместените в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер работници, като например заплащане на трудово възнаграждение, определено в колективните трудови договори в приемащата страна. Разбира се, това не означава, че се прилага целият спектър на националното трудово право на приемащата държава. Въпреки че заплатите на ръководителите по принцип са по-високи от минималната работна заплата, при специалистите и дипломираните стажанти това не е правило.

3.8   В становището си относно „Предложение за директива на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицирана трудова заетост“ (3) ЕИСК изразява позиция, че правните разпоредби относно приемането на трудови мигранти зависят между другото и от актуалното развитие на пазара на труда, поради което съответните институции в държавите-членки следва да водят диалог по тези въпроси със социалните партньори. Също така в становището си относно „Предложение за Директива на Съвета относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в държава членка“ (4), ЕИСК заявява, че всяка държава-членка може да определи критериите за законна имиграция след консултации със социалните партньори.

3.9   В становището си относно „Интеграция на работниците имигранти“ (5) ЕИСК посочи, че интеграцията на работното място в условията на равни възможности и равното третиране са предизвикателства и за социалните партньори и те трябва да насърчават това в рамките на колективното трудово договаряне и на социалния диалог, включително и на европейско равнище.

3.10   От гореизложеното става ясно, че ЕИСК е убеден в необходимостта от включване на на социалните партньори в законодателния процес както на национално, така и на Европейско равнище.

3.11   Във връзка с вътрешнокорпоративния трансфер по отношение на въпроса за „външната мобилност“ („outward mobility“) трябва да се обмисли при какви условия следва да протичат такива трансфери в трети страни за граждани на държави-членки на ЕС. По-специално следва да се гарантира, че предложената директива няма да навреди на възможността на Европейския съюз за постигане на реципрочни ангажименти в рамките на модел 4 на Общото споразумение за търговията с услуги или двустранни споразумения. Това е от особено значение за сектори като строителството, което засега не е обхванато от ГАТС.

4.   Общи съображения

4.1   Първите реакции на европейските социални партньори относно предложението за директива бяха изключително разнообразни. Така например BUSINESSEUROPE приветства по принцип предложението и вижда в него принос за по-голяма прозрачност и за опростяване на процедурата за приемане на работници, преместени в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. Въпреки това обаче, BUSINESSEUROPE критикува някои разпоредби на предложенията. Това по-специално се отнася за възможността да се предвиди предварителна заетост с продължителност до 12 месеца при изпращащото предприятие. Освен това за държавите-членки ограниченията да прилагат по-благоприятни разпоредби биха могли да доведат до влошаване на действащите понастоящем национални разпоредби.

4.2   Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) обаче изразява сериозни резерви срещу предложението за директива и поиска от Комисията неговото оттегляне. ЕКП критикува избора на член 79 от ДФЕС като единствено правно основание за Директивата, макар че тя (също както „Директивата за сезонните работници“), ще има значително въздействие върху пазарите на труда в държавите-членки. ЕКП поставя искането, че за такива предложения е необходима консултация със социалните партньори, в съответствие с член 154 от ДФЕС. В допълнение, според ЕКП с предложението нито се гарантира равнопоставеност на преместени в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер работници, нито са предвидени контролни механизми и санкции при нарушения на разпоредбите.

4.3   За миграционната политика този подход представлява поне отчасти продължение на концепцията за „циркулярна миграция“. Във всеки случай става въпрос за концепция за временна, краткотрайна миграция. Тази концепция често пъти се оценява погрешно като интеграционна политика и политика на пазара на труда. Тъй като в някои страни, сектори и професии в Европа съществува дългосрочен дефицит на специалисти и млади жители, решение на този дефицит следва първоначално да се търси посредством квалификационна кампания в ЕС и чрез прибягване до свободното движение на работници в рамките на ЕС. Едва след това следва да се помисли за контролирана трудова миграция с увеличаващи се с течение на времето права и укрепване на престоя.

4.4   Други, напротив, разглеждат концепцията за временната или циркулярната миграция като правилна мярка, така че първоначално да се насърчи достъпът на висококвалифицирани работници в Европа, които след това да могат да приложат получения опит в своята страна на произход. Същевременно, с това Европа ще може, дори в рамките на световната конкуренция, да създаде спрямо конкурентите си еднакви изходни условия за най-добрите кадри.

