Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010IE0560

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бъдеща стратегия за европейския млечен сектор за периода 2010—2015 г. и след това“ (становище по собствена инициатива)

OB C 347, 18.12.2010, p. 34–40 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

18.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 347/34


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бъдеща стратегия за европейския млечен сектор за периода 2010—2015 г. и след това“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 347/05)

Докладчик: Frank ALLEN

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Бъдеща стратегия за европейския млечен сектор за периода 2010-2015 г. и след това“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 28 януари 2010 г.

На 460-ата си пленарна сесия, проведена на 17 и 18 февруари 2010 г. (заседание от 17 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 152 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейската млечна промишленост има дългосрочно стратегическо значение за осигуряването на висококачествени и безопасни млечни продукти за европейските граждани. ЕС никога не трябва да изпада в зависимост от неевропейски източници на доставка на мляко. ЕС трябва да продължи да поддържа най-високи стандарти за хуманно отношение към животните, хигиена, проследяемост, ветеринарна медицина, опазване на околната среда и устойчивост на производството.

1.2   Фермерите ще продължат да произвеждат мляко с добро качество, ако това им носи печалби (но не и в дългосрочна перспектива, ако е нерентабилно). Производството на мляко в ЕС ще западне и ще изчезне изобщо в някои райони, освен ако не стабилизираме цените, така че да носят печалба. Районите в по неблагоприятно положение се нуждаят от специално внимание. Фермерите млекопроизводители трябва да получават и финансова компенсация за това, че осигуряват многофункционално селско стопанство, предоставяйки „обществени блага, които не са стоки“, като опазването и развитието на ландшафта, биоразнообразието, естествените местообитания и изкуството и културата в селските райони. В новите държави-членки следва да се обмисли възможността за преки плащания, обвързани с производството на млекопроизводителите.

1.3   Необходимо е да се вложат повече ресурси в иновациите, научноизследователската и развойна дейност и животновъдството, за да се гарантира по-голяма ефективност на млечната промишленост на равнище земеделско стопанство и преработка. Това трябва да включва по-добро използване на тревата и фуражите на равнище земеделско стопанство и нови продукти на равнище преработка. Необходими са също и по-добри технологии на равнище земеделско стопанство и преработка. От жизнено важно значение за сектора са по-големите инвестиции за развитието му. Трябва да станем световни лидери в тази област.

1.4   От първостепенно значение е да се предотврати повторна поява на нестабилност на цените като тази от периода 2007-2008 г. Това трябва да се постигне, като се използват адекватни мерки за подкрепа и съответно наблюдение на пазара, за да се осигури разумен баланс между търсенето и предлагането.

1.5   ЕС може да реагира на пазарната ситуация, като използва системата от квоти и други инструменти за организация на пазара (поне до 2015 г.).

1.6   Съгласно Съобщението на Комисията от юли 2009 г. трябва да се изготви и осъществи пътна карта, с помощта на която да се изясни въпросът защо потребителските цени останаха с 14 % по-високи в сравнение с периода преди покачването на цените на млечните продукти. Трябва да има прозрачност по цялата верига за хранителни доставки.

1.7   За да се гарантира жизнеспособността на европейската млечна промишленост след 2015 г., все още ще има нужда от различни мерки на селскостопанската политика, съчетани с предпазна мрежа за подкрепа и стабилизиране на цените и предотвратяване на спадането им под определено равнище, ограничаване на прекомерните колебания на цените и осигуряване на достатъчни резервни запаси за покриване на непредвиден недостиг или при природни бедствия. Наличието на система от пазарни мерки, насочени към търсенето и предлагането, е от първостепенно значение за осигуряването на устойчив и щадящ околната среда млечен сектор за периода след 2015 г. Храните по принцип и млякото, в частност, са твърде важни за благосъстоянието на гражданите, за да зависят от капризите на един свободен, нерегулиран пазар.

