19.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 18/11

1.1

Процедурата за назначаване на представители на НПО в Националния съвет за европейска интеграция (1) следва да бъде уредена с указ на парламента и да се основава на ясни критерии за надеждност и легитимност на НПО с опит в областта на европейските въпроси.

1.2

В Закона за доброволчеството, който все още предстои да бъде приет, следва да бъде отразена гледната точка на НПО.

1.3

Да засили борбата с корупцията в съответствие с препоръката, отправена в доклада на ЕК за напредъка на страната. Корупцията остава широко разпространена в много области и все още е особено сериозен проблем.

1.4

Изпълнението на приетата национална стратегия за сътрудничество между правителството на Черна гора и неправителствените организации следва да се ускори. Необходимо е да се установят ясни механизми за осигуряване на реално представителство на НПО в рамките на различните органи, в духа на съществуващото законодателство, и особено в предвиждания Съвет за сътрудничество с НПО, където представителите на НПО не следва да се определят от правителството, а единствено да се провери доколко съответстват на критериите за допустимост.

1.5

Съществуващото Бюро за сътрудничество с НПО разполага с много ограничени човешки и технически ресурси, за да може адекватно да подпомага НПО и да осигури по-нататъшното развитие на НПО в Черна гора. Планът за създаване на Правителствен съвет за НПО, с участие на действителни представители на НПО, трябва да получи висок приоритет.

1.6

Данъчната уредба за НПО следва да бъде ясно определена и ако е необходимо, да се приемат съответните закони. Освен това НПО следва да бъдат включвани по-ефективно в публичните обсъждания на проектозаконите, за да дадат своя принос към процеса на хармонизиране на черногорското законодателство със стандартите и най-добрите практики в ЕС. Същото се отнася за актуализирането на Националния план за интеграция и планирането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

1.7

Регистърът на НПО следва да бъде актуализиран и публикуван на уебсайта на компетентния орган, за да бъдат предоставени точни данни за броя на НПО и по този начин да бъдат прекратени манипулациите по този въпрос. Всички НПО следва редовно да публикуват докладите за своята дейност и финансовите си отчети, за да допринесат за общия процес на прозрачност в обществото и за увеличаване на доверието в самите тях. Необходимо е да се приеме подходяща правна основа, т.е. законодателство относно предприемаческата дейност в областта на селското стопанство, рибарството и други области на самостоятелна заетост, и правото на сдружаване в профсъюз трябва да обхване всички лица, а не само работниците.

1.8

Проектозаконът за представителността на профсъюзите, чието приемане все още предстои, трябва да създаде законодателна рамка, която да установи прозрачни и недискриминационни критерии за представителност на профсъюзните организации и да създаде условия за плурализъм на профсъюзите в страната. В закона следва да се определят също подробни критерии за представителност на сдруженията на работодателите, каквито са определени за профсъюзите.

1.9

Да се реализира потенциалът на Социалния съвет и същият да се използва като ефективен инструмент за консултации и информиране на социалните партньори с оглед разглеждането на всички актуални социални и икономически проблеми.

1.10

Правителствената Комисия за европейска интеграция да се отвори за представители на социалните партньори и постепенно да ги включи в процеса на интегриране на страната в ЕС.

1.11

Да приложи нови показатели за процеса на мониторинг – един за развитието на гражданското общество и втори – за социалния диалог, за да се осигури по-добро и ефективно участие на гражданското общество в предприсъединителния процес.

1.12

Да продължава да подкрепя партньорствата с гражданското общество и изграждането на капацитет, да включва гражданското общество в планирането на ИПП и да насърчава създаването на Съвместен консултативен комитет „ЕС-Черна гора“ веднага след като Черна гора получи статут на страна кандидатка.

1.13

ще продължава в сътрудничество с организираното гражданско общество в Черна гора, да го подпомага в предприсъединителния процес и да предприема конкретни стъпки за създаването на Съвместен консултативен комитет „ЕС-Черна гора“.

