This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52009XG0528(01)
Council conclusions of 12 May 2009 on a strategic framework for European cooperation in education and training ( ET 2020 )
Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението ( ЕСЕТ 2020 г. )
Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението ( ЕСЕТ 2020 г. )
OB C 119, 28.5.2009, p. 2–10
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
28.5.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 119/2 |
Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“)
2009/C 119/02
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
|
КАТО ПРИПОМНЯ, че през март 2002 г. Европейският съвет в Барселона одобри работната програма „Образование и обучение 2010 г.“, с която — в контекста на Лисабонската стратегия — за първи път се създаде солидна рамка за европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението, основаваща се на общи цели и насочена на първо място към подкрепа за подобряването на националните системи за образование и обучение чрез разработване на допълващи инструменти на равнище ЕС, взаимно обучение и обмен на знания и добри практики по отворения метод на координация; |
|
и КАТО ПРИЗНАВА, че сътрудничеството по посочената по-горе работна програма, включително процеса от Копенхаген и инициативи, предприети в контекста на процеса от Болоня, доведоха до постигането на значителен напредък — по-специално в подкрепа на националните реформи на ученето през целия живот, модернизирането на висшето образование и разработването на общи европейски инструменти за насърчаване на качеството, прозрачността и мобилността — но и че все още са налице значителни предизвикателства, ако Европа иска да постигне амбицията си да стане най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието; |
ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на факта, че
1. |
Образованието и обучението ще играят решаваща роля в справянето с множество социално-икономически, демографски, екологични и технологични предизвикателства, които стоят пред Европа и нейните граждани днес и през следващите години. |
2. |
Ефикасните инвестиции в човешки капитал посредством системите за образование и обучение са съществен елемент от цялостната стратегия на Европа за високи нива на устойчиви и основани на знанието растеж и работни места, които са залегнали в основата на Лисабонската стратегия, като същевременно се насърчават личната реализация, социалното сближаване и активното гражданско участие. |
ОТЧИТА, че
1. |
Като отдава значение на европейското многообразие и предоставяните от него уникални възможности и като зачита в пълна степен отговорността на държавите-членки за техните образователни системи, една актуализирана стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението — опираща се на напредъка, постигнат по работна програма „Образование и обучение 2010 г.“ — би могла допълнително да увеличи ефикасността на сътрудничеството, както и ползите от него и подкрепата за системите на държавите-членки за образование и обучение за периода до 2020 г. |
2. |
Образованието и обучението са допринесли съществено за постигането на дългосрочните цели на Лисабонската стратегия за растеж и работни места. Ето защо, изпреварвайки събитията в този процес, следва да продължи работата за това да се гарантира, че образованието и обучението остават все така силно застъпени в по-широката стратегия. Освен това е особено важно рамката за европейско сътрудничество да остане достатъчно гъвкава, за да отговори както на сегашните, така и на бъдещите предизвикателства, включително възникващите при всяка нова стратегия след 2010 г. |
ОТБЕЛЯЗВА С ИНТЕРЕС
съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Актуализирана стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (1);
ПРИЕМА, че:
1. |
В периода до 2020 г. първостепенната цел на европейското сътрудничество следва да бъде подкрепата за по-нататъшното развитие на системите за образование и обучение в държавите-членки, които са насочени към осигуряване на:
|
2. |
Тези цели следва да се разглеждат в световен план. Държавите-членки признават, че отвореността към широкия свят е важна предпоставка за глобалното развитие и благоденствие, които — посредством осигуряването на отлични и привлекателни възможности за образование, обучение и научни изследвания — ще съдействат на Европейския съюз да постигне целта си да се превърне във водеща в световен план икономика, основана на знанието. |
3. |
Европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението за периода до 2020 г. следва да се оформи в контекста на стратегическа рамка, обхващаща системите за образование и обучение като цяло в перспективата на ученето през целия живот. Ученето през целия живот следва действително да се разглежда като фундаментален принцип, обуславящ цялостната рамка, предназначена да обхване ученето във всичките му аспекти — формално, неформално и самостоятелно — и на всички степени: от образованието и училищата за ранна детска възраст до висшето образование, професионалното образование и обучение и ученето за възрастни. По-конкретно, рамката следва да обхване следните четири стратегически цели (описани подробно по-долу):
|
4. |
Периодичното наблюдение на напредъка при постигане на определена цел допринася съществено за разработването на политиката на основата на обективни фактори. Стратегическите цели, изложени по-горе, следва съответно да бъдат придружени в периода 2010—2020 г. от показатели и референтни нива за средните европейски постижения („европейски критерии“), както е изложено в приложение I към настоящия документ. Опирайки се на съществуващите критерии, те ще способстват за отчитането на европейско равнище на общия напредък и ще разкриват какво е постигнато. |
Стратегическа цел 1: Превръщане на ученето през целия живот и на мобилността в реалност
Предизвикателствата, свързани с демографските промени, и необходимостта от редовно актуализиране и развиване на уменията в крак с променящите се икономически и социални обстоятелства изискват да се възприеме подход на учене през целия живот, както и системи за образование и обучение, които по-лесно се адаптират към промените и са по-отворени към света. Наред с новите инициативи в областта на ученето през целия живот, които могат да бъдат разработени във връзка с бъдещи предизвикателства, се изисква и допълнителен напредък по текущите инициативи, особено при прилагането на съгласувани и цялостни стратегии за учене през целия живот. По-конкретно е нужно да се работи за развитие на национални квалификационни рамки, основани на съответни учебни резултати, и за свързването им с Европейската квалификационна рамка, за създаване на по-гъвкави модели за обучение, включително по-лесен преход между различните сектори на образование и обучение, по-голяма възприемчивост към неформалното и самостоятелното учене, и за увеличаване на прозрачността и признаването на учебните резултати. Необходими са също по-нататъшни усилия за насърчаване на ученето за възрастни, за повишаване на качеството на системите за ориентиране и за увеличаване на привлекателността на ученето като цяло, включително чрез разработване на нови форми на обучение и използване на нови техники на преподаване и учене.
Като основен елемент на ученето през целия живот и важно средство за повишаване на пригодността за заетост и адаптивността, мобилността на учещите, преподавателите и обучителите на преподавателите, следва постепенно да се разширява, така че периодите на учене в чужбина — и в Европа, и в целия свят — да станат по-скоро правило, отколкото изключение. Така следва да се прилагат принципите, заложени в Европейската харта за качество на мобилността. За тази цел ще е необходимо подновяване на усилията на всички участници, например с цел да се осигури подходящо финансиране.
Стратегическа цел 2: Подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението
Високото качество, ефективността и равнопоставеността на системите за образование и обучение са от решаващо значение за успеха на Европа и за увеличаване на пригодността за заетост. Главното предизвикателство е да се осигури придобиване на ключови компетентности от всички, като същевременно във всички степени на образованието и обучението се работи за постигане на отлично качество и привлекателност, които ще позволят на Европа да запази силна позиция в световен план. За устойчивото постигане на тази цел е необходимо да се отдели повече внимание на повишаване на нивото на основните умения, като езикова и математическа грамотност, да се направят по-привлекателни математиката, точните науки и технологиите, както и да се повишават езиковите компетентности. Същевременно трябва да се осигури високо качество на преподаването, да се предостави адекватно първоначално образование на преподавателите, продължаващо професионално развитие на преподавателите и обучителите и да се превърне преподаването в привлекателен избор на кариера. Освен това е важно да се подобри управлението и ръководството на институциите за образование и обучение и да се разработят ефективни системи за осигуряване на качеството. Високото качество може да се постигне единствено чрез ефикасно и устойчиво използване на ресурсите — както публични, така и частни, според случая — както и чрез утвърждаване на обективно обосновани политика и практика в областта на образованието и обучението.