2.   Въведение

2.1   Млекопроизводството е сред основните селскостопански дейности в ЕС. През 2008 г. един милион фермери произведоха 150 млн. т мляко на стойност над 40 млрд. евро, което представлява 14 % от стойността на селскостопанската продукция на ЕС. Над 60 % от говеждото, произвеждано в ЕС, идва от млечни стада. Според данни на Международната млечна федерация (IDF) ЕС е най-големият производител на мляко в света с 27 % от световното производство, следван от Индия с 20 % и САЩ с 16 %.

2.2   Млечният сектор, от събирането до преработката, осигурява заетост на около 400 000 души в ЕС.

2.3   Млекопроизводството играе важна роля в поддържането на икономическата и социалната структура в районите в по-неблагоприятно положение. Всъщност 60 % от фермите за производство на мляко в ЕС-25 се намират в райони в по-неблагоприятно положение. Млекопроизводството е сред най-подходящите дейности за запазване на семейните ферми в районите в по-неблагоприятно положение и, наред с говедовъдството и овцевъдството, играе важна роля за запазването и развитието на ландшафта и околната среда.

3.   Контекст

3.1   През последните две години на световните пазари на мляко се наблюдаваха значителни колебания на цените. През 2007 г. и в началото на 2008 г. цените на основните млечни продукти се повишиха рекордно в световен мащаб, което доведе до значително увеличение на цената на млякото и млечните продукти. През второто полугодие на 2008 г. последва още по-драматичен спад на цените.

3.2   Повечето млечни продукти се консумират в региона, в който са произведени. Около 8 % от световното производство на мляко се търгуват на световния пазар и следователно малка промяна в световното производство може да окаже значително влияние върху световния пазар. Например 2 % разлика между световното производство и световното потребление се равнява на около 25 % от световната търговия на млечни продукти.

3.3   Въпреки че ЕС е най-големият износител на сирене, основните продукти, а именно млякото на прах и маслото, съставляват основната част от износа на млечни продукти, продавани извън ЕС. Всъщност световният пазар на млечни продукти може да бъде описан като пазар, предимно на основни млечни продукти.

3.4   Тъй като ЕС задоволява самостоятелно 109 % от потребностите си от млечни продукти, излишъкът от 9 % може да бъде изнасян на световния пазар. ЕС изнася предимно масло/течно масло, обезмаслено мляко на прах, сирена, пълномаслено мляко на прах и кондензирано мляко.

3.5   От 2000 г. световното потребление на млечни продукти нарастваше средно с 2,5 % годишно. Понастоящем ръстът е спаднал до 1 % годишно.

3.6   От 2004 до 2006 г. световното потребление на млечни продукти надхвърли производството и съответно бяха изчерпани всички резерви. Това е основната причина за внезапното покачване на световните цени на основните млечни продукти. От 2008 г. съотношението се промени и сега производството надвишава търсенето.

3.7   Рязкото покачване на цените на млякото напоследък предизвика спад на пазарния дял, тъй като потребителите се преориентираха към по-евтини заместители и по-специално тъй като млечните съставки бяха заменени с по-евтини алтернативи. Световната рецесия и спадът на цените на петрола допринесоха за по-нататъшно намаляване на продажбите на млечни продукти. Страните производителки на петрол са важни вносители на млечни продукти и спад на цените на петрола означава намаляване на техния внос на млечни продукти, което може да доведе до спад на световните цени на основните млечни продукти.

3.8   Въпреки че движението на цените на млечните продукти с по-висока стойност е по-трудно за проследяване отколкото това на основните продукти, очевидно е че продажбите на млечните продукти с добавена стойност са намалели, тъй като потребителите са се преориентирали към по-евтини продукти.

