52010DC0584

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 20.10.2010

COM(2010) 584 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проект на пътна карта за създаването наобща среда за обмен на информацияза наблюдението на морската област в ЕС

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проект на пътна карта за създаването наобща среда за обмен на информацияза наблюдението на морската област в ЕС Проект на пътна карта за създаването на обща среда за обмен на информация за наблюдението на морската област в ЕС

Въведение

На 15 октомври 2009 г. Комисията прие съобщение[1] „Към интегриране на морското наблюдение в ЕС: Обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС“ (CISE), в което се излагат ръководните принципи за нейното създаване.

В своите заключения от 17 ноември 2009 г. Съветът по външни отношения[2] одобри горепосоченото съобщение, като поиска от Комисията да представи до края на 2010 г. пътна карта за поетапно изграждане на CISE. Тази пътна карта трябва да бъде доразработена през 2011 г., за да се отчетат резултатите от пилотните проекти. На Комисията е възложено също така да представи до 2013 г. оценка на финансовите ресурси, необходими за създаването на CISE. Съветът по общи въпроси[3] потвърди същия подход в своите заключения от 14 юни 2010 г. относно интегрираната морска политика.

С настоящото съобщение се отговаря на искането на Съвета.

При подготовката на настоящия проект на пътна карта Комисията се консултира със състоящата се от експерти на държавите-членки подгрупа относно интегрирането на морското наблюдение (наричана по-долу „групата от експерти на държавите-членки“), действаща като форум за координация, съгласно възложения ѝ мандат в заключенията на Съвета. Участието в нейните заседания на представители от широк кръг сектори, включително от отбранителната общност на нивото на държавите-членки, допринесе значително за единно разбиране на разглежданите въпроси. При подготовката на пътната карта Комисията поддържаше връзка и с други секторни групи, като например групата на високо равнище за SafeSeaNet.

Целта на интегрираното морско наблюдение е да се генерира осведоменост за ситуацията относно дейностите по море, оказващи влияние върху безопасността и сигурността по море, граничния контрол, морското замърсяване и морската околна среда, контрола върху рибарството, общото правоприлагане и отбраната, както и върху икономическите интереси на Европейския съюз, така че да се улесни вземането на правилни решения.

Добавената стойност от интегрираното морско наблюдение се състои в осигуряването на по-добра представа за сегашното положение в морската област на потребителските общности в този сектор[4] в държавите-членки на ЕС и държавите от ЕИП чрез допълнителни значими наблюдателни данни от междусекторно и трансгранично наблюдение въз основа на принципите за необходимост да се знае, необходимост от споделяне на информацията и отговорност за това. Притежателят на информацията следва да прецени дали да отговори на изискването за нейното споделяне, особено в случаи на непосредствена заплаха, спрямо риска, породен от нейното несподеляне. Подобрената представа ще повиши ефикасността на органите на държавите-членки и икономическата ефективност.

Осъществяването на този информационен обмен от обща европейска перспектива ще гарантира равноправното представяне на всички потребителски общности, отчитането на целите и ограниченията на техните сектори, както и добавената стойност за всички секторни потребителски общности от развитието на общата среда за обмен на информация. В допълнение то ще гарантира също така възможно най-доброто използване на европейските системи, като същевременно изцяло се спазва принципът на субсидиарност.

Преглед на пътната карта

В резултат на обсъжданията в групата от експерти на държавите-членки се стигна до заключението, че тази пътна карта следва до доведе до създаването на децентрализирана система за обмен на информация, свързваща помежду им всички потребителски общности — както граждански, така и военни. Изграждането на CISE следва да бъде гъвкав процес, даващ възможност за технически подобрения и усъвършенстване по сектори. При разработването на CISE надлежно трябва да се вземат предвид съществуващите и планираните системи. Този процес също така трябва да не възпрепятства развитието на съществуващите и планираните информационни системи в отделните сектори, стига да е отчетена необходимостта от оперативна съвместимост, позволяваща информационен обмен с други системи. Следва да бъде използван опитът, придобит от системи за информационен обмен, позволяващи гражданско-военно сътрудничество.

