4.8.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/13

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)“ (становище по собствена инициатива)

(2009/C 182/03)

Докладчик: г—н IULIANO

На 10 юли 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от своя Правилник за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 декември 2008 г. (докладчик: г—н IULIANO).

На 450-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 януари 2009 г. (заседание от 15 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 115 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Укрепване на икономическите, социалните и културните права

ЕИСК призовава в политиките на Европейския съюз да се отдава по-голямо значение на икономическите, социалните и културните права (1) чрез използването на наличните географски и тематични инструменти, сред които се откроява, като допълващ елемент, Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ).

След неотдавнашното одобрение на Факултативния протокол на Пакта на ООН за икономическите, социалните и културните права ЕИСК призовава Европейския съюз да отправи апел за всеобщо ратифициране и за прилагането на гореспоменатия Пакт и неговия протокол. (вж. Приложение 1)

1.2   „Социален диалог“ и „достоен труд“ сред приоритетите на ЕИДПЧ

В рамките на утвърждаването на икономическите, социалните и културните права и сред условията необходими за поддържане на мира и демократичното развитие на всяка държава, ЕИСК подчертава значението на закрилата на труда във всичките му аспекти (трудът като определящ елемент за социалната идентичност и правото на гражданство на всеки човек) (2). ЕИСК изтъква връзката между закрилата на труда и всички свързани с това права, така както те са изложени в основните международни конвенции на Международната организация на труда (правото на труд, правото на организиране и колективно договаряне, недискриминация на работното място, забрана на детския и на принудителния труд), като ги причислява към основните права на човека. Следователно достойният труд (съгласно определението на МОТ) и социалният диалог, който представлява необходимо условие за утвърждаване и закрила на трудовите права, трябва да намерят подходящо признание сред приоритетите на ЕИДПЧ.

1.3   Подкрепа за социалните партньори

В този контекст социалните партньори (организации на работниците и на работодателите), в качеството им на основни участници в социалния диалог, следва да бъдат разглеждани като важни действащи лица и партньори на Европейския съюз. Социалните партньори трябва да бъдат изцяло включени в политическия диалог и трябва да могат да се възползват от пряка подкрепа.

1.4   Засилване на ролята на гражданското общество в консултациите в областта на правата на човека

ЕИСК като цяло призовава в политиките на ЕС в сферата на външните отношения на преден план винаги да присъстват целите, свързани с насърчаване на демокрацията и правата на човека, а програмите и тематичните инструменти да бъдат приоритетно насочени към организираното гражданско общество във всички случаи, в които това е възможно.

Затова ЕИСК призовава да се предприеме институционално обсъждане относно ролята на гражданското общество във външната политика на ЕС в областта на правата на човека и относно възможността гражданското общество да бъде по-пряко включено в определянето и прилагането на такава политика. Консултациите с организираното гражданско общество би трябвало систематично да се извършват преди изготвянето на всеки стратегически документ, включително документите за отделни трети страни (CSP: Country Strategy Paper — „Стратегически документ за страната“).

1.5   Ролята на ЕИСК: насоки, мониторинг и оценка

ЕИСК отправя искане да бъде формално включен във вътрешния процес на консултации преди многогодишното и годишното стратегическо програмиране на ЕИДПЧ, за да може този процес да извлече полза от резултатите, постигнати от Комитета съвместно с партньорите от гражданското общество на трети страни, с които ЕИСК поддържа привилегировани отношения (Кръгла маса с Индия, Евро-средиземноморска зона, държави от АКТБ и т.н.). Комитетът отправя също така искане да бъде консултиран в рамките на междинния преглед и оценката на ЕИДПЧ.

ЕИСК възнамерява да играе активна роля в този процес въз основа на собствения опит и собствените „мрежи“ за консултация (икономически и социални партньори и икономически и социални съвети).

ЕИСК предлага да предприеме обсъждане относно създаването на координационни центрове за подкрепа на защитниците на правата на човека, които биха дали възможност на институциите и на органите на ЕС да работят в мрежа, като всеки действа в рамките на собствените си компетенции.