3.9   В Съобщението си до Съвета от юли 2009 г. Комисията отбеляза, че повишаването на цените през втората половина на 2007 г. е довело до бързо увеличаване на цените на млякото и значително нарастване на потребителските цени. За разлика от това, спадът на цените през втората половина на 2008 и през 2009 г., когато цената на маслото спадна с 39 %, на обезмасленото мляко на прах с 49 %, на сиренето с 18 % и на млякото с 31 %, доведе до намаляване на потребителските цени (средно за ЕС) само с около 2 %. Всъщност потребителските цени останаха средно с 14 % по-високи отколкото преди повишаването на цените. Въпреки това през 2009 г. в страните, в които се наблюдават високи продажби на млечни продукти на дистрибутори, продаващи на ниски цени, се разрази „ценова война“, тъй като млечните продукти се използват за подбиване на цените на другите търговци на дребно (1).

3.10   Рационализирането и увеличаващата се концентрация в сектора на продажби на дребно в ЕС му позволиха да постигне силни позиции при договарянето, каквито не могат да бъдат достигнати от останалите участници във веригата за доставка на храни. Фермерите по-скоро приемат цените, вместо да ги определят, особено, когато предлагането на мляко надвишава търсенето. В крайна сметка изглежда, че органите за надзор на конкуренцията и правилата в областта на конкуренцията са били от по-голяма полза за големите вериги за търговия на дребно, отколкото за един милион фермери млекопроизводители. Фермерите се нуждаят от по-силни позиции за договаряне на цените на млякото франко земеделското стопанство, така че да се възстановят балансът и равновесието във веригата за хранителни доставки.

3.11   В План 2000, последван от средносрочния преглед и Прегледа на състоянието на ОСП, чиято цел беше да подготви европейското земеделие за възможно бъдещо споразумение в рамките на СТО, интервенционната цена беше намалена и това, заедно с количествените ограничения по отношение на интервенцията, отслаби механизма за подкрепа на цените, така че цените на млякото франко земеделското стопанство спаднаха на по-ниски равнища отколкото в периода преди въвеждането на механизми за подкрепа като интервенциите.

4.   Пазарни перспективи

4.1   Европейски съюз

4.1.1   Производството на млечни продукти на пазара на ЕС надвишава потреблението с 9 %.

4.1.2   Млечни продукти се внасят в ЕС и от трети страни по намалени митнически тарифи. Този внос е малък в сравнение с общата консумация в ЕС. Например през 2007 и 2008 г. ЕС е внесъл съответно около 330 000 и 300 000 т млечни продукти. Внесените в ЕС млечни продукти включват сирене (1,1 % от производството в ЕС), масло (4,3 % от производството в ЕС) и обезмаслено мляко на прах (2,4 % от производството на ЕС). Вносът на млечни продукти възлиза на около 2 % до 3 % млечен еквивалент от производството на мляко в ЕС.

4.1.3   До 40 % от млякото в ЕС се преработва в сирене и около 30 % се използва за пресни млечни продукти. Тези два вида продукти бяха в основата на растежа на потреблението в ЕС за последното десетилетие. Останалите 30 % се преработват в масло, продукти на прах и казеин.

4.1.4   Интервенционните запаси от масло и обезмаслено мляко на прах нарастваха в резултат на по-слабото потребление в ЕС, спада на цените на световния пазар и световната рецесия. Квотите в ЕС бяха увеличени с 2 % през 2008 г. и с 1 % през 2009 г., което, заедно с вече договорените бъдещи увеличения на квотите в крайна сметка би могло да доведе до нарастване на производството на мляко в ЕС.

4.1.5   Прибягването до възстановяване при износ предотврати натрупването на дори още по-голямо количество интервенционни запаси по време на периода на интервениране.

4.1.6   Действията, предприети от Комисията, предотвратиха спада на цените на млякото в ЕС до цените на световния пазар от 14-15 евроцента за литър. Цените в ЕС се задържаха над световните цени. Цените в отделните държави-членки варират от 16 евроцента в Латвия до 25-27 евроцента за литър в редица други държави-членки, което е все още под производствената цена. Коя друга група от обществото работи за нулеви доходи или дори под установеното със закон минимално заплащане?

