EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52009PC0366

Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

/* COM/2009/0366 окончателен - CNS 2009/0104 */

52009PC0366




[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 15.7.2009

COM(2009) 366 окончателен

2009/0104 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

Като предлага изменението на Регламент (ЕО) № 539/2001[1], последно изменен с Регламент (ЕО) № 1932/2006[2], Комисията преследва следните цели:

- адаптиране на двете приложения към регламента, така че да бъде отразено в пълна степен новото положение в държавите от региона на Западните Балкани, като се имат предвид политическият ангажимент, поет от Европейския съюз за либерализиране на изискването за краткосрочна виза за гражданите на всички държави от Западните Балкани като част от Програмата от Солун, и постигнатият напредък в диалога за либерализиране на визовия режим, започнал през 2008 г. с Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия;

- следене за това настоящото адаптиране за държавите от Западните Балкани да е в съответствие с необходимостта от периодичен преглед на Регламент (ЕО) № 539/2001 и на състава на неговите приложения — съдържащи списъка на третите държави, чиито граждани трябва да притежават визи при преминаване на външните граници на държавите-членки (Приложение I), и списъка на тези, чиито граждани се освободени от това изискване (Приложение II) — и за това адаптирането да отговаря на критериите, посочени в съображение 5, и по-специално на критериите за незаконна имиграция и обществен ред за прехвърляне на държавите от едното приложение в другото, ако е необходимо;

- прехвърляне на Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия от Приложение I в Приложение II към регламента; включване на Косово, както е определено в Резолюция № 1244/99 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (РССООН), в Приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 под рубрика „Субекти и териториални власти, които не са признати за държави от поне една държава-членка“, което включване не накърнява статута на Косово, определен в РССООН № 1244/99.

° Контекст и съществуващи разпоредби в областта на предложението

В съответствие с член 62, параграф 2, буква б), i) от Договора за ЕО Съветът прие Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки (т.нар. „отрицателен списък“), както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (т.нар. „положителен списък“)[3]. В член 61 от Договора за ЕО тези списъци са цитирани сред съпътстващите мерки, които са пряко свързани със свободното движение на хора в пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Определянето на тези трети държави, на чиито граждани се налага изискване за виза, и на третите държави, чиито граждани са освободени от него, се ръководи от задълбочена оценка във всеки отделен случай на множество критерии, които се отнасят, наред с други неща, до незаконната имиграция, обществения ред и сигурност и до външните отношения на Европейския съюз с трети държави, като също така се отчита и въздействието на факторите регионална съгласуваност и реципрочност (вж. съображение 5 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 539/2001). Тъй като тези критерии могат да претърпят развитие с течение на времето по отношение на съответните трети държави, съставът на отрицателния и положителния списък следва да се преразглежда редовно. Поради тази причина Регламент (ЕО) № 539/2001 бе изменян пет пъти от момента на приемането си[4]. Като се има предвид споменатото по-горе развитие на положението по отношение на някои от държавите от Западните Балкани, уместно е тези списъци да бъдат преразгледани отново във връзка с тези държави.

° Политика, прилагана спрямо държавите от Западните Балкани в областта на краткосрочните визи — последващи действия на Програмата от Солун

Съветът определи такъв отрицателен списък за първи път при приемането на Регламент (ЕО) № 2317/95[5]. Този списък включваше Албания, Бивша югославска република Македония и Съюзна република Югославия (Сърбия и Черна гора). Босна и Херцеговина не бе включена в този списък, което оставяше на усмотрението на държавите-членки да решат за налагането на изискване за виза за гражданите на тази държава. Всички държави-членки, с изключение на една, наложиха задължение за виза[6].

Когато след влизането в сила на Договора от Амстердам Съветът прие Регламент (ЕО) № 539/2001, с който за първи път се определяше отрицателен и положителен списък, всички държави от Западните Балкани освен Хърватия бяха включени в отрицателния списък: Албания, Босна и Херцеговина, Съюзна република Югославия (Сърбия и Черна гора) и Бивша югославска република Македония. След обявяването на независимост на Черна гора, както Сърбия, така и Черна гора бяха включени в отрицателния списък[7].