ЕИСК може също така да играе важна роля по отношение на гражданското общество в областта на последващата дейност след провеждане на избори, с цел консолидиране на демократичните системи.

ЕИСК предлага, по примера на Европейския парламент, да бъде учреден Комитет за наблюдение на ЕИДПЧ, на който да бъде възложено, от една страна, да отговаря на спешните искания за консултации в рамките на новите процедури относно финансовите инструменти и, от друга, да осигурява наблюдение на програмирането и изпълнението на ЕИДПЧ.

2.   Европейският съюз и правата на човека

2.1   Една от основните цели на Европейския съюз (ЕС) е защитата на правата на човека и на основните свободи както вътре в ЕС, така и във взаимоотношенията му с трети страни. Член 6 от Договора за Европейския съюз от 1999 г. гласи: „Съюзът се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и на принципа на правовата държава, които представляват общи за държавите-членки принципи“. Освен това, в член 7 на същия договор се предвижда механизъм за санкциониране на сериозно и постоянно нарушаване на тези права от страна на държавите-членки.

2.2   По-нататък, в член 11 от Договора, се разглежда външното измерение на ЕС по отношение на защитата на правата на човека. Договорът от Ница, подписан през декември 2000 г., разширява още повече целта за защита на правата на човека и на основните свободи, като я включва в контекста на сътрудничеството за развитие и всички други форми на сътрудничество с трети страни (член 181 и член 181 А от Договора за създаване на Европейска общност или ДЕО). Накрая, Хартата на основните права на ЕС, обнародвана на срещата на върха в Ница през 2000 г., представлява отправният документ по въпросите на правата на човека във вътрешното и външното измерение на Съюза (3).

2.3   Бързото развитие на процеса на глобализация през последните десетилетия направи темата за защита на правата на човека още по-значима за ЕС, най-вече във взаимоотношенията му с развиващите се страни. Комисията и Съветът, със съгласието на Европейския парламент (4), от доста време насам изтъкват връзката между развитие (борба с бедността) и защита на правата на човека, тъй като точно тези права създават условията за реално и стабилно социално-икономическо развитие на една страна и допринасят за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР).

2.4   „…(ЕС) като икономически и политически субект с роля в световната дипломация, който разполага със съществени ресурси за външна помощ, притежава влияние и значителни възможности за водене на преговори, които може да използва в полза на разпространението на демокрацията и на правата на човека (в трети страни)“ (5). Понастоящем ЕС упражнява това влияние чрез провеждането на политически диалог относно правата на човека със страните, с които поддържа взаимоотношения. Такъв например е структурираният диалог изцяло посветен на правата на човека (Китай) или диалогът на регионално и двустранно равнище в контекста на споразуменията за партньорство и сътрудничество и споразуменията за асоцииране съответно с развиващите се държави, с новите съседи на ЕС и със страните кандидатки.

2.5   Особен пример е клаузата за правата на човека, която ЕС въведе в двустранните споразумения с трети страни и която гласи, че зачитането на правата на човека и демокрацията е „съществен елемент“ от споразумението. Тази клауза фигурира в двустранните споразумения, сключени от ЕС от 1992 насам, и понастоящем се прилага относно над сто страни (6). В случай на евентуални нарушения на съществен елемент могат да се предприемат различни мерки на различни равнища като прекратяване на контактите на политическо равнище или промяна в програмите за сътрудничество. Освен това ЕС разполага с допълнителен инструмент, а именно клаузата за„социално стимулиране“ в рамките на общата система за преференции (GSP и GSP+), която предвижда предоставянето на допълнителни преференции на страните, които зачитат определени правила на Международната организация на труда (МОТ) (7).

