11.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/55

1.1

ЕИСК приветства инициативата на Европейската комисия да пристъпи към хармонизирано регулиране на търговията с тюленови продукти. Понастоящем тази дейност е неприемлива и е необходимо да се предприемат съществени промени в международен мащаб.

1.2

Предвид липсата на специфично правно основание в Договора за подход към въпросите, свързани с хуманното отношение към животните, ЕИСК преценява като сполучлив избора на член 95 от ДЕО относно фрагментирането на вътрешния пазар за законодателна намеса в тази област. Съдебната практика на Общността потвърждава законността на това решение.

1.3

ЕИСК предлага да се отложи влизането в сила на системата от дерогации и предлага през 2012 г. Комисията да представи подробен доклад за развитието на законодателствата в областта на лова на тюлени, който да послужи като основа за евентуалното предоставяне на дерогации след 2012 г.

1.4

През първите три години на прилагане на новия режим забраната би трябвало да бъде пълна, с единствено изключение ловните практики за препитание на инуитските общности.

1.5

За да се гарантира, че мерките в законодателното предложение са изпълними, наложително е Комисията да създаде ефективни системи за контрол. Контролът не бива да се осъществява изцяло от държавата, която иска дерогацията. Необходимо е Комисията да гарантира прилагането на място на разпоредбите на съответните законодателни актове.

1.6

Комитетът приканва Комисията да изготви необходимите проучвания, за да определи въздействието, което изменението на климата може да окаже върху запазването на вида.

2.1

Семейството на перконогите наброява 33 вида тюлени, морски лъвове, ушати тюлени, морски слонове и моржове. Това са бозайници с различен размер, които при възпроизводство се събират на големи групи на бреговата ивица или на леда.

2.2

Въпреки че екологичните организации (1) вдигат тревога поради резкия спад на популацията на тюлени, дължащ се между другото и на изменението на климата, организациите на ловците и правителствата на държавите, където се възпроизвеждат тюлените, отричат какъвто и да било проблем за запазване на вида с аргумента, че близо 15 милиона тюлени могат да бъдат обект на лов. През последните години дебатът относно лова на тюлени се насочи към въпроси, свързани с хуманното отношение към животните, оставяйки на заден план аспектите, свързани със запазването на вида. ЕС разполага със специфични законодателни актове относно запазването на тюлените (2).

2.3

Лов на тюлени с търговска цел се осъществява в Канада, Гренландия, Намибия, Норвегия и Русия. Всички тези страни имат различни законодателства за регулиране на практиките за лов на тюлени. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) призна, че липсват достоверни данни за популацията на тюлените и за броя убити животни на година. Ако приемем данните, обявени от всяка държава, на първо място по лов на тюлени е Канада с близо 300 000 екземпляра годишно. По данни на правителството на Канада (3) през 2008 г. са били уловени 275 000 тюлена с общо 17 000 издадени разрешителни. Далеч след Канада се нареждат Гренландия (4) и Намибия (5) със 160 000 и 80 000 екземпляра годишно.

2.4

В Европейския съюз убиване и одиране на тюлени се практикува в две държави – Финландия и Швеция. В Обединеното кралство (Шотландия) се произвеждат тюленови продукти. На територията на Общността тази дейност няма търговско измерение както в Норвегия или Канада, а цели едновременно развлечение и контрол на рибоядната популация.

2.5

Тюлените се убиват и от кожите им се произвеждат палта, от маста им се правят мазнини, месото им служи за храна на животните, а половите им органи все повече се ценят в Азия, тъй като от тях се произвеждат афродизиаци.

2.6

Съществуват различни начини за убиване на тюлените. Обичайните инструменти са пушки и hakapik (вид харпун, чийто край има формата на чук). На пръв поглед този инструмент е грубо и примитивно оръжие, но според учените е най-ефикасният начин за зашеметяване и бързо убиване на тюлените.

2.7

В едно научно становище, публикувано през 2007 г (6)., ЕОБХ отбелязва, че „е възможно да се убиват тюлените бързо и ефикасно, без да им се причинява ненужно болка или страдание“. Все пак в становището се признава, че на практика убиването невинаги е състрадателно и ефикасно. Различните национални законодателства се опитват да регулират размерите на инструмента hakapik, начините на използването му, калибърът на пушките и скоростта на куршума.

3.1

На 26 септември 2006 г. Европейският парламент прие декларация (7), с която поиска от Европейската комисия да изготви законодателни предложения с цел да регулира вноса, износа и продажбата на продукти от два вида тюлени - гренландски и качулат. Същевременно в декларацията се отправяше искане за специално третиране на традиционния лов на тюлени, практикуван от инуитите.