Значението на диалога относно краткосрочните визи бе потвърдено отново от държавните и правителствените ръководители в заключенията от срещата на върха ЕС—Западни Балкани, състояла се в Солун на 21 юни 2003 г., по време на която бяха утвърдени също и европейските перспективи на държавите от Западните Балкани. В „Програмата от Солун“ бе потвърдено по-специално, че перспективата за либерализиране на визовия режим за държавите от Западните Балкани е цел, свързана с напредъка на въпросните държави в осъществяването на основни реформи в области като укрепване на правовата държава, борба с организираната престъпност, корупцията и незаконната миграция, както и със засилването на административния им капацитет в областта на граничния контрол и сигурността на документите.

Като счита, че улесняването на личните контакти между хората е важно условие за стабилно развитие на икономическите, хуманитарните, културните, научните и другите връзки и като първа конкретна стъпка към установяването на безвизов режим на пътуване, Европейската общност сключи през 2007 г. споразумения за визови облекчения с Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия[8] (успоредно със сключването на споразумения за обратно приемане).

Целта на споразуменията бе гражданите на държавите от Западните Балкани, особено тези, които често пътуват до Европейския съюз, да получават по лесно краткосрочни визи, като едновременно с това се създават ясни правила за борба с незаконната имиграция чрез споразумения на Общността за обратно приемане. Тези споразумения влязоха в сила на 1 януари 2008 г. През 2008 г. и 2009 г. Комисията следеше отблизо прилагането на споразуменията за визови облекчения от петте държави от Западните Балкани. Въз основа на резултатите от първия период на наблюдение Комисията счете, че този нов правен инструмент доведе до подобряване на процедурата за издаване на визи в държавите от Западните Балкани.

° Диалог за либерализиране на визовия режим с Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия — постигнат напредък в рамките на процеса

Започване на диалог за либерализиране на визовия режим

В рамките на този динамичен контекст и успоредно с прилагането на споразуменията за визови облекчения, Европейската комисия изрази намерение да започне диалог за либерализиране на визовия режим с Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия. По този повод в съобщението си относно стратегията в областта на разширяването от 6 ноември 2007 г.[9] Комисията обяви намерението си постепенно да се насочи към либерализиране на визовия режим с държавите от Западните Балкани чрез по-нататъшни конкретни мерки. За тази цел Комисията предложи да започне диалог с всяка от заинтересованите държави с оглед изготвянето на пътна карта на условията, които трябва да бъдат изпълнени.

Съветът по общи въпроси и външни отношения в заключенията си от 28 януари 2008 г. „ приветства намерението на Европейската комисия да започне в близко бъдеще диалог за визовия режим с всички страни в региона [на Западните Балкани] и изрази готовността си да обсъди допълнително този въпрос … с оглед на разработването на подробни пътни карти, определящи ясни критерии, които страните в региона следва да покрият, за да се пристъпи постепенно към либерализиране на визовия режим . Това ще даде възможност на Съвета и на Комисията да наблюдават отблизо напредъка в необходимите реформи. “

При изготвянето на методологията за един структуриран процес на либерализиране на визовия режим с ясен ангажимент за диалог, ориентиран към постигането на конкретни резултати, Европейският съюз взе предвид европейските перспективи на държавите от Западните Балкани, поетия политически ангажимент за либерализиране на режима за издаване на краткосрочни визи, сключването от всички пет държави на споразумение на Общността за обратно приемане, както и освобождаването от задължението за виза, предоставено от въпросните държави на всички граждани на ЕС.

В съобщението си относно укрепването на европейската перспектива на държавите от Западните Балкани от 5 март 2008 г.[10] Комисията очерта процеса, който предлага за преминаване към либерализиране на визовия режим в Западните Балкани. Комисията наблегна на голямото значение, което има безвизовото пътуване до ЕС за населението на Западните Балкани, отбеляза, че преминаването към безвизов режим за всички държави от региона е част от тяхната подготовка за членство в ЕС, и подчерта намерението си да наблюдава отблизо извършването на необходимите реформи за постигането на тази цел.

Комисията официално започна диалог за либерализиране на визовия режим в началото на 2008 г. съответно със: Сърбия (30 януари 2008 г.[11]), Бивша югославска република Македония (20 февруари 2008 г.), Черна гора (21 февруари 2008 г.), Албания (3 март 2008 г.), Босна и Херцеговина (26 май 2008 г.).