2.6   Въпреки това, в европейската политика по въпроса за правата на човека могат все още да се открият пропуски и противоречия. През 2005 г. самият Европейски парламент (ЕП) прие резолюция (8), в която се изтъква, че в много отраслови споразумения на ЕС (напр. в текстилния отрасъл, рибарството, селското стопанство и т.н.) все още не е включена клауза за правата на човека. Като цяло се изразява съжаление заради неяснотата на използваните формулировки и процедури в съществуващите споразумения, което не позволява ефективно прилагане на клаузите. По-конкретно се изтъква ограничената роля на Парламента в процеса на договаряне (мониторинг и суспендиране) на самите споразумения, при който Съветът и Комисията разполагат с по-широко поле за вземане на решения.

2.7   В споразуменията за икономическо сътрудничество (СИС) (9) със страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), както и в споразуменията за свободна търговия със страните от Средиземноморието (ЕПС), съществува тенденция ЕС да поставя акцент върху търговските аспекти. Следователно съществува риск помощта на ЕС за развитие да бъде разглеждана като инструмент за оказване на натиск по отношение на партньорите от Юга, а споразуменията да не окажат влияние върху развитието (и следователно върху защитата на правата на човека) в страните бенефициери.

2.8   ЕИСК потвърждава необходимостта от съгласувани и допълващи се политики от страна на ЕС за подкрепа на правата на човека и разпространението на демокрацията, които гарантират еднакво приоритетно значение на различните сектори на външната и търговската политика и сътрудничеството за развитие. Изглежда обаче е необходим и по-широк процес на консултации с гражданското общество, за да се гарантира, че тази съгласуваност действително се спазва. Организациите на гражданското общество всъщност биха могли да дадат значителен принос в различни фази — от преговорите за сключване на споразумения до мониторинга и контролната оценка във фазата на изпълнение.

3.   Представяне на Европейския инструмент за демокрация и човешки права

3.1   ЕИДПЧ представлява финансовия инструмент на ЕС, предназначен за подкрепа на дейността за защита на правата на човека и на демокрацията в трети страни. В този смисъл ЕИДПЧ трябва да се разбира като допълващ инструмент спрямо другите средства за прилагане на политиките в областта на демокрацията и правата на човека, споменати по-горе, а именно: политически диалози, дипломатически инициативи, търговски споразумения, географски и тематични инструменти и програми за сътрудничество.

3.2   Този инструмент беше създаден в контекста на финансовата перспектива на ЕС за 2007—2013 г., с което беше предприет дълъг процес на реорганизация на финансовите програми на ЕС за външна помощ. Следователно новата рамка включва географски инструменти като ИПП (Инструмент за предприсъединителна помощ, който обхваща страните кандидатки и потенциални кандидатки), ИЕСП (Инструмент за европейско съседство и партньорство за страните в Кавказкия регион, Централна Европа и Средиземноморието), ИСР (финансов инструмент за сътрудничество за развитие), ICI (финансов инструмент за сътрудничеството с индустриализирани страни), както и тематични инструменти като ЕИДПЧ (права на човека), ИС (финансов инструмент за стабилност) и INSC (Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност). Тематичните инструменти не изискват съгласието на властите от трети страни, за да бъдат прилагани.

3.3   Именно чрез Регламента за ЕИДПЧ (10), който влезе в сила на 1 януари 2007 г., беше създаден инструмент, разполагащ със собствен бюджет. Този инструмент имаше труден етап на зараждане, тъй като в първоначалните предложения правата на човека и демокрацията фигурираха сред тематичните насоки на ИСР и следователно губеха от автономността си за сметка на други дейности на сътрудничеството за развитие. Благодарение обаче на натиска от страна на Европейския парламент, а също и на организациите на гражданското общество, в крайна сметка беше създаден специален регламент за правата на човека и демокрацията.

3.4   Новият инструмент замества Европейската инициатива за правата на човека, която беше действащата програма в периода 2000—2006 г. Той предоставя отговор на критиките, отправени към Европейската инициатива, която беше считана за твърде тромава в административен и финансов аспект и неподходяща за гражданското общество в страните, в които демокрацията и правата на човека изпитват трудности.

