30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/63

—

смята, че наличието на широколентов достъп на разумни цени в целия ЕС е жизненоважно за осигуряването на качествени обществени услуги, регионална конкурентоспособност и производителност, както и по-равномерно развитие на обществото на информацията и знанията, обхващайки традиционно изключвани области. Смята, че широколентовата връзка трябва да се доставя на същата основа като основни комунални услуги като питейна вода и електричество;

—

смята за изключително важни препратките, направени от Комисията, към развитието на селските райони, използването на Структурните фондове и оценката на съвместимостта с правилата на ЕС за публично финансирани проекти за широколентов достъп;

—

се надява, че новата регулаторна рамка за електронни съобщения ще разработи политика за използване на радиочестотния спектър в подкрепа на въвеждането на безжична широколентова технология;

—

повтаря призива на Комисията към държавите-членки да засилят своите Национални широколентови стратегии, като увеличат участието на местните и регионални власти;

—

е на мнение, че интегриращото хората електронно правителство предполага париране на евентуалната цифрова изолация, когато услугите се предоставят в реално време (инфраструктурна и културна цифрова пропаст), както и разработване на политики за социално интегриране чрез ИКТ;

—

отбелязва, че използването на електронно правителство трябва да бъде насочено и към преструктуриране, и към модернизиране на публичните услуги, както и към постигане на целите за ефикасност, ефективност, рентабилност, безпристрастност, прозрачност, опростеност и участие. Вярва, че има ясна необходимост от това публичните органи да споделят добри практики;

—

препоръчва улесняване на сътрудничеството, обмена на ноу-хау, споделянето на повторно използваеми решения и инициативи, целящи по-голяма прозрачност и ангажиране на обществото в процесите на вземане на решения, особено в парламентарния процес на вземане на решения.

1.1

смята, че Интернет е едно от най-блестящите нововъведения на нашето време. Неговият потенциал да генерира икономически растеж може да постигне значителни ползи като създаването на нови услуги, откриването на нови възможности за инвестиции и работни места, ръст на производителността, намалени разходи и подобрено качество на живот.

1.2

приветства факта, че разпространяването на информационните технологии играе ключова роля в изпълнението на Лисабонската и Гьотеборгската стратегии, по отношение на подобренията, които те създават в дейностите на функциониращите стопански субекти, за растежа на нови и новаторски стопански субекти и решителния принос, който могат да направят по отношение образоването на работниците гражданите като цяло.

1.3

изтъква важността на увеличаването на наличието на информационните технологии на всички нива на публичната администрация, особено там където публичните органи предоставят услуги пряко на гражданите.

1.4

подчертава, обаче, че услугите в реално време, като електронно правителство, електронно здравеопазване, електронно учене и електронни обществени поръчки, могат да станат всеобхватни и по-интерактивни, само когато станат широко достъпни за гражданите и бизнес общността на ЕС чрез широколентови връзки.

1.5

по тази причина, смята, че наличието на широколентов достъп на разумни цени в целия ЕС е жизненоважно за осигуряването на качествени обществени услуги, регионална конкурентоспособност и производителност, както и по-равномерно развитие на обществото на информацията и знанията, обхващайки традиционно изключвани области.

1.6

приветства факта, че в Съобщението няколкократно изрично се споменава развитието на селските райони, включително възможността за специални линии за финансиране, което е показателно за значението, отдавано от страна на Комисията, на възможните ползи от по-широкото наличие на широколентови услуги. Тези ползи включват нарастване на конкурентоспособността на селските райони и балансирано развитие на територията — и като цяло, в области с трайно неблагоприятни географски и природни условия — както и високата добавена стойност, която това може да даде на стопанските субекти, традиционно разположени в тези райони.

1.7

по тази причина, смята за изключително важни препратките към политики, попадащи в сферата на Генерална дирекция „Регионална политика“ — особено по отношение използването на Структурните фондове — и на Генерална дирекция „Конкуренция“ — по-точно нейната оценка на съвместимостта с правилата на ЕС за публично финансирани проекти за широколентов достъп в селските райони.

