27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/66

1.1

Радиочестотната идентификация (RFID) е важна технология, която с времето ще придобие извънредно голямо значение. Сегашните и бъдещите й приложения притежават потенциал да подобрят редица процеси в бизнеса в публичния и частен сектор и да донесат значителни ползи на частни лица и предприятия. Тя има също така потенциал за стимулиране на значително развитие на Интернет приложения, като по този начин направи възможно това, което една от агенциите на ООН описа като „Интернет на нещата“. Въпреки това, ако радиочестотната идентификация не е внимателно контролирана, тя също има потенциал да наруши неприкосновеността на личния живот, да унищожи гражданските свободи и да застраши сигурността на частни лица и предприятия.

1.2

Пълното заглавие на настоящето съобщение е „Радиочестотната идентификация в Европа: стъпки към изграждане на политическа рамка“. Комисията вече проведе широки консултации, които бяха основата за съобщението. Понастоящем ЕИСК е приканен да изготви проучвателно становище. На базата на реакциите по отношение на Съобщението, в края на годината Комисията ще изготви препоръка до държавите-членки. Законодателните актове, за чието приемане би било нужно повече време, ще последват по-късно. По тази причина настоящето становище следва да се концентрира върху съдържанието на тези препоръки.

1.3

За да помогне при формулиране на своите препоръки, Комисията реши да създаде Група на заинтересованите страни по радиочестотна идентификация, която да служи като „резонатор“. ЕИСК би приветствал възможността да представи своята позиция пред групата на заинтересованите страни.

1.4

ЕИСК подкрепя действията, предложени от Комисията в областта на радиочестотния спектър, стандартите, здравето, сигурността и околната среда. Комитетът подчертава спешната нужда от ефективен индустриален принос за форума по стандартизация.

1.5

Тъй като Комисията ще публикува своите препоръки до държавите-членки в края на тази година, е логично да се предположи, че тя ще приеме инфраструктурата за опазване на сигурността на данните и на неприкосновеността на личния живот такава, каквато е понастоящем. Това предполага най-вече, че органите за защита на личните данни, които вече съществуват във всяка държава-членка, ще бъдат и органи, натоварени с проблемите на защитата на неприкосновеността на личния живот и данните във връзка с радиочестотната идентификация. Настоящето становище се фокусира върху тези проблеми.

1.6

Заплахите за неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи, свързани с радиочестотната идентификация, са сериозни:

1.7

Последствията от тези заплахи са следните:

1.8

Остава спорен въпросът как тези принципи следва да се приложат на практика. В идеалния случай всяко предприятие, при което се извършват транзакции между предприятие и потребител, като търговията на дребно, издаване на билети, контрол върху достъпа или транспортни услуги, би могло да се предостави гаранция, че тези принципи ще бъдат спазвани — харта на потребителя. В концептуален план подобна харта би включила всички принципи на добри практики при защита на данните, подробно описани в параграф 4.5. Заедно с това ЕИСК предлага следните насоки:

1.9

Би могло да се обмислят някои изключения от горепосочените насоки, когато:

За всички подобни изключения следва да бъде уведомена компетентната служба.

1.10

Радиочестотната идентификация не е зряла технология и ние все още не познаваме пълния й потенциал. От една страна тя може да донесе извънредно големи ползи на нашата технологична цивилизация, а от друга — да бъде най-голямата досега технологична заплаха за неприкосновеността на личния живот и свободата. ЕИСК счита, че приложенията на радиочестотната идентификация следва да бъдат разработвани съгласно строг етичен кодекс по отношение на неприкосновеността на личния живот, свободата и сигурността на данните, но и че разработването на приложения следва да продължи, ако са налице необходимите гаранции.

1.11

В заключение, в случаите където приложенията с радиочестотна идентификация са разрешени, тяхното използване следва да бъде напълно прозрачно за всички заинтересовани страни. Приложения за подобряване на управлението на стоките са като цяло приемливи. По принцип, приложенията, включващи електронното етикетиране на хора, са допустими само в среда, в която те се намират временно. Приложения, които свързват лица със стоки, могат да бъдат приемливи само за маркетингови цели. Приложения, които идентифицират хора чрез стоките, които те са закупили, са принципно недопустими. Освен това някои приложения нямат място в едно свободно общество и никога не трябва да бъдат позволявани. Императивната нужда за запазване на неприкосновеността на личния живот и анонимността трябва да заеме централно място в препоръката на Комисията до държавите-членки.