3.5   Прилагането на инструмента се извършва в няколко фази: (1) многогодишно стратегическо програмиране, което очертава рамката за подпомагане от страна на ЕС, като определя приоритетите и ориентировъчното финансово разпределение. Съответният стратегически документ е изготвен от Генерална дирекция „Външни отношения“ на Европейската комисия, след консултация с другите заинтересовани страни, сред които и представители на гражданското общество. (2) Годишният план за действие от своя страна се основава на стратегическия документ и определя по-подробно неговите цели, сферите на действие, процедурите на управление и размера на финансирането. Този план се изготвя от EuropeAid.

3.6   Важно е да се отбележи, че беше въведен правен контрол от страна на Европейския парламент на стратегическите документи, изготвяни от Европейската комисия и приемани от държавите-членки. Комисията трябва да се съобразява с бележките на Парламента по време на прилагане на политиките.

3.7   Понастоящем целите (11) на ЕИДПЧ са 5:

—	Цел №1: Засилване на спазването на правата на човека в страните и регионите по света, където те са застрашени в най-голяма степен;

—	Цел №2: Засилване на ролята на гражданското общество в насърчаването на правата на човека и на демократичните реформи, в подкрепата за мирното уреждане на различни групови интереси и в консолидиране на участието и политическото представителство;

—	Цел №3: Подкрепа на дейностите във връзка с правата на човека и демокрацията, включени в насоките на ЕС, включително относно диалога по правата на човека, защитниците на тези права, смъртното наказание, мъченията и децата във въоръжени конфликти;

—	Цел №4: Подкрепа и засилване на международната и регионалната рамка за защита на правата на човека, правосъдието, правовата държава и насърчаването на демокрацията;

—	Цел №5: Създаване на доверие в демократичния изборен процес, в частност чрез наблюдаване на изборите.

3.8   ЕИДПЧ е инструмент от основно значение за прилагането на конкретни мерки в подкрепа на правата на човека. Той представлява съществен инструмент преди всичко за организациите на гражданското общество, които го разглеждат като подходяща платформа за осъществяване на техните инициативи.

4.   Общи бележки

4.1   Като цяло ЕИСК оценява положително новия инструмент ЕИДПЧ, чието значение за подкрепяне на политиката на ЕС за правата на човека по света е неоспоримо. Оценява също така положително увеличаването на финансовите ресурси, предоставяни за този инструмент. ЕИСК, благодарение на своя специфичен опит, изразява готовност да подкрепя гражданското общество в трети страни, което трябва да остане основният получател на ресурсите на инструмента. Накрая, ЕИСК открива много общи елементи между темите, обхванати от инструмента, и стратегическите приоритети, определени от специализирана секция „Външни отношения“.

4.2   Въпреки това ЕИСК би искал да подчертае две изисквания от общ характер: 1) да се изтъква в по-голяма степен значението на защитата на икономическите, социалните и културните права, по-специално на международното трудово право, в общата структура на ЕИДПЧ (икономическите, социалните и културните права всъщност могат да представляват отправна точка, за да може в последствие да се подкрепят гражданските и политическите права, преди всичко когато става въпрос за „трудни“ страни) и 2) да се предостави по-активна роля на ЕИСК и на организираното гражданско общество (ОГО) в различните процеси на консултация с европейските институции по въпросите на правата на човека (12).

4.3   Както е установено в регламента за ЕИДПЧ „задачата за изграждане и поддържане на култура на правата на човека и демокрация“ не може да изключва пълното спазване на икономическите и социалните права. Закрилата на труда и на съответните права, определени в конвенциите на МОТ, днес представляват централен аспект за развитието на трети страни. Както припомня самата Европейска комисия, „ЕС смята, че спазването на социалните права и стандартите на труд е от определящо значение за справедливото и устойчиво социално и икономическо развитие“, в резултат на което „основни действащи лица са социалните партньори (предприятия и синдикати)… Синдикатите често са най-силните масови организации в страните партньори и служат като пазители на международните стандарти на труд“ (13).