4.1.7   Производството на мляко понастоящем е с 4,2 % под квотите и се очаква то да остане под равнището на квотите за периода 2009-2010 г.

4.1.8   Покачването на цените в ЕС (което вече започна) вероятно ще става много постепенно. Наличието на значителни интервенционни запаси, които тегнат над пазара, би могло да забави покачването на цените в зависимост от момента, в който Комисията реши да пусне интервенционните запаси на пазара.

4.1.9   Според данните за ЕС клането на крави се е увеличило. По всяка вероятност се колят по-голям брой млечни крави, което ще намали производството на млечни продукти в непосредствено бъдеще. Постепенното покачване на цените на млякото обаче ще доведе до увеличаване на производството в краткосрочен план в ограничен брой страни.

4.1.10   С повишаването на цените на млякото в средносрочен план, производството на мляко ще нарасне в периода до 2015 г. и вероятно ще отговаря на увеличените квоти, договорени в Прегледа на състоянието на ОСП.

4.1.11   Тенденцията за намаляване на производството на мляко в Южна Европа и някои северни държави-членки вероятно ще продължи.

4.1.12   Консумацията на сирене и пресни млечни продукти в ЕС вероятно ще остане ниска поради перспективата за по-слаб ръст на доходите.

4.1.13   Комисията предвижда спад на излишъците от масло за периода до 2015 г. поради намаляването на производството на масло и повишаването на производството на сирене. Това би улеснило исканото намаление на възстановяването при износ, предмет на текущите преговори в СТО.

4.1.14   Според някои пазарни експерти би могло да се очаква, че излишъкът от масло ще се запази поради по-голямото производство на нискомаслени млечни продукти и липсата на ръст в консумацията на сирене.

4.1.15   Перспективите за пазара в ЕС до 2015 г. остават несигурни, но е малко вероятно да бъде отбелязан растеж, подобен на този, наблюдаван през последното десетилетие.

4.1.16   Специфичен проблем за европейския пазар на млечни продукти през последните няколко години е голямата нестабилност на цените. Това води до сериозни проблеми за земеделските стопанства и създава у потребителите несигурност поради честите промени на цените. Ето защо трябва да се правят опити чрез подходящи мерки да се намалят големите колебания в цените на пазарите.

4.2   САЩ

4.2.1   През петте години, предшестващи 2008 г., производството на млечни продукти в САЩ нарастваше с 2,5 % годишно, а потреблението – с около 1 % годишно. САЩ имаха годишен излишък за износ до 5 милиона тона. Слабостта на щатския долар подпомогна износа.

4.2.2   Краткосрочните перспективи за американската млечна промишленост не са добри. През 2009 г. производството намаля с 1 % и се очаква допълнително намаление от 1 % през 2010 г. В средносрочен план има вероятност от известно увеличаване на производството поради покачването на цените на млякото и достъпните цени на фуражите. Произведените в резултат от това допълнителни количества вероятно ще се преработват в сирене и ще бъдат за вътрешно потребление.

4.2.3   Службата за икономически проучвания на Министерството на земеделието на САЩ предвижда по-добри цени на млякото за 2010 г. в резултат на увеличеното клане на млечни крави и увеличения износ на млечни продукти.

4.3   Нова Зеландия

4.3.1   Нова Зеландия е най-големият износител на млечни продукти в света. През 2007-2008 г. производството се сви с около 3 % и износът намаля, но през 2008-2009 г. то се увеличи с 8 %. Експертите очакват среден годишен ръст от 3 %, но той вероятно ще спадне отново до 2015 г. Тъй като производството в Нова Зеландия зависи от пасищата, климатичните условия могат да окажат значително въздействие върху нивата на производство.

