52008DC0537

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, […] г.

COM (2008)

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Относно започването на консултации с Мавританияв изпълнение на член 96 от Споразумението от Котону

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

Относно започването на консултации с Мавританияв изпълнение на член 96 от Споразумението от Котону

1. Исторически преглед

От осемдесетте години насам историята на Мавритания [1] е белязана от многобройни опити за държавен преврат. Точно по този начин полковник Ould Taya взе властта през 1984 г. като наследи президента Ould Haidallahi. Президентът Taya остана на власт почти двайсет години. Режимът на Taya бе белязан от серия спорни избори и най-вече от чистка в администрацията на етническа основа в края на осемдесетте и в началото на деветдесетте години, както и от други действия с етнически характер, които накараха хиляди мавритански граждани да заминат за Сенегал и за Мали.

В този контекст на 3 август 2005 г. бе извършен държавен преврат без проливане на кръв от военни, които бяха много близки на бившия президент Ould Taya и които бяха сформирали военен съвет, председателстван от полковник Ely Ould Mohamed Vall. С подкрепата на международната общност, и по-специално на Европейския съюз, тази временна власт доведе до успешен край един образцов демократичен преход. Серия демократични конституционни, законодателни и президентски избори доведоха като краен резултат до поемането на властта от последния демократично избран президент в историята на Мавритания през март 2007 г.

На 6 август 2008 г., генерали от мавританската армия, бивши членове на военния съвет, които осъществяваха демократичния преход в Мавритания в периода 2005—2007 г., извършиха нов държавен преврат без проливане на кръв. Те заловиха избраният президент Sidi Ould Cheikh Abdallahi и министър-председателят Yahya Ould Ahmed Waghf (освободен няколко дни по-късно). Същият ден председателството на Европейския съюз и Комисията осъдиха извършения преврат и призоваха към зачитане на демокрацията и на правната институционална рамка, установени през 2007 г., като едновременно с това поискаха освобождаването и възстановяването на функциите на президента и на министър-председателя. Впоследствие един от участвалите в преврата генерали, Mohamed Ould Abdel Aziz, се самопровъзгласи начело на „ Висш държавен съвет на въоръжените сили и на сигурността “ (хунта), сформиран от 11 военни, който според него „ ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира функционирането на държавата и да контролира съвместно с институциите, с политическите сили и с гражданското общество провеждането на президентски избори “. Държавният преврат бе осъден от голяма част от международната общност, включително от Съединените американски щати и от Африканският съюз който, също като Арабският съюз Магреб, изпрати емисар — комисарят по проблемите на мира и сигурността, посланик Ramtane Lamamra, за да се осведоми за развитието на положението и да окаже помощ за насърчаването на мирно уреждане на кризата.

Това събитие е епилогът в рамките на започналата преди 3 месеца политическа криза, която до момента на преврата зачиташе конституционната рамка. На 6 май 2008 г. — вторник, мавританският президент замени министър-председателя Zein Ould Zeidane, заемащ тази длъжност от етапа на прехода, със свой по-близък човек, председателят на властващата партия Yahya Ahmed el Waghf. Неговото правителство бе бързо разкритикувано най-вече за това, че е включило в състава си елементи на бившата диктатура на Taya, както и „умерени ислямисти“. Впоследствие, под заплахата на вот на недоверие, внесен от депутатите дисиденти от президентската партия и от Националният пакт за демокрация и развитие (PNDD), на 3 юли 2008 г. министър-председателят подаде оставката на правителството си, шест седмици след поемането на управлението. Министър-председателят бе възстановен на длъжност от президента и на 15 юли 2008 г. бе назначено ново правителство, без участието на ислямистите, но такова, което не удовлетворяваше парламентарното мнозинство и военните, които през цялото време бяха подозирани, че поддържат недоволството на парламентаристите.

Няколко дни преди преврата 25 депутати и 23 сенатори обявиха, че напускат президентската партия и Националния пакт за демокрация и развитие (PNDD). Официално, подалите оставка разобличиха предполагаемото авторитарно отклонение на държавния глава, неговото „спекулиране“ и неговия отказ да открие специална парламентарна сесия, за да отговори на предполагаемите злоупотреби и измами. В утрото на държавния преврат мавританският президент подписа указ за снемане от длъжност на началниците на армията, на жандармерията и на президентската гвардия. Именно последният, генерал Mohamed Ould Abdel Aziz, ръководеше преврата като създаде Висш държавен съвет под свое председателство.

В деня след държавния преврат, генерал Mohamed Ould Abdel Aziz произнесе реч, с която призова за единство на страната като потвърди, че той се ангажира да „ разреши всички проблеми, които стоят пред страната му, както и да възцари справедливост и равенство “. По-късно, заобиколен от членове на Висшия държавен съвет, генерал Mohamed Ould Abdel Aziz потвърди, че „ въоръжените сили ще продължат да бъдат на страната на народа, за да установяват демокрацията, която са донесли и която се ангажират да пазят. Ние ще се заемем с доброто управление на държавните дела, ще реорганизираме администрацията, ще укрепим различните стълбове на държавата и ще съхраним правовата държава “, като в същото време ще предложим да бъдат проведени нови президентски избори. Военните, както и отговорните лица, които ги подкрепят, обосноваха този преврат като единственото възможно решение вследствие на институционалния блокаж през последните месеци и непрекъснатото влошаване на положението в страната.

