52010DC0077

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 9.3.2010

COM(2010)77 окончателен

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА КОМИСИЯТА

Бъдещето на концепцията за възстановяването на мита в контекста на правилата за произход съгласно споразуменията на ЕС за свободна търговия

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА КОМИСИЯТА

Бъдещето на концепцията за възстановяването на мита в контекста на правилата за произход съгласно споразуменията на ЕС за свободна търговия

На 7 октомври 2009 г. колегиумът на комисарите дебатира по споразумението за свободна търговия между ЕС и Корея. В тази връзка председателят на Комисията прикани ГД „Търговия“ и ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ да изготвят съвместна аналитична разработка относно бъдещето на възстановяването на мита.

I. Въведение

Съгласно определението от протоколите за произход, съдържащи се в преференциалните търговски споразумения, под възстановяване на мита (по-нататък ВМ) се разбира възстановяването, опрощаването или неплащането — частично или пълно — на мита или такси с равностоен ефект, наложени върху внесени от чужбина материали (суровини, полуобработени материали или компоненти), които се влагат в производството на краен продукт, който след това се изнася в трета държава[1].

ЕС и много (ако не всички) други държави използват ВМ в условията на непреференциално третиране. Чрез него към промишлените отрасли износители от различни държави се прилагат едни и същи условия, независимо от разликите в ставките на вносните мита. От страната на вносителя пък държавите запазват възможността да защитават вътрешния си пазар чрез прилаганите мита за НОН. Разпоредбите на Споразумението на СТО за субсидиите допускат съществуването на ВМ.

В условията на преференциално третиране ЕС традиционно се придържа към практиката в много от споразуменията си за свободна търговия[2] да налага забрана на ВМ, въпреки че по отношение на много развиващи се страни[3] ВМ е допуснато частично или изцяло. Същевременно обаче част от партньорите на ЕС в договарянето на ССТ възразяват срещу тази забрана и, както последно видяхме в случая с Корея, третирането на ВМ се превръща в един от основните въпроси в преговорите. Поради това е необходимо да се направи преглед на политиката на ЕС по отношение на ВМ — целта на настоящата разработка е да изложи част от основните съображения и предложения за ориентацията на политиката по този въпрос и да ги представи за последващо обсъждане в Съвета, ЕП и сред заинтересованите страни.

II. Последици от забраната или допускането на ВМ в споразуменията за свободна търговия

a) Отрицателни последици от ВМ

По традиция либерализацията на международната търговия касае намаляването или пълното премахване на съществуващите търговски рестрикции. Общото премахване на съществуващите пречки пред търговията на принципа erga omnes чрез премахването и намаляването на митата заедно със защитата на инвестициите, отварянето на пазара на услугите и т.н. е най-прекият път към постигането на свободна търговия. Вместо да поемат курс към пълна либерализация на търговията обаче много държави решават да предприемат междинни стъпки като допускане на ВМ с цел коригиране на ефекта, който вносните мита имат върху износа, и стимулиране на износа.

ВМ действително може да се разглежда като компромис пред либерализацията на търговията, тъй като оказва известен неблагоприятен ефект върху нея. Въпреки че в икономическата теория няма единно мнение по въпроса, някои икономически изследвания констатират например, че ВМ намалява стимулите производителите износители да лобират срещу високите тарифни ставки, с които се облагат влаганите от тях материали, което има обратен ефект върху свободната търговия. ВМ може да поощри поддържането на протекционизма — благодарение на него една държава може да продължи да защитава производителите си на междинни материали, като същевременно избирателно намалява тази защита, за да увеличи износа си на крайни продукти. Въпреки че ВМ може да окаже благоприятно въздействие върху експортната конкурентоспособност на една държава, той може да доведе и до износ с ниска национална стойност и сравнително високо вносно съдържание.