4.5   Някои конкретни варианти на подхода на „временната миграция“ в миналото вече се провалиха в някои държави-членки. С вярата в краткотрайността на миграцията не бяха предприети инвестиции в мерките за интеграция. Тези пропуски отчасти не са компенсирани и до днес.

4.6   През 2007 г. Европейската комисия публикува важно съобщение относно циркулярната миграция и партньорствата между ЕС и трети държави (6), в което се посочват предимствата, но и особеностите на това понятие. ЕИСК обективно допринесе за този дебат чрез становище по собствена инициатива (7), в което се признава, че режимът на временно пребиваване също е полезен и че настоящата липса на гъвкавост на законодателството в европейските страни представлява значителна пречка за циркулярната миграция.

4.7   С това естествено е свързан и въпросът за събиране на семейството, който става още по-съществен, ако временната миграция продължи няколко години или доведе до дългосрочна имиграция. В този смисъл събирането на семейството следва да се урежда по начин, подобен на т.н. „Директива за синята карта“ (Директива 2009/50/ЕО).

4.8   И най-накрая, в много от своите становища ЕИСК изтъква важното значение на интеграцията (8).

4.9   ЕС и властите в отделните държави трябва да си сътрудничат в насърчаването на интеграционната политика. ЕИСК неотдавна подчерта (9), че към общата политика за имиграция спада и интеграцията като взаимен обществен процес на реципрочно приспособяване между имигрантите и приемащото общество, който трябва да бъде подкрепен с добри практики на администрация и управление в Европейския Съюз на национално, а така също и на регионално и местно ниво. В своето становище относно „Интеграцията и социалната програма“ (10) ЕИСК предлага да се стремим към процес на цялостно спазване (интегриран подход) на въпросите за интеграцията в различните политически, законодателни и финансови инструменти на ЕС, за да се насърчи интеграцията, равнопоставеността и недискриминацията.

4.10   Настоящата проектодиректива обаче е в противоречие с този стремеж към интеграция, тъй като, разчитайки на временния характер, могат да не бъдат предприети интеграционни мерки.

4.11   За да се избегне нелоялната конкуренция, преместените в рамките на вътрешнокорпоративния трансфер работници трябва да намерят най-малко същите условия на труд, каквито и постоянните работници на корпорацията. Това може да се отнася не само до минималното възнаграждение, но така също трябва да важи и за всички норми на трудовото право на приемащата страна, следователно повсеместно трябва да е в сила цялостното трудово право на приемащата държава-членка.

4.12   По отношение на правата, ЕИСК записа още в становището относно „Зелена книга – Концепция на ЕС за управление на икономическата миграция“ (11) следното: „Изходната точка в този дебат трябва да е забраната за дискриминация. Трудовият мигрант, независимо от продължителността на своето разрешение за пребиваване и за работа, трябва да има в икономическо, трудовоправно и социално отношение същите права, каквито имат останалите работници.“

4.13   В становището си относно Директивата за единното разрешително (12) ЕИСК се позова на ролята, която играят социалните партньори за насърчаване на равнопоставенността на работното място в различните области (на ниво предприятие и сектор, в отделната държава-членка и на европейско ниво). Във връзка с това като ключови участници следва да бъдат посочени и европейските работнически съвети – в края на краищата настоящият законодателен проект ще се отнася до голяма степен за големите корпорации с много клонове.

4.14   Особено значение ще има контролът върху спазването на разпоредбите. В становището си относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета за прилагане на санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава“ (13) ЕИСК констатира, че контролът не би бил лесна задача поради недостатъчния брой персонал на контролните органи, неясните сфери на компетенции на отделните служби, както и на големия брой предприятия, които трябва да бъдат проверявани. Поради това държавите-членки трябва да се погрижат контролните институции да бъдат подобаващо оборудвани, за да могат ефективно да изпълняват своите задачи.

4.15   Приложното поле на директивата е определено по неясен и твърде общ начин. По-специално определението за специалисти трябва ясно да се ограничи, за да се възпрепятства възможността фактически всички работници на една корпорация да могат да работят до три години в клона на съответната държава-членка. Трябва да се замислим и над определението за стажанти, така че на практика да могат да се трансферират като стажанти само онези лица, които трябва да бъдат подготвени за съвсем конкретни управленски задачи. При формулирането следва да се вземе предвид предложението на ЕС за ГАТС от 2005 г.