2.1

Радиочестотната идентификация (RFID) е технология, която позволява автоматична идентификация и улавяне на данни чрез използване на радиочестоти. Най-характерното за тази технология е, че позволява прикрепване на уникален идентификатор и друга информация — с помощта на микрочип — към произволен обект, животно или дори човек и разчитане на тази информация чрез безжично устройство.

2.2

Самите електронни етикети се състоят от електронна верига, която съхранява данни и антена, която предава данните по радиовълни. Четецът за радиочестотна идентификация се свързва с електронните етикети, за да получи съхраняваната в тях информация. Когато четецът излъчва радио вълни, всички електронни етикети в обхвата му комуникират с него. За контрол върху четеца и събиране и филтриране на информацията е нужен софтуер.

2.3

Съществуват различни видове системи за радиочестотна идентификация. Етикетите могат да бъдат активни или пасивни. Активните електронни етикети имат собствена батерия, която захранва вътрешната верига и генерира радиовълни и могат да излъчват дори в отсъствие на четец за радиочестотна идентификация. Пасивните електронни етикети се захранват от енергията на радио вълните, излъчвани от четеца и не разполагат със свой собствен източник на енергия. Електронните етикети може само да четат данни или да записват и четат данни. Етикетите, които могат само да четат данни, са по-евтини за производство и се използват в повечето сегашни приложения.

2.4

Обхватът на една система за радиочестотна идентификация зависи от радиочестотата, мощността на четеца и материала между електронния етикет и четеца. Тя може да варира от няколко метра при пасивните системи до над 100 метра при активните системи.

2.5

Радиочестотна идентификация е в дъното на йерархията на безжичната технология. Сравнени на базата на разстоянието, изминавано от сигналите, на първо място са сателитните комуникационни системи като GPS. Те са последвани от технологии за мобилни телефони, покриващи широкообхватни зони като GSM and GPRS, от сигнали с по-малък обхват в сгради като Wi-Fi, след това от лични мрежи като Bluetooth и накрая от радиочестотната идентификация. Всяка от тези технологии е отделна и самостоятелна, така че например не съществува риск, сателитните системи да четат електронни етикети за радиочестотната идентификация. Въпреки това данните могат да бъдат предавани между различните системи чрез средства като мобилни телефони.

2.6

Ето няколко примера за потенциалните ползи от приложенията на електронни етикети за радиочестотната идентификация:

2.7

Много от аспектите на използването на радиочестотната идентификация се илюстрират от нейното използване в жизнения цикъл на книгата. Огромният брой отпечатани книги е логистичен кошмар за издателите, дистрибуторите, библиотеките и книжарниците. Освен логистиката на веригата на снабдяването, съществува и нужда от проследяване на книгите след като са били складирани, така че да могат да бъдат открити и заменяни. Заедно с това, библиотеките трябва да контролират цикъла на заемане, докато купувачите на книги понякога имат трудности да намерят собствените си книги. Електронните етикети за радиочестотна идентификация върху книги са решение на всички тези проблеми. Контролът върху заетите от библиотеките книги ще намери аналог в което и да е друго приложение, при което предмети биват рециклирани или заемани.

2.8

За да илюстрираме естеството на заплахите, присъщи на тази технология, тук е представено резюме от Заявление за издаване на патент на IBM № (20020615758) от ноември 2002 г. То се отнася до идентифицирането и проследяването на лица с използване на предмети, етикетирани чрез радиочестотна идентификация.

„Метод и система за идентифицирането и проследяването на лица с използване на предмети, етикетирани чрез радиочестотната идентификация и носени от лицата. Предишните данни за покупки за всяко лице, което пазарува в определен магазин, се събират от терминалите в местата за продажба и съхраняват в база данни за транзакциите. Когато едно лице, носещо предмет или облечено в дрехи, които са снабдени с етикет за радиочестотна идентификация, влезе в магазина или друг определен район, един разположен там скенер за етикети за радиочестотна идентификация сканира етикета за радиочестотна идентификация на това лице и чете информацията от етикета. Събраната информация от етикета за радиочестотна идентификация се корелира с данните, съхранявани в базата данни за транзакциите в съответствие с известните алгоритми за корелация. Въз основа на резултатите от корелацията може да се определят точната идентичност на лицето или някои характеристики за това лице. Тази информация се използва за да се наблюдава движението на лицето в магазина или в други райони“.

