52009DC0324

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 3.7.2009

COM(2009) 324 окончателен

БЯЛА КНИГА

Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС – Пътят напред

БЯЛА КНИГА

Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС – Пътят напред

1. Постигане на модерна политика за стандартизация на ИКТ

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са основна движеща сила за конкурентоспособността и представляват един от ключовите промишлени сектори на ХХI век. През 2007 г. европейската промишленост в сферата на ИКТ има оборот от 670 милиарда евро, като 5 % от всички заети в ЕС работят именно в този сектор. ИКТ в Европа се нуждаят от солидни рамкови условия, за да имат пълноценен принос към програмата за растеж и заетост и в този смисъл стандартизацията играе важна роля. Освен това, тъй като инструментите на ИКТ се прилагат във всички икономически сектори, ефективната политика за стандартизация на ИКТ в ЕС може да насърчи по-бързото прилагане на нови технологии и приложения, като така ще се допринесе за конкурентоспособността на европейската икономика като цяло.

Стандартизацията е доброволно сътрудничество между промишлеността, потребителите, публичните органи и други заинтересовани страни за разработването на технически спецификации. В промишлеността стандартите се използват, за да отговорят на пазарните нужди — за подкрепа на конкурентоспособността, за гарантиране на приемането на новаторски решения или за повишаване на функционалната съвместимост. Публичните органи се позовават на стандартите в законодателството, политиките и обществените поръчки за постигане на обществените цели за безопасност, функционална съвместимост, достъпност, въздействие върху околната среда и т.н., докато промишлеността може да използва стандарти, които публичните органи стриктно спазват, или дори са длъжни да спазват стандарти, изготвени в резултат от открити, прозрачни и всеобхватни процеси. Посредством позоваването на стандартите и тяхното прилагане публичните органи могат да спомогнат за задвижване на конкурентоспособността на промишлеността и за улесняване на конкуренцията в полза на потребителите.

Прилагането на сегашната политика на ЕС за стандартизация[1] се основава на работата на европейските организации по стандартизация (ЕОС) и тяхното сътрудничество с международни организации по стандартизация. Тя позволява на Комисията да прикани ЕОС да предприемат конкретни инициативи за стандартизация и позволява на ЕС и на държавите-членки да се позовават на европейските стандарти, установени от посочените организации, в законодателството и политиките. Освен това в настоящата правна основа за стандартизацията на ИКТ се отчитат някои специфични характеристики на ИКТ, като например необходимостта от функционална съвместимост (интероперативност), и се позволява известна гъвкавост при позоваването на стандартите за ИКТ в обществените поръчки[2].

Картината на стандартизацията на ИКТ през последното десетилетие се промени драстично. Наред с обичайните организации по стандартизация все по-активни стават и различни специализирани, предимно световни, форуми и консорциуми. Някои от тях вече са се наложили като водещи в международен мащаб органи за разработване на стандарти за ИКТ, като например работещите в сферата на интренет и световната глобална мрежа. Тази тенденция не е отразена в политиката на ЕС за стандартизация. В момента не може да се прави позоваване на стандартите на форуми и консорциуми, дори това да е от полза при постигането на целите на публичната политика. Без решителни действия от страна на ЕС той рискува да остане изолиран от изготвянето на стандартите, което ще се извършва почти изцяло извън Европа, без да се отчитат европейските нужди.

Изложеният анализ е широко споделян от държавите-членки и Съветът подчертава необходимостта от по-нататъшен напредък при прилагането на стандартизацията в области като ИКТ, подчертавайки, че настоящата европейска система за стандартизация трябва да се пригоди към нуждите на бързо променящите се пазари, най-вече в областта на услугите и на високотехнологичните продукти[3].

Абсолютно необходимо е да се модернизира политиката на ЕС за стандартизация и да се използва пълноценно потенциалът за определяне на стандарти. В противен случай ЕС няма да успее да застане начело на информационното общество и няма да реализира редица важни цели на европейските политики, които изискват функционална съвместимост като електронното здравеопазване, достъпност, сигурност, електронна търговия, електронно правителство, транспорт и т.н. и ще бъде изправен пред пречки за това да се превърне в движеща сила за разработването и популяризирането на международни стандарти за защита на личните данни, както е установено в съобщението за програмата от Стокхолм[4].