Като се има предвид значителният брой на потенциалните участници в CISE, разнообразието от правни рамки и възможни форми на обмен, е твърде малко вероятно, че едно единствено техническо решение ще бъде подходящо за всякакъв информационен обмен в рамките на CISE. Поради това архитектурата на CISE следва да бъде проектирана като икономически ефективно децентрализирано обединение на различни информационни слоеве , което повишава ефективността на системите за морско наблюдение чрез запълване на съществуващите празноти по отношение на информацията в цяла Европа, като същевременно се избягва дублиране на данните.

Тези слоеве се управляват от респективните собственици на съответната информация на нивото на държавите-членки и ЕС въз основа на приложимите правни инструменти. По този начин изцяло ще бъдат зачетени правомощията на националните органи, както и мандатите на агенциите на ЕС, посочени в тези правни инструменти..

Обща потребност на повечето потребителски общности е да получат по-добра основна представа за положението в морската област, което е от полза за всички потребителски общности. Тази представа може да е съставена от данни, получени от съчетание от системи и датчици, откриващи взаимодействащи и невзаимодействащи цели с всякаква големина.

Данните от тази основна представа за морския трафик не са класифицирани и могат бъдат споделяни без никакви ограничения между всички общности, при условие че са взети необходимите предпазни мерки.

Специфичните потребности на някои потребителски общности за допълване на тази основна представа за положението в морската област са:

а) да получават данни относно незаконни дейности и заплахи с участието на плавателни съдове от всякакъв вид, влияещи както на вътрешната, така и на външната сигурност на ЕС. Такава информация се събира главно от бреговата охрана, граничната охрана, полицейските служби и силите за отбрана;

б) да получават конкретна информация за улова в съчетание с данни за местоположението на риболовните кораби, за да се борят срещу незаконния риболов;

в) да получават изпреварващо електронни данни относно всички стоки, влизащи в или напускащи митническата територия на ЕС, което да позволи предварителна оценка на безопасността и сигурността на стоките.

Част от информацията, с която боравят тези общности, е много чувствителна, поради което тя може да бъде предавана само от една точка до друга или посредством надлежно защитени секторни мрежи и между тях. Понастоящем обменът на информация и разузнавателни данни в рамките на тези общности се осъществява в строго определен обхват, който често е в рамките на международни споразумения. Поради това CISE няма да се основава на принципа „всеки споделя всичко“, а въз основа на „споделяне при необходимост да се знае и с носене на отговорност за споделяне“.

Пример за информационни слоеве (не йерархични)

[pic]

Потребителските общности ще трябва изцяло да участват в работата на следващите шест етапа и в оценката на въздействието, установени от Комисията и групата от експерти на държавите-членки като необходими за разработването на CISE.

Етап 1 — установяване на всички потребителски общности: Държавите-членки и Комисията установяват участниците в информационния обмен. Поради различията в административната организация в държавите-членки на ЕС и държавите от ЕИП е необходимо съсредоточаване върху „функциите“ въз основа на вече установени „потребителски общности“, а не върху видовете национални органи.

Етап 2 — картографиране на масивите от данни и анализ на съществуващите празноти по обмена на данни , за да се гарантира добавената стойност от CISE: чрез а) изготвянето на карта на вече осъществявания обмен на данни на нивото на ЕС и на национално ниво; и б) изготвяне на анализ на съществуващите празноти, за да се установят незадоволяваните понастоящем потребности на различните сектори от данни.

Етап 3 — въвеждане на единни нива на класификация на данните , за да се реши проблемът с класифицирането на данни от един и същ вид по различен начин от различните секторни потребителски общности. На етап 3, без да се засягат националните нива на класификация на данните и с цел да се направи възможен обменът на данни в рамките на CISE, се установява взаимното съответствие между националните нива на класификация, като по този начин се създава обща основа за обмен на данни в CISE.