След съгласуване с държавите-членки и консултации със съответната държава, Комисията създаде пътни карти за всяка от въпросните пет държави. Пътните карти имаха за цел установяването на всички мерки, които следва да бъдат приети и приложени от всяка държава от Западните Балкани, и определянето на ясни изисквания, които следва да бъдат постигнати. Процесът има за цел подпомагането на заинтересованите държави да изпълнят критериите, изброени в съображение 5 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 539/2001. По-специално пътните карти бяха разделени според четири групи въпроси: сигурност на документите, незаконна имиграция, обществен ред и сигурност, както и външни отношения във връзка с движението на хора. Диалогът и пътните карти бяха създадени „по мярка“, за да може всяка държава да насочи усилията си за реформа и да се справи с изискванията на ЕС. Темпът на преминаване към либерализиране на визовия режим зависи от постигнатия напредък от всяка държава при изпълнението на поставените условия.

Основни етапи от процеса

Въз основа на подробни доклади за готовността, подадени от петте заинтересовани държави, през ноември 2008 г. Комисията представи на Съвета първа предварителна оценка на постигнатия напредък от петте заинтересовани държави при прилагането на пътните карти за либерализиране на визовия режим.

На 25 май 2009 г., след поредица от срещи и експертни мисии в заинтересованите държави (в които експертите на държавите-членки участваха активно), Комисията представи на Съвета актуализирана версия на докладите за оценка. Докладите за оценка бяха представени на заинтересованите държави от Западните Балкани на 11 и 12 юни 2009 г.

По-специално в актуализираната версия на докладите за оценка се стига до заключението, че:

- Бивша югославска република Македония е изпълнила всички критерии, определени в пътната карта;

- при две държави — Черна гора и Сърбия — бе постигнат значителен напредък и само много малък брой критерии все още не са изпълнени;

- при две други държави — Албания и Босна и Херцеговина — въпреки постигнатия значителен напредък, редица критерии все още не са изпълнени.

След обсъждане на докладите за оценка в съответните работни групи на Съвета, на 15 юни 2009 г. Съветът (в състав „Общи въпроси и външни отношения“) стигна до следните заключения:

„ Съветът заявява отново подкрепата си за диалога по либерализиране на визовия режим с Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия, който се основава на пътните карти с ясни и реалистични критерии и на оценка на всяка страна поотделно. Съветът припомня, че заинтересованите държави следва да продължат да съсредоточават усилията си върху цялостното изпълнение на тези критерии.

Във връзка с това Съветът приветства актуализираните доклади за оценка, представени от Европейската комисия, относно напредъка в диалога по либерализиране на визовия режим с тези страни. Докладите отразяват отчетливо напредъка, постигнат от тези страни за изпълнение на критериите, определени в пътните карти за либерализиране на визовия режим. В този контекст Съветът насърчава Европейската комисия да представи в най-кратък срок законодателно предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001, във вида, в който се прилага за държавите-членки, с цел до края на 2009 г. по възможност да бъде установен безвизов режим с тези страни, които са изпълнили всички критерии.

Като съзнава значението на либерализирането на визовия режим за Западните Балкани, Съветът подчертава, че е важно всички заинтересовани страни да получат безвизов режим въз основа на собствените си заслуги. Във връзка с това Съветът приветства постигнатия до момента напредък и призовава страните от региона да ускорят допълнително и да прилагат реформите с цел да покрият в кратки срокове необходимите критерии. “

Настоящото предложение отразява резултата от споменатия по-горе процес: като се вземат предвид също така, от една страна, фактът, че споразуменията за визови облекчения и споразуменията за обратно приемане със заинтересованите държави се прилагат по задоволителен начин, и, от друга страна, съответните проценти на отказани визи и отказан достъп до територията на ЕС на техни граждани, Комисията предлага прехвърлянето от отрицателния към положителния списък на Бивша югославска република Македония, която вече е изпълнила критериите, и на Черна гора и Сърбия, които са много близо до целта за изпълнение на всички критерии, като се счита, че до деня на приемане на предложението от Съвета, тези две държави в действителност трябва да изпълнят всички критерии.

Следващи стъпки

Успоредно с разглеждането на предложението ѝ в ЕП и Съвета, Комисията ще продължи да оценява изпълнението на неизпълнените критерии за Сърбия и Черна гора и своевременно ще представи оценката си на ЕП и Съвета.

