16.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/76

1.1

Документът на Комисията е представен в отговор на изискването на Съвета до 31 декември 2008 г. да бъде представен доклад и евентуални предложения относно технологическото развитие по отношение на фактурирането. Разпоредбите в тази област, съдържащи се в Директивата за ДДС (Директива 2006/112/ЕО), не постигнаха целите си в пълна степен. От друга страна, вследствие на тяхното преразглеждане възникнаха още въпроси, което доведе до откриване на други слабости. С предложението за директива се цели да се допринесе за политиката на опростяване и намаляване на тежестите за операторите, по-специално за МСП, както и да се подпомогне борбата с измамите по непряк, но ефикасен начин.

1.2

Предложенията по отношение на фактурирането са подробни и от изключително технически характер, като всичките са насочени към постигането на гореизложените цели. Заслужава да се спомене по-специално изричното признаване на равнопоставеността между електронната фактура и фактурата на хартиен носител. ЕИСК декларира своето съгласие с предложените мерки, които изглеждат рационални и в съответствие с принципите на доброто управление, но изразява сериозни резерви по отношение на прекомерната свобода, предоставена на държавите-членки, които могат да приемат или не редица разпоредби. Комитетът осъзнава трудностите, пред които е изправена Комисията при изготвянето на задължителни разпоредби, валидни в целия ЕС. От друга страна, нежеланието на държавите-членки да приемат определени разпоредби може да се дължи на различните равнища на сложност на административните процедури или на трудности в законодателството. В резултат на това положение, обаче, възниква гъвкавост в прилагането на разпоредбите, вследствие на която процесът на хармонизиране се забавя и се увеличава административната тежест за предприятията.

1.3

ЕИСК счита, че трябва да изрази сериозни резерви по един единствен въпрос: предложението да се даде достъп на органите на други държави-членки до електронните архиви на операторите. Подобно право далеч надхвърля принципите на административното сътрудничество и изглежда необосновано от юридическа гледна точка, особено ако се има предвид фактът, че същевременно се заличава разпоредбата, според която данните трябва да се използват единствено за цели, свързани с извършването на контрол.

2.1

Разпоредбите по отношение на фактурирането на ДДС, които, казано много общо, представляват правното и регулаторното основание за събиране на данъка и непряк инструмент за борба с укриването на данъчни задължения, се съдържат в Директива 2001/115/ЕО, като вече са включени в „Директивата за ДДС“ (Директива 2006/112/ЕО). В член 237 от тази директива се предвижда Комисията да представи доклад и, по целесъобразност, предложение за изменение на условията за електронно фактуриране, което да отрази технологичното развитие в тази област. В разглежданото понастоящем предложение за директива Комисията отчита, че първоначалните разпоредби не са достигнали своите цели в пълна степен и следователно използва случая, за да разшири обхвата на предложенията, така че да се преодолеят отчетените пропуски в тази област.

2.2

Всички нови разпоредби са насочени към постигането на четири основни цели: опростяване на разпоредбите с оглед намаляване на административните тежести за предприятията, благоприятстване на МСП, разпространение на употребата на електронната фактура и накрая подпомагане на борбата срещу укриването на ДДС. Това със сигурност не е лесна операция, но все пак тя беше подета от Комисията с най-добри намерения. Резултатите обаче ще зависят от добрата воля и ефективността, които националните администрации ще покажат при прилагането на разпоредбите на директивата.

2.3

Намаляването на административните тежести представлява ангажимент, който Комисията пое с приемането на „плана за действие“ за 2007 г. С предложението на Комисията за включване на електронното фактуриране в рамките на пакет от мерки за „по-добро регулиране“, свързан с намаляване на бюрократичната тежест върху предприятията, Комисията си поставя две цели: да гарантира, че за данъчните администрации електронните фактури имат същата доказателствена стойност като фактурите на хартиен носител и да създаде система от хармонизирани разпоредби, които да намалят алтернативите, с които в момента разполагат държавите-членки, най-вече в областта на самосертифицирането.

2.4

Що се отнася до МСП, Комитетът приветства особено две разпоредби: едната предвижда разширяване на обхвата на опростеното фактуриране, а другата — възможността ДДС да се осчетоводява на принципа на касовата отчетност. Това би трябвало да доведе до намаляване на разходите, до опростяване на процедурите и, по непряк начин, до насърчаване на МСП да разширят и/или да възобновят дейността си зад граница.