4.3.2   До този момент ниските цени не са довели до спад в производството в Нова Зеландия. В бъдеще, поради растящото използване на концентрирани фуражи и торове, вероятно ново понижаване на цените би могло да доведе до намаляване на ръста на производството на мляко.

4.3.3   Въпросите, свързани с околната среда, придобиват все по-голямо значение в Нова Зеландия и това също би могло да попречи на растежа на производството в дългосрочен план.

4.3.4   Вероятно Нова Зеландия ще продължи да увеличава износа на млечни продукти.

4.4   Южна Америка

4.4.1   Южна Америка придобива все по-голямо значение като износител на млечни продукти и вероятно ще се конкурира по-скоро с ЕС на африканските пазари, отколкото с Нова Зеландия на азиатските пазари. По-специално Бразилия вероятно ще продължи да разполага с излишък за износ до 2015 г.

4.5   Китай

4.5.1   Производството на мляко в Китай през последните десет години се разрасна изключително бързо, но през следващото десетилетие ръстът вероятно ще се забави. Китайското производство не отговаряше на потреблението, но вносът на млечни продукти в Китай не е толкова голям, колкото се очакваше първоначално.

4.5.2   В средносрочен план се очаква да нарасне вносът на сирене и на обезмаслено мляко на прах, а също и китайският износ на пълномаслено мляко на прах.

4.5.3   През декември 2009 г. бяха установени два нови случая на мляко, съдържащо меламин, а това би могло да навреди значително на китайския износ на млечни продукти.

4.6   Русия

4.6.1   През следващите пет години млекопроизводството в Русия вероятно ще се възстанови, тъй като нископродуктивните крави понастоящем се заменят с вносни по-високопродуктивни животни. По причини, свързани с продоволствената сигурност, Русия би искала да повиши степента на задоволяване на потребностите си от млечни продукти от собствено производство от 70 % на 95 %. Целта е до 2012 г. производството на мляко да достигне 37 млн. т. Следователно, възможно е в дългосрочен план вносът на масло в Русия да намалее, а вносът на сирене вероятно ще се увеличи.

4.7   Общите перспективи за световния пазар са за бавен ръст и зависимост от степента на световното икономическо възстановяване, което ще определя ръста на потреблението, особено в страните от третия свят.

4.8   През следващите 30 години демографският ръст ще бъде концентриран най-вече в страните от третия свят и това би трябвало да доведе до нарастващо търсене на млечни продукти. Но ако липсва съответен икономически растеж, тези страни няма да са в състояние да купуват по-големи количества млечни продукти. Млечните продукти не влизат в основния хранителен режим в страните от Азия и в някои страни от третия свят.

4.9   Въпроси като съдържанието на хранителни вещества и здравословното въздействие на млечните продукти ще бъдат основни фактори за запазването и развитието на пазарния дял на млечните продукти. От първостепенно значение са изследванията и иновациите в тази област.

4.10   Важно е етикетът да указва, че става въпрос за автентичен млечен продукт и да обяснява по подходящ начин неговите хранителни и здравословни свойства. В бъдеще значението на спазването на екологичните стандарти в млекопроизводството ще нарасне.

5.   Група на високо равнище

5.1   Комисар Fischer Boel създаде Група на високо равнище по млякото и тази група ще представи окончателния си доклад до края на юни 2010 г.

5.2   Групата ще обсъди следните въпроси:

договорните отношения между производителите на мляко и мандрите, с цел постигане на по-ефективен баланс между търсенето и предлагането на пазара на млечни продукти;

какво може да се направи, за да се засили позицията на млекопроизводителите за водене на преговори;

прозрачност и информация за потребителите, въпроси свързани с качеството, здравето и етикетирането;

иновации и изследвания с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора;

евентуален пазар на фючърси за млечните продукти.

