52007PC0796

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 13.12.2007

COM(2007) 796 окончателен

2007/0277 (ACC)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (EО) № 3286/94 за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (СТО)

(представен o от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Регламент (EО) № 3286/1994 на Съвета (Регламент за търговските бариери - РТБ) е един от съществуващите инструменти за търговска политика, които позволяват да се следи доколко нашите търговски партньори спазват задълженията си по международните търговски споразумения, които целят премахването на търговските бариери. За тази цел, Регламентът за търговските бариери предоставя на предприятията и на индустрията на Общността или на техните асоциации правото да подадат жалба пред Комисията във връзка с пречки пред търговията. Когато жалбата се счете за допустима, започва процедура на разследване относно съществуването на предполагаемите пречки и неблагоприятните търговски последици или вреда за индустрията на Общността. Ако предположенията се потвърдят и не е възможно приятелско решаване на спора, процедурата може да завърши, като крайна мярка, с решение на Комисията за започването на формална процедура за уреждане на спора съгласно международното споразумение с търговския партньор.

Условията за подаване на жалба съгласно Регламента за търговските бариери са различни за предприятията и за индустрията на Общността, което води до две категории жалби.

Първата категория е за „индустрията на Общността“, т.е. производители, които допринасят за значителна част от общото производство на Общността на идентични, сходни или пряко конкурентни стоки или услуги, и които са били засегнати от търговската бариера. Тази категория се отнася за търговски бариери, които причиняват вреда (или опасност от възникването на такава) върху пазара на Общността, и може да се използва в случай на търговска практика, за която всяко международно споразумение между Общността и третата страна установява търговски правила и предвижда правото на предприемане на действие. Настоящото предложение не касае тази категория.

Втората категория е достъпна за всяко предприятие от Общността. Тя може да се използва за пречки, които имат неблагоприятни търговски последици за пазара на трета страна, но член 4, параграф 1 ограничава допустимостта на жалбите до търговски практики, за които многостранни споразумения между Общността и третата страна установяват търговски правила и предвиждат правото на предприемане на действие. На практика това означава, че жалби относно нарушения на двустранни споразумения от трета страна са допустими единствено ако те сигнализират и нарушение на многостранни правила, и по-специално тези на СТО.

През 2005 г. Европейската комисия възложи изследване относно използването на Регламента за търговски бариери през първите десет години след неговото приемане и относно подобренията, които биха могли да бъдат направени в този инструмент за търговска политика. Една от препоръките засяга отмяна на забраната за предприятия от Общността да разчитат изключително на двустранни споразумения при подаване на жалба съгласно Регламента за търговските бариери. Тази препоръка беше потвърдена чрез съобщението на Европейската комисия „ Глобална Европа: тясно сътрудничество за предоставяне достъп до пазари на европейските износители“ [1] като едно от предложенията за преодоляване на търговските бариери и подобряването по този начин на достъпа до пазари за износителите ни, на растежа и заетостта в Общността.

Тази забрана реално изключва възможността за позоваване на двустранни споразумения при предприемане на действия спрямо нарушения на така наречените „задължения СТО +“, и по-специално на онези, които касаят нетарифните бариери, които все още не са регламентирани от правилата на СТО.

Това ограничение може да бъде обяснено с исторически причини. Преди търговското споразумение сключено с Мексико през 2000 г., механизмът за решаване на спорове по двустранни споразумения се свеждаше до средствата на традиционната дипломация, при което решението зависеше до голяма степен от способността на страните да постигнат съгласие. Този подход не водеше до ефикасно прилагане на търговските норми. Тези исторически причини вече не са определящи. От момента на влизане в сила на Регламента за търговските бариери, Общността е сключила вече редица двустранни споразумения, които установяват материалноправни норми приложими в търговията между Общността и трета страна. Тези споразумения включват ефективни и задължителни механизми за решаване на спорове (подобни на механизма за уреждане на спорове в СТО), посредством които се прилагат тези норми[2]. Понастоящем Общността е също и в процес на договаряне на двустранни търговски споразумения, чиято цел е да се определят материалноправни задължения за осигуряване на по-добри възможности за достъп до пазари, както и да се гарантира спазването на тези задължения с подобен задължителен механизъм за решаване на спорове[3].