За Черна гора оставащите неизпълнени критерии се отнасят до:

- ефективното прилагане на Закона за чужденците, който е в сила от януари 2009 г.;

- намирането на трайно решение по отношение на статута на разселените лица и на вътрешно разселените лица, включително достъпа до документи за самоличност;

- укрепването на капацитета в областта на правоприлгането и ефективното прилагане на законовата рамка за борба с организираната престъпност и корупцията, включително чрез предоставяне на необходимите финансови, човешки и технически ресурси.

За Сърбия оставащите неизпълнени критерии се отнасят до:

- подобряването на трансгранично/граничното наблюдение, което включва по-специално обмен на информация с EULEX/косовската полиция;

- ефективното прилагане на Закона за чужденците, който е в сила от април 2009 г., и приемането на Стратегията за управление на миграцията;

- ефективното прилагане на законовата рамка за борба с организираната престъпност и корупцията, включително чрез предоставяне на необходимите финансови и човешки ресурси;

- целостта и сигурността на процедурите, прилагани за издаването на нови биометрични паспорти на лица, пребиваващи в Косово.

От 1999 г. насам Сърбия не е имала възможността да извърши проверки на място по отношение на лицата, пребиваващи в Косово, както е определено в РССООН № 1244/99. Що се отнася до издаването от Сърбия на нови биометрични паспорти на лица, пребиваващи в Косово, като се има предвид липсата на диалог за либерализиране на визовия режим, Комисията и експертите на държавите-членки не бяха в състояние да проверят (по-специално чрез мисии на експерти) издаването на документи за легитимация и целостта и сигурността на процедурите, прилагани от сръбските органи за проверката на точността на данните, подадени от лица, пребиваващи в Косово, когато подават молба за издаването на нови сръбски биометрични паспорти. За да се предотврати злоупотребата с това положение при молбите за биометрични паспорти, сръбските органи обявиха създаването през юли в Белград на специален Координационен отдел (на сръбски: Координациона управа ), който ще се занимава единствено с обработката на всички молби за издаване на паспорти, получени от лица, пребиваващи в Косово, и от лица, чийто удостоверения за гражданство са били издадени за територията на Косово, както е определено в РССООН № 1244/99.

Ето защо, поради съображения за сигурност що се отнася по-специално до потенциалната възможност за незаконна миграция на лица, пребиваващи в Косово, и на лица, чийто удостоверения за гражданство са били издадени за територията на Косово, както е определено в РССООН № 1244/99, и при отсъствието на проверки на процедурите за издаване на паспорти, прилагани от сръбските органи за тази категория лица, Комисията счита, че притежателите на сръбски паспорти, издадени от специалния Координационен отдел (на сръбски: Координациона управа ) трябва да бъдат изключени от безвизовия режим със Сърбия.

За Албания и Босна и Херцеговина диалогът за либерализиране на визовия режим ще продължи и Комисията ще увеличи усилията си за подпомагане на тези държави да изпълнят критериите. Комисията възнамерява да предложи прехвърлянето им в положителния списък веднага след като те изпълнят необходимите критерии.

° По-нататъшни пояснения относно притежателите на биометрични паспорти и споразуменията за премахване на визите

Въвеждането на биометрични паспорти от държавите от Западните Балкани бе елемент от изключително важно значение за успешното приключване на диалога за либерализиране на визовия режим. В този контекст поради причини, свързани със сигурността и предотвратяването на незаконната миграция, премахването на визите за гражданите на Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия трябва да се прилага само за тези от тях, които притежават новите биометрични паспорти, издавани от всяка от тези държави.

Като се има предвид европейското призвание на държавите от Западните Балкани и фактът, че те вече са освободили всички граждани на ЕС от изискването за виза, няма причина премахването на визите за тези държави да се обуславя от сключването на споразумения за премахване на визите с ЕО (какъвто бе случат за Бахамските острови и 5 други държави, които бяха прехвърлени от отрицателния към положителния списък през декември 2006 г.).

° Косово, както е определено в РССООН № 1244/99

Европейският съвет от 19 и 20 юни 2008 г. подчерта „желанието [на ЕС] да подпомогне икономическото и политическото развитие на Косово посредством ясна европейска перспектива, в съответствие с европейската перспектива на региона“. Вследствие на декларацията за независимост от страна на парламента на Косово на 17 февруари 2008 г. Съветът обяви, че Косово представлява случай sui generis и предостави на държавите-членки възможността да решават относно своите отношения с Косово в съответствие с международното право и националните си практики. Към днешна дата 22 държави-членки на ЕС са признали Косово като независима държава.