В най-общ смисъл необходимо е да се обърне внимание на следните цели на политиките:

- Да се даде тласък на иновациите и конкурентоспособността посредством адаптиране на политиката за стандартизация на ИКТ към развитието на пазара и на политиката.

- Своевременно да се предложат на промишлеността, в това число и на МСП, висококачествени стандарти за ИКТ, за да се гарантира конкурентоспособността на световния пазар, като едновременно с това се отговори и на обществените очаквания.

- Да се укрепи позицията на европейската стандартизация на ИКТ в световен мащаб.

- Да се осигурят ползи за потребителите посредством улесняване на конкуренцията на европейския и на международния пазар на ИКТ.

- Да се укрепи вътрешният пазар посредством установяването на общи критерии и процеси за позоваване на стандартите за ИКТ в европейското законодателство, политиките и обществените поръчки.

- Да се повиши качеството, цялостната свързаност и последователността на стандартите за ИКТ.

- Да се предоставя активна подкрепа при прилагането на стандартите за ИКТ.

С оглед на това да се поднови европейската политика за стандартизация на ИКТ Комисията започна преглед, включващ и проучване, с цел да направи анализ на настоящата политика на ЕС за стандартизация на ИКТ и да предложи препоръки за бъдещото ѝ развитие. Докладът от проучването бе публикуван през м. юли 2007 г.[5], като това бе последвано от провеждане на консултации по Интернет. Получените коментари бяха публикувани на уебсайта Europa[6], като през м. февруари 2008 г.[7] бе проведена открита конференция с цел да бъдат разгледани препоръките от проучването и дадените коментари.

В резултат на това бе взето решение да се представи бяла книга, за да се потвърди каква е степента на постигане на съгласие по евентуалните предложения за варианти на политика и конкретните мерки, с които би се подпомогнало на европейската политика за стандартизация на ИКТ, за да се отговори по-добре на нуждите на промишлеността и на обществото.

Докато европейската политика на стандартизация на ИКТ следва да продължи да се основава на принципите на доброволна и водена от пазарните условия стандартизация, технологичен неутралитет и равновесие на интереси, следните области в настоящата система остават най-нуждаещи се от подобрение:

- Да се установи политика за стандарти за ИКТ, която да е адекватна на динамиката и на изискванията на сектора на ИКТ и която да отразява променливите нужди на инфраструктурата и на приложенията.

- Да позволява по-интегриран подход при стандартизацията на ИКТ и употребата на стандартите и спецификациите за ИКТ.

- Да се подобри конкурентоспособността на бранша и лоялната конкуренция посредством укрепване на прилагането на стандартите и на спецификациите.

- Да се укрепи сътрудничеството и взаимодействието по отношение на разработването на стандарти за ИКТ както в европейски, така и в световен мащаб.

2. Основни аспекти на модернизацията на стандартизацията на ИКТ в ЕС

2.1. Характеристики на стандартите за ИКТ, свързани със законодателството и политиките на ЕС

С оглед на това да се улесни употребата на най-добрите налични стандарти в подкрепа на европейското законодателство и политики, необходимо е да се установят изисквания под формата на списък с характеристики за тези стандарти и свързаните с тях процеси на стандартизация. Тези характеристики гарантират, че е отговорено на целите на обществените политики и на социалните нужди. Списъкът с характеристики може да се нуждае от по-нататъшно изясняване обаче, особено що се касае до политиките за правата върху интелектуалната собственост (ПИС), за да се отчетат ново появяващите се подходи при програмиране, като например моделът на отворения код.

Предлага се като основа на списъците с характеристики за международните организации за стандартизация да се използват критериите, разработени в рамките на СТО. Тясната връзка между критериите на СТО и характеристиките, лежащи в основата на европейската политика за стандартизация на ИКТ, ще бъде в подкрепа на свободната търговия с отговарящи на стандартите продукти, услуги и приложения, като нашите търговски партньори ще прилагат подобни критерии в подхода си към стандартизацията.