Етап 4 — разработване на опорната рамка за CISE : определя се опорната техническа рамка за CISE, което ще позволи създаването на интерфейси между съществуващите и планираните системи в различните сектори с оглед на междусекторния обмен на данни. Тя следва да бъде разработена от представители на различните секторни потребителски общности въз основа на наличните резултати по 7-ма рамкова програма и по пилотни проекти (например MARSUNO, BluemassMed, пилотния проект EUROSUR по съобщителната мрежа, GMES, PT MARSUR и пилотните проекти, основаващи се на SafeSeaNet).

Етап 5 — определяне на правата на достъп , което е свързано с установяването на правата на потребителите , принадлежащи към общности в различни сектори, за достъп до разнообразни масиви от данни на други сектори. Това се отнася само за данните, които следва да се обменят чрез CISE в ЕС и ЕИП[5].

Етап 6 — гарантиране на спазването на правните разпоредби : целта на този етап е да се гарантира наличието на ясна правна рамка за обмена, която да определя поне характера на обменяните данни, възможностите и правата на доставчиците и получателите на данни да ги обменят, целите (и методите) на обмена, и да съдържа също така необходимите предпазни мерки за защита на поверителността и сигурността на (определени) данни, както и на личните данни, когато това може да е от значение. Трябва да бъдат установени съдържащите се в законодателството на ЕС пречки за обмена на данни и следва да се проучат решения за тяхното преодоляване.

Етапи на изготвяне на пътната карта

Принцип 1: Подход, позволяващ взаимовръзката между всички потребителски общности, включително отбранителната общност

Етап 1: Установяване на всички потребителски общности

Цел : установяване на участниците в CISE

Описание: като се отчитат значителните различия във вътрешната организация на органите на държавите-членки, се предлага участващите в CISE потребителски общности да се определят въз основа на следните „ функции “, изпълнявани от тях:

1. морска безопасност[6] (включително операции за издирване и спасяване), морска сигурност[7] и предотвратяване на замърсяването, причинено от кораби[8];

2. контрол върху рибарството;

3. подготвеност и реагиране на морско замърсяване; морска среда;

4. митници[9];

5. граничен контрол[10];

6. общо правоприлагане[11];

7. отбрана[12].

Примерно описание на посочените функции се дава в приложението.

Действие : всяка държава-членка следва да установи кой/кои орган/и осъществява/т гореспоменатите функции. Може да се установи, че една функция се осъществява не от един, а от повече органи. Така установените органи ще бъдат признати за членове на потребителската общност и в това си качество ще имат право да „предоставят и/или получават информация на национално ниво от международни, регионални, такива на Общността, военни и вътрешни системи за сигурност и механизми в съответствие с условията за използване и с определените потребителски права за достъп, с цел те да си съставят своя, определена от потребителя, представа за ситуацията“ (принцип 1 от съобщението от 2009 г.).

Всеки установен орган допълнително посочва дали е свързан към национална, регионална или европейска мрежа и съобщава другите членове на въпросната мрежа.

По-специално на ниво ЕС функцията (1) вече е обхваната от Директивата за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите[13]. Тъй като системата е в действие, нейните потребители вече са определени.

На ниво ЕС функцията (5) ще бъде обхваната от Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR), която ще предостави на държавите-членки подходящата техническа и оперативна рамка за повишаване на осведомеността за ситуацията на техните външни граници и за подобряване на способността на техните национални органи за реагиране.

Функция (6) се отнася до широка област, обхващана по-специално от отговорности по вътрешната сигурност, носени от Европол и други съответни агенции . Следва да се има предвид и интегрирането на данните в рамките на мрежата EUROSUR.

Успоредно с това действие Комисията изготвя списък на съответните агенции/институции на ЕС, подредени по функции.

Изпълнители : държавите-членки, Комисията и съответните агенции

Срок: краят на 2010 г.

Етап 2: Картографиране на масивите от данни и анализ на съществуващите празноти по обмена на данни

Цел : да се определят съществуващите и бъдещите масиви от данни от морското наблюдение и да се установят незадоволяваните понастоящем потребности на ниво ЕС от обмен на данни между различните сектори. Това трябва да се извърши на национално и регионално ниво, както и на нивото на ЕС.