Версията на Регламент (ЕО) № 539/2001, която понастоящем е в сила, не споменава Косово. Към днешна дата Комисията не е започнала диалог за либерализиране на визовия режим с Косово. Ето защо в съответствие с член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 539/2001, в Приложение I към регламента ще бъде включено Косово, както е определено в РССООН № 1244/99, така че на лицата, пребиваващи в Косово, ще бъде наложено изискване за виза. Предложението е мотивирано изключително от обективно определени съображения за сигурност що се отнася по-специално до потенциалната възможност за незаконна миграция с произход Косово и преминаваща през Косово, както е определено в РССООН № 1244/99. Това включване не накърнява настоящия статут на Косово, определен в РССООН № 1244/99.

2. Правни елементи на предложението

° Обобщение на предложеното действие

- Предложението има за цел прехвърлянето на Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия от отрицателния към положителния списък, като се счита, че до деня на приемане на настоящото предложение от Съвета, последните две държави трябва да изпълнят всички критерии от своите пътни карти.

- Поради изброените по-горе причини притежателите на сръбски паспорти, издадени от сръбския Координационен отдел, се изключват от безвизовия режим със Сърбия.

- Като се има предвид, че въвеждането на биометрични паспорти от държавите от Западните Балкани представлява елемент от изключително важно значение в диалога за либерализиране на визовия режим, премахването на визите за гражданите на всяка от тези държави следва да се прилага само за тези от тях, които притежават такива биометрични паспорти.

- При сегашното положение на нещата настоящото предложение следва да добави Косово, както е определено в РССООН № 1244/99, към отрицателния списък, тъй като към днешна дата с Косово не е започнат диалог относно визовия режим.

° Правно основание

Регламент (ЕО) № 539/2001 се основава на член 62, параграф 2, буква б), i) от Договора за ЕО. Предложението за изменение на този регламент трябва да има същото правно основание.

° Принципи на пропорционалност и субсидиарност

В съответствие с член 62, параграф 2, буква б), i) Регламент (ЕО) № 539/2001 определя третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки (отрицателен списък), както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (положителен списък).

Решението за изменение на тези списъци, за прехвърляне на държави от отрицателния към положителния списък или в обратна посока попада в изключителната компетентност на ЕО.

° Избор на инструменти

Регламент — тъй като инструментът, който следва да бъде изменен, е Регламент (ЕО) № 539/2001.

3. Отражение върху бюджета

Предложеното изменение няма отражение върху бюджета на Общността.

2009/0104 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, точка 2, буква б), i) от него,

като взе предвид предложението на Комисията[12],

като взе предвид становището на Европейския парламент[13],

като има предвид, че:

(1) Съставът на списъците с граждани на трети държави в Приложения I и II към Регламент (ЕО) № 539/2001 от 15 март 2001 г.[14] е и следва да остане в съответствие с критериите, посочени в съображение 5 от регламента. Някои трети държави, положението на които по отношение на тези критерии се е променило, трябва да бъдат прехвърлени от едното приложение в другото.

(2) На 1 януари 2008 г. с пет държави от Западните Балкани — Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия — влязоха в сила споразумения за визови облекчения като първа конкретна стъпка по пътя, очертан от Програмата от Солун, към безвизов режим на пътуване за гражданите на държавите от Западните Балкани. С всяка от тези държави през 2008 г. започна диалог за либерализиране на визовия режим и бяха създадени пътни карти за либерализиране на визовия режим. В оценката си на прилагането на пътните карти от май 2009 г. Комисията счете, че Бивша югославска република Македония е изпълнила всички критерии, определени в нейната пътна карта. Черна гора и Сърбия са изпълнили по-голямата част от критериите в своите пътни карти.