Възраженията срещу ВМ са още по-големи, когато ВМ се запазва в рамките на процес на пълна либерализация по дадено споразумение за свободна търговия (ССТ). Най-печално известното неблагоприятно следствие от допускането на ВМ в този случай вероятно е следното. Когато в една зона за свободна търговия се допуска ВМ, производител от държава А, която е партньорска държава по ССТ, може безмитно да доставя материали от трети страни за износ в държава Б, която също е партньорска държава по ССТ, докато конкурентите му в държава Б трябва да заплащат съответните мита за НОН, когато доставят материали за продукти, които продават на собствения си вътрешен пазар.

Пример: Дружество от държава партньорка по ССТ, което изнася платове за ЕС, има възможност да се възползва от възстановяване на митата за влакната, които внася от трета страна за производството на платовете. За разлика от него производителят на платове от ЕС, който продава в ЕС, няма право да се възползва от възстановяване на митата, които е платил за влакна, които евентуално внася за производството на тези платове от трети страни. Ако делът на тези вносни влакна в стойността на плата е примерно 25 % за производителя от ЕС, потенциалното конкурентно предимство на този износител за ЕС (изразено като процент от общата цена на европейския производител за готовия плат) би било равно на 25 % умножено по митническата ставка за внос в ЕС на такива влакна (4 %), т.е. около 1 % от стойността на плата[4].

Поради това ВМ може да причини дисбаланс в конкуренцията на пазара на страната вносителка, който да доведе до отрицателни последици за националната промишленост и, евентуално, да се отрази на заетостта. Освен това допускането на ВМ дава възможност на трети страни да се ползват до известна степен от облагите на ССТ по отношение на търговията с междинни продукти и материали. Забраната на ВМ би насърчила по-голямото използване на междинни продукти и материали от държави партньорки по ССТ чрез прилагане на възможностите за кумулиране, докато допускането на ВМ би дало възможност материалите от трети страни да бъдат третирани на равна нога с материалите с произход от ССТ — и двата вида материали на практика биха влизали в партньора по ССТ при 0 % мито, когато се реекспортират след влагането им в краен продукт. Поради това въпреки че от правна гледна точка не е „експортна субсидия“, ВМ следва да не се разглежда като вид стимул за износа, който една зона за свободна търговия следва да утвърждава.

б) Параметри, които определят въздействието на ВМ

ВМ е сложен икономически инструмент. Последствията, които допускането на ВМ или неговата забрана, влече за износителите, конкуренцията на пазара на страната вносителка и търговията с междинни продукти зависят от много фактори, които са илюстрирани по-долу[5].

a) Що се отнася до въздействието върху конкурентната позиция на износителите на крайни продукти имащите отношение фактори са митата за НОН , които държавата износителка прилага за междинните материали, в съчетание със степента на използване на вносни материали в същата държава — колкото по-високи са митата за НОН и колкото повече вносни материали се използват (в зависимост от правилата за произход в рамките на ССТ), толкова по-голямо може да бъде въздействието на ВМ върху изнасяния краен продукт. Това е една от основните причини, поради която например традиционно в повечето държави в Азия, където митата за НОН са сравнително високи, допускането на ВМ има много по-важна роля, отколкото в САЩ или ЕС, където митата за НОН са сравнително ниски.

Пример: Руритания прилага 14-процентна тарифна ставка за вноса на влакна от трети страни. Ако вносните влакна съставляват 25 % от стойността на плата, изнасян от руританско дружество, стойността на платените мита за вносните влакна ще бъде 3,5 % (25 % от 14 %) от стойността на плата на руританския износител. Както стана ясно по-горе, за износител от ЕС стойността на митата, наложени на вноса на такива влакна, ще бъде 1 % от цената на неговия собствен плат.

б) Що се отнася до въздействието върху конкуренцията на пазара на крайни продукти в страната вносител , имащият най-пряко отношение аспект е митото за НОН, което страната вносителка прилага върху междинните материали — колкото по-високи са митата за НОН, които една преференциална държава прилага за вноса на междинни материали, и в колкото по-голяма степен местните производители използват такива вносни материали от трети държави, толкова потенциално по-голямо е ощетяването на местните производители на крайни продукти от конкурентна гледна точка в сравнение с износителите от държава партньорка по ССТ, която прилага ВМ.