1.8

опасява се, че общият недостатък при широколентовото внедряване е рискът от неефективност на пазара, тъй като частните оператори предполагат ниска възвращаемост от инфраструктурните инвестиции в отдалечени, селски, слабонаселени райони или там където планинския терен ги превръща в особено сложна и тежка задача. Тази откритост и гъвкавост е важен и положителен знак, имайки предвид, че широколентовият достъп е много важен за социално-икономическото развитие на тези райони.

1.9

в подкрепа на този аргумент, изтъква, че Комитетът на регионите на няколко пъти е анализирал и обсъждал различните решения, които се прилагат от местните и регионални власти в Европа; тогава ясно се разбра, че няма едно единствено универсално решение. По-конкретно, това, което е подходящо за голям градски център, може да не е подходящо за други райони, например, малък планински район със сложен, неравен терен или рядко населен, в който са необходими допълнителни усилия за осигуряването на какъвто и да е вид услуга.

1.10

оценява значителния напредък, постигнат през последните години по отношение на внедряването на широколентови услуги. От друга страна, с оглед целта на ЕС да се достигне до поне 90 % от населението на Съюза до 2010 г., продължава да съществува значително неравенство по отношение на инфраструктурата между градските центрове и отдалечените райони, и между старите и новите държави-членки.

1.11

набляга, обаче, че целта да бъдат обхванати поне 90 % от населението не е достатъчна сама по себе си, ако не се разглежда в съчетание с други фактори (географско разпространение, гъстота на населението и т. н.). Действително, в малките общности, като например планинските райони, които често са затруднени в достъпа си до основни комунални услуги (стационарни и мобилни телефонни услуги, наземна телевизия и т. н.), останалите 10 % могат да представляват изключване на цели слабо населени райони.

1.12

допълнително изтъква във връзка с широколентовите различия, необходимостта от съсредоточаване на вниманието и върху различната степен на внедряването на широколентови услуги и действителната употреба. За да се намалят тези различия, на местно ниво трябва да се вземат нетехнически мерки, целящи популяризиране на използването на широколентови услуги между по-възрастните хора или традиционно по-невъзприемчиви социални групи като селските общности (напр. мероприятия за демонстриране на Интернет, осигуряване на места за публичен достъп и т. н.).

1.13

на последно място, набляга на това, че докато се изгражда широколентова преносна инфраструктура и се разработват услугите й, ще бъде жизненоважно да се осигури спазването на всичките изисквания за сигурност на всяко ниво, за да се гарантират оптимални нива на защита и зачитане на личния живот на потребителите.

1.14

изтъква, че по отношение на новите държави-членки, все още няма данни, сравними със съществуващите за ЕС-15, относно степента на проникване, обхвата и действителното използване на широколентови услуги в реално време на регионално равнище.

1.15

по тази причина, призовава Комисията незабавно да проведе проучване на състоянието на нещата по отношение инфраструктурата в регионите на новите държави-членки и в по-слабо населените градски райони на старите държави-членки, за да се определят действията, необходими за модернизиране на съществуващата инфраструктура спрямо стандартите, изисквани за постигане на целите на Лисабонската стратегия.

1.16

горещо приветства предложението на Комисията за преразглеждане на законодателната рамка, касаеща електронните комуникации.

1.17

се надява, че новата регулаторна рамка ще осигури, при спазване на принципа на субсидиарността, недискриминационна конкуренция между операторите и съществуващите и бъдещите технологии, и че ще разработи политика за използване на радиочестотния спектър въз основа на принципа на технологична неутралност. Това е особено важно с оглед на факта, че неотдавнашното внедряване на безжичните технологии, които са особено подходящи за преодоляване на проблемите с обхвата в селските райони или районите с труден терен, изисква да се осигури достатъчен спектър за внедряването на широколентови услуги.