Описание : полезни за целите на CISE данни от наблюдение и надзор се съдържат в системи на ЕС и национални системи, разработени съгласно правото на ЕС, както и в национални и регионални системи, разработени съгласно национални разпоредби. Изготвянето на карта, обхващаща наблюдателните данни, с които разполага всяка потребителска общност, и нейните потребности за получаване на такива данни от други общности, ще позволи да се установят съответните празноти между търсенето и предлагането на данни от морското наблюдение.

С установяването на тези сегашни празноти ще се разкрие добавената стойност , която ще бъде постигната с тяхното запълване чрез бъдещия междусекторен обмен на данни от морското наблюдение в целия ЕС.

Действие :

а) Картографиране на данните: всяка потребителска общност координирано със съответните си работни групи и агенции на ЕС (ако е целесъобразно) следва да установи с какви значими наблюдателни данни разполага понастоящем (картографиране на предлагането) и какви данни се нуждае да получи от други общности (картографиране на търсенето), като същевременно се посочва съответното правно основание за всеки масив от данни и дали за него съществуват правни ограничения поради наличието на лични данни, права върху интелектуалната собственост или по други причини.

б) Анализ на празнотите: въз основа на това картографиране се установява несъответствието между търсенето и предлагането на данни.

Изпълнители : групата от експерти на държавите-членки в тясна координация с работни групи в различните сектори.

Тази работа следва да бъде подпомогната от ad hoc мултидисциплинарна техническа консултативна група (ТКГ), съставена от представители на всяка потребителска общност, един представител на BLUEMASSMED и MARSUNO, както и на съответните агенции и инициативи на ЕС. От всеки от тези експерти се очаква пълно познаване на развитието в съответния сектор. ТКГ ще предостави образец за картографиране на търсенето и предлагането на данни, въз основа на който отделните потребителски общности ще подават своите входни данни. Работата на тази група следва да бъде подпомагана от Съвместния изследователски център на Европейската комисия чрез възможно най-доброто използване на сегашните и планираните инициативи на нивото на ЕС. Постигнатият напредък следва да бъде съобщаван на групата от експерти на държавите-членки.

Срок : краят на 2011 г.

Принцип 2: Изграждане на техническа рамка за оперативната съвместимост — максимално възползване от съществуващите системи, но запазване на специализираните връзки (точка до точка) за определени видове данни

Етап 3: въвеждане на единни нива на класификация на данните

Цел : за улесняване на информационния обмен между секторите, потребителските общности следва да разработят общ подход за определяне на нивата на класификация.

Описание : понеже CISE е замислена да бъде само инструмент за предаване на данни между различни потребителски общности, а не (централизирана) платформа за съхраняване на обменяеми данни, всяка потребителска общност продължава да отговаря за събирането и съхраняването на своите данни посредством свои собствени секторни системи и стандарти за сигурност. Това води обаче до проблема, че едни и същи масиви от данни могат да бъдат класифицирани по различен начин от различните потребителски общности. Съществува необходимост от разработването на общ подход по отношение на нивата на класификация, за да се изгради достатъчно доверие за обмена на данни по децентрализиран междусекторен начин. Следва да се прилагат общопризнатите нива на класификация на данните, установени с правни актове на Съвета и на Европейската комисия[14].

Действие : разработване на два подетапа на обща онтология с цел еднакво или съвместимо класифициране на едни и същи данни с оглед да се улесни информационният обмен между секторите:

8. сравнителен преглед по отношение на определянето на нива на класификация на данните (например Restreint UE („ЕС — за служебно ползване“) или Confidentiel UE („ЕС — поверително“) и др.) на съответните масиви от данни. Тези нива ще бъдат отразени при бъдещото изготвяне на определения;

9. потребителските общности следва да проверят сегашните си практики по отношение на определянето на различните нива на класификация за съответните масиви от данни.

Изпълнители :

Подетап 1 следва да бъде осъществен от групата от експерти на държавите-членки с подкрепата на горепосочената ТКГ.