2.5

Предложението се вписва в контекста на Лисабонската стратегия за растеж и заетост и има голямо политическо значение, тъй като дава възможност за по-нататъшно консолидиране на единния пазар. В този контекст насърчаването на разпространението на електронното фактуриране и неговото запазване ще имат съществен принос за това търговските операции да станат по-гъвкави. Предприятията ще могат да се възползват от нови възможности и да извлекат ползи от употребата на новите технологии, най-вече чрез преквалификация на служителите, занимаващи се с получаване, регистрация и съхранение на данните, което ще доведе до намаляване на разходите и възстановяване на конкурентоспособността.

2.6

Въпреки че с предложението на Комисията се цели премахване на юридическите пречки пред употребата на електронната фактура, най-вече в случай на трансгранично фактуриране, то допринася за борбата с измамите, като стремежът е да се направят по-строги разпоредбите относно ролята на фактурата в приспадането на ДДС и същевременно да се ускори обмена на информация относно доставките в рамките на Общността.

2.7

ЕИСК счита, че разглежданите разпоредби като цяло отговарят на принципите, на които предложението се основава, и принципно ги одобрява, като отправя някои бележки и предложения, които, ако бъдат приети, биха подобрили възможностите за прилагане на разпоредбите на практика.

3.1

По отношение на последователни отчитания или плащания (член 64, параграф 2), според новите разпоредби непрекъсната доставка на стоки, доставени или прехвърлени с освобождаване от ДДС, за период от време, надвишаващ един календарен месец, се смята за изпълнена в края на всеки календарен месец. Непрекъснатите доставки на услуги, облагаеми с ДДС и изпълнени за период, по-дълъг от една година, се считат за изпълнени при изтичането на всяка календарна година. Държавите-членки могат да прилагат „в определени случаи“, различни от тези в посочените две категории, условни интервали от една календарна година.

3.1.1

Комитетът приветства опростяването, въведено с тези разпоредби и поради това, че то позволява по-добър контрол на непрекъснатите доставки. Въпреки това ЕИСК изразява някои резерви относно възможността, която се предоставя на държавите-членки, да прилагат условни интервали от една календарна година в случаите, които не са предвидени от директивата — това отслабва хармонизацията, а общият характер на формулировка би могъл да предизвика объркване или дори спорове.

3.2

Според член 167a, в случаите когато данъкът, подлежащ на приспадане, става изискуем при получаване на плащането („принцип на касовата отчетност“), държавите-членки могат да предвидят, че правото на приспадане възниква при доставката на стоките или услугите или в момента на издаване на фактурата. Тези възможности могат да бъдат използвани, само ако данъчнозадълженото лице прилага принципа на касовата отчетност и неговият годишен оборот не надвишава 2 милиона евро.

3.2.1

Тези разпоредби представляват значително улеснение за МСП, които прилагат касовата отчетност, както и за онези предприятия, които практикуват самоначисляване на данъка, но не притежават фактура. Те обаче предвиждат възможност, а не задължение за държавите-членки да ги прилагат, което още веднъж отслабва действието на хармонизацията и, в известна степен, принципа на равните условия на конкуренция. В обяснителния меморандум Комисията предлага да се ограничат мерките, които не са задължителни за всички държави-членки. Въпреки това, предвид формулировката на този член („могат“), възникват колебания относно заявеното намерение.

3.3

Член 1, параграф 9 от предложението съдържа редица изменения на член 178, букви а), в) и е) от Директива 2006/112/ЕО. Накратко казано, за да може да се използва приспадането, фактурите трябва да бъдат изготвени в съответствие с критериите от дял ХI, глава 3 на Директивата за ДДС. Накратко, когато доставчикът отчита ДДС въз основа на принципа на касовата отчетност, държавите-членки могат да разрешат на клиента да упражни незабавно правото си на приспадане на данъка. Разпоредбата въвежда принцип, който насърчава гъвкавостта на операциите, но, още веднъж, възможността за прилагане или не, с която държавите-членки разполагат, не допринася за желаната хармонизация.