Предлага се в процесите на стандартизация винаги да се съблюдават следните характеристики, които вече са взети предвид от ЕОС, както и от някои форуми и консорциуми:

1. Отвореност : процесът на разработване на стандарти се извършва от организации с нестопанска цел въз основата на открит процес на вземане на решение, достъпен за всички заинтересовани страни. Откритият процес на вземане на решения е продиктуван от нуждите на съответните категории заинтересовани страни и отчита и изискванията на потребителите.

2. Съгласие : процесът на стандартизация се откроява със сътрудничество и наличие на съгласие. Процесът не е предназначен за изгода на никое конкретно заинтересовано лице.

3. Балансираност : процесът на стандартизация е достъпен за съответните заинтересовани лица във всеки етап на развитието си и при вземането на решения. Участието на всички категории заинтересовани лица се търси с оглед на постигането на баланс.

4. Прозрачност : процесът на стандартизация е достъпен за всички заинтересовани лица, като цялата информация относно техническите дискусии и решения е архивирана и идентифицирана. Информацията относно (новите) дейности по стандартизация се разгласява широко посредством съответните достъпни начини. Коментарите на заинтересованите страни се разглеждат и им се дава отговор.

Освен това в самите стандарти следва да бъдат отразени следните характеристики:

5. Поддръжка : за дълъг период от време се гарантира постоянна подкрепа и поддръжка на публикуваните стандарти, включително бързо приспособяване към новите тенденции, които доказват, че са необходими, ефикасни и функционално съвместими.

6. Наличност : изготвените стандарти са на разположение на широката общественост, за да бъдат прилагани и използвани по разумен начин (включително срещу разумна такса или безплатно).

7. Права върху интелектуална собственост : интелектуалната собственост, която е от основно значение за прилагането на стандартите, се присъжда на заявител при (справедливи) приемливи и недискриминационни условия ((F)RAND)[8], които включват, по преценка на притежателя на правото върху интелектуална собственост, безплатно предоставяне на лицензия за ИС от основно значение.

8. Целесъобразност : стандартът е ефективен и целесъобразен. Стандартите трябва да отговарят на пазарните нужди и на регулаторните изисквания, особено когато въпросните изисквания са изразени като мандати за стандартизацията.

9. Неутралност и стабилност : когато е възможно, стандартите следва да бъдат ориентирани към постигането на резултати, а не да бъдат базирани върху формата или върху дескриптивни характеристики. Те не следва да водят до изкривяване на (световния) пазар и следва да запазят възможността лицата, които ги прилагат, да доразвиват на тяхна основа конкуренцията и иновациите. В допълнение на това и с цел да се укрепи стабилността им, стандартите следва да се основават на модерни научни и технологични разработки.

10. Качество : качеството и степента на детайлизираност са достатъчна предпоставка за разработването на набор от конкурентни приложения на функционално съвместими продукти и услуги. Стандартизираният интерфейс не е скрит или контролиран от никого, освен организациите по стандартизация.

а) Комисията предлага тези характеристики да бъдат интегрирани в бъдещата политика за стандартизация на ИКТ.

2.2. Употреба на стандарти за ИКТ в обществените поръчки

Позоваването на стандарти при обществените поръчки може да послужи като важно средство за насърчаване на иновациите, като в същото време на публичните органи се предлагат инструментите, необходими за изпълнение на техните задачи, най-вече във водещите пазари[9] като този на електронното здравеопазване.

При обществените поръчки трябва да се спазва Директива 2004/18/ЕО[10], в която се прави разлика между официални стандарти и други технически спецификации, за които допълнително се изисква описание на функционалните изисквания. Освен това, за да се позволи при търговете да бъде отразено техническото разнообразие, при тях се изисква прилагането на технологично неутрални спецификации. Когато публичните органи се позовават на технически стандарти в техническите си спецификации, те също така следва да уточнят дали дават възможност на участниците в търга да докажат, че офертата им отговаря на спецификациите, дори формално да не е спазен посоченият от органите технически стандарт.

При получаването на услуги и продукти в сферата на ИКТ обаче може преимущество да имат допълнителните изисквания. Публичните органи трябва да имат възможността да определят стратегиите и архитектурата на стратегиите си за ИКТ, в това число и функционална съвместимост между организациите, и ще предоставят ИКТ системи/услуги и продукти или части за тях, които отговарят на техните стандарти.

