11.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/27

1.1

ЕИСК многократно е отправял искане за опростяване на правната рамка на Общността. Действително, натрупването на изменения в нормативните актове с времето доведе до трудности в прилагането им и в много случаи до прекалено голяма административна тежест, което спъва доброто функциониране на регулаторните органи.

1.2

Все пак Комитетът винаги е защитавал тезата, че този процес на опростяване не предполага дерегулация и не може да е в ущърб на правната сигурност, която трябва да е гарантирана във всички сектори на европейското законодателство.

1.3

Правната рамка на вътрешния пазар и отношенията между европейските икономически и социални оператори позволиха да се хармонизират различните законодателства от една страна, и от друга – да се постигне свободно движение на хора и капитали без да се засягат правата и задълженията на заинтересованите страни.

1.4

По тази причина и предвид последиците от липсата на регулиране и прозрачност в някои от ключовите органи на вътрешния пазар, Комитетът счита, че Европейската комисия би трябвало да направи оценка дали предложените изменения с цел опростяване на процедурите ще имат само положителен резултат и ще позволят намаляване на икономическите разходи или пък биха могли да окажат въздействие върху правната сигурност на операциите за концентрация чрез сливанията и разделянията.

1.5

В този смисъл ЕИСК счита, че би трябвало да се разграничат ясно разпоредбите, отнасящи се до европейските МСП, които са най-често срещаната форма на предприятия на европейския вътрешен пазар, от разпоредбите за големите предприятия и по-конкретно тези, които се финансират чрез борсовите пазари. Следователно може да се приеме, че изискването за единодушие за голяма част от предложените разпоредби се отнася за дружествата с малък и среден капитал, тъй като в противен случай би било неприложимо.

1.6

Докато се осъществи това разделение, би трябвало да се запазят правните гаранции за акционерите, както и за кредиторите и работниците, а също и да се определят мерки за подкрепа на МСП, с които да се намали административната тежест от прилагането на действащото законодателство.

2.1

По отношение на вътрешния пазар, Комисията се е опитала да установи процедура за опростяване на общностните разпоредби, особено на разпоредбите, отнасящи се до административната тежест за европейските предприятия. Следва да се има предвид, че по-голямата част от тези предприятия са МСП и следователно много от задълженията, предвидени в директивите, са замислени за дружествата с голям капитал, които се финансират на борсовия пазар.

2.2

Съветът през пролетта на 2007 г (1). одобри програмата за действие за опростяване и намаляване на административната тежест, която неоснователно затруднява стопанската дейност на предприятията. Беше поставено за цел да се намали административната тежест с 25 % до 2012 г.

2.3

В рамките на дружественото право вече са осъществени предложения за опростяване в две области: в материалното право, на т.нар. Първа директива относно изискванията за оповестяване по отношение на някои видове дружества (2) и Втора директива относно учредяването на акционерни дружества и поддържането и промяната на техния капитал (3) и в процесуалното право (4), по-конкретно счетоводните стандарти и изискванията за информацията за дружествата, търгувани на борсата.

2.4

Комисията е направила предложение за опростяване на две от директивите, които си поставя за цел да измени: Третата директива относно сливанията и Шестата директива относно разделянията (5), по въпрос от съществено значение - изискването за доклад от независим експерт при сливане или разделяне на акционерни дружества. ЕИСК отправи критики (6) по този въпрос, считайки, че липсата на обективен критерий, външен за дружеството, би могла да навреди на интересите на трети лица, кредитори или служители.

3.1

Разглежданото предложение за директива се отнася пряко до три директиви: Трета директива за сливанията, Шеста директива за разделянията и директивата за презграничните сливания, приета по-наскоро (7). Освен това косвено се изменя Втора директива (8), тъй като включването в правилата за сливане и разделяне на дерогация от изискването за изготвяне на експертен доклад за апортните вноски, се отразява върху разпоредбите от въпросната директива, отнасящи се до изменението на дружествения капитал.

3.2

Предложеният набор от мерки за опростяване на тези три директиви се отнася до:

3.3

Както в Третата, така и в Шестата директива понастоящем се изисква изготвянето на три доклада: доклад от ръководството относно правните и икономически основания за сливането/разделянето; доклад от независими експерти; счетоводен баланс, когато годишните отчети са за период, приключил преди повече от шест месеца. Тези документи трябва да бъдат одобрени от общото събрание на акционерите, на което се взима решение за сливане или разделяне.

3.4

Предложението предвижда възможност за отказ с единодушие на всички акционери от писмения доклад на ръководството, а по отношение на счетоводния баланс ще се прилагат правилата, установени в директивата за прозрачността (9), ако дружеството се търгува на борсата.

3.5

По отношение на Втората директива относно промяната на капитала, предлага се да се освободят дружествата от изготвянето на експертен доклад за апортните вноски.