2. Предложение на Комисията

Комисията счита за напълно неприемливо всяко решение, което излиза извън действащата конституционна рамката в страната. Нейната преценка е, че макар и трудно, е било възможно решение, което зачита тази конституционна рамка и то можеше да има много по-положителен ефект от прекратяването на демократичния процес, установен със значителен политически и финансов ангажимент от страна на международната общност, и по-специално на ЕС.

В член 9, параграф 2 от Споразумението за партньорство АКТБ—ЕО, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преработено в Люксембург на 25 юни 2005 г., са определени основните елементи, на които се основава партньорството. Демократичните принципи и тези на правовата държава ръководят вътрешните и международните политики на страните и представляват основните елементи на споразумението. Що се отнася до този член и до условията, при които една военна хунта поема властта в Мавритания, Комисията констатира, че е налице особено сериозно и очевидно нарушение на тези основни елементи и счита това положение за неотложен случай, който е от изключителна важност съгласно член 96, параграф 2, буква б) от същото споразумение. Следователно тя е на мнение, че е необходимо да започнат консултации с власт имащите в Мавритания, за да бъдат разгледани възможните решения на тази криза с цел възстановяване на конституционния ред. Тези консултации ще се проведат в съответствие с член 96 от преработеното Споразумение от Котону. При тях ще се вземат предвид резултатите от посредничеството и консултациите, проведени от Европейския съюз, както и от други международни институции, а именно от Африканският съюз.

Един такъв диалог ще позволи на управляващата военна хунта в Мавритания да изясни своите намерения и предложения за намиране на решение за излизане от кризата, а на Европейския съюз да прецени до каква степен той би могъл, на базата на този диалог, да подкрепи инициативи, които са в посока на зачитане на принципите на член 9, параграф 2 от преработеното Споразумение от Котону.

По тези причини Комисията предлага Съветът да покани на консултации Ислямска република Мавритания в изпълнение на член 96 от преработеното Споразумение от Котону в съответствие с приложеният тук проект на писмо.

Комисията предлага, в периода на консултации, текущите дейности по сътрудничеството да бъдат ограничени до дейности с хуманитарен характер или дейности, които са от пряка полза за населенията (включително помощта, предвидена в рамките на пакет Б от Деветия ЕФР за справяне с последиците от наводненията) , до приключването на договорите, които вече се изпълняват, и до извършването на плащанията по тях, (включително пътни работи и инфраструктура), при условие че се спазват специфичните условия на Конвенциите за финансиране. Дейностите с хуманитарен характер ще могат да включват и евентуална помощ за жертвите на търговията с хора, за търсещите убежище, за бежанците и имигрантите, чийто живот или здраве са в опасност . В степента, в която подготовката на новите програми на Десетия ЕФР, подписан неотдавна, предполага многобройни контакти с националните власти, подготвителните дейности по проектите ще бъдат ограничени, с изключение на евентуални дейности с хуманитарен характер или дейности, които са от пряка полза за населенията. За дейностите, основаващи се на инструментите на Общността, които са посветени на външната помощ, Комисията предлага третиране, подобно на онова, което се основава на Споразумението от Котону, като се спазват разпоредбите на регламентите към тези инструменти, както и разпоредбите на Финансовия регламент.

Впрочем, в момента Комисията проверява дали условията за изпълнение на споразумението за партньорство в областта на рибарството и на протокола към него, преработен неотдавна, продължават да се спазват и си запазва, в резултат на проверката, възможността да направи заключенията, които се налагат при зачитане на споразумението за партньорство в областта на рибарството с Мавритания.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Брюксел, […] г.

Временен министър-председател на ИслямскаРепублика МавританияNouakchottМавритания

ПРОЕКТ

Уважаеми г-н Министър-председател,

В декларацията си от 6 август 2008 г. относно държавния преврат, извършен в Мавритания, председателството на Европейския съюз изрази своята категорична присъда на насилствения преврат и, като припомни, че политическото напрежение трябва да се преодолява в институционалната рамка, установена в резултат на демократичния преход, призова към връщане на конституционния ред в най-кратки срокове.

Същият ден Европейската комисия осъди в декларация държавния преврат като призова към зачитане на демокрацията и правната институционална рамка, установена в Мавритания от 2007 г. насам, и припомни рисковете, свързани с това положение, относно осъществяването на сътрудничеството с Общността. В декларацията се посочваше също, че щом настъпи моментът положението ще бъде оценено в зависимост от приложимите разпоредби на Споразумението от Котону, по което Мавритания е страна.

В изпълнение на член 96, параграф 2, буква б) от Споразумението от Котону, като се има предвид, че се отнася до сериозно и очевидно нарушаване на основни елементи, съдържащи се в член 9 от същото това споразумение, имаме честта, от името на Общността и на държавите-членки на ЕС, да поканим вашата страна на консултации в съответствие с предвиденото в споразумението с цел задълбочено разглеждане на положението и, ако е необходимо, неговото оправяне.

Предлагаме тези консултации да се проведат в близко бъдеще — на дата, която да се уговори на базата на общо съгласие, в сградата на Съвета на Европейския съюз в Брюксел.

С уважение,

За Съвета: За Комисията:

Копия: Председателство на Съвета на министрите АКТБ—ЕС Председателство на Комитета на посланиците на АКТБ Генерален секретариат на Групата държави от АКТБ

[1] Мавритания не е част нито от Икономическата общност на западноафриканските държави (CEDEAO) (която тя напусна през 2000 г.), нито част от Западноафриканския икономически и паричен съюз (UEMOA), но е член на Арабската лига и на Арабския съюз Магреб (АСМ). От ноември 2007 г. насам страната участва в Евросредиземноморския процес от Барселона като пълноправен член. Тя участва и в Съюза за Средиземноморието.