Стратегическа цел 3: Утвърждаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие
Политиката по образование и обучение следва да дава възможност на всички граждани, независимо от тяхното лично, социално или икономическо положение, да придобиват, актуализират и развиват през целия си живот както специфичните за работата им умения, така и ключови компетентности, необходими за тяхната пригодност за заетост, както и да стимулира ученето с цел усъвършенстване, активното гражданско участие и междукултурния диалог. Справянето с неравнопоставеността в образованието следва да се осъществява чрез осигуряване на висококачествено образование в ранно детство и целенасочена подкрепа, както и чрез насърчаване на приобщаващо образование. Системите за образование и обучение следва да си поставят за цел всички учещи, включително учещите с неравностоен социален произход, учещите със специални потребности и мигрантите, да завършват образованието си, в т.ч. и при необходимост посредством възможности за втори шанс за образование и осигуряване на по-индивидуален подход в обучението. Образованието следва да насърчава междукултурните компетентности, демократичните ценности и зачитането на основните права и опазването на околната среда, както и борбата срещу всички форми на дискриминация, като подготвя младите хора за положително взаимодействие с връстниците им с различен произход.
Стратегическа цел 4: Разгръщане на творчеството и иновациите, включително предприемчивостта, при всички степени на образование и обучение
Освен че поражда лично удовлетворение, творчеството съставлява основен източник на новаторство, което на свой ред се признава като една от основните движещи сили на устойчивото икономическо развитие. Творчеството и иновациите са ключови фактори за развитие на предприятията и за способността на Европа да се конкурира в международен мащаб. Сред първите предизвикателства е да се насърчи придобиването от всички граждани на универсални ключови компетентности, като цифрова компетентност, умения за учене, инициативност и предприемчивост, както и културна осведоменост. Второто предизвикателство е да се осигури пълноценно функциониращ триъгълник на знанието: образование — научни изследвания — иновации. Партньорството между света на бизнеса и различните степени и сектори на образованието, обучението и научните изследвания може да спомогне за по-точно насочване на усилията към уменията и компетентностите, които са необходими на пазара на труда, и за стимулиране на иновациите и предприемчивостта във всички форми на учене. Следва да се утвърждава по-широк обхват на общностите от учещи, в които да участват представители на гражданското общество и други заинтересовани страни, с цел да се създаде климат, който благоприятства творчеството и постига по-добър баланс между професионалните и социалните потребности, както и личното благоденствие.
ОСВЕН ТОВА ПРИЕМА, че:
1. |
Като полага усилия за постигане на посочените по-горе стратегически цели и осигурявайки по този начин ефективен принос за националните реформи, в периода до 2020 г. следва да се спазват следните принципи:
|
2. |
Успехът на отворения метод на координация в областта на образованието и обучението зависи от политическия ангажимент на държавите-членки и от ефективните методи на работа на европейско равнище. От тази гледна точка, както и с цел повишаване на гъвкавостта, работните методи на европейското сътрудничество следва да се основават на следното:
|
3. |
Стратегическата рамка, в т.ч. критериите и работните методи, може да бъде преразгледана и Съветът да внесе необходимите корекции в контекста на значими промени в Европа, особено решения, отнасящи се до Стратегията на ЕС за растеж и работни места след 2010 г. |
СЪОТВЕТНО ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:
1. |
Да работят заедно, с подкрепата на Комисията и като използват отворения метод на координация, описан в настоящите заключения, за засилване на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението през периода до 2020 г. въз основа на четирите стратегически цели, на принципите и работните методи, посочени по-горе, и на договорените за всеки цикъл приоритетни области (приоритетните области за първия цикъл (2009—2011 г.) са посочени в приложение II към настоящия документ). |
2. |
Въз основа на националните приоритети да предвидят приемането на национално равнище на мерки, насочени към постигане на набелязаните в стратегическата рамка цели и към реализиране на принос към колективното постигане на европейските критерии, определени в приложение I към настоящия документ. Освен това да обмислят дали взаимното обучение на европейско равнище може да послужи за почерпването на идеи при изработването на националните политики в областта на образованието и обучението. |
ПРИКАНВА КОМИСИЯТА
1. |
Да работи заедно с държавите-членки и да ги подкрепя в периода до 2020 г. за сътрудничеството по тази рамка, въз основа на четирите стратегически цели, на описаните по-горе принципи и работни методи и на критериите и договорените приоритетни области, определени съответно в приложения I и II към настоящия документ. |
2. |
Да разгледа до каква степен са постигнати целите на тази рамка, по-конкретно чрез съвместните доклади за напредък. Освен това, през 2010 г. да направи оценка на напредъка при постигане на критериите, приети по работна програма „Образование и обучение 2010 г.“. |
3. |
Да изготви предложения за възможни критерии в областта на мобилността, пригодността за заетост и изучаването на езици, както е посочено в приложение I към настоящия документ. |
4. |
Да работи с държавите-членки с цел проучване на начините за подобряване на съществуващите показатели, в т.ч. показателите за лица, преждевременно напускащи системата на образование и обучение, и да докладва на Съвета до края на 2010 г. до каква степен може да се адаптира приетата от Съвета през май 2007 г. (4) съгласувана рамка за показатели и критерии, така че да се гарантира съгласуваността ѝ със стратегическите цели на тази рамка. Във връзка с това следва да се обърне специално внимание на областите на творчеството, иновациите и предприемчивостта. |
(1) Док. 17535/08 + ADD 1 + ADD 2.