2.1

Разпадането на югославската федерация след 1989 г. оставя Черна гора в несигурно положение. През периода 1991–1992 г. Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, както и бившата югославска република Македония, се отделят от Югославия. На 27 април 1992 г. Сърбия и Черна гора се обединяват, за да приемат Конституцията на Съюзна република Югославия в Белград. Въпреки че Черна гора потвърждава своята политическа обвързаност със Сърбия, чувството за самостоятелна черногорска идентичност продължава да се развива. На 4 февруари 2003 г. е приета Конституционната харта на Държавната общност на Сърбия и Черна гора.

2.2

Република Черна гора проведе успешен референдум за независимост на 21 май 2006 г. и обяви независимост на 3 юни.

2.3

Тя е най-малката държава в Западните Балкани с територия от 13 812 кв. км и население от 620 145 души, което също влияе на положението ѝ в по-широкия геостратегически и политически контекст на региона.

2.4

Многоетническият състав на обществото винаги е бил считан за една от основните ценности на страната. Черногорците представляват мнозинство (43,16 %), следвани от сърби (31,99 %), босненци (7,77 %), албанци (5,03 %), мюсюлмани (2) (3,97 %) и хървати (1,10 %).

2.5

През 2008 г. (3) БВП на глава от населението е 4 908 EUR (43 % от средния БВП за ЕС), а безработицата – 16,8 %. Средната нетна заплата е 416 EUR (4), но 12,2 % от населението живее с по-малко от 116 EUR на месец, а 4,7 % живее в крайна бедност. Инфлацията на потребителските цени за 2008 г. е 9 %. През 2009 г. държавният дълг възлиза на 1 071,1 милиона EUR или 34,7 % от БВП (5) при вътрешен дълг в размер на 426 милиона EUR (13,8 %) и външен дълг в размер на 645,2 милиона EUR (20,9 %). Грамотността сред пълнолетното население е 97,5 %.

3.1

Днес основното предизвикателство пред Черна гора е изграждането на държавата и институциите, постигането на стандартите и критериите, определени от ЕС и следователно установяване на функционална система от принципи на правовата държава с пълноценното участие на всички обществени групи. Тези предизвикателства са част от един и същ процес, взаимното им влияние е много силно и следователно трябва да бъдат разглеждани в рамките на тяхното взаимодействие.

3.2

Отношенията между ЕС и Черна гора се основават на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) между Европейските общности и техните държави-членки и Черна гора, както и на Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси, подписано през октомври 2007 г. Черна гора бележи напредък в прилагането на Европейското партньорство.

3.3

От 2007 г. Черна гора получава предприсъединителна финансова помощ в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), който се управлява от новата Делегация на ЕС в Подгорица. По компоненти I и II на ИПП Черна гора е получила: през 2007 г. – 31,4 млн. EUR, през 2008 г. – 32,6 млн. EUR, през 2009 г. – 33,3 млн. EUR.

3.4

Регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са съществена част от процеса на сближаване с Европейския съюз. Черна гора участва в дейността по регионални инициативи, включително в Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮЕ), чието председателство страната ще поеме през 2010-2011 г. и в Съвета за регионално сътрудничество (СРС), който замени Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и е насочен към рамка с по-голяма ангажираност на регионално равнище. Черна гора председателстваше Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) през 2009 г. и участва също в Договора за създаване на Енергийна общност и Споразумението за общоевропейско авиационно пространство (СОАП).

3.5

Черна гора продължава да поддържа добри двустранни отношения със съседните страни и държавите-членки на ЕС. Сътрудничеството със съседните страни беше засилено особено в областта на трансграничното сътрудничество (четири програми за трансгранично сътрудничество с Босна и Херцеговина, Албания, Сърбия и Хърватия), науката и технологиите (Албания), защитата на малцинствата (Хърватия) и двойното гражданство (бивша югославска република Македония). Върху отношенията със Сърбия продължава да влияе решението на Черна гора да признае независимостта на Косово (6). Черна гора поддържа добри отношения с Турция – бяха подписани споразумения за свободна търговия и двустранно сътрудничество в областта на отбраната. Продължава развитието на двустранните отношения с Италия – най-големият търговски партньор на Черна гора в ЕС. Основният търговски партньор на страната в региона остава Сърбия с 1/3 от общия търговски обмен на Черна гора.

3.6

По отношение на позицията си на международната сцена Черна гора бележи постоянен напредък. Страната стана член на Организацията на обединените нации, ОССЕ, МВФ, Съвета на Европа и редица други регионални и международни организации. Присъединяването към ЕС е обявено от правителството за основна цел и получава огромна обществена подкрепа (7).