4.4   По-горе беше изтъкнато по какъв начин организираното гражданско общество може да бъде включено в по-голяма степен в процесите на преговори при сключването на споразумения между ЕС и трети страни. Но това не е достатъчно. ЕИСК счита за подходящо организираното гражданско общество да бъде включено в по-голяма степен в процеса на вземане на решения и при изготвянето на стратегически и годишни програми за оказване на външна помощ. Въпреки че в действителност Комисията вече предвижда консултации с организациите на гражданското общество по въпросите на правата на човека, тази процедура би трябвало да бъде по-прозрачна и да бъде официално включена в програмите на институциите.

4.5   В частност Комитетът смята, че консултациите с делегациите на ЕС в страната бенефициер са от основно значение за гарантирането на ефективно адаптиране на помощта спрямо реалните потребности на обществото (14).

4.6   ЕИСК подчертава, че систематичните консултации с гражданското общество са важни също и на вътрешнодържавно, регионално и местно равнище. Затова ЕИСК насърчава представителите на всички равнища да включват гражданското общество във всички политически решения преди изготвянето на всякакви стратегически документи или вземането на всякакви стратегически решения. Тъй като не се извършва сравняване в тази област, за укрепване на процеса на консултации с гражданското общество ЕИСК предлага тези консултации да се наблюдават и оценяват редовно и въз основа на установени факти да се извършва оценка на одобрените методи.

4.7   За тази цел ЕИСК подчертава необходимостта от предприемането на истински диалог между организираното гражданско общество и делегациите на ЕС. Следователно ЕИСК би желал всички делегации на ЕС да бъдат включени в по-голяма степен в реализирането на проекти и да могат да разполагат със специализиран персонал, който да изпълнява изключително тази функция, какъвто е случаят с отдел „гражданско общество“, за който вече съществуват някои примери.

4.8   ЕИСК отправя искане човешките ресурси и определеният бюджет за прилагане на ЕИДПЧ да съответстват на специфичния характер на реализираните с гражданското общество проекти и на присъщите им ограничения като време, персонал и финансови рискове както в делегациите на Комисията в трети страни, така и в самата Комисия (15). Това изисква специализиран подбор и обучение на човешките ресурси, макар и вече Комисията да е извършила много в тази насока.

4.9   По-конкретно ЕИСК призовава, инструментите, с които Европейският съюз конкретно разполага за подкрепа на инициативите за изграждане на капацитет на заинтересованите организации на гражданското общество (например малките автономни и неформални организации на гражданското общество), да бъдат анализирани, отчитайки необходимостта от предоставяне на пряка подкрепа на тези организации (основно финансиране) в особени случаи и често в ограничен размер.

5.   Специфични бележки

5.1   Цел №1:

ЕИСК приветства включването конкретно на правото на сдружаване и правото на създаване/участие в синдикална организация като база за приоритетните действия в рамките на тази цел.

Би било желателно обаче да се спомене и правото на колективно договаряне, което допълва правото на сдружаване така, както е установено в конвенциите на Международната организация на труда (МОТ).

ЕИСК припомня колко важни и съществени са тези теми за много страни (16). В тях се пренебрегват основните свободи на изразяване и на сдружаване; някои членове на синдикалните организации често заплащат с живота си цената на битките им в защита на правата на човека. В този контекст солидарността и международната помощ са необходими, за да се предостави подкрепа на местните организации, включвайки, когато това е възможно, всички социални партньори (17).

Въпреки това ЕИСК подчертава значението на свободата на стопанска инициатива — право, насочено към икономическото развитие, чието прилагане често е затруднено в редица страни.

5.2   Цел №2:

Тази цел се концентрира върху демократичните реформи, върху подкрепата за мирното уреждане на различни групови интереси и върху консолидирането на участието и представителството. ЕИСК подчертава, че сред приоритетите, изброени в Плана за действие, отсъства социалният диалог.