1.18

изцяло се съгласява с гледището на Комисията относно радиочестотния спектър, изложено в нейните четири предишни съобщения, представени през м. септември и м. ноември 2005 г., и през м. март и м. юни 2006 г., в които тя се застъпва за технологична неутралност, прозрачност, ефикасно използване на спектъра, и поощряване на конкурентна и новаторска среда, благоприятна за развитието на нови технологии.

1.19

споделя мнението на Комисията, че оттук нататък използването на честотите не трябва да се основава на логиката, че на всяка лента се определя конкретна технология, като услугите се изпълняват на предоставената честота (напр. 900 мегахерца, използвана от мобилната телефонна услуга „eTacs“).

1.20

по тази причина, отправя искане към Комисията да изработи стратегия, която да позволява гъвкавост в използването на технологиите в рамките на дадена спектрална честота.

1.21

подчертава, че е важно прилагането и спазването на новата регулаторна рамка на основата на технологична неутралност да доведат до предоставянето на честоти за безжични комуникации и за внедряването на широколентови услуги, за да се намали значителното неравенство, от което страдат областите с трайно неблагоприятни географски и природни условия.

1.22

отбелязва, че технологиите за внедряването на широколентови услуги, като WiMAX, може би държат ключа към преодоляването на проблемите на районите в географски необлагодетелствано положение. В това отношение, любопитно е да се отбележи, че например тази безжична технология е обект на огромни инвестиции от страна на операторите на американския пазар.

1.23

смята, че широколентовата връзка би трябвало да се доставя на същата основа като основни комунални услуги като питейна вода и електричество.

1.24

отбелязва, че за да се отстранят различията по отношение широколентовите услуги в райони със сложен терен, като например областите с трайно неблагоприятни географски и природни условия, се изискват по-големи инвестиции отколкото в равнинните области, като по този начин става невъзможно да се инвестира с печалба.

1.25

с оглед на това, подчертава, че откритите публични обсъждания, организирани от форума „Цифрова пропаст“, потвърдиха необходимостта от обществена интервенция както от страна на държавните и местни власти, така и от страна на индустрията и нестопанския сектор.

1.26

споделя мнението на Комисията относно важността на това да се насърчават местните и регионалните власти да използват оптимално възможностите, предлагани от Структурните фондове и Фонда за развитие на селските райони, по отношение на предлагането и използването на широколентовите услуги. Комитетът многократно е показал необходимостта и ползите от този подход.

1.27

изразява надежда, че Комисията ще прецизира своите насоки относно случаите, в които широколентовите безжични услуги се внедряват с помощта на средства от Структурните фондове в региони, където такива услуги частично вече се предлагат. В географско отношение е невъзможно на практика да се ограничи достъпът до такива услуги — особено там, където се използват новите безжични технологии — само до рядко населени райони без те да бъдат достъпни и до застроени зони, където те вече се предлагат.

1.28

изтъква, обаче, че не всички селски райони и областите с трайно неблагоприятни географски и природни условия — където намаляването на широколентовите различия е особено спешно и проблематично — всъщност са необлагодетелствани райони, така както са дефинирани от критериите за избираемост за финансиране по Структурните фондове.

1.29

по тази причина, смята за важно откриването на нови и гъвкави начини за ефективна интервенция в тези райони, независимо дали чрез политики, осигуряващи икономическа помощ за инфраструктурни схеми, създадени на местно или регионално равнище и съгласувани на национално ниво или на ниво ЕС, или чрез указания за справянето с неефективността на пазара, често срещана в горните области, в съответствие с принципите на ЕС за свободна конкуренция.

1.30

отбелязва по отношение внедряването на широколентовите услуги в областите с трайно неблагоприятни географски и природни условия, в които, както бе посочено по-горе, операторите не са склонни да инвестират, тъй като няма вероятност тяхната инвестиция да се възвърне, трудно е да се конкретизират формите на публично-частните партньорства или съвременните формули на финансиране на проекти, освен ако публичният сектор не осигури основната част от инвестицията, и за които трябва да се открият нови видове стимули.