Да продължим горния пример: производителят на платове от ЕС, който внася влакна от трети страни, ще трябва да заплати вносни мита за тях в размер на 1 % от своята продажна цена, независимо дали възстановяването на мита се допуска или е забранено. Следователно, ако в едно ССТ се допуска възстановяването на мита, конкурентното предимство на един износител от държава партньорка по ССТ, например Руритания, пред местен производител от ЕС ще бъде 1 % от стойността на плата.

Да разгледаме ситуацията в Руритания: руритански производител на платове, който внася същия обем влакна от трети държави, ще трябва да заплита мита за внесените влакна на стойност 3,5 % от стойността на платовете — това би било предимството на производител от ЕС, който изнася такива платове за Руритания, ако се допускаше възстановяване на митата.

Ако обаче в ССТ между ЕС и Руритания възстановяването на мита е забранено, руританският износител в ЕС ще търпи ущърб, равен на 2,5 % от стойността на платовете (3,5 % мита, които заплаща за внесените от трети страни влакна, минус 1 % мита, заплатени за същите влакна от неговия европейски конкурент). И обратното — европейският износител за Руритания ще има конкурентно предимство в Руритания, което е равно на 2,5 % ( 3,5 % мита, които заплаща за внесените от трети страни влакна руританския производител, минус 1 % мита, които заплаща за вноса си европейският износител).

в) Ако от търговията с крайни продукти преминем към търговията с междинни материали, ключовият фактор, който определя въздействието върху търговията с междинни материали и компоненти между ЕС и нашите партньори от ССТ , е нивото на вносните мита, прилагани и от двете страни за тези материали и компоненти, които мита при едно ССТ биха били елиминирани: колкото по-високи са тези мита, толкова повече ще се стимулира търговията между партньорските държави по ССТ в ущърб на доставчиците от трети страни.

В продължение на същия пример от по-горе: ако възстановяването на мита беше забранено, руританското дружество, което внася влакна от трети държави за производството на платове за износ в ЕС, би се сблъскало с допълнителен разход от 3,5 %. Този разход би бил стимул за снабдяване с влакна или на националния пазар, или от ЕС, а не от трети държави. Ако възстановяването на мита е разрешено, този стимул би изчезнал.

Друг фактор, който е от значение за въздействието на ВМ, е степента на рестриктивност или снизходителност в правилата за произход по ССТ: специфичните за отделните продукти правила за произход, които определят „достатъчната обработка или преработка“, която трябва да претърпят материали без произход, за да се получи продукт „с произход“, който може да се ползва от преференциално тарифно третиране, определят равнището на допустимото снабдяване с чуждестранни материали, а следователно и максималните размери мито, което трябва да бъде заплатено или което може да бъде възстановено, ако крайният продукт бъде изнесен.

Пример: При платовете стандартното за ЕС преференциално правило за произход е производство от влакна, което предполага две трансформации — опридане и изтъкаване/изплитане, които по принцип дават около две трети от добавената стойност на плата и които трябва да се извършат вътре в страната. Това ограничава снабдяването с материали от чужбина, а така и периметъра на допускането или забраната на възстановяването на мита и въздействието от него. Въздействието от допускането или забраната на възстановяването на мита обаче ще бъде по-голямо в секторите, в които правилото е не толкова строго — например при някои химикали, метали или машини, при които материалите от трети страни могат да съставляват 40-50 % от стойността на продукта, като продуктът въпреки това се счита за продукт местно производство. В тези случаи забраната на възстановяването на мита може да създаде значително допълнително ограничение върху възможностите за снабдяване с материали, които правилото за произход теоретично допуска.