3.7

Докладът за напредъка на Черна гора през 2009 г.  (8) описва отношенията между Черна гора и Европейския съюз, разглежда напредъка на Черна гора към постигането на политическите критерии от Копенхаген, анализира икономическата ситуация в Черна гора и прави преглед на възможностите на страната за прилагане на европейските стандарти, т.е. за постепенно привеждане на нейното законодателство и политики в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. Докладът разглежда също така мерките, взети от страната за преодоляване на финансовата и икономическа криза.

3.8

Въпреки че в доклада се отбелязва значителен напредък в много области, черногорската публична администрация, съдебната система и политиките за борба с корупцията ще останат основно предизвикателство в бъдеще.

3.9

Правителството организира още по-добре дейностите си в областта на европейската интеграция, като поддържа особено бърз темп по отношение на приемането на ново законодателство. Независимо от това трябва да се прави ясно разграничение между изготвянето и приемането на ново законодателство, което в общи линии се прави в разумни срокове и в повечето случаи с добро качество, и неговото прилагане, за което често липсват ресурси или политическа воля.

3.10

Основният въпрос на 2009 г. беше либерализацията на визовия режим: на 15 юли ЕК предложи да либерализира системата, ако Черна гора изпълни условията, определени в пътната карта. На 30 ноември 2009 г. министрите на вътрешните работи на Европейския съюз официално одобриха отпадането на визите за гражданите на бивша югославска република Македония, Сърбия и Черна гора при влизане в Шенгенското пространство, считано от 19 декември 2009 г.

3.11

По отношение на икономическите критерии вътрешният консенсус по основните елементи на икономическата политика се запазва. Предизвикателство за функционирането на пазарните механизми беше мащабът на корекциите във външните сметки и финансовия сектор. Публичните финанси бяха поставени под засилен натиск през 2009 г. Макроикономическата политика се обуславя до голяма степен от финансовата криза. Акцентът се поставя върху провеждането на по-благоразумна фискална политика и ускоряване на структурните реформи.

4.1.1

Черногорското гражданско общество като цяло няма силни исторически корени или традиции  (10). Първите доброволни сдружения възникват едва в средата на 19-и век и са насочени основно към благотворителни дейности. Първите профсъюзи и работнически сдружения са основани в началото на 20-и век. С началото на комунистическия режим през 1945 г. на независимите граждански организации не се позволява да развиват дейност, а работата на организации с нестопанска цел е ограничена в изключително голяма степен.

4.1.2

В черногорския контекст, гражданското общество и неправителствените организации са синоними – НПО са част от гражданското общество, което съгласно методологията, разработена от CIVICUS (11), включва 19 други елемента. Дори ако опитаме да приложим по-широки категории, трябва да признаем, че гражданското общество е представлявано и чрез религиозни общности, профсъюзи, медии, професионални сдружения, фондации, социални движения и т.н. Независимо от това, в представите на черногорските граждани НПО са равнозначни на гражданското общество. Това до голяма степен съответства на реалния принос на НПО за утвърждаване на принципите на отвореното гражданско общество и създаване на подходящ баланс между властите, но едновременно с това е признак за обезпокоително ниски равнища на социална активност, потенциал и инициативност на другите категории на гражданското общество.

4.2.1

Правната рамка за дейността на НПО е солидна – създаването на НПО се основава на конституционното право на сдружаване (12) и е уредено по-подробно в Закона за НПО (13), както и в редица други нормативни актове. Въпреки това някои аспекти от дейността на НПО не са ясно определени, особено по отношение на данъчната система, и все още има място за подобрение. Освен това проектозаконът за доброволчеството, приет от правителството на 14 януари 2010 г., не отчита позицията на представителите на НПО и това поставя под въпрос самия дух на закона.