Заявлението за издаване на патент на American Express № 20050038718 е подобно.

2.9

Ясно е, че радиочестотната идентификация е много повече от един електронен бар-код. В резюмето на заявлението за издаване на патент, цитирано по-горе, основните разлики са, че:

2.10

Дали един електронен етикет трябва да остане активен и след заплащане на касата е спорен въпрос. От една страна, той е заплаха за неприкосновеността на личния живот. От друга обаче, той би могъл да е от полза за купувача. Например, възможността за четец на електронни етикети за радиочестотна идентификация в дома би могла да му помогне при организацията на своята винарска изба, хладилник, гардероб и библиотека. Следователно е логично изборът да е в ръцете на отделния човек, но технологията и приложението й да му предоставят този избор.

2.11

Радиочестотната идентификация има повече приложения от идентифицирането на продукти в търговията. Картата за достъп в сградата на ЕИСК работи с технологията на радиочестотна идентификация. В системата на лондонското метро широко се използват карти с радиочестотна идентификация за извършване на плащания и за достъп. Скоро в кредитните карти ще бъде вградено устройство с радиочестотна идентификация, за извършване на транзакции с ниска стойност, без да е необходим ПИН код. Плочка с радиочестотна идентификация се използва при приложения като заплащане на пътни такси на магистрали и идентифициране на шофьора. В някои европейски ски курорти достъпът до пистите се контролира чрез карти с радиочестотна идентификация, носени в джоба на ски-екипировката. Докладчикът всеки ден носи три карти и една плочка с радиочестотна идентификация. Кучето му също е идентифицирано чрез един подкожен чип с радиочестотна идентификация. Подобни чипове все повече се ползват широко по света за електронно етикетиране на животни, за да може да се осигури проследяването им в хранителната верига. Остава само една крачка до етикетирането на престъпници и проблемни пациенти, по примера на етикетирането на кучета.

2.12

Личната карта, използвана в ЕИСК, е безвредно приложение на радиочестотната идентификация. Идентичността се превръща в много по-сериозен проблем, когато електронните етикети се вградят в работни дрехи или униформи, така че да може непрекъснато да се следи движението на униформеното лице от скенери, разположени на всички основни места в помещенията. Въпреки това трябва да се признае, че това би било желателно в някои случаи, например за целите на сигурността. Във всеки случай проследяването на местоположението на едно лице, ако не е придружено от съответните гаранции, може да се превърне в значително нарушение на неприкосновеността на личния живот, което се нуждае от добра обосновка и много внимателен контрол.

2.13

The Economist пише за един странен предвестник на бъдещите приложения, като отбелязва, че в клуба Baja Beach в Барселона, билетът за вход във VIP зоната е микрочип, имплантиран в рамото на клиента. Малко по-голям от оризово зърно и обвит в стъкло и силикон, чипът се използва, за да идентифицира клиентите при влизане и заплащане на напитки. Той бива инжектиран под местна упойка от медицинска сестра. Всъщност тук става дума за електронен етикет за радиочестотната идентификация.

3.1

Радиочестотната идентификация е от интерес за политиката поради потенциала си да се превърне в двигател за растеж и заетост и по този начин да допринесе в значителна степен за Лисабонската стратегия, ако бариерите пред иновациите могат да бъдат преодолени.

3.2

Комисията проведе публични консултации относно радиочестотната идентификация през 2006 г., при които бяха изтъкнати очакванията към технологията, основани върху резултатите, получени от първите й потребители, но се показа и загрижеността на гражданите за приложенията на радиочестотната идентификация, включващи идентифициране и проследяване на лица.

3.3

Ускореното развитие и широко прилагане на радиочестотната идентификация би могло допълнително да засили ролята на информационните и комуникационни технологии като мотор на иновациите и като фактор за насърчаване на икономическия растеж.

3.4

Нужна е ясна и предвидима правна и политическа рамка, за да може тази нова технология да стане приемлива за ползвателите. Тъй като сама по себе си технологията на радиочестотна идентификация е трансгранична, тази рамка следва да осигури съвместимост в рамките на вътрешния пазар.

