31.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 161/112

A.

като има предвид изразените в съобщението на Комисията притеснения относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси в контекста на високите равнища на дефицита и дълга, по-специално в контекста на демографското остаряване, както и че изчисленото въздействие на застаряването върху липсата на устойчивост в повечето държави-членки е от пет до двадесет пъти по-висок от въздействието на настоящата икономическа криза,

Б.

като има предвид, че Пактът за стабилност и растеж (ПСР), въпреки неговото преразглеждане през 2005 г., не беше достатъчен за предотвратяване на текущата криза,

В.

като има предвид неотложната необходимост от по-задълбочен анализ на явлението „спадаща раждаемост“ в Европейския съюз и причините за него, както и последиците от това, с оглед промяната на тази тревожна тенденция,

Г.

като има предвид, че фискалната политика не е устойчива, ако предполага прекомерно натрупване на публичен дълг с течение на времето,

Д.

като има предвид, че с оглед на предвижданията, изразени в съобщението, и факта, че демографското застаряване ще окаже сериозно влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси на европейските страни, е целесъобразно да се възприеме хоризонт на политиката до 2060 г.,

Е.

като има предвид, че увеличението на дълга и дефицита на държавите-членки по време на кризата и прогнозираните демографски промени ще превърнат фискалната устойчивост в огромно предизвикателство,

Ж.

като има предвид, че дългосрочните демографски промени, по-специално демографското застаряване, във всички държави-членки на ЕС, имат последици по отношение на финансирането на националните пенсионни схеми,

З.

като има предвид, че някои държави-членки не са положили достатъчно усилия, за да намалят административните си разходи, да овладеят разходите си за здравеопазване и да реформират здравните и пенсионните си системи, и като има предвид, че всички държави-членки следва да приемат най-добрата практика в тази сфера,

И.

като има предвид, че през 2009 г. дефицитите и коефициентите на задлъжняване на всички държави-членки се увеличиха в резултат на предизвикания от кризата спад на данъчните постъпления и прилагането на извънредни мерки за икономическо възстановяване,

Й.

като има предвид, че в отговор на първите признаци на възстановяване, през септември 2009 г. Европейският съвет препоръча фискалните политики „постепенно да бъдат преориентирани с оглед постигане на устойчивост“ и посочи, че „стратегии за оттегляне от участие трябва да се разработят координирано веднага щом възстановяването на икономиката набере сила, при отчитане на конкретното положение на отделните държави“,

К.

като има предвид, че в последно време се наблюдава положителна взаимозависимост между стабилните публични финанси и устойчивостта на икономиките на отделните държави,

Л.

като има предвид, че увеличаващите се публични дългове налагат голямо бреме върху бъдещите поколения,

М.

като има предвид, че публичният дълг в дадени държави-членки се е увеличил по начин, който застрашава стабилността и води до високи държавни разходи, свързани с плащането на лихви за сметка на все по-големите разходи за системата на здравеопазването и пенсионната система,

Н.

като има предвид, че увеличените публични заеми водят до нарушаване на функционирането на финансовите пазари, като предизвикват повишаване на лихвените проценти, което има отрицателни последици за домакинствата, а също и за инвестициите в нови работни места,

О.

като има предвид, че липсата на ефективно управление на статистическите данни или независими статистически институции в държавите-членки подкопава целостта и устойчивостта на публичните финанси,

П.

като има предвид, че страни от други части на света, които доскоро участваха в конкуренцията с производство на нискокачествени стоки, сега навлизат в сегментите на стоките с високо качество; като има предвид, че тези конкуренти използват съвременни технологии, като същевременно продължават да плащат скромни надници на час и не се налага да се борят с неблагоприятно демографско развитие, и където отделният човек натрупва голям брой часове работа през своя живот; като има предвид, че в Европа пълна заетост беше постигната за последен път преди петролната криза от 1973 г., както и че въпреки това пълната заетост остава цел, към която ЕС трябва да се стреми, като зачита духа на договорите и като се придържа към принципите на висока социална защита и човешко развитие,

Р.