4.2.2

Регистрация на НПО – процедурата е лесна и това в някои моменти е довело до регистриране на голям брой НПО. Регистърът беше воден от Министерството на правосъдието до 2006 г., след което, в съответствие с промените на правомощията в правителството, е прехвърлен към Министерството на вътрешните работи и публичната администрация. Данните за около 4 500 регистрирани НПО, които често се цитират публично, не са надеждни, тъй като регистърът не се води добре, т.е. вписват се нови организации, но тези, които са преустановили съществуването си, не се изваждат от общия брой. Правителството обяви, че скоро ще въведе софтуер, който ще разреши тези спорни въпроси. Освен това професионалните организации, като сдруженията на земеделските стопани и рибарите, също са регистрирани като НПО, тъй като не съществува друга правна основа или форма за тяхната бизнес дейност.

4.2.3

Публично финансиране – в резултат на дългогодишните усилия на НПО за осигуряване на публично финансиране, формално за НПО е предвидена значителна сума на местно равнище (в рамките на бюджетите на органите за местно самоуправление - около 883 900 EUR (14) и на национално равнище (чрез Парламентарната комисия за разпределение на средствата за НПО, разполагаща с около 200 000 (15) EUR и чрез Комисията за разпределение на част от приходите от лотарийни игри с фонд от 3 440 000 (16) EUR). Освен това някои министерства имат специални фондове за организации с дейност в съответните ресори (17). Взети заедно, тези средства могат в значителна степен да помогнат за развитието на гражданското общество. Но поради факта, че само ограничен брой дейности на НПО получават по-голямата част от средствата, особено от най-големия фонд за приходите от лотарийни игри (18), както и поради общата липса на прозрачност в работата на комисията и сериозните нарушения при разпределението на средствата (19), тези средства на практика не достигат до повечето активни и реални НПО, нито подпомагат програми за демократизация на обществото. Наредбата за разпределение на тези средства е изготвена от работна група, съставена от държавни служители и представители на НПО, приета е от правителството през 2008 г. и представлява солидна рамка, но прилагането ѝ остава обект на широкомащабни манипулации и буди сериозна загриженост (20). През 2010 г. ще бъде създадена нова междусекторна група за разработване на нова уредба в опит за решаване на тези проблеми.

4.2.4

Финансиране от международни източници – общността от НПО в Черна гора функционира основно с подкрепата на международни донори. Неотдавна това финансиране стана проблематично поради обстоятелството, че редица двустранни донори се оттеглиха с оглед на своите приоритети, а помощта от САЩ беше намалена драстично, оставяйки сектора на НПО да разчита на фондовете на ЕС, процедурите за които са твърде сложни. Това вече води до ситуация, в която само най-големите организации ще оцелеят и ще продължат да се развиват, а дейностите и растежът на останалите ще бъдат ограничени.

4.2.5

Изграждане на капацитета на НПО – в НПО има голямо текучество на персонал и липсват институционални грантове, което е ограничаващ фактор дори за най-развитите НПО. Центърът CRNVO (21) предлагаше различни програми за изграждане на капацитет, но оттеглянето на донорите, подпомагащи тези дейности, сериозно засегна възможностите на центъра в количествено отношение. Новата, финансирана от ЕС техническа помощ за организации на гражданското общество в Западните Балкани (22) е в процес на организиране. Като цяло са необходими постоянни програми за изграждане на капацитет и развитие на специфични знания и умения в различни области, както и институционални грантове за насърчаване на индивидуалното изграждане на капацитет. Освен това НПО следва да засилят тематичните си дейности чрез ad hoc или дългосрочни платформи и мрежи, за да направят действията си по-ефективни и по-влиятелни спрямо заинтересованите страни.

4.2.6

Саморегулиране на НПО – в рамките на коалицията от НПО „Чрез сътрудничество към целта“, която е най-голямата от този вид и обединява около 200 НПО в Черна гора (23), е създаден орган за саморегулиране, разработен е Кодекс за поведение и същият е приет от повечето големи НПО, както и от редица други, които са публикували докладите за своята дейност и финансовите си отчети в съответствие с този Кодекс за поведение. Това е от изключително значение за увеличаване на прозрачността на НПО и съответно на общественото доверие.