3.5.1

Съществува сериозна загриженост, че тази проникваща навсякъде и даваща големи възможности технология може да застраши неприкосновеността на личния живот: технологията на радиочестотна идентификация може да се използва за събиране на информация, която е пряко или непряко свързана с идентифицирано или идентифицируемо лице и следователно се смята за лични данни; в електронните етикети за радиочестотна идентификация може да се съхраняват лични данни; технологията на радиочестотна идентификация може да се използва за проследяване на движението на хората или за изготвяне на профил на поведението им. Радиочестотната идентификация има потенциала да бъде пробивна технология. Беше изразено безпокойство относно нарушаването на основните ценности, неприкосновеността на личния живот и засиленото наблюдение, особено на работното място, което довежда до дискриминация, изключване, виктимизация и възможна загуба на работното място.

3.5.2

Ясно е, че прилагането на радиочестотната идентификация трябва да бъде социално и политически приемливо, допустимо от гледна точка на етиката и възможно от юридическа гледна точка. Радиочестотната идентификация ще може да доведе до многобройните си икономически и обществени ползи, само ако съществуват ефективни гаранции за опазването на данните, неприкосновеността на личния живот и други свързани с тях етични измерения, които са в основата на дебата за общественото приемане на RFID.

3.5.3

Законодателната рамка на Общността относно защита на данните и неприкосновеността на личния живот в Европа бе създадена с оглед на това, да бъде стабилна в контекста на иновациите. Защитата на личните данни е уредена в общата Директива за защита на данните (1), която е приложима за всички технологии, включително и радиочестотната идентификация. Общата Директива за защита на данните е допълнена от Директивата за защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на електронните съобщения (2). Съгласно тези директиви, публичните власти в държавите-членки ще трябва да гарантират, че при въвеждането на приложения на радиочестотната идентификация е спазено законодателството за защита на неприкосновеността на личния живот и на данните. Следователно би било необходимо да се дадат подробни насоки за практическото прилагане на приложенията на радиочестотната идентификация и да се съставят свързани с тях кодекси за поведение.

3.5.4

Що се отнася до сигурността, ще се положат съвместни усилия от предприятията, държавите-членки и Комисията за задълбочаване на разбирането за системните въпроси и произтичащите от това заплахи за сигурността, които потенциално биха били свързани с мащабното използване на технологиите и системите на радиочестотната идентификация. Важен аспект на отговора на горепосочените предизвикателства ще бъде дефинирането и приемането на критерии за проектиране, чрез които се избягват рисковете спрямо неприкосновеността на личния живот и сигурността не само на технологично, но и на организационно ниво и на ниво бизнес процеси. Следователно преди избора и прилагането на системи на радиочестотната идентификация е нужен подробен анализ на разходите и ползите от специфичните рискове, свързани със сигурността и неприкосновеността на личния живот.

3.5.5

Съществуват опасения, касаещи отвореността и неутралността на базите от данни, които ще регистрират уникалните идентификатори, заложени в основата на системите за радиочестотна идентификация, съхраняването и боравенето със събраните данни, в това число и използването им от трети лица. Това е важен въпрос с оглед на ролята на радиочестотната идентификация като носител на нова вълна в развитието на Интернет, който един ден ще свързва милиарди смарт-устройства и сложни сензорни технологии в глобална мрежова комуникационна инфраструктура. Тази нова фаза на развитие на Интернет е „Интернет на нещата“.

3.5.6

Системата за регистриране и именуване на идентичности в този бъдещ „Интернет на нещата“ трябва да предпазва от срив или от неволна злоупотреба, която може да предизвика безпорядък. Той не трябва да попада в ръцете на специфични интереси, които биха могли да използват тези бази данни и системи за свои цели. Изискванията за безопасност, етичност и поверителност трябва да бъдат гарантирани за всички заинтересовани страни, както физически, така и юридически лица, чиято поверителна търговска информация се съдържа в търговски операции, ползващи радиочестотно идентифициране.

3.5.7

Изискванията на страните, активно участващи в създаването на информационната система RFID (например бизнес организации, публична администрация, болници), и крайните ползватели, подчинени на системата (граждани, потребители, пациенти, служители), трябва да бъдат взети предвид при проектирането на системата. Тъй като обикновено крайните потребители не участват във фазата на проектиране, Комисията ще подкрепи разработката на набор от специфични насоки (кодекс на поведение, добри практики) от ключова група от експерти, представляващи всички заинтересовани страни. До края на 2007 г. Комисията ще изготви препоръка, където да изложи принципите, които публичните власти и останалите заинтересовани страни следва да прилагат по отношение на употребата на радиочестотна идентификация.