Подетап 2 следва да бъде осъществен от респективните потребителски общности с подкрепата на съответните експертни работни групи и агенции на ЕС според нуждите, като се вземат предвид всякакви други значими инициативи, като например текущи пилотни проекти. По линия на пилотните проекти MARSUNO и BluemassMed относно интегрирането на морското наблюдение следва да се оказва съдействие на потребителските общности в това начинание.

Срок :

Подетап 1: 2011 г.

Подетап 2: първо тримесечие на 2012 г.

Етап 4: разработване на опорната рамка за CISE

Цел : да се въведат оперативно съвместими услуги и общ технически език за децентрализиран обмен на данни от морското наблюдение.

Освен това следва да се обърне внимание на гарантирането и разработването на общата сигурност на информационните технологии, прилагани в CISE.

Описание : след като на етап 2 бъдат установени подлежащите на обмен данни, трябва да бъдат определени най-добрите технически средства за обмена на данни.

Може да бъде разработен подход за използване на единен информационен език с оглед осигуряване на оперативната съвместимост на данните, т.е. използваемостта им от различни системи. При такъв подход потребителските общности биха могли да преобразуват данните, постъпващи от техните собствени системи, в общоприет формат , използваем от всички потребителски общности и четим от всяка компютърна система, на която е разрешен достъп до мрежата. Необходимият за целта общ софтуер може да бъде разработен до известна степен съвместно въз основа на платформа с отворен код.

Предимствата на този подход за обмен на данни са:

10. той ще позволи поетапното разработване на общата среда за обмен на информация (CISE) по относително прост начин (с избягване на сериозната работа по стандартизацията за съвместимост между различните системи за наблюдение), като се започне с информацията, чийто обмен е по-лесно осъществим;

11. въздействието върху съществуващите системи на различните партньори се ограничава единствено до добавянето на модул, позволяващ чрез онлайн услуги да се получават исканите данни;

12. изборът на платформа с отворен код за разработването на софтуера ще позволи адаптирането по всяко време на единния информационен език към бъдещите потребности, като се избягват многократните скъпо струващи и ненужни разработки и зависимостта от доставчик, а също така ще спомогне за изграждането на общности по интереси.

Други обстоятелства могат да наложат обаче обмен на данни и оперативна съвместимост въз основа на техники и процедури, различаващи се тези в предвиждания подход (например за данни, постъпващи в реално време, особено когато те са от класифициран характер или се получават едновременно от големи разстояния). В такива случаи може да се наложи използването на други техники (основаващи се например на спътникови технологии), като се вземат предвид международните стандарти за данни, като например включените в „Справочник за елементите на търговските данни“ (United Nations Trade Elements Directory — UNTDED), практическият опит от съответни проекти за научноизследователска и развойна дейност и вече разработени военни системи за информационен обмен. Резултатите от текущи научноизследователски проекти, които са от значение за повишаване конкурентоспособността на европейската промишленост — например по отношение на разработването на подходящи стандарти за оперативна съвместимост, също могат да са от полза за укрепване на технологичната база на CISE.

Действие : гореспоменатата ТКГ трябва да определи варианти, които да бъдат представени и обсъдени с потребителските общности. Постигнатият напредък следва да бъде съобщаван на групата от експерти на държавите-членки.

Изпълнители : ТКГ, групата от експерти на държавите-членки и работните групи в отделните сектори

Срок : 2012 г.

Принцип 3: Гражданско-военно сътрудничество

Отбранителната общност трябва да участва в създаването на общата среда за обмен на информация. За целта държавите-членки трябва да определят на етап 1 своите съответни национални органи. Поради това всяка държава-членка следва да гарантира, че нейните военни органи продължават да участват в разработването на пътната карта чрез участието си в състоящата се от експерти на държавите-членки подгрупа относно интегрирането на морското наблюдение, създадена от Комисията. Европейската агенция по отбрана (EDA) ще участва по силата на своята компетентност в групата от експерти на държавите-членки и в ТКГ, като допринася със своето познаване на „Екип на проекта за морско наблюдение“ (PT-Marsur).

Докладът “Wise Pen” на EDA беше публикуван на 26.4.2010 г. и представлява значителен принос за развитието на подобрено сътрудничество между общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и гражданските участници в морското наблюдение особено по отношение на обмена на информация.