4.2.7

Представителство в съветите, които обхващат различни обществени интереси – в съответствие с новоприетото законодателство, което изисква участие на всички заинтересовани страни, НПО получиха гарантирани от закона места в Съвета на Черногорското радио и телевизия (RTCG) (24), Съвета за граждански контрол над полицията (25), Националния съвет за европейска интеграция (26), Националната комисия за борба с корупцията и организираната престъпност, Съвета за грижи за лицата с увреждания, Съвета за грижи за децата и др., както и в някои органи на местно равнище. В повечето от тези случаи бяха постигнати подобрения след многогодишни постоянни усилия от страна на НПО, но продължава да съществува сериозна загриженост относно легитимността и законосъобразността на представителите на НПО в Националния съвет за европейска интеграция.

4.2.8

Устойчивост на сектора на НПО в Черна гора – черногорският сектор на НПО няма добре установени традиции и е изправен пред несигурно бъдеще (27) поради неразвитата като цяло политическа култура и култура на правата на човека. Секторът е в силна зависимост от чуждестранната помощ и от собствените си ключови лидери, което го прави уязвим при смяна на личностите или оттегляне на донорите. В най-голямата организация са предприети някои стъпки за вътрешно преструктуриране и стратегическо планиране, както и за въвеждане на услуги с цел подпомагане на бюджета, но това все още не е солидна гаранция за устойчивостта на сектора като цяло.

4.3.1

Приетият през 2008 г. Закон за труда (28) регламентира разпоредбите на колективните договори, процедурата за изменение на взаимоотношенията между страните по колективното трудово договаряне и други въпроси от значение за работодателите и работниците. Общото колективно споразумение се сключва от компетентния орган на съответния профсъюз, сдружението на работодателите и правителството.

4.3.2

Законът за труда включва и разпоредби относно организациите на работниците и работодателите. Работниците и работодателите са свободни да създават организации и да членуват в организации без предварително разрешение и при спазване на условията, определени в уставите и правилниците на тези организации.

4.3.3

Свобода за учредяване на профсъюз. Работниците имат гарантирана свобода да учредяват профсъюз и да участват в профсъюзни дейности без предварително разрешение. Профсъюзните организации се вписват в регистър на профсъюзните организации към Министерството на труда и социалната политика. По смисъла на закона, представителна профсъюзна организация е тази, която има най-голям брой членове и е регистрирана като такава в министерството. На практика това означава, че само една профсъюзна организация може да е представителна на национално равнище, независимо от броя на членовете и действителната представителност на другите профсъюзни организации. В дневния ред на Социалния съвет е включено предложение за закон за представителността на профсъюзите.

4.3.4

Профсъюзите се представляват от Конфедерацията на профсъюзите в Черна гора (CTUM) и Съюза на свободните профсъюзи в Черна гора (UFTUM). CTUM е член на ITUC (29) и е в процес на асоцииране към ЕТUC (30) като наблюдател. UFTUM е новосъздадена организация, която се отдели от CTUM и бе учредена официално през ноември 2008 г. Поради това тя още не е член на международната (ITUC) и европейската (ETUC) профсъюзна организация, но поддържа контакти и с двете организации. CTUM получи статут на социален партньор, въпреки че на практика нито една профсъюзна организация не е преминала през правна процедура, за да бъде призната за представителна организация съгласно новия Закон за труда.

4.3.5

Сдружение на работодателите. По смисъла на закона, дадено сдружение на работодателите се счита за представително, ако членовете му наемат минимум 25 % от работещите в черногорската икономика и осигуряват поне 25 % БВП на Черна гора. Сдружението на работодателите е длъжно да се регистрира в Министерството на труда и социалната политика с цел водене на регистри. Министерството определя начина за воденето на регистри на сдруженията на работодателите, както и по-подробни критерии за определяне на степента на представителност на тези сдружения.

4.3.6

Работодателите в Черна гора са представени от Федерацията на черногорските работодатели (MEF) в Подгорица. Федерацията е много активен член на Международната организация на работодателите (IOE) в Женева и участва в много проекти. Тя е и наблюдател в BUSINESSEUROPE  (31).

4.3.7

Черна гора има и Търговска камара – задължителна организация, създадена през 1928 г., която на европейско равнище има статут на наблюдател в Eurochambers и Eurocommerce. Търговската камара няма статут на социален партньор. На национално равнище тя е член на Националния съвет за премахване на пречките пред бизнеса и подобряване на конкурентоспособността, както и член на правителствената Комисия за европейска интеграция.