С Решение 87/95/ЕО на Съвета, с което се установява политиката на ЕС за стандартизация в областта на ИКТ, се отчитат спецификите в областта и се цели да се дадат насоки за провеждане на обществени поръчки за ИКТ системи. С него се подчертава значението на функционалната съвместимост и се насърчава позоваването на функционалните стандарти за постигане на тази цел. В него също така се предвижда условие за изключение от това правило, ако е обосновано. При все това обаче Решение 87/95/ЕО на Съвета вече не е актуално, тъй като неговото внимание е съсредоточено върху продуктите, а не върху понятието за услуги и приложения, както те се използват в наши дни. Следователно Решение 87/95/ЕО на Съвета ще трябва да се актуализира, за да се предложат на публичните органи стандарти и спецификации, които да отговарят на актуалните нужди по отношение на обществените поръчки за услуги и приложения от сферата на ИКТ.

Стандартите и спецификациите, касаещи взаимоотношенията между организациите или между ИКТ системите и услугите, ще трябва на първо място да отговарят на конкретни бизнес нужди на публичните органи и така да изпълняват техните стратегии и архитектура в сферата на ИКТ. Когато е целесъобразно и предвид това, че при посрещането на тези нужди е необходима гъвкавост, тези взаимоотношения следва да се определят посредством позоваване на технологията, т.е. стандарти и спецификации за продукти, които не са обвързани с конкретен търговец и които могат да бъдат покривани от различни доставчици. Така ще се гарантира действителна конкуренция между участниците в търга, както и по-ниски цени, а и така ще е по-вероятно получените в резултат на това ИКТ системи да бъдат функционално съвместими с вече съществуващите и с бъдещите системи, използвани от други публични органи или от частни лица и дружества.

б) Комисията предлага да се актуализират условията за обществени поръчки, залегнали в Решение 87/95/ЕО на Съвета, за да могат публичните органи да имат по-лесен достъп до ИКТ услуги, приложения и продукти, които да отговарят на конкретните им изисквания, и по-специално да предлагат и достатъчно ниво на функционална съвместимост.

в) Комисията предлага да се изясни, че когато стратегиите, архитектурата и функционалната съвместимост са определени в контекста на рамките за ИКТ, въвеждането на стандартизиран интерфейс може да се превърне в изискване в процедурите по обществените поръчки, при условие че са спазени принципите за откритост, справедливост, обективност и недискриминация, както и условията на директивите за обществените поръчки.

2.3. Насърчаване на полезното взаимодействие между проучванията, иновациите и стандартизацията в сферата на ИКТ

Редица научноизследователски и развойни проекти в областта на ИКТ водят до изключително полезни научноизследователски резултати. Те обаче често не са реализирани в достатъчна степен при конкретни приложения, които биха могли да бъдат, използвани с търговска цел на по-късен етап. Стандартите са важно средство за насърчаване на практическото приложение на резултатите от научноизследователската дейност.

Инициативите за по-добро обвързване на стандартизацията на ИКТ и научноизследователската и развойната дейност в областта на ИКТ дават най-добри резултати, когато се изпълняват предимно на нивото на планиране на научноизследователската дейност, а не толкова на етапа на самото изпълнение на конкретния научноизследователски проект. Въпросът за стандартизацията следователно трябва да бъде взет предвид в ранните етапи на научноизследователския процес и следва да бъдат неразделна част от програмите за стратегическа научноизследователска дейност, разработвани от Европейските платформи за технологии (ЕПТ).

г) Комисията предлага провеждането на редовни консултации със заинтересованите страни, най-вече с ЕПТ, при процеса на стандартизация и научноизследователска дейност, за да се гарантира, че съответните европейски научноизследователски инициативи допринасят по възможно най-ефективния начин за дейностите по стандартизация на ИКТ.

д) Комисията предлага, когато е необходимо, стандартизаторите, да адаптират процедурите си, за да гарантират, че приносът от научноизследователските организации, консорциуми и проекти улеснява навременното създаване на стандарти за ИКТ.

е) Комисията предлага държавите-членки да обмислят подобен подход към научноизследователските и развойните инициативи в областта на ИКТ на национално равнище.