Принцип 4: Специфични правни разпоредби

Етап 5: определяне на правата на достъп

Цел : етап 5 се състои в определяне правата на взаимен достъп на потребителските общности до данните.

Описание : Въз основа на предходните етапи всяка потребителска общност следва да определи правата на достъп, които тя е готова да предостави на други потребителски общности за всеки масив от данни (данни на ЕС или национални данни), който тя има готовност да сподели и за който има искане от други потребителски общности.

Правата на достъп на потребителите трябва да бъдат консолидирани и актуализирани. С оглед да се реагира на специфични обстоятелства, правата на достъп ще бъдат управлявани динамично от собствениците на информацията и при специфични обстоятелства това може да включва блокиране на достъпа или предоставяне на допълнителен достъп ad hoc .

Действие : въз основа на типов формуляр, разработен от ТКГ, потребителските общности декларират своето намерение да споделят конкретни масиви от свои данни с други потребителски общности въз основа на потребностите от данни, установени в резултат на посочения по-горе анализ на празнотите. Тъй като общата среда за обмен на информация не е платформа за съхранение на данни, а инструмент за предаване на данни от една точка до друга, трябва да бъде проучено в каква степен съществуващите секторни политики по отношение на данните могат да бъдат използвани за междусекторен обмен на данни чрез тази среда. Техническата консултативна група (ТКГ) обединява предложенията, направени от потребителските общности, в пълна обзорна таблица. Тази таблица се представя от Комисията на групата от експерти на държавите-членки за валидиране.

Този подход би осигурил следните резултати:

13. взаимно свързване на всички потребителски общности въз основа на принципите за необходимост да се знае и да се споделя;

14. нейерархична рамка за оперативна съвместимост;

15. гъвкава среда за информационен обмен, позволяваща на държавите-членки да въвеждат национални/регионални данни според необходимостта;

16. общ подход за определяне на нива на класификация на данните;

17. икономическа ефективност, тъй като едни и същи данни се използват за различни цели

Изпълнители : ТКГ, работни групи в различните сектори в тясно сътрудничество с групата от експерти на държавите-членки.

Срок : 2012 г.

Етап 6: Осигуряване на съгласувана правна рамка

Цел : да се гарантира, че обменът на данни се осъществява в подходяща правна рамка.

Описание : до края на 2011 г. пилотните проекти следва да са осигурили предварителна представа относно правните, административните и техническите пречки за обмена на данни, както и за най-добрите практики за насърчаване на обмена, а също и за установяване как да се спазят изискванията за поверителност и информационен обмен. Следователно целта на този етап е да се гарантира, че за всеки обмен съществува ясна рамка относно съответните права и задължения на участниците в него. Успоредно с това, в съответствие с националното и международното право, надлежно трябва да се вземат предвид и други правни въпроси, като например по поверителността на данните, правата върху интелектуалната собственост, защитата на личните данни, а също и по собствеността върху данните.

Действие : установяване на изискванията към информационния обмен, които вече са обхванати от международна правна рамка или правна рамка на ЕС, и на изискванията, които трябва да бъдат въведени въз основа на нова/и законодателна/и рамка/и.

Изпълнители : групата от експерти на държавите-членки в координация с експертни работни групи в различните сектори.

Оценка на въздействието, включително финансовите последици

Комисията ще извърши оценка на въздействието въз основа на етапите от 1 до 6 на настоящата пътна карта, преди да внесе предложение до Съвета и Европейския парламент за създаването на общата среда за обмен на информация (CISE). Тя ще изготви подходящ график за държавите-членки и съответните органи на ЕС относно създаването на CISE.

За да се гарантира, че Съюзът действа единствено в границите на компетентността, която държавите-членки са му предоставили с Договорите, както е посочено в член 5 от Договора за Европейския съюз, когато действия засягат въпроси от национална компетентност (например на етап 2), те няма да бъдат отразявани нито в пътната карта, нито в предложението на Комисията.