1.31

допълнително смята, че няма голяма полза от въвеждането на данъчни облекчения за абонатите, тъй като проблемът с внедряването на широколентови услуги засяга главно предлагането,а не търсенето. Би си струвало повече да се обмислят данъчни облекчения или стимули за самите оператори по отношение на инфраструктурни проекти в районите с трайни географски и търговски пречки, като по този начин се намали кривата на доходността на инвестициите.

1.32

с оглед на дългогодишната, твърда ангажираност на КР да насърчава обмена на добри практики, приветства предложението на Комисията още повече да насърчи обмена на добри практики и да улесни окрупняването на търсенето чрез паневропейски уебсайт, който да действа като централна информационна платформа за доставчици и за местните и регионални власти.

1.33

по тази причина, смята за изключително важно Комисията активно да се стреми към изграждането на значителни синергии между нейните секторни програми и финансирането, осигурявано чрез Структурните фондове и Фонда за развитие на селските райони.

1.34

повтаря призива на Комисията към държавите-членки да засилят своите Национални широколентови стратегии, като увеличат участието на местните и регионални власти и определят измерими цели за разширяване на широколентовите услуги, особено по отношение на обществените услуги.

2.1

споделя мнението на Комисията, че широколентовите услуги са един от ключовите фактори за разширяването на информационното общество, и по-конкретно, за осигуряване на равен достъп за всички граждани, увеличаване на конкурентоспособността на стопанските субекти и подобряване ефикасността на публичните администрации (ПА).

2.2

смята, че „инфраструктурната цифрова пропаст“, при която разделението между живеещите в райони, които разполагат с модерна инфраструктура и услуги, и живеещите в областите с трайно неблагоприятни географски и природни условия, където такава инфраструктура липсва, е значително препятствие пред участието на всички хора в информационното общество („електронно обхващане“) и пред възможността — конкретно в случая на публичния сектор — да се намерят новаторски начини за взаимодействие с клиенти, граждани и стопански субекти. По този начин, се създава един съвсем истински и значителен демократичен дефицит.

2.3

смята, че съществува постоянна „културна цифрова пропаст“ — различие в необходимите на човек познания, за да стане потребител на информационни и комуникационни технологии, между старите и новите държави-членки, между отделните държави-членки, между градските и селските райони и между различните поколения и обществени прослойки, които съставляват европейското общество; по тази причина е от ключово значение да се открият средства за интервенция, с които възможно най-голям брой граждани да бъдат снабдени с основните познания, необходими им, за да се възползват от нововъведенията в тази област.

2.4

е на мнение, че интегриращото хората електронно правителство предполага париране на евентуалната цифрова изолация, когато услугите се предоставят в реално време (инфраструктурна и културна цифрова пропаст), както и разработване на политики за социално интегриране чрез информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

2.5

отбелязва, че за да бъде избегнато изолирането от публичните услуги, властите трябва да възприемат един многостранен подход, позволяващ на потребителите да взаимодействат по предпочитания от тях начин (гише, уебсайт, цифрова телевизия, мобилни телефони и т. н.).

2.6

смята, че за да се увеличи електронният достъп до услуги за групите в неравностойно социално положение, трябва да се осигурят обучение и подкрепа, за да бъдат осигурени равни възможности.

2.7

признава, че е необходимо порталите на публичната администрация да спазват дефинираните от W3C стандарти за използваемост на световната мрежа. Това спазване трябва да бъде оценено от подходящи, международно признати сертификационни органи.

2.8

смята за важно всеки проект за интегриране да съставлява част от една обща програмна рамка, за да се намали рискът от въвеждане на разпокъсани, несинергични мерки.

2.9

отбелязва, че използването на ИКТ трябва да бъде насочено и към преструктуриране, и към модернизиране на публичните услуги, както и към постигане на целите за ефикасност, ефективност, рентабилност, безпристрастност, прозрачност, опростеност и участие.