(2) По-специално Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и Европейската фондация за обучение (ЕФО).
(3) Когато в настоящия текст се прави пряко или косвено позоваване на ОИСР, от трябва да се подразбира, че следва да се гарантира правото на участие на всички държави-членки в работата на тази организация.
(4) Заключения на Съвета от 25 май 2007 г. относно съгласувана рамка от показатели и модели за сравнение относно наблюдението на напредъка при изпълнението на целите от Лисабон в областта на образованието и обучението (ОВ C 311, 21.12.2007 г., стр. 13—15).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
РЕФЕРЕНТНИ НИВА ЗА СРЕДНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПОСТИЖЕНИЯ
(„Европейски критерии“)
Като средство за наблюдение на напредъка и определяне на предизвикателствата, и като принос към разработването на политики на основата на обективни фактори, очертаните в посочените по-горе заключения стратегически цели за периода 2010—2020 г. следва да бъдат подкрепени от поредица от референтни нива за средните европейски постижения („Европейски критерии“).
Тези критерии доразвиват вече съществуващите (1), приети в рамките на работна програма „Образование и обучение 2010“. Те следва да се базират единствено на съпоставими данни и да отчитат различното положение на всяка държава-членка. Те не следва да се възприемат като конкретни цели, които отделни страни трябва да достигнат до 2020 г. По-скоро държавите-членки се приканват да обмислят, въз основа на националните приоритети и като отчитат променящото се икономическо положение, как и до каква степен могат да допринесат за общото постигане на европейските критерии чрез национални действия.
На тази основа държавите-членки приемат следните пет критерия:
Участие на възрастните в ученето през целия живот
За да се увеличи участието на възрастните в ученето през целия живот, особено на тези с ниска квалификация:
— |
До 2020 г. най-малко 15 % от възрастните следва да участват в процесите на учене през целия живот (2). |
Лица със слаби основни умения:
За да се гарантира, че всички учещи постигат адекватно ниво на основни умения, особено за четене, математика и точни науки:
— |
До 2020 г. делът на лицата на възраст 15 години със слаби основни умения за четене, математика и точни науки (3) следва да бъде по-нисък от 15 %. |
Завършване на трета степен на образование
Като се има предвид нарастващото търсене на завършено висше образование и като се отчита еднаквото значение на професионалното образование и обучение:
— |
До 2020 г. делът на лицата на възраст 30—34 години със завършена трета степен на образование (4) следва да бъде най-малко 40 %. |
Лица, преждевременно напускащи системата на образование и обучение
Като принос за гарантиране, че максимален брой учещи завършват своето образование и обучение:
— |
До 2020 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата на образование и обучение (5), следва да бъде под 10 %. |
Образование в ранна детска възраст
За да се увеличи участието в образование в ранна детска възраст като основа за по-нататъшен успех в образованието, особено в случаите на деца в неравностойно социално положение:
— |
До 2020 г. най-малко 95 % от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование следва да участват в образованието в ранна детска възраст. |
Освен това Съветът приканва Комисията да продължи работата си в следните области:
Мобилност
Като се има предвид широко признатата добавена стойност на мобилността при учене, както и с оглед увеличаването на тази мобилност, Комисията се приканва да представи на Съвета предложение за критерий в тази област до края на 2010 г., като се съсредоточи първоначално върху физическата мобилност между страните в областта на висшето образование, като отчете както количествените, така и качествените аспекти, и като отрази направените усилия и преследваните цели в рамките на процеса от Болоня, както бе подчертано съвсем наскоро на конференцията в Leuven и в Louvain-la-Neuve (6). Същевременно Комисията се приканва да проучи възможностите за разширяване на този критерий, така че да се включат професионалното образование и обучение и мобилността на преподавателите.