2.4. Права върху интелектуалната собственост при стандартите за ИКТ

Функционалната съвместимост в ИКТ и най-вече софтуерната функционална съвместимост се е превърнала в жизнено важна в този все по-взаимосвързан свят. Във връзка с това ПИС играят важна роля в стандартизацията, за да могат да се спазват правата върху собствеността, обхващащи технологичните решения, необходими за установяване на функционална съвместимост[11].

Като цяло европейската политика за стандартизация позволява технологии, върху които има права за собственост, защитени от ПИС, да бъдат включени в стандартите. Според правилата за конкуренцията на ЕС обаче определянето на стандартите не бива да води до ограничаване на конкуренцията и трябва да се основава на недискриминиращи, открити и прозрачни процедури[12]. Наличието на стандарти, които са на разположение безусловно и могат да бъдат прилагани от всички заинтересовани страни, позволява ефективна конкуренция.

В организациите по стандартизация съществуват множество различни политики за ПИС, адаптирани към различни обстоятелства. И по-конкретно, стандартизацията на софтуера в подкрепа на изискванията за функционална съвместимост изглежда следва свой собствен подход. Тези разлики сами по себе си не представляват проблем, при условие че съответните за стандарта ПИС са добре отчетени в този процес, а политиките отговарят на правилата на конкуренцията. Политиките за изготвяне на стандарти следва да бъдат стабилни, предсказуеми, прозрачни и ефективни. Те следва да дават възможност за съществуване на конкуренция и да улесняват иновациите при продуктите. Откритостта и лесният достъп до процесите на стандартизация, както и възможността всички заинтересовани страни да се ползват от стандартите са важни предпоставки за прилагането на ефективни политики в сферата на ИКТ.

Заинтересованите страни от комуникационния под-сектор на ИКТ като цяло изглеждат доволни от подхода (F)RAND, прилаган при издаването на лицензии за интелектуалната собственост, която е от основно значение за прилагането на стандартите. И все пак, дори в тази сфера, нарастващата сложност на иновативните услуги и приложения може да доведе до наличие на множество значими патенти, което ще доведе до сложна ситуация и кумулативна тежест по отношение на ИПС при стандартите.

Въпреки че принципът (F)RAND може да бъде средство за осигуряване на справедливо равновесие между правата на лицензополучателите и на лицензодателите, много заинтересовани лица имат усещането, че има още какво да се направи, за да се намали сложността и да се подобри предсказуемостта при процеса на предоставяне на лицензии. Предварителна ( ex-ante ) декларация за най-ограничаващите условия за предоставяне на лицензия, по възможност включваща и (максималните) такси за авторски права преди приемането на даден стандарт, може да се окаже средство за подобряване на ефективността на лицензирането според принципа (F)RAND, тъй като това може да позволи конкуренция по отношение на технологията и на цените.

Множество заинтересовани лица, от друга страна, най-вече в софтуерния бранш и сред потребителите му, са на мнение, че може да се постигне по-задоволително ниво на функционална съвместимост посредством използването на политики за ПИС, което може да бъде счетено като отклонение от принципа (F)RAND. Ето защо вече няколко форуми и консорциуми за стандартизация на софтуер са възприели различен подход към ПИС. Някои, например, изискват ПИС по отношение на стандартите да подлежат на лицензиране без плащане на лицензно възнаграждение.

И на последно място, много от заинтересованите страни, както и потребителски организации подкрепят подхода, при които не се плаща лицензно възнаграждение, което често попада в частта от принципа (F)RAND, която касае само „приемливите“ и „справедливите“ условия, най-вече за стандарти, за които има позоваване в законодателството и политиките.

Макар и да е ясно, че редица от аспектите при работата с ПИС са обхванати от други области на политика, съществуват някои аспекти на стандартизацията на ИКТ, които са насочени върху функционалните стандарти и функционалната съвместимост, което прави работата с ПИС в тази област особено значима и деликатна. Гъвкавостта следва да се остане като вариант, за да се позволи неизкривена конкуренция между различните бизнес модели, включително и все по-популярния модел на отворения код, чиято употреба и приложение може да са предмет на условия, които са много различни от лицензно възнаграждение, срещани при принципа (F)RAND.