3.2

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие препоръка относно лова на тюлени, с която прикани своите членове да забранят всички жестоки ловни методи, които не гарантират мигновена смърт на животните.

3.3

През последните години Белгия, Нидерландия и Словения приеха закони за забрана на производството и търговията с тюленови продукти. Други държави в ЕС решиха също да регулират тази материя и понастоящем изготвят законодателни актове.

3.4

В началото на 2007 г. Европейската комисия започна консултации със заинтересовани страни, които завършиха с научното становище, представено от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) (8). През април 2008 г. ГД „Околна среда“ на Европейската комисия публикува едно проучване на възможното въздействие на забраната на тюленови продукти.

3.5

На 23 юли 2008 г. Европейската комисия публикува предложение за регламент (9) относно търговията с тюленови продукти. Избраното правно основание е член 95 и член 133 от Договора за създаване на Европейската общност. Член 95 се отнася за фрагментирането на вътрешния пазар, а член 133 – за Общата търговска политика. Критериите, позволяващи да се прибегне до правното основание, предоставено от член 95, са установени в съдебната практика на Съда на Европейските общности.

3.6

Предложението за регламент на Комисията забранява търговията, вноса, износа и транзита на тюленови продукти в Общността. Установява се все пак система от дерогации, която ще позволи изключения от общото правило, в случай че се изпълняват поредица от условия във връзка с хуманното отношение към животните, посочени в регламента (10). Въпросните условия се стремят да гарантират, че тюлените са убити или одрани без ненужна болка, мъка и други форми на страдание.

3.7

Европейската комисия предвижда автоматична дерогация за традиционния лов на тюлени, практикуван за препитание от инуитските общности. Редът и условията за прилагане ще съдържат подходящи мерки за гарантиране на произхода на тюленовите продукти.

3.8

На всеки пет години държавите-членки ще предоставят на Комисията доклад за предприетите мерки за изпълнение на регламента.

4.1

ЕИСК приветства с голямо задоволство инициативата на Европейската комисия да пристъпи към хармонизирано регулиране на приемливите методи за лов на тюлени и търговия с тюленови продукти.

4.2

Предложението за регламент е насочено към хуманното отношение към животните и не се занимава с проблемите, свързани със запазването на вида. Европейските екологични организации подчертаха необходимостта в законодателния текст да се включат аспектите, свързани със запазването на вида. ЕС разполага обаче със стабилно законодателство в областта на запазването и има специфични инструменти за запазване на тюлените, които допълват мерките, съдържащи се в предложението.

4.3

Очевидно е, че изменението на климата (особено топенето на ледовете) ще засегне пряко условията на живот и възпроизводство на тюлените. Затова ЕИСК приканва Европейската комисия да извърши необходимите оценки и научни изследвания, за да предостави действителни данни за евентуалния отрицателен ефект на изменението на климата върху популацията на тюлените и в съответствие да преразгледа и приспособи инструментите от общностен характер в областта на запазването.

4.4

Договорът за създаване на Европейската общност не предоставя специфично правно основание за регулиране на аспектите, свързани с хуманното отношение към животните. По липса на конкретно правно основание, ЕС трябва да запълни празнотите и да използва други, различни, но легитимни правни основания, за да подходи към този въпрос. В конкретния случай противоречивият член 95 за фрагментирането на вътрешния пазар предоставя на ЕС възможност за хармонизиране на законодателството в областта на хуманното отношение към животните, въпрос, определен „от общ интерес“ в съдебната практика на Общността. ЕИСК отбеляза в своето становище относно кожите на кучетата и котките (11), че приема въпросното правно основание за законотворчество в областта на хуманното отношение към животните и подчерта съгласието си с правилата за търговия, изготвени от Световната търговска организация.

4.5

Липсата на контрол от страна на Общността в тази област, липсата на данни (официално призната от ЕОБХ) и произтичащият икономически интерес затрудняват създаването на действителна и неизкривена представа за лова на тюлени извън ЕС. Евентуалните законодателни промени в държавите, където се ловуват тюлени, в отговор на новите изисквания на Общността, не предполагат задължително съществена промяна на практика в условията на убиване на тюлените.