6.   Френско-германска инициатива

6.1   Френският министър на земеделието г-н Le Maire очерта три основни цели за европейското селско стопанство:

гарантиране на стабилни и достойни приходи на фермерите с помощта на силни регулаторни инструменти;

по-голяма прозрачност на цените по цялата верига за хранителни доставки и евентуално създаване на европейски надзорен орган, както и

поставяне на иновациите и инвестициите в хранително-вкусовия сектор в основата на Лисабонската програма.

6.2   Френско-германската инициатива призовава за повече действия от страна на ЕС за защита на фермерите млекопроизводители. С нея се предлага временно увеличаване на минималните интервенционни цени на ЕС, на които ЕС се ангажира да изкупува излишъците от фермерите.

7.   Политиката до 2015 г.

7.1   Комисията се противопоставя твърдо на всякакви промени относно увеличението на квотите съгласно решението в Прегледа на състоянието на ОСП. Понастоящем тези увеличения оказват слабо влияние, защото производството на ЕС е 4,5 % под квотите и вероятно ще остане под квотите си и през следващата година. Но тъй като в средносрочен план цените на млякото се повишават, производството ще нараства и несъответствието между производство и потребление ще се увеличава, което ще доведе до намаляване на цените франко земеделското стопанство, в зависимост от ситуацията на световния пазар.

7.2   Цените на основните млечни продукти на световния пазар обикновено са по-ниски от тези в ЕС. Това е следствие от разликата в стандартите (и оттам и в производствените разходи) във и извън ЕС. Европейският модел на млекопроизводство никога няма да може да се конкурира с Нова Зеландия и някои други страни поради напълно различната структура на разходите за суровини и размерите на производствените единици.

7.3   Износът на сирене от ЕС обикновено е конкурентоспособен, но нарастването на потреблението извън ЕС зависи от наличието на устойчив световен икономически растеж за известен период от време.

7.4   Без съпътстващи мерки идеята за увеличаване на квотите независимо от равнището на търсенето, за да се постигне т.нар. „меко кацане“, е противоречива, ако искаме да развиваме европейския модел на селско стопанство и да гарантираме запазването на млекопроизводството в районите в по-неблагоприятно положение. Нуждаем се от динамична среда в селските райони, а в някои от тях млекопроизводството е ключов фактор за тяхното социално, икономическо и културно бъдеще. Другата възможност е изоставянето на земите с произтичащите от това отрицателни социални и екологични последствия.

7.5   Увеличаването на квотите за мляко независимо от пазарните условия и, в крайна сметка, пълното дерегулиране на млечния сектор би било логично, ако ЕС иска да развива новозеландския и американския модел на селско стопанство. Създаването на много големи угоителни комплекси с над 2 000 крави в САЩ там се счита за пътя, който трябва да бъде следван. При сегашното темпо на развитие скоро само 500 стопанства ще произвеждат една трета от млякото в САЩ. Подобна политика би изправила пред значителни опасности културното наследство, ландшафта и развитието на селските райони в ЕС, нанасяйки щети на околната среда и биоразнообразието в ЕС, а освен това би довела до изоставяне на планинските и влажните зони. Ето защо Комитетът разглежда това като отхвърляне на европейския модел за многофункционално селско стопанство.

7.6   Концепцията за многофункционално селско стопанство означава, че освен производството на храна, то има и други функции, като развиване на ландшафта в селските райони, увеличаване на природното и културното наследство, подкрепа на икономиката в селските райони и подобряване на продоволствената сигурност. ОИСР разглежда многофункционалността като земеделие, което произвежда едновременно редица основни стоки (храни и влакна), както и редица продукти от нестоков характер, включително екологични и социални продукти и услуги.

7.7   Млекопроизводството, основаващо се на мащабни угоителни комплекси, което не зачита определени законодателни разпоредби като например тази за управление на азота в почвите, оказва значително въздействие върху околната среда.