Пригодност за заетост
Като се има предвид колко е важно да се увеличи пригодността за заетост посредством образованието и обучението, за да бъдат посрещнати настоящите и бъдещите предизвикателства на пазара на труда, Комисията се приканва да представи на Съвета предложение за евентуален европейски критерий в тази област до края на 2010 г.
Езиково обучение:
Предвид това колко е важно изучаването на два чужди езика от ранна възраст, както бе подчертано в заключенията на Европейския съвет в Барселона през март 2002 г., Комисията се приканва да представи на Съвета до края на 2012 г. предложение за евентуален критерий в тази област, въз основа на продължаващата работа по езиковите компетентности (7).
(1) Заключения на Съвета от 5—6 май 2003 г. относно референтните нива за средните европейски постижения в областта на образованието и обучението (критерии) (док. 8981/03).
(2) Това е процентът на населението на възраст 25—64 години, което участва в образование и обучение в четирите седмици преди проучването (Евростат/Проучване на работната сила). Може да бъде използвана също така информацията за участието на възрастните в ученето през целия живот, събрана от Проучването на образованието при възрастните (ПОВ).
(3) Източник: OECD/PISA. (Следва да се гарантира правото на участие на всички-държави членки в тези дейности). Съответните показатели ще бъдат наблюдавани отделно.
(4) Това е процентът на хората на възраст 30—34 години, които успешно са завършили третата степен на образование (нива 5 и 6 по ISCED). (ЕВРОСТАТ, данни UOE).
(5) Това е процентът от хората на възраст 18—24 години със завършен единствено долен курс на средно образование или по-ниска степен и напуснали системата на образование или обучение. (Евростат/Проучване на работната сила) Следва да се положат усилия за подобряване качеството на данните, включително като се проучи дали е възможно да се използват допълнителни източници на данни.
(6) Комюнике от конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование, Leuven и Louvain-la-Neuve, Белгия, 28—29 април 2009 г.
(7) Заключения на Съвета относно Европейския показател за езикова компетентност (ОВ С 172, 25.7.2006 г., стр. 1.).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО ПРЕЗ ПЪРВИЯ ЦИКЪЛ: 2009—2011 г.
С цел постигане на четирите стратегически цели, съгласно рамката „ЕСЕТ 2020 r.“, определянето на приоритетни области за отделен работен цикъл следва да подобри ефикасността на европейското сътрудничество в образованието и обучението, както и да отразява конкретните нужди на държавите-членки, особено при появата на нови обстоятелства и предизвикателства.
Приоритетните области, посочени в параграф 2, букви б) и в) в израза по-горе „освен това приема, че“ и разгледани подробно по-долу, отразяват необходимостта:
i) |
да се търси сътрудничество в области, където все още има основни предизвикателства; |
ii) |
да се развива сътрудничество в области, считани за особено важни през този конкретен работен цикъл. |
Държавите членки, в съответствие с националните приоритети, ще подберат онези области на работа и сътрудничество, в които желаят да участват в съвместна по-нататъшна работа. Ако държавите-членки сметнат за необходимо, работата по специфични приоритетни области може да продължи през следващи работни цикли:
Стратегическа цел 1: Превръщане на ученето през целия живот и мобилността в реалност
|
Да продължи работата по:
|
|
Да се развива сътрудничество за:
|
Стратегическа цел 2: Подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението
|
Да продължи работата по:
|
|
Да се развива сътрудничество за:
|
Стратегическа цел 3: Утвърждаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие
|
Да продължи работата по:
|
|
Да се развива сътрудничество за:
|
Стратегическа цел 4: Разгръщане на новаторството и творчеството, включително на предприемчивостта, във всички степени на образованието и обучението
|
Да продължи работата по:
|
|
Да се развива сътрудничество за:
|