Значението на ВМ зависи също така от икономиката на страната. И действително що се отнася до търговията с крайни продукти въздействието, което оказва върху ЕС допускането на ВМ, е сравнително ограничено, тъй като по принцип ЕС прилага много ниски тарифни ставки за вноса на междинни продукти/материали и тъй като поради много разнообразната промишлена база на ЕС, необходимостта производителите да разчитат на снабдяване с материали от чужбина понякога може да бъде ограничена, въпреки че глобализацията увеличава зависимостта на производителите от ЕС от външни доставчици. Въздействието може да бъде по-силно изразено при търговските партньори на ЕС, които често пъти прилагат по-високи вносни мита и които поради своите мащаби трябва да разчитат в по-голяма степен на вносни материали. Иначе казано, на затворените, протекционистки пазари с високи мита за НОН върху съставните части и на пазарите, при които снабдяването с материали от чужбина е важно, допускането на ВМ оказва по-голямо въздействие, отколкото при една по-либерална митническа територия с интегрирана икономика.

Като цяло потенциалното отрицателно въздействие от допускането на ВМ представлява основателен аргумент в полза на стремежа — като генерална политика — да се забранява ВМ в зоните за свободна търговия.

в) Проблеми във връзка със забраната на ВМ

Въпреки че забраната на ВМ продължава да изглежда предпочитан вариант в условията на ССТ, тази политика може да създаде проблеми при прилагането си.

Преди постигането на преференциални договорености търговията между бъдещите партньорски страни от зоната за свободна търговия се основава на непреференциални условия. При такива търговски отношения ВМ винаги се използва или, най-малкото, съществува като възможност. Ако ситуацията се развие към забрана на ВМ в зона за свободна търговия, максималните ползи, които могат да бъдат очаквани от тарифните намаления, договорени в рамките на ССТ, могат значително да намалеят.

Въпреки че забраната на ВМ предполага по-малко ползи в сравнение с допускането на ВМ, ВМ само по себе си не представлява за партньора от ССТ полза, която е в допълнение на елиминирането на вносните мита. Така например при третиране на НОН митото, което се заплаща в ЕС за внос на лек автомобил е 10 %. Ако вносната цена на автомобила е 10 000 €, спестеното по силата на ССТ мито ще бъде 1000 €, в сравнение със сегашната ситуация на НОН. Ако приемем, че в производен например в Руритания автомобил има 20 % части и компоненти, внесени от непреференциални трети държави, и че вносните мита за тях в Руритания са средно 16 %, заплатеното мито ще бъде 320 €. В случай че ССТ забрани ВМ, нетната полза за вносителя би била 680 € (1000 € - 320 €), вместо 1000 €, т.е. намаление с 32 % на ползата от премахването на митата. Ако делът на вносните части, използвани от руританския производител на автомобили, е максимално разрешеният в стандартите правила за произход на ЕС (40 %), тогава нетната полза ще се намали с малко повече от една трета от вносните мита на ЕС (1000 € - 640 €=360 €)[6].

За някои продукти производителите на държава партньорка биха могли дори да предпочетат да използват мита по тарифата за НОН , защото разходите, които отказът от възстановяване на митото причинява, биха могла да бъдат по-големи от приложимото мито за НОН.

Доколко ще възникнат тези проблеми и доколко голямо ще бъде относителното им значение в сравнение с въздействието от допускането на ВМ зависи, както беше посочено по-горе, от различни икономически параметри, като съответните тарифи за НОН за двете държави, нивото на намаляване/премахване на тарифните ставки в ССТ, нивото на „снизходителност“ на правилата за произход, а оттам и допустимото максимално чуждестранно съдържание, и икономиките на двамата партньори.

Въпреки че със забраната на ВМ при ССТ биха били избегнати някои неблагоприятни ефекти на ВМ върху конкуренцията на вътрешния пазар и би била насърчена двустранната търговия с междинни продукти/материали, при преференциалните търговски договорености с развиваща се страна допълнителната цел на развитието може да наложи да бъдат отчетени и други съображения. Действително забраната на ВМ по отношение на развиващи се страни не винаги е желателна. Трудно е да си представим, че една развита страна ще предостави на една държава, принадлежаща към най-слабо развитите държави (НСРД), от една страна безмитен достъп до пазара си с цел да окаже помощ и подкрепа на нейната икономика и същевременно ще ограничи икономическите ползи, до които води този свободен достъп, като наложи забрана на ВМ за вносни материали, използвани от производителите от НСРД, ако двамата партньори влязат в ССТ.