4.16   Следва да се обмисли изключването на някои сектори от приложното поле на директивата, в случай че е отправено такова искане със съгласието на работодателите и на синдикалните организации в съответния сектор.

4.17   При трансфери, извършвани от една държава-членка в друга, съществуват фактически проблеми по отношение на плащанията на полагащото се възнаграждение. Съмненията, които редовно се изтъкват по отношение на дъмпинг на заплатите във връзка с трансфери от други държави-членки (в приложното поле на директивата за трансфер), се отнасят и до приложното поле на настоящото предложение. Така например, по-специално в становището на Европейския икономически и социален комитет относно командироването на работници (14) се подчертава, че нередностите във връзка с възможностите за контрол могат да доведат до проблеми.

5.   Специфични бележки

5.1   Определението за специалист е объркващо и може да обхване почти всички трудови отношения, тъй като се изискват само „специфични за сектора специални знания“. Това определение („лице, притежаващо необходимите в приемащия клон и специфични за сектора специализирани познания, като под внимание следва да бъде взет и въпросът дали лицето притежава високо ниво на квалификация за извършването на работи или търговски дейности, които изискват по-особени специализирани познания“) е много по-широко от съответното определение в частта, посочваща задълженията на ЕС в Споразумението за ГАТС, тъй като (във версията на немски език) не се изискват някакви необичайни познания. Така всеки специалист може да бъде командирован, с което рязко нараства опасността от натиск върху заплатите.

5.2   Въпреки че вътрешнокорпоративният трансфер в момента се използва основно от големите международни предприятия, за да се избегнат случаи на злоупотреба, трябва да се постави минимално изискване спрямо приемащия клон. Така, във всеки случай, той трябва да има, по-специално, определен брой служители, за да се избегнат злоупотреби, при които вследствие на вътрешнокорпоративен трансфер да възникнат еднолични предприятия – състоящи се от преместения специалист/ръководител.

5.3   Освен това трябва да се гарантира (притежаваните от корпорацията) агенции за временна заетост да не могат да преместват работници в други клонове.

5.4   Предложението за директива предвижда държавите-членки да отхвърлят молба за разрешение на вътрешнокорпоративен трансфер, ако срещу работодателя или клона, съгласно националното им право, има наложени санкции заради недеклариран труд или нелегална заетост. Обхватът на предложението следва да бъде разширен и да обхване случаите на заплащане под равнището на възнаграждението, определено при колективното трудово договаряне. По смисъла на принципа за пропорционалност, работодателите следва да бъдат изключени от кандидатстване само временно, а не постоянно, както е предвидено в предложението. Също така, трябва да може да се прави диференциация в зависимост от тежестта на нарушението.

5.5   Само възможността за връщане в клона в изпращащата държава е също така недостатъчна: по-скоро следва най-малко да се предвиди договорно правоотношение за периода отвъд края на трансфера, за да се гарантира, че работниците не се назначават само за целите на трансфера.

5.6   Проектът предвижда само спазване на националните нормативни актове по отношение на заплатата. В такива чувствителни сфери, като трансфер в рамките на корпорацията, в директивата трябва обаче да се включи обстоятелството, че всички трудовоправни разпоредби (както от правно естество, така и свързани с колективен трудов договор) на приемащата държава са в сила и за преместените в рамките на корпорацията работници и че трансфериращата организация, респ. приемащият клон преди трансфера се задължават да спазват тези разпоредби. От решаващо значение е да се избягват несигурни трудови отношения, както и различия спрямо постоянния персонал.

5.7   Разпоредбата на член 16 води фактически до това, че една държава-членка получава правомощие да дава разрешения за пребиваване и работа и за държавната територия на други държави-членки. Органите на отделните държави-членки нямат обаче правомощия да издават съответните разрешения. ЕС също не може да прехвърля тази компетенция, тъй като самият ЕС не разполага с компетенция да дава разрешения за пребиваване или работа в отделните държави-членки. Освен това за втората държава-членка не е предвидена възможност да провери по някакъв начин разрешението за работа, издадено в първата държава-членка заедно с разрешението за пребиваване. Поради това следва да се поясни, че разрешението може да важи изключително за онази държава-членка, която е издала същото.