3.5.8

Освен това Комисията също ще разгледа включването на някои подходящи разпоредби в предстоящото предложение за изменение на Директивата за защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на електронните съобщения, като успоредно с това ще вземе предвид резултатите от предвидената Група на заинтересованите страни по радиочестотна идентификация, Работната група за защита на данните по член 29 и други имащи отношение инициативи, като Европейската група по етика в науката и новите технологии. Въз основа на това Комисията ще оцени необходимостта от по-нататъшни законодателни инициативи за гарантиране на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот.

3.5.9

Комисията ще продължи отблизо да наблюдава прогреса в посока към „Интернет на нещата“, където се очаква радиочестотната идентификация да представлява важен елемент. В края на 2008 г. комисията ще публикува Съобщение, в което се анализира характера и ефекта от това развитие, с конкретен акцент върху проблемите на неприкосновеността на личния живот, доверието и управлението. Тя ще направи оценка на възможностите за разработване на различни политики, в това число дали е необходимо да се предложат допълнителни законодателни стъпки, както за гарантиране на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, така и за други цели в сферата на обществената политика.

3.5.10

Бележки по въпросите на сигурността, неприкосновеността на личния живот и етиката са дадени в част 4 на становището.

3.6.1

Освен областта на сигурността, неприкосновеността на личния живот и етиката, другите въпроси, свързани с политиките, поставени от радиочестотната идентификация, включват радиочестотния спектър, стандартите, здравето, сигурността и въпросите, свързани с околната среда.

3.6.2

Хармонизацията на условията за ползване на радиочестотния спектър е важна, за да позволи лесна мобилност и ниски разходи. Комисията наскоро прие решение (2006/808/EC) за честотите за радиочестотна идентификация в УВЧ (UHF) обхвата. Това разпределение бе счетено за достатъчно за период от три до десет години, но ако възникне нужда от ново разпределение на спектъра, Комисията ще предприеме съответните действия, като използва своите правомощия съгласно решението за радиочестотния спектър (676/2002/EО). ЕИСК приема тази позиция.

3.6.3

Организираното приемане на новите международни стандарти на ISO и хармонизацията на регионалните стандарти са от съществено значение за плавно въвеждане на услугите. Съответните европейски стандартизиращи институции — Европейският комитет за стандартизация (CEN) и Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията ( ETSI) са напълно включени в процеса. Комисията призовава тези институции заедно с индустриалния сектор да гарантират, че разработваните стандарти отговарят на европейските изисквания, особено с оглед на неприкосновеността на личния живот, сигурността, правата върху интелектуалната собственост и въпросите, свързани с лицензирането. Тъй като стандартите в сектора и собствеността върху патентите често вървят заедно, ЕИСК призовава Комисията да положи усилия да подтикне индустрията и стандартизиращите органи да побързат, за да попречат на европейските приложения с радиочестотна идентификация да станат твърде зависими от скъпите права върху интелектуална собственост извън ЕС.

3.6.4

По отношение на околната среда, радиочестотните идентификатори попадат под действието на Директиви 2002/96/ЕО (ОЕЕО) и 2002/95/ЕО (RoHS). Относно здравния аспект, съществува потенциален проблем относно въпроса за електромагнитните полета (ЕМП), свързани с радиочестотните идентификатори. Електромагнитните полета (ЕМП), свързани с радиочестотната идентификация, обикновено имат ниска мощност и излагането на работниците и обществеността на въздействието на електромагнитни полета се очаква да е доста под сегашните стандартни прагове. Въпреки това, в контекста на общото увеличаване на ползването на безжични приложения, Комисията ще продължава да преразглежда правната рамка. ЕИСК приема тази позиция.

4.1

Тъй като Комисията ще публикува своите препоръки до държавите-членки в края на тази година, е логично да се предположи, че тя ще приеме инфраструктурата за опазване на сигурността на данните и на неприкосновеността на личния живот такава, каквато е понастоящем. Това предполага най-вече, че органите за защита на личните данни, които вече съществуват във всяка държава-членка, ще бъдат и органи, натоварени с проблемите на защитата на личния живот и личните данни във връзка с радиочестотната идентификация.