Въпреки че отново се споменава свободата на сдружаване, социалният диалог би трябвало да бъде изрично посочен като приоритет, тъй като той е пълноценен инструмент за участие, представителство и уреждане на различни групови интереси, в този случай — на интересите на социалните партньори (работодатели и работници). Социалният диалог е средство, позволяващо да се срещнат интересите на различните страни, по които тези страни постигат съгласие. Следователно, за този процес са присъщи принципът на равнопоставеност на представителството, както и утвърждаването на основните принципи на демокрацията. Затова социалният диалог представлява конкретен израз на упражняването на свободите на изразяване и на сдружаване, които както се твърди в самия регламент за ЕИДПЧ „са предпоставка за политически плурализъм и демократичен процес“.

Осъществяването на социалния диалог, утвърден като модел на съгласие между социалните партньори в рамките на ЕС, би трябвало да се подкрепя и в трети страни, тъй като именно там е необходимо да се провеждат и засилват демократичните процеси. Не бива да се забравя, че, благодарение на своите характерни особености, социалният диалог представлява и инструмент за предотвратяване на конфликти, както и за тяхното решаване.

ЕИСК припомня, че свободата на сдружаване и социалният диалог представляват основни компоненти за прилагането на политиките за подкрепа на достойния труд , които Комисията и Съветът приеха и усвоиха през 2006 г (18). ЕИСК подчертава, че и стратегическият документ за ЕИДПЧ изрично се позовава на насърчаването на условията на достоен труд. Изразява се желание тези съображения да могат да бъдат трансформирани в реални цели на инструмента за демокрация и права на човека.

5.3   Цел №3: Защитници на правата на човека

ЕИСК призовава да се отделя повече внимание на тези, които защитават трудовите права, и предлага да се засили подкрепата за защитниците на правата на човека, които са изложени на заплахи, в сътрудничество с мрежите на организациите на гражданското общество (19).

ЕИСК предлага да започне обсъждане за създаването на „координационни центрове“ за подкрепа на защитниците на правата на човека, което ще позволи на институциите и органите на ЕС да работят в мрежа, като всеки действа в рамките на собствените си компетенции (включително и Съвета на Европа, който вече предприе инициативи в тази насока).

Накрая се предлага да се насърчава сътрудничеството и прякото включване на Комитета на регионите в инициативите на тази тема (вж. например инициативата „les villes refuges“ (20)).

5.4   Конкретната роля на ЕИСК

ЕИСК призовава Европейската комисия да се консултира с него редовно във връзка с ЕИДПЧ. Тъй като ЕИСК е консултативен орган на европейските институции, в който са представени социалните партньори и други организации на гражданското общество, които от своя страна работят активно в сътрудничество с организациите на гражданското общество в трети страни, той може в действителност да даде ценен принос както при стратегическото програмиране на инструмента, така и при неговата оценка.

ЕИСК предлага, по примера на Европейския парламент, да бъде учреден Комитет за наблюдение на ЕИДПЧ, на който да бъде възложено, от една страна, да отговаря на спешните искания за консултации в рамките на новите процедури относно финансовите инструменти и, от друга, да осигурява наблюдение на програмирането и изпълнението на ЕИДПЧ.

Накрая, ЕИСК може да оказва подкрепа на гражданското общество както в страните, които се считат за „трудни“, така и в последващата дейност след провеждане на избори, с цел да се консолидират демократичните системи (създаване на демократични институции и по-конкретно на институции, които са в състояние да осигурят диалога между социалните партньори).

---

(1)  В членове 6—15 от Пакта за икономически, социални и културни права се признават: равни права на мъжете и жените при ползването на всички права на човека и задължение за държавите да реализират този принцип (член 3);

—	правото на труд;

—	правото на справедливи и благоприятни условия на труд;

—	правото да се образуват профсъюзи и да се членува в тях;

—	правото на социална сигурност, включително и на обществени осигуровки;

—	правото на възможно най-пълна защита и помощ за семейството, майките, децата и младежите;

—	правото на задоволително жизнено равнище;

—	правото да се постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве;

—	правото на образование; както и

—	правото да се участва в културния живот.

(2)  Член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека относно достойния труд, който е съставен въз основа на членове 6,7 и 8 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права от 1966 г.