5.8   Понастоящем не е изяснено коя система се прилага при по-нататъшен трансфер към втора държава-членка, тъй като в този случай се касае за трансфер от една държава-членка в друга такава. Във всеки случай е необходимо да се предвиди специална процедура за административно сътрудничество между държавите-членки.

5.9   Предложението предвижда въвеждането на опростена процедура. Не е ясно в какво конкретно ще се състоят облекченията за процедурата. Поради това една „бърза процедура“ не трябва да е за сметка на точността на проверката. Във всички случаи следва да се запази гаранцията за това, институциите да могат щателно и без отлагане да проверяват всеки отделен случай, по-специално по отношение на плащането на заплатите.

5.10   Трансфери следва да са възможни за обща продължителност до три години. При такава продължителност на трансферите не можем вече да говорим за необходими от гледна точка на вътрешнокорпоративния трансфер краткосрочни назначения. Трансферираните работници трябва да се включат нормално в предприятието на приемащата държава. Поради това във всеки случай трябва да е валиден целият спектър от трудово и социално право на приемащата държава.

5.11   Трансфери от три години превишават в много сектори обичайната продължителност на трудовите отношения. За трудовата миграция на висококвалифицирани работници беше вече приета Рамкова директива 2009/50/ЕО (Директива „Синя карта на ЕС“).

5.12   Минималните заплати също не могат да възпрепятстват във всички случаи дъмпинг на заплатите. Това е поради факта, че при „по-нататъшен трансфер“ във втора държава-членка проектът предвижда да се прилагат условията, които са меродавни в страната, издаваща разрешението. При следващи трансфери това би довело до ситуация при която вероятно биха били валидни не по-високите минимални заплати на съответната държава, където се полага трудът, а минималните заплати на държавата, издала разрешението. Поради това във всички случаи трябва да стане ясно, че трябва да се плащат съответните минимални заплати на държавата, в която фактически се изпълнява трудовата дейност. При това трябва да се гарантират както действието на всички разпоредби на колективните трудови договори, така и принципът на равнопоставеност.

5.13   Обсъдената тук проектодиректива не предвижда никакви възможности за жалби от преместени служители срещу техните работодатели пред съдилища в рамките на Европейския Съюз. Юрисдикцията при работници, преместени от трети държави, например поради изплащания на заплати в размер, установен в приемащата държава, би била по правило в трансфериращата страна, а не в съответната държава-членка. Това, при преследване на правомерни претенции на вътрешнокорпоративно преместени работници, би довело до недопустими затруднения за жалбоподателя. Достъпът до правосъдие е сред основните принципи на едно демократично общество и следователно трябва да бъде налице в приемащата държава.

5.14   ЕИСК призовава Европейския парламент и Съвета да работят за премахване в по-нататъшния законодателен процес на посочените в предложението за директива слабости, за да се гарантира, че то действително може да даде положителен принос за улесняване на необходимия вътрешнокорпоративен трансфер на ноу-хау в ЕС.

---

(1)  СОМ(2011) 11 окончателен, 12.1.2011 г.

(2)  СОМ(2007) 637 и 638, 23.10.2007 г.

(3)  ОВ C 27/108 от 3.2.2009 г.

(4)  ОВ. C 27/114 от 03.02.2009 г.

(5)  ОВ C 354/16 от 28.12.2010 г.

(6)  СOM(2007) 248 окончателен.

(7)  ОВ C 44/91 от 16.2.2008 г.

(8)  Виж следните становища на ЕИСК: ОВ C 125/112 от 27.5.2002 г., ОВ C 80/92 от 30.3.2004 г., ОВ C 318/128 от 23.12.2006 г., ОВ C 347/19 от 18.12.2010 г., ОВ C 354/16 28.12.2010 г., Становище на ЕИСК относно „Новите предизвикателства на интеграцията“ (докладчик: г-н Pariza Castaños).

(9)  ОВ C 48/6 от 15.02.2011 г.

(10)  ОВ C 347/19 от 18.12.2010 г.

(11)  ОВ C 286/20 от 17.11.2005 г.

(12)  Виж бел. под линия № 4.

(13)  ОВ С 204/70 от 9.08.2008 г.

(14)  ОВ С 224/95 от 30.8.2008 г.

---