4.2

В своето съобщение между другото Комисията заявява, че ще създаде нова Група на заинтересованите страни и ще се консултира с нея. ЕИСК би желал да представи настоящото становище пред тази група.

4.3

Заплахите за неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи, свързани с радиочестотната идентификация, са сериозни:

4.4

В рамките на 7-ата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, Комисията вече даде насоки за етичното прилагане на технологията, тъй като тя засяга сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот („Наръчник за кандидати“ при съвместни проекти стр. 54) (3). Радиочестотната идентификация е добър пример да развиващите се отношения между технологията и юридическите права над нея или за обществените очаквания за неприкосновеността на личния живот при събирането и споделянето на данни. Проблеми с неприкосновеността на личния живот съществуват там, където биват събирани или съхранявани данни, свързани с лице или лица, които могат да бъдат идентифицирани уникално. Недостатъчният или несъществуващ контрол върху разгласяването на данни може да е в основата на проблеми с неприкосновеността на личния живот. Най-честият източник на данни, които са засегнати от въпроса за проблеми с неприкосновеността на личния живот, са такива, свързани със здравето, наказателното правосъдие, финанси, генетика и местоположение. Местоположението е основен въпрос за радиочестотна идентификация.

4.5

В своите насоки (4) за подхода към защита на данните и неприкосновеността на личния живот, Комисията определи осем принципи на добри практики: Те са, че данните трябва да бъдат:

Тези насоки са изцяло подходящи за въпросите относно неприкосновеността на личния живот и сигурността на данните, свързани с приложенията на радиочестотната идентификация.

4.6

В становището на ЕИСК основните принципи на добри практики са следните:

4.7

Остава спорен въпросът как тези принципи следва да се приложат на практика. В идеалния случай всяко предприятие, при което се извършват транзакции между предприятие и потребител, като търговията на дребно, издаване на билети, контрол върху достъпа или транспортни услуги, би могло да се предостави гаранция, че тези принципи ще бъдат спазвани — харта на потребителя. Заедно с това ЕИСК предлага следните насоки:

4.8

Би могло да се обмислят някои изключения от горепосочените насоки, когато:

За всички подобни изключения следва да бъде уведомена компетентната служба.

4.9

Един клас приложения, който би могъл като цяло да бъде изключен, е проследяването на хора и стоки в пространства, в които те се намират временно. В средата на въздушния транспорт, багажът може да бъде етикетиран при неговото депозиране, за да се подобри сигурността и вероятността, че багажът ще бъде обработен, докато пътниците могат да бъдат етикетирани, за да се подобри и ускори навременното движение на самолета и да се постигне по-бърз процес на проверка на сигурността. Едно друго приложение би могло да бъде проследяването на пациенти, след приемането им в болница за операция. Основното условие, за да бъде приет този клас приложение, би било сигурното унищожаване на електронните етикети на края на временния период.

4.10

Радиочестотната идентификация не е зряла технология и ние все още не познаваме пълния й потенциал. От една страна тя може да донесе извънредно големи ползи на нашата технологична цивилизация, а от друга — да бъде най-голямата досега технологична заплаха за неприкосновеността на личния живот и свободата. ЕИСК счита, че приложенията на радиочестотната идентификация следва да бъдат разработвани съгласно строг етичен кодекс по отношение на неприкосновеността на личния живот, свободата и сигурността на данните, но и че разработването на приложения следва да продължи, ако са налице необходимите гаранции.

4.11

В заключение, в случаите, където приложенията с радиочестотна идентификация са разрешени, тяхното използване следва да бъде напълно прозрачно за всички заинтересовани страни. Приложения за подобряване на управлението на стоките са като цяло приемливи. Приложенията, включващи електронното етикетиране на хора, са принципно недопустими, освен в среда, в която те се намират временно. Приложения, които свързват лица със стоки, могат да бъдат приемливи само за маркетингови цели. Приложения, които идентифицират хора чрез стоките, които те са закупили, са принципно недопустими. Освен това някои приложения нямат място в едно свободно общество и никога не трябва да бъдат позволявани. Императивната нужда за запазване на неприкосновеността на личния живот и анонимността трябва да заеме централно място в препоръката на Комисията до държавите-членки.