ж) Комисията предлага организациите по стандартизация на ИКТ, спазвайки конкурентното право и ПИС на собствениците, да: прилагат ясни, прозрачни и балансирани политики за ПИС, които не са дискриминиращи и позволяват конкуренция сред различните бизнес модели; гарантират ефективността на процедурите по разгласяване на ПИС; обмислят деклариране на най-ограничаващите лицензни условия, евентуално включващи (максималните) такси за лицензно възнаграждение преди приемането на даден стандарт като потенциален начин за предлагане на повече предсказуемост и прозрачност. |

- 2.5. Интегриране на форуми и консорциуми в процеса на стандартизация на ИКТ

Понастоящем европейската политика за стандартизация ограничава възможностите за позоваване на законодателството и политиките на ЕС на стандарти на ЕОС. От ЕОС обаче се изисква да изпълняват задачи и да усвояват методи на работа, които могат да затруднят предоставянето на ефикасен отговор на всички нарастващи нужди за навременна стандартизация в бързо развиващия се сектор на ИКТ. Проучването и последвалият процес на консултация показаха, че в бранша има тенденция да се съсредоточават оскъдните висококвалифицирани кадри, необходими за стандартизацията на редица сложни области в ИКТ, във форуми и консорциуми, които могат да реагират по-бързо на пазарното търсене относно въпроси като функционалната съвместимост.

Форумите и консорциумите са произвели редица значими стандарти за ИКТ, най-вече в сфери, където с технически експертни познания разполагат определени форуми и консорциуми, а не ЕОС. Става въпрос за стандарти, обхващащи Интернет протоколи, установени от IETF, и указания за достъпност до мрежата, създадени от W3C. Приемането на пазара на посочените стандарти е неоспоримо. Броят на стандартите, установени от форуми и консорциуми в бранша с пряк достъп до необходимите технически ресурси, расте неимоверно и те често се прилагат в иновативни продукти и услуги. Европейската политика в областта следва да надгражда ползите на потенциала, предлаган от форумите и консорциумите.

Очаква се чрез по-добрата координация с форумите и консорциумите в областта на ИКТ, най-вече чрез по-голямата координация между тях и официалните организации по стандартизация, да се намали рискът от наличието на фрагментация, дублиране и противоречащи си стандарти в областта на ИКТ. Бавното развитие и фрагментираните решения представляват особени поводи за притеснение в сферата на услугите от особено голям обществен интерес като електронното правителство, електронното обучение и електронното здравеопазване. Усилията за установяване на сътрудничество и координация ще повишат функционалната съвместимост и така ще се увеличи въвеждането на пазара на новаторски решения.

При полагането на усилия за по-голямо оползотворяване на работата на форумите и консорциумите следва да се отчита и фактът, че свързването на стандартите със законодателството и политиките на ЕС крие в себе си аспект, свързан с публичните политики, освен чисто доброволния характер на самите стандарти. Това обяснява значимостта на списъка с характеристики, описан по-горе, когато става въпрос за позоваване в контекста на законодателството.

Предвид така съществуващата ситуация и освен близкото сътрудничество между официалните и неформалните органи, разработващи стандарти, прякото позоваване на стандартите на форуми и консорциуми в области, където очевидно няма риск от дублиране на обхвата на работата на ЕОС или на официалните международни организации по стандартизация, би бил най-ефективният начин, по който ЕС може да запълни конкретни празноти по отношение на стандартизацията.

Признаването на стандарти като IETF, W3C и OASIS, разработени от форуми и консорциуми, като цяло би улеснило сътрудничеството по въпроси, свързани със стандартизацията, с основни търговски партньори като САЩ, като подобно сътрудничество може да бъде разглеждано в рамките на Трансатлантическия икономически съвет.

Макар да се подчертава още веднъж целесъобразността на хармонизираните стандарти в области, които понастоящем са обхванати от новия подход, публичните органи следва да имат възможността, при условие че всички необходими за това условия са изпълнени, да не спазват общото правило да се позовават на официални стандарти на ЕОС. За тази цел Комисията може да въведе подходяща процедура, с която да се позволи позоваването на конкретни стандарти на форуми и консорциуми в законодателството и политиките.

