28.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/56

—

смята, че системите за екологично управление на организациите и продуктовата екомаркировка са добри, пазарноориентирани средства за насърчаване на екологичната отговорност сред редица фактори в обществото и за повишаване на нивото на опазване на околната среда,

—

смята, че регламентът за EMAS е полезен инструмент за много видове организации, които биха могли да се възползват по разнообразни начини от възприемането му, напр. намаляване на вредите, нанасяни на околната среда, спестяване на разходи (енергетика и обезвреждане на отпадъци), сигурност относно това, че се спазва екологичното законодателство, по-ефективни операции, и т.н.,

—

смята, че също е необходимо да се определи обхватът на оценката на екологичните характеристики за организации по схемата EMAS, както и подходящите изисквания за екологичен одит на различни равнища, а именно първостепенно (производство), второстепенно (предлагане) и третостепенно (друго) равнище на анализ. Не всички МСП или местни и регионални власти разполагат с информацията, уменията и експертния опит, необходими за извършване на екологичен одит; в повечето случаи за това те трябва да разчитат на външни консултанти,

—

смята, че запазването на процедурите за предварителна оценка е важно за доверието в европейската екомаркировка и нейната надеждност. Изпълнението на стандартите по ISO изисква орган, отговорен за етикета, да извърши и предварителна, и последваща проверка относно това дали продуктът, за който е екомаркировката, отговаря на критериите за екомаркировка. Предложението да се премине от оценка към регистрация и последващ мониторинг излага на сериозен риск доверието в маркировката и нейната надеждност.

Главен докладчик

:

г-жа Britt Lundberg (FI/АЛДЕ), член на регионалното правителство на Оландските острови

1.

смята, че прегледът на схемата EMAS и екомаркировката на ЕС е изключително необходим и категорично подкрепя целите на ЕС за насърчаване на политиката на устойчиво производство и потребление, заложени в Договора от Лисабон и стратегията на Общността за устойчиво развитие, също и с оглед на постигането на целите на политиката на Общността относно климата;

2.

смята, че прегледите са изключително необходими, тъй като нито една от схемите не беше възприета според първоначалните цели, нито постигна очакваното въздействие;

3.

смята, че системите за екологично управление на организациите и продуктовата екомаркировка са добри, пазарноориентирани средства за насърчаване на екологичната отговорност сред редица фактори в обществото и за повишаване на нивото на опазване на околната среда;

4.

смята, че местните и регионалните власти биха могли да се възползват в по-голяма степен от тези системи, и че преразгледаното законодателство и подкрепящите мерки от страна на държавите-членки би трябвало да се съсредоточат върху потенциала на малките и големите организации от публичния сектор да се възползват от тях;

5.

смята, че въпреки че в предложението за схемата EMAS се съдържат много подробни правила, процедури и изисквания, то все пак съответства на принципите за субсидиарност и пропорционалност (прилагането е оставено на държавите-членки или техните местни и регионални власти). Схемата за екомаркировката не е изключителна, а може да работи паралелно с национални или регионални схеми, при положение че те се основават на строги критерии;

6.

смята, че нито една от двете схеми, основани на доброволно участие, не създава ненужни тежести — разработването и прегледът на критериите за екомаркировката са гъвкави, а и в предложението за схемата EMAS се съдържат гъвкави правила;

7.

смята, че предложенията съответстват на Стратегията за по-добро регулиране на Европейската комисия (опростяване на законодателството и намаляване на административните тежести за предприятията и обществените власти);

8.

смята, че регламентът за EMAS е полезен инструмент за много видове организации, които биха могли да се възползват по разнообразни начини от възприемането му, напр. намаляване на вредите, нанасяни на околната среда, спестяване на разходи (енергетика и обезвреждане на отпадъци), подобрение на екологичния образ, сигурност относно това, че се спазва екологичното законодателство, по-ефективни операции, и т.н.;

9.

подкрепя предложението количествените и измерими цели за броя на регистрираните по EMAS организации да бъдат определени пет и десет години след влизането в сила на регламента;

10.

смята, че ако от държавите-членки се изисква да поставят свои цели за увеличаване на броя на организациите, регистрирани по EMAS, това би помогнало за постигане на целта;

11.

категорично подкрепя подобряването на видимото присъствие на EMAS по всички възможни начини, тъй като например в северните страни EMAS е почти неизвестна или почти не се ползва в публичния сектор;

12.

смята, че в структурата на регламента би трябвало да се вземе предвид гледната точка на организациите, които планират да възприемат EMAS. За тези организации основен въпрос е каква е структурата на схемата EMAS, а тя е изложена едва в Приложение II на предложението. Най-лесният начин да се преодолее този недостатък би бил Приложение II да се оформи като член със заглавие „Структура и изисквания на схемата EMAS“;

13.

приветства предложението националните или регионалните системи за екологично управление да могат да получават пълно или частично признание по EMAS, което, ако се прилага, би помогнало на организациите да преминат от тези схеми към EMAS. Това ще осигури за схемата EMAS голям брой потенциални кандидати за регистриране по EMAS, които вече напредват в постигането на критериите на EMAS. Това също би подобрило доверието в местните схеми, тъй като те ще станат част от схемата EMAS;

14.

смята, че Комисията би могла да определи минималните изисквания за схемите, които частично отговарят на EMAS, така че да не се кандидатства поотделно за елементи на някоя схема за екологично управление, която все още не може да бъде определена като такава;

15.