Такъв например би могъл да бъде случаят, ако ЕС сключи ССТ с група държави, сред които и НСРД. Тъй като НСРД са бенефициенти по решима „всичко освен оръжие“, те могат да изнасят безмитно за ЕС и същевременно да се ползват от възстановяване на митото. Ако в рамките на ССТ възстановяването на мита бъде забранено, износителите от засегнатите НСРД ще трябва да плащат мита върху материалите, внесени от трети страни и вложени в техните продукти, изнасяни безмитно за ЕС — нещо, което не се изисква по режима „ВОО“.

Аналогично тъй като делът на износа на развиващите се страни към ЕС, който се облага с вносни мита на ЕС, е сравнително малък[7], забраната на възстановяването на мита, която би предполагала ограничаване на предимствата от премахването на вносните мита, поради това би намалила допълнително за тях стимула да сключат ССТ с ЕС.

Освен това развиващите се страни в момента имат право да прилагат ВМ за всичкия си износ за ЕС съгласно едностранни преференции (ОСП). На практика една голяма част от износа на много развиващи се страни за ЕС вече е безмитен или се облага с много ниски мита (наричани понякога „мита дразнители“) в рамките на ОСП и същевременно се ползва от ВМ. В тези случаи ситуацията, до която се стига в резултат на ССТ, би била по-лоша от сегашната за продуктите, които съгласно ОСП се ползват от мита с нулева ставка[8].

Пример: Прилаганото от ЕС мито за НОН за двигатели на моторни превозни средства е 4,2 %, но след намаляването на митото съгласно Регламента за ОСП това мито се сваля до нулева ставка за всички развиващи се страни. По този начин една развиваща се страна може да изнася съгласно ОСП двигатели за ЕС безмитно с възстановяване на митата. Ако съгласно ССТ с развиваща се страна се наложи забрана на възстановяването на митата, третирането по ССТ за износителя на двигатели от развиващата се страна ще бъде по-неблагоприятно от сега прилаганото. Ако приемем, че стойността на двигателя е 2000 € и делът на частите, внесени от производителя на двигателя, е 20 %, ако средните вносни мита за такива части са например 16 %, двигателите, изнасяни съгласно ССТ от тази развиваща се страна, ще се сблъскат с допълнителен разход от 64 € в сравнение с износа съгласно сега действащите правила (20 % от 2000 € x 16 % = 64 €, което е еквивалентно на мито от 3,2 % върху двигателите). Ако делът на използваните вносни части достигне позволения максимум съгласно стандартните правила на ЕС за произход (40 %), то допълнителният разход ще бъде двойно по-голям, т.е. 128 €, което е равно на 6,4 % от стойността на износа и което е повече от вносното мито на ЕС за НОН.

III. Заключения

Допускането на ВМ в условията на зона за свободна търговия е проблемно, тъй като с него се въвежда възможността за изкривяване на конкуренцията между участващите страни, а стоките и услугите следва да се търгуват на съответни им пазари въз основа на техните конкурентни предимства. Поради това са налице основателни аргументи в подкрепа на това като генерална линия на политика да се цели забрана на ВМ в зоните за свободна търговия.

Същевременно обаче тъй като забраната на ВМ може също така да създаде при прилагането си проблеми за нашите партньорски страни, може да се обмислят някои ограничени отстъпки в тази генерална линия на политика в замяна на адекватни отстъпки от другата страна и при условие, че правилата за произход (ПП) отговарят на нуждите на промишлеността на ЕС. Следователно може да се предвиди ограничена възможност за отстъпки въз основа на комплексна оценка на следните критерии:

a) Степента, до която ПП на ССТ удовлетворяват ЕС, в т.ч. и неговата промишленост. Действително наличието на правилните ПП, специфични за конкретния продукт, може в икономическо отношение да има същата, а и по-голяма важност от забраната на ВМ. От друга страна ПП в нашите ССТ следва да поставят изисквания за адекватно равнище на трансформация и/или добавена стойност с цел да утвърждават принципа ползите от ССТ да бъдат предимно за партньорите от ССТ. От друга страна би било много желателно ССТ да имат еднакви или подобни ПП, тъй като за промишлеността на ЕС коригирането на източниците на снабдяване с чуждестранни материали в зависимост от различите правила, приложими на различния целеви пазар, създава практически затруднения. Поради това приемането на правила за произход, които са възможно най-сходни със стандартните правила за произход на ЕС е важен фактор, който трябва да бъде отчетен. След договарянето на приемливи ПП, които като цяло удовлетворяват нуждите на промишлеността на ЕС, би било допустимо да се покаже гъвкавост по отношение на ВМ, въпреки че е за предпочитане тя да остане в определени граници, като се отчитат и другите критерии по-долу.

б) Вероятният ефект от допускането (или, според случая, забраната) на ВМ както по отношение на условията за конкуренция на пазара на ЕС, така и върху износителите от ЕС следва да бъде оценен и взет предвид при оценката на цялостния баланс на споразумението. Един подобен анализ, който включва и количествена оценка и който следва да започне още отрано в хода на преговорите и във всеки случай да предшества решението за сключване на ССТ, трябва да разгледа въздействието върху търговията, производството, инвестициите и заетостта, използването на възможностите за кумулация в рамките на ССТ, както и въздействието върху засегнатите развиващи се страни.

в) Амбицията на ССТ по отношение на достъпа до пазара и степента, до която тя отговаря на интересите на промишлеността на ЕС. Елементите, които могат да бъдат разгледани — поотделно за всеки отделен случай — за да се направи оценка на гъвкавостта, са степента, до която по-развитите държави поемат амбициозни ангажименти за либерализиране на търговията в резултат на ССТ и които дават като цяло задоволителен резултат за промишлеността на ЕС. Аналогично следва да бъдат предоставени адекватни условия за достъп до пазара на износителите на междинни продукти от ЕС, за които в противен случай ССТ не би носило никакви ползи.

г) Съображения във връзка с развитието, включително степента, до която партньорът в преговорите за ССТ вече изнася безмитно (или при така наречените „мита дразнители“) за ЕС с ВМ, ефекта от забраната на ВМ върху ползите и стимулите за сключване на ССТ и ефекта от допускането на ВМ върху използването на междинни материали местно производство. Степента на развитие на съответната трета страна също трябва да бъде взета предвид.

Що се отнася до евентуалните отстъпки от ВМ, пример за ограничена гъвкавост би било ограничаването на ВМ до разликата между средните ставки за НОН, приложими към междинни продукти в държавата партньорка и съответно в ЕС, когато митническите ставки за НОН на бъдещия партньор са сравнително високи, докато тези в ЕС са сравнително ниски. Този подход може да се приложи повсеместно или само в някои сектори (дори само за някои продукти, според нуждите), в които въздействието на ВМ може да бъде по-значително поради диференциалните мита за НОН. Целта би била да се запази равнопоставеността в условията за промишлеността на всяка от двете държави в рамките на зоната за свободна търговия. В други случаи могат да се обмислят времеви ограничения или други видове ограничения. В случая на развиващите се страни една по-невзискателна позиция би била оправдана в светлината на благоприятстващата развитието политика (чиято степен може да зависи от това дали става въпрос за НСРД, за държава от ОСП+ или за друга държава) и предвид на това че развиващите се страни вече се ползват от ВМ за своя износ към ЕС в рамките на ОСП.

[1] За илюстрация нека си представим, че вид японски автомобилен двигател се облага с 10-процентно мито при вноса му в Корея. Когато този японски двигател стане част от корейски автомобил, който след това се изнася за ЕС, корейският автомобилен производител може да „възстанови“ 10-процентното мито, което е заплатил за внесения от чужбина материал за влагане/японски автомобилен двигател.