2.10

отбелязва, че по-малкото посещения на службите на местното самоуправление, по-малкото време, прекарано в стоене на опашки за изпълнение на административни процедури, по-лесното попълване на формуляри, обслужването на едно гише и намалената честота на грешки чрез пряк контрол на данните са предимства, които могат да спомогнат обслужването да се насочи към по-съвременни от традиционно използваните методи.

2.11

мисли, че би било полезно да се разработят средства за измерване на разходите, ползите, въздействието и т. н., използвайки обща за ЕС рамка от показатели и методи.

2.12

е убеден, че инвестициите в публичния сектор, насочени към системно интегриране и сътрудничество, към споделяне на информация и доставяне на услуги в реално време, по тази причина трябва да се основават на следните финансово измерими — и следователно сравними — ключови ползи: спестено време за гражданите и стопанските субекти (крайните потребители); увеличена ефикасност и производителност на публичната администрация (ПА). Има и качествени ползи като: по-високо ниво на удовлетвореност на потребителите от услугите на ПА; по-голяма прозрачност и отчетност на ПА.

2.13

смята, че за да бъде създадена обща измервателна система за оценка, би било полезно да се сравнят различните национални или регионални системи и след това да се възприеме най-добрият модел.

2.14

по тази причина, вярва, че има ясна необходимост от това публичните органи да споделят добри практики, и по отношение на администриране, и по отношение на технологиите, за да се оптимизира използването на наличните ресурси, но също и за да се създаде добавена стойност чрез изграждането на професионални общности на електронното правителство, като се използва цялостен подход. Проучването на лоши практики — практики, които не са довели до очакваните резултати — също може да бъде полезно при оценката на рисковите фактори и ключовите въпроси.

2.15

предлага публично закупени приложения, използвани от определени администрации, да бъдат предоставени на разположение в техния автентичен формат, с приложена документация, за безплатно използване от други ПА, които ги поискат, за да ги пригодят към собствените си потребности.

2.16

смята за решаващо — ако желаем електронното правителство наистина да проработи в цяла Европа — да бъдат определени услугите, създаващи висока добавена стойност, които могат да имат действително въздействие върху гражданите, стопанските субекти и самите администрации, и които могат да тласнат напред мащабното внедряване на съществените фактори за успех, посочени по-долу в точка 2.20.

2.17

По отношение на признатата ключова услуга „електронни обществени поръчки“, би желал:

2.18

смята, че нововъведенията в ПА и развитието на електронното правителство зависят от определени фактори, включително: структурата на органите на публичния сектор; конвергенцията на законодателството на ЕС, насърчаване на новаторска култура между длъжностните лица от публичните власти и администриране на приложения, основани на ИКТ.

2.19

по отношение на тези фактори,се застъпва за следното:

2.20

смята, че по-доброто вземане на публични решения и по-обхватното участие на гражданите са решаващи за кохезията на европейското общество и че тук ИКТ могат да допринесат на различни равнища, при все че още не са получили отговор много въпроси, както относно риска от изолиране на хората, така и относно качеството на процеса на вземане на решения.

2.21

препоръчва улесняване на сътрудничеството, обмена на ноу-хау, споделянето на повторно използваеми решения и инициативи в насока по-голяма прозрачност и участие на обществото в процесите на вземане на решения, особено в парламентарния процес на вземане на решения.

2.22

смята за решаващо общуването между отговарящите за стандартите власти да бъде рационализирано и структурирано, за да се осигури координирано обединяване и използване на всичките ресурси, особено що се отнася до услугите, които всяка администрация предоставя на обществеността и стопанските субекти.

2.23

осъзнава ползите от ангажирането на обществеността в постоянното подобряване на административната работа и услугите, предоставяни от публичния сектор. Един начин за улесняването на това ангажиране би могъл да бъде създаването на постоянна виртуална обсерватория, където потребителите биха могли да изпращат своите забележки и предложения.