3.4

Поредица от разпоредби (заличаване на членове 181 и 182, нови членове 218а и 219а) би трябвало да разрешат проблемите за предприятията, доставчици на други предприятия, които принципно, но често пъти с трудности в тълкуването, понастоящем трябва да спазват правилата за фактуриране, които са в сила в държавата-членка по местоназначение. Предлагат се множество хармонизирани разпоредби както за електронните фактури, така и за фактурите на хартиен носител, така че да се даде възможност те да бъдат използвани в целия ЕС. Същото следва да се посочи и за издаването на фактури за потребителите, за които остава приложимо законодателството на мястото на облагане.

3.4.1

Въвеждат се нови разпоредби за опростените фактури, които могат да бъдат разрешени в някои случаи, най-вече когато данъчната основа е по-малка от 200 евро и когато доставката е освободена без право на приспадане. Тази възможност става задължение, което държавите-членки могат да наложат за доставките на стоки или услуги в рамките на своята територия.

3.4.2

Разграничението между „пълна“ и опростена фактура се състои в различните цели, за които тя е приложима: първата служи за упражняване на правото на приспадане, а втората по принцип няма такава функция, освен в случаите, когато това е разрешено и само в рамките на територията на една и съща държава-членка. Нововъведенията са в съответствие с желанието на Комисията да опрости процедурите и да намали тежестите за предприятията, но различните възможности, които се предлагат на държавите-членки, отново противоречат на принципа на хармонизация. Това е очевиден знак, че някои държави-членки все още се противопоставят на приемането на уеднаквени административни процедури и системи. За разпоредбите по отношение на опростената фактура би следвало да бъде предпочетена разпоредба със задължителен характер, вместо предвидената понастоящем в предложението за директива незадължителна разпоредба, за да се избегнат допълнителни административни разходи за предприятията, които развиват дейност в няколко държави-членки и поради това трябва да прилагат различни разпоредби.

3.5

Държавите-членки могат да определят срокове за издаване на фактура от данъчнозадължените лица, които доставят стоки и извършват услуги на тяхна територия. В настоящото предложение за директива, в член 222 от Директива 2006/112/ЕО се предвижда ограничаване на този срок, като фактурата трябва да бъде издадена не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Комитетът счита, че за много сектори, например строителния сектор, този срок е твърде кратък, и предлага или да се заличи това изменение и по този начин да се запази без промяна първоначалният член 222, или да се увеличи срока за издаване на фактура до най-малко два месеца.

3.6

Редица нови разпоредби се отнасят до процедурите за регистрация, отчетност и съхранение (включително на електронен носител) на транзакциите, независимо дали са облагаеми или не. ЕИСК не счита, че са необходими специални коментари в това отношение, с изключение на възможността държавите-членки да налагат задължението за превод на определени фактури на техния официален език — задължение, което вече съществува в някои страни, но все пак представлява допълнителна тежест за предприятията, която не може да бъде пренебрегната.

3.7

Важно нововъведение се прави в новия член 249 по отношение на контрола. В първоначалната формулировка се разрешава достъпът до електронния архив на фактурите само на органите на страната, в която е установен операторът. В новия текст се предлага достъп да имат включително органите на друга държава-членка, в която се дължи ДДС. Отпада и настоящото ограничение, според което националните органи имат възможност за достъп „доколкото тези органи изискват това за целите на контрола“.

3.7.1

Според ЕИСК предоставянето на възможност за неограничен достъп на органите на друга държава-членка представлява оправомощаване, което надхвърля стандартите в областта на административното сътрудничество. До този момент не съществува нито една разпоредба, която да разрешава на чужда администрация, независимо дали е упълномощена или не от съдебните органи на съответната страна, да разпитва или претърсва национален субект. Новата разпоредба въвежда положение, което е равносилно на претърсване по електронен път. Наред с това е трудно да си представим как е възможно някой да влезе в електронен архив, като се запознае единствено с данните, които го интересуват, игнорирайки тези, които не отговарят на неговото търсене.

3.8

В заключение, ЕИСК може само да приветства Комисията за новия тласък, който тя дава на вече започнатата дейност, свързана с опростяване на процедурите, намаляване на административните и счетоводните тежести и укрепване на борбата с измамите. Комитетът изразява учудване от слабия напредък към хармонизация на разпоредбите, макар да признава трудностите, свързани с противопоставянето от страна на държавите-членки, и остава с големи юридически, но и принципни резерви по отношение на новите разпоредби за достъп до електронните архиви.