Срок : различните етапи на проекта на пътна карта, и особено работата в рамките на групата от експерти на държавите-членки и в секторните работни групи, са замислени като подготвителни елементи на оценката на въздействието. Окончателният вариант на оценката на въздействието следва да бъде изготвен през 2013 г.

Заключение

С настоящия проект на пътна карта се определя гъвкав поетапен подход за изграждане на децентрализирана обща среда за обмен на информация, като в него са отразени резултатите от обстойни консултации с групата от експерти на държавите-членки съгласно изискването на Съвета.

Неговото ефективно прилагане ще зависи от ангажираността на изпълнителите, определени за различните етапи. Комисията ще осигури съгласуваното изпълнение на пътната карта. Комисията и държавите-членки следва да осигурят съгласуваност и в рамките на секторните работни групи. Групата от експерти на държавите-членки осигурява общата съгласуваност в процеса на интегриране на морското наблюдение.

Степента на прилагане на регионален подход при общата среда за обмен на информация следва да бъде доуточнен от държавите-членки в рамките на пилотните проекти MARSUNO и BluemassMed и да бъде съобщен на подгрупата от експерти на държавите-членки, създадена от Комисията. Тази група ще обмисли също така степента и условията за евентуално присъединяване към тази инициатива на страни кандидатки и потенциални кандидатки, на подходящ етап на интеграционния процес. В бъдеще може да се обмисли и подходящото евентуално присъединяване на страни, които не са държави-членки. Съгласно изискването на съвета настоящата пътна карта ще бъде преразгледана в края на 2011 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

.

Държави-членки на CISE (потребителски общности) | Наблюдателни и спомагателни функции на CISE |

1. Морска безопасност (включително издирване и спасяване), морска сигурност и предотвратяване на замърсяването, причинено от кораби | Наблюдение относно спазването на разпоредбите за безопасност и предотвратяване на замърсяването, причинено от кораби (строителство, оборудване, екипаж/пасажери, товар); подпомагане на действия по правоприлагане |

Наблюдение относно спазването на разпоредбите за навигационна безопасност (безопасност на трафика на плавателни съдове); подпомагане на действия по правоприлагане |

Наблюдение относно спазването на разпоредбите за сигурност на корабите; подпомагане на действия по правоприлагане |

Подпомагане на безопасното и ефикасно осъществяване на трафика на плавателни съдове; управление на трафика на плавателните съдове |

Ранно предупреждение/идентификация на бедстващи кораби/лица; подпомагане на операции за реагиране (издирване и спасяване на хора и имущество, място за убежище) |

Ранно предупреждение/идентификация на заплахи за морската сигурност, попадащи в обхвата на глава XI-2 от SOLAS; подпомагане на операции за реагиране |

Ранно предупреждение/идентификация на пиратски заплахи/действия или въоръжен грабеж; подпомагане на операции за реагиране |

2. Контрол върху рибарството | Наблюдение относно спазването на разпоредбите относно рибарството; подпомагане на действия по правоприлагане |

Ранно предупреждение/идентификация на незаконния риболов или разтоварване на улов на сушата; подпомагане на операции за реагиране |

3. Подготвеност и реагиране на морско замърсяване; морска среда | Наблюдение относно спазването на разпоредбите относно защитата на морската среда; подпомагане на действия по правоприлагане |

Ранно предупреждение/идентификация на инциденти/произшествия, които могат да окажат въздействие върху околната среда; подпомагане на операции за реагиране на замърсяване |

4. Митници | Наблюдение относно спазването на митническите разпоредби за вноса, износа и движението на стоки; подпомагане на действия по правоприлагане |

Ранно предупреждение/идентификация на незаконен трафик на стоки (наркотици, оръжия и др.); подпомагане на операции за реагиране |

5. Граничен контрол | Наблюдение относно спазването на разпоредбите относно имиграцията и пресичането на границите; подпомагане на действия по правоприлагане |

Ранно предупреждение/идентификация в случаи на незаконна миграция или трафик на хора; подпомагане на операции за реагиране |

6. Общо правоприлагане | Наблюдение относно спазването на приложимото законодателство в морски райони, когато се разполага с полицейски правомощия; подпомагане на операции за правоприлагане и/или реагиране |

7. Отбрана | Наблюдение в подкрепа на общи задачи по отбраната, като например: упражняване на националния суверенитет по море; борба с тероризма и други враждебни дейности извън ЕС; други задачи по общата политика за сигурност и отбрана, определени в членове 42 и 43 от Договора за Европейския съюз |

ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

.