з) Комисията предлага да се позволи позоваването на конкретни стандарти на форуми и консорциуми в съответното законодателство и политики на ЕС, което обаче подлежи на положителна оценка на стандарта и на процесите на съответния форум или консорциум по отношение на списъка с характеристики, както е изложен в глава 2.1.

и) Комисията предлага да се насърчава по-добрата координация между форумите и консорциумите, и ЕОС въз основата на процес, който ще доведе до публикуването на стандарти от ЕОС.

2.6. Насърчаване на диалога и партньорството със заинтересованите страни

В Решение 87/95/ЕО на Съвета се предвижда създаването на комитет, Висша официална група за стандартизация в сферата на информационните технологии (SOGITS), която да подпомага Комисията при управлението на изпълнението на решението. Съставът ѝ се ограничава от държавите-членки, въпреки че представителите на ЕОС имат статут на наблюдатели и SOGITS има възможността да кани експерти за обсъждане на специфични въпроси. И все пак по-голямата част от политиката за стандартизация на ИКТ, в това число и определянето на приоритетите, използването на работата по стандартизация от други източници, както и свързаността между политиката за стандартизация на ИКТ и други политики, в които се използват стандартите за ИКТ, попадат извън обхвата на работата на SOGITS. Ето защо досега SOGITS е имала частичен успех.

Комисията вярва, че SOGITS следва да бъде заменена с платформа, която ще представя всички заинтересовани страни. Подобна платформа следва да гарантира по-свързана, прозрачна и последователна политика за стандартизация на ИКТ, като така се улесни разработването на висококачествени стандарти за ИКТ. С нея следва също така да се предостави на Комисията и на държавите-членки експертен съвет по въпроси, касаещи политиката за стандартизация на ИКТ и прилагането ѝ, като например:

- Предоставяне на съвет по отношение на годишната работна програма на Комисията за стандартизация на ИКТ и приоритетите по нея.

- Ранно набелязване на нуждите на стандартизацията на ИКТ в подкрепа на нова правова рамка и политики на ЕС.

- Обсъждане на евентуалните правомощия на ЕОС и на други организации, ангажирани с разработването на спецификации за ИКТ.

- Наблюдение и преглед на въпроси, свързани с ИКТ, в подкрепа на новата правна рамка и политики на ЕС и тяхното изпълнение.

- Преглед на прилагането на списъка с характеристики по отношение на процесите и стандартите на форумите и консорциумите.

- Набелязване на съответни форуми и консорциуми и определяне на тяхната ролята за по-добро интегриране на работата им при стандартизацията на ИКТ.

- събиране на информация, засягаща работните програми на участващите организации и евентуално национални дейности, свързани със стандартизацията на ИКТ.

Този диалог следва да позволи на държавите-членки и на Комисията да обсъди въпросите в рамките на конкретните си отговорности, като едновременно с това се позволи дискусия с по-широк кръг от заинтересовани лица от организации по стандартизация, в това число и форуми и консорциуми, промишлеността, МСП, потребителите и т.н.

Освен това платформата на заинтересованите лица следва да бъде допълнена от структура, надграждаща над настоящия съвет по въпросите за стандартите за ИКТ (ICTSB), за координиране на дейностите по стандартизация на ЕОС и на форумите и консорциумите в отговор на ориентацията на нейната политика. Основната цел на ICTSB ще бъде да наблюдава и координира дейностите по разработване на стандарти сред съответните организации за определяне на стандарти в отговор на насоките на политиката, зададени от платформата на заинтересованите лица.

й) Комисията предлага установяването на постоянна платформа за политика на стандартизация на ИКТ, представляваща множество заинтересовани страни (с по-голяма членска маса от комитета SOGITS на държавите-членки, учреден по-рано по Решение 87/95/ЕО на Съвета), с консултативна функция по отношение на въпроси, свързани със европейската политика на стандартизация на ИКТ и реалното й изпълнение.

к) Комисията предлага да бъдат поканени ЕОС и други организации по стандартизация, за да направят преглед на функциите и състава на настоящия съвет ICTSB, за да засилят ефективността му.

3. Следващи етапи

С публикуването на настоящата бяла книга Комисията приканва за становища от всички заинтересовани страни, най-вече по предложенията, направени за по-нататъшните действия. Както се посочва в горните глави, въпросните предложения се съсредоточават върху евентуални незаконодателни мерки и върху мерки, които могат да се изпълнят посредством актуализиране на Решение 87/95/ЕО на Съвета.