като има предвид, че съществуват различни средства за намаляване на липсата на устойчивост, като увеличаване на общата производителност и най-вече увеличаване на продуктивността на социалните услуги, повишаване на пенсионната възраст, увеличаване на раждаемостта или увеличаване на броя на имигрантите,

С.

като има предвид, че демографските развития се определят от раждаемостта, която до голяма степен зависи от стимулите и обезщетенията за майчинство, и от миграционните процеси,

Т.

като има предвид, че настоящите равнища на дълга и дефицита застрашават самото съществуване на модела на социалната държава,

У.

като има предвид, че неуспехът при прилагането на структурните реформи и при консолидирането на публичните финанси ще има отрицателно въздействие върху разходите, що се отнася до здравеопазването, пенсиите и заетостта,

Ф.

като има предвид, че много държави-членки не спазват ПСР и че надлежното придържане към него щеше да намали отрицателните последици от кризата,

Х.

като има предвид, че устойчивостта на публичните финанси е не само изключително важна за Европа като цяло, но и в частност за бюджета на Европейския съюз,

Ц.

като има предвид, че въпреки че бюджетът на Европейския съюз е ограничен понастоящем до близо 1 % от общия европейски БНД, общите принципи и основополагащата презумпция за „устойчивост“ следва също да се прилагат по отношение на него,

1.

Изразява дълбоката си загриженост относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси след финансовата и икономическата криза; припомня, че положените усилия в рамките на ПСР преди кризата бяха до голяма степен насочени към реагиране на засилващото се демографско предизвикателство; признава, че голяма част от тези усилия бяха заличени от необходимостта от драстично увеличаване на държавните разходи с цел предотвратяване на разпада на финансовата система в световен план и облекчаване на социалните последици от този разпад;

2.

Изразява съжаление, че дори преди започването на кризата резултатите на редица държави-членки по отношение на консолидирането на техните публични финанси не бяха впечатляващи, независимо от факта, че икономическите условия бяха благоприятни; изтъква, че това беше в нарушение на превантивния аспект на Пакта за стабилност и растеж, особено след неговото преразглеждане през 2005 г., и което сериозно понижи способността на държавите-членки за предприемане на контрациклични действия с разгръщането на кризата, което доведе до по-голяма несигурност, повишена безработица и растящи социални проблеми;

3.

Разбира, че настоящите равнища на публичните разходи не могат да се поддържат до безкрайност; приветства решението на Европейския съвет да се въздържи от вземането на решение за последващ пакет от мерки за помощ, докато резултатите от сегашния пакет не бъдат анализирани задълбочено и необходимостта от допълнителни действия не бъде ясно демонстрирана;

4.

Признава, че операциите, предназначени да предотвратят разпадане на финансовия сектор, са били успешни, макар и все още да е от жизненоважно значение да се проявява бдителност; очаква финансовата тежест във връзка със спасяването на банковия сектор да намалее; приветства координирания подход на централните банки за постигането на тази цел; подкрепя с цялата си тежест реформата на системата на пруденциалния надзор и преразглеждането на рамката на финансовата структура;

5.

Подчертава, че ПСР трябва да се стреми към постигане на баланс или излишък в течение на времето, което изисква наличие на излишък в икономически благоприятните периоди и прозрачно финансиране на пенсионните схеми в рамките на публичните бюджети или чрез финансирани частни схеми;

6.

Посочва, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е от съществено значение за стабилността и растежа, както и за поддържането на подходящи равнища на публичните разходи; подчертава, че високите равнища на дълга и дефицита представляват заплаха за устойчивостта и ще имат отрицателни последици за общественото здравеопазване, пенсиите и заетостта;

7.

Изразява своята дълбока загриженост относно високите равнища на дефицита и дълга в държавите-членки; предупреждава кризата да не се използва като основание, за да не се консолидират публичните финанси, да не се намалят публичните разходи и да не се осъществят структурните реформи, тъй като и трите неща са от съществено значение за връщането към растеж и заетост;

8.

Изтъква, че консолидирането на публичните финанси и намаляването на равнищата на дефицита и дълга са от съществено значение за поддържането на модерна социална държава и система на преразпределение, която се грижи за обществото като цяло, но по-специално подкрепя по-малко привилегированите групи от него;

9.

Подчертава, че ако публичният дълг и лихвените проценти продължат да се увеличават, разходите под формата на лихвени плащания вече няма да могат да бъдат поети от настоящите и бъдещите поколения, без да се застраши моделът на социалната държава;

10.

Изразява дълбоката си загриженост относно факта, че много държави-членки се намират в нарушение на ПСР; изразява съжаление, че държавите-членки не успяха да консолидират своите публични финанси в икономически благоприятния период преди кризата; изразява съгласие с твърдението на Комисията, че устойчивостта на дълга следва да заема значима и изрично заявена роля в процедурите на надзор; настоятелно призовава Комисията да осигурява стриктно спазването на ПСР;

11.

Предупреждава подкрепата за реалната икономика да не бъде прекратявана рязко, за да се избегне евентуален двоен спад; привлича вниманието върху превратните последици от едно преждевременно изоставяне на мерките за подкрепа или от едно прекалено дълго изчакване, преди да бъдат взети коригиращи мерки във връзка с устойчивостта на публичните финанси; изтъква, че беше ясно посочено, че тези мерки следва да са своевременни, целенасочени и временни; приветства работата на Комисията по стратегията за изход от сегашните извънредни мерки; подкрепя подхода на Комисията, основаващ се стратегиите за изход, които в отделните страни се различават по време и обхват; разбира, че прекратяването на мерките ще започне през 2011 г. за първата група страни; насърчава държавите-членки да положат всички усилия, за да изпълнят стратегиите за изход възможно най-скоро и най-решително;

12.

Призовава Комисията да изготви Зелена книга за раждаемостта в Европейския съюз с цел определяне както на причините и последиците от намаляващата раждаемост, така и на решенията и алтернативите относно този проблем;

13.

Счита, че фискалните мерки за излизане от кризата следва да започнат да се прилагат преди паричните, за да могат паричните мерки да бъдат правилно осъществени, като по този начин се гарантира, че ЕЦБ, която успешно предотврати изпадането в дефлация, ще може също толкова добре да гарантира, че инфлацията няма да унищожи възстановяването; разбира, че ЕЦБ е подсказала, че при отсъствието на своевременна фискална дисциплина, паричното затягане за съжаление ще трябва да бъде по-сериозно от очакваното;

14.

Подчертава, че едно намаляване на финансовите стимули трябва да бъде съчетано с усилия за превръщането на вътрешния пазар в по-динамично, конкурентно и привлекателно за инвестиции място;

15.

Подчертава, че постепенният и контролиран изход от дефицитите е от изключително важно значение с оглед поддържането на ниско равнище на лихвите и ограничена тежест на дълга, като по този начин се гарантира възможността да се поддържат разходите на социалните системи и жизненият стандарт на домакинствата;

16.

Изтъква, че ниските лихви благоприятстват инвестициите и възстановяването; разбира последствията от интензивните действия на правителствата по теглене на заеми за равнищата на лихвите; изразява дълбоко съжаление, че това е довело до увеличена разлика в лихвените равнища в рамките на ЕС; предупреждава държавите-членки да отчитат последствията от своите бюджетни решения за пазарните лихви; счита, че стабилните публични финанси са предпоставка за сигурни работни места; изтъква, че като увеличават цената на заемите, правителствата увеличават и тежестта върху своите собствени бюджети;

17.

Посочва, че антицикличните ефекти на ПСР могат да действат само ако държавите-членки ефективно постигат бюджетен излишък през благоприятните периоди; в тази връзка призовава за по-добро изпълнение и на превантивния аспект на ПСР; настоятелно призовава да се премине от подхода на „първо похарчи, после върни“ към принципа на „спести за възможна непредвидена ситуация в бъдеще“; припомня, че ПСР изисква държавите-членки да постигат балансиран бюджет или бюджетен излишък в средносрочен план, което означава че дефицит от 3 % не е цел, а крайната граница, която е позволена, дори по преразгледания пакт;

18.

Призовава за провеждане на структурни реформи паралелно с отпускането на пакети за помощ, за да се предотвратят бъдещи кризи, да се увеличи конкурентоспособността на европейските предприятия, да се постигне по-голям растеж и да се повиши заетостта;

19.

Подчертава, че в положението на необходимост от постигане на стабилни публични финанси всички държави-членки следва най-късно през 2011 г. да започнат да намаляват своята липса на устойчивост;

20.

Признава, че фискалните стимули и освободените от ограничения автоматични стабилизатори са се доказали като успешни и предлага Комисията да изиска от държавите-членки да се стремят към бюджетно равновесие, като предназначат излишъците от първичния бюджет за погасяване на дълговете, щом икономиката започне да се възстановява устойчиво;

21.

Отбелязва специалното значение на мерките за насърчаване на заетостта и на дългосрочните инвестиции, насочени към увеличаване на потенциала за икономически растеж и повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика;

22.

Подчертава, че предвид настоящите демографски предизвикателства пред ЕС антикризисните мерки не трябва да имат дългосрочен ефект върху публичните финанси, цената на което ще трябва да се поеме от настоящите и бъдещите поколения;

23.

Подкрепя идеята, че по-добрата координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз представлява задължително условие и носи със себе си допълнителни синергии;

24.

Признава, че ПСР не е достатъчен инструмент за хармонизирането на фискалните и икономическите политики на държавите-членки;

25.

Във връзка с това подкрепя прегледа на механизмите, необходими за връщането на националните икономики в рамките на ЕС отново по пътя на сближаването;

26.

Предлага Комисията да изготви подходящ механизъм на сътрудничество с МВФ в особените случаи, в които държавите-членки получават подкрепа на платежния баланс от него;

27.

Изтъква, че високата инфлация не е отговор на необходимостта от фискални корекции, защото би наложила значителни икономически разходи и би представлявала заплаха за устойчивия и приобщаващ растеж;

28.

Счита, също както Комисията, че „успешната фискална експанзия за противодействие на рецесията и дългосрочната бюджетна устойчивост не са несъвместими“, но отправя предупреждение за рисковете от прекомерна и изкуствена експанзия, основана на по-високи публични разходи, които могат да поставят под въпрос политиката;

29.

Счита, че управлението на публичните финанси въз основа на поредица от специфични краткосрочни решения ще утвърди дългосрочната устойчивост на публичните финанси, както и че въпросът за устойчивостта на публичния дълг трябва да се разгледа в обхвата на тази поредица от краткосрочни решения, чрез осигуряването на структура в средносрочен план;

30.

Счита, че бюджетната политика трябва да превърне, предимно чрез преразпределяне, разполагаемите спестявания в инвестиции в подкрепа на растежа, по-специално в полза на научноизследователската и развойна дейност, модернизирането на индустриалната база, развитието на една по-зелена, по-интелигентна, иновативна и по-конкурентоспособна европейска икономика и да приеме предизвикателствата в сферата на образованието;

31.

Подчертава, че значителна част от публичните и социалните разходи могат да бъдат продуктивни разходи, ако са насочени към проекти, които имат благотворен ефект върху натрупването на физически и човешки капитал, както и върху насърчаването на иновациите; подчертава необходимостта от упражняване на контрол върху увеличаването на тежестта на дълга, за да се гарантира, че увеличаващите се разходи за лихви не затрудняват извършването на важни социални разходи; подчертава, че поради все по-ограничените ресурси, качеството на публичните разходи трябва непременно да се подобри;

32.

Подчертава, че системите на социална защита, функциониращи като „социални амортисьори“, се доказаха като особено ефикасни във време на криза; подчертава, че стабилността на публичните финанси е предпоставка за запазването на това положение и в бъдеще;

33.

Изтъква, че дългосрочната устойчивост на задължителните пенсионни схеми зависи не само от демографските развития, но също така от продуктивността на активното население (влияеща на потенциалния темп на растеж), както и от дела на БВП, предназначена за финансирането на въпросните схеми; освен това изтъква, че консолидирането на публичните финанси и намаляването на равнищата на дълга и дефицита представляват важни фактори за стабилността;

34.

Отбелязва, че променящото се демографско положение, особено застаряването на населението, означава, че държавните пенсионни схеми в много държави-членки, най-вече що се отнася до осигурителната база, трябва периодично да бъдат реформирани, за да се поддържат финансово устойчиви;

35.

Изтъква, че тежестта на дълга се увеличава, когато реалните лихвени проценти са по-високи от процентите на растеж на БВП, а пазарите оценяват рисковете по-високо, когато тежестта на дълга се увеличава;

36.

Счита, че нивото на лихвените проценти, свързани с държавните заеми, отразява начина, по който пазарите оценяват устойчивостта на дълга на дадена държава-членка;

37.

Отбелязва, че увеличаването на дефицитите оскъпява заемите, което отчасти се дължи на факта, че когато тежестта на дълга се увеличава по-бързо от икономическия растеж и способността за погасяване на заемите, пазарите оценяват рисковете като по-сериозни;

38.

Подчертава, че настоящата финансова криза показа по съвсем ясен начин пряката връзка между стабилността на финансовия пазар и устойчивостта на публичните финанси; подчертава в тази връзка необходимостта от укрепване и интегриране на законодателството за надзора върху финансовите пазари, което включва силни механизми за защита на потребителите и инвеститорите;

39.

Изисква от Комисията да проведе проучвания, оценяващи качеството на дълга на държавите-членки;

40.

Отбелязва, че за да има доверие в публичните финанси на държавите-членки, необходимо е ефективно и истински независимо управление на статистическите данни, както и подходящ контрол от страна на Комисията;

41.

По-специално предлага на Комисията да извърши оценка на фискалните разходи, поети от държавите-членки за възстановяване на икономиките им, що се отнася до последиците върху производството, публичните сметки и стимулирането и защитата на заетостта, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план;

42.

Отбелязва, че ПСР продължава да формира гръбнака на дисциплината, необходима за постигането на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, както и че в публичните финанси на държавите-членки следва да има излишък през „благоприятните периоди“ и дефицит само през „неблагоприятните периоди“;

43.

Подчертава, че неотдавнашните спекулативни атаки срещу няколко европейски икономики бяха насочени основно към самата европейска валута и икономическото сближаване в Европа; в този смисъл изразява убеждение, че европейските проблеми се нуждаят от европейски решения, които следва да предлагат вътрешни средства за избягване на всякакъв риск от неизпълнение посредством съчетаване на национална фискална дисциплина и механизми на финансова подкрепа като последна възможност;

44.

Изисква използването на структурния дефицит като един от показателите при определяне на устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план;

45.

Гледа на обновената стратегия за растеж и заетост като на документ с ключов принос за устойчивите публични финанси в Европейския съюз; счита, че Европейският съюз трябва да модернизира своята икономика и по-специално своята индустриална база; призовава в бюджетите на ЕС и държавите-членки да се извърши преразпределяне на финансирането, насочено към повече инвестиции в научноизследователските дейности и иновациите; посочва, че за успеха на новата стратегия „ЕС 2020“ са необходими правно обвързващи инструменти;

46.

Обръща внимание на необходимостта от постоянно наблюдение на устойчивостта на публичните финанси на държавите-членки на ЕС с оглед оценяване на мащаба на дългосрочните предизвикателства; подчертава също така необходимостта от редовно публикуване на информация не само за задълженията в сектора на публичните финанси, но и за задълженията на социалните системи, напр. пенсионните;

47.

Призовава Комисията да счита намаляването на липсата на дългосрочна устойчивост на публичните финанси за съществена част от стратегията за ЕС до 2020 г.;

48.

Призовава държавите-членки, след като отстранят липсата на устойчивост, да намалят и съотношението „публичен дълг/ БВП“ до не повече от 60 %;

49.

Изтъква, че разликата между лихвите на капиталовите пазари е основен показател за платежоспособността на отделните държави-членки;

50.

Изразява изключителната си загриженост относно разликата в качеството на статистическите данни, която се наблюдава в ЕС като цяло и в еврозоната в частност;

51.

Изтъква, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е също фундаментално свързана с бюджета на ЕС и неговото финансиране;

52.

Изтъква изключително положителната роля на бюджета на ЕС, макар и до голяма степен ограничен от МФР, за смекчаването на последиците от кризата чрез финансиране на Европейския план за възстановяване и пренасочване на средства към приоритетни области в това отношение; при все това, изразява съжаление относно липсата на адекватна координация между икономическите и фискалните политики на държавите-членки за справяне с икономическата и финансовата криза, както и за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси;

53.

Отбелязва, че нарастването на безработицата и държавния дълг, както и намаляването на растежа, дължащи се на икономическата криза противоречат на целта за устойчивост на публичните финанси; отбелязва необходимостта държавите-членки да укрепят отчетността и да подобрят ликвидността на публичните си финанси с цел да намалят разходите по обслужването на дълга, но също и необходимостта това да бъде направено по балансиран начин и в рамките на разумен срок, като се отчетат особените обстоятелства в държавите-членки; все пак подчертава, че произволните съкращения в областта на публичните инвестиции, изследването, образованието и развитието оказват отрицателно въздействие върху перспективите за растеж, заетост и социално приобщаване, и следователно счита, че трябва да се продължи, и когато е необходимо, да бъде разширена подкрепата за дългосрочните инвестиции в тези области;

54.

Подчертава, че настоящото възстановяване все още е крехко и че безработицата продължава да нараства в повечето държави-членки, като младите хора са особено засегнати от нея; твърдо вярва, че не може да бъде обявен край на икономическата криза, докато нивото на безработицата не спадне значително и устойчиво, и подчертава факта, че европейските социални държави демонстрираха своето значение чрез осигуряването на стабилност и чрез своя принос за възстановяването;

55.

Счита за необходимо да се оценят подходящо последиците от кризата в социален план и по отношение на заетостта, и да се определи на европейско равнище стратегия за намиране на изход, основана върху подкрепа за заетостта, образованието, инвестициите във високо икономически дейности, повишаване на конкурентоспособността и производителността на предприятията, най-вече на МСП и възстановяване на производството, като същевременно се осигури прехода й към конкурентоспособна устойчива икономика; счита, че посочените цели следва да бъдат в центъра на стратегията „ЕС 2020“;

56.

Отбелязва, че стратегията за намиране на изход от кризата не следва при никакви обстоятелства да поражда нови структурни неравенства и още по-големи различия в доходите, което забавя производителността и конкурентоспособността в икономиката, но следва по-скоро да въвежда необходимите реформи за справяне с посочените неравенства; счита, че финансовите и данъчни мерки на държавите-членки следва да защитават заплатите, пенсиите, помощите за безработица и покупателната способност на домакинствата, без да поставят под заплаха устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план, както и възможността на държавите-членки да предоставят основните обществени услуги в бъдеще;

57.

Отбелязва, че предвижданото през следващите десетилетия застаряване на населението представлява безпрецедентно предизвикателство за държавите от ЕС; поради това счита, че мерките за преодоляване на кризата по принцип не следва да предизвикат дългосрочни последствия за публичните финанси и по този начин да натоварват прекомерно бъдещите поколения с изплащането на сегашните дългове;

58.

Подчертава необходимостта възстановяването на икономиката да се съчетае с политически мерки, насочени срещу структурната безработица, най-вече сред младите хора, възрастните, хората с увреждания и жените, с оглед увеличаване на качествената заетост с цел подобряване на производителността на труда и на инвестициите; в този смисъл счита за много важни политиките за подобряване на качеството на човешкия капитал като образованието или политиките за здравеопазване, насочени към развиването на по-продуктивна и по-продължително работеща работна сила, както и политики, насочени към удължаване на професионалната дейност; призовава държавите-членки и Комисията да засилят своите политики и мерки в сферата на заетостта и пазара на труда, като ги поставят в основата на стратегията „ЕС 2020“;

59.

Счита, че устойчивостта на публичните финанси в голяма степен зависи от възможностите за повишаване на равнището на заетост, за да отговори на демографските и бюджетни предизвикателства, по-конкретно по отношение на устойчивостта на схемите за пенсионно осигуряване; счита, че съществуващият европейски човешки капитал може да се подпомогне в средносрочен план с помощта на подходяща миграционна политика, която да доведе до интегрирането на мигранти на пазара на труда и до получаване на гражданство;

60.

Подчертава, че увеличаването на равнището на заетост е особено важно, за да може ЕС да се справи със застаряването на населението, и подчертава, че високата степен на участие на пазара на труда е предпоставка за икономически растеж, социална интеграция и устойчива и конкурентоспособна социална пазарна икономика;

61.

Счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да придобие конкретно измерение чрез „пакт за икономическа и социална политика и политика в областта на заетостта“, целящ постигането на устойчивост на конкурентоспособността на европейската икономика и насочен към интегрирането на всички на пазара на труда, което би защитило възможно най-добре гражданите от социална изолация; подчертава, че всички политики следва да се подкрепят взаимно, за да се постигне положително взаимодействие; счита, че стратегията следва да бъде базирана на основни принципи и където е възможно, на показатели и критерии, изчислими и сравними на национално и на равнище ЕС;

62.

Счита, че политиката в областта на публичните финанси, координирана на европейско равнище и предназначена за постигане на устойчив растеж, качествена заетост, както и приемането на необходимите реформи за гарантиране на жизнеспособността на системите за социална закрила, съставляват необходимия отговор на последиците от финансовата, икономическа и социална криза и на предизвикателствата на демографските промени и глобализацията;

63.

Изтъква, че дългосрочният баланс на схемите за задължително пенсионно осигуряване зависи не само от демографските промени, но и от производителността на работещите, която влияе върху процента на потенциалния растеж, както и от дела от БВП, предназначен за финансиране на тези схеми;

64.

Подчертава значението на предстоящата Зелена книга относно реформата на пенсионните схеми и счита за съществено разработването на устойчива, надеждна, достатъчно диверсифицирана пенсионна система с различни източници на финансиране, базирана на трудовия и финансовия пазар, както и на корпоративни схеми и включваща схеми за държавно, допълнително осигуряване от работодател и индивидуално осигуряване, която следва да получава договорни и данъчни стимули; следователно признава важността на информираността на гражданите на ЕС относно пенсионните схеми;

65.

Подчертава, че в дългосрочен план имплицитният пенсионен дълг съставлява един от най-големите дялове от общия публичен дълг и че държавите-членки следва редовно да публикуват информация относно техния имплицитен пенсионен дълг, следвайки общоприетата методология;

66.

Отбелязва, че необходимостта едновременно от устойчиви публични финанси и подходящи социални грижи и схеми за интегриране предполага необходимост от повишаване на качеството и ефективността на управлението и на публичните разходи, както и необходимост държавите-членки да бъдат насърчавани да обмислят мерки, които да гарантират по-справедливо разпределяне на данъчната тежест чрез постепенно, съществено намаляване на данъчната тежест за заетите лица и МСП; счита, че посочените мерки могат да помогнат за намаляване на бедността, гарантиране на социалното сближаване и укрепване на икономическия растеж и производителност, които представляват ключов фактор за конкурентоспособността и устойчивостта на европейския икономически и социален модел;

67.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕЦБ и правителствата на държавите-членки.