BluemassMed: Blue Maritime Surveillance System Med — пилотен проект за интегриране на морското наблюдение, съфинансиран от Европейската комисия

CISE: Common Information Sharing Environment — обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС

CSDP: EU Common Security and Defence Policy — обща политика на ЕС за сигурност и отбрана (ОПСО)

EDA: European Defence Agency — Европейска агенция по отбрана

EUROPOL: European Law Enforcement Agency — Европейска агенция за правоприлагане (Европол)

EUROSUR: Еuropean border surveillance system — Европейска система за наблюдение на границите

GMES: Global Monitoring for Environment and Security — Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): европейска инициатива за създаване на европейска система за мониторинг на Земята

MARSUNO: Maritime Surveillance in the Northern European Sea Basins — „Морско наблюдение в басейните на северните европейски морета“: пилотен проект за интегриране на морското наблюдение, съфинансиран от Европейската комисия

PT MARSUR: Project Team Maritime Surveillance — „Екип на проекта за морско наблюдение“ на Европейската агенция по отбрана: проект за „мрежа за морско наблюдение“

SafeSeaNet: Safe Sea Network — „Мрежа за безопасно море“; европейска платформа за обмен на морски данни между органите за морски транспорт на държавите-членки

SOLAS: International Convention for the Safety of Life at Sea — Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море

TAG: Technical Advisory Group — Техническа консултативна група (ТКГ); съставена от представители на всички потребителски общности с отношение към морското наблюдение; под председателството на Европейската комисия ТКГ допринася технически за изготвянето на проекта на пътна карта за създаването на общата среда за обмен на информация

VMS: Vessel Monitoring System — „Система за наблюдение на кораби“ посредством спътници, използвана в рибарския сектор

Wise Pen: екип от петима адмирали, изготвили доклад до Управителния съвет на Европейската агенция по отбрана: „Морското наблюдение в подкрепа на ОПСО“

[1] COM(2009) 538 окончателен.

[2] http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/pdf/external_relations_council_conclusions_17112009_en.pdf

[3] http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/genaff/115184.pdf, стр. 16.

[4] За подробен списък на всички потребителски общности вж. точка 3.1 и приложението.

[5] Данните за околната среда следва да са на свободен достъп в съответствие с Конвенцията от Орхус.

[6] Морска безопасност, попадаща в обхвата на съответните конвенции на Международната морска организация (IMO), и по-специално конвенциите SOLAS, STCW и COLREG, и съответното законодателство на ЕС.

[7] Морска сигурност, попадаща в обхвата на глава XI-2 от SOLAS, Регламент 725/2004 и Директива 2005/65/ЕО. Съгласно член 2 от Регламент 725/2004: „морска сигурност“ е комбинацията от превантивни мерки, целящи защитата на морския транспорт и на пристанищните съоръжения срещу заплахи от преднамерени противозаконни действия.

[8] Конвенцията MARPOL 73/78 и съответното законодателство на ЕС.

[9] Като се набляга на контрола върху стоките.

[10] Като се набляга върху предотвратяването на незаконната имиграция и трансграничната престъпност по външните граници на ЕС.

[11] Като се набляга върху предотвратяването на престъпна/незаконна дейност и върху полицейските административни дейности в морската област на ЕС.

[12] Вж. също принцип 3 по-долу.

[13] 2002/59/ЕО, изменена с 2009/17/ЕО.

[14] Решение на Комисията от 29 ноември 2001 г., ОВ L 317 от 3.12.2001 г., изменено. Посоченото по-горе решение на Комисията се основава на Решение на Съвета от 19 март 2001 г., ОВ L 101 от 11.4.2001 г., изменено.