В светлината на сключването на двустранни споразумения, които съдържат материалноправни норми и съдебни механизми за решаване на спорове, отпада основанието за прилагане на изискването предприятия от Общността да включват иск по СТО (за да могат да се позовават на задължения, които произтичат от двустранни споразумения) в жалбите си по РТБ срещу търговски бариери, които имат неблагоприятни търговски последици.

2007/0277 (ACC)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (EО) № 3286/94 за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (СТО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него,

като взе предвид предложението на Комисията[4],

като има предвид че:

(1) Регламент (ЕО) № 3286/94[5] предвижда процедурни мерки за всички предприятия от Общността да поискат от Комисията да разследва пречките пред търговията, възприети или поддържани от трета страна, когато тези пречки имат отражение върху пазара на тази трета страна и неблагоприятни търговски последици за предприятието от Общността.

(2) Въпреки това, съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 3286/94, жалба от предприятие от Общността е допустима само ако предполагаемата пречка пред търговията е обект на право на действие, определено от правилата на международната търговия, които се съдържат в многостранни търговски споразумения. Това означава, че за да бъдат допустими, жалбите относно нарушения на двустранни задължения от трета страна, следва също да посочват нарушения на многостранни правила.

(3) От момента на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 3286/94 Общността е сключила редица двустранни споразумения, които съдържат материалноправни разпоредби относно търговията между Общността и трети страни, които превишават обхвата на правилата на СТО. Освен това, тези споразумения включват ефикасни и задължителни механизми за решаване на спорове, които могат да се произнасят по спорове свързани със задълженията „СТО +“.

(4) При подаването на жалби в съответствие с Регламент (ЕО) № 3286/94, позоваването на двустранни споразумения от страна на предприятия от Общността допринася за следене спазването на задълженията, които се съдържат в тези споразумения и за преодоляването на търговските бариери, което води до подобряване на достъпа до пазари за износителите на Общността, на растежа и заетостта в Общността[6].

(5) В светлината на тези тенденции и с цел облекчаване на административната тежест за предприятията от Общността, се налага правата на тези предприятия да подават жалби относно пречки пред търговията, да бъдат разширени и да включат предполагаеми пречки пред търговията, които са изключително обект на правото на действие, определено от правилата на международната търговия, които се съдържат в двустранни търговски споразумения.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 4 от Регламент (ЕО) № 3286/94, параграф 1 се заменя със следното:

'1. Всяко предприятие от Общността или всяка асоциация, които имат или нямат юридическа правосубектност, като действат от името на едно или повече предприятия от Общността, могат да подадат писмена жалба ако смятат, че тези предприятия от Общността са понесли неблагоприятни търговски последици от пречки пред търговията, въздействащи върху пазара на трета страна.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

[…]

[1] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите „Глобална Европа: тясно сътрудничество за предоставяне на достъп до пазари на европейските износители“, COM(2007) 183 окончателно, 18.4.2007 г.

[2] Виж за пример Решение № 2/2000 на Съвместния Съвет ЕО-Мексико за либерализация на тарифните и нетарифни бариери пред търговията със стоки (ОВ L 157, 30.6.2000 г., стр. 10); Решение № 2/2001 на Съвместния Съвет ЕО-Мексико за либерализация на тарифните и нетарифни бариери пред търговията с услуги (ОВ L 70, 12.03.2001 г., стр. 7); Споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна (ОВ L 352, 30.12.2002 г., стр. 3); Споразумения за асоцииране с държавите от Евромед, които са в процес на договаряне и които ще включват съдебен механизъм за решаване на спорове.

[3] Без претенция за изчерпателност на списъка с държави, към настоящия момент преговори се водят с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), Южна Корея, Индия, държавите-членки на АСЕАН, Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC), Меркосур, Андийската общност, Централна Америка.

[4] ОВ С […], […], стр. […].

[5] Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (СТО), ОВ L 349, 31.12.1994 г, стр. 71.

[6] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите „Глобална Европа: Тясно сътрудничество за предоставяне на достъп до пазари на европейските износители“, COM(2007) 183 окончателно, 18.4.2007 г.