Едновременно с това наскоро бе предприето провеждането на обширен преглед на текущата европейска система за стандартизация. Комисията е възложила на независима експертна група до края на 2009 г. да изготви стратегически препоръки по прегледа на цялостната европейска система за стандартизация. Предложенията във връзка с политиката за стандартизация на ИКТ, очертани в настоящата бяла книга, ще бъдат взети предвид при работата на експертната група.

В светлината на резултатите от текущия преглед на общата политика и след обществените консултации, проведени с настоящата бяла книга, Комисията предвижда да представи през 2010 г. необходимите политики и законодателни предложения.

Комисията приканва за становища по настоящата бяла книга, най-вече по предложенията в карето. Те могат да бъдат изпращани до 15 септември 2009 г. за предпочитане на ‘Your Voice in Europe’ („Гласът Ви в Европа“) http://ec.europa.eu/yourvoice/consultations/index_en.htm#open :

или по ел. поща на адрес: ENTR-ICT-STANDARDISATION@ec.europa.eu

или по пощата на адрес:

Modernising ICT Standardisation Policy in the EU: the Way Forward (Модернизиране на стандартизирането в сферата на ИКТ в ЕС – Пътят напред) (ENTR/D/4)

European Commission – BREY 6/60

B-1049 Brussels.

Освен ако не давате отговор в качеството си на частно лице, моля, посочете наименованието и естеството на работа на организацията, която представлявате. Дружествата, които дават своите отговори, следва да предоставят информация за размера си по отношение на броя на служителите си, както и указване на това дали те работят основно като доставчик на продукти или на услуги в сферата на ИКТ или дали са потребители на продукти или на услуги в сферата на ИКТ.

ГД „Предприятия и промишленост“ ще публикува мнението Ви в Интернет ( http://ec.europa.eu/enterprise/ict/policy/standards/ict_index_en.htm ). Моля, запознайте се с декларацията за защита на личните данни, приложена към насоките с информация за това как личните Ви данни и отговорът Ви ще бъдат обработвани. Професионалните организации са приканени да се регистрират в регистъра на Комисията на представителите на интереси (http://ec.europa.eu/transparency/regrin/), създаден в контекста на Европейската инициатива за прозрачност с цел да се предостави на Комисията и на широката общественост информация за целите, финансирането и структурите на представителите на различните заинтересовани лица.

[1] ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива 98/34/ЕО консолидира измененията по Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. и е изменена с Директива 98/48/ЕО, за да бъдат включени и услугите на информационното общество.

[2] Решение 87/95/EО на Съвета, ОВ L 36, 7.2.1987 г., стр. 31.

[3] http://www.eu2006.fi/news_and_documents/conclusions/vko50/en_GB/1165932111543/_files/76410530393686600/default/92107.pdf

[4] Съобщение: Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите, COM(2009) 262

[5] http://ec.europa.eu/enterprise/ict/policy/standards/piper/full_report.pdf

[6] http://ec.europa.eu/enterprise/ict/policy/standards/piper_en.htm

[7] http://ec.europa.eu/enterprise/ict/policy/standards/cf2008_en.htm

[8] Принципът FRAND означава, че всички страни изразяват съгласие за издаване на лицензия за тяхната интелектуална собственост, присъстваща в съответните стандарти, при справедливи, приемливи и недискриминационни условия на всеки, който желае да прилага стандарта. Действителното споразумение за лицензията се изготвя между съответните притежатели на интелектуалната собственост и лицата, които желаят да прилагат стандарта.

[9] Съобщение: Инициатива за водещи пазари в Европа, COM(2007)860.

[10] ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

[11] Вж. Съобщението за правата върху индустриалната собственост, COM(2008) 465 от 16.7.2008 г.

[12] Насоки относно прилагането на член 81 от Договора за ЕО по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество, ОВ C 3, 6.1.2001 г., стр. 1. Всички органи за определяне на стандарти ще трябва да се съобразяват с тези насоки. Настоящата бяла книга не засяга прилагането на правилата за конкуренцията и насоките за хоризонтално сътрудничество.