3.6

Важно предложение е да се позволи на дружествата да използват новите технологии и интернет за публикуване на информация за сливанията и разделянията.

3.7

По отношение на защитата на кредиторите, предлага се изменение на правото им да се противопоставят на операциите по сливане и разделяне, докато техните вземания не бъдат гарантирани. Все пак, с цел защита на кредиторите, в случай на презгранични сливания или разделяния остава изискването за изготвяне на експертен доклад за апортните вноски, за да се гарантира стойност, валидна в различните държави-членки, в които се намират дружествата.

4.1

ЕИСК приветства опростяването на общностното законодателство като цяло и по-конкретно разпоредбите за дружествата, предвид административната тежест, която носят европейските предприятия и по-специално МСП, които са преобладаващи в европейската икономика. Въпреки това, както ЕИСК вече отбеляза, този процес на опростяване не трябва в никакъв случай да води до правна несигурност за всички участници във вътрешния пазар.

4.2

ЕИСК разбира загрижеността на Комисията да защити акционерите в качеството им на собственици на предприятието, но не бива да се забравят другите заинтересовани страни в която и да е правна операция, чиито интереси също могат да бъдат засегнати. По тази причина Комитетът одобрява и подкрепя позицията на ЕП (10), който припомни необходимостта да се отчетат интересите на всички заинтересовани страни (инвеститори, собственици, кредитори и служители). ЕИСК вече изрази тази позиция преди време (11) и сега отново я повтаря с цел да подкрепи прозрачността и доверието на икономическите и социалните заинтересовани лица на вътрешния европейски пазар.

4.3

Предложеното опростяване по отношение на задължението за представяне на доклади за сливането или разделянето, което позволява да се замени публикацията в регистър с публикация в интернет на документи, които трябва да се предоставят на акционерите и кредиторите (прилага се и по отношение на презграничните сливания), търпи някои критики. На първо място, това изменение не може да се приеме като гаранция за правата нито на акционерите, нито на кредиторите, тъй като премахва публичния характер, присъщ на регистъра. На второ място, губи се възможността да се използва съдържанието на регистъра като достоверно доказателство в случай на спор. По тази причина ЕИСК счита, че прозрачността в този вид операции трябва да има предимство пред съкращаването на разходи и следователно този принцип трябва да бъде по-добре защитен.

4.4

И обратното, ЕИСК одобрява предложението да не се изготвя два пъти счетоводният баланс за дружества, които се търгуват на борсата (12), тъй като се изготвя в съответствие с установените разпоредби и с участието на борсовите институции. Разширяването на обхвата на тази мярка върху други дружества, които не се търгуват на борсата, при наличие на единодушие между всички акционери на всички засегнати дружества, изглежда все пак в противоречие с духа на правилото. В действителност, ако счетоводната информация на дружеството вече е на разположение и съответства на законодателството, не е необходимо да се изготвя още веднъж, но това не се отнася до член 9 ii) б) от Третата директива, който изключва изготвянето на доклад, ако акционерите единодушно решат така.

4.5

ЕИСК изразява загриженост по отношение на предложеното изменение на Втора директива 77/91/ЕИО, което се прибавя към вече направените предишни изменения. Предлага се да не се прилага член 10 относно апортните вноски и тяхната оценка от независим експерт в случай на сливане или разделяне и да се прилагат различните разпоредби относно експертните доклади. ЕИСК счита, че докладът определя частта от капитала, която съответства на всеки акционер и този капитал е цифровият израз на отговорността на всяко дружество по отношение на трети страни. ЕИСК набляга на позицията си по отношение на прозрачността и по-специално на гаранциите, които трябва да имат всички засегнати и заинтересувани лица, и счита, че е лошо начало отсъствието на обективен доклад за капиталовите възможности на дружеството, изразени чрез номиналната стойност на дружествения капитал.

4.6

Накрая, възможността, която имаха кредиторите да се противопоставят на сливането или разделянето, докато не получат гаранции за вземанията си, когато имат законен статут на кредитори на дружествата, които предприемат въпросните юридически операции, беше едно от средствата да се осигури доверие към тези операции и плавното им протичане. Тази гаранция е понастоящем ограничена, тъй като се предлага кредиторите да се обърнат към съответния „административен или съдебен орган“, за да получат подходящи гаранции, „ако могат убедително да покажат, че в резултат на предложеното разделяне, удовлетворяването на техните вземания е изложено на риск и че те не са получили задоволителни гаранции от дружеството“ (член 12, параграф 2 от Директива 82/891/ЕИО). Това обръщане на задължението за доказване би трябвало да ни накара да се замислим относно целесъобразността на изменението, което ще затрудни обикновените търговски сделки, тъй като е възможно да се увеличат сделките с обвързваща гаранция за изпълнение.