4.3.8

Най-висшият тристранен орган е Социалният съвет, създаден през юни 2008 г. въз основа на закона, приет през 2007 г. (Закон за социалния съвет). Съветът е съставен от 11 представители на правителството, 11 представители на оторизирани профсъюзни организации и 11 представители на сдружението на работодателите. В рамките на Социалния съвет са създадени няколко работни комисии, които разглеждат различни икономически и социални въпроси.

4.3.9

През април 2009 г. беше подписан Меморандум за социално партньорство в условията на световна икономическа криза, като социалните партньори са открити и използват различни възможности за официални и неофициални консултации в сегашния контекст на световна икономическа криза.

4.3.10

Независимо от известния напредък, постигнат в областта на тристранния диалог, двустранният социален диалог все още е много слаб и е насочен основно към договаряне на секторни колективни споразумения. Въпреки че целта на национално равнище е да се сключи едно Общо колективно споразумение, подписано от профсъюзите, работодателите и правителството, понастоящем се обсъжда възможността за сключване на две Общи колективни споразумения – за икономиката и за публичната администрация. Всяко решение в това отношение следва да се основава на по-задълбочени анализи. Създаването на двустранен Ресурсен център за социален диалог би имало огромно значение за социалния диалог като цяло и за съвместните анализи на социалните партньори.

5.1

В четвъртия доклад на ЕК за напредъка на Черна гора не са посочени ограничения на свободата на събиране и сдружаване. Постигнат е известен напредък по отношение на ролята на организациите на гражданското общество. Няколко НПО продължават да се ползват с висок обществен и политически престиж. На национално равнище има Правителствена стратегия за сътрудничество с НПО, но изпълнението ѝ изостава и реалното влияние на НПО върху разработването на политиките е много ограничено, независимо от опита и ресурсите, с които разполага секторът на НПО. Правителството приветства НПО, когато те са политически приемливи или предоставят различни услуги, но проблемите в това отношение възникват при програмите за контрол и наблюдение, както и във връзка с ефективните консултации и включването в изготвянето на политиките и процеса на вземане на решения.

5.2

Ролята на съществуващото Бюро за сътрудничество с НПО, което функционира като част от Генералния секретариат на правителството на Черна гора, би следвало да се изразява в подпомагане на НПО и осигуряване на устойчивото им развитие в страната. На практика обаче доскоро капацитетът и оборудването на бюрото бяха много ограничени. Въпреки усилията на служителите, неговата дейност не е популярна сред представителите на НПО. Създаването на Правителствен съвет за сътрудничество с НПО е в етап на подготовка, а Бюрото би трябвало да изпълнява ролята на секретариат на Съвета. Това би могло да бъде добра стъпка към подобряване на ситуацията.

5.3

Гражданското общество има също така двама представители в Националния съвет за европейска интеграция. Законосъобразността и легитимността на назначаването на сегашните членове обаче се оспорват сериозно от надеждни НПО. Парламентът следва със свой указ да определи ясни критерии, които да гарантират прозрачност, представителност и качество на съответните делегати. Националният съвет за европейска интеграция може да бъде перспективен инструмент за по-задълбочено и ефективно участие на гражданското общество в процеса на интеграция в ЕС. Неговият потенциал следва да се отключи.

5.4

Независимо от заявленията на правителството и съответните министерства, че консултациите с гражданското общество са част от процеса за разработване на законодателната рамка, участието на организациите на гражданското общество все още е незадоволително.

5.5

Условията (особено финансовите условия) за нормално функциониране на организациите на гражданското общество следва да бъдат подобрени, а капацитетът им да бъде засилен чрез разнообразяване и устойчивост на техните финансови източници.

5.6

Участието на организациите на гражданското общество в подготовката за присъединяването към ЕС също е ограничено. Съответните структури и механизми вече са създадени, но не се използват достатъчно. Активният принос на гражданското общество може да спомогне за гладко протичане на преговорите с ЕС и да се превърне в истински мост между гражданското общество и институциите на ЕС.

5.7

Тристранният диалог в рамките на Социалния съвет е постоянен. Независимо от това, все още се подценяват ролята и потенциалът на организациите на социалните партньори. Социалният съвет може да бъде много влиятелен орган в процеса на присъединяване към ЕС, спомагайки за преодоляване на икономическите и социалните последици.