7.8   Понастоящем 50 % от европейското производство на мляко е концентрирано в 11 % от територията на ЕС. Независимо от взетите политически решения, в бъдеще средният размер на стадата в ЕС ще продължи да нараства. Въпреки това едва ли е желателно да се приемат политически решения, насърчаващи много мащабно и интензивно млекопроизводство в райони, които имат изразени предимства по отношение на влаганите разходи за суровини. Подобна политика би могла да донесе значителни рискове за природната среда.

7.9   Млекопроизводителите са част от европейския модел на многофункционално селско стопанство. Дори и ако едно многофункционално стопанство може да преодолее временни затруднения, този модел не може да бъде устойчив, ако колебанията на цените франко земеделското стопанство се превърнат в повтарящ се проблем за млекопроизводителите. Стабилността на цените франко земеделското стопанство, при условие че млекопроизводителите получават разумни доходи, е благоприятна както за тях, така и за потребителите.

8.   След 2015 г.

8.1   За да се запази и развива млекопроизводството като жизнеспособен сектор в целия ЕС, млекопроизводителите трябва да получават справедливи доходи, които да им позволяват да водят нормален живот и да инвестират в своето бъдеще като млекопроизводители. Справедливи доходи означава доходи, сравними със средния доход при дейностите, различни от земеделие.

8.2   Член 33 от Договора за създаването на Европейската общност определя целите на ОСП, които включват: а) гарантиране на справедлив жизнен стандарт за селскостопанската общност; б) стабилизиране на пазарите; в) осигуряване на наличието на продоволствия и г) осигуряване на достигането на продоволствията до потребителите на разумни цени.

8.3   От първостепенно значение е да се вложат много повече ресурси в животновъдството и превенцията на болестите по добитъка и в иновации на равнище земеделско стопанство, за да се постигне по-голяма ефективност на сектора. По-конкурентоспособна млечна промишленост може да се постигне чрез по-добро използване на тревата и фуражите. Необходими са повече изследвания и иновации на равнището на преработката, за да се разработят нови продукти с цел увеличаване на пазарния дял. Учебните и здравните заведения, както и организациите на гражданското общество би трябвало да пропагандират потреблението на млечни продукти, тъй като млякото е както хранителен продукт, така и лекарство, а също и освежаваща напитка. В тези области трябва да настъпят радикални промени. ЕС трябва да запази продоволствената сигурност и самостоятелното задоволяване на потребностите си от мляко. Би било голяма грешка да се изпадне в зависимост от вноса на мляко, както вече се случи с европейското производство на говеждо месо в резултат от ниските цени франко земеделското стопанство.

8.4   В препоръка 1 на специалния доклад на Сметната палата 14/2009 се казва, че „Комисията трябва да продължи да осъществява надзор върху развитието на пазара на мляко и млечни продукти, като прилага необходимите мерки, за да се гарантира, че дерегулацията на сектора няма да доведе до повторна поява на свръхпроизводство. В противен случай целта на Комисията за запазване на минимално ниво на регулиране във вид на предпазна мрежа би могла бързо да се окаже неизпълнима.“ ЕИСК е убеден, че интервенциите под формата на предпазна мрежа и складирането също изискват различни мерки за стабилизиране на пазара с оглед на търсенето и предлагането.

8.5   ЕИСК смята, че определянето на условия, които да гарантират бъдещето на жизнеспособна млечна промишленост в целия ЕС, е от решаващо значение.

8.6   Система от мерки, насочени към търсенето и предлагането на пазара, както и подходящи механизми за пряка подкрепа, са от първостепенно значение, за да се гарантира, че европейската млечна промишленост ще отговори на социалните, икономическите и екологичните потребности на обществото и ще се превърне в наистина многофункционална земеделска система, която да внесе нова динамика в селските райони в ЕС. Подобно развитие би донесло социални, културни и икономически ползи за цялостното развитие на ЕС.