4.6

Обща забрана и система от последващи дерогации е новаторски инструмент, който може да създаде ценен прецедент за бъдещите законодателни процеси на Общността. Затова ЕИСК не отхвърля напълно общностната схема за дерогации, но отправя искане за отлагане на влизането ѝ в сила, така че през първите три години от прилагането на регламента общата забрана да е пълна, с единственото изключение на инуитската общност, чието оцеляване зависи от лова на тюлени. Това отлагане ще позволи на ЕС да развие технически една по-детайлна и стриктна система от дерогации в сравнение с общата схема, очертана в първоначалното предложение, ще улесни контрола и ще предостави нови елементи за оценка на възможното предоставяне на дерогации.

4.7

Представянето през 2012 г. на общностен доклад за направените промени в законодателствата на държавите-членки във връзка с лова на тюлени, прилагането на практика и механизмите за контрол, би могло да бъде много полезно, за да могат европейските институции да оценят постигнатия от този момент напредък и възможното предоставяне на дерогации. Липсата на данни обосновава полагането на значителни усилия от страна на Общността за събиране на всички уместни и необходими данни.

4.8

ЕИСК би желал законодателното предложение на Комисията да подтикне държавите, в които се осъществява лов на тюлени да приспособят своите законодателства и практики към „по-хуманни“ методи за убиване на тюлени. Настоящото статукво по отношение на убиването на тюлени не може да продължава и трябва да се предприемат необходимите промени, със съзнанието, че правомощията на ЕС в тази област са ограничени.

4.9

ЕИСК подчертава необходимостта държавите-членки да приемат система от ефективни, възпиращи и пропорционални санкции, с цел да гарантират обхвата и ефикасността на новите разпоредби относно лова на тюлени. Една ефикасна система от санкции ще спомогне на практика за консолидирането на вътрешния пазар и защитата на потребителите.

5.1

Въпреки че предложението за регламент не разглежда въпроса за обосноваването на лова на тюлени, подходящо е ЕИСК да се произнесе по някои въпроси, които често се повдигат в дебата за лова на тюлени. На първо място трябва недвусмислено да се отбележи, че убиването на тюлени не може да се определи като риболовна дейност, а е лов на бозайници. На второ място, трудно може да се припише на тюлените намаляването на морските ресурси и по-конкретно на запасите от риба треска. Тази теза, представена от някои държави като обосновка за лова на тюлени, не се основава на нито едно научно изследване. Сложността на морската екосистема не позволява да се твърди със сигурност подобно нещо.

5.2

В предложението си Комисията не прави разлика между лова на тюлени в голям и в малък мащаб. Този подход на Комисията е оправдан, ако се приеме, че крайната цел на предложението е да се спази принципът на хуманно отношение към животните. Предоставянето на изключения за европейските страни, които практикуват лов на тюлени в малки мащаби не може да се приеме в светлината на хуманното отношение към животните и би могло да постави под съмнение законността на цялото предложение в международен план.

5.3

Дейността по контрола в тази област е изключително трудна и сложна и се осъществява в крайно тежки климатични условия. Проверките трябва да определят действителния брой на убитите животни и степента, в която се изпълняват на място законодателните разпоредби в тази област. Една система на контрол, управлявана изцяло от страната, която иска дерогация, не изглежда a priori най-добрата формула за гарантиране на независимостта ѝ. ЕС би трябвало да състави екип от експерти, който да осъществява контрол на място в страните, които искат дерогация. Финансирането на този европейски екип от инспектори би трябвало да се поеме от страната, която иска да изнася за общностния пазар. По този начин ЕС ще разполага с повече информация за оценка на ефективността на системата за сертифициране и етикетиране.

5.4

Въвеждането на система за доброволно сертифициране и етикетиране в страните, искащи дерогация, е в отговор на многократно изразяваното отношение на европейските граждани и е отразено в публичното допитване, проведено от Комисията. Инициативите за сертифициране и етикетиране трябва да се съпътстват при всяко положение от общи мерки за забрана на търговията с тюленови продукти. В противен случай е под съмнение дали ще се постигне хуманно отношение към животните, цел, която Комисията си поставя в предложението.

5.5

Критериите за сертифициране трябва да се определят в реда и условията за прилагане на регламента, за да се посочат точно условията за сертифициране и етикетиране. В миналото неяснотата в тази област доведе до неточности в етикетирането и това предизвика объркване на потребителите и грешки. Наистина често на пазара се намират продукти, приготвени въз основа на тюленови продукти, но на етикета им е посочено „морско масло“ или „рибно масло“ Необходимо е етикетът на тези продукти да уточнява не само вида тюлен, но и произхода на животното.

5.6

Комитетът, който ще подпомага Европейската комисия в процедурата по предоставяне на дерогации, би трябвало да благоприятства участието на всички заинтересовани страни в тази процедура.