(3) За лицата, пребиваващи в Косово, както е определено в РССООН № 1244/99, и лицата, чийто удостоверения за гражданство са били издадени за територията на Косово, както е определено в РССООН № 1244/99, специален Координационен отдел в Белград се занимава с приемането на техните молби за издаване на паспорти и със самото издаване на паспорти. Поради съображения за сигурност обаче що се отнася по-специално до потенциалната възможност за незаконна миграция, притежателите на сръбски паспорти, издадени от специалния Координационен отдел (на сръбски: Координациона управа ) трябва да бъдат изключени от безвизовия режим със Сърбия.

(4) Ето защо Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия [като последните две държави трябва да са изпълнили всички критерии до датата на приемане на настоящия регламент] следва да бъдат прехвърлени в Приложение II към Регламент (ЕО) № 539/2001. Премахването на визите следва да се прилага само за притежателите на биометрични паспорти, издадени от всяка една от тези три държави.

(5) За правна яснота и сигурност и в съответствие с член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 539/2001 Косово, както е определено в РССООН № 1244/99, следва да бъде включено в Приложение I към регламента, което включване не накърнява статута на Косово, определен в РССООН № 1244/99.

(6) По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на това споразумение[15].

(7) По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат областта, посочена в член 4, параграф 1 от Решение 2004/860/ЕО на Съвета относно подписването на посоченото споразумение[16].

(8) По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/261/ЕО на Съвета от 28 февруари 2008 г. за подписването на посочения протокол[17].

(9) Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[18]. Следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързано от него и не го прилага.

(10) Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[19]. Следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и не го прилага.

(11) Настоящият регламент представлява акт, основан на достиженията на правото от Шенген или свързан по друг начин с него по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г. и по смисъла на член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2005 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 539/2001 се изменя, както следва:

1) Приложение I се изменя, както следва:

а) в Част 1 споменаването на Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия се заличава;

б) в Част 2 се включва следното:

„Косово, както е определено в РССООН № 1244/99“.

2) В Приложение II, Част 1 се включва следното:

„Бивша югославска република Македония (*)

Черна гора (*)

Сърбия [с изключение на притежателите на сръбски паспорти, издадени от сръбския Координационен отдел (на сръбски: Координациона управа )] (*)

(*) Освобождаването от изискване за виза се прилага само за притежателите на биометрични паспорти.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

[1] OВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

[2] OВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23.

[3] OВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

[4] Регламенти на Съвета (ЕО) № 2414/2001 от 7 декември 2001 г. (ОВ L 327, 12.12.2001 г., стр. 1), (ЕО) № 453/2003 от 6 март 2003 г. (ОВ L 69, 13.3.2003 г., стр. 10), (ЕО) № 851/2005 от 2 юни 2005 г. (ОВ L 141, 4.6.2005 г., стр. 3), (ЕО) № 1791/2006 от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1), (ЕО) № 1932/2006 от 21 декември 2006 г. (ОВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23).

[5] Регламент от 25 септември 1995 г. (ОВ L 234, 3.10.1995 г., стр. 1).

[6] Вж. напр. Съобщение на Комисията по отношение на прилагането на Регламент (ЕО) № 2317/95 на Съвета от 25 септември 1995 г., определящ третите страни, чиито граждани трябва да притежават визи при преминаване на външните граници на държавите-членки (ОВ C 101, 3.4.1998 г., стр. 4).

[7] Изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 с Регламент (ЕО) № 1932/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. (ОВ L 405, 30.12.2006 г.) и поправка (ОВ L 29, 3.2.2007 г., стр. 10).

[8] Вж. преамбюла на тези споразумения: с Албания (ОВ L 334, 19.12.2007 г., стр. 85), Босна и Херцеговина (ОВ L 334, 19.12.2007 г., стр. 97), Бивша югославска република Македония (ОВ L 334, 19.12.2007 г., стр. 125), Черна гора (ОВ L 334, 19.12.2007 г., стр. 169) и Сърбия (ОВ L 334, 19.12.2007 г., стр. 109).

[9] COM(2007) 663, 6.11.2007 г.

[10] COM(2008) 127, 5.3.2008 г.

[11] Този диалог за либерализиране на визовия режим не обхваща територията на Косово, както е определено в РССООН № 1244/99

[12] OВ C […], […] г., стр. […].

[13] OВ C […], […] г., стр. […].

[14] OВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

[15] OВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

[16] OВ L 370, 17.12.2004 г., стр. 78.

[17] OВ L 83, 26.3.2008 г., стр. 3.

[18] OВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

[19] OВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

Top