(3)  Необходимо е да се припомни и Европейската социална харта от 1961 г., която е първият правен източник в Европа, в който са кодифицирани икономическите и социалните права. Хартата влезе в сила през 1965 г. и беше преразгледана през 1996 г., а версията, която понастоящем е в сила — през 1999 г. Накрая трябва да се припомни Хартата на Общността от 1989 г. за основните социални права на работниците.

(4)  Съвместна декларация на Съвета и Комисията относно политиката на ЕО за развитие от 10 ноември 2000 г., http://europa.eu.int/comm/development/lex/en/council20001110_en.htm; http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/00/st13/13458en0.pdf); Политиката на Европейския съюз за развитие — „Европейският консенсус“ (COM(2005) 311 окончателен).

(5)  Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент „Ролята на Европейския съюз в насърчаването на правата на човека и разпространението на демокрацията в трети страни“, СОМ(2001) 252 окончателен.

(6)  Съобщение на Комисията относно включването на зачитането на демократичните принципи и правата на човека в споразумения между Общността и трети страни СОМ(1995) 216 окончателен.

(7)  Регламент (ЕО) № 2820/98 на Съвета относно прилагане на многогодишна схема на общи тарифни преференции за периода 1 юли 1999—31 декември 2001 (ОВ L 357, 30.12.1998 г., стр. 1-112).

(8)  Резолюция на Европейския парламент относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз (2005/2057 (INI)).

(9)  Въз основа на споразумението от Котону (2000 г.) през 2002 г. започнаха преговори за сключването на такива споразумения. Те предвиждат създаването на зона за свободна търговия между ЕС и партньорите от АКТБ.

(10)  Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1).

(11)  Стратегически документ относно ЕИДПЧ за 2007—2010 г., ГД „Външни отношения“ RELEX/B/1 JVK 70618, уебсайт на EuropeAid.

(12)  ЕИСК припомня, че консултациите с организираното гражданско общество са от значение не само за инструмента ЕИДПЧ, но и за всички останали инструменти, които се отнасят до външната помощ на ЕС. Комитетът отправя искане, например, тематичната програма „Убежище и миграция“, включена в Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), да бъде предимно насочена към подкрепа за инициативите на гражданското общество за насърчаване на икономическите, социалните и културните права на мигрантите в съзвучие с приоритетите определени от него в становищата му относно миграционната политика на ЕС, приети през юли 2008 г. Вж. становище относно „Миграция и развитие: възможности и предизвикателства“ — (докладчик: г—н Sukhdev Sharma) ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 82.

(13)  Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент „Ролята на Европейския съюз в насърчаването на правата на човека и разпространението на демокрацията в трети страни“, СОМ(2001) 252 окончателен.

(14)  По-конкретно, трябва да се гарантира съгласуваност при разпределението на финансовите ресурси сред различните страни и географски райони, като се отчитат обективните условия и реалната необходимост.

(15)  Понастоящем ресурсите, предназначени за ЕИДПЧ, представляват около 10 % от общите средства, предназначени за програми за развитие. Останалите ресурси се разпределят посредством двустранни споразумения и споразумения „в подкрепа на бюджета“ на страните бенефициери. Следователно, освен че по-значителните суми се отпускат на правителствено равнище, при този подход персоналът на Делегацията трябва да обръща повече внимание и да е на разположение в по-голяма степен във връзка с програми, които имат по-голям приоритет от финансова гледна точка.

(16)  За повече информация вж. уебсайта на Съвета на ООН по правата на човека (UNHRC).

(17)  Вж. становище относно „Свободата на сдружаване в страните партньори от Средиземноморския регион“ (докладчик: г—н Juan Moreno) ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 77.

(18)  Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Насърчаване на достоен труд за всички“, COM(2006) 249 окончателен.

(19)  Припомнят се например механизмите за координиране и реагиране в случай на нарушаване на правата на човека и синдикалните права, утвърдени от отдел „Права на човека и синдикални права“ на Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC).

(20)  Вж. уебсайта http://www.icorn.org/

---