[2] ЕС не е единственият член на СТО, който налага забрани на ВМ при споразуменията за свободна търговия. Това се прави и от други държави в някои от техните ССТ, въпреки че понякога зависи от това кои са партньорите: напр. Мексико и Чили понякога допускат, а понякога забраняват ВМ. В рамките на Меркосур ВМ е забранено за някои автомобили. Най-важното ССТ за САЩ е NAFTA, където ВМ е забранено. След проведената през 2003 г. дискусия по тази политика през последните години САЩ вземат отделно решение за всеки отделен случай, като в договорените ССТ ВМ е разрешено, с изключение на ССТ между САЩ и Чили, в което е наложена забрана на ВМ; въпреки това трябва да се отбележи, че болшинството от тези ССТ са с развиващи се страни (като Мароко, Оман, Бахрейн, ЦАФТА, Колумбия, Йордания, Перу), с изключение на тези с Израел и Австралия и все още неприетото ССТ между САЩ и Корея, а от друга страна ЕС в миналото също е имал гъвкав подход към развиващите се страни. В ССТ между САЩ и Сингапур ВМ остава без реални икономически последици, тъй като сингапурските мита за НОН са равни на 0 за повечето продукти.

[3] На ВМ е наложена забрана, като са предвидени преходни разпоредби, в ССТ с развиващи се страни като Мексико и Чили, както и във всички евро-средиземноморски ССТ. ВМ обаче е разрешено при търговските преференции във връзка с цели на развитието: съгласно правилата на ОСП, приложими към всички развиващи се страни, както и съгласно Споразумението от Котону за страните от АКТБ, в СИП, както и в Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество с Южна Африка.

[4] Следва да се отбележи, че в по-голямата част от останалите промишлени и продуктови сектори правилата за произход могат да допускат по-голям дял на вносното съдържание (до 50 % в някои случаи) и численият резултат и въздействието от допускането или забраната на възстановяването на мита може да бъде по-голямо в зависимост от действителното използване на възможностите за снабдяване с материали от чужбина.

[5] С цел простота в дадените примери не са отчитани допълнителни фактори, като това дали внесените от трети страни материали произхождат от преференциални държави, които не подлежат на вносни мита, или дали са използвани възможностите за кумулиране. Изчислението на стойността на възстановяването на митата също с цел простота е направено по вносни цени на крайния продукт, а не по себестойност на производството, и поради това е в известна степен завишено.

[6] Независимо от това може да се твърди (вж. раздел ІІ, буква а) по-горе), че при едно ССТ е коректно чрез забраната на ВМ на износителите да не се позволява да се възползват докрай от премахването на митата, тъй като в противен случай износителите ще бъдат в по-изгодно положени в сравнение с техните конкуренти, работещи на вътрешния пазар на страната вносителка.

[7] Грубо около три четвърти от износа на развиващите се страни, с които понастоящем ЕС води преговори за ССТ, се облагат в ЕС с нулеви ставки или с много малки ставки съгласно НОН и ОСП. През 2008 г. 58 % от общия внос от Индия е влязъл безмитно в ЕС, а още 7 % при мита дразнители (≤ 3 %). Общо 65 % от вноса от АСЕАН е влязъл безмитно, а още 5,6 % при ставки под 3 %. Общо 80 % от вноса от Централна Америка също е бил безмитен. Общо 77 % от колумбийския износ е бил безмитен и 95 % от перуанския. Поради това забраната за ВМ би означавала ограничаване на ползите от ССТ за около една четвърт от износа на тези държава за ЕС. Тази четвърт обаче се отнася до продукти, които се облагат по най-високите тарифни ставки и които обикновено са по-чувствителни.

[8] Делът на износа, облаган съгласно ОСП с нулева ставка, за 2008 г. е както следва: 24 % за Индия, 10 % за страните от АСЕАН, 20 % за Централна Америка, 13 % за Колумбия и 23 % за Перу. В тези случаи третирането по ССТ би било по-неблагоприятно в случай на налагане на забрана върху ВМ.