5.8

Разпоредбите на действащия Закон за труда относно условията за признаване на представителността на профсъюзните организации на национално равнище дискриминират малките организации и са пречка за нормалното развитие на профсъюзния плурализъм. Въпреки че UFTUM участва в правителствената работна група за договаряне на новото законодателно предложение относно представителността на профсъюзите, той все още не е успял да повлияе на нейната дейност. Правителството едностранно е определило праг от 20 %, което означава, че 20 % от черногорските работници трябва да бъдат организирани в профсъюзи, за да се изпълнят критериите за представителност на национално равнище. При все това, критериите следва да отразяват и други компоненти, като териториална и браншова структура и способността на профсъюза ефективно да защитава правата на работниците.

5.9

Социалните партньори трябваше да участват в по-голяма степен в попълването на въпросника на ЕС. Само Федерацията на черногорските работодатели и Търговската камара сътрудничиха при попълването на въпросника като част от правителствените работни органи. Съгласно указанията на ЕС, следва да бъдат проведени консултации с всички социални партньори по съответните части на въпросника.

5.10

Правителствената Комисия за европейска интеграция, която работи под егидата на Министерството на европейската интеграция, координира държавната администрация в процеса на интегриране на страната в ЕС. В този орган е представена само Търговската камара. Социалните партньори не участват.

5.11

Капацитетът на социалните партньори трябва да бъде доразвит. Приветстват се всички форми на помощ на всички равнища. В това отношение ЕИСК може да отбележи ролята на IOE и ITUC на международно равнище и на BUSINESSEUROPE и ETUC на европейско равнище. Организират се многобройни интегрирани програми и проекти за укрепване на капацитета на организациите на социалните партньори и за засилване на социалния диалог.

5.12

ЕИСК приветства също така финансовата и техническата помощ, предоставяна от Европейската комисия в рамките на стратегията за разширяване и наличните ресурси. По-активното участие на организациите на гражданско общество укрепва качеството на демокрацията и помага за постигане на помирение. Прилагайки Механизма за гражданското общество по ИПП, ЕК финансира създаването на бюра за техническо съдействие във всяка държава-бенефициер, както и все по-голям брой краткосрочни посещения в институциите на ЕС, и осигури средства за участие на около 800 души в семинари, проведени в Западните Балкани и Турция.

6.1

Разширяването на ЕС и напредъкът на страните от Западните Балкани в приближаването им към членство в ЕС е сред основните приоритети на външните отношения на ЕИСК. Специализирана секция „Външни отношения“ е разработила ефективни инструменти, насочени към постигане на основните ѝ цели за подпомагане на гражданското общество в Западните Балкани и укрепване на капацитета ѝ като партньор на правителствата по пътя към членство в ЕС.

6.2

Контактна група „Западни Балкани“ започна работа през октомври 2004 г. Нейният географски обхват включва Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, бивша югославска република Македония, Черна гора, Сърбия и Косово в съответствие с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН. Тя е постоянният и специален орган на ЕИСК за работа с този конкретен регион.

6.3

Бяха проведени два Форума на гражданското общество в Западните Балкани – в Брюксел (2006 г.) и в Любляна (2008 г.), които показаха готовността на представителите на гражданското общество да се срещат на трансгранични форуми за съвместно обсъждане на едно по-добро бъдеще. Третият форум на гражданското общество в Западните Балкани ще се проведе в Брюксел на 18 и 19 май 2010 г.

6.4

Другите най-важни инструменти за изграждането на мост между гражданското общество в ЕС и гражданското общество в страните от Западните Балкани са Съвместните консултативни комитети (СКК). В проучвателното становище на ЕИСК от 2006 г. относно състоянието на гражданско общество в Западните Балкани  (32) беше подчертана позицията на ЕИСК, значителното му ноу-хау и човешки ресурси и беше изтъкната ролята на СКК в целия процес на разширяване.

6.5

По тази причина ЕИСК препоръчва създаването на Съвместен консултативен комитет„ЕС-Черна гора“веднага след като Черна гора получи статут на страна кандидатка за присъединяване към ЕС. Този СКК ще позволи на организациите на гражданското общество от двете страни да задълбочат диалога и да наблюдават напредъка на Черна гора към ЕС.