предлага тези минимални изисквания да бъдат например следните: екологична политика, в рамките на която се поема ангажимент към постоянно подобрение; екологичен преглед, в който се посочват екологичните аспекти на организацията, които имат значително въздействие върху околната среда; спазване на разпоредбите на екологичното законодателство; екологични цели, които обхващат важни екологични аспекти; екологична програма или план за действие, в който са заложени отговорностите, мерките и графикът за осъществяване на мерките за постигане на екологичните цели; адекватни ресурси за реализиране на екологичната програма; вътрешна комуникация за схемата за екологично управление на различните равнища в организацията; и външен одит на схемата за екологично управление;

16.

смята, че трябва да се подобрят насоките за докладване по въпросите на околната среда, зададени в Приложение IV от предложението. По-конкретно, невъзможно е за малките и средните предприятия от сектора на услугите, например за местните представители, да изчислят някои от предвидените стойности, като например ефективност на използване на материалите. Броят на видовете използвани материали е толкова голям, че събирането на данни, дори за най-важните материали, често е непосилна задача. Въздействието на организациите върху биоразнообразието също е пренебрежимо за мнозинството МСП и малки организации от обществения сектор и не бива да се предлагат задължения за докладване, които да ги засягат;

17.

смята, че също е необходимо да се определи обхватът на оценката на екологичните характеристики за организации по схемата EMAS, както и подходящите изисквания за екологичен одит на различни равнища, а именно първостепенно (производство), второстепенно (обществени поръчки) и третостепенно (друго) равнище на анализ. Не всички МСП или местни и регионални власти разполагат с информацията, уменията и експертния опит, необходими за извършване на екологичен одит; в повечето случаи за това те трябва да разчитат на външни консултанти;

18.

поставя под въпрос разходите, свързани с прилагането на схемите за EMAS и екомаркировка от публичните власти и частните предприятия; счита, че по-широко участие в двете схеми би било възможно, ако таксите бъдат отменени или намалени. Въпреки това е необходимо да се прави разграничение между EMAS от една страна и екомаркировката от друга, поради различната структура на разходите за участващите организации;

19.

смята, че при въвеждането на EMAS предприятията трябва да бъдат освободени от административни тежести, въпреки че намаляването на бюрокрацията никога не трябва да води до загуба на достоверност на системата EMAS в очите на публичните власти, потребителите или организациите, които могат да се присъединят към схемата;

20.

смята, че поставените цели са стъпка в правилната посока, особено отварянето на критериите на екомаркировката към други заинтересовани участници и скъсяването на процеса на приемане, тъй като по този начин в схемата за маркировка могат да бъдат въведени по-бързо нови продукти;

21.

призовава на самия етикет да бъде добавено съкращението „EC“, така че да бъде по-ясно за обществеността, че екомаркировката е инициатива на Европейския съюз;

22.

смята, че съкратената процедура за разработване на критерии в други схеми за екомаркировка е полезна за приети продуктови групи, тъй като например етикета „Лебед“ в северните страни и германския „Син ангел“ са добре познати марки в съответните страни и биха дали тласък на екомаркировката на ЕС;

23.

подкрепя предложението да се премахнат годишните такси за продукти, на които е била присъдена екомаркировката, тъй като по този начин се премахва финансовата бариера за присъединяване към схемата за много МСП;

24.

приветства предложението да се изисква от засегнатите страни да изготвят наръчник за органите, които възлагат договори за обществени поръчки. Това ще улесни публичните възложители при включването на критериите за екомаркировка в процедурите им за обществени поръчки. Един наръчник би представлявал подходяща подкрепа за работата на регионалните и местните администрации;

25.

смята, че запазването на процедурите за предварителна оценка е важно за доверието в екомаркировката и нейната надеждност. Европейската екомаркировка е схема за маркировка, която се основава на оценка на жизнения цикъл в съответствие с ISO 14024, потвърдена от трета страна. Изпълнението на стандартите по ISO изисква орган, отговорен за етикета, да извърши и предварителна, и последваща проверка относно това дали продуктът, за който е екомаркировката, отговаря на критериите за екомаркировка. Предложението да се премине от оценка към регистрация и последващ мониторинг излага на сериозен риск доверието в маркировката и нейната надеждност;

26.

не подкрепя предложението критериите за националните или регионалните схеми за маркировка да станат поне също толкова строги колкото са критериите на Общността за екомаркировката за тези групи продукти, за които вече съществуват критерии за екомаркировка на ЕС. Би трябвало да се направи оценка на строгостта на изисквания за екомаркировка, приложими към различните схеми за маркировка, в подходящия контекст и във връзка с околната среда и пазара. Има големи разлики между различните региони на ЕС по отношение на много от основните фактори в маркировката, като например състоянието на околната среда, екологичния стрес и устойчивостта;

27.

смята, че е особено важно държавите-членки и Комисията да засилят провеждането на дейности за ограмотяване и информиране за екомаркировката. В този контекст, сътрудничеството с търговците може би е най-ефективният подход, тъй като от гледна точка на потребителите магазините са местата, където най-често се взимат решенията за избор и покупка на продукт, и по този начин магазините имат значителна възможност да влияят на тези решения;

28.

смята, че една от приоритетните цели следва да бъде постепенното разширяване на гамата от предлагани на потребителите продукти и услуги, които отговарят на критериите за получаване на екомаркировка на Общността. Това разширяване трябва да бъде насърчавано, като се подкрепя разработването на методи за проектиране на продукти, които отговарят на установените критерии за съответната продуктова група през целия им жизнен цикъл. Поради това препоръчва компетентните власти да осъществяват програми за популяризиране на екодизайна (основаващи се, наред с другото, и на съществуващите екологични критерии за екомаркировка), да оказват съдействие на предприятията в тази област и да подкрепят пилотни проекти;

(11)

Създаването на единен национален орган по акредитация не следва да засяга разпределението на функциите в рамките на държавите-членки.