9.   Специфични бележки

9.1   Използването на пазар на фючърси в млечния сектор трябва да бъде проучено много внимателно. Но трябва да се анализират внимателно световните финансови сътресения, породени от неправилното използване на финансовите продукти. Комитетът вече е заявявал: „Ето защо хранителните продукти трябва да се разглеждат различно от например промишлените стоки, при които мястото на производство се определя най-вече от фактори, свързани с разходите.“

9.2   Мнозинството от млекопроизводителите са обединени в кооперативи. По този начин те могат до известна степен да влияят върху продажбата на своите продукти. Когато млекопроизводителите членуват в кооператив и продават млякото си на този кооператив, те имат повече гаранции отколкото в случаите, когато млекопроизводителят продава продукцията си на частна мандра. Въпреки че вече съществуват доброволни договори между отделни млекопроизводители и купувачи, когато става въпрос за частна мандра, фермерът не разполага с голяма свобода при договарянето на подобен договор. В тези договори се изясняват условията за доставка, но те не могат да повлияят върху общото развитие на целия пазар на ЕС. Опитът показва, че пазарните позиции на млекопроизводителите и на представляващите ги кооперативи във веригата за доставка на храни трябва да се подобрят. Ето защо следва да се разгледат възможностите за сътрудничество от гледна точка на закона за конкуренцията.

9.3   В новите държави-членки обаче много фермери продават млякото си направо на млечни мандри. Тъй като концентрацията в млечната промишленост нараства непрекъснато, те имат малък или никакъв избор и цените франко земеделското стопанство спадат. За да се запази конкуренцията при суровото мляко, фермерите трябва да имат възможност да се организират в кооперативи, които да продават млякото на предприятията.

9.4   Повечето млекопроизводители в най-новите държави-членки (България и Румъния) получават много малко помощи от преки плащания на хектар, които са изцяло отделени от производството. Изправени пред подобно ниско равнище на помощи, съчетано с ниска производителност, липса на доходи от пазара и труден достъп до кредити, фермерите не могат да инвестират, за да приведат стопанствата си в съответствие с хигиенните стандарти на ЕС.

9.5   Всички млечни продукти, внасяни в ЕС, трябва да отговарят на стандартите на ЕС, особено що се отнася до проследяемостта, хуманното отношение към животните, хигиената, използването на лекарства при животните, опазването на околната среда, безопасността на храните и устойчивите методи на производство. Все по-голямо внимание се отделя на съдържанието на въглерод.

9.6   Трябва да гарантираме, че съществуващите органи, напр. консултативни и управителни комитети, разполагат с достатъчно ресурси, за да анализират търсенето и предлагането на пазара на млечни продукти. Трябва да бъдат налице необходимите инструменти, за да се гарантира, че фермерите получават за млякото съответстваща цена, която покрива техните разходи и носи печалба. ЕС трябва да запази способността си да произвежда мляко в адекватни количества. Не можем да си позволим да станем зависими от доставки на мляко от страни извън ЕС. Ако следваме погрешни политики, това би могло да се случи в по-далечно бъдеще.

9.7   Запазването и по-нататъшното развиване на заетостта на пълно и непълно работно време в млечния сектор трябва да бъде приоритет, особено в селските райони.

9.8   Не можем да пренебрегваме въпросите, свързани с глада и липсата на съответни хранителни ресурси в третия свят. Въпросите за глобалното изменение на климата, световните цени на храните и продоволствието в световен мащаб са тясно свързани. Носим отговорност за това да оказваме помощ на страните от развиващия се свят.

Брюксел, 17 февруари 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 111 и ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 44.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Следното изменение беше отхвърлено, но получи най-малко една четвърт от подадените гласове:

Параграф 7.7

се заличава:

„Млекопроизводството, основаващо се на мащабни угоителни комплекси, което не зачита определени закони като например закона за управление на азота в почвите, оказва значително въздействие върху околната среда.“

Резултати от гласуването

за: 